sir

Всичко може. Проблемът е, че пожарът е един.

Има, по поръчка на Рашев. Резултатите обаче са противоречиви, тъй като допускат и по-ранна датировка на пожара. Затова и Рашев ги отхвърля. Нови не ми е известно да са правени.

Никой и не казва, че Крумовият дворец е свързан "технологично" с въпросните сгради, за които говори Аладжов, конкретно банята. Тези известни ни ранни каменни сгради може да са били строени и по различно време от различни владетели, даже бих казал, че е много вероятно да е точно така. Аз не изключвам откриването и на още ранни представителни сгради, всъщност това е напълно сигурно след откриването на новия таен ходник - дали тези сгради ще се окажат дървени или каменни ще стане ясно след откриването им. Още не съм изгледал цялото видео на Аладжов, така че не знам дали казва нещо ново по темата. Той е човекът, който води разкопките. Не, не клоня към това Плиска да се е развила около старата римска крепост. По простата причина, че до доказване на противното такава крепост на мястото на Плиска не е съществувала. Някакви села от по-ранни периоди или пък ферми сигурно са съществували, както си съществуват и до днес на тази огромна площ. Крепост обаче няма. Римски крепости има съвсем наблизо като примерно Динея на няколко километра, от нея са използвани тук-таме разни материали в строителството на Плиска, но нищо повече - тази крепост не е ползвана за друго, не е възстановявана и т.н.

Няма никакво разминаване. В АВР пише за "ограда от поставени едно до друго дървета". Тази ограда е открита археологически - това е т.нар. двойна дървена стена ограждаща Крумовия дворец.

Проблем е за всички, затова и всеки се опитва някак да си го обясни. Обяснението на Аладжов е, че след завоеванията на българските владетели им се било "повишило самочувствието" и византийските майстори, понеже нямали друго поле за изява, дошли в България. Твърде забавно, тъй като "повишаването на самочувствието" и "богатството на Крум и Муртаг" са от 9 век, а въпросните строителни постижения са от преди тях и това всички го знаем още от Рашев. Аладжов, разбира се, също го знае и затова и говори за "Плиска през 8 век". Можем да си разтягаме локуми за митичните римски майстори до второ пришествие. Това няма да промени фактите.

Вече писах и преди, че цялата тази история, разказана у Кацев-Бурски, по характеристиките си прилича на други такива конспиративни истории с мистериозно изчезване на хора и документи, които могат да потвърдят правдивостта им. Всичките те са на принципа "вервайте ми". Ами не им верваме. Това с прикриването на поп Лукан може и да се приеме за аргумент в ранните години след Освобождението, но поп Георги Антипов и през 1925г. ли продължава да го прикрива? Екзарх Йосиф доживява до 1915г., напълно несериозно е главата на българската църква да прикрива някакъв отдавна починал свещеник, на всичкото отгоре за сметка на друг свещеник, който е обвинен несправедливо. Яким Шишков пък не казал дори на сина си. Хайде холан. Няма нужда от документ, който да ни указва изрично, че изпратените от Цариград се били срещали с Хамди паша. То е ясно, че са се срещали с най-висшия представител на властта в региона или най-малкото са кореспондирали с него. От това не следва, че Хамди паша е споделил с тях всичко, което знае, и конкретно информацията, фигурираща във въпросния доклад. Тези хора идват от Цариград и теоретично следва още там да са се запознали с нея и не им е нужен никакъв Хамди паша лично да им чете сводки. Великият везир не е получил телеграма, а писмо, към което са прикрепени и други документи. С какво са били или не са били запознати си личи по действията им: 1. Единствените арестувани от този доклад са арестувани, понеже са посочени от Димитър Общи или други вече задържани покрай Арабаконашката афера; плюс Латинеца, който също е арестуван по съвсем други причини. На останалите практически не им се случва абсолютно нищо. 2. По време на разпитите не личи да е ползвана информация от този доклад. Това ми твърдение може да бъде оборено и съм посочил как.

