sir

Стоян Пандура много добре знае при кого са го пращали да носи писма и го казва пред съда: - Кога постъпи в комитета, образуван за бунтуване на българското население, и каква служба си изпълнявал? – Постъпих в комитета миналата година по това време. Първом ме извика даскал Иван и ми даде едно писмо да [го] занеса в Извор, Ловеч, Гложене и Орхание. Занесох писмото и го дадох в Орхание на Васил бояджията, в Извор – на даскал Васил, в Гложене – на Васил Йонков и в Ловеч – на Марин кафеджията. Васил бояджията е Васил Петров, председател на комитета в Орхание. В доклада на Хамди паша там обаче фигурира Стоян Брънчев, който не виждам да е споменат нито веднъж от Пандура по време на дългия му и предълъг разпит. Споменат е от Общи, както и по-рано писах. А мистериозният Марин Пуйо е от неговия (на Пандура) комитет, този в Тетевен. Нито едно друго име от доклада на Хамди паша не виждам в показанията на Стоян Пандура освен двете от цитирания пасаж - Марин Поплуканов (който дори не е споменат поименно в доклада) и Васил Йонков.

Добре, познавал е изредените комитети, но защо тогава не ги е издал тях, а е издал такива, с които няма данни да е контактувал, като например Габрово и Търново? И в тази връзка един въпрос, който е не по-малко важен от този защо от доклада отсъства името на Общи - защо отсъства комитетът в Голям Извор? Та нали решението на Левски да го направи окръжен център предизвиква недоволство и протести от групичката около Общи. В общи линии същите аргументи срещу Дидьо Пеев като автор на доноса важат и за Стоян Пандура. Даже с един повече - Стоян Пандура е неграмотен, за разлика от Дидьо.

Не съвпадат изобщо. Специално от Ловеч споменава единствено името на Марин Поплуканов. От останалите имена от доклада - това на Васил Йонков Гложенеца. Да, разнасял е писма между Тетевен и Ловеч, но не виждам как може да познава една дузина хора от Ловешкия комитет. Както и откъде може да се е сдобил с останалата информация в доклада - защото то не само имената са любопитни там - при положение че е неграмотен, т.е. няма как примерно да отваря и да чете писмата. Не е правдоподобен кандидат за мен.

Нямам обяснение аз. Преди около месец, когато коментирахме възможността Дидьо Пеев да е автор на доклада, отсъствието на името на Общи беше една от причините в крайна сметка да се самоубедя, че надали ще да е бил Дидьо Пеев. Другата възможност, която ми хрумна, беше да е донос от страна на "крилото" на Общи срещу "крилото" на Левски. Но пък в доклада присъстват имената на отявлени дружки на Общи като Анастас Попхинов и Тодор Пеев. Тъй че и това няма как да е вярното обяснение.

Да, най-вероятно. И тя е продиктувана от факта, че така са записвани хората в официалните регистри. Как точно са се представяли самите те по онова време - не мога да кажа със стопроцентова сигурност, тъй като не съм се интересувал конкретно от този въпрос. Някои от по-учените сигурно и с по три имена. Но така или иначе мисълта ми беше, че Марин Пуйо си е същото като Христо Цони - Марин, син на Пуйо, или иначе казано Марин Пуев. Пуйо си е и реално съществувало име. Виждам, че има например някакъв Пуйо войвода.

Точно такъв анализ следва да се направи от страна на професионалните ни историци, занимаващи се с материята. Да се зададат въпроси като "защо това присъства по този начин в доклада", както и "защо това отсъства". И кръгът на заподозрените може да се свие. Но трябва много детайлно познаване на източниците. Христо Иванов Големия например е много интересен случай. Пращането му в Габрово вместо в Търново си е сериозна грешка от наша гледна точка. Но в същото време доносникът е разполагал с конкретната и достоверна информация, че въпросният Христо е от Ловеч. Жалко, че го няма Стаски - той сигурно би могъл да посочи дали Христо Големия е свързан с някакви конкретни действия в Габрово или може да бъде локализиран в даден момент в Габрово и евентуално с кого би могъл да е контактувал там. Пато от Видраре също е интересн случай, тъй като там пък - поне според това, което намирам по въпроса - за председател на комитета се счита единият от по-малките му братя, Йосиф Поппетров. Защо точно тези хора са посочени като главатари и защо точно на тези места? Дали не е възможно това да са били лицата, които в даден момент или период да са отговаряли за коренспонденцията на въпросните комитети, а това не е задължително да са били винаги и навсякъде председателите (поне аз така тълкувам написаното в Устава). Или пък за кореспонденцията по точно определени въпроси, както виждаме например при Цвятко Хаджипавлов, на който в писмата му става въпрос за оръжие. Но за тази цел следва да се анализират всички налични писма от и до въпросните комитети. Много други въпроси могат да се поставят и съм сигурен, че задълбочен анализ би могъл да свие кръга на заподозрените. Кой и дали ще го направи обаче не знам. Пък и те авторите на самата книга с новите документи смятат, че става въпрос за разузнавателни и агентурни данни, тъй че надали някой от тях би се захванал с такова начинание.

