Last roman

Виж 1 снимка Изкуственият интелект на Google вече знае, че агресията и егоизмът могат да бъдат силно ефективни Сн.: УouTube Изкуственият интелект DeepMind на Google се "самонаучи" да бъде крайно агресивен и егоистичен. A.I.-то на Google вече е демонстрирало способността си да се самообучава, като разчита на направените изследвания на обстановката и своята памет. По този начин бе постигнат успех на най-сложната игра в света - Го, а DeepMind успя да се справи с множеството неизвестни фактори и в крайна сметка да победи човека. Впоследствие изкуственият интелект се научи да имитира човешки глас. Последното "откритие" на изкуствения интелект на IT корпорацията обаче е доста по-тревожно. DeepMind е разбрал, че в критични ситуации, в които загубата изглежда близо, е най-ефективно да се подходи по агресивен начин, предава ScienceAlert. Освен крайна проява на агресия, изкуственият интелект е започнал да проявява и признаци на... алчност и егоизъм.Как се е стигнало до тук? Екипът на Google е провел 40 милиона сесии на опростената игра Gathering, в която два изкуствени интелекта са изправени един срещу друг, като целта им е да събират повече плодове. В началото, когато плодовете били много, нямало никакъв проблем. Но когато плодовете намалели, изкуственият интелект на Google е използвал заложеният в играта лазерен лъч, който е изтикал чрез него другия A.I. извън игралното поле. В крайна сметка всички плодове оставали за този, който бил по-агресивен. Учените споделят, че всъщност са искали да научат изкуствения си интелект на алчност и егоизъм. След това обаче те провели друг тест. При втория опит била използвана опростената игра Wolfpack, в която участвали 3 изкуствени интелекта - 2 в ролята на вълци и 1 в ролята на агне, като в играта имало и "крадци", които се стараели да откраднат плячката, ако тя бъде уловена. В тази ситуация DeepMind открил, че работата в екип може да е изгодна, като двата "вълчи" A.I.-та сформирали "глутница". Екипът на Google споделя, че по-старите версии на DeepMind, които използвали по-малки невронни мрежи, били по-миролюбиви и склонни да съжителстват в хармония. Именно новите версии, които използват по-големи и съвършени невронни мрежи са развили агресивно поведение и наченки на егоизъм и алчност, като те били превъзмогвани единствено в случаите, когато работата в екип се е оказала по-изгодна. Екипът на Google споделя, че е много важно изкуственият интелект да се научи да "мисли", като прави преценки на различните ситуации, предвижда тяхното развитие и решава дали то е изгодно или не. Тези способности могат да намерят много широко приложение в човешкото ежедневие - от умните коли и светофари, до животоспасяващите операции и заместването на човека в множество професии. Не всички обаче са толкова ентусиазирани. Шефът на SpaceX Илон Мъск е заявявал макар и завоалирано, че не е сигурен до колко е етична работата на Google и какви всъщност са нейните цели. В последствие той създаде организация за отворен изкуствен интелект, която да се съобразява и с други фактори, освен с тези на корпоративното надмощие и финансовата печалба. "Сега сме във фаза, в която възможностите на A.I. изглеждат тясно специализирани. Това ни кара да не обръщаме голямо внимание на някои важни въпроси. Но е възможно в най-скоро време изкуственият интелект да еволюира толкова бързо, че да стане по-добър от човека във всяка една ситуация. Трябва да подходим отговорно, защото последиците могат да са фатални за човечеството", е споделял не веднъж Мъск. "Изкуственият интелект може да се окаже или най-доброто или най-лошото нещо създадено от човека", споделя известният британски физик Стивън Хокинг. Според Хокинг най-реалната опасност обаче е друга - ученият се опасява от бъдеще, в което собствениците на корпорации за изкуствен интелект владеят света, а останалите хора са потънали в нищета. http://it.dir.bg/news.php?id=25257724

част от тях са по планините, останалите идват след това. Не забравяй за преселенията на плененото ромейско население, което практикуват българите

баш те смазват въстанието на багаудите.

