sir

Пак си в грешка. Не говоря за уйгурската версия, ползвана в администрацията на Илханата, а за базираната на нея собствено иранска версия, ползвана до началото на 20 век.

Микола е действал с Бръснача на Окам. И е дал най-простото и логичо решение на проблемите. Всички останали варианти са по-сложни за доказване. Разбира се, никой не те ограничава да вярваш в някакви тези, които определяш като предпоставени. Просто не забравяй, че има някои неща, които са най-малкото съпротивление в Бръснача на Окам, и тях няма как да ги пренебрегнеш, защото без тях новите тези ще станат псевдонаука. Като се отива към фантастика от рода на вторите термини не са чувашки числителни, а са от мистериозен език, който никой лингвист не е успял да намери, или като се търси на всяка цена решение различно от това на Микола, нещата вече не изглеждат добре.

Точно така ми се струва, че е било: Алберих по някаква причина е преценил, че Зигеберт бърка във всичко в този период с 1 година. Сиреч, нещо подобно на грешката на Теофан. Посочените по-горе примери от 755-756-757 са точно такива: всички сведения на Зигеберт се съдържат и у Алберих, но са изместени с по 1 година - това са преимуществено западни сведения (6 от 7) плюс едно технически "византийско" (за Константинополския събор с 330-те епископи) и никакви български или арабски. Любопитен момент е, че и Зигеберт, и Алберих бъркат датата на въпросния събор, който реално е през 754г., като Алберих добавя и допълнителна година грешка, поставяйки го в 756г. Според мен Алберих е коригирал на базата на датировки, в чиято точност е бил сигурен. А това по моему може да са били единствено датировки на западни реалии. Видял е поредица от такива и е решил, че у Зигеберт всичко останало за периода също трябва да е било объркано. Българските датировка са просто косвена жертва. Но пак казвам - това много детайлно трябва да се прегледа преди да се твърди със сигурност. Т.е. засега имаме просто една предварителна хипотеза. Данните на Зигеберт за българските възцарявания трябва да идват от един извор (приемаме, че не са съчинени от самия Зигеберт). Предполагането на множество извори, до които чудодейно само той е имал достъп на майната си в Жамблу, Белгия, е неправдоподобно. Като визирам неизвестни на науката извори, в които са се съдържали данни за българските владетели. Historia miscella, Анастасий или дори самия Теофан може и да ги е ползвал - в това проблем няма. Хипотезата на Михайлов и Лунгарова, че всички уникални сведения идват от един-единствен изгубен византийски източник, може и да е вярна, но може и да не е - по-рано писах защо се съмнявам в нея: българските данни (чисто датировъчни и шаблонни) са твърде различни в сравнение с четирите "византийски". Аз все още не го изключвам. Обяснявай му ги тези неща на Макето. В тази връзка, докато си опреснявах паметта за иранските календари и с оглед на твоето подозрение за мартенска година (както впрочем е в иранския животински календар, който е модифициран така, че да започва на Навруз), се замислих дали пък "Времето пък, когато се съгради (това), беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индиктион." не трябва да се тълкува буквалистки - т.е. сигор елем да съвпада с 15 индиктион, от което да следва, че годината започва септември?

Що за смехотворен аргумент? Какво значение има дали бил "основна календарна система" или не и какво отношение има това към въпроса дали е бил едно към едно с китайския или е претърпял корекции? Ами че календарът може да е навлязъл в употреба 15 години по-рано по времето на Крум, а за Муртаг той пак би бил "по български". И какви "монголски канцеларски сведения"? Ти да не си сляп? Годините, които съм дал, са от 18 век. Цитирам ти дословно и с превод, за да няма "ама не разбирам какво пише": We must now return to the calendar of the duodecennial animal-cycle which came into use among the Iranians (which will be referred to as the Iranian duodecennial calendar). The Persian literature of the post-Mongol period contains numerous dates by this calendar, which permit its nature to be determined conclusively. The calendar in fact combines features of the Arabian lunar-Hijri calendar, the Jalali calendar, and the (Turkish) calendar of the duodecennial animal-cycle. During the period of seven centuries in which this calendar was in use, i. e. from the Mongol invasion up to the early years of the present (Christian) century, certain modifications occurred. Сега трябва да се върнем към календара на дванадесетгодишния животински цикъл, който е влязъл в употреба сред иранците (който ще наричаме ирански дванадесетгодишен календар). Персийската литература от постмонголския период съдържа множество дати по този календар, които позволяват окончателно да се определи неговата природа. Календарът всъщност съчетава характеристики на арабския луно-хиджрски календар, календара Джалали и (турския) календар на дванадесетгодишния животински цикъл. През периода от седем века, в който този календар е бил в употреба, т.е. от монголското нашествие до ранните години на настоящия (християнски) век [20 век - бел. sir], са настъпили някои модификации. Чети внимателно, спеце по календарите.

