Продължение на темата с руската военна промишленост и бълването на техника. Този път от един от най-популярните руски военни ресурси, Военное Обозрение (topwar.ru). Превеждам фрагменти с DeepL. В статията в линка има снимки и подробности кой завод какво точно произвежда, но не ми се превежда всичко това и по тази причина пропускам тази част с изключение на по-дългото повествование за Уралвагонзавод.
https://topwar.ru/213985-kto-dast-rossijskoj-armii-bronju.html
Неотдавна г-н Медведев беше малко превъзбуден, когато обяви по обичайния си начин, че тази година армията ще получи 1500 нови танка. Въпроси от типа "как?" заляха интернет пространството. Наложи се да се намеси върховният главнокомандващ и Владимир Владимирович уточни, че армията ще получи 1600 нови и модернизирани танка.
Както се казва, почувствайте разликата.
Въпросът е кой и къде ще произведе тези нека да са 1500 танка? Както се казва, въпросът не е толкова Еверест, а Елбрус със сигурност.
По време на Великата отечествена война танкове и САУ (нямахме други бронирани машини, освен влекача "Комсомолец") се произвеждаха от следните предприятия:
- Завод № 183 в Нижни Тагил (евакуиран от Харков);
- Нижнетагилски вагоностроителен завод;
- Кировски завод (Челябински Кировски завод, създаден на базата на евакуирания завод от Ленинград);
- Завод № 112 "Красно Сормово" в град Горки;
- Уралски завод за тежко машиностроене, Свердловск;
- Завод № 174 в Омск;
- Сталинградски тракторен завод.
Плюс това има и заводи, които произвеждат бронирани коли, от които са произведени повече от 13 хил:
- Завод № 177 в град Викса, област Горки;
- ГАЗ в Горки;
- Ижорски завод в Ленинград;
- Завод № 189 в Ленинград.
Общо над 116 хил. танка и САУ (33 вида) и 13 хил. бронирани коли (6 вида) са произведени от работниците и инженерите на 11 предприятия в три смени.
Вероятно всички се питат с какво разполага Русия днес?
Днес в седем завода се произвеждат 52 различни типа бронирани машини (танкове, САУ, БМП, БТР, инженерно и спомагателно оборудване), които са на въоръжение в руската армия.
1. Научно-производствена корпорация Уралвагонзавод "Ф.Е. Дзержински". Принадлежи към корпорация "Ростех".
Днес тя е пълноценна корпорация, която включва няколко предприятия. Самият Уралвагонзавод днес произвежда следните видове бронетехника:
- Танк Т-90 и неговите модификации, експортната версия Т-90С;
- Танк T-72B3;
- Бойна ремонтно-евакуационна машина БРЭМ-1, БРЭМ-1М;
- Инженерна машина за разграждане ИМР-3М;
- Инженерна мостова машина МТУ-72;
- Танков булдозер-снегорин ТБС-86.
Освен това заводът теоретично може да произвежда танка Т-14, БМП Т-15 и БМОП "Терминатор-2". Думата "може" тук трябва да се тълкува в смисъл, че при определени условия производството на тези превозни средства е теоретично възможно. На практика засега е възможно ръчно сглобяване на единични екземпляри.
Трудно е да се оцени капацитета на Уралвагонзавод за производство на танкове, тъй като данните са засекретени и изчисленията трябва да се правят по общите приходи, което е много неточно. Но има две цифри: първата е минималната, която дават песимистите - 250 танка годишно. Втората е от оптимистите, но дори и те не достигат до числата на Медведев - 1300 танка. Ако вземем средното положение, се оказва, че Уралвагонзавод може да произведе между 500 и 600 танка, но в действителност това е много оптимистична цифра. Уралвагонзавод не разполага с такъв брой работници, че заводът да може да работи на три смени. Освен това екипи от специалисти на Уралвагонзавод работят както в приграничната зона в Русия, така и директно в зоната на военните действия, ремонтирайки танкове.
В разцвета на силите си през 1985 г. Уралвагонзавод произвежда 1559 танка Т-72. Пикът на производството в постсъветското пространство е 300 танка годишно.
Като цяло УВЗ работи с почти пълен капацитет, като същевременно произвежда нови танкове, ремонтира повредени танкове и модернизира музейни експонати като Т-62 и Т-54.
......
В крайна сметка какво имаме?
Откровено печално откъм танкове. Един завод за цялата армия е нищожно малко. Още повече във военно време. Съгласен съм с числото 400-500 нови танка годишно (тоест ако няма проблеми с компоненти от подизпълнители), но то откровено не е достатъчно, за да компенсира загубите. Експериментите с музейните експонати Т-62 и Т-54 няма да доведат до нищо добро, но тези, които танцуват около тези танкове, казвайки, че Т-62 е по-добър от Abrams днес, със сигурност никога няма да седнат зад лостовете му и да изгорят в този "супермодерен" танк. За съжаление.
С танковете наистина не сме добре. Уралвагонзавод е чудовище, но дори такъв огромен завод няма да може да реши всички проблеми на днешния ден. Ето защо стои въпросът за пълноценно използване на ОмскТрансмаш, който е дублиращо предприятие и където все още са в състояние да строят танкове, а и да ги модернизират.
Т-80 не е Т-90, но не е и Т-62. Това трябва да се разбере.
Ако спрем фалита и разграбването на "Мотовилиха", която ще продължи да снабдява армията с минохвъргачки, при това самоходни, ако включим Омск в строителството на нови танкове...
Знаете ли, това донякъде прилича на някогашните футболни първенства. Там беше по същия начин: ако руският отбор направи равенство с чехите, португалците загубят от италианците с два гола разлика, а българите победят англичаните, то нашите със сигурност ще са на финала.
Но нещо ми подсказва, че и в нашия случай ще е като с нашия отбор - всичко, което е възможно, ще бъде прецакано. Уралвагонзавод ще фалира и няма да може да се измъкне, защото реално количеството работа е фантастично, а Ростех целенасочено се опитва да продаде Мотовилиха. Изобщо, то е като да играеш бърз футбол с братята Березуцки [б.м.: двама братя защитници, тежки и тромави.]
Но все пак има на какво да се опрeм. И ако не беше катастрофата с ремонтните заводи, които също изпитват недостиг (на повече от 1000 МТ-ЛБ, които се нуждаят от ремонт, можем да отремонтираме не повече от 300), човек би слушал Медведев спокойно. И дори да повярва на това, което казва, въпреки че от речите му лъха на снежни топки не по-зле от тези на Песков.
Рубиконът, т.е. септември 2022 г., вече е преминат. До този момент човек може и да не се е замислял толкова много за това, че ще ни трябват много танкове и БМП-та. Сега вече е ясно, че те не просто ще ни трябват, а ще ни трябват в огромни количества. Някои въпроси, свързани със "запушването на дупки", могат да бъдат решени. Някои ще изискват драстични мерки. Въпросът е какво ще решат да направят нашите власти, за да се сбъднат приказките за "стотици нови Т-90 и Т-73Б3".
Такива войни се печелят от заводите и работниците. Доказано, между другото, от Втората световна война.
-------
Та тъй. Надолу в коментарите може да се види, че дори и числата и анализите на автора на статията се считат за твърде оптимистични от много от коментиращите. А реалността каква е? Няколко танка месечно, при това не новопроизведени, а извадени от складовете и ремонтирани и модернизирани до различни нива.