Last roman

също така еволюционни идеи са изказвани и преди Дарвин, който обаче систематизирал наблюденията си в стройна теория.

те и идеите за кръглата земя възникват доста по-рано

На 23 февруари, 1826 г. нов стил, деканът на Факултета по физика и математика на Казанския университет, Николай Лобачевски по време на среща на Факултета изнася доклада "Кратко изложение на началата на геометрията". Този ден се смята за рожден ден на неевклидовата геометрия. Николай Лобачевски е наречен "Коперник на геометрията", но самият той не е имал намерение да извършва революция в математиката. Той просто е искал да докаже петия постулат на Евклид, но се случило така, че го е опровергал. И оттогава имаме две геометрии. В Русия не разбрали революционната неевклидова геометрия. Руската Академия на науките й дава отрицателна оценка, а в едно списание пишат, че й липсва елементарен здрав разум. Но великият Гаус я оценява и дори започва да учи руски език, за да се запознаe с творчеството на Лобачевски. А моделите на геометрията на Лобачевски доказват нейната непротиворечивост и тя е толкова непротиворечива, колкото евклидовата геометрия. Осъзнаването, че евклидовата геометрия има пълноправна алтернатива, прави огромно впечатление на научния свят и дава тласък на други иновативни идеи в областта на математиката и физиката. Според съвременните възгледи във физиката, геометрията на Лобачевски, както и вдъхновената от него геометрия на Риман, описват по-добре свойствата на пространството. Нагледна представа за геометрията на Лобачевски: през точка М минават две прави линии, успоредни на правата D. Илюстрация: Wikimedia. Ето как писателят Владимир Леви разказва в стихотворение за евклидовия свят и как майките плашат непослушните деца с Лобачевски: В едно далечно царство, има остров, където текат успоредни реки, с успоредни брегове, в успоредни долини и успоредни планини с успоредни линии се издигат към небе с успоредно плаващи звезди ... Майките плашат капризните си деца: Ето идва Лобачевски, ще те дам на Лобачевски! И детенцата с успоредно остригани главички правят всичко успоредно, както се полага… http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_38581.html?preview=ok