Да, виждаме ги и доникъде не са ни довели досега. Отдавна не ми е интересно това въртене в кръг с теб. За последен път: 1. На колоната има 5 месеца съвпадение с годината на вола и 7 месеца съвпадение с годината на тигъра. 2. Възцаряването на Умор не е датирано никъде, датиран е походът на император Константин V по повод свалянето му. 3. Много ясно, че сомор не е дилом или шегор, а е различна дума. 4. Явно се налага да се самоцитирам по въпроса с Иран: Обаче като стана въпрос за Иран, има и един друг доста любопитен случай, свързан точно с животинския календар, който се ползва там след монголските инвазии. Става дума за това, че някои години са директно пропускани в последователността на календара. Така например 1152 година по Хиджра е година на маймуната (номер 9), а 1154 година по Хиджра е година на кокошката (номер 10). 1153 година е пропусната и на нея не отговаря никаква животинка. 1154г. по хиджра практически напълно се покрива с годината на кокошката по китайския календар. Пълно съвпадение. 1152г. по хиджра е април 1739 - февруари 1740. Което е година на козата по китайския календар, а не на маймуната. Съвпадение няма. Толкова по въпроса със "съвпаденията".

Нашият не е от степите. А принципът по-скоро е, че тези, които са ползвани в близост или под директното влияние на китайците, са синхронни с китайския. Нашият не е такъв. Където ползването е опосредствано, различия могат да възникнат. Давал съм примера с Иран.

Система в периода, над който сме се фокусирали тук, може и да има: всичко или почти всичко изглежда изместено с година по-късно. Т.е. разликата с година в българските датировки на Алберих се дължи именно на това генерално изместване, а не на нещо друго. Иначе казано, от ето това: можем да премахнем периода Телец-Кардам. Алберих няма някакви по-точни данни, нито пък ги е взел от хипотетичния общ със Зигеберт първоизточник, а просто е коригирал всички сведения на Зигеберт с година напред. Самоналага се изводът, че датировките на Зигеберт са "оригиналните", а тези на Алберих - директно производни от тях. Разбира се, всичко това трябва да се провери година по година и сведение по сведение, за да се закове като твърд извод. Поне аз като гледам това изместване започва още някъде около 745г., но не е повсеместно и системно. По-нататък обаче е все по-често. За 755г. изместването е пълно (две съобщения, които са в 754г. по Зигеберт), за 756г. - също (три съобщения в 755г. по Зигеберт), 757г. - също (две съобщения в 756г. по Зигеберт) и т.н. 754.г е интересен случай, тъй като именно там Алберих коректно е поставил възцаряването на ал-Мансур (Habdalas), за което говорех по-рано и което по Зигеберт е в 757г. На какво се дължи това - не знам. Но вече по-скоро не смятам, че Алберих е преписвал по-точно от хипотетичен общ със Зигеберт източник. Далеч по-вероятно ми се вижда просто да е коригирал Зигеберт (и другите си източници) - и той явно или по собствено усмотрение, или кой знае на каква точно база. Без отговор в такава постановка остават обаче въпросите за околните периоди, където го няма това изместване с година напред, както и откъде се е взел допълнителният Кормесий. Няма как да има такъв арабски извор, но може да има компилативен на базата на арабски, при което да са се получили грешни арабски датировки при прехвърлянето от хиджра в друга календарна система, а българските да са били коригирани на базата на по-авторитетен източник (тип Теофан, Анастасий). Но това са спекулации. Съгласен съм. И, разбира се, въобще не е задължително да е закачен за китайския. Но фактите са, че всички работят именно с последния и то конкретно със съвременния му вариант. От тази гледна точка бяха и моите бележки по-горе за дилом. За нашите цели няма никакъв проблем да го разкачим. Може пък и в това да се крият поне част от проблемите.