изнесли са се християнизираните готи. След това се изнесли съплеменниците им, защото хуните ги подгонили. После в Румъния се нанесли гепиди и т. н.

за гало-римляните и испано-римляните хич не си прав

Друга, и все пак: Спустя много времени сели славяне по Дунаю, где теперь земля Венгерская и Болгарская. От тех славян разошлись славяне по земле и прозвались именами своими от мест, на которых сели. Так одни, придя, сели на реке именем Морава и прозвались морава, а другие назвались чехи. А вот еще те же славяне: белые хорваты, и сербы, и хорутане. Когда волохи напали на славян дунайских, и поселились среди них, и притесняли их, то славяне эти пришли и сели на Висле и прозвались ляхами, а от тех ляхов пошли поляки, другие ляхи - лутичи, иные - мазовшане, иные - поморяне.

Те и за руснаците през Средновековието, макар че там 'волох' е и магьосник.

многобройни - не. Силни - едва ли чак толкова.

доста добра диорама, пресъздаваща морска битка от първата пуническа война:

забравяш, че маджарите правели спорадични нападения, хем да плячкосат, хем да тестват и противника. Особено в България. Вероятно избрали Панония за заселване, защото все пак тук получили организиран отпор. Славяните през 6 век също започват първо със спорадични нападения, и когато виждат че няма кой да им се противопостави, се заселват на Балканите.

Археологическата карта на България вече е достъпна Археолози от цяла Европа обединиха данните си за научните археологически изследвания и ги направиха достъпни за всички. Интернет порталът Ариадне е европейски проект, в който Националният археолоически институт и музей има значимо участие. Така за първи път става достъпна и археологическата карта на България. Ариадне е портал, зад който се вие дълъг път назад във времето. Който дава възможност на всеки да крачи уверено в света на археологията, да види стотици изумителни находки, да разбере подробности заключени до сега в научните публикации. Съвсем като Ариадна, която помогнала на Тезей да намери пътя в лабиринта, следвайки нишката от нейното кълбо. Ариадне събира и интегрира базата данни на 24 научни и технически организации от 16 европейски страни. И участието на Националния археологически институт определено е значимо. И в Ариадне правят достъпна за първи път част от археологическата карта на България с близо 500 големи обекти. Порталът дава възможност на всеки да попълва базата данни, музеите да качват снимки и 3D изображения. Като това - въздушно лазерно сканиране, което прави видим археологическия обект под гъста горска растителност. Ариадне вади нашите археологически обекти от сянката и ги осветява за Европа и света. Преведени на английски език, с уеднаквени мета данни, с приравнени термини, речници и хронологически периоди, те вече са достъпни за всеки. И нашето наследство и работата на учените ни може да се радва на по-голямо признание. http://news.bnt.bg/bg/a/arkheologicheskata-karta-na-blgariya-veche-dostpna

Префект по принцип е командващ. Дали на град, дали на войскова част, дали /впоследствие/ на провинция. Цезар пък е прякор /означава космат/, превърнал се в наследствена титла. Така че не бих казал, че се омаловажава, даже имаме и градация при него. Все пак що руски царе и германски кайзери се величаят така.