Е да де, ама нали казват тука Скотланд Ярд, не знам си какво.

Не, това не са прякори. Това е стандартното записване на лица по онова време - собствено име, бащино име. Така седят например записани българите и из османските данъчни регистри (виждал съм и двата варианта: "Стоян, син на Радо" и "Стоян Радо"). Така впрочем можем да ги видим да се представят и пред турския съд, дори и когато не ги питат изрично за името на баща им: - Как ти е името, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години? – Христо, на баща ми – Цоньо, ловчанец съм, държа хан в Къкрина, на двадесет и пет-двадесет шест години съм. От седем месеца съм ханджия в Къкрина. Преди се занимавах с кожарство в Ловеч, кръчмарувах малко време край Ловеч. – Как ти е името, откъде си, какво работиш, на колко си години? – Тихол, на баща ми Марин, тетевенец съм, занимавам се с бояджийство, на четиридесет и пет години съм. Но това ти наблюдение е интересно. Дали някой така ги е издал без да го питат изрично или полицията е настоявала да им каже бащините им имена? Или пък е имало и някаква проверка из регистрите?

По Добри Механджията ще пиша тук в отговор на всичко изписано по-нагоре, за да не се зацапва с множество цитати. Първо, да го напиша ясно, за да няма недоразумения. Не съм се вторачил в Добри Механджията с цел да споря заради спора. Чисто и просто присъствието на името на този човек - при това именно така написано като "Добри Механджията" - лично мен ме озадачава. Затова и реших да разгледам един по един всички останали споменати в доклада, за да си изясня има ли други подобни случаи на лица, които на базата на известното от други извори теоретично не би трябвало да са в този списък. По тази причина и обърнах повече внимание на Стоян Брънчев като такъв кандидат - заради тази бележка под линия (ако някой може да посочи публикация, в която се обосновава защо Стоян Брънчев нямал отношение към комитетските дела, ще съм благодарен). Но фактите са такива, че името му се засича в независим източник, т.е. вече имаме минимум двама, които независимо един от друг твърдят, че Стоян Брънчев е комитетски деец: Димитър Общи и авторът на донесението от доклада на Хамди паша. Други кандидати за странични лица, вписани там независимо по каква причина, просто няма; изключая, разбира се, неясния случай с Марин Пуйо. На мен това ми се вижда крайно странно. Предполагам, че нямаше да му отделям толкова време, ако не ставаше въпрос именно за този човек - Добри Механджията - първият обвинен за предател на Левски. Всички други 20+ лица там са свързани с революционната дейност, а единствено Добри Механджията не само, че не е, ами дори бил жертва на обир от страна на самия Левски, както и едва ли не турски агент според някои източници. Нещо никак не е както трябва в тази постановка. Или като минимум историите за Добри Механджията у Кацев-Бурски не са верни, или трябва да търсим обяснение от типа, който търси Б.Киров: че името му умишлено е поставено в доклада от някого по някакви причини. Вече писах, че няма никаква логика и смисъл полицията в Ловеч (няма къде другаде) или някое ловешко заптие самоволно да е дописало името му към доноса, ако Добри не е бил комитетски член. Това е допустимо в един-единствен случай: ако Добри е бил едновременно комитетски член и турски информатор, а вписалият го се е опасявал, че информацията от доклада може да изтече и да стигне до членовете на революционната организация. Сиреч, подозирал е къртица и е вписал агента си Добри, за да снеме евентуалните подозрения към него. Това е, друг сценарий няма. Вписването му от страна на самия доносник ми се губи като логика. Освен ако не говорим за някакъв дългосрочен план по-късно този Добри да бъде обвинен в някакви други злодеяния, както впрочем и става. Но дори и тогава пак ми се губи нишката. Какво значение има дали името му присъства или не присъства в този доклад, при положение че комитетският доносник Х нито знае до кого ще стигне, нито може изобщо да предположи, че някой друг освен някакви турски чиновници ще го прочете някога (както и се случва в действителност - никой и не подозира за съществуването на този доклад чак до наши дни)? А пък айде нека работно да приемем, че докладът е дело на (примерно казвам) Драсов и той по някакъв начин стига до Марин Поплуканов или до Левски. Марин/Левски прочита доклада, вижда името на Добри, за когото знае, че не е техен човек. И?

