sir

Според мен Кацев-Бурски си е имал сведения, все пак документирано е говорил със записаните от него хора. Но след това си е натаманявал и украсявал, за да му пасне всичко на неговата хипотеза. Вече беше показано и от Киров, че дори си е позволявал и да цитира преиначено. А някои неща пък са пълни измислици, някакви градски легенди или не знам и аз как да ги нарека точно, но представени за действителни случки. Книгата му губи много от научната си стойност заради подобни недобросъвестни изследователски похвати. Тъй че не знам конкретно за Добри Механджията кое е вярно и кое - не. Но бих се обзаложил, че за това лице има един-единствен първоизточник на информация - дописката на Каравелов - от там нататък са слухове и псевдоспомени на хора с предварителното убеждение, че Добри непременно трябва е участвал в предаването на Левски.

На това съм пропуснал да отговоря. Не казвам, че ти си съчиняваш, въобще не си го и помислям. Казвам обаче, че колкото повече чета по темата, толкова повече се убеждавам, че много хора са си съчинявали - както съвременници и участници в събитията, така и по-късни изследователи и известни и неизвестни историци. И това не е само по темата Левски, смъртта на Ботев например е същата работа. Та не е ясно на кое може да се вярва и на кое - не. За мен първокласните извори по темата са кореспонденцията на Левски и османските документи. От там нататък към всичко останало подхождам с едно наум.

Възможно е. Но пък арестуваните от Ловеч щяха да са повече от трима, ако Иван Драсов не беше избягал и ако софийските власти знаеха кой е "Христо Бояджията". Но тъй или иначе там от това събрание Общи дава поименно трима от ръководството (Марин, Пъшков и "сивия кардинал" Драсов) и изрично посочва и поп Кръстю, който също е в ръководството, макар да не му знае името. Цвятко Хаджипавлов явно не му е направил особено впечатление и, ако е бил там изобщо, е в графата "други".

Възможно е, но никак не е задължително. Напълно допустимо е турчин да го е чул от българин още някъде през август, когато хипотетично е получавал доноса, който после виждаме в доклада на Хамди паша, и да го е осмислил като "Христо". Няма абсолютно никакъв проблем турчин, който не е с образование до ниво да бъде писар, да възприеме "Кръстю" и "Христо" по един и същи начин - нещо от рода примерно на "Ристю" - тъй като освен всичко друго началното струпване на съгласни е нетипично за турския. След което да го записва като познатото му "Христо", още повече че в самия доклад има още двама Христовци изброени поименно, както и един Христаки.

Добри Механджията и на мен ми бърка в очите още откак за пръв път прочетох доклада. Но нямам основания да не вярвам на информацията в него. Него го нарочва за предател Каравелов, а според мен Кацев-Бурски просто следва тази линия като част от по-широкия си план да оневини поп Кръстю. Мен лично тази история за Добри Механджията в неговата книга много ми намирисва. Точно по същия начин, даже още по-фантасмагорично звучат пък историите за другия герой от първата дописка на Каравелов - Пано Бонжора. Пано, ловешкото пиянде, в неговата книга се превръща в Пано, изпечения шпионин, който често посещавал печатницата на Каравелов в Румъния, следял Левски по пътищата и не знам си още какво. Не Пано Бонжора, а Бонд, Пано Бонд. Според мен набеждаването на Добре и Пано е много вероятно да е от хора, "достоверните източници" на Каравелов, които много добре знаят, че тези двамата нямат нищо общо. Така ми изглежда на мен отстрани. А книгата на Кацев-Бурски ми изглежда писана с много твърдо предубеждение кои са добрите героите и кои - лошите. Марин, Пъшков, Стоян Куюмджията, Пано, Добре Механджията - всичките са лоши и описани в изключително черни краски. Поп Кръстю, Яким Шишков, Цвятко Хаджипавлов и някои други - целите в бяло. Много измислици и украсявания има и в двете посоки. Върхът лично за мен е историята за Яким Шишков, Левски и Али Чауш, която по фантасмагоричност бие даже и тази за Пано Бонжора. Що се отнася до Христо Иванов като председател на комитета в Габрово, то това вероятно е просто поредният маркер, че става въпрос за донос от едно лице от Ловеч (мнението ми на 100% съвпада с твоето), даже нищо чудно и на еднократен донос. Христо Иванов има и други функции в организацията, та кой знае въпросният доносник кога, къде и по какъв повод е контактувал с него. Другият вариант е да става въпрос за грешка, тъй като докладът посочва изрично и комитет в Търново, но негов главатар после в изброяването липсва.