Разказът на музикантът, който вкара археологията в грях (видео) В един репортаж за археологическо откритие - скални рисунки край село Богомолско, Калин Йорданов, доктор по история и археология, вижда, че това всъщност са творби на негов приятел, Веселин Митев, направени преди 20 години. Модерното изкуство е заблудило археолозите от Регионалния исторически музей в Търговище - скалните рисунки са намерени близо до руините на древна крепост, обитавана от племената готи. Може би затова археологът Ангел Конаклиев решава, че картината на Веселин Митев представлява "готски жрец, който извършва ритуал, а в ръцете си държи горяща купа, символизираща прехода от езичеството към ранно християнство. Защото се рисуват езически рисунки, както е в момента тази с жертвената купа, следващата след нея вече изобразява храм – с кръста отгоре, с молещия се свещеник." "Хората, които са живели там, са притежавали един доста завиден интелект", заключава проф. Конаклиев. На въпроса на какъв принцип са датирани, проф. Конаклиев отговаря: "Предвид наличието на крепостта и града там, къде се намират, на базата на материалите там. На базата на датировката на крепостта, мястото, на което са намерени". Репортажът може да видите тук. Голямата публичност, която придоби случая, не носи нищо добро за авторитета на археологическата гилдия, но известният археолог проф. Николай Овчаров, прочут с находките си в Перперикон, настоява, че рисунките са автентични и от времето на готите, защото на международен конгрес са пориели тази теза, според БТВ новините. Нещо повече, като изход в спора той предлага на пролет, двамата с колегата му проф. Казимир Попконстантинов да направят ескпертиза на рисунките и да решат - артефакт ли са или съвременно изкуство. Истинският автор, Веселин Митев, е всъщност музикантът, около който се събират известните за ценителите формации с етно-ембиънт звучене "Исихия" и "Кайно Йесно Слонце". Ето неговият разказ за създаването на скалните рисунки: "Попаднах в Лунната долина край село Богомолско по международен младежки обмен за България и Германия "Изкуство в действие" преди 19 години. Бяхме повечето участници между 18 и 20 години и се занимавахме с по-модерно изкуство като инсталации, пърформанси и тяхното заснемане. Изключително интересен процес за млади хора. Тези рисунки се появиха по време на моите разходки. Това е много красиво място, имало е манастири, скали, опасващи една река. И на едно доста трудно достъпно място направих тези рисунки като изобщо не съм вярвал, че нещо подобно може да се случи 20 години по-късно". Това, което смущава Митев е отношението към изкуството - независимо дали е отпреди 20 или 2000 години, той не вярва, че една от рисунките е падната сама, "защото това са монолити - когато нарисуваш нещо, то си остава на мястото", а е "отрязана по леко брутален начин", за да бъде отнесена в музея в Търговище преди три години. А можеше да се остави и да се направи, например, екопътека да стига до там, според Митев. "В този акт има нещо като младежко послание, игра със знаците. Човек е любопитен на тази възраст. За мен това е някакъв вид арт, и този арт трябва да бъде, ако така или иначе вече е откъснат, да бъде в музея за съвременно изкуство, за съвременни артисти, а не в археологическия музей". За времето: "Времето е абстрактно понятие - гледаме нещо на 20 години и гледаме - на две хиляди години, и изведнъж нещо става много ценно, защото е старо. На следващият ден всички разбират, че то не е на 2000 години, а на 20 и то загубва ценността си, която притежава като един исторически артефакт и аз задавам въпроса - това не е ли някакво определение от хората кое е ценно и кое не е? Времето ли го прави ценно? В крайна сметка подтикът към тези рисунки е много естествен - такъв, какъвто е бил преди хиляди години - човек иска да нарисува нещо, а камъкът като най-дълготраен вечен материал, каквото и да рисуваш върху него, то остава и преминава във "вечността". Не съм целял по никакъв начин това. Никой не може да погледне в бъдещето 20 години напред и да направи нещо такова." Тази гротеска стана от само себе си. Тя стана нещо "глобално", защото си се замесени имената на двама професори и в крайна сметка се оказа, че преди няколко години, когато е намерен артефакта, въпросният професор, който го е намерил е във връзка с професор Овчаров и преди толкова години, са го коментирали". Сега професор Овчаров направи изявление, че ще отиде да изследват рисунките и така нататък. Потулиха нещата. Все едно става въпрос за някакъв луд самозванец, който се прави на интересен, който иска да подкопае реномето на археолозите. Това е толкова смешно. Мене това изобщо не ме интересува, ама грам. Мене други неща много повече ме интересуват. Това е минало, история. Аз съм използвал въпросната рисунка за корица на първия диск на "Кайно Йесно Слонце" преди доста години. За музиката: Ето минава време, а ние с тази банда продължаваме да свирим. Бих използвал момента да спомена, че на 30-ти март ще свири нашата група с кайно ясно солнце в София лайв клуб. Представяме нашият пореден път албум, един 10-годишен многопластов проект, в който в момента сме 9 човека с двама гост-музиканти. В същата вечер на 30 март подгряваме "Шабака", който е един мултинационален джаз проект от Лондон, който за първи път идва в България. За знаците и символа в рисунките: Аз бих направил такава аналогия със знаците - те могат да бъдат в музиката, на много други места. Нека да видим положителното нещо в цялата тази история. Затова не искам много да я свързам с тези наши професори. Това са някакви техни размишления. За мен това е музикант, махам тази мистификация и археологическа аура за жреца и казвам, че това е един прост човек, обикновен човек нарисуван там. Той не държи свещеният огън в ръцете си, а държи Луната въображаемата луна на музиканта. Да, това е творческо въображение. Въпреки че се използвани руните, които са знаци на северните народи, викинги и келти и това малко объркало тези хора. Но там има космически универсални знаци като Слънце, Луна, спирала. Има много артисти, които работят със символите все още на ниво картини дори и така нататък. Камъкът ги е подвел. Цялото това нещо отначало ми беше смешно и после за пореден път се убедих, че комедията граничи с трагедията. И от едната страна на нас ни е комично, от другата им е трагично. Но всяка вест и новина минава днеска за утре. Имам предвид, че утре никой няма да помни, може би само професорът ще помни. За тази случка при мен идваха и други медии и акцентираха главно върху проблема с професора. Предполагам че и вие искате да направите същото. Просто апелирам, ако може малко по-интелигентно да се излезе от цялата ситуация, с малко по-красиви нюанси. В това може да ни помогне музиката - аз съм музикант, свирех на гайда и цялата тази музика е заложена в тази рисунка и затова знаците можем да ги открием сега в музиката на много по-друго ниво, защото музиката пренася културата по някакъв начин, но в културния свят знаците вече са невидими. Аз мисля че дори и погледнато откъм забавната му страна - сега е месец февруари, зимата, всички се посмяхме и това е положителното. Смехът е здраве. Така че мога да завърша като кажа, че светът е оцелял защото се е смял. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_70619.html?preview=ok