В книгата в бележката под линия подозират друго лице, Марин Павлов. За него не намирам кой знае какво, освен разпита му пред съда като участник в Арабаконашкия обир. Въобще не ми бие на "главатар" на каквото и да било, тъй че съмнително да е той. Марин Братанов определено изглежда по-подходящ. Проблемът идва от това "Пуйо", което трябва да е името на баща му, и понеже то започва с "п", авторите са си харесали Павлов.

За (пред)последно ще поразмишлявам върху доклада на Хамди паша. Какво имаме в него? Членове на комитета в Ловеч: 10 лица, посочени поименно + синовете на поп Лукан, които според авторите на книгата са само Марин, Илия и Христо, а според мен са си и четиримата. Последното няма чак такова значение, тъй че нека да приемем, че са посочени общо 13 лица от Ловеч. "Главатари" на начинанието в други градове и села: 9 лица, посочени поименно. На един от тях, както вече посочи Б.Киров, му е сбъркано местоположението - Христо Иванов Големия, който не е в Габрово, както пише в доклада, а в Търново. Или общо 22 лица. От 13-те лица от Ловеч 10 са известни комитетски дейци. За други двама (поп Лукан и Стоян Куюмджията) може и да има съмнение дали са били действителни членове, но няма съмнение, че не са някакви странични лица, попаднали случайно в този списък. 13-тият е Добри Механджията. От 9-те лица от другите градове и села 7 са известни комитетски дейци, макар поне за един от тях да не се счита, че е бил председател (Павел Поппетров, в доклада Пато от Видраре). 1 е неидентифициран - Марин Пуйо от Тетевен. Последният е любопитен случай. А именно, Стоян Брънчо Ханджията (Стоян Брънчев) от Орхание (Ботевград). Той е посочен от Димитър Общи като член на комитета в Орхание и е споменат още няколко пъти на разпитите, включително за това как Левски е отсядал в неговия хан. В новото издание на "Васил Левски и неговите сподвижници..." в бележка под линия (не знам от кого писана) обаче пише, че "Стоян Брънчев, брат на Гавриил Брънчев, чорбаджия; член на окол, управителен съвет в Орхание (вж. Sälname-i Tuna, год. VI, 1290, стр. 75), който не е вземал никакво участие в революционния комитет. Общи е последователен на своята идея да казва много имена,тъй като „в множеството е спасението“". Удебеленото - мое. Сиреч, някой от историческата ни гилдия - не го знам известен ли е или не - нещо не вярва на Общи. Да, но ето, че думите му се потвърждават от независим източник. С което равносметката е следната. От 22 споменати в доклада лица за 20 поне у мен няма съмнение, че са, ако не членове на организацията, то като минимум сътрудници или съпричастни към комитетските дела. 1 е неидентифициран и за него няма какво да се каже. 22-рият е Добри Механджията.

Така е, доста приказливи са били в сравнение с еталонните конспиративни структури от типа примерно на италианските. Но това си е обусловено и от целта на цялото мероприятие: да се вдига голямо въстание срещу една към онзи момент все още достатъчно мощна империя. При това всичко трябва да се случи в сравнително кратки срокове, а ония хубавци "отсреща" даже препират да става още по-бързо. В такива условия просто няма как да го има подборът на кадрите, който им се иска да го е имало на някои хора, включително на някои съфорумци. И на Левски му се е искало Ангел Кънчев четири години да "учи работата", но това си е било нереалистично. Затова и виждаме това, което виждаме: едни мрежи от роднини, приятели и познати, много от които със сигурност не са били за тази работа. В тази връзка Стоян Куюмджията за мен е повече от очевидно, че е бил гъст с комитетските дейци още от преди да има комитет. Тъй че няма нищо странно да е бил "посветено лице", дори и да не е бил де юре член на комитета. Друг въпрос е в какво точно се състои това "де юре", защото в Устава никъде не пише.

