sir

Да, голям зор да кажеш "Унгария" вместо "Европа", цял ден обяснение. Затова не те и слушам. Защото ги плещиш едно към гьотере, а след това "ама аз друго исках да кажа". За чий да те слуша човек? А и да не подскачаме какво имало и какво нямало преди хуните в Унгария, понеже от цялата сарматска епоха има проби от два късни некропола, единият от които изглежда леко съмнителен, а в другия (е те това DanubeTisza) примесите очевидно са повече от нула. Въобще, тия изводи, които си ги правите в генетиката на базата на една шепа проби (или буквално на една проба - няма да казвам какво имам предвид, хората ще се сетят) от по 1-2 некропола, са ми много забавни лично на мен. Западна Украйна е съвсем различен ландшафт, нормално там да е нула. Голяма изненада.

Южняка отново с грандиозни открития. Преди хуните далекоизточният компонент в Европа бил нула. Абе бях се зарекъл аз да не го слушам повече тоя.

Що да е загадка - нормално латинско име. Както впрочем нищо чудно и Алусиан (от Лусиан с протетично "а-").

Според мен пък Именника е вмъкнат там чак на руска почва. От някой, който не е бил наясно за какво става въпрос в текста и имената вътре не са му говорели нищо.

Е, а дано да загубя. И по-точно дано да доживея да видя, че губя.

Ставаше въпрос за т.нар. източноевропейски рунически надписи, а не за тези нашите с гръцките букви. Както казах, тях няколко човека са ги "разчели", но така са ги разчели, че ... абе ето направо един пример за "разчитане" на рунически надпис (от Хумара) от трима различни "специалисти": 1. Уви! Съчувстващи (на) мъртвите... (~ Уви! Съчувстващи, мълчаливо...) 2. Йод Тегин го направи. 3. В третия месец от годината на планинската коза, вечност (т.е. паметник)... Такива ми ти работи с тия надписи.

Аз залагам, че такъв език няма. А иначе теоретично погледнато, ако наистина става въпрос за индоевропейски език, то той трябва да е някакъв, който е претърпял доста сериозни фонологични промени, в стил примерно английския или да кажем тохарските, за да произведе числителни с такъв облик като от Именника. Като имам предвид всичките числителни накуп, като сет, а не отделни думи. Аз лично своето мнение за тези думички съм го споделял многократно във форума, не ми се занимава да го повтарям.

Теб ми е ясно, че не те интересува. Интересува ги обаче лингвистите, които вие уж ще карате да се отказват от теориите си. Както казах - успех. Другото за мистериозния език няма какво да се коментира повече. Ти досега верно можеше да напишеш цяла книга. С твои мнения от форума, в които даваш отговор на въпроса "кой е този език?".

В "дж" е естествен именно в живата реч, в "д" не е. Което казвам и аз. Сиреч, думата дилом е много, ама много слабо вероятно да е адаптация на заето йълан. По ред причини впрочем, а не само заради началния звук. Подобна аргументация като на Макето може да мине само по форумите, където мнозинството изобщо отрича лингвистиката като наука.

То никой не ги е и разчел още, пък какво остава да докаже с кого били свързани. И по-точно няколко човека са ги "разчели", но всички по различен начин и през различни езици.

В практически най-авторитетната публикация към днешна дата - дисертацията на един руски археолог на тема кремациите от въпросния регион - най-близките паралели на касетите от Борисовский, които той посочва, са нашите тук. Но хайде направо да цитирам: Кремационные погребения в каменных ящиках, известные на Нижнем Дунае и распространенные на некрополях, локализующихся на Черноморском побережье: Девня 1 и 3, Варна, Бальчик, Топола, Бдинцы и Капул Виилор, составляют 14% от всех трупосожжений в биритуальных могильниках Нижнего Дуная (рис. 51, 5) (Коматарова-Балинова, 2012. С. 145. Рис. 5). По основным конструктивным особенностям (наличие четырех боковых плит, крышки сверху) и форме каменные ящики из названных некрополей очень близки погребальным сооружениям Борисовского могильника. Аз лично не се наемам с категорично мнение какви са и чии са.

Как така няма да я борите с "анализ на алтайските думи", а в същото време ще показвате "чисто индоевропейски термини"? Как точно ще покажете, че тези термини са индоевропейски, а не "алтайски", без да им направите анализ? За твое сведение, както и за сведение на Чобанов, "алтайски" и "индоевропейски" не са някакви хвърчащи понятия и не са понятия от историята, археологията, генетиката или астрономията, а от лингвистиката. Т.е. вие няма да им правите лингвистичен анализ, а явно по някакъв друг метод (ще призовете Тангра за свидетел?) ще накарате лингвистите да се откажат от лингвистичната си хипотеза. Бон шанс и попътен вятър.