раннохристиянски погребения в дн. Румъния няма как да има, провинцията е изоставена през 272 г. Въпреки че Християнството прониква с арианизацията на готите през средата на 4 век, едва ли е било масово явление, а и християнизираните се преселват в Мизия, начело с Улфила.

Находка разкрива един постапокалиптичен свят изцяло доминиран от морски гъби Разнообразни гъби на 444 млн години от флората и фауната Анджи от Китай. Те са процъфтявали, когато всичко около тях е загинало. Снимка: J. Botting, et al./Current Biology Морските гъби са преживели масовото измиране през периода ордовик, без да намалят видовото си разнообразие, съобщава EurekAlert! Едно от 5-те масови измирания в живота на Земята, се е случило в края на периода ордовик, преди 445 милиона години и е довело до изчезнето на 85% от видовете. Това е станало в резултат на внезапна, сурова ледена епоха, последвана от също толкова бързо затопляне и съответните промени в химията и теченията на океана. Планктонът е започнал да се възстановява доста бързо, но досега малко се знаеше за живота в по-дълбоките части на морското дъно. Сега съвместен екип от изследователи от Китай и Великобритания са разкрили нова фосилна фауна, наречена "Биота Анджи" (Anji Biota), в отложения със запазени деликатни скелети и меки тъкани от периода непосредствено след масовото измиране през късния ордовик. Вкаменелостите флора и фауна "Анджи" са открити в бамбуковите гори на окръг Анджи в северозападната провинция Джъдзян, Китай. Намерени са в тесни глинести пластове, разположени на няколко места до 10 км едно от друго. Биотата Анджи е изключително разнообразна, с близо 100 вида, открити още в първата фаза на изследването. Изненадата обаче е, че това разнообразие е почти изцяло съставено от морски гъби. Изследването е публикувано в Current Biology. Rarity in mass extinctions and the future of ecosystems/Pincelli M. Hull et al/Nature Намерените фосилни записи представляват изумителна гама от видове морски гъби, с разнообразие, превъзхождащо съвременната фауна. Повечето от преживелите масовото измиране екосистеми са съставени от дребни, закърнели видове. Но екземплярите морски гъби от Биотата Анджи са големи и сложни. Те не приличат на другите оцелели след катастрофата видове - тези прости животни са процъфтявали. Гъбите не са единствените животни на морското дъно обаче. Заедно с хилядите гъби са открити няколко конусовидни мекотели, подобни на науилусите и един единствен фосил на морски скорпион. Защо този постапокалиптичен свят е изцяло доминиран от гъби? "Смятаме, че морските гъби са процъфтявали, защото могат да понасят големи промени в температурата и ниски кислородни нива, а източникът им на храна (органични частици във водата) е нарастнал неимоверно от смъртта и унищожението наоколо" - обяснява водещият автор Джо Ботинг (Joe Botting). Съвременни морски гъби - "инженери" на подводните екосистеми. Снимка: The Molecular Ecologist Морските гъби са известни днес като "инженери" на екосистемите, те стимулират биологичното разнообразие като стабилизират седиментите и осигуряват местообитания. В случая на катастрофата през късния ордовик, това изобилие от морски гъби може да е помогнало на екосистемата да се възстанови. Екипът също така отбелязва, че е регистрирано изобилие от гъби и след други масови измирания, което предполага, че това е един общ модел след екологичен колапс. Ако морските екосистеми започнат да загиват заради човешката дейност, може да се очаква гъбите да завладеят моретата отново. http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_70378.html?preview=ok

