sir

Анастас Попхинов фигурира в доклада - попският син Анастас, главатар на начинанието в Плевен. Няма как да е той. А преименуването на Кръстю в Христо може и да си е на самите турци, които са преписвали/предавали информацията по веригата.

Така е, но тук например Киров някъде по-напред из темата писа за наводнение в Ловеч от 1872г., което отнесло моста, където бил дюкянът на Гечо Хашната. Не знам дали това е 100% сигурно, че е така, а и нямам представа дали и къде изобщо може да се провери. Та хипотетично е напълно възможно Величка да е била движещият фактор и тя да е убедила брат си да прибере едни пари, т.е. личните нужди на Марин да са били всъщност личните нужди на сестра му и мъжа й. Това, разбира се, са си спекулации. Що се отнася до Марин и панирането му около онази "тупурдия", както и последващата му метаморфоза - този въпрос за мен остава напълно неизяснен. Там има нещо, което ни убягва.

Може да е било доброволно, а може и доброзорно. То и за Общи доскоро се смяташе, че доброволно, та едва ли не и с голям кеф издава всичко наред. Но сега вече циркулира твърдението, че всъщност бил правил опит за самоубийство след залавянето си. Тъй че - отговорите са в османските архиви.

Окей, съгласяваме се, че имаме различия във вижданията по този конкретен въпрос. Аз нямам някаква теза, че Марин Поплуканов или пък Димитър Пъшков са чисти и неопетнени лица. Просто го намирам за очевидно, че не са те в основата на цялата серия от доносничества и предателства. Дали са се договаряли с някого и с кого точно, аз не мога да твърдя, но документите подсказват, че това не е било с разследващите в София, които иначе не биха си губили времето с тях и особено пък не биха им правили един куп очни ставки. п.п. И още нещо всъщност искам да допълня тук. Не знам защо често се казва "Луканови". Луканови това, Луканови онова. Ако Величка Хашнова е брънката, която търсим тук, то откъде-накъде се слагат всички в един кюп? Аз от прочетеното оставам с впечатлението, че тя си е една напълно самостоятелна личност, която по нищо не личи да е била слабоволева или нещо подобно, а всъщност точно напротив.

Значи, ето потвърждение на съмнението ми, че Кацев-Бурски си е натаманявал, в конкретния случай - грубо е манипулирал с вмъкването на въпросните две думички, които силно променят смисъла на заявлението на Димитър Пъшков. Това няма отношение към въпроса кой е бил председател на 7 октомври и кой е писал прословутото писмо (все си е Марин Поплуканов), но може и да има отношение към последващите събития. А ето това, което директно следва у Кацев-Бурски цитираното от Страшимиров (поне в линка, който ни беше предоставен тук от уважаемата Borova gora), то от Пъшков ли е казано или и него Кацев-Бурски си го е добавил: Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю. Визирам удебеленото от мен. Има ли други данни за това или е само този пасаж от тази книга?

Така е, мое субективно мнение си е. Но се основава на това, което ми дават източниците. А източниците ми дават следното: не е Марин Поплуканов авторът на доноса от доклада на Хамди паша, не от Марин турските власти се сдобиват с двете писма до Левски, не заради Марин "телеграфат пристигна за п[оп] Кръстя", не Марин издава всичко и всички на разпитите и не Марин ходи по очни ставки с останалите да им обяснява как няма смисъл да отричат. А много от писаното от Кацев-Бурски за мен е измислици. Въобще, целият му разказ много ми бие на разказа на едно друго лице, което може и да не си чувала, но името му е Фархат Нурутдинов. И там така мистериозно изчезват записки и тефтери, а всички, които могат нещо да потвърдят, са все покойници. Но и това е друга тема.

Няма как да приема мнения, които грубо игнорират най-важните източници по даден въпрос. Без значение колко известни историци и колко колективно са ги изказали.

По тази логика можем да питаме същото, което се пита и Димитър Пъшков - защо поп Кръстю е освободен? Защо Яким Шишков не е арестуван? А иначе аз не твърдя, че Марин Поплуканов е бил някакъв мил и приятен човечец. Очевидно е, че не е бил такъв. Това не го прави автоматично предател. Неподходящ за работата, която му е било гласувано да върши - да. Но от там до предател има още доста път. Път под формата на документи и факти, каквито към момента аз не съм видял. Негативните личностни характеристики и безпочвените инсинуации от типа, че обирът на Денчо Халача можело да е "примка срещу Левски, за да бъде уловен", не са достатъчни.