Намесването на Цвятко Хаджипавлов внася още повече мътилка по въпроса. Интересно се получава. Към 26.11.1871г. Цвятко се занимава със снабдяване с оръжие на комитетите (или поне на един комитет - този в Троян) и се подписва като "подпредседател". Към 22.11.1872г., т.е. година по-късно и след арестите на Марин Поплуканов и Димитър Пъшков, виждаме Цвятко отново да се занимава със снабдавяне с оръжие на комитетите и пак да се подписва като "подпредседател". И в двата случая имаме недоволство от работата на Цвятко - в първия случай от Васил Бочев, който го обявява за лъжец, понеже му доставил повреден револвер; а във втория - от Видул Кацев и от самия Левски, понеже бил забавил доставките на оръжие и боеприпаси за два комитета. Второто твърдение е от Кацев-Бурски и имам подозрението, че той самият е и източникът (ако греша, поправете ме). Изникват множество въпроси. Ако Цвятко е такава видна фигура през цялото време, та и деюре подпредседател на комитета, защото неговото име не се споменава никъде и от никого по време на разпитите? Доколкото ми е известно, той не е арестуван, нито дори задържан за кратко. Името му впрочем отсъства и от доклада на Хамди паша. Ако Пъшков лъже и умишлено го принизява до обикновен член, то лъже ли тогава и Никола Сирков, от чийто разказ е пределно ясно, че към момента на ареста си именно Пъшков е подпредседател? Ако пък Цвятко е бил подпредседател през 1871г., а впоследствие е сменен (примерно заради случая с обвиненията на Васил Бочев, които Цвятко надлежно довежда до знанието на комитета), то как така отново го виждаме като подпредседател година по-късно: кой го е избрал или той се е самоназначил и кой тогава е председател? Това може и да няма връзка с Цвятко Хаджипавлов и писаното дотук (а може и да има), но сред новите документи има и един, който потвърждава, че дори и след края на процесите, екзекуциите на Левски и Общи и т.н. снабдяването с оръжия продължава, т.е. опровергава се и твърдението, че цялата организация е напълно разбита и спира да съществува. Документ 33, Телеграми от Великото везирство до Дунавския и Одринския вилает с указания за вземане на необходимите мерки и повишаване бдителността във връзка с евентуални опити от страна на комитетски дейци за вкарване на оръжие чрез доставките на стока за панаири, датиран 16/28 август 1873 г. Чува се, че членуващите в комитета революционери се снабдяват по някакъв начин от чужбина с оръжие, което внасят [тук], най‐често скрито сред другата стока по време на панаирите. Целият документ е на стр. 121-122.

Анастас Попхинов фигурира в доклада - попският син Анастас, главатар на начинанието в Плевен. Няма как да е той. А преименуването на Кръстю в Христо може и да си е на самите турци, които са преписвали/предавали информацията по веригата.

Така е, но тук например Киров някъде по-напред из темата писа за наводнение в Ловеч от 1872г., което отнесло моста, където бил дюкянът на Гечо Хашната. Не знам дали това е 100% сигурно, че е така, а и нямам представа дали и къде изобщо може да се провери. Та хипотетично е напълно възможно Величка да е била движещият фактор и тя да е убедила брат си да прибере едни пари, т.е. личните нужди на Марин да са били всъщност личните нужди на сестра му и мъжа й. Това, разбира се, са си спекулации. Що се отнася до Марин и панирането му около онази "тупурдия", както и последващата му метаморфоза - този въпрос за мен остава напълно неизяснен. Там има нещо, което ни убягва.

Може да е било доброволно, а може и доброзорно. То и за Общи доскоро се смяташе, че доброволно, та едва ли не и с голям кеф издава всичко наред. Но сега вече циркулира твърдението, че всъщност бил правил опит за самоубийство след залавянето си. Тъй че - отговорите са в османските архиви.