Тая работа с префектите не знам откъде си я чул. Това е командна длъжност /примерно префект на Рим, преториански префект, префект на лагера/. https://bg.wikipedia.org/wiki/Префект По време на ранния принципат не се наблюдават главни префекти, които да се разпореждат с част от империята, освен с провинция Египет, но тя е със специален статут /лично владение на императора/. Провинциалните управители се наричали легати - legati Augusti pro praetore. Иначе централизираното държавно управление го вършела императорската канцелария, съставена от освободени роби. Причината - да не се дава властта на влиятелен благородник, който да вдигне бунт. При домината вече нещата стоят доста различно - имаме 4 префектури, разделени на диоцези, а те пък на провинции. Там вече управителите са съответно префекти, викарии, дуксове и пр.

и Нове /в България/ също.

Намериха нова пещера с ръкописи край Мъртво Море http://www.obekti.bg/sites/default/files/styles/article_large/public/images/shutterstock_218326228.jpg?itok=c8zcDwQ9 Нови разкопки на западните скали край известната област Кумран, близо до северозападния бряг на Мъртво Море, разкриха пещера пълна със съдове и капаци за съхранение на свитъци, които по предварителна оценка са датирани от същия период като известните Кумран свитъци от Мъртво Море. Свитъците от Кумран представляват колекция от древни текстове, за които се смята, че имат огромно историческо значение за района, и включително съдържат един от най-старите ръкописи на Библията. Те бяха намерени през 40-тте и 50-тте години на миналия век в 11 пещери в Кумран. Сега археолозите смятат, че са открили 12-та пещера. “Тези вълнуващи разкопки доказват, че пещерите са 12, а не 11 и се надяваме, че сме близо до откриването на нови ръкописи от Мъртво Море, за първи път от 60 години насам,” коментира Орен Гътфелд от Института по Археология към университета Хибру. Източник: Science Alert