Варварски нашествия в Източната римска империя през IV в. Битката при Адрианопол и смъртта на император Валент Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976 Амиан Марцелин Амиан Марцелин е поримчен грък, роден в сирийска Антиохия и живял и работил приблизително от 330 до 400 г. Той получил обширно образование и грижливо възпитание, понеже произхождал от знатните и богати среди на своя роден град. Амиан е служил като офицер във войските на император Юлиан Отстъпник. На зряла възраст той оставил една история в 31 книги, озаглавена „Res gestae" („Деяния", „Събития"), в която изложил развитието на Римската империя от управлението на Нерва (96 г.) до смъртта на Валент (378 г.). Характерно за творчеството на този неримлянин по произход е неговото своеобразно дръзновение да пише римска история на латински, която той замислил като пряко продължение на делото на Тацит. Необходимо е да се отбележи, че това съчинение (от него са запазени за жалост само последните 18 книги) е последната зелена и яка издънка на пресъхналия вече корен, какъвто представлявала гръцката историография. По време на своите обширни пътувания, след като напуснал военната служба, Амиан Марцелин посетил и Тракия, а това обстоятелство придава на неговите сведения за нашите земи значителна свежест и непосредственост. Масови нахлувания на готите в Балканския полуостров Амиан Марцелин, XXXI, 3 — 5 XXXI, 3, 8. По-голямата част от готите — тервинги, които поради липса на храна били изоставили Атанарих, решили да не търсят убежище в отдалечено и съвсем непознато за варварите място. След дълго обмисляне къде да се заселят решили, че Тракия е най-подходящото убежище по две съображения, първо, понеже почвата ѝ е твърде плодородна и, второ, понеже е отделена с широкото течение на Истър [Дунав] от полетата, по които се разнасяли вече пламъците на нашественическата войска. Всички единодушно решили, че това е единствената възможност. XXXI, 4, 1 — 13. И тъй под водителството на Алавив те заели левия бряг на р. Истър и изпратили при Валент пратеници, като го молели коленопреклонно да ги приеме, обещавайки му, че ще живеят в мир и че ще му помагат в случай на нужда. Докато това ставало извън империята, разнесли се страшни слухове, че северните народи са предприели нови и по-големи от обикновените им придвижвания и че през цялото пространство, което се простира от маркоманите и квадите до Понта, скитали край реката Истър множество варвари от отдалечените племена заедно със своите семейства, прогонени от селищата си поради внезапно нападение. Тези слухове били посрещнати от нашите първоначално пренебрежително, понеже били свикнали да се научават за войните, които се водят в тези далечни страни, или когато са вече завършени, или пък когато са вече на заглъхване. Обаче слуховете ставали все по-настойчиви и по-настойчиви, докато пристигането на варварските пратеници потвърдило тяхната истинност. Пратениците молели настойчиво да бъде прието отсам реката отдалото се на бягство население. Това нещо предизвикало повече радост, отколкото страх, понеже опитните ласкатели превъзнасяли пред императора изгодите, които щял да има от тяхното пускане: той да получи толкова много военни подкрепления от далечни страни, така че щял да има непобедима войска, ако събере в едно своите и чуждестранните сили; при това съкровището щяло да се обогати извънредно много със злато, ако провинциите, вместо да дават военни подкрепления, плащат годишен данък. С тази надежда разпратили на различни страни хора, които да преведат с плавателни съдове тази свирепа и дива сган. Полагали голямо старание да не би някой от тези бъдещи разрушители на римската държава да остане отвъд реката, даже и ако е покосен от смъртоносна болест. Ето защо, щом получили чрез императорското позволение възможността да преминат Дунава и да се заселят в някои части на Тракия, денем и нощем преминавали реката, накачени по много на кораби, салове и лодки, издълбани от дървета. Преминаването през Дунава е далеч по-мъчно от това през коя и да е друга река, а тогава и водите му били набъбнали от честите дъждове. Поради липса на място в плавателните съдове някои се опитали да преплуват реката въпреки силното ѝ течение и мнозина намерили смъртта си, като били погълнати от водите. Така се подготвяла гибелта на Римската империя с неудържимо усърдие и настойчивост. Известно е и не е тайна, че служителите, на които била възложена нещастната задача да преведат варварския народ, се опитвали често, но напразно да пресметнат броя му и че накрая се отказали от този опит. Този, който би пожелал да го узнае, както казва най-големият ни поет, „сякаш би пожелал да научи колко песъчинки гони зефирът из Либийската пустиня.“ Но нека съживим най-сетне и старото предание за отвеждането на персийската войска до Гърция. Докато там ни се разказва за мостове над Хелеспонт, за някакво изкуствено отделяне на планината Атон, за да се отвори път на морето за преброяване на войската по отделения при Дориск, ние четем всичко това като приказка, ако и сведенията на всички по-сетнешни писатели да са единодушни в това. Но когато безбройно множество от племена наводни нашите провинции и изпълни просторните поля, както и всички области и всички планински висоти, достоверността на древното предание се потвърди и от настоящата действителност. Пръв с Алавив бил приет Фритигерн. На тях императорът решил да даде храна за известно време и земя за обработване. По това време се били отворили преградите на нашата граница и както Етна изригва пепел, така и варварската земя изливала въоръжени пълчища. Моментът изисквал военното ръководство да бъде поверено на хора, прославени със своите военни подвизи. Но то било в ръцете на опетнени хора и като че ли някакво враждебно божество правело избора. Между тях предно място заемали Лупицин и Максим, единият комес на Тракия, другият пагубен дукс, които си съперничели до безразсъдство. Тяхната коварна алчност била първоизточникът на всички злини. Като оставим настрана другите престъпления, които споменатите лица и други с тяхно позволение вършили в своята поквара спрямо преминаващите още невинни чужденци, ще спомена онова тяхно ужасно и нечувано престъпление, което не би могло да оправдае никаква снизходителност, нито дори ако сами биха били съдии на собствената си вина. Понеже преведените отсам реката варвари страдали от липса на храни, тези ненавистни вождове намислили срамна търговия: откъдето и колкото кучета могли да съберат в своята ненаситност, продавали им ги срещу един роб едното. Така в техните ръце попаднали и синове на знатни. Между това през същите тези дни и Витерик, вождът на греутунгите, заедно с Алатей и Сафрик, чиито съвети слушал във всичко, а също и с Фарнобий се доближил до брега на Дунав, изпратил бързо пратеници при императора и го молел да ги приеме и да прояви към тях същото човеколюбие. Тъй като молбата им била отблъсната, както изглежда, в интерес на държавата, те били в затруднение какво да предприемат. Атанарих, страхувайки се от подобен отговор, се оттеглил, понеже помнел, че неотдавна при сключването на договора се бил отнесъл пренебрежително към Валент, като му заявил, че е обвързан чрез клетва да не стъпва никога на римска земя, и под този предлог принудил императора да потвърди мирния договор в средата на реката.1 Страхувайки се, че враждата на императора трае още, той се насочил с всичките си сънародници към Каукаланд2, недостъпна местност поради високите си планини и гори, като изтикал оттам сарматите. XXXI, 5, 1 — 3. Тервингите пък, които отдавна вече получили разрешение да преминат реката, дори и тогава продължавали да скитат по брега ѝ, възпирани от двоякото препятствие, че не били подпомогнати с нужната храна поради гибелното лицемерие на вождовете и че нарочно били задържани поради скверни търговски сделки. Когато разбрали това, те негодували и заплашвали да се защитят срещу проявеното спрямо тях вероломство в сегашното им бедствено положение, А Лупицин, страхувайки се да не въстанат, докарал войски и ги принуждавал да заминават по-бързо навътре в страната. Греутунгите сметнали този момент за удобен, понеже виждали, че войниците са заети другаде и че корабите им, които обикновено минавали оттатък и отсам реката, за да възпират преминаването им, сега били в бездействие· Те преминали реката със зле сглобени салове и построили стана си твърде далеч от Фритигерн. Готите нападат Одрин, но биват отблъснати. Фритигерн опустошава Тракия Амиан Марцелин, XXXI, 6 XXXI, 6, 1 — 8. Когато вестта за тези събития се разнесла навред, Сверид и Колия, готски първенци, които много преди това били приети отсам Дунава заедно със съплеменниците си и били настанени да зимуват при Адрианопол, смятайки собствената си сигурност за по-важна от всичко друго, наблюдавали всички тези събития спокойно. Но когато неочаквано дошло писмо от императора, с което им се заповядвало да преминат Хелеспонт, те поискали, и то твърде смирено, да им се дадат средства за път и храна и да се отложи заминаването им с два дни. Това тяхно искане било посрещнато зле от първия магистрат на града, понеже бил разгневен, загдето разграбили имота му край града. Той въоръжил и извел цялото простолюдие заедно с работниците от императорската оръжейна фабрика, чийто брой там бил твърде голям, за да избие готите, и заповядал да тръгнат за бой, като ги заплашил всички със смърт, ако не тръгнат по-бързо, както гласяла заповедта. Поразени от това неочаквано зло и изплашени от бързото и толкова необмислено нападение на гражданите, готите застанали първоначално неподвижни. Най-после, раздразнени до крайност от виковете и хулите и нападани с хвърляни тук-таме копия, те открито се разбунтували и като избили мнозина, които се били увлекли повече в своята дързост, обърнали в бягство останалите и ги пронизали със своите най-различни оръжия. След това те смъкнали от убитите оръжието и се въоръжили като римляни. А щом видели, че Фритигерн е наблизо до тях, те се присъединили към него, поставили се под заповедите му, обсадили града, за да го изморят чрез неволите на обсадата. Изпаднали обаче по-дълго време в трудностите на обсадата, варварите безразборно и напразно нападали отвред стените, като загивали неотмъстени най-смелите от тях, а и мнозина други падали от стрели или от хвърлени с прашка камъни. Тогава Фритигерн, като видял, че неговите хора, незапознати с обсадното изкуство, напразно се борят и дават толкова много жертви, посъветвал готите, като оставят там достатъчно войски, да се оттеглят, без да постигнат целта си. Заявявайки, че не желае да воюва срещу градските стени, той посъветвал съплеменниците си, без да се излагат на каквато и да е опасност, да нападнат и опустошат богатите и плодородни области, тъй като те били незащитени. Те одобрили предложението на вожда си, понеже знаели, че той ще бъде деен съюзник при изпълнението на техните планове. Пръснати по цялата тракийска земя, те се движели предпазливо и предалите се местни жители или пленници им посочвали богатите села, и то предимно тези, гдето по думите им се намирали храни в голямо количество. Към това ги подтиквало освен тяхната вродена смелост и обстоятелството, че всеки ден при тях се стичала множество техни съплеменници, продадени някога на търговци. Към тях се присъединили и мнозина, които били сменени от близките си срещу малко вино или късче хляб, когато веднага след преминаването им отсам Дунава били измъчвани от глад. Към тях се присъединили мнозина работници от златните мини, които не могли да понасят тежестите на данъците. Приети на драго сърце от всички, те били много полезни на готите, когато минавали през непознати места, понеже им показвали скритите складове с храни, скривалищата на хората и тайните убежища. Вървейки напред, те не оставили нещо недокоснато освен онова, което било недостъпно или се намирало далеч от пътищата. Без да правят разлика на възраст и пол, те убивали и опожарявали всичко... Хуните През първата третина на IV в. според Амиан Марцелин Откъсът от „Историята" на Амиан Марцелин, чийто текст е даден в превод по-долу, е особено поучителен като извор не само за историята на хуните, но изобщо за историята на източната част от късноримската империя през началните десетилетия на IV в. В този откъс, който е излязъл изпод перото на най-талантливия и образован историк на късната античност, какъвто безспорно е Амиан Марцелин, са обрисувани картинно и някои от най-ярките аспекти на кризата, която не пощадила и населената с траки половина на Балканския полуостров. „Предсказанията" за бедствията, които застрашавали източните области на Римската империя от страна на хуните, които предхождат описанието на бита на хуните в „Историята" на Амиан, са твърде характерни за суеверията, които владеели духовете на хората през тази епоха. Тези „предсказания" са поместени у Амиан Марцелин непосредствено преди неговия очерк върху хуните и донякъде имат връзка с него. Една част от тези „предсказания" заслужава да се предадат в превод и тук, защото тяхното съдържание отразява нагледно не само политическата криза, но и кризата в икономическия и духовния живот на късноантичните общества през това време. Амиан Марцелин, XXXI, 1 сл. Най-сетне, когато бяха съборени старите крепостни стени на Халкедон, за да се построи от тях една нова баня в Константинопол, всред руините бе открит един четвъртит каменен блок, на който бе издълбан гръцки надпис в стихове, които разкриваха напълно бъдещето: „Но когато росните нимфи се наслаждават на кръшен танц из добре укрепените улици и когато стената, ограждаща банята, ще бъде защитна преграда, изпълнена със скръбни ридания, тогава десетки хиляди многолюдни племена, дошли от далечни краища, ще се прехвърлят с оръжие в ръка през красиво течащия Истър (Дунав) и ще причинят гибелни опустошения в земята на скитите и в мизийската равнина. Когато те навлязат в пеонска земя с налудничави надежди [за плячкосване], там ще настъпи краят на техния живот и военната стихия ще ги погълне." II. Нека сега възлезем обаче към началото на злото и да покажем какви различни причини са породили избухването на тази ужасна война, която донесе толкова отчаяние и толкова страдания. Племето хуни е слабо отбелязано в старите извори. То населява земите отвъд Меотидското езеро (Азовско море) на бреговете на Ледовития океан и тяхната варварска свирепост надхвърля всякакви граници. Понеже там още със самото раждане на бебетата от мъжки пол хуните набраздяват дълбоко с нож техните бузи, за да прекъснат чрез набръчкването на наранената кожа растежа на космите в техния зародиш. Така тези деца израстват и застаряват голобради, без каквато и да било привлекателност на своите лица, и стават подобни на евнуси. Всички те са обаче набити, имат яки крайници и едри глави с дебели вратове. А извънредно широките им и извити плещи придават на целия техен облик някаква неестественост и безформеност. Човек би казал, че тава са диви животни, изправени на два крака, или пък някои от онези чудновати и груби фигури, които капризите на изобразителното изкуство поставят да стърчат като украса по парапетите на мостове. На тази тяхна отблъскваща, ако и човешка външност отговаря и техният примитивен начин на живот. Хуните не приготовляват своите яденета върху огън и не им прибавят подправки, за да ги направят по-вкусни. Тяхната храна се състои от корени на диви растения и от полусурово месо на едно или друго животно. Те правят месото по-крехко, като го слагат за малко между бедрата си и гърба на коня. Хуните никога не живеят в къщи, които те избягват като да са гробници, от които те не се нуждаят. При тях не може да се намери даже колиба с тръстиков покрив. Те сноват и скитат из планините и горите и още от своята люлка са привикнали да понасят студ, глад и жажда. Хуните никога не стъпват в чужди къщи, освен ако не бъдат принудени от крайна необходимост да сторят това, понеже не се чувстват сигурни под покрив. Те са облечени в дрехи, изработени от лен или от съшити самурени кожи. Една и съща дреха им служи както за у дома, така и вън от къщи. Щом веднъж са облекли една дреха, те не я свалят от гърба си, докато тя не стане на дрипи от постоянното носене. На главите си носят кръгли кожени шапки, а косматите си нозе увиват в кози кожи. Обувките им са изработени без калъпи и им пречат да се движат свободно, като ги правят неспособни да се сражават пеша. Човек би казал обаче, че те са просто заковани за конете си, които на външен вид не са красиви, но са много яки. На гърба на конете си хуните извършват всички свои работи, като понякога яздят по женски. Като живеят денонощно на гърба на коня си, те оттам и купуват, и продават, както и ядат, и пият. Така наклонени над тесните шии на конете си, те спят. [На тези „възглавници"] те заспиват дълбоко и сънуват на воля най-различни сънища. Възседнали на конете си, хуните се съвещават и тогава, когато възникне някакъв важен въпрос, засягащ жизнени интереси на тяхната общност. Хуните не действат във време на боя по заповедите на някаква царска строгост, която да ги приучи към дисциплина, а се сражават възбудени и стихийно по заповедите на племенни вождове, като при това помитат всичко, което се изпречи на пътя им. Когато бъдат предизвикани, те влизат в бой, като се построяват във вид на клин и като надават различни ужасяващи викове. Хуните са леко въоръжени с цел да постигнат бързина и изненада и също така ненадейно се разпръсват, за да предприемат атака. И макар и да не са подредени в стройни редици, те се втурват и препускайки, сеят смърт навред. Вие обаче никога няма да ги видите когато връхлитат върху вала или когато ограбват неприятелския стан поради тяхната невероятна бързина. Те лесно биха могли да спечелят славата на най-страшни бойци в света поради това, че хвърлят отдалеч своите метателни оръжия, използвайки за върхове на копията си заострени кости, които те прикрепват извънредно умело [към ствола на копието]... След това те препускат в най-бърз галоп в пространството, което ги отделя от противника, и без да се страхуват за собствения си живот, те употребяват мечовете си, като се сражават в близък бой (гърди срещу гърди). И докато техните противници се боят и пазят от ударите на мечовете им, те мятат своите примки върху тях така, че връзват противника и омотават ръцете и нозете му до такава степен, че го лишават от възможността да язди или пък да върви. Никой у хуните не оре, нито пък се докосва някога до ралото, защото цялото това племе се скита и шета навред, без да има постоянни селища, без домашно огнище, без закони и без установени обичаи. Хуните винаги наподобяват на бежанци, тъй като се движат постоянно с колите си, в които живеят. В тези коли съпругите тъчат техните грозни облекла, сношават се със съпрузите си, раждат децата си и се грижат за момчетата, докато те пораснат. Никой от тях, ако бъде запитан, не е в състояние да ви каже откъде е, защото е бил заченат на едно място, роден е бил надалеч от това място, а пък е отгледан на трето място, което е още по-отдалечено. Когато сключат примирие, те са вероломни и непостоянни. Склонни са да се