Окей, съгласяваме се, че имаме различия във вижданията по този конкретен въпрос. Аз нямам някаква теза, че Марин Поплуканов или пък Димитър Пъшков са чисти и неопетнени лица. Просто го намирам за очевидно, че не са те в основата на цялата серия от доносничества и предателства. Дали са се договаряли с някого и с кого точно, аз не мога да твърдя, но документите подсказват, че това не е било с разследващите в София, които иначе не биха си губили времето с тях и особено пък не биха им правили един куп очни ставки. п.п. И още нещо всъщност искам да допълня тук. Не знам защо често се казва "Луканови". Луканови това, Луканови онова. Ако Величка Хашнова е брънката, която търсим тук, то откъде-накъде се слагат всички в един кюп? Аз от прочетеното оставам с впечатлението, че тя си е една напълно самостоятелна личност, която по нищо не личи да е била слабоволева или нещо подобно, а всъщност точно напротив.

Значи, ето потвърждение на съмнението ми, че Кацев-Бурски си е натаманявал, в конкретния случай - грубо е манипулирал с вмъкването на въпросните две думички, които силно променят смисъла на заявлението на Димитър Пъшков. Това няма отношение към въпроса кой е бил председател на 7 октомври и кой е писал прословутото писмо (все си е Марин Поплуканов), но може и да има отношение към последващите събития. А ето това, което директно следва у Кацев-Бурски цитираното от Страшимиров (поне в линка, който ни беше предоставен тук от уважаемата Borova gora), то от Пъшков ли е казано или и него Кацев-Бурски си го е добавил: Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю. Визирам удебеленото от мен. Има ли други данни за това или е само този пасаж от тази книга?

Така е, мое субективно мнение си е. Но се основава на това, което ми дават източниците. А източниците ми дават следното: не е Марин Поплуканов авторът на доноса от доклада на Хамди паша, не от Марин турските власти се сдобиват с двете писма до Левски, не заради Марин "телеграфат пристигна за п[оп] Кръстя", не Марин издава всичко и всички на разпитите и не Марин ходи по очни ставки с останалите да им обяснява как няма смисъл да отричат. А много от писаното от Кацев-Бурски за мен е измислици. Въобще, целият му разказ много ми бие на разказа на едно друго лице, което може и да не си чувала, но името му е Фархат Нурутдинов. И там така мистериозно изчезват записки и тефтери, а всички, които могат нещо да потвърдят, са все покойници. Но и това е друга тема.

Няма как да приема мнения, които грубо игнорират най-важните източници по даден въпрос. Без значение колко известни историци и колко колективно са ги изказали.

По тази логика можем да питаме същото, което се пита и Димитър Пъшков - защо поп Кръстю е освободен? Защо Яким Шишков не е арестуван? А иначе аз не твърдя, че Марин Поплуканов е бил някакъв мил и приятен човечец. Очевидно е, че не е бил такъв. Това не го прави автоматично предател. Неподходящ за работата, която му е било гласувано да върши - да. Но от там до предател има още доста път. Път под формата на документи и факти, каквито към момента аз не съм видял. Негативните личностни характеристики и безпочвените инсинуации от типа, че обирът на Денчо Халача можело да е "примка срещу Левски, за да бъде уловен", не са достатъчни.

Това е мнение, а не източник. Питах те как ще коментираш османските документи и разказа на Никола Сирков. Това са източници. Ако искаш, и Пъшков коментирай. Той също е източник. Но явно няма да ги коментираш. Ами добре.

