Своеобразно 'завръщане' към 'родното' или по-скоро селското е подето и от социалните инженери по време на социализма, които подменят произхода на редица революционни дейци, особено в изобразителното изкуство от този период, с оглед на идеологическото противопоставяне на 'народа' /от село/ с елита /чорбаджиите/. Карикатурите и след 90-те години задължително представят народа облечен в селски дрехи, в противовес на западните 'костюмари'. Едни и същи патетични наративи, за съжаление пуснали дълбоки корени в народопсихологията.
За капак на мутренското изкуство тип Горанов и компания, имаме и постсоц криза на идентичността /резултат от денацификацията в ранните години на социализма, последвала от нацификация през 70-80 години/, съответно от 90-те години насам се нарояват най-екзотични хипотези за българския произход с акцент, разбира се, върху древното. Като цяло спорът е дали мегадревният и вселенски мъдър народ на българите е дошъл на Балканите, или е местен още от неолита /и оттам е колонизирал все и вся/. Сред тях се откроява хитроумният опит за македонизация /в случая тракедонизация/ на българите като автохтонно население на Балканите 'отпреди потопа'. Апологетите на 'тракедонизма' не са нито учени, нито пък имат достоверни изследвания. Но със завидно постоянство и умело манипулиране, фалшифициране и нагаждане на сведения се опитват се да подменят българската идентичност с 'тракийска' /винаги има наивници да им се връзват на фантазиите/. Нещо, които направиха сърбите във Вардарска Македония миналия век.