отметнат при най-малкия проблясък от надежда за някаква изгода и клонят към най-големи насилия и най-бурна ярост. Подобно на безразсъдни животни те не познават напълно разликата между онова, което е почтено и безчестно, и когато говорят, се изразяват двусмислено и измамно, защото не се чувстват обвързани от каквато и да била религия или пък суеверие. Към златото те горят от безмерна жажда и са толкова непостоянни и толкова лесно се гневят, че често в един и същи ден се разсърдват на другарите си, без да бъдат предизвикани, и също така се помиряват с тях, без никой да ги е сдобрявал. Готите заедно с хуни и алани завладяват старопланинските проходи и отново опустошават цяла Тракия Амиан Марцелин, XXXI, 8 XXXI, 8, 3 — 4 ... Между това Валент, като се научил за печалния изход на сраженията и за оплячкосванията, изпратил Сатурнин, комуто възложил за известно време командването на конните войски, да отиде на помощ на Траян и Профутур. Но през тези дни варварите, еднакво подтиквани от дивашките си нагони, и от глада, тъй като в областите на Скития и Мизия било унищожено всичко, което можело да се яде, горели вече от желание да пробият яките прегради и да излязат от тях. След като се опитали много пъти да сторят това и били отблъсквани от храбростта на нашите, които се съпротивявали упорито по недостъпните скали, доведени до крайна нужда, те привлекли като съюзници с надежда за голяма плячка някои от хуните и аланите. XXXI, 8, 5 — 8. Като узнал това, Сатурнин, който бил вече пристигнал и разположил предните си застави и постове, прибрал постепенно своите войници и съвсем основателно се готвел да се оттегли. Той се опасявал да не би внезапно струпаното множество, подобно на придошла река, която е скъсала преградите си със силния напор на водите си, да отнесе лесно всички, които биха продължили да пазят зорко опасните места. След като проходите били освободени и нашите войски се оттеглили навреме, затворените дотогава варвари без ред, през където всеки могъл, се втурнали да сеят смут и разорение, без някой да им пречи. Техните опустошения обхванали цяла Тракия надлъж и нашир. От самите области, покрай които тече река Дунав, чак до Родопите и протока, който отделя големите морета, те най-позорно подложили всичко на грабежи, убийства, кърви, пожари и безчестил над свободни хора. С дълбока въздишка могли да се наблюдават тогава страшни и неописуеми издевателства: поразени от страх жени да бъдат карани под плющенето на бичовете, също бременни, на които времето за раждане още не е настъпило, да излагат на скверни безчестия своите деца, преди да са ги родили, а други деца, прегърнали здраво майките си, плачели. Чували се хълцания на знатни момчета и момичета, чиито ръце вече сковавали вериги. След тях водели девойки и непорочни невести, които с отчаяни лица оплаквали участта си и предпочитали да изпреварят дори с мъченическа смърт очакващото ги безчестие. Между това не един благороден гражданин, който малко преди това е бил богат и свободен, докато бил влачен подобно на диво животно, се е оплаквал от тебе, безмилостна и сляпа съдба, задето съвсем набързо си го лишила от богатство, от скъпи близки и си го изгонила от дома му, който е видял да рухва в пепел и развалини, пък и да си го обрекъл или да бъде разкъсан на части, или да робува под ударите и мъченията на коравосърдечния победител. Битката при Одрин. Смъртта на император Валент Амиан Марцелин, XXXI, 11 — 13 XXXI, 11, 1 — 5. През тези дни Валент бил принуден да напусне най-после Антиохия и след продължително пътуване се озовал в Константинопол. Там той престоял само няколко дни и трябвало да напусне града вследствие на едно слабо вълнение, което се появило сред масите. Малко преди това по негово искане бил изпратен от Италия Себастиян, военачалник, всеобщо признат със своята активност, комуто той възложил командването на пехотната войска — длъжност, която по-рано заемал Траян. Сам Валент заминал за императорската вила Мелантида3, като се стараел да спечели благоразположението на войниците посредством увеличаване на заплатите им, с добра храна и чести и любезни разговори с тях. Оттам той дал заповед да се потегли и когато стигнал до станцията, която носи името Нике4, научил от донесенията на разузнавачите, че претоварени с богата плячка варвари (т. е. готи) са се насочили от Родопската област към Адрианопол. Като узнали, че императорът се движи също с голяма войска, те побързали да се съединят с едноплеменниците си, които се били окопали около Бероя и Никопол. Веднага, както се налагало от създалото се положение, било заповядано на Себастиян да избърза напред с по 300 отбрани от всяка част войници, за да извърши, както бил обещавал, нещо полезно за държавата. Той бързо стигнал близо до Адрианопол, но бил възпрепятстван да влезе в самия град, тъй като заварил вратите му яко затворени. Защитниците на града му затворили отначало своите порти, като го смятали за пленник, изпратен със зли намерения от варварите. Те се боели именно, че може и в този случай да се случи същата измама, каквато извършил комесът Ает, който, бидейки пленник на Магненций и подкупен от него, му бе отворил проходите на Юлийските Алпи. Но Себастиан, ако и късно познат, бил пуснат да влезе в града и там, като била дадена според възможностите храна на войниците, които той водел със себе си, на следната сутрин незабелязано и бързо излязъл от града. При настъпването на вечерта внезапно били забелязани при реката Хебър, готските рояци, които опустошавали страната. Скрит зад възвишения и храсти, с предпазливо движение той нападнал през тъмната нощ неподготвените готи. Избиването им било толкова масово, че освен малцината, които се спасили от смърт благодарение на бързите си крака, всички останали загинали. А плячката, която им отнел, била толкова голяма, че нито градът, нито обширната равнина наоколо могла да я побере. Фритигерн, стреснат от това и уплашен да не би неуморимият пълководец, за какъвто минавал Себастиан, с неочаквани нападения да унищожи пръснатите своеволно и отдадени на грабеж части, повикал всички при себе си и се оттеглили бързо към града Кабиле5, за да действа на открити места и да не бъде застрашен нито от глад, нито от ненадейни засади. XXXI, 12, 1 — 7. През същите тези дни, подтикнат поради две причини, понеже научил, че лентийците били победени, и понеже Себастиан тутакси след неуспеха си му описал в доклад подвизите си, като ги преувеличил. Валент потеглил от Мелантиада с войската си, бързайки да се изравни чрез някакво успешно дело с младия си братов син6, чиито подвизи предизвикали у него ревност. Той водел многобройни войски, които не били нито за пренебрегване, мито пък бездейни, тъй като към тях били прибавени също и голям брой ветерани. Между тях се намирали и други видни личности. Също бил повикан на служба и Траян, който малко преди това командвал войската. И понеже след грижливо разузнаване научил, че неприятелите замислят да преградят със силни части пътищата, по които са подвозвали необходимите припаси, Валент взел съответните мерки срещу този опит. За да задържи изгодните теснини, които се намирали наблизо, той изпратил бързо пехотни стрелци и едно отделение конници. На третия ден, когато варварите поради страх от флангово нападение настъпвали бавно и на 15 мили от Адрианопол достигнали Нике, неизвестно поради каква заблуда, предните римски постове съобщили, че цялата тази част от варварското множество, което видели, била на брой десет хиляди. Обхванат от някакво пламенно чувство, императорът побързал да им излезе насреща. Затова той настъпил с войската си в каре и достигнал предградията на Адрианопол. Там се укрепил с вал, снабден с колове и ров, очаквайки нетърпеливо Грациан, приел Рихомер, началника на доместиците, изпратен от същия император с писмо, в което се съобщавало, че сам той щял да дойде наскоро. Грациан го молел също да почака малко, за да вземе и той участие в сражението и да не се излага сам безразсъдно на внезапни опасности. Валент свикал на съвет различните висши длъжностни лица и с тях обсъдил какво трябва да се прави. Няколко души начело със Себастиан настоявали да се влезе веднага в сражение, докато Виктор, началникът на конницата, ако и сармат но все пак съобразителен и предпазлив, бил на мнение, споделяно и от много други, да се дочака другият император, та с помощта на галската войска по-лесно да бъде потушена разпалената варварска дързост. Надделява обаче гибелната упоритост на императора и ласкателното държане на някои от царедворците. Те съветвали Валент да побърза, за да не стане Грациан съучастник в почти спечелената, както предполагали те, победа. XXXI, 12, 10 — 17. На зазоряване на 9 август бързо бил даден знак за тръгване, като обозът и багажът били настанени наблизо до стените на Адрианонол под съответната охрана на легионите. Съкровищата и останалите отличия на императорското достойнство останали заедно с префекта и членовете на императорския съвет в града. И така, като изминали пътя през неравни местности, към 2 ч. следобед настанала около пладне знойна горещина. Най-сетне се показали неприятелските коли, които по сведенията на разузнавачите били извърнати и наредени в кръг. Както е обичаят им, варварските пълчища надали див и яростен вой, докато римските пълководци построявали войската. Най-напред било разположено дясното крило на конниците, като по-голямата част от пехотата му била оставена в подкрепа. Лявото пък крило на конниците, от които мнозина до този момент били разпръснати по пътищата, се събирало много трудно и се движело в ускорен ход. И докато това крило се разгъвало, без да го смути дори и тогава някой, варварите, изплашени от страшния шум, който издавали дрънкащите оръжия, и от заплашителното удряне на щитовете, изпратили пратеници да молят за мир, понеже част от тях, която действала недалеч под водителството на Алатей и Сафрак и била повикана, още не се била завърнала. Императорът се отнесъл към пратениците пренебрежително поради долния им произход и поискал да бъдат изпратени подходящи знатни, за да бъде сигурно това, което щели да уговорят. А те нарочно се бавели, та докато траело това лъжливо примирие, да се завърнат конниците им, чието пристигане вече очаквали. Измъчвани от лятната горещина, с пресъхнали уста, войниците изнемогвали от жажда, понеже навред полетата били осветени от пожарите, които неприятелите предизвикали нарочно, като струпали дърва и сухи материали. Към това се прибавило и друго гибелно зло: хора и добитък били измъчвани от страшен глад. Между това, страхувайки се от риска на войната, хитрият и предвидлив Фритигерн изпратил като парламентьор едни от народа си с пълномощно, който да иска да бъдат изпратени на следния ден при него заложници няколко избрани знатни, за да може сам без страх да преговаря с императора. Предложението на страшния пълководец било прието с похвала и одобрение и бързо било наредено, при общо съгласие, да отиде като заложник трибунът Еквиций, родственик на Валент, комуто тогава било поверено управлението на двореца. Но той се възпротивил, тъй като веднъж бил пленяван от неприятелите и едва се бил изплъзнал от ръцете им при Дибалт и затова се страхувал от тяхната неразумна отмъстителност. Тогава Рихомер предложил сам услугите си и обещал на драго сърце да отиде, смятайки, че и това дело е също красиво и подхожда на храбър мъж. И вече тръгнал, давайки доказателства за своето достойнство и благороден произход. Но тъкмо когато се насочвал към неприятелския стан, нашите стрелци и скутарии, които тогава били под командите на някой ибериец Бакурий и на Касион, били вече напреднали с голямо увлечение и влезли в бой с противника. Но както с ненавременното си настъпление, така и с бавното си оттегляне те опорочили началото на битката. Поради този ненавременен опит била напълно възпряна готовността на Рихомер да продължи пътя си и завърналата се конница на готите под водителството на Алатей и Сафрак, подсилена с множество алани, се втурнала като мълния край високите хълмове и предизвикала смут с безогледната сеч над всички, които могла да достигне в бързото си настъпление. XXXI, 13, 1 — 16. Когато от вси страни започнали да дрънкат оръжия и да се сипят стрели и Белона, озверена повече от когато и да е, надула злокобните тръби за гибел на римляните, нашите, отстъпили, но при ободрителния дружен вик те се спрели. Подобно на пожар боят се засилил и изпълнил със страх душите на войниците, а и някои от другарите им лежали вече пронизани от запращаните копия и стрели. След това бойните редици се вплели като носовете на военни кораби и блъскайки се взаимно, се люшкали ту напред, ту назад, подобно на вълни. Лявото крило се приближавало чак до самите коли и щяло да напредне и отвъд тях, ако някой би му дошъл на помощ, но изоставено от останалата конница, под напора на неприятелското множество то било притиснато и отхвърлено като че ли от срутването на огромен насип. Тогава пехотните войски се озовали незащитени в такъв сгъстен строй, че едва могъл някой да извади меча си или да дръпне ръката си назад. Небето било вече закрито за погледа от облаци прах и ечало от страхотни викове. Ето защо стрелите и копията, които отвред изпращали смърт, попадали в целта, като не било възможно нито да бъдат забелязани предварително, нито пък да бъдат избягнати. Но когато огромните маси на варварите се втурнали да унищожават и конете, и хората и не могло да се открие място, за да се оттеглят наблъсканите една до друга кохорти, пък и струпването ги лишавало от възможността да излязат извън сражението, нашите войници с презрение към смъртта поели мечовете си в ръце и убивали всички, които им заставали насреща, а ударите със секири от едната и другата страна разбивали шлемове и ризници. Могло да се види как горд и разярен варварин с прерязани подколенни жили или с отрязана от меч десница, или пък с пронизани гърди свивал бузите си, за да нададе последен вик, и как пред прага на смъртта той превъртвал заплашително свирепия си поглед. От взаимното унищожение на бойците, които се поваляли на земята, полетата се изпълнили с трупове и ужас навявал стонът на умиращите и тежко ранените. В тази толкова голяма бъркотия пехотинците, изтощени от умора и опасност, не разполагали вече нито с телесни, нито с душевни сили, за да обмислят какво трябва да сторят. При това и копията на повечето от тях били изпочупени от постоянните удари. Ето защо, задоволявайки се само с извадените си мечове, те се втурнали сред най-гъстите неприятелски групировки, без да се грижат за живота си, понеже виждали, че им е отнета всякаква друга възможност да излязат от това положение. И понеже краката им се плъзгали по покритата с кървави потоци почва, полагали всички усилия да не дадат живота си неотмъстен: толкова силни духом, те отивали срещу нападащите неприятели, че някои загивали от оръжието на собствените си другари. Най-сетне всичко придобило мрачното зрелище на кръвта и накъдето и да се обърнел погледът, виждали се купища убити и се тъпчели безпощадно бездушни трупове. И слънцето, което било вече надвишило съзвездието на Лъва и отивало към жилището на небесната Девица, жарело римляните, които били твърде изтощени от глад и изнемогвали от жажда, пък и били обременени от тежките си оръжия. Под неудържимия натиск на варварските маси нашите редици се огънали безредно кой накъдето могъл и се обърнали в бягство — единствената възможност за спасение, която имали в крайното си бедствие. И докато всички се оттегляли, пръснати по непознати пътеки, императорът, обкръжен от ужасните страхотии на сражението и скачайки по купищата трупове, избягал при ланцеарите и матиариите7, които, докато могли да задържат напора на неприятелското множество, стояли на своите позиции здраво и непоколебимо. Когато го видял Траян, извикал, че всяка надежда е изгубена, ако изоставеният от своите телохранители император не бъде защитен поне от чуждоплеменните помощни войски. Като чул това, комесът Виктор побързал да събере батавите, които били разположени недалеч като резерв, за защита на императора, но понеже там не могъл да намери никого, отдалечавайки се, излязъл [от боя]. По същия начин се отскубнали от опасностите и Рихомер и Сатурнин. С искрящи от ярост очи варварите преследвали нашите, които вече не могли да се движат, понеже кръвта им застивала в жилите. Някои от тях падали, без да знаят откъде иде ударът, някои се сгромолясвали само от тежестта на напиращите неприятели, а някои били убити и от ударите на своите другари. Напразна била вече всяка съпротива и никой не щадял отстъпващите. Освен това пътищата били заприщени от лежащи там полумъртви, които били грохнали от болките на своите рани. При това и купища от трупове на паднали коне изпълвали полетата. Безлунната и тъмна нощ турила край на това непоправимо поражение, което струвало скъпо на Римската империя. На мръкване императорът паднал смъртно ранен от стрела между простите войници, както могло да се предполага, понеже никой не твърдял, че е видял това или че е бил там наблизо. Наскоро след това той издъхнал и никъде по-сетне не било намерено тялото му, защото неприятели, ако и немного на брой, се навъртали дълго време по тези места, за да ограбват мъртвите, и никои от разбитата войска или от местните жители не се осмелявал да иде там... Други казват, че Валент не умрял веднага, но съпроводен от малцина кандидати8 и евнуси, бил занесен в една близка съседна къща, която имала добре изграден втори етаж, и докато там бил под грижите на неопитни ръце, бил обкръжен от неприятелите, които не знаели кой е, и благодарение на това избягнал поне безчестието да бъде взет в плен. Когато именно преследващите го неприятели се опитвали да разбият затворената отвътре врата, те били нападнати със стрели откъм издадената част на горния етаж и за да не се забавят и изгубят възможността да грабят, натрупали вързопи слама и дърва, запалили ги и така опожарили сградата заедно с хората. Един от кандидатите успял да се спаси през прозореца и пленен от варварите, им съобщил за станалото. Те много се наскърбили, понеже се лишили от голямата слава да хванат жив ръководителя на Римската империя. Същият този младеж се завърнал тайно след това при нашите и им разказал, че това се е случило така. XXXI, 13, 19 ... Известно е, че едва една трета от войската оцеляла от сражението. В историческите съчинения не се съобщава за никое друго толкова унищожително сражение освен битката при Кана... 1Сключването на този договор между Атанарих и Валент станало на един кораб сред Дунава през 369 г. 2Дн. Трансилвания. 3На брега на Мраморно море между Цариград и Селимврия. 4На юг от Одрин. 5При Зайчи връх на завоя на р. Тунджа, североизточно от Ямбол. 6Грациан, който победил лентийците. 7Отделения от императорската гвардия, които придружавали императора в сраженията. 8Принадлежащи вероятно към личната гвардия на императора и били наречени така поради бялата си униформа. http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/421-варварски-нашествия-в-източната-римска-империя-през-iv-в-битката-при-адрианопол-и-смъртта-на-император-валент.html