Последно по темата Христо Цонев, понеже, честно казано, започна да ми омръзва. За да се обвини някой в предателство или изобщо в някакво престъпление, трябва да бъде надлежно доказано, че този някой има мотив и възможност (и средства, но тук средства и възможност до голяма степен се припокриват) да извърши това престъпление. В случая с Латинеца възможност има - той знае, че Левски ще е в неговото ханче в Къкрина, и има достатъчно време да извести османските власти за това - няма обаче мотив и затова такъв му се търси. Ситуацията не е по-различна от тази с поп Кръстю или Луканови, само че при тях пък има единствено мотив. Затова и напъните да се докаже, че поп Кръстю или пък Величка Хашнова знаели, че Левски ще е в Къкрина. А при Латинеца пък напъни да се докаже, че е имал мотив. За мен лично мотивът е по-важен. Никой няма да тръгне да предава Левски, само защото имал възможността да го направи. Нямам никакъв проблем да прегърна версията за предателство на Латинеца, но тя трябва да се основава на сериозни аргументи, а не само на теоретизиране, че властите се били добрали до него, без да има и един източник, който дори да намеква нещо подобно, нито пък на изброяване на предполагаемо подозрителни моменти в поведението му. Особено пък когато след по-задълбочен анализ се окаже, че почти всички подозрителни моменти всъщност могат лесно да бъдат обяснени. Да не говорим и че някои от тези моменти се появяват в по-късни версии на разказа на единствения ни свидетел, Никола Цвятков, докато в най-ранната Латинеца е напълно оправдан за най-подозрителния според хипотезата момент - излизането му от ханчето, което се случва по изрична заръка на Левски. В разказите на нито едно от останалите лица, които имат пряк поглед над събитията, няма и намек за нещо съмнително по отношение на Латинеца. Нито у Никола Сирков, който е организатор на целия план по извеждането на Левски от Ловеч, нито в множеството спомени на жена му, нито в разказите на участниците в потерята Юсеин Бошнак и Али Чауш. Няма как при такава фактология да приема хипотеза, че Латинеца е предал Левски. Толкова по този конкретен въпрос, поне за момента.

Да, чух го, вмъкнато така между другото с етикета "най-вероятно". Конкретика, естествено, няма. Но няма и как да има, тъй като в предходните 30-тина секунди Аладжов казва това, което твърдя и аз, а и не само аз, разбира се. Цитирам, удебеляването мое: Водещ: А тези технологии [подово отопление, вътрешна тоалетна с канализация и т.н. - бел. sir] всичките били ли са познати в Европа по това време? Аладжов: Били са познати в Римската империя в един период от преди два-три века, когато след това тези благоустройствени блага приключват. Има един хиатус, в който градоустройството умира, римско градоустройство. И затова фактът, че се появяват в Плиска през 8 век, го прави феномен. Обяснението на Аладжов е подобно на твоето - някакви архитекти прилагали най-добрите строителни традиции. Какви "традиции", при положение че имаш хиатус от два-три века? И между другото тук не се говори за фортификации.

Ще го изгледам, когато имам време. Но можело да посочиш кога точно го казва, защото не е там, където си отбелязал. Защо ли не съм учуден.

Нашите историци са царе на произволните допълвания, явно без значение дали става дума за средновековни надписи или за писма на Левски. Показанията на Общи обаче наистина сочат, че подобна информация е циркулирала. Но.. ако пък е коректно допълването в писмото на Левски, то тогава изниква една друга алтернатива. Левски действително да е имал намерение да убие Денчо, но да не е го е споделил с тези, от които имаме спомени и разкази. Те не са един или двама и всички свидетелстват, че целта е била Денчо Халача да бъде обран или принуден насила да даде пари, а не да бъде убиван. А какво правим, ако Левски все пак го е споделил с някого? С други думи - дали пък не търсим не близък до Общи човек, а близък до Левски?

Това бие на по-късна измислица на Никола Цвятков, но то и няма отношение към разисквания въпрос.

Според разните версии на Никола Цвятков времето, изминало от излизането на Христо Цонев Латинеца до почукването на вратата от заптиетата, е "няколко време", "десетина минути" или колкото Левски да отиде по нужда и да се върне. Десетина минути изглежда близо до действителността. Не отхвърлям възможността да е станало така, както го описваш, но излиза една голяма "щастлива" случайност точно в рамките на тези десетина минути да се е появила потерята.

Това също е възможно, но не се вписва добре в казаното от Юсеин Бошнак в предното изречение преди това, което си оградил. "сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем, ако е вече вътре". Това според мен указва някакъв по-дълъг период на чакане в засада. Сардисвам значи заграждам, обкръжавам. Т.е обкръжили са ханчето и са чакали. Ако не ни харесва конкретно думата "засада", тогава може и "обсада" или "блокада".