Леко отклонение. Разглеждах Алберих в периода 760-765 и попаднах и на съобщението за хазарите, които излезли от Каспийските порти. Зигеберт го датира в 762г., което - както бях писал по-рано - е коректната датировка в обективната действителност; противно на Анастасий, при когото е в 764г. Любопитното в случая е, че Алберих го датира в 763г. като изрично се позовава на Зигеберт и дословно го копира (Sigebertus: Turci a Caspiis portis erumpentes). Т.е. и тук имаме закъсняването с 1 година, което наблюдаваме и в българските датировки. Освен на Зигеберт обаче Алберих се позовава за същото събитие под същата година и на епископ Ото Фрайзингски. Ето го тук Ото: https://archive.org/details/ottonisepiscopif45otto/page/252/mode/2up Не ми е много ясно как от самото това изложение се извежда датировка 763г. И по-точно - няма как да се изведе, тъй като там всичко е сбито накуп, включително до смъртта на Вайфар в 768г. Само че там сведението за хазарите е описано като "по същото време" като отказа на баварския херцог Тасило III да участва в аквитанската кампания на Пипин Къси. А това действително е в 763г. според Annales regni Francorum. Алберих се позовава на Ото Фрайзингски и по отношение на Тасило - отново под 763г., малко над сведението за хазарите. [Зигеберт датира и Тасило в 762г.] Куриозен момент е, че Ото Фрайзингски си добавя някакви фантасмагории (дали от самия себе си или го е прочел някъде), че хазарите излезли от Каспийските порти и нападнали всъщност аварите и много били убити от двете страни. Това не ни вълнува, разбира се, но просто като вметка. Как можем да си обясним тази ситуация? Примерно така: 1. Алберих знае правилната дата на отказа на Тасило, било от франкските анали, било от другаде - 763г. 2. Алберих вижда у Ото Фрайзингски закачено към същата година сведението за хазарите и Каспийските порти. 3. Алберих вижда същите сведения и у Зигеберт, само че в предходната 762 година. 4. Алберих преценява, че Ото Фрайзингски е по-точен, а Зигеберт изпреварва събитията с 1 година. Остава отворен въпросът откъде Ото Фрайзингски е решил, че хазарското нашествие е по същото време като отказа на Тасило? И дали не е то пък от самия Зигеберт.

Може и да е така, но то не зависи от това дали Сабин е управлявал повече от 60 дни, а очевидно от личните съображения на Зигеберт (ако действително така е процедирал) - т.е. Сабин може и два дни да е управлявал, но Зигеберт пак би му дал цяла година. Съгласявам се, че е възможен сценарий. Но и той сам по себе си не обяснява изместването на събитията с година назад: ако Зигеберт го беше направил този анализ, който правиш тук ти, датировките му щяха да са 763 и 764, както писах по-горе и както са при Алберих. Нещо липсва в уравнението. Ето това е един от моментите, с които трудно ще можем да се оправим. Тука трябва сравняване с Теофан, а и с Табари и евентуално с други арабски източници, които датират арабските владетели (ако такива изобщо има). Да, ако откачим календара от Именника от съвременния китайски, то тогава не е задължително. Годината на змията по китайския календар започва някой си февруари 765г., сега не се сещам точната дата и не мога да проверя в момента. Ако нашата година е започвала септември-октомври, то това е съвсем различен календар и всичките "съвпадения" и "репери", с които работим, ще са чисто и просто случайности. Ако пък Умор се е възцарил в началото на лятото на 764 или по-рано, то тогава пък дилом изобщо не виждам как може да е змия. Не, че имам някакъв проблем с всичко това, но просто отбелязвам. Какъв ще да е този извор, в който половината (грубо казано) датировки са коректни, а другата половина - тежко оплескани без да е видна някаква системност, е въпрос за милион долара. А защо датировките на Алберих бягат с година от тези на Зигеберт, при положение че първият постоянно се позовава на втория - въпрос за още милион.