Бил е периферен член или айде може да е бил "сътрудник", знам ли го точно какъв е бил - сам казва, че не е бил на комитетски събрания. Но че е имал отношение към комитета, впрочем е съвсем ясно и от самите въпроси, които му задава Кацев-Бурски. Ето и от същия сайт и от д-р П. Стоянов: 22.5.1901 год. Стоян Златаря Куюмджията, родом от село Българене, на 56 години. От него узнах следното: преди да дойде Левски, поп Тодор Мишака, Д. Пъшков, Иван Драсов, Марин Луканов и Стоян Куюмджията (той) са образували едно спестовно дружество, наречено „Постоянство“, с цел да се издържа една учителка на учение в Габрово. Тази била Йорданка, сестра на Луканови (умряла преди да свърши учението си). Всеки внасял по 5 гроша в началото, сетне по грош, всичко около 50-60 души, имали и устав с печат (един устав видях у Пъшков, както казах по-рано). Разправя за револвера, че го е купил за 2 1/2 лири с 50 патрона от Цвятко Берберчето, от ония револвери, прекарани от Влашко (виж по-рано писаното). Той го е крил в нужника вътре, долу закачен на един гвоздей под дюшемето на нужника, а патроните с фишеците – под первазите на едина прозорец. Той избавил един път револвера си, като жена му си го скрила в пазвата, когато ги претърсили турците него и поп Т. Мишаков и те си идвали от лозе. Кочко Мойнов ги бил издал него и поп Тодор Мишаков, че имали револвери и че са комити. Арестували ги двамата през есента на Заарското въстание (Старозагорското, 1875 г.). Претърсили у Стояна, но револвера не намерили; само у попа намерили и го конфискували. Държали ги затворени една неделя и ги освободили след дълго разследване. На попа върнали револвера чрез владиката Йосиф. Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор. Знаел за убийството на момчето Никола на Денча Халачина и за дякона Паисия и за обира на пощата. Знае, че поп Кръстю е предал Левски. https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Има там и още за по-късната му революционна дейност. Ако трябва да съм откровен, то напротив - именно писаниците за него у Кацев-Бурски не вдъхват никакво доверие. По-конкретно ето това: "Стоян Куюмджията, за него ще помни Ловеч во веки. Обраха турските къщи по време Освобождението, па като се върнаха турците, изкарваше народа да жъне по нивите, и избити бяха хиляди души". Ако действително имаше такова грандиозно трагично събитие, за което той лично е отговорен, то щеше го има описано и потвърдено и от други източници. Аз за такова нещо никога не съм чувал. А по отношение на аргумента за Добри Механджията просто не ми се спори. Само ще кажа, че подобен полицейски похват - умишленото вкарване в списък с членове на престъпна група на напълно странично и нямащо отношение към групата лице - на мен лично не ми е познат.

Защото е бил член на комитета. Това е единственият критерий за попадане на името ти в този доклад.

Ако приемем писаното от Кацев-Бурски за по-достоверно, то значи автоматично отхвърляме казаното от Пъшков, или поне аз автоматично го отхвърлям по гореспоменатите причини - за вероятността да е имало две нахлувания у Добри Механджията нямам какво повече да добавя, считам я за нулева. А като още едно следствие също така се задължаваме да приемем, че в доклада на Хамди паша има неточност в упоменаването на Добри Механджията като комитетски член. Не ми стои добре такава трактовка, но това си е мое виждане.