Това е мнение, а не източник. Питах те как ще коментираш османските документи и разказа на Никола Сирков. Това са източници. Ако искаш, и Пъшков коментирай. Той също е източник. Но явно няма да ги коментираш. Ами добре.

Добре, има логика, но я има само на базата на тези подбрани от Унджиев и цитирани от теб източници. А как Унджиев коментира разказа на Никола Сирков? Ами че съдейки по последното писмо на Левски, към него момент той е най-довереното му лице в Ловеч. Колко е вероятно някой (кой?) да е избрал попа за председател след случката у Денчо, а Сирков да не знае? Неговият разказ е от няколко месеца след събитията. Пресен-пресен. Не може да е "забравил". Т.е. какво правим - Сирков лъже, че поп Кръстю бил само касиер, лъже, че поп Кръстю на два пъти предупреждава Левски да не идва в Ловеч, лъже, че самият Левски му е казал, че поп Кръстю е "наш верен човек"? Как коментира официалните османски документи? Не само преписа от протокола, в който пише черно на бяло, че Марин е председател, и който препис не е за пред Сульо и Пульо, а за пред великия везир. А ето това как го коментираме (от разпита на Марин; удебеленото мое - sir): Когато се направиха очни ставки между Марин Попов и Димитър сърбина, Анастас плевненеца и Дидьо Пеев, Димитър сърбинът разказа, че ходил седем-осем пъти в къщата на Марин Попов, че постоянно ходил в Мариновата къща и правил събрание, че комитетските книжа изхождали винаги от Ловеч, че Дякон Левски и убитият в Русе Ангел Кънчев ходели винаги в къщата на споменатия, че комитетските събрания ставали в Мариновата къща, че големите комитетски събрания ставали [пак] в Мариновата къща. Марин купил на Дякон Левски, на Ангел Кънчев и нему [на Общи] за три хиляди гроша коне, за да обикалят комитетските места. От Мариновата къща в Ловеч се разпространявали всички комитетски бунтовнически книжа и в неговата къща се получавали всички комитетски книжа, идващи от околните [комитети]. Минаващите от Влашко хора идвали направо в неговата къща и се изпращали за бунтуване навсякъде чрез него. Анастас плевненецът даде показания, че донесените отсреща четиридесет револвера от Мариновия брат Тошко били изпратени в Ловеч на Марина, и че неговата къща в Ловеч е била комитетска, че Марин бил в комитета, и че всичко ставало с негово посредство. Дидьо Пеев разказа също така, че Мариновата къща била комитетска, че Дякон Левски нощувал там, че и той ходил с Дякон Левски три пъти в тая къща, че там се срещали, и че идващите книжа от комитетите се давали на Марина. Вутьо Ветьов каза, че когато нападнали с Дякон Левски къщата в Ловеч и убили човека, излезли пак от Мариновия хан. Идващите от комитетите книжа се получавали от Марина, неговият хан бил комитетски, че когато след нападението те избягали в лозята, братът на Марина с малко повреденото око докарал коня в лозята, и че той оставил взетото за нападението облекло в Мариновия хан. Споменатият Марин Попов отрича всичко казано и остава при старото положение. ... Призова се Стоян пандурът и се извърши очна ставка със споменатия Марин. Стоян заяви, че споменатият Марин поп Луканов е от Ловеч, че той [Стоян] донасял от Тетевен пет-шест пъти писма и ги предавал на Марина, че идващите у него [у Марина] вземал той и ги носил, че винаги разговаряли по комитетски работи, че е бил [Марин] в комитета, [и] че напразно отрича. Споменатият Марин отрича категорически и настоятелно да познава дори Стояна и да му е давал да носи такива книжа, за което се направи настоящето и те се подписаха. Това какво е, ако не описание на положението и дейността на председател на комитета? Събранията - у Марин. Всички комитетски книжа - у Марин. Всички писма куриерите ги носят на Марин и ги вземат от Марин. Револверите - носят се на Марин. Но Марин не бил председател, а председател бил друг. А този друг тогава с какво се е занимавал? И как така никой, включително куриерите, които тук са наброени цели трима, не си спомня, че над два месеца (от случката у Денчо до арестите) са носили и вземали писма и комитетски книжа вече не от Марин, а от поп Кръстю? Отделно, ако Марин бил "напуснал" комитета още след убийството на слугата, то в качеството си на какъв Грую, месец по-късно, нарежда хвърлянето на документи в нужника? Хипотезата за смяна на председателя може да сработи, но в никакъв случай още от август, а определено от доста по-късен момент. п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.