Добре, има логика, но я има само на базата на тези подбрани от Унджиев и цитирани от теб източници. А как Унджиев коментира разказа на Никола Сирков? Ами че съдейки по последното писмо на Левски, към него момент той е най-довереното му лице в Ловеч. Колко е вероятно някой (кой?) да е избрал попа за председател след случката у Денчо, а Сирков да не знае? Неговият разказ е от няколко месеца след събитията. Пресен-пресен. Не може да е "забравил". Т.е. какво правим - Сирков лъже, че поп Кръстю бил само касиер, лъже, че поп Кръстю на два пъти предупреждава Левски да не идва в Ловеч, лъже, че самият Левски му е казал, че поп Кръстю е "наш верен човек"? Как коментира официалните османски документи? Не само преписа от протокола, в който пише черно на бяло, че Марин е председател, и който препис не е за пред Сульо и Пульо, а за пред великия везир. А ето това как го коментираме (от разпита на Марин; удебеленото мое - sir): Когато се направиха очни ставки между Марин Попов и Димитър сърбина, Анастас плевненеца и Дидьо Пеев, Димитър сърбинът разказа, че ходил седем-осем пъти в къщата на Марин Попов, че постоянно ходил в Мариновата къща и правил събрание, че комитетските книжа изхождали винаги от Ловеч, че Дякон Левски и убитият в Русе Ангел Кънчев ходели винаги в къщата на споменатия, че комитетските събрания ставали в Мариновата къща, че големите комитетски събрания ставали [пак] в Мариновата къща. Марин купил на Дякон Левски, на Ангел Кънчев и нему [на Общи] за три хиляди гроша коне, за да обикалят комитетските места. От Мариновата къща в Ловеч се разпространявали всички комитетски бунтовнически книжа и в неговата къща се получавали всички комитетски книжа, идващи от околните [комитети]. Минаващите от Влашко хора идвали направо в неговата къща и се изпращали за бунтуване навсякъде чрез него. Анастас плевненецът даде показания, че донесените отсреща четиридесет револвера от Мариновия брат Тошко били изпратени в Ловеч на Марина, и че неговата къща в Ловеч е била комитетска, че Марин бил в комитета, и че всичко ставало с негово посредство. Дидьо Пеев разказа също така, че Мариновата къща била комитетска, че Дякон Левски нощувал там, че и той ходил с Дякон Левски три пъти в тая къща, че там се срещали, и че идващите книжа от комитетите се давали на Марина. Вутьо Ветьов каза, че когато нападнали с Дякон Левски къщата в Ловеч и убили човека, излезли пак от Мариновия хан. Идващите от комитетите книжа се получавали от Марина, неговият хан бил комитетски, че когато след нападението те избягали в лозята, братът на Марина с малко повреденото око докарал коня в лозята, и че той оставил взетото за нападението облекло в Мариновия хан. Споменатият Марин Попов отрича всичко казано и остава при старото положение. ... Призова се Стоян пандурът и се извърши очна ставка със споменатия Марин. Стоян заяви, че споменатият Марин поп Луканов е от Ловеч, че той [Стоян] донасял от Тетевен пет-шест пъти писма и ги предавал на Марина, че идващите у него [у Марина] вземал той и ги носил, че винаги разговаряли по комитетски работи, че е бил [Марин] в комитета, [и] че напразно отрича. Споменатият Марин отрича категорически и настоятелно да познава дори Стояна и да му е давал да носи такива книжа, за което се направи настоящето и те се подписаха. Това какво е, ако не описание на положението и дейността на председател на комитета? Събранията - у Марин. Всички комитетски книжа - у Марин. Всички писма куриерите ги носят на Марин и ги вземат от Марин. Револверите - носят се на Марин. Но Марин не бил председател, а председател бил друг. А този друг тогава с какво се е занимавал? И как така никой, включително куриерите, които тук са наброени цели трима, не си спомня, че над два месеца (от случката у Денчо до арестите) са носили и вземали писма и комитетски книжа вече не от Марин, а от поп Кръстю? Отделно, ако Марин бил "напуснал" комитета още след убийството на слугата, то в качеството си на какъв Грую, месец по-късно, нарежда хвърлянето на документи в нужника? Хипотезата за смяна на председателя може да сработи, но в никакъв случай още от август, а определено от доста по-късен момент. п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.

Съгласен съм с генералната оценка. Но пък това с председателя е интересен момент и поне за мен си струва да се разчепка. Защото то пък в крайна сметка може да се каже, че и присвояването на парите не е в основата на разгрома на организацията, а дефакто си е едно периферно събитие. И с него, и без него организацията вече е дълбоко компрометирана и лично за мен е било въпрос на време да бъде заловен и Левски. Не в Къкрина, а примерно в Русе. И щяхме други личности да обсъждаме като потенциални предатели.