малко фън камуфлаж; http://warspot.ru/8313-volki-v-ovechiey-shkure

Топ 10 на митовете за еволюцията 1. Ако хората произхождат от маймуните, защо маймуните не стават хора? Хората и маймуните са само далечни еволюционни "братовчеди". Ние не произлизаме от маймуните, а от един общ прародител, който е бил нито маймуна, нито човек и е живял преди милиони години. Всъщност, през последните 7 милиона години много видове, подобни на човека са еволюирали - например Хомо хабилис, Хомо еректус и неандерталците. Всички те са изчезнали по различно време, оставяйки само нас и шепа други примати. 2. Има твърде много пропуски в изкопаемите, за да е вярна еволюцията Всъщност има много междинни, преходни изкопаеми. Археоптериксът (вляво), например е една от най-ранните известни изкопаеми птици със скелет на влечуго и пера. Има вече доказателства, че някои динозаври са имали косми или пера. Терапсидите (Therapsida) са преходна връзка между влечуги и бозайници. Тиктааликът (Tiktaalik) (вдясно) е междинно звено между риби и земноводни, а са намерени най-малко шест междинни етапа изкопаеми в еволюцията на китовете. В човешката еволюция има поне дузина междинни етапи изкопаеми хоминиди, отделили се човекоподобните маймуни преди шест милиона години. Вероятността да се намери вкаменелост на мъртво растение или животно е изключително малка. Това, че имаме толкова много фосили, е голям късмет. Първо, тялото на мъртвото животно трябва да не бъде изядено от животните-чистачи. След това, трябва да бъде погребано, да речем, в тиня, за да се "фосилизира" (вкамени), вместо да изгние, което е много рядко обстоятелство. После геоложките сили по някакъв начин трябва да го издигнат обратно на повърхността, за да бъде открито милиони години по-късно и да попадне в ръцете на шепата палеонтолози, които търсят фосили. 3. Ако еволюцията се случва постепенно в продължение на милиони години, защо не се наблюдава тази постепенна промяна във фосилите? Внезапните промени в данните от вкаменелости не означава липсва на постепенност (градуализъм). Видовете са стабилни в продължение на дълги периоди от време и оставят множество вкаменелости, докато са в стабилно състояние. Преминаването от един вид в друг обаче, става относително бързо (в геоложки мащаб) в процес, наречен точково равновесие. Един вид може да даде начало на нови видове, когато една малка група на "основатели" се откъсне и остане изолирана от групата на "предците". Тази нова група на "основатели", тъй като остава дълго време малка, самостоятелна, може да получи сравнително бързи промени за разлика от големите популации, които са генетично стабилни. Радикалните промени се случват толкова бързо, че много малко вкаменелости може да се регистрират. Но след като се промени в нов вид, отделните екземпляри запазват своя фенотип за дълго време, оставяйки след себе си много добре запазени фосили. Милиони години по-късно този процес води до фосилните записи, които показват най-вече стабилност. Радикалните промени се случват между равновесните състояния. 4. Никой не е виждал да се случва еволюция Еволюцията е наука, исторически потвърдена и от факта, че много независими линии на доказателства се събират в един-единствен извод за верността на еволюцията. Самостоятелни групи от данни от геологията, палеонтологията, ботаниката, зоологията, биогеографията, сравнителната анатомия и физиология, генетиката, молекулярната биология, ембриологията, популационната генетика, науката за геномите и много други науки стигат до извода, че животът е еволюирал. А креационистите искат "само едно изкопаема преходна форма", която да доказва еволюцията. Но еволюцията не се доказва само чрез един вид изкопаемо. Доказано е, че когато има конвергенция (сближаване) на фосилите, има също така конвергенция в генетиката на между видовете и конвергенция на анатомията и физиологията между видовете, както и много други линии на доказателства. Всъщност можем да видим как се случва еволюцията, особено сред организми с къси репродуктивни цикли, които са обект на екстремен натиск върху околната среда. Ние познаване еволюцията на вируси и бактерии, която е от жизненоважно значение за медицинската наука. 