Съгласен съм с генералната оценка. Но пък това с председателя е интересен момент и поне за мен си струва да се разчепка. Защото то пък в крайна сметка може да се каже, че и присвояването на парите не е в основата на разгрома на организацията, а дефакто си е едно периферно събитие. И с него, и без него организацията вече е дълбоко компрометирана и лично за мен е било въпрос на време да бъде заловен и Левски. Не в Къкрина, а примерно в Русе. И щяхме други личности да обсъждаме като потенциални предатели.

Да, верно, че и така може да е било, не се бях сетил за този вариант. А от кога впрочем са тези графологични експертизи? И как така - поне от прочетеното тук - едни експерти казват Марин, а други - поп Кръстю? Що за експерти са въобще това? Статистически невероятно е почерците точно на тези двамата толкова да си приличат, че да заблудят професионалисти-графолози. Въобще колко екземпляра на гарантирано собственоръчно писани документи има от Марин и от попа, защото и това е важно - с какво точно са сравнявали въпросните експерти. Да не се окаже, че сравнявали с нещо, което уж е от Марин, но дефакто е писано от ръката на поп Кръстю или пък от Драсов.

Ами нормално така да се коментира, Гербов. Аз лично оценявам това, че даваш документи. Но всички документи, които досега съм видял да цитираш и които твърдят, че поп Кръстю бил председател на Ловешкия комитет, са все от хора, които се явяват външни лица по отношение на този комитет и преразказват информация от втора и трета ръка. Да, включително Иван Драсов, който е... драснал към Чехия, а и, както видяхме, на други места той пише други работи, търси пари от Марин, а не от поп Кръстю и т.н. Срещу всичко това дори само разказът на Никола Сирков тежи повече. При това забележи - дори на Сирков да не му е чиста съвестта покрай залавянето на Левски и да си натаманява разказа, за да се изкара напълно невинен, той няма абсолютно никаква причина да вмъква в него лъжи по странични въпроси като това кой бил председател на комитета и кой бил касиер. А ни се представи от уважаемия Incorrectus и още един документ, който е дори още по-висока категория. Официален османски документ. Препис на съставения от комисията протокол № 1 до негово превъзходителство великия везир от 14 декември 1872. ("Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд", стр. 385): Един-два дни по-късно предал писмото на кафеджията Марин Попов, председател на Ловчанския комитет. Това не е източник "една жена каза", какъвто например буквално се явява писмото на Данаил Попов. Това е първокласен извор, който няма как току-така да се игнорира и да се замете под килима без коментар. Ти как ще го коментираш? Ако вече си го направил някъде по-рано в темата, посочи да прочетем. А пък има и други документи, един от които дори и ти самият си цитирал на същата стр. 22 от тази тема, но тъй като в това конкретно мнение си дебатирал нещо друго (въпроса с грошовете и какво е "осем-десет хиляди"), може би не ти е направило впечатление какво точно пише. Значи, този източник за теб е достоверен по въпроса за паричната сума, но за казаното в същото изречение "Величка, сестрата на председателя им" - явно вече не е? --- И всичко това го пиша не, за да споря заради спора, а, защото и аз искам да си изясня нещата. Предпоставени тези нямам, все ми е тая дали председател бил Марин Поплуканов, поп Кръстю или Мики Маус. Затова и някъде по-рано писах: допускам да има истина в това, което пишеш: че в даден момент поп Кръстю е станал председател на комитета или че най-малкото е поел функциите на такъв, ако е видял и преценил, че няма кой друг да свърши работата. Но трябва да се изясни и обоснове най-малкото кога може да се е случило без да се замитат неудобните източници. Казах го вече в няколко мнения: най-силният момент е писмото на Левски до Каравелов от 16 септември и последвалата необяснима трансформация на "Грую". Ето, питам те директно: какво е твоето обяснение, но без да замиташ неудобни източници като частта от разказа на Сирков, където се твърди, че поп Кръстю предава на Левски да не идва в Ловеч?