Да, съгласен съм, че има много необмислени действия. Но конкретно нападението над къщата на Денчо Халача бие всички останали. Дори и то да премине изцяло по план, т.е. намират пари и изчезват без никой да ги види, каква им е гаранцията, че Денчо няма след това да отиде да съобщи в конака? И кои са първите, при които ще цъфнат заптиетата? Слугата и съседите. Мен в момента обаче повече ме интересува откъде властите в Ловеч имат информацията, че нападението е било с цел убийството на Денчо Халача, след като знаем, че тази информация не отговаря на действителността. Иначе казано - знаят кой е поръчителят, а бъркат за мотивите му. По какъв начин и от кого биха могли да се сдобият с тази любопитна комбинация от верни и неверни данни?

1. Аз не питам дали има или няма револвер и дали е бил член на тайната полиция, а откъде знаем, че обикновено носи револвер в себе си, та да считаме, че щом веднъж не носи, значи е подозиретелен. Този човек, както и всички останали от ВРО с изключение на такива като Левски, си има и частен живот, има си работа. Латинеца е бил кожар, бил е кръчмар - 24/7 ли носи револвер в себе си? Когато става от сън в собственото си ханче в собственото си село и отива до къщата на вуйчо си в същото село, пак ли задължително трябва да носи револвер, за да не го заподозрем в предателство? 2. Това, че Никола Цвятков си променя и украсява спомените, а и очевидно си измисля разни неща, откъде-накъде е проблем на Латинеца? И не е само думата на Латинеца къде е ходил и защо. Ето го Никола Цвятков в разпита си пред съда: Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам, в къщата на вуйчо ми за коня.“ А ето го и Никола Цвятков в най-ранния си разказ пред Димитър Пъшков: Левски още вечерта поръчал на Христо Латинеца, като пропеят първи петли, да иде да намери кон за до Севлиево, и ще дойдеш с нас да ни покажеш пътеката за Севлиево, да не минаваме по шосето, защото постоянно стражари кръстосват по шосето. Като запели петлите, Христо Латинецът отишъл да търси кон за Левски. Т.е. тук Латинеца изобщо не излиза по собствено желание и инициатива, а така му е заръчано от самия Левски. Защо отхвърляме този разказ на Никола Цвятков, даден непосредствено след събитията, за да приемем версия от 29 години по-късно? А ако решим да твърдим, че най-ранният му разказ е неверен, то веднага изниква въпросът "а по каква причина Никола Цвятков лъже Димитър Пъшков?" И още един въпрос. Как си обясняваме повтореното от Никола Цвятков във всички негови разкази "отвори вратата, ханджи"? Нали уж турците са в комбина с ханджията, той във вашата хипотеза в този момент е при тях (или на някакво безопасно разстояние встрани), нали турците знаят, че и онези вътре знаят, че ханджията е излязъл и го няма. За какво им е да чукат на вратата и да викат на ханджията да отвори? Въобще, ако има нещо в цялата история, за което може да се хванем като за "съмнително" или "подозрително", то това е въпросът "а къде е конят?". 3. И аз съм бил там, но, доколкото ми е известно, сегашното ханче не е същото като тогавашното. По него не може да се съди какво е било тогава. Ако има някаква академична публикация конкретно по въпроса как са изглеждали ханчето и прилежащата му територия през 1872г., с удоволствие ще я прочета. Дотогава си държа на твърдението за това как действа полицията, била тя и полицията от най-глухата провинция. 4. За последен път: Латинеца не е разбрал, че минава покрай въоръжени заптиета. Пропуснат е да мине не в смисъл "а ти ли си, Христо, минавай", а в смисъл, че заптиетата са заели позиции, от които да не могат да бъдат лесно забелязани от излизащо от входа на сградата лице, както и през прозорците. И в тази връзка едно наблюдение. Ето тук Б.Киров е пуснал скицата на ханчето, направена от д-р Параскев Стоянов и Никола Цвятков през 1901г: https://www.forumnauka.bg/topic/18171-narode-ili-koy-predade-levski/page/23/#findComment-423644 Гледаме къде е предният вход, откъдето излиза и Латинеца. И след това гледаме кой е настанен на леглото до прозореца, от който има изглед навън към предполагаемо голата поляна. Да, точно така, това не е "предателят" Христо Цонев Латинеца, а е Никола Цвятков. Явно и Латинеца е в категорията на олигофрените, та да настани там човек, който във всеки един момент може да погледне през прозореца и случайно да види нацвъканите на голата поляна заптиета. 5. Защо не питат Юсеин Бошнак - може би защото и Никола Цвятков, и Христо Цонев са си живи и здрави в онзи момент, а Левски е обесен и всички търсят кой го е предал? 6. И да е имало такава сделка, тя не е сключена със заптието Юсеин Бошнак, а с доста по-висшестоящи от него. Освен това Юсеин Бошнак се завръща в Ловеч непосредствено след края на войната, а не години по-късно. Кмет на Ловеч по това време е Иван Драсов, от него и имаме тези подробности, че Бошнака се е уплашил и ги е молил да го пощадят. Явно Драсов не е бил в течение на сделките на Марин и Пъшков. 7. Уви, за всичко това няма данни. Ако имаше, отдавна да съм се съгласил с тази хипотеза.