Ами това е същият тип източник "една жена каза". Драсов в Чехия чул от някакви ловчанлии, на които пък други (кои?) им разказали, че Добри и Пано са виновниците. А Теодор Тончев пък май си донатаманява, тъй като Драсов - поне в този пасаж - не пише, че са му съобщили "комитетски дейци". И какво сега излиза за Добри? Източниците са: 1. Някакви хора от Ловеч, които писали на Драсов - от там той на Данаил Попов - а той пък на Каравелов. Това е и първото споменаване на Добри. 2. Дъщеря на Добри Механджията, която казала на ловешкия учител Михаил Хаджинеделчев, а той пък - на Кацев-Бурски. 3. Ангел касапина, който също разказал на Михаил Хаджинеделчев, а той - на Кацев-Бурски. 4. Дъщеря (друга?) на Добри Механджията, която разказвала, и разказът й някак си стигнал до Димитър Пъшков, а от него - до Страшимиров. 5. Доклад на дунавския валия до великия везир. Едно от тия неща не е като другите.

Ами в такъв случай или разказът на Пъшков е измислица, при това измислица изградена на основата на записаното у Кацев-Бурски, понеже Пъшков е чел книгата му, или Пъшков действително е чувал за подобна случка, но тя няма общо с Левски. Тъй или иначе (поне) единият разказ е измислица. Две такива случки все у същия Добри Механджията, все с разбиване на стена, все с падащи с трясък предмети на пода, все с дъщери като първоизточници - това е напълно неправдоподобно. Надявам се, че поне това не предизвиква съмнение.

Ясно, значи все пак има и поне още един източник на информация за тази персона. Добре, но това не е баш същото като писаното у Кацев-Бурски. Даже всъщност е много различно. Аз впрочем имам спомен, че преди години някъде назад из темата сте го коментирали и този въпрос, тъй че верно се въртим в кръг, но какво пък. Ето го как стои у Кацев-Бурски по линка, предоставен от Borova gora, според предаденото му от Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч: От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали. Според Пъшков, както стои у Страшимиров, обирът не е всъщност обир, а е опит за убийство на Добри и е дело на Гечо Сирков през 1875г. Според Михаил Хаджинеделчев, както стои у Кацев-Бурски, обирът е извършен от самия Левски, очевидно доста по-рано във времето. Детайлите леко се различават (в единия случай на пода с трясък пада торба с орехи, а в другия - кантар и сито), имената на дъщерите се различават (но източникът е все дъщеря на Добри - това е показателно), но за мен не буди особено съмнение, че става въпрос за една и съща случка - независимо дали действителна или измислена - мултиплицирана във времето и превърнала се в легенда. Кой е достоверният разказ? Би следвало да е този на Пъшков, макар че и той е от втора и трета ръка, тъй като Пъшков по това време (пролетта на 1875г.) си е в Диарбекир, а и много ме съмнява да го е чул впоследствие лично от дъщерята на Добри, която от своя страна също не е ясно откъде знае, че извършител е бил Гечо Сирков, при положение че от разказа не личи Добри да е имал пряко съприкосновение с извършителите. От там насетне - ако разказът на Пъшков е верен - то кое пречи на следната хипотетична постановка: Гечо Сирков и компания искат да убият Добри Механджията, понеже смятат, че той има пръст в предаването на Левски. Дали има или няма и дали е бил комитетски член или не в тази е постановка е без значение. И в такъв случай предаденото у Кацев-Бурски е пълна измислица. Никакъв обир на Добри Механджията от страна на Левски не е имало. Виж колко е лесно да се разпробият дупки направо с бормашината в тези "достоверни източници" и техните истории. Стига да се подхожда критично към тях.

Мен не ми е ясно как името му би оцеляло в този доклад, който при всички положения е с първоизточник в Ловеч, а не в Русе или някъде другаде, щом като Добре е бил такава дружка с Юсеин Бошнак, Али Чауш и други местни ченгета. Дори и някой доносник от комитета да го е набедил и него за комитетски член, то на турците не им ли прави впечатление това име? Много алогично ми изглежда всичко това. Практически всички други имена в доклада са достоверни, само Добре Механджията, турското ухо, вкаран и той там по някакви неясно какви причини.

Или пък просто има смесване в източниците на две лица на име Добри, които са били съдържатели на механи в Ловеч. Първият е бил член на комитета и на негово име Н. Цвятков вади тескерето, а вторият е бил приятелче с турците и у тях е имало организиран от комитета обир.