Този звук в английския се появява именно под влияние на френския, с наплива на френски заемки. Страшен пример, както обикновено. И малко теория. Адаптацията на чужди думи при заемане следва определени правила (писал съм, не ми се повтаря), а няма промени на случаен принцип. Затова и ако погледнеш например в укипедия как се е адаптирало името Йоханан на различните езиците, ще видиш много примери с Дж-, но нито един с Д-, т.е. никъде няма Дон, Дохан, Доан или подобни имена. Защо? Ами много просто - защото подобна адаптация е неестествена за комплекса от органи и части от човешкото тяло, който има функцията да произнася думите. Затова и такава промяна й>д е типологична екзотика, не се среща из световните езици. За разлика от обратното д>й, което по една ама много голяма случайност се постулира и за пратюркския. Тъй че честито отново за това, че най-после откри що е то (лир-)тюркска езикова хипотеза.

Т.е. дилом ти звучи "доста подобно" на йълан? Ами честито, ти току-що преоткри основополагащата постановка на чувашката хипотеза. Торна, Кухулин и компания трябва да те черпят. Тръгнали да ми борят тюркската теория.

Не се прави на неразбрал. Езиковият материал може и да е зает, но не и от тюрките от каганата, т.нар. гьоктюрки, известни в някои среди и като тюркути. Не пречи някои неща да са заети и от тях, но огромното мнозинство, включително календара и повечето понятия от каменните ни надписи - категорично не.

Предугадихме, че точно по този начин ще бъде заметена под килима цялата езикова част от въпроса. Българите заели от тюрките елементи, които са незасвидетелствани у самите тюрки. Да се смее ли човек, да плаче ли.

Тези касети/камери там, визирайки Борисовския некропол (и един случай в Дюрсо или нещо такова), не са алански. Не ми се занимава да проверявам, но нямам спомен някой от изследователите на тези некрополи да е твърдял подобно нещо. Катакомби у нас няма, тъй че няма особена полза да се коментират.

Аз мога да започна да давам шумерски или етруски паралели. Но чакам да преместим темата в "хумор и забава".

Може да добавиш и списъците с думи на Делева и Хънтов. И те са точно толкова научно издържани като тези на Спароток и Макето. Но какво да се учудваме, винаги така се е работело у нас. Затова и нямаме един учен от световна величина в каквато и да било сфера. Явно така и ще продължава. Хората не им се занимава с научни методи, даже в кавички ги слагат. Един вид нещо крайно отвратително и досадно, занимание за олигофрени. Творческите гении нямат нужда от научни ограничения, те искат да творят.

Ами дай тогава и ние да си ги изсмукваме от пръстите, това ли предлагаш?

Няма лошо в тезата, сега остава само да се свери с наличния материал. Щеше да има храна за размисъл, ако добре известните албанско-румънски лексикални успоредици и по-конкретно групата думи с неясен произход и незасвидетелствани (или спорадично засвидетелствани) в останалите балкански езици бяха не албанско-румънски, а албанско-български. Но пък тогава най-вероятно Палига нямаше да има такава теза, а някаква по-различна.

Няма драма, това се влачи от сума време. Не мисля обаче, че скоро ще разберем кое от случилото се в първите дни на войната е паникьорство, кое - предателство и дали евентуално е имало и някакъв целенасочен замисъл на военното ръководство умишлено да се отстъпи от конкретни позиции и територии.