Да, верно, че и така може да е било, не се бях сетил за този вариант. А от кога впрочем са тези графологични експертизи? И как така - поне от прочетеното тук - едни експерти казват Марин, а други - поп Кръстю? Що за експерти са въобще това? Статистически невероятно е почерците точно на тези двамата толкова да си приличат, че да заблудят професионалисти-графолози. Въобще колко екземпляра на гарантирано собственоръчно писани документи има от Марин и от попа, защото и това е важно - с какво точно са сравнявали въпросните експерти. Да не се окаже, че сравнявали с нещо, което уж е от Марин, но дефакто е писано от ръката на поп Кръстю или пък от Драсов.

Ами нормално така да се коментира, Гербов. Аз лично оценявам това, че даваш документи. Но всички документи, които досега съм видял да цитираш и които твърдят, че поп Кръстю бил председател на Ловешкия комитет, са все от хора, които се явяват външни лица по отношение на този комитет и преразказват информация от втора и трета ръка. Да, включително Иван Драсов, който е... драснал към Чехия, а и, както видяхме, на други места той пише други работи, търси пари от Марин, а не от поп Кръстю и т.н. Срещу всичко това дори само разказът на Никола Сирков тежи повече. При това забележи - дори на Сирков да не му е чиста съвестта покрай залавянето на Левски и да си натаманява разказа, за да се изкара напълно невинен, той няма абсолютно никаква причина да вмъква в него лъжи по странични въпроси като това кой бил председател на комитета и кой бил касиер. А ни се представи от уважаемия Incorrectus и още един документ, който е дори още по-висока категория. Официален османски документ. Препис на съставения от комисията протокол № 1 до негово превъзходителство великия везир от 14 декември 1872. ("Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд", стр. 385): Един-два дни по-късно предал писмото на кафеджията Марин Попов, председател на Ловчанския комитет. Това не е източник "една жена каза", какъвто например буквално се явява писмото на Данаил Попов. Това е първокласен извор, който няма как току-така да се игнорира и да се замете под килима без коментар. Ти как ще го коментираш? Ако вече си го направил някъде по-рано в темата, посочи да прочетем. А пък има и други документи, един от които дори и ти самият си цитирал на същата стр. 22 от тази тема, но тъй като в това конкретно мнение си дебатирал нещо друго (въпроса с грошовете и какво е "осем-десет хиляди"), може би не ти е направило впечатление какво точно пише. Значи, този източник за теб е достоверен по въпроса за паричната сума, но за казаното в същото изречение "Величка, сестрата на председателя им" - явно вече не е? --- И всичко това го пиша не, за да споря заради спора, а, защото и аз искам да си изясня нещата. Предпоставени тези нямам, все ми е тая дали председател бил Марин Поплуканов, поп Кръстю или Мики Маус. Затова и някъде по-рано писах: допускам да има истина в това, което пишеш: че в даден момент поп Кръстю е станал председател на комитета или че най-малкото е поел функциите на такъв, ако е видял и преценил, че няма кой друг да свърши работата. Но трябва да се изясни и обоснове най-малкото кога може да се е случило без да се замитат неудобните източници. Казах го вече в няколко мнения: най-силният момент е писмото на Левски до Каравелов от 16 септември и последвалата необяснима трансформация на "Грую". Ето, питам те директно: какво е твоето обяснение, но без да замиташ неудобни източници като частта от разказа на Сирков, където се твърди, че поп Кръстю предава на Левски да не идва в Ловеч?