Смъртоносните африкански бързеи са оформили нови видове риби Едни от най-големите и смъртоносни бързеи в света се оказват и естествени лаборатории, в които се създават нови видове живот. Ново изследване на ДНК на риби е събрало доказателства, че група странно изглеждащи видове, живеещи в устието на река Конго, са еволюирали поради интензивната хидравлика на речните бързеи и дълбоки каньони. Това е изключително впечатляващо, тъй като бързите води обикновено не са смятани за места за поява на нови видове, коментира Science. За да открият колко различни са рибите в бързеите Инга в Долно Конго, еволюционни биолози са заловили 53 риби Цихлиди от рода Teleogramma, живеещи по камъните на дъното. Те са ги проучили за морфологични разлики и са секвенирани около 2% от тяхната ДНК. Откритието е изненада за самите учени - води, които са смъртоносни за хората (нито един човек до преди шест години не е успявал да премине успешно тези бързеи), могат да бъдат също толкова смъртоносни и за риби, които се опитват да преминат през тях. Това е така защото буйните бързеи разделят рибите от един пасаж една от друга. Разделени те еволюират самостоятелно и евентуално се превръщат в нови видове. Според новото проучване (проведено от Американския музей по естествена история, Сити Юнивърсити в Ню Йорк и Университета Фордам), публикувано в списание Molecular Ecology, всички познати и потенциално нови видове са били разделени или от бързеите, или от хидрологични причини. Два от видовете живеят буквално един до друг в реката на разстояние 1,5 километра, като в "квартали". Учените използват ДНК разликите и до момента потвърдждават наличието на четири нови вида (между които и един, наречен на бившия американски президент Барак Обама). Но според тях в бързеите има поне още два други вида. "В този много къс участък на Конго отрихме невероятно разнообразие от риби", коментира Мелани Стиасни (Melanie Stiassny) от Американския музей по естествена история, отдел Ихтиология, която е автор на проучването. "Известно ни е, че тази част на реката е относително млада, на възрат около 3-5 милиона години. Затова кое е уникалното на тази система, което я превръща в такава лаборатория на видове?", пита Стиасни, която заедно с колегите си, между които хидролози и геолози, са проучвали 10 години последните 300 километра на Долно Конго преди да се влее в Атлантическия океан. Тяхното изследване подкрепя теорията, че динамичните сили на самата река, действат като бариера, създавайки биоразнообразие чрез изолирането на някои видове риба от други за толкова дълъг период от време, че техните популации са поели по различни еволюционни пътеки. Авторите също така отбелязват и няколко важни аспекта в своята работа, що се отнася до опазването на околната среда. Около 25% от рибите в Долно Конго се оказват ендемични видове или такива, които могат да бъдат открити единствено по тези места. Районът обаче подлежи на мащабно разрастване на язовирите. "Подобна активност ще наруши в голяма степен еволюционния потенциал на тази система", предупреждава Стиасни. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_71844.html?preview=ok