Да, обаче проблемът с датировките на Зигеберт няма общо с тънката ситуация с 60-те дни. Ако Зигеберт е следвал Анастасий и по някаква причина е решил да даде 1 година управление на Сабин "от себе си", то датировките му биха били 763 за битката при Анхиало и възцаряването на Сабин и 764 за бягството на Сабин и възцаряването на Паган. Просто по Анастасий няма какво да се сбърка. Имаш датировка в 22-ра година от управлението на Константин, имаш и "30 юни, първи индикт, четвъртък" за битката. При Зигеберт тези събития са умишлено поставени година по-рано. Според мен теоретично е по-вероятно Зигеберт да е взел грешната 762 година от Теофан (или от източник, повтарящ грешката му), да е поставил в нея "първата част" от събитията (сваляне на Телец и възцаряване на Сабин), а "втората част" (сваляне на Сабин и възцаряване на Паган) - в коректната 763. И впрочем, нещо друго също прави впечатление. При Зигеберт 762г. е коректно 21-ва година от управлението на Константин V, само че в същото време е и 5-та година от управлението на сарацинския владетел. Последното просто не е вярно, тъй като това е абасидският халиф ал-Мансур, който идва на власт на 10 юни 754г. - същият този Абделас на Теофан и Анастасий и Хабдалас у самия Зигеберт (което явно съвпада като изписване с Historia miscella). Той управлява в действителност 21 години, но по Зигеберт - само 19. Очевидно Зигеберт или източникът му е "изял" първите 2 години от управлението на този халиф. Ако искаме дилом да е змия, Умор може да се е възцарил най-рано февруари 765г. Но тъй или иначе Зигеберт не знае нищо за този период, а и Умор действително го коментирахме надълго и нашироко. Лично аз се съмнявам Зигеберт да е ползвал множество източници конкретно по отношение на българските данни. Но не би ме учудило да е коригирал по собствено усмотрение на базата на някакъв източник (или източници), в който датировките са се различавали от Historia miscella или каквото там е ползвал като основна подложка. Не всичко, но конкретно това задълбаване в латинските датировки - да.

То в такъв случай - конкретно ако е вярно предположението, че Зигеберт е дал един вид "от себе си" 1 година управление на Сабин в директно противоречие с това, което би следвало да е стояло в извора му - не виждам как може да се вярва и на останалите му датировки. И откъде е взел възцаряването на Телериг, че да даде на Паган всички години до тогава? Като имаме предвид, че в същата тази година на възцаряване на Телериг у Зигеберт стои и сериозно сбърканата датировка на екзекуцията на Стефан Млади, то кашата става още по-голяма. Да, явно това е следващата стъпка. Да се провери Алберих как датира и да се сравни със Зигеберт (не само в българските събития). Но до някакви генерални заключения няма да успеем да стигнем, над нивото ни е.

Ако Зигеберт е в противоречие и с франкските анали, то действително доверието към датировките му пада. Като цяло странна ситуация - повсеместно разлики с по 1-2 години. Нямам представа как може да се получи подобна картина освен заради редакторски намеси на самия Зигеберт. Едно обяснение би било, че Зигеберт е искал да запълни всички годишни статии с някаква информация, но за някои не е разполагал с такава и е предатирал разни събития. 760г. би била кандидат за нещо подобно, но дори и в такъв случай информацията за възцаряването на Телец все отнякъде трябва да е дошла и това едва ли е било от същия източник, от който Зигеберт е черпил информацията си за тази военна кампания на Пипин. От друга страна, има не една и две годишни статии с достатъчно налична информация и въпреки това и в тях ги има тези разминаващи се датировки. Възможно е Зигеберт да е обединявал събития, примерно както в тази табличка разни обсади и превземания на градове все по време на същата кампания. По това не би се различавал от други хронисти. Но отново точно в нашия случай тази логика издиша, тъй като битката при Анхиало, убийството на Телец и възцаряването на Сабин са в една година, а бягството на Сабин и възцаряването на Паган - в следващата. Което противоречи на другите извори. Какво правим от тук нататък?

И аз не мисля, че можем да се справим с този въпрос. То си е голяма занимавка и изисква познаване на множество източници. Конкретно с българските датировки сигурно можем да се оправим, но с всичко останало - едва ли. Ако погледнем коментарите на Михайлов в онази статия, виждаме за периода 760-764 следната фактология у Зигеберт: 760: Възцаряване на Телец - уникално сведение 761: Главата на Йоан Кръстител се пренася в град Емеса. - датировката съвпада с Анастасий 762: Мнозина са убити като мъченици за християнската вяра от император Константин. - датировката съвпада с Анастасий 762: Битка при Анхиало между Телец и Константин V - датировката е с 1 година по-рано от тази на Анастасий. 762: Турците [хазарите - бел. sir], втурвайки се от Каспийските порти, застрашават Армения. - датировката е с 2 години по-рано от тази на Анастасий. 762: Сведение за прическите на хазарите - уникално сведение 763: Голям студ от първи октомври чак до февруари. - датировката е с 1 година по-рано от тази на Анастасий. 763: Бягство на Сабин и възцаряване на Паган - датировката съвпада с Анастасий 763: Внезапно бяха видяни звезди да падат от небето.... - датировката е с 1 година по-рано от тази на Анастасий. --- Това, разбира се, са само събитията, които Михайлов и Лунгарова са счели за нужно да анализират и изкоментират. Разните "германски" събития, честно казано, не ми се занимава да ги проследявам едно по едно. Работата е там, че и извън този отрязък 760-764 у Зигеберт има множество събития с разминаващи се спрямо Анастасий датировки: в двете посоки и понякога с по 3-4 години разлика, примерно Стефан Млади, когото коментирахме по-рано в темата. Тия дни, когато имам повечко време, ще направя една статистика по въпроса. Да видим какво ще се получи. И след това евентуално и спрямо Алберих.