Моето мнение е, че предателство, каквото се търси вече 150 години, т.е. че някой от комитетските дейци е казал на османските власти "Левски е в Къкринското ханче", няма. Властите в Ловеч разполагат с цялата необходима им информация (без каквито и да било допълнителни информатори а ла Пано Бонжора или случайни селяни) и е нужно просто да си свършат работата на едно средно ниво и да навържат тази информация в една цялостна конструкция.

Ще станат прекалено много мои постове един след друг, но не ми се ще да остава впечатление, че съм игнорирал това мнение. 1. Откъде знаем, че Латинеца обикновено носи револвер в себе си, та оставянето му в ханчето в този конкретен случай да се счита за подозрително? 2. Защо изобщо оставянето му в ханчето да е подозрително, ако Латинеца не лъже за целта на излизането си? Ами че той отива от собственото си ханче в Къкрина до къщата на вуйчо си в Къкрина - за какво точно му е този револвер? От кого да се пази? От кучетата в селото ли? Цялата така представена конструкция изглежда подозрителна само и единствено при положение, че предпоставим вина на Латинеца. 3. Откъде знаем, че заптиетата са седяли буквално на входа на ханчето, та да не е имало начин Латинеца да не ги види на излизане? Вече писах как процедира полицията в подобни акции и никой не седи на позиция, на която може да бъде лесно забелязан. Ако седят буквално на входа, каква тайна операция е това, при положение че и от прозореца могат да ги видят безпроблемно (схема на ханчето има и някъде по-рано из темата). Айде да не ги изкарваме за пореден път олигофрени турските заптиета. 4. Да, много правилен въпрос си задаваш: ако съм Христо Латинеца, "защо да се връщам ако са ме пуснали да мина, въоръжени до зъби, най-малко бой ще отнеса, много бой ако са ядосани". Ами много просто - защото нямам представа, че някой умишлено ме е пропуснал да мина. 5. Защо Юсеин Бошнак пропуска Латинеца в разказа си? Ами, защото никой не се интересува от Латинеца, нито от Никола Цвятков, когото така като гледам Бошнака също пропуска. Драсов, Пъшков и Марин го питат за Левски, а не за тези двамата. 6. Нека сега аз да кажа нещо чисто хипотетично. Нека чисто хипотетично аз да съм Юсеин Бошнак. Върнал съм се в Ловеч след войната и вече съм един абсолютен господин Никой. Един ден виждам трима души, които преди години, докато съм бил овластено лице, съм преследвал и тормозил, да се приближават към мен. Уплашвам се и започвам да им се моля да ме пощадят - практически всеки в тази ситуация така би постъпил. И сега въпрос: ако аз знам, че Христо Цонев Латинеца е бил наш (на османската полиция) агент/информатор, какво ще направя, когато тези трима души започнат да ме разпитват? Ами елементарно - ще им кажа "отидете вижте онзи Христо, когото заловихме заедно с Левски, той знае повече от мен". Каква причина може да имам да го прикривам? Аз съм Никой, току завърнал се турски бежанец и на милостта на новата власт. 7. Марин го дадох като пример, че и при неговия разпит не е ползвана информация от доклада на Хамди паша. Но е и пример за това, че разпитът му се провежда по същия, бих казал, стандартен начин като този на Латинеца. И в другите разпити е така. "Аз нищо не знам" -> "не лъжи, други вече казаха, че знаеш" и след това очни ставки, където се прецени за необходимо. Нищо подозрително не виждам в разпита на Латинеца. Напротив, напълно безпредметно е да се опитват да му опровергават лъжите, че и да му водят Дидьо на очна ставка, ако предварително знаят, че той е техен агент и "защитен свидетел". За пред кого разиграват този фарс разследващите? За пред нас 150 години по-късно ли?