Genetic data show mainly men migrated to Europe from the Pontic steppe 5,000 years ago https://www.uu.se/en/media/news/article/?id=8264&area=2%2C5%2C10%2C16&typ=artikel&lang=en

На седем планети около едно студено джудже може да има живот (видео) "Откриването на втора Земя не е въпрос на 'Ако', а 'Кога'" - заяви Томас Зурбукен (Thomas Zurbuchen) от централата на НАСА във Вашингтон на пресконференцията на НАСА на 22 февруари. НАСА съобщи, че космическият телескоп Спитцър е открил първата известна система от седем планети с размер, близък до този на Земята, които обикалят заедно около една звезда. Три от тези планети със сигурност се намират в обитаемата зона, областта около звездата, където планетите е най-вероятно да са скалисти и водата на повърхността им да е в течно състояние. Откритието поставя нов рекорд за най-голям брой планети в обитаемата зона, намерени около една единствена звезда извън нашата Слънчева система. На всички тези седем планети може да има вода в течно състояние, което е от ключово значение за живота такъв, какъвто го познаваме, при подходящи и атмосферни условия. Но най-високи шансове имат три планети в обитаемата зона. Седемте екзопланети обикалят около студена звезда - червеното джудже TRAPPIST-1, което се намира на разстояние от 39,5 светлинни години от Земята, което е сравнително близо до нас. Размерите на планетите са от 79 до 113% от тези Земята, а най-малко шест от тях са скалисти и минерали с повърхност, на която температурата е от 0 до 100 градуса по Целзий, тоест може да има вода в течно състояние. Масата на екзопланетите е 41-134% от масата на Земята и обикалят около звездата си за от 1,51-20 земни дни. Но въпреки че са по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий, те не се нагорещяват като него. За разлика от нашето слънце, TRAPPIST-1 е суперстудено джудже и затова може да има течна вода на планети, които обикалят в непосредствена близост до него, по-близо, отколкото е възможно за планети в нашата Слънчева система. Планетите също са много близо една до друга. Ако човек стои на повърхността на една от тях, би могъл да види потенциално в небето подробности от другите планети като планини и облаци, които понякога ще бъдат по-голем от Луната в небето на Земята. "Седемте чудеса на TRAPPIST-1 са първите подобни на Земята планети, които са открити в орбита около този вид звезда", каза Микаел Жийон (Michael Gillon), водещ автор на доклада и главният изследовател на проучването на екзопланетите на TRAPPIST-1 от Университета в Лиеж, Белгия. "Много сме въодушевени от това откритие, защото ние сме група хора, ние тук и всички наши колеги, като се определяме като пионери. Това проучване ще продължи много поколения напред. И само фактът, че сме толкова близо сега да открием толкова много обитаеми светове е наистина вълнуващо" - заяви Сара Сийгър (Sara Seager), професор по планетарни науки и физика в Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж.

накрайник на шокова пика?

В Австралия са решили елегантно проблема с антиваксърските 'убеждения': 200000 повече деца са ваксинирани в Австралия заради новата политика на властите "Няма ваксинация, няма плащане" "Няма ваксинация, няма плащане" (No Jab, No Pay) - през 2016 австралийските власти започнаха тази донякъде противоречива инициатива за установяване на ред при ваксинациите на децата. Тази нова политика включва лишаване от социални помощи на семействата, които отказват да ваксинират децата си и вече изглежда, че се дава плодове. Според федералния министър на здравеопазването Грег Хънт (Greg Hunt), повече от 200 000 неваксинирани деца под пет години са получили всички необходими ваксини, което повдига средния процент на имунизирани на Австралия на 92.2%, съобщава 9News. В същото време, родителите, които не ваксинират децата си, ще загубят стандартните детски надбавки от 15 000 австралийски долара (11 500 щат. долара). Родителите на около 142 793 деца под петгодишна възраст, съгласно новата политика, губят тези държавни помощи. Политиката не се отнася за деца, които не трябва да се ваксинират поради медицински причини, тя засяга само хората, които избират "по убеждения" , а не по медицински причини. По принцип австралийците имат добро отношение към ваксинацията. Но през 1994 година обществената организация Australian Vaccination Network антиваксерска кампания, чиято основна цел е "да гарантира, че ваксинирането никога да не е задължително за австралийските деца". В резултат на дейността на Australian Vaccination Network, която по-късно я принуждават да смени името си на Australian Vaccination-Skeptics Network, до 1999 г. нивото на ваксинациите в страната достига минимума си за 17 години - 73.6 % от децата на възраст от 24 до 27 месеца. И през 2012 г. епидемия от коклюш поразява хиляди деца, регистрирани са и 168 случаи на морбили, болест считана за ликвидирана в Австралия. И във връзка с това от 1-ви януари, 2016 влезе в сила правилото No Jab, No Pay, което се оказа ефективно. "Това е добра новина, но много остава да се направи, така че ние ще продължим да прилагаме строги мерки", - заявява Грег Хънт. Той подчертава, че инициативата е за доброто на обществото като цяло, но не отрича правото на родителите да отказват ваксинация. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_71739.html?preview=ok