За Аспарух отдавна е ясно, няма смисъл да се продължава с предъвкването. Дай другите да видим колко са ясни и очевидни. Питаш колко било сложно да се опишел прехода от Μαστας до Мостич. Хората са си потрошили пръстите да пишат за имената от типа Μαστ- по боспорските надписи - кои са гръцки, кои ирански, кои малоазиатски и т.н. Ние тук обаче решаваме въпроса с един замах. Слагаме две имена едно до друго и просто някакви си преходи да се опишели и готово. А какви преходи изобщо да се описват, при положение че ако двете имена са етимологично свързани, то те са образувани по различен начин и в нашето трябва да има суфикс -ич. По една голяма случайност имаме не само суфикса, ами направо засвидетелствано името Мастич - би следвало да знаеш къде, кога и от кой език. Само че истинската работа започва именно от тук и тя започва с въпроса "а какво като имаме засвидетелствано такова име и това действителен паралел ли е или случайно сходство, или пък може би изолирана заемка?". Освен това следва много убедително да се аргументира защо пък името да не е славянско - все пак лицето е живяло през 9-10 век в славяногласна среда, надгробният му надпис е на славянски, в славянските езици също има такъв суфикс и т.н. Тъй става то, Μαστας -> Мостич с един-два прехода и айде готово. Едно към едно с тюркската методика, само трябва да заменим "тюркска" с "иранска". Същите съображения важат и за Γαστεις ~ Гостун и за редица други такива предполагаеми паралели. Принципно това да се представят паралели е много важно, при това не само паралели в имената, а и в словообразувателните модели. Сиреч, ако приемем, че тия горните ти паралели са действителни, то автоматично следва, че в хипотетичния прабългарски-ирански е имало суфикси (или пък отделни думи - това също е възможно) като -ич и -ун, които са се ползвали при образуването на антропоними. Именно тук е и един от основните препъникамъни на тюркската хипотеза - тя не само преки паралели не може да посочи за голямото мнозинство имена (както впрочем и за редица думи като цяло), ами и словообразувателни модели. Затова и там изобилстват разни абсолютно смехотворни и нереалистични "етимологии" на базата на случайно намерени из речниците думи, които пасват фонетично. Типичен пример е етимологията на Кубрат - императив/каузатив на глагола "събирам", т.е. името на Кубрат се превежда като "Събери!" или "Събирай!". Ама има ли, няма ли подобни модели някъде, въобще реалистично ли е някой някъде по света да кръсти така детето си - абе на кого му дреме, нали фонетично пасва. Та мисълта ми е да не стане същото и с тези "паралели" от боспорските надписи - да кажем тези имена Γαστεις, Кαρσος, както и някои други примерно от статията на К. Станев имат ли ирански етимологии; ако имат, то доколко са убедителни; имат ли те самите паралели в останалите ирански езици; колко пъти се срещат по боспорските надписи, защото нали се сещаш, че ако седят изолирано, то не са никакви паралели, а нищо не пречи например този Гастеис да е някой заблуден германец или кой знае какъв точно, или пък просто да има каменоделска грешка и т.н, и т.н. Въобще, много трябва да се внимава. Често тук във форума може да се види аргумента "има ли го това име у тюрките" и супер ентусиазирано ни се привеждат имената на тюркските кагани. И се започва - Бумин, Татпар, Нири и т.н. Нямало било такива имена сред българите, ерго не са тюрки. А какво като няма, при положение че в лингвистиката има практически пълен консенсус, че тези имена не са тюркски? Какво доказваме с наблюдението, че при нас нямало такива имена? Ами точно нищо. Тъй че, за голямо съжаление, за пореден път ми се налага да констатирам, че методологично сме до под кривата круша. Същото важи за всички теории и хипотези - от тюркска, през иранска, славянска, автохтонна. Само албанската на Атома засега не мога да я коментирам.

Никой няма да го направи, както не са го направили и тюрколозите. Това е стандартният метод на работа у нас.

Ами аз не споделям това мнение, че надписът там (т.нар. надпис на Буила) е на същия език като Преславския надпис. Най-малкото няма необходимата база за сравнение. Единственото, което може да се каже за онзи надпис, е, че там с голяма доза вероятност има реален, жив език, т.е. някакво изречение или може би две изречения. Чий е този език - аз лично не виждам как може да се каже, при положение че нямаме никаква представа кой е оригиналният собственик на този конкретен съд (все пак надписът е гравиран по време на изработката му, т.е. допустимо е да се предположи, че е на езика на този, за когото е правен или евентуално на този, от когото е правен), нямаме представа откъде е домъкнат, нямаме точна представа дори кога е заровено това съкровище и т.н. Това, че имало "буила" и "зоапан", не е гаранция за нищо. Всъщност, до известна степен е гаранция, че не е български, понеже аз нямам спомен някъде тази титла да е изписана по този начин (с ОА/ΩΑ) по нашите надписи. Освен това споменатите по-горе от мен Ердал и Рона-Таш и двамата имат преводи на надписа от Надсентмиклош, но в същото време единствените им коментари за Преславския са "на някакъв неизвестен език, различен от гръцки" (при това, забележи, именно в публикацията на Ердал с превода му на надписа от НСМ, считан от него за прабългарски) и съответно от Рона-Таш: "почти не съдържа тюркски думи". Впрочем, последното (т.е. най-скорошното) известно ми публикувано становище на Рона-Таш е, че не поддържа нито един от съществуващите преводи на надписа от НСМ, включително своя собствен. Такива работи.