Аз на думите на Драсов нямам много доверие. Макар че от друга страна анализът на Гербов от същата тази стр. 22 се вписва чудесно в една такава хипотеза, в която Драсов е бил "всичко в комитета". Визирам това: Може да се тълкува в такъв случай не така, както го прави Гербов, а ето така: Поплуканов не може да се справи с това, с което се е справял Драсов. --- Но въпросът с катарзиса на Грую за мен си остава да виси. Току-така в рамките на три седмици подобна радикална промяна у човек не е правдоподобна. Между 16.09 и 07.10 какво толкова може да се е случило? Всички се били "изплашили от една тупурдия", само Грую храбрецът - не. Да де, ама самият Левски три седмици по-рано пише дословно същото за самия Грую, изплашил се от една тупурдия: Завчера като имаше една тупордия в един град, в който бях и аз: издирвания, бастисвания ненадейно по къщята. А аз, където бях в къщата, днес излязох от къщи, на другия ден бастисаха. От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При това нещо в тоя град се изплашват всички. От тоя град е и Грую, който ми пише защо бях излязъл вече оттам и бях отишъл на други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на тур[ците], че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място където да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. да се хвърлят в нужника. Виждаш ли работа от страхопъзльовци! Левски даже много меко го е определил. Описаното не е просто изплашване, то е пълно паникьорство. И една процедурна вметка. Обръщам внимание, че това не са спомени на Сульо и Пульо от години след събитията, та да ги чепкаме и да търсим пробойни в тях, за да ги отхвърляме като съмнителни или недостоверни. Това писмо в градацията по качество на изворите стои над всякакви спомени и други подобни. То е първокачествен извор, при това с добавения бонус, че Левски в случая се явява и пряк участник в събитията, а на просто са му писали писмо отнякъде какво се било случило. Освен ако не се докаже надлежно, че Левски лъже, или пък примерно, че писмото е фалшификат, то за мен е напълно безспорен факт, че към 16 септември (тъй като тупурдията очевидно от контекста е съвсем прясна) Грую е в състояние на тотална паника. Обяснението, което даваш и ти като възможно за катарзиса - че полицията му е обяснила едно и друго - си го мисля и аз, само че наопаки: той е отишъл да обясни на полицията едно и друго; в състояние на страх и паника това не е никак изключено. Полицията към този момент впрочем не е и знаела точната му роля в комитета - видно от доклада на Хамди паша, където е споменат едва в края на изброяването на членовете като един от синовете на поп Лукан. Но аз така или иначе имам съмнения, че въпросната тупурдия е пряко свързана с доноса от доклада, тъй като той със сигурност е бил известен конкретно на ловешките власти от доста по-рано. А дори и да е свързана с него, то силно се съмнявам, че полицията би тръгнала да уведомява комитетските дейци, че ги знае кои са и какви са - това би крайно малоумно от полицейска гледна точка и не смятам, че се е случило, тъй като най-малкото по нищо не личи който и да било от революционните дейци да е знаел, че организацията е сериозно разкрита и компрометирана още преди залавянето на Общи и компания. Точно както и цялата ни историчека гилдия нямаше представа съвсем доскоро.

Да, и на мен това ми направи впечатление. Няма как това да се отнася до Величка. Но пък у коя друга е "бил всегда В. Левски"?