И едно последно (засега ) наблюдение по доклада на Хамди паша. Може и да е било коментирано по-напред, но вече, честно казано, не си спомням и не ми се рови да проверявам. В доклада по отношение на Денчо Халача е допусната една сериозна фактологическа неточност. Там пише следното: Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Ние обаче знаем, че това е обективно невярно. Те не отиват там да убиват Денчо, а да вземат пари. Кой е снесъл на турците тази погрешна информация и възможно ли е това да е бил Латинеца или някой от останалите, които са знаели каква е целта на нападението?

Няма азбучен ред, то си личи и от българския текст. В противен случай Христовците щяха да са един след друг. Ако има някаква умишлена подредба, то тя е поповете най-отпред (според мен това е и очевидно, че е така), а веднага след тях е членът на местната управа Христаки, който от турска гледна точка е и най-видната като обществен статус фигура от останалите. Защо поп Лукан е преди поп Христо - не знам, може би по старшинство? За мен е напълно очевидно, че авторите на този доклад и техният източник или източници не са били запознати с комитетската йерархия. Иначе най-малкото Марин Поплуканов нямаше да седи най-накрая в изброяването и то дори неспоменат поименно, а също така нямаше да липсват някои от действително най-важните фигури от Ловешкия комитет. Въобще, колкото този доклад изглежда като донос на вътрешен човек, горе-долу толкова изглежда и като данни от източник или източници, които не са били особено навътре в нещата. Казаното в турския текст според мен е съвсем очевидно, че е с източник разпита на Левски, на който той разправя баснята как бил чул, че трима души убили някакво момче в Ловеч. Левски го казва това на 8 януари, протоколът е от 14 януари. Старотурски и по-точно османотурски в оригинал на арабица не ползвам, с него у нас могат да работят една шепа хора; мога да се ориентирам дотолкова, че да правя някои проверки. Но това в случая не е необходимо, пък и аз не разполагам с факсимилета от оригиналите и нямам представа дали изобщо са публикувани някъде. Бележката под линия е просто историографското мнение, че в нападението са участвали само Левски и Вутьо. Кой крив и кой прав - вече предостатъчно спорихме по този въпрос, моето мнение е в постовете от по-нагоре.

Лошо няма във фокусирането върху Христо Цонев. По-рано фокусът беше върху други неща, по-нататък ще е върху трети. Нормална дискусия. Това, че конкретно за Христо Цонев стана малко по-остра, също не е драма - няма как всички да са съгласни за всичко. Последно по тази нишка от мнения. Според мен началото на юли е прекалено рано. В доклада има няколко събития, които са по-късни. Най-късното датирано е именно убийството на слугата на Денчо Халача, но е напълно възможно покушението над Йованчо да е дори още по-късно. Освен това, ако вярваме на цитираните по-нагоре спомени на Димитър Маринов Панталонджията и по-конкретно на този пасаж: "След убийството много хора изпоарестували, но ги пуснали.", то турците първоначално не са имали представа какво и кого търсят. Затова и арестуват наред с надеждата да изкопчат някаква информация от някого. И в тази връзка у мен всъщност изниква и един друг въпрос - а наистина ли само въпросните къщи на комитетски дейци са били обискирани или е имало и други, т.е. масирана полицейска операция, а ние само за комитетските имаме данни, тъй като другите, съвсем естествено, не са интересни, и няма причина някой да разказва (а и изобщо да знае) за тях? Е, разбира се, не казвам, че Денчо Халача е познавал някакви комитетски членове от Етрополе или Плевен. Но е съвсем логично да приемем минимум тези две неща: 1. Полицията да е говорила с Денчо Халача. 2. Денчо да им е съобщил, че по-рано са го изнудвали за пари. От там насетне просто е необходимо Денчо да е познавал един-двама от тези, които са му искали пари, и да ги е изпял на турците. Моето впечатление е, че тези, богаташите, от които са искани пари, са имали поне някаква представа за какво именно им се искат пари. Сиреч, били са поне донякъде наясно, че не става въпрос за някакви редови айдуци. А и както казах, прави впечатление, че съседи на Денчо са поне двама комитетски членове - Димо Драсов и Лукан Цачев. Тъй че може и повече от едно-две имена да е знаел Денчо. Такива работи.