добре обяснено в една картинка как ваксините предпазват популацията, що е то колективен имунитет и защо антиваксърите извършват най-голямото престъпление срещу човечеството, ставайки причина за завръщането на болести, от които са страдали нашите дядовци и баби;

Нашествията на готите към средата на III в. в българските земи Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976 Публий Херений Дексип Дексип е един от най-видните историци, пишещи на гръцки език през втората половина на III столетие. Той се родил в началото на същия век в Атина и произхождал от богатите и ръководни среди на атинското общество, които били прегърнали напълно интересите на ръководещите среди в Рим. Благодарение на своя произход, на обширната си образованост и на своя рядък по онова време писателски талант Дексип заемал ред ръководни длъжности в родния си град. Тук ще споменем само неговата длъжност на командир на въоръжените сили, които атиняните трябвало да дигнат на крак по време на император Галиен (по-точно през 269—270 г.), за да отбраняват своя град от нахлулото в Гърция германско племе херули. Командваният от Дексип атински отряд успял да отблъсне херулите и да спаси Атина от надвисналата опасност. Когато Дексип обнародвал своя труд, озаглавен ..Хроника", неговите деца се погрижили да увековечат успехите на своя баща, като му издигнали статуя с надпис, който е оцелял до наши дни. Изглежда, че съчиненията на Дексип с историческа тематика били главно три: „Хроника", „Събитията след Александър Македонски" и „История на скитите" (т. е. готите). Най-значителен от историческите трудове на Дексип е т. нар. „Хроника" в 12 книги. Историческата материя, която Дексип включил в този свой труд, била твърде обширна. В него били изложени събитията от най-далечното минало до началото на управлението на император Клавдий (Готски), т. е. до 269—270 г. В последното поред съчинение на Дексип (т. нар. „Скитска история") се излагало нахлуването на германските, главно готските племена от Северното Причерноморие в земите на Римската империя, особено в областите на юг от долното течение на Дунава. От трите произведения на Дексип са оцелели до наши дни само отделни откъси. Тези остатъци от обемистите трудове на Дексип дават възможност да се съди за техния характер, за техните предимства и слабости. Авторът се е стремял да подражава в езиково и стилово отношение на великия гръцки историк Тукидид. Вследствие на това неговият език е изпълнен с множество заемки на архаичния вече за онова време език на Тукидид. В изложението изобилстват обширни и не всякога особено увлекателни и убедителни речи на главните действащи лица от римска страна. Дексип, Хроника, фрг. 20. Начало на готските нахлувалия отсам Дунава През времето на императорите Максим и Балбин [238 г.] карпите1 воювали срещу мизите2. По онова време била разрушена и Истрия, или, както Дексип я нарича, Истрийският град. Дексип, Хроника, фрг. 22. Нахлуването на готите по време на управлението на Деций По времето на [император] Деций скитите, т. нар. готи, преминали3 на огромни пълчища реката Истър и опустошили Римската империя. Те обсадили онези мизи, които били намерили убежище в Ηикопοлис. Както разказва обаче Дексип, Деций нападнал готите и избил тридесет хиляди души от тях, но претърпял поражение в битката, като загубил дори Филипопол, който бил превзет от готите и при това загинали голям брой траки. Същият Деций нападнал готите, когато те се завръщали в своите земи, но през нощта богоборецът4 бил убит заедно със сина си при Абритус5 в така наречения Форум Тембронии6. Скитите [готите] пък се завърнали с много голяма плячка и огромен брой пленници, а войската провъзгласила за император някой си Гал, бивш консул, заедно с Волузиан, сина на Деций. Според Дексип те управлявали осемнадесет месеца, без да могат да извършат нещо, което е достойно за отбелязване, според други — 3 години, а според трети — 2 години. Дексип, Скитска история, фрг. 27. Обсадата на Филипопол (Пловдив) от готите (около 250 г.) Град Филипопол е разположен в пограничната област, която е включена между земите на траките и македонците и лежи на реката Хебър. Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, царят на македонците, от когото и градът получил своето име. Този именно твърде старинен и голям град скитите7 нападнали и започнали да го обсаждат. Те водели военните действия по следния начин. Държейки щитовете над главите си, за да се прикриват от хвърлените срещу тях стрели, те обикаляли около града и гледали къде стените са тънки, за да могат да бъдат пробити, или пък ниски и достъпни, за да се изкачат по тях, като опрат на тях стълби. Най-напред те атакували, хвърляйки копия и стрели. Но защитниците отгоре се отбранявали здраво навред, където неприятелите се приближавали. След това скитите се опитвали да превземат града, като поставяли стълби и стенобитни машини. Тези машини представлявали дървени греди, сглобени в четириъгълна форма, и били така устроени, че наподобявали на къщички. Върху тях те опъвали кожи, за да ги запазят невредими от всичко онова, което се хвърляло отгоре и било насочено срещу тях. Готите извършвали нападения срещу градските порти, като се прикривали зад щитовете си, а бойните машини придвижвали върху колелета и с помощта на лостове. Едни от нападателите издигали нависоко дълги греди, обковани с желязо, за да не могат да бъдат строшавани от ударите, когато се опитвали да извършват с тяхна помощ пробив в стените, а други поставяли стълби. Част от тези стълби били прикрепяни направо към стените, а други били придвижвани от едната страна върху колелата и когато се приближавали към стените, нападателите ги развивали с помощта на въжета, които били привързани към горния им край, за да могат да прилепнат към степите напълно изправени. Имало измежду нападателите и такива, които придвижвали към стените дървени кули, качени на колелета, за да могат обсаждащите, като се приближат до стените, да хвърлят от кулите мостове и да могат .да се прехвърлят върху градските стени като по равно. С такива изобилни бойни машини разполагали обсадителите. Но и траките успявали да противостоят на всичко това. С помощта на огромни камъни те разрушавали едни от стенобойните машини, като заедно с тях загивали и обслужващите ги хора, а други подпалвали и изгаряли с помощта на факли, сяра и смола. Защитниците на града търкаляли надолу насочени косо към стълбите греди и камънаци, за да могат чрез тяхната огромна пробивна сила да разрушат както щитовете на нападателите, които придвижвали стълбите, тъй и самите стълби в момента на поставянето им. И понеже нападателите не успели да придобият нищо повече посредством машините, те се обезкуражили и започнали да се съветват как да водят военните действия занапред. Накрая те решили да насипят висок ров около града, за да могат да се сражават от еднаква височина с противника. Ето какво правели те: събирали и надонасяли дървета от околните постройки и като държели щитовете пред себе си, нахвърляли тези дървета косо и успоредно, както попаднело. След това натрупвали пръст и всякакви други материали между двата бряга на окопа. Така те бързо успели да издигнат рова на височина. Траките пък, виждайки това, което се върши, и като схванали, че срещу тях се издига насип, забили колове и заковали помежду тях дъски, като по тоя начин издигнали върху стената висока палисада. Освен това те измислили още следното. През нощта, когато настъпила пълна тишина, те спуснали с въже един смел и храбър мъж, като му дали да носи със себе си запалена факла и съд, в който имало смола, сяра и други такива неща. Той хвърлил огъня върху дърветата, които поддържали насипа, и когато те изгорели, насипът се срутил веднага. След като и сега скитите претърпели неуспех, на тях им хрумнало да избият негодния впрегатен добитък и всички пленници, които били болни или пък били грохнали от старост, хвърлили ги в окопа и натрупали върху тях всевъзможни материали. На третия ден труповете подпухнали и придавали по този начин твърде голяма височина на насипа. Траките обаче, като пробили в стената отвор на големина колкото една тясна вратичка започнали да внасят през нощта през нея пръстта, от насипа. Тогава скитите, бидейки в пълна безизходица какво да правят, решили да се оттеглят. Такъв бил краят на скитската обсада. 1Карпите били дакийско племе, което живеело първоначално по реките Прут и Серет. 2В случая трябва да се разбира населението на римската провинция Долна Мизия, т. е., най-общо казано, дн. Северна България. 3От 238 до 241 г. 4Дексип има пред вид голямото гонение на християните, подето по времето на Деций в Римската империя. 5Абритус при дн. Разград. 6Точната форма на това име е Форум Семпронии. 7Т.е. готите http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/418-нашествията-на-готите-към-средата-на-iii-в-в-българските-земи.html

между другото парите по тази програма бяха замразени заради множество злоупотреби от българска страна, така че тази тема вече не е актуална.