Според мен Кацев-Бурски си е имал сведения, все пак документирано е говорил със записаните от него хора. Но след това си е натаманявал и украсявал, за да му пасне всичко на неговата хипотеза. Вече беше показано и от Киров, че дори си е позволявал и да цитира преиначено. А някои неща пък са пълни измислици, някакви градски легенди или не знам и аз как да ги нарека точно, но представени за действителни случки. Книгата му губи много от научната си стойност заради подобни недобросъвестни изследователски похвати. Тъй че не знам конкретно за Добри Механджията кое е вярно и кое - не. Но бих се обзаложил, че за това лице има един-единствен първоизточник на информация - дописката на Каравелов - от там нататък са слухове и псевдоспомени на хора с предварителното убеждение, че Добри непременно трябва е участвал в предаването на Левски.

На това съм пропуснал да отговоря. Не казвам, че ти си съчиняваш, въобще не си го и помислям. Казвам обаче, че колкото повече чета по темата, толкова повече се убеждавам, че много хора са си съчинявали - както съвременници и участници в събитията, така и по-късни изследователи и известни и неизвестни историци. И това не е само по темата Левски, смъртта на Ботев например е същата работа. Та не е ясно на кое може да се вярва и на кое - не. За мен първокласните извори по темата са кореспонденцията на Левски и османските документи. От там нататък към всичко останало подхождам с едно наум.

Възможно е. Но пък арестуваните от Ловеч щяха да са повече от трима, ако Иван Драсов не беше избягал и ако софийските власти знаеха кой е "Христо Бояджията". Но тъй или иначе там от това събрание Общи дава поименно трима от ръководството (Марин, Пъшков и "сивия кардинал" Драсов) и изрично посочва и поп Кръстю, който също е в ръководството, макар да не му знае името. Цвятко Хаджипавлов явно не му е направил особено впечатление и, ако е бил там изобщо, е в графата "други".

Възможно е, но никак не е задължително. Напълно допустимо е турчин да го е чул от българин още някъде през август, когато хипотетично е получавал доноса, който после виждаме в доклада на Хамди паша, и да го е осмислил като "Христо". Няма абсолютно никакъв проблем турчин, който не е с образование до ниво да бъде писар, да възприеме "Кръстю" и "Христо" по един и същи начин - нещо от рода примерно на "Ристю" - тъй като освен всичко друго началното струпване на съгласни е нетипично за турския. След което да го записва като познатото му "Христо", още повече че в самия доклад има още двама Христовци изброени поименно, както и един Христаки.

Добри Механджията и на мен ми бърка в очите още откак за пръв път прочетох доклада. Но нямам основания да не вярвам на информацията в него. Него го нарочва за предател Каравелов, а според мен Кацев-Бурски просто следва тази линия като част от по-широкия си план да оневини поп Кръстю. Мен лично тази история за Добри Механджията в неговата книга много ми намирисва. Точно по същия начин, даже още по-фантасмагорично звучат пък историите за другия герой от първата дописка на Каравелов - Пано Бонжора. Пано, ловешкото пиянде, в неговата книга се превръща в Пано, изпечения шпионин, който често посещавал печатницата на Каравелов в Румъния, следял Левски по пътищата и не знам си още какво. Не Пано Бонжора, а Бонд, Пано Бонд. Според мен набеждаването на Добре и Пано е много вероятно да е от хора, "достоверните източници" на Каравелов, които много добре знаят, че тези двамата нямат нищо общо. Така ми изглежда на мен отстрани. А книгата на Кацев-Бурски ми изглежда писана с много твърдо предубеждение кои са добрите героите и кои - лошите. Марин, Пъшков, Стоян Куюмджията, Пано, Добре Механджията - всичките са лоши и описани в изключително черни краски. Поп Кръстю, Яким Шишков, Цвятко Хаджипавлов и някои други - целите в бяло. Много измислици и украсявания има и в двете посоки. Върхът лично за мен е историята за Яким Шишков, Левски и Али Чауш, която по фантасмагоричност бие даже и тази за Пано Бонжора. Що се отнася до Христо Иванов като председател на комитета в Габрово, то това вероятно е просто поредният маркер, че става въпрос за донос от едно лице от Ловеч (мнението ми на 100% съвпада с твоето), даже нищо чудно и на еднократен донос. Христо Иванов има и други функции в организацията, та кой знае въпросният доносник кога, къде и по какъв повод е контактувал с него. Другият вариант е да става въпрос за грешка, тъй като докладът посочва изрично и комитет в Търново, но негов главатар после в изброяването липсва.