Въобще, тая работа с Денчо Халача е била една крайно необмислена авантюра. То на всичкото отгоре излиза, че и всичките му съседи са все комитетски членове. Всеки един полицай с ниво на интелигентност над "дебил" ще разпита съседите, което дори и само по себе си е неприемлив риск в случая. А и в цялата тая дискусия не взимаме предвид и още нещо - че полицията със сигурност е говорила и със самия Денчо. Той нали е знаел, че вече са му искали пари. Ами ако пък именно той самият е и първоизточникът на информация? Аз от самото начало си блъскам главата над въпроса защо точно тези лица фигурират в доклада на Хамди паша, а други, включително по-значими фигури като Иван Драсов или Димитър Пъшков отсъстват. Не знам съвпадение ли еили не, но и двамата му съседи и "преки участници" в авантюрата - Димо Драсов и Лукан Цачев (няма кой друг да е Лукан от показанията на Вутьо Ветьов) - присъстват в доклада. Латинеца като (много вероятен) участник в случката - също. Луканови, които по различни данни също са замесени по един или друг начин - и те присъстват. От всички замесени май отсъства единствено Вутьо, който не е от Ловеч.

Сближаваме позиции, защото така изглежда от достъпните ни свидетелства. А тези свидетелства май всъщност се свеждат до точно едно свидетелство - разказът на Никола Сирков пред Матей Преображенски: „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ На базата на това свидетелство наистина единствено за Христо Латинеца и Никола Сирков може да се твърди, че със сигурност са знаели. Дали е така е друг въпрос, тъй като жена му на този същия Сирков по другата точка (че никой не знаел, че Левски е в Ловеч) например директно му противоречи. А пък съвсем друг въпрос е от какъв зор Левски ще ходи в Къкрина да се вижда с Латинеца, при положение че според разказа на Сирков Латинеца си е бил с тях на сутринта. Що се отнася до самия Никола Сирков - мен ме интересуваше защо да няма възможност да каже на турците. Теоретично погледнато, ако някой действително е предал Левски конкретно в този ден, той задължително трябва да отговаря на две условия - да има мотив и да има възможност. Аз питам конкретно за второто и според мен Сирков отговаря на това условие: той знае, че Левски ще е в това конкретно ханче, и има цял ден на разположение да извести турците. Ако има източник, който не ми е известен (напълно възможно е) и който противоречи на този ми извод, то тогава нямам никакъв проблем да си променя виждането. Разбира се, само мотив също не е достатъчен, иначе отдавна да се беше стигнало до консенсус, че предателят е този, който си е присвоил парите. И в тази връзка - аз досега мотив на Латинеца не съм видял изказан категорично и еднозначно, а само хипотези, че е бил "хванат" от турските власти покрай убийството на слугата на Денчо Халача. Хм, момент обаче сега. Едно е Латинеца да е бил "приклещен" от властите още след самото убийство у Денчо, т.е. втората половина на август, друго е след залавянето на Вутьо, което е, ако не греша, на 15 ноември, т.е. три месеца по-късно. Това са две съвсем различни хипотези. Няма как и двете да са едновременно верни и съотвено няма как да си подбираме факти, които да съпоставяме ту с едната, ту с другата, а след това да ги представяме като една цялостна конструкция. Или властите са се добрали до Латинеца някъде през август или айде да кажем най-късно началото на септември, или са се добрали до него през втората половина на ноември. Аз досега коментирах първия сценарий и за мен той е алогичен не просто заради нищонеправенето на Латинеца, ами най-вече заради практическото нищонеправене на турските власти. Във втория сценарий аргументите ми за нищонеправенето олекват, понеже вече няма и нужда от правене на кой знае какво, тъй като Мазхар паша им е свършил работата на останалите паши, бейове и ефендита. В тази връзка не е лошо да се изясни и как точно се случва тази