Това всъщност ми изглежда като доста резонен прочит. Сега го прочетох писмото още веднъж по-внимателно и имам някои въпроси, предполагам, лаишки, но ще ги задам и тук: Какво да Ви правя, като сами се показахте неспособни в сравнение с другите, които вчера са започнали. Днешната случка Ви се е предсказвала сто пъти, че може да стане. Срещу това Вие изповядвахте, че ще постоянствувате. Де Ви е постоянството? Затова сами не сте ли Вие причината да страдат и други хора? [Аз] Ви казвах пред Д.Общи, пред очите му, че той не е за [на] своя глава да се отрежда на работа. Не че той не е [на] своя глава да се отрежда работата. Не стигнаха ли Ви толкова думи, които изговорих пред него, за да си съставите [мнение] и за по-нататък? Какво визира Левски под "днешната случка"? Залавянето и разприказването на Общи? Според външното обстоятелство работите ни [не трябва] да се протакат, защото [могат] да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. Какво се визира под "орханийските" работи? Погромът над тамошния комитет? Ако да, защо конкретно него споменава? Аз можех да ги отърва, още щом се научих, но би се развалила голямата работа, която е вече дошла да се види на видело. Освен това съобщи се, че ще ги пуснат всички освен обирачите на пощата. Затова [сметнах], че ще бъде по-добре да възпра работата. Па ако те останат в затвора, скоро заедно с революцията ще си ги вземем невредими. Кой и откъде е съобщил на Левски, че ще бъдат пуснати всички освен участниците в обира?

Теоретично възможно тогава е следното: 1. Марин се е паникьосал. Формално си е останал председател, но фактически се е покрил и не върши нищо. 2. Писмото от 7 октомври е писано от поп Кръстю като последен останал нескован от страх член на комитета - може всъщност и от друг, но не и от Марин. 3. Левски се е подвел и си е помислил, че писмото е от Марин. 4. Остава в сила по-горе писаното от мен: Марин е човекът, който си е присвоил комитетските пари, а не поп Кръстю. За да работи тази конструкция обаче следва да приемем, че Левски не различава почерка на поп Кръстю от този на Марин, както и че не забелязва или не му прави впечатление метаморфозата на Марин от тотален паникьор до последен мохикан и стълб на храбростта. Разбира се, такава метаморфоза в действителност не съществува, но нали Левски се е подвел и си мисли, че му пише Марин. Ако обаче пък впоследствие Левски си е изяснил ситуацията по други канали, особено пък по отец Давид, то цялата конструкция рухва. Все пак са минали повече от два месеца между писмото от "Марин" и отговора му. Как така на 12 декември все още ще е във фаза подведен и ще продължава да си мисли, че му е писал Марин? Няма абсолютно никаква логика. А казаното от Сирков изобщо не се вписва в конструкцията. Та нали според него поп Кръстю на два пъти предава на Левски да не идва в Ловеч: [веднъж по самия Сирков:] Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда [втори път по отeц Давид, цитирайки думи на Левски:] Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия. Авторът на писмото от 7 октомври прави точно обратното - кани Левски да дойде в Ловеч. Ако авторът е действително поп Кръстю, то и за него ще трябва да въвеждаме катарзис в уравнението.

Това, че Левски се бил подвел, е, естествено, абсурдно. И причината е елементарна: Ако действително поп Кръстю е писал писмото, но Левски се е подвел и си е помислил, че го е писал Марин Поплуканов, то следователно Левски в отговора си говори именно за Марин Поплуканов като за "председателя ви". От което следва, че именно Марин Поплуканов обвинява в присвояване на комитетски пари, а не поп Кръстю. Сиреч, цялата теза на Гербов чисто логически издиша. Освен ако, разбира се, не приемем, че Левски се е "подвел" поне още веднъж - когато си е кореспондирал с въпросния председател по повод парите. След което и да е забравил, че се е подвел, за да може да се подведе отново. Но това, че Гербов защитава някои, нека го кажем така, екзотични хипотези по дадени теми (не само по темата Левски), не означава, че всичко, което е писал, е манипулации. Конкретно за Грую например въпросите остават да висят. Катарзис а ла Пеевски ли е преживял в рамките на три седмици или нещо друго не е съвсем в ред?