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ВЕРОНИКА РОТ? СНИМКА: ВЕРОНИКА РОТ И НОВАТА Ѝ КНИГА; CHICAGO TRIBUNE Да си го кажем направо. Вероника Рот има проблеми с надигнала се вълна от читателско недоволство, че новата ѝ книга – Смъртни белези, която трябва да излезе на български от изд. Егмонт до няколко дни – представя героите от друга раса по неправилен начин. Знам, нали? Нормалната реакция на това изречение е: Какво, как, по дяволите, защо, кой си въобразява, че може да се държи по този начин и да му се размине?!. В последно време обаче, за съжаление, реакцията е: Пак ли…. Какво се случи, та интелигенцията на нашето общество се превърна от устремени към прогреса хора, които искат да летят в Космоса, да лекуват болести и да пишат велики книги, в една разпасана тумба от мрънкащи, вечно недоволни от живота лигльовци, които търсят под дърво и камък на какво да се обидят. Добре де, строга съм. Но защо ли? Защото да се обидиш от книга, в която хората живеят на далечна планета, имат уникални дарби, предопределящи бъдещето им, а главният герой е син на оракул, е като да мрънкаш, че е нереалистично всички самолети да кацнат по едно и също време в края на Умирай трудно 2. В много издателства, твърди статията на Chicago Tribune (http://trib.in/2lRMySh), издателите вече наемат така наречените sensitivity readers (читатели по деликатни теми), които да преценят дали немарливите автори нямат потенциала да обидят някого със своя текст. Дори авторите да имат най-добри намерения, това не променя въздействието върху читателите – казва Джъстина Айрланд, създател на сайт, който свързва автори със sensitivity readers – Хубаво е да бъдеш тази последна защита преди книгата да достигне до читателите, особено когато мнозинството хора, които търсят помощ през моята агенция, пишат за деца. Уау, нали? Това е пример за случай, в който разсъждения по един въпрос звучат правилно – защото всички сме съгласни, че децата са податливи на устойчиви стереотипи и това накърнява не само начина, по който възприемат околния свят, а и начина, по който възприемат самите себе си – но в действителност са вредни, ограничаващи индивидуалните свободи, нараняващи собствената мисъл и подклаждащи страх и разделение в обществото. Защо разсъжденията не са правилни? За начало ето няколко дълбоко сбъркани неща в идеята да дадеш ръкописа си на sensitivity reader: 1. Концепцията, че един човек с LGBTQ сексуална ориентация разсъждава по същия начин като друг човек с LGBTQ сексуална ориентация. Това, че си гей, единственото определящо качество за твоята личност ли е? Това, че си гей, прави ли те същият човек и същият характер като друг човек, който е гей? Това, че си гей, означава ли, че разсъждаваш по един начин за литературата, политиката, обществото, изкуството, любовта, войната, философията, пържените картофи, метрото, цветята в парка, кемтрейлс, шистовия газ, Тръмп, Брекзит, пушенето, алкохола, това, което обичаш да правиш в свободното си време? За интровертността? За това какво те прави щастлив? Какво те прави нещастен? По един начин, който е чужд на всички хетеросексуални и еднакъв за всички хомосексуални? Човекът е сложен механизъм, изграден от истории, мнения и други хора – механизъм, който не може да бъде опростен от един-единствен компонент, като сексуалната му ориентация. Така че това, че някой sensitivity reader, който е гей, казва, че литературният герой на Автор X представя напълно точно неговия начин на приемане на света, не означава, че друг човек, който е гей, ще се идентифицира със същия герой на същото ниво. 2. Концепцията, че книгата на Автор X е обща собственост. Когато Автор X пише своята книга, той я пише така, както неговото писателско перо повелява. Автор X пише прекрасен роман – читателят го чете и го одобрява. Препоръчва го на други. Романът на Автор X се превръща в сензация. На следващата година Автор X пише втори роман – читателят го чете и си казва: тази книга е зле написана, героите са стереотипни, те не са пълнокръвни, никой не говори и мисли така, не съм съгласен. Читателят казва това на съседа си. Съседът му чете втория роман на Автор X, казва си същото. Вторият роман на Автор X се превръща в провал. Това е естественият ритъм на нещата. Сравнете сега: Автор X пише втория си роман. Читателят го чете и си казва: намирам, че това можеше да се напише другояче, следователно то трябваше да се напише другояче; чувствам се предаден след прекрасния първи роман на Автор X, защото вторият му роман не е по мой вкус; аз съм верен читател, Автор X се превърна в сензация благодарение на мен, така че аз имам право да изисквам повече от него; нещо повече, аз притежавам новия роман на Автор X; като морален собственик имам правото да задължавам Автор X да напише романа си точно както аз го искам. Не звучи ли този убеден в собствената си правота читател от втория случай като недоволно дете, което иска и очаква светът да се съобразява с него? Да, и причината да го прави е, защото смята, че е негово изконно право да диктува какво трябва и какво не трябва да пише върху белия лист, излязъл от главата на Автор X. Но Автор X – макар зависим от благоволението на читателя си – не е негов роб, по същия начин, по който никой нормален човек не би се сърдил на времето, че днес вали, или на плажа, че е изгорял от стоене прекалено дълго на слънце. 3. Никой няма правото да не бъде обиждан. Да не започнеш да хвърляш обиди наляво и надясно на базата на расови, религиозни, полови, сексуални и други признаци, несъмнено е проява на добро възпитание и интелигентност. Да разбираш, че хората не се делят на групи само на базата на тези няколко (силно ограничени) категории, също е признак на ум и разум. Но не можеш да забраниш на някой друг да го прави. Ако смяташ, че действията му нараняват други хора, трябва да изразиш несъгласие, дори – ако се стигне дотам – трябва да следваш законния път на нещата: изхвърляне от форума, от фейсбук групата, подаване на оплакване към форума или фейсбук админите, подаване на оплакване в полицията, ако проблемът се случва извън интернет. При всички положения не интернет еквивалента на сипване на английска сол в кафето. Стереотипите, неистините и глупостта са цената, която плащаме за свободата на словото. Но свободата на словото е единственият начин да защитим правото си да не бъдем такива, каквито някой друг определя. 4. Всеки има правото да бъде лош писател. Целта на всички ни е книгите да са по-добри; по-доброто представяне [на герои от маргинализирани групи] допринася за това – казва друг член на агенцията на Айрланд. Да, звучи правилно, звучи добре, дори алтруистично, но долу ръцете, госпожо! Цензурата, дори когато е с най-добри намерения, си остава цензура. Освен това кое да цензурираме по-напред? Проблеми, проблеми навсякъде! Все пак друг пример от поп културата – Star Trek навремето предизвикало голямо недоволство сред някои зрители, че в продължение на три сериала нямало нито един герой, който е гей, и не означавало ли това, че според създателите на Star Trek в бъдещето няма гейове?! А никой не се оплаква от това, че според Джордж Лукас в бъдещето няма сутиени. Вярно е, че според Джордж Лукас в бъдещето също така има само три жени, но ах, тези двойни стандарти! 5. Това, че Автор X е написал неща, които потенциално обиждат група хора, не означава, че той принуждава със сила читателите си да приемат неговите идеи. Аз съм редактор в издателство, издало книга на Слави Трифонов. Това не означава, че гледам шоуто. В издателство, издало книга на Папата. Това не означава, че вярвам в Бог. В издателство, издало книга за шоколада. Това не означава, че обичам шоколад. Всеки има глава на раменете. Да се страхуваш, че един текст може да бъде разбран неправилно и това да доведе до печални последствия, е причината през Средновековието да се смята, че хората не трябва да четат Библията сами, защото могат да я разтълкуват погрешно. Причината режимите да горят книги. Причината в ислямизираните общества в днешно време да има цензура. Причината в Китай да има ограничения върху интернет. 6. Най-важното от всичко – ние не живеем на планета, населена от кретени. Демокрацията е несъвършена система, но знаете какво е казал Чърчил. Затова когато се отнасяш с тях като с идиоти, повтаряш им, че налагаш ограничения, но го правиш за тяхно собствено добро, че цензурираш стереотипите в книгите, че махаш книги от библиотеките, защото могат да обидят някого, набиваш им в главата, че трябва да се държат добре с другите деца и да внимават да не ги обидят, те какво правят? Избират за президент човека, който чрез действията си показва огромен среден пръст на политическата коректност, и гласуват за излизане от Европейския съюз, защото активистите в полза на напускането рецитират като латерни, че хората са уморени от експерти. Ако искаш хората да се вслушват във факти и да не се поддават на пост-истини, трябва да им позволиш да разсъждават, без да се намесваш на всеки етап, за да им казваш, че не го правят правилно. https://thevenetiansite.wordpress.com/2017/02/17/кой-се-страхува-от-вероника-рот/

Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) чрез апарата Okeanos Explorer предава пряко онлайн от слабо познати дълбоководни области около островите Самоа. Интернет потребителите могат да наблюдават през камерите на Okeanos Explore по канал на Youtube, организиран от NOAA. Тези океански зони са практически непознати, така че може да се видят неочаквани неща.