поява на друг свидетел. Доколкото ми е известно, не се знае кой точно издава Вутьо Ветьов на властите. Но може и да греша - ако е така, поправете ме. Това следва да се докаже. Али Саиб, поне според уикипедия, с позоваване на турския историк Синан Кунералп, наистина е началник на полицията до ноември 1872г. Само че нека да допълня и от кога е бил началник на полицията. Ами... от октомври същата година. Той е просто поредният бюрократ, на когото постовете му се сменят като носни кърпички в онзи период в Османската империя. Тъй че какво е знаел или не е знаел по отношение на доклада на Хамди паша, както казах, подлежи на доказване. Доказването в случая следва да стане с привеждане на конкретни цитати от разпитите или протоколите, от които еднозначно и категорично да става ясно, че е ползвана информация от доклада на Хамди паша. Има ли пасажи от разпитите или протоколите, за които досега в българската историография да е имало голямо чудене и дебати откъде аджеба Извънредната комисия разполага с дадена информация? Ако има такива, то от тях може да се започне. Както казах, нямам причини да не вярвам да Димо Драсов и по-точно нямам причини да смятам, че преднамерено си е измислял и е добавил името на Латинеца. Имам причини да се не съм сигурен каква точно е била ролята на Латинеца във въпросното начинание. Дали Латинеца е бил невидим или Вутьо е бил сляп - надали. Но ако Латинеца е бил там с цел примерно (казвам примерно, но в същото време тази работа някой също е трябвало да я свърши) да осигури логистична поддръжка - да извади дъските на оградата (нали не смятаме, че те чудодейно са се извадили сами?), да приготви дрехите, с които ще се преоблекат Левски и Вутьо, да донесе пушките - то няма никакъв проблем той да е свършил тази работа в по-ранен момент и Вутьо да не е контактувал с него директно. Съответно отпада и чуденката защо Левски никъде не споменава за трети участник в писмото си до Каравелов - ами такъв конкретно в същинския период на извършване на деянието просто не е имало. Не знам какво е точното разположение на въпросните няколко постройки (къщата на Денчо, къщата на Димо Драсов, къщата впрочем и на Лукан Цачев, плевнята и т.н.), но няма и никакъв проблем Латинеца впоследствие да е бил съгледвач, но от друга позиция, а не директно пред къщата или в двора на Денчо Халача. Нали не изключваме вероятността да имало повече от един съгледвач? Та тъй. Държа да отбележа обаче и още нещо. Димо Драсов и Димитър Маринов Панталонджията не са единствените източници за това събитие. А Димо Драсов не е и единственият, да го кажем така, "пряк участник", който свидетелства. Д-р П. Стоянов говори и с Лукан Цачев, а той споменава единствено Левски и Вутьо; каква причина може да има той да крие името на Латинеца през 1901г.?. Та искам да кажа, че не ми се нрави да се отхвърлят или направо игнорират всички останали свидетелства, включително най-добрия извор (писмото на Левски), защото не се вписват в хипотезите ни. Окей, благодаря. Намерих и едно видео, в което се казва, че самият Левски е записал в тефтерчето си, че е пребивавал в тази къща през зимата на 1872г. Хубава къщичка, съгласявам се, че местоположението й изглежда отлично за тайно скривалище. Знае за Сиркови и Хашнови, но не знае за Латинеца? И каква може да е причината? --- Вутьо казва, че са се преоблекли в плевнята, а не в къщата. И в двата си разказа пред съда. Не виждам причина да си измисля точно за този несъществествен детайл. Също така казва, че Левски вече е там преди него, т.е. не са се появили заедно. Сиреч, въпросът е какво точно е видял Димо и как точно си го спомня и колко коректно го предава 29 години по-късно. Такива детайли преспокойно могат да се забравят, да се размият в спомените ти. А в случая именно те са важни. Толкова скоро след случката у Денчо, практически веднага, колко и какви да са възможностите Величка да научи?