Визирах генералното обобщение, че всички могили около Плиска били празни. Мненията на Георгиев за това кое било аналог въобще не ги и коментирам - те са си негови лични виждания в синхрон с генералната му теза за Плиска, която не се споделя от никой друг. Споменах го Георгиев във връзка с въпроса за първичността на гроба, понеже мислех, че него цитираш. Ти си цитирал Рашев, окей. Разлика така или иначе няма - и двамата са на едно мнение по този въпрос: гробът предхожда могилния насип. Аз лично предпочитам да се доверя на археолозите ни, а не на теб. Въпроса с крайпътността в смисъла от заглавното ти мнение вече го коментирах, няма какво да се въртим в кръг.

Няма грешка в начертанията. Няма и писано никъде от Рашев и Станилов, че гробът е извън ядрото. А пък и да беше, това не би могло да докаже, че ядрото го предхожда. Това, което може да докаже, че гробът е вторичен, е нарушаване на пластовете на могилата. Такова няма регистрирано и няма и как да има, тъй като дори и само от инвентара е пределно ясно, че гробът е по-стар. По-голям шанс имаш с хипотеза, че гробът си е бил оригинално безмогилен (както пише в книгата на Рашев и Станилов), а могилите са насипани много по-късно и гробът съвсем случайно се е оказал под една от тях (това последното не го пишат, но ти може да си го добавиш от себе си). Що се отнася до уникалността на могилата, то и самият гроб и той към момента е уникален. И какво следва от това? Следва, че трябва да се проучва още. Далеч не всички могили са разкопани, тъй че подобни генерални обобщения са безсмислени.

Нещо бъркаш. Гробът е под т.нар. ядро. Понеже виждам, че цитираш Георгиев, погледни си там картинките и по-конкретно образ 3. Да не затормозявам форума с още ъплоуди.

Да, но едно е да се обърка някой в някаква приписка, а съвсем друго - в каменен надпис от името на царя. Каменоделецът не действа по собствено усмотрение и не чегърта някакви думи от себе си, а му е казано предварително какво трябва да се напише. А някой след това е и проверявал, възможно и самият владетел. Вероятността за каменоделска грешка в датировката е минимална. И впрочем дори и да е имало такава, то тя е по-вероятно да е била именно в индикта, тъй като там е нужно да се обърка само една буква. Но като цяло всичко това според мен е неприемливо и слабо вероятно. Ако Зигеберт и Алберих са ползвали един и същи първоизточник (отделно от това, че Алберих е ползвал Зигеберт), то вариантите са два: в първоизточника всичко е било точно, а Зигеберт е коригирал неясно по какви причини и така е внесъл грешки; или пък обратното - Алберих е поправил неточните сведения на първоизточника. Но напълно възможно е и Алберих просто да е коригирал Зигеберт на базата на сверяване с Анастасий. Хубаво би било това да се проучи и уточни, но не ми се струва, че е по силите ни.

Е, това вече е съвсем различно от нещата, които си писал в заглавното мнение. Стражеви могили. Съгласен съм. Това не е вярно. Гробът предхожда насипването на могилата над него.

Ето го могилите в "аула" - двете кръгли структури в североизточния и югоизточния ъгъл на външното укрепление. Съвсем очевидно е, че това не са никакви крайпътни маркери, а имат друга цел.

Ами то и днес е така. Но основната им цел очевидно е друга, а не да са някакви "крайпътни" обекти. Що се отнася до могилите в "аула на Омуртаг", то те не са и погребални. Или поне едната, която е проучена, не е. Доколкото ми е известно, визираните от Макето плисковски такива също не са.