Аз на думите на Драсов нямам много доверие. Макар че от друга страна анализът на Гербов от същата тази стр. 22 се вписва чудесно в една такава хипотеза, в която Драсов е бил "всичко в комитета". Визирам това: Може да се тълкува в такъв случай не така, както го прави Гербов, а ето така: Поплуканов не може да се справи с това, с което се е справял Драсов. --- Но въпросът с катарзиса на Грую за мен си остава да виси. Току-така в рамките на три седмици подобна радикална промяна у човек не е правдоподобна. Между 16.09 и 07.10 какво толкова може да се е случило? Всички се били "изплашили от една тупурдия", само Грую храбрецът - не. Да де, ама самият Левски три седмици по-рано пише дословно същото за самия Грую, изплашил се от една тупурдия: Завчера като имаше една тупордия в един град, в който бях и аз: издирвания, бастисвания ненадейно по къщята. А аз, където бях в къщата, днес излязох от къщи, на другия ден бастисаха. От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При това нещо в тоя град се изплашват всички. От тоя град е и Грую, който ми пише защо бях излязъл вече оттам и бях отишъл на други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на тур[ците], че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място където да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. да се хвърлят в нужника. Виждаш ли работа от страхопъзльовци! Левски даже много меко го е определил. Описаното не е просто изплашване, то е пълно паникьорство. И една процедурна вметка. Обръщам внимание, че това не са спомени на Сульо и Пульо от години след събитията, та да ги чепкаме и да търсим пробойни в тях, за да ги отхвърляме като съмнителни или недостоверни. Това писмо в градацията по качество на изворите стои над всякакви спомени и други подобни. То е първокачествен извор, при това с добавения бонус, че Левски в случая се явява и пряк участник в събитията, а на просто са му писали писмо отнякъде какво се било случило. Освен ако не се докаже надлежно, че Левски лъже, или пък примерно, че писмото е фалшификат, то за мен е напълно безспорен факт, че към 16 септември (тъй като тупурдията очевидно от контекста е съвсем прясна) Грую е в състояние на тотална паника. Обяснението, което даваш и ти като възможно за катарзиса - че полицията му е обяснила едно и друго - си го мисля и аз, само че наопаки: той е отишъл да обясни на полицията едно и друго; в състояние на страх и паника това не е никак изключено. Полицията към този момент впрочем не е и знаела точната му роля в комитета - видно от доклада на Хамди паша, където е споменат едва в края на изброяването на членовете като един от синовете на поп Лукан. Но аз така или иначе имам съмнения, че въпросната тупурдия е пряко свързана с доноса от доклада, тъй като той със сигурност е бил известен конкретно на ловешките власти от доста по-рано. А дори и да е свързана с него, то силно се съмнявам, че полицията би тръгнала да уведомява комитетските дейци, че ги знае кои са и какви са - това би крайно малоумно от полицейска гледна точка и не смятам, че се е случило, тъй като най-малкото по нищо не личи който и да било от революционните дейци да е знаел, че организацията е сериозно разкрита и компрометирана още преди залавянето на Общи и компания. Точно както и цялата ни историчека гилдия нямаше представа съвсем доскоро.

Да, и на мен това ми направи впечатление. Няма как това да се отнася до Величка. Но пък у коя друга е "бил всегда В. Левски"?

Това всъщност ми изглежда като доста резонен прочит. Сега го прочетох писмото още веднъж по-внимателно и имам някои въпроси, предполагам, лаишки, но ще ги задам и тук: Какво да Ви правя, като сами се показахте неспособни в сравнение с другите, които вчера са започнали. Днешната случка Ви се е предсказвала сто пъти, че може да стане. Срещу това Вие изповядвахте, че ще постоянствувате. Де Ви е постоянството? Затова сами не сте ли Вие причината да страдат и други хора? [Аз] Ви казвах пред Д.Общи, пред очите му, че той не е за [на] своя глава да се отрежда на работа. Не че той не е [на] своя глава да се отрежда работата. Не стигнаха ли Ви толкова думи, които изговорих пред него, за да си съставите [мнение] и за по-нататък? Какво визира Левски под "днешната случка"? Залавянето и разприказването на Общи? Според външното обстоятелство работите ни [не трябва] да се протакат, защото [могат] да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. Какво се визира под "орханийските" работи? Погромът над тамошния комитет? Ако да, защо конкретно него споменава? Аз можех да ги отърва, още щом се научих, но би се развалила голямата работа, която е вече дошла да се види на видело. Освен това съобщи се, че ще ги пуснат всички освен обирачите на пощата. Затова [сметнах], че ще бъде по-добре да възпра работата. Па ако те останат в затвора, скоро заедно с революцията ще си ги вземем невредими. Кой и откъде е съобщил на Левски, че ще бъдат пуснати всички освен участниците в обира?