Към Incorrectus и Borova gora, че от телефона ме мързи да вмъквам множество цитати: Аз също нямах съмнение, че Марин Поплуканов е председател на комитета и че поп Кръстю никога не е бил такъв. И че Марин е писал писмото от 7 октомври, че той си е присвоил комитетски пари и т.н. Но след по-внимателен прочит на цитираните от Гербов документи вече имам. Поне по отношение на някои неща. Хайде, спомените на Христо Иванов Големия можем да ги обявим за недостоверни. Не е член на Ловешкия комитет, не е наясно с точната ситуация, объркал се е, станал е жертва на същите доноси за Кръстю както примерно и Каравелов. И т.н., и т.н. За Тодор Луканов можем да използваме дори още по-желязна логика: едното му твърдение е фактологически невярно, следователно може и другото да е. Какво обаче правим с писмото на Левски до Каравелов от 16 септември? В него Грую е описан като абсолютната противоположност на човека, писал писмото от 7 октомври. Грую от 16 септември е страхливец и тотален паникьор, който пише на Левски да не идва в града му и нарежда да се унищожават комитетски документи. Човекът от 7 октомври е не човек, а желязо - пише на Левски да дойде в Ловеч и цветущо обвинява останалите членове в страхливост. При което имаме точно 2 (две) възможни обяснения: 1. Грую не е Марин Поплуканов. 2. Марин в рамките на три седмици е претърпял пълна метаморфоза. Катарзис по модерному. Всъщност има и трето обяснение: Левски лъже Каравелов.

Теоретично е възможно да е и по-рано, а Общи да не е в течение, което не би било чак толкова учудващо. Проблемът по-скоро произтича от факта, че и турците очевидно не знаят, което вече буди леко недоумение - каква би била причината Марин или който и да е от останалите задържани (особено например поп Лукан) да не им каже, че председателят е всъщност поп Кръстю. Ако пък е по-късно, т.е. след ареста на Марин, то е съвсем естествено Общи да не знае. В такъв случай Марин, Пъшков, поп Лукан също няма как да знаят, възможно е и Величка Хашнова все още да не знае, когато е на свиждане при брат си. Такъв сценарий би се вписал в казаното от Христо Иванов Големия за "попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии" - тълкуваме го като "избран след ареста на Марин Поплуканов". Друг въпрос кои са тези ловчалии, които са го избрали, при положение че пак според Големия някакви други, очевидно също ловчалии, пък напомнили на Левски, че попът е "явен шпионин". Т.е в тази хипотеза имаме определен период на така да се каже "междуцарствие", т.е. няма председател; в даден момент част от комитетските членове си избират поп Кръстю, а други (Луканови/Хашнови?) очевидно не са съгласни и го набеждават за шпионин пред Левски. Проблемът поне от моя гледна точка се състои в това, че във всеки от тези хипотетични сценарии така и не става ясно кой е председател на 7 октомври или хайде да перифразирам - кой пише писмото от 7 октомври и в качеството си на какъв. Ако приемем, че Левски е наясно със ситуацията в комитета, то следва, че авторът на това писмо е председател на 7 октомври и си остава такъв и към 12 декември. Това е все същият човек, който му е писал да дойде в Ловеч, който обвинява останалите в страхливост и който така между другото си е присвоил комитетски пари и тънко-тънко е заплашен от Левски с Устава. Единствената ми питанка си остава защо не е споменат никъде поименно, при положение че други са споменати - Никола Сирков, Анастас Попхинов, Драсов, Пъшков и т.н.

Ами издирвате проф. Добрев и той може да даде по-съвременни преводи. Впрочем, споменатият в книгата с новите документи проф. Иван Добрев трябва да е именно той, тъй като не вярвам да има и друг специалист по турски у нас, който се казва Иван Добрев, нито пък, че това може да е славистът проф. Иван Добрев. Значи човекът най-после е решил да се занимае с неща, от които наистина разбира, за което браво.

Ами в този случай, за да работи очертаната по-горе схема, трябва да приемем, че Общи или изобщо не е наясно кой е председател на комитета, или пък междувременно поп Кръстю е бил избран за председател на мястото на Марин, а Общи не знае за това. Кога обаче ще е това "междувременно", щом като Левски еднозначно припознава автора на писмото от 7 октомври за председател?