Доста странен критерий да се обявява всичко, което може да се намира в близост до някакъв път, за "крайпътно". Това е все едно да обявим Хилтън за "крайпътен хотел". И той е край път, но "крайпътен" определено не е основната или най-важната му характеристика. В този смисъл, четирите могили южно от Кабиюк очевидно са издигнати с някаква друга цел, а не са просто крайпътни насипи в духа на заглавното мнение в тази тема - по простата причина, че под една от тях има се намира т.нар. "аристократичен гроб". Абсолютно същата логика важи и за могилите в укреплението при с. Хан Крум (Чаталар). Да, те са в близост до път - този път, който води до самото укрепление. Според археолозите обаче те са част от фортификационната система на укреплението. Съдейки по местоположението им - в два от ъглите на външното землено укрепление - то това действително изглежда много вероятно.

Няколко кратки бележки. Имах предвид грешка в цикловата датировка, не в тази по индикт. Т.е. да се постулира сигор вечем вместо сигор елем. Разбира се, това е крайно неприемливо и просто го споменавам като теоретична алтернатива. Възцаряването на Константин - да. Но войната с Телец не е там, където трябва. Т.е. Зигеберт не може да е ползвал Анастасий за датирането й, поне не и директно. Ако е ползвал Теофан, то грешката е лесно обяснима. --- Таблицата във 'втората част' си е много добре; оставяйки настрана преводите, които се получават за животинските години. Първата част обаче на всеки би му дошла в повечко.

Ами дай примери да видим. Силно съмнителна е тая работа Именникът да е волжки паметник. Откъде там изобщо биха могли да знаят за тези владетели?

При заковаване на 641 за Безмер тази схема така или иначе няма никакъв шанс да проработи, тъй като от 641 до 821 са точно 180 години отстояние и датировките трябва да са еднакви, а те не са. Т.е. няма никакво значение какво ще правим с владетелите след Безмер, полза няма да има. Задължени сме да поставим Чаталарския надпис в 822 и да постулираме сигор =/= шегор или алтернативно - да постулираме грешка в датировката на самия Чаталарски надпис или някаква корекция в каледара в периода Умор-Муртаг. А и въобще при предзададените параметри вечем и алем не могат да се комбинират със същите животински термини, произтичащо от приетите за коректни по условие 3 години на Безмер. Което ще рече, че не можем да запазим едновременно шегор=сигор и алем=елем. Минимум едното отпада по дефолт. Проблемът принципно се състои в това, че докато за Авитохол и Ирник може да се предположи ретроспективно нанасяне и въобще съчиняване, то записът на Гостун изглежда като достоверен или най-малкото базиращ се на някакви документални данни. Което за мен лично прави съмнителна хипотезата, че цялата първа част е ретроспективно натаманявана и всичко в нея е коректно. Натаманени може да са единствено Авитохол и Ирник и евентуално коректна да е дистанцията дилом-дохс, а от Гостун нататък да имаме същия маниер на съставяне като във "втората част". Но както и да е, това е отделен въпрос. Най-късните монети там са на Констанс II, сечени 642-647г. В други обекти от т.нар. "група Перешчепина" (Новие Санжари, Келегей) най-късните монети също са на Констанс II, сечени 641-646г. Това е по Рашев. Комар датира тези обекти по-късно на базата на т.нар. "закъсняване на монетите", което теоретично е възможно, още повече че конкретно в Перешчепина всъщност става въпрос за огърлица от монети, най-късните от които са на Констанс II. Аз лично не се наемам да правя генерални изводи как точно е било. В крайна сметка всички тези обекти имат много малко (или направо нищо) общо помежду си, а общото с Кубрат са единствено трите пръстена от Перешчепина. Мисълта ми е, че данните на Зигеберт може и да са си напълно коректни и да отразяват обективната действителност. А това, че като ги насложим върху данните от Именника, се получава противоречие от типа теку читем - сомор алтем, да се дължи на факта, че именно така е бил съставян и самият Именник: едни данни от едно място, други - от друго. Всъщност ние точно това и правим тук - опитваме се да синхронизираме данни от различни източници и да изработим нова версия на Именника, отчитаща всички тези противоречиви данни. Съставителят на Именника може да се е опитал да направи същото, но да му е било отвъд възможностите да синхорнизира данните. Според Михайлов и Лунгарова не е ползвал и Анастасий, а друго произведение, имащо Анастасий за база. Освен това у Анастасий този конкретен проблем при Телец отсъства - там войната на Телец с Константин изрично е датирана в 22-ра година от управлението на последния.

Думата си значи могила. Дали е надгробна могила или просто нарината пръст - все тая. Ако се визираше нещо друго, щеше да си го пише, както по останалите надписи на същия владетел. Където е построен мост, пише мост, а не нещо си, което можело да се тълкува по сто начина.