Теоретично възможно тогава е следното: 1. Марин се е паникьосал. Формално си е останал председател, но фактически се е покрил и не върши нищо. 2. Писмото от 7 октомври е писано от поп Кръстю като последен останал нескован от страх член на комитета - може всъщност и от друг, но не и от Марин. 3. Левски се е подвел и си е помислил, че писмото е от Марин. 4. Остава в сила по-горе писаното от мен: Марин е човекът, който си е присвоил комитетските пари, а не поп Кръстю. За да работи тази конструкция обаче следва да приемем, че Левски не различава почерка на поп Кръстю от този на Марин, както и че не забелязва или не му прави впечатление метаморфозата на Марин от тотален паникьор до последен мохикан и стълб на храбростта. Разбира се, такава метаморфоза в действителност не съществува, но нали Левски се е подвел и си мисли, че му пише Марин. Ако обаче пък впоследствие Левски си е изяснил ситуацията по други канали, особено пък по отец Давид, то цялата конструкция рухва. Все пак са минали повече от два месеца между писмото от "Марин" и отговора му. Как така на 12 декември все още ще е във фаза подведен и ще продължава да си мисли, че му е писал Марин? Няма абсолютно никаква логика. А казаното от Сирков изобщо не се вписва в конструкцията. Та нали според него поп Кръстю на два пъти предава на Левски да не идва в Ловеч: [веднъж по самия Сирков:] Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда [втори път по отeц Давид, цитирайки думи на Левски:] Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия. Авторът на писмото от 7 октомври прави точно обратното - кани Левски да дойде в Ловеч. Ако авторът е действително поп Кръстю, то и за него ще трябва да въвеждаме катарзис в уравнението.

Това, че Левски се бил подвел, е, естествено, абсурдно. И причината е елементарна: Ако действително поп Кръстю е писал писмото, но Левски се е подвел и си е помислил, че го е писал Марин Поплуканов, то следователно Левски в отговора си говори именно за Марин Поплуканов като за "председателя ви". От което следва, че именно Марин Поплуканов обвинява в присвояване на комитетски пари, а не поп Кръстю. Сиреч, цялата теза на Гербов чисто логически издиша. Освен ако, разбира се, не приемем, че Левски се е "подвел" поне още веднъж - когато си е кореспондирал с въпросния председател по повод парите. След което и да е забравил, че се е подвел, за да може да се подведе отново. Но това, че Гербов защитава някои, нека го кажем така, екзотични хипотези по дадени теми (не само по темата Левски), не означава, че всичко, което е писал, е манипулации. Конкретно за Грую например въпросите остават да висят. Катарзис а ла Пеевски ли е преживял в рамките на три седмици или нещо друго не е съвсем в ред?

Към Incorrectus и Borova gora, че от телефона ме мързи да вмъквам множество цитати: Аз също нямах съмнение, че Марин Поплуканов е председател на комитета и че поп Кръстю никога не е бил такъв. И че Марин е писал писмото от 7 октомври, че той си е присвоил комитетски пари и т.н. Но след по-внимателен прочит на цитираните от Гербов документи вече имам. Поне по отношение на някои неща. Хайде, спомените на Христо Иванов Големия можем да ги обявим за недостоверни. Не е член на Ловешкия комитет, не е наясно с точната ситуация, объркал се е, станал е жертва на същите доноси за Кръстю както примерно и Каравелов. И т.н., и т.н. За Тодор Луканов можем да използваме дори още по-желязна логика: едното му твърдение е фактологически невярно, следователно може и другото да е. Какво обаче правим с писмото на Левски до Каравелов от 16 септември? В него Грую е описан като абсолютната противоположност на човека, писал писмото от 7 октомври. Грую от 16 септември е страхливец и тотален паникьор, който пише на Левски да не идва в града му и нарежда да се унищожават комитетски документи. Човекът от 7 октомври е не човек, а желязо - пише на Левски да дойде в Ловеч и цветущо обвинява останалите членове в страхливост. При което имаме точно 2 (две) възможни обяснения: 1. Грую не е Марин Поплуканов. 2. Марин в рамките на три седмици е претърпял пълна метаморфоза. Катарзис по модерному. Всъщност има и трето обяснение: Левски лъже Каравелов.