В контекст обаче може да се тълкува и по друг начин: Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно известен по своята храброст, когато се разтуриха комитетските гнезда, той не можа да бъде заловен. След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото преследване и търсене не спря, най-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакам, той биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, нападнат и заловен, след което беше докаран в София и подложен на подробно и всестранно разследване. Т.е. дълго време не са успели да го заловят, но са продължили да го търсят и да вървят по следите му и най-накрая са го хванали (буквално: настигнали) в Къкрина. Да, на български такъв изказ звучи куцо и думата "настигнат" действително предполага, че е бил гонен конкретно в този случай - от Ловеч до Къкрина; което е и един от аргументите, които съм виждал и в тази тема, в подкрепа на тезата, че турските власти в Ловеч предварително знаели, че пращат потеря за Левски. Но на английски например не би било така, глаголът catch up with може да се използва и се използва именно в такъв контекст. Та затова трябва да се види каква точно дума седи в оригинала и да се проверят значенията и употребата й в османотурски.

Виждам, че тежката артилерия познавачи вкупом сте решили, че се отказвате повече да пишете по темата, което е жалко, тъй като в този форум към днешна дата други приближаващи се до определението "научни" дискусии практически не са останали. Но понеже мен напоследък ми е все по-интересна тази тематика, аз като лаик ще напиша още някои работи, пък ако и да е "въртене в кръг". Първо по въпроса, за който Гербов ни препраща към стр. 22 от темата. Там действително са цитирани документи, които навяват сериозно съмнение по отношение на това кой е председателят, който пише до Левски на 7 октомври и когото Левски нееднократно споменава в писмото от 12 декември (но не го назовава поименно). На първо място - писмото на Левски до Каравелов от 16 септември, в което Левски обвинява "Грую" - който би трябвало да е Марин Поплуканов (освен ако псевдонимът не се ползва и от други, но това не мога да кажа дали е така) - в страхопъзльовщина, тък като му писал да не идва в Ловеч и бил казал да се изхвърлят комитетски книжа в клозета. Сиреч, човекът, писал писмото до Левски от 7 октомври и канещ го да дойде в Ловеч, не ще да е същият като въпросния Грую, а точно напротив - следва Грую да е един от тези всичките, които "се изплашили от една тупурдия". Алтернативно, в рамките на около месец Грую си е сменил позицията на 180 градуса. Христо Иванов Големия пише за "попа (председателя) на комитета" и за това, че Левски му писал "едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му ". Е, писмото от 12 декември верно си е доста пространно. Дребният проблем е, че както казах и по-горе, Левски в това писмо не се обръща към председателя, а в множествено число към членовете на комитета. И от членовете на комитета иска сметка, а не лично и само от председателя. Или накратко казано: една личност и от свое име пише на Левски на 7 октомври, а на 12 декември Левски формално отговаря уж на него, но в действително на цяло множество от хора, а въпросната личност я нарича "председателя ви", но без да я спомене по име. В добавка Тодор Луканов пък казал, че поп Кръстю бил пратил писмо до Левски, че бил потребен. Сиреч, директно сочи за автор на писмото от 7 октомври поп Кръстю, защото просто няма какво друго писмо да се визира. Казва обаче и че комитетът не успял да пише на Левски - как да не е успял, при положение че очевидно е пратил поне още едно писмо до Левски (айде да приемем, че наистина е само още едно - това за подхвърлените писма). Всичко това пък е в рязко противоречие с казаното от Никола Сирков, което обсъждахме по-горе. Както с това, че председателят и подпредседателят са арестувани, т.е. Марин и Пъшков, така и с това, че поп Кръстю е изрично посочен само като касиер и още по-изрично е посочено, че е предал на Левски да не идва в Ловеч, при това два пъти (веднъж по самия Сирков и веднъж по отец Давид, като за второто Сирков цитира самия Левски). Тази схема може да се нагласи да работи без засечки единствено с предварителното условие Никола Сирков да лъже. Само в такъв случай е възможно някак да се напаснат нещата. И не, хипотези, в които поп Кръстю се представя за Марин в писмото от 7 октомври, че умишлено заблуждава Левски и тем подобни не работят - в такъв случай би излязло, че Христо Големия е наясно със заблудата и е едва ли не съучастник на поп Кръстю; казаното от Тодор Луканов пък изобщо не може да се напасне с такива хипотези, тъй като според него целият комитет знае, че попът е писал писмо на Левски. Следва продължение.

Ами писмото просто не е отговор до него. Затова и навсякъде Левски използва множествено число (а не "учтива форма", както съм виждал да твърдят някои). И ако човек го прочете по-внимателно, няма да научи нито името на председателя, нито факта, че вече е арестуван.