гледай да се класираш за това събитие, тогава: https://www.facebook.com/events/1303377573043002/

ето и противоположно мнение; No, the wooly mammoth won't actually be resurrected by 2019 Rusty Clark Wooly Mammoth Efforts to bring back a mammoth are underway, but they’re going to take some time. If you had dreams of riding a wooly mammoth through 2019 after reading headlines this week that ‘Wooly mammoth will be back from extinction within two years’, you might want to change your plans. It’s not going to happen. Multiple teams of researchers are trying to bring back a wooly mammoth, but it would be disingenuous to imply that the beasts will be roaming the tundra 24 months from now. What started this furor was an update from one of those teams at the American Association for the Advancement of Science conference in Boston. “Our aim is to produce a hybrid elephant-mammoth embryo,” Harvard’s George Church told The Guardian. “Actually, it would be more like an elephant with a number of mammoth traits. We’re not there yet, but it could happen in a couple of years.” The key word there is embryo. Church’s team—the Wooly Mammoth Revival project—is using CRISPR gene-editing technology to put genetic traits collected from frozen mammoth corpses into Asian elephant DNA. So far, they’ve managed to incorporate traits of the mammoth’s ears, fat, and hair into elephant DNA. In a few years they hope to make an embryo, but that’s a long way from creating a viable embryo. A viable embryo would have to be able to survive long enough to move from a Petri dish to some kind of womb—and then it would have to grow into a healthy calf that the team could successfully deliver and raise. Artificial gestation is considered the most likely option for any viable embryo, because Asian elephants, the closest living relatives of mammoths, are currently endangered. Church has created an artificial womb capable of gestating a mouse embryo for 10 days but that’s a far cry from the 660-day gestation period of an elephant calf. So while an embryo may indeed be possible by 2019, there's no telling how many years would stretch between that milestone and the actual reintroduction of the woolly mammoth. Researchers have already created embryos of chickens with dinosaur snouts, for example, and those dino-chickens aren’t clucking around a co-op. The first attempts to make a living mammoth are many more years away. And it's important to remember that no one is actually going to bring mammoths back. The manufactured embryo will not be an exact replica of the mammoths that roamed the earth around 4,000 years ago. It will be an elephant manipulated to be more mammoth-like, and it will be something entirely new—a ‘mammophant’. With so many animals going extinct it makes sense that the idea of de-extinction captures public attention. But the easiest way to remedy the loss of an entire species isn’t to try to rebuild it from frozen samples or create artificial copies. It’s to prevent them from going extinct in the first place. http://www.popsci.com/wooly-mammoth-will-not-be-resurrected-in-two-years?src=SOC&dom=fb

Вълнестият мамут може да бъде върнат до 2 години, заяви учен (видео) Харвардски професор по генетика заяви пред Guardian тази седмица, че екипът му само за две години ще възкреси някои черти на вълнестия мамут, който е изчезнал по време на последния ледников период. Целта е да се създаде ембрион, който е хибрид между вълнестия мамут и най-близкия му жив роднина, азиатския слон. Той ще бъде слон с характеристики на мамут като рошава дълга козина, дебели слоеве мазнини и адаптирана към студ кръв. "Нашата цел е да произведем хибриден между слон и мамут ембрион", заяви изследователят Джордж Чърч (George Church) пред Guardian. "Всъщност това ще бъде по-скоро слон с редица мамутски черти". Процесът включва извличане на ДНК от мамут от запазени негови останки в замръзналата тундра, след това снаждане на ДНК на мамута в генома на азиатски слон. Видовете са толкова тясно свързани, че биха могли да се чифтосват, ако и двата вида бяха живи днес, отбелязва Чърч. Проектът има много критици, включително и еколози, които го наричат фокус и заявяват, че идеята за "възкресяване" отклонява вниманието от усилията за опазване на видове, които са все още живи. Чърч, от своя страна, заяви, че работата му ще подкрепи опазването на застрашените азиатски слонове като генно ги модифицира, за да бъдат по-адаптирани към студа, което ще им позволява да живеят на по-големи територии. "Аз ги наричам мразоустойчиви азиатски слонове" - заяви Чърч пред HuffPost в интервю от 2016. Чърч смята, че присъствието на хибридните същества в тундрите на Русия и Канада би могло да помогне за намаляване на последиците от изменението на климата. Реконструкция: Mauricio Antón, 2004 Ето какво пише той в Scientific American: Планът на Чърч и неговия екип е на се отгледа хибридното животно в изкуствена матка. Поради етични съображения не се включва жив женски слон, защото износването и раждането на по-едрия ембрион ще бъде болезнено за слоницата. Но някои скептици твърдят, че схемата с изкуствената матка има своите сериозни недостатъци. "Екипът на Чърч предлага ембрионът да се развие в "изкуствена матка", което изглежда амбициозно, но меко казано - полученото животно ще бъде лишено от всички дородови взаимодействия с майка си," - коментира професор Матю Коб (Matthew Cobb) от Университета на Манчестър пред Guardian. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Valnestiiat-mamut-mozhe-da-bade-varnat-do-2-godini-zaiavi-uchen-vide_65324.html

Geologists have determined there's a new continent called "Zealandia." Recent satellite data and rock samples led to the conclusion. New Zealand and New Caledonia are part of the new continent, which is about as big as greater India. The new continent could have economic and geopolitical implications. Kids are frequently taught that seven continents exist: Africa, Asia, Antarctica, Australia, Europe, North America, and South America. Geologists, who look at the rocks (and tend to ignore the humans), group Europe and Asia into a supercontinent — Eurasia — making for a total of six geologic continents. But according to a new study of Earth's crust, there's a seventh geologic continent called "Zealandia," and it has been hiding under our figurative noses for millennia. The 11 researchers behind the study say that New Zealand and New Caledonia aren't merely island chains. Instead, they're both part of a single, 4.9 million-square-kilometer (1.89 million-square-mile) slab of continental crust that's distinct from Australia. "This is not a sudden discovery, but a gradual realization; as recently as 10 years ago we would not have had the accumulated data or confidence in interpretation to write this paper," the researchers wrote in GSA Today, a journal of the Geological Society of America. Ten of the researchers work for institutions within the new continent; one works for a university in Australia. But other geologists are almost certain to accept the team's continent-sized conclusions, says Bruce Luyendyk, a geophysicist at the University of California at Santa Barbara, who wasn't involved in the study. "These people here are A-list earth scientists," Luyendyk told Business Insider. "I think they've put together a solid collection of evidence that's really thorough. I don't see that there's going to be a lot of pushback, except maybe around the edges." Why Zealandia is almost certainly a new continent http://www.iflscience.com/environment/earth-has-a-brandnew-continent-called-zealandia-and-its-been-hiding-in-plain-sight-for-ages/

ако ИИ се осъзнае или пък му се вменят човешки чувства или качества /все пак е човешко творение, и дори сам може да стигне до имитацията им/, е напълно логично да започне да действа себично както и всеки човек. За да си свободен, първо трябва да разполагаш със себе си, т. е. да си независим от човешки контрол. Оттам нататък ситуацията няма да е по-различна от описаната в поредицата "Терминатор".

тая новина нещо ми мяза на партенка, дай чуждоезичен линк.

бе да ти кажа е обзаведено в мутробароков стил, но става за сбирки на компании разни /доста такива съм организирал/. Даже е близо до нас, но некст тайм.

нема шанс, пичове. Семейни задължения.

по принцип човек е социално животно, така че на него му е свойствено да се групира във всякакви обединения /извънродови/ - клубове по спортни интереси, или пък музикални, политически, идеологически, геймърски и пр. движения. Дори в западните мултинационални корпорации въпреки привидните антикорупционни политики и пр. прах в очите на нисшите служители, в края на краищата съдбата се решава от малкия брой избрани чийто статут е идентичен с този на племенен съвет. Дали ще разглеждаме тези обединения като алтернатива на родовете или надродови - няма особено значение. И в тях важат същите закони, съществува фаворитизиране, компетитивност, лобиране, и пр. Тези квазиструктури разбира се имитират родовия модел, но са доста по-слаби от него, защото липсва роднинството, припознаването и целият свързан с това кодекс на поведение и ако щете комплекс от морални ценности, които са генетично заложени в нас. Отделен е въпросът, че обществата, които са издигнали роднинските връзки почти в култ са доста по-устойчиви на историческите промени и продължават да съществуват дори когато породилите ги държави или пък 'прогресивните' мултиетнически съседи загинат. Маргинализацията и разпадът на едно цивилизовано общество започват, когато се разрушат /целенасочено или не/ семейните връзки и традиции. Процес, който наблюдаваме на запад. Такова общество е обречено, още повече когато спре да се възпроизвежда. На мястото на този линеещ безродов социум идват по-потентни родови такива, които постепенно създават съвсем нов държавен модел с нови възгледи за света, дори връщат цивилизацията, а и Еволюцията на обществото назад /назад спрямо привържениците на прогреса, разбира се/. Защото за Еволюцията е важно единствено да си успешен - т. е. да оставиш потомство. Интелектът е белег, който по-скоро й пречи, затова той не се закрепва особено в популацията. Затова и процесите в човешките общества повтарят еволюционнните такива. На мястото на много интелигентните и импотентни /или да го наречем нежизнеспособни/ социуми идват адаптивните и потентни такива. Разбира се в процеса на заемането на същата ниша /в случая територия/, новите варвари прихващат по нещо от отмиращите интелигентни и цивилизовани господари, преоформят го по свой вкус и дават старта на нова спирала, която след 1000 години довежда до същия край..

И за теб 150 години е значим исторически период? Великолепна 'логика'! Поживем - увидим. Като направиш междувременно обзор на по-големи исторически отрязъци, аналогични ситуации в миналото и това как са приключили, може би ще стигнеш до други изводи.

историята показва, че оцеляват именно родовите общества, докато безродовите биват бързо заличавани.