Извинявам се, че така отговарям на парче и със закъснение, но много сте изписали и не смогвам. Няколко бележки. 1. Може ли източник за това, че къщата на Латинеца е била сред четирите тайни къщи, в който Левски е отсядал? Не, че не ти вярвам, а просто наистина не знам кой точно е източникът. По-рано цитира Димо Драсов и казваш, че той нямал причина да лъже. Съгласявам се, че принципно няма причина да лъже, макар че 30 години след събитията не е ясно колко и какво точно помни, но айде това е отделен въпрос. Та, същият Димо, в същия разказ пред д-р П. Стоянов казва следното: Левски се криел у Величкини, у Поплуканов и у Николчо Сирков и даже у Ивана Драсова. Веднаж спал у Димови, а когато брата [му] Теодор се женил, му пратили на Левски бохчалък и софра у Марин Луканов. Тук Латинеца го няма, но пък присъства Иван Драсов, та и самият Димо Драсов. Има ли причина Димо Драсов да лъже? 2. Тези въпроси с наблюдението и обиските сигурно са обсъждани вече няколко пъти само в тази тема, но и пак не ми става ясно защо на базата на така изложените факти именно Латинеца да е основен заподозрян. Величка уж предупредила Мария Сиркова, че у тяхната къща ще има обиск. Добре, айде да приемем работно, че Мария Сиркова казва истината. А откъде Величка знае за това? От Латинеца? Каква тук въобще е логиката? Латинеца издава къщите, които да бъдат обискирани, а след това отива и ги предупреждава, че ще ги обискират? А и между другото самата Мария Сиркова всъщност посочва своя заподозрян за доносник, заради когото са се случили обиските, и това не е Христо Латинеца, а е поп Кръстю, който бил посещавал къщата й. 3. Тази е и най-важната бележка. Ние всъщност имаме един сериозен проблем при обсъждането на личността на Христо Цонев Латинеца и неговата роля в събитията. А именно - нямаме негов разказ от първо лице с изключение на това, което свидетелства пред съда. Практически за всичко съдим по разкази на други хора и най-вече на Николчо Цвятков. А откъде знаем, че Николчо Цвятков разказва всичко напълно обективно и правдиво? Същото важи и за жена му, Мария Сиркова - основният източник по тези въпроси с обиските. Ние много добре знаем какви сериозни разлики може да има, когато имаме спомени за едно и също събитие от повече от един човек (или дори спомени на един и същ човек, но разказани по различно време и/или пред различни хора). И е голям проблем, когато се опитваме да сглобим картина за личността на Христо Латинеца без неговите свидетелства от първо лице. Горе-долу същата ситуация например с тази около Цвятко Хаджипавлов - бил ли е подпредседател, не е ли бил, кога, с какво точно се е занимавал и т.н.

И още една вметка. Това "още четирима от Ловеч" изобщо не означава, че вече имало и друг или други задържани от Ловеч. Частицата "още" е добавена от преводача, за да уточни, че освен дотогава задържаните, които може да са откъдето си поискаме, е наредено да бъдат задържани и други четирима, за които вече е указано, че са от Ловеч. Такава частица въобще и отсъства от турския текст.

Не знам дали текстовете се четат избирателно, но очевидно се цитират извън контекст. След това [заловените] обирджии бяха отведени в София, а зловредните им секретни книжа също бяха конфискувани поетапно. До околийския началник на Ловеч беше писмено [наредено] веднага да задържи и да разпита още четирима души, за които беше установено, че са членове на комитета в Ловеч, а домовете им да бъдат обискирани без предупреждение и да бъдат конфискувани споменатите зловредни книжа. Това се случва след залавянето на арабаконашките обирджии и в директна връзка с него, а не е някакво отделно събитие "извън обира". Що се отнася до това кои са четиримата. В разпита на Димитър Общи от 27 октомври - този, който Хамди паша би могъл да визира на 1/13 ноември - той посочва не трима, а петима души : Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов ("Ваньо Терзията"), "Христо Бояджията" и попа, чието име не знае. При положение че Драсов отдавна е драснал в Чехия, то кои да са четиримата? И след като никой не знае кой е Христо Бояджията, то на Мазхар паша му пращат трима: Марин, Пъшков и един поп. Защо му пращат именно поп Лукан, а не Кръстю или някой от другите "шест-седем попа в Ловеч" (колкото били според някои съфорумци) е въпрос с повишена трудност. Но аз ще дам жокер: името на поп Лукан седи най-напред в доклада на Хамди паша. Но така или иначе не разбирам защо ми се посочва този текст, при положение че аз визирам периода от убийството на слугата на Денчо Халача, т.е. от средата на август, до момента, в който Мазхар паша започва да разплита Арабаконашката афера, т.е. средата или малко след средата на октомври (първите разприказвали се са от 19 октомври, ако не се лъжа). Мен не ме вълнува какво става след това, тъй като е кристално ясно, че то е в резултат именно на разкритията покрай обира. Питам в този период от 2 (два) месеца какво конкретно предприемат ловешкият каймакам, търновският мютесариф и русенският валия, които уж разполагат с коз в ръкава под формата на Христо Цонев Латинеца. Ето това питам. Така вече по-ясно ли е?