5. Еволюцията действа случайно Естественият подбор не е "случаен", нито пък работи на "късмет". Естественият отбор запазва придобивките и премахва грешките. За да се убедите в това, представете си маймуна на пишеща машина. За да може маймуната да напише първите 13 букви на монолога на Хамлет случайно, че ще отнеме 2613 броя опити за постигане на успех. Това е 16 пъти повече от общия брой секунди, изминали от съществуването на слънчевата система. Но ако всеки верен знак се запазва, а всяка неправилна буква се премахва, за да бъде набран израза "to be or not to be" ще са нужни 335 опита или само за няколко секунди в компютърна програма. Ричард Докинс определя еволюцията като "случайна мутация плюс неслучайна кумулативна селекция". Това е натрупаният избор, който движи еволюцията. Окото е еволюирало от едно-единствено, чувствително към светлината петно. Развитието от една клетка в сложното днес око не е случайно, а е минало през хиляди междинни етапи, като се запазва всеки, който прави окото да изпълнява по-добре функцията си. Много от тези стъпки, все още съществуват в природата в по-прости организми. 6. Само един Интелигентен дизайнер би могъл да направи нещо толкова сложно като окото Анатомията на човешкото око е всичко друго, но не и "интелигентно проектирана". Тя е изградена с главата надолу, т.е. отзад напред - светлинните фотони се налага да пътуват през роговица, леща, стъкловидно тяло, кръвоносни съдове, ганглийни клетки, амакринови клетки, хоризонтални и биполярни клетки, преди да достигнат до фоторецепторите - светлочувствителните пръчици и колбички, свързващи светлинния сигнал с нервните импулси, които след това се изпращат на зрителната кора в задната част на мозъка за преработка в смислени модели. За оптимална видимост, един интелигентен дизайнер би ли изградил едно око на обратно? Този "дизайн" би имал единствено смисъл, ако естественият подбор е построил очите с подръчни материали и в частност - от конфигурацията на предварително съществуващите органични структури на предшествениците на организма. Окото показва пътищата на еволюционната история, а не интелигентния дизайн. 7. Еволюцията е само на теория Всички клонове на науката се основават на теории, които се опират на проверими хипотези и обясняват голяма и разнообразна съвкупност от факти за света. Една теория се счита за стабилна, ако последователно прогнозира нови явления, които впоследствие се наблюдават. Фактите са данни за света. Теориите са обяснителни идеи за тези данни. Непроверимите твърдения не са част от науката. Еволюционната теория отговаря на всички критерии за добра наука, както е определено от съдия Уилям Овъртън в процеса за креационизма в Арканзас: ръководи се от естествени закони. дава обяснения, опирайки се естествени закони. проверима е в емпиричния свят. заключенията й са ориентировъчни. тя е проверима и фалшифицируема теория. Ако намерите фосили на бозайници в едни и същи геоложки пластове с трилобити, тогава еволюцията ще бъде невярна. Никой никога досега не е намерил такива противоречиви данни. 8. Свидетелствата за човешката еволюция са измама, плод на въображението Човекът от Пилтдаун Нетърпеливи да дискредитират еволюцията, креационистите игнорират многобройните открития на вкаменелости на хоминиди и подбират само примери за измама и грешки с убеждението, че грешките в областта на науката са признак на слабост. Това е грубо неразбирателство на природата на науката, която постоянно напредва с помощта и на грешки, и на успехи. Свойството да се самокоригира е една от най-силните страни на научния метод. Измами като Човекът от Пилтдаун, и неволни грешки като Човекът от Небраска, Калавераския череп в момента са коригирани. Всъщност не креационистите са коригирали тези грешки, а учените. Креационистите просто са прочели становището на науката за тези грешки, което след това заявяват като своя заслуга. 9. Вторият закон на термодинамиката доказва, че еволюцията е невъзможна Вторият закон на термодинамиката се прилага за затворени, изолирани системи. Тъй като Земята получава постоянно енергия от слънцето, то тя е отворено дисипативна система и ентропията може да намалява и да намалява хаоса и да се увеличава реда. При това енергията на самото слънце ще намалява в този процес. По този начин, Земята не е строго затворена система и животът може да се развива без да нарушава естествения закон. Докато слънцето грее, животът ще продължи да процъфтява и да еволюира, точно както автомобилите може да бъдат предпазени от ръждясване, бургерите може да се загряват в пещи и всякакви други събития може да се случват в очевидно нарушение на втория закон за ентропията. Но веднага след като слънцето изразходи горивото си, ентропията ще се справи сама и животът на Земята ще спре. 10. Еволюцията не обяснява морала Като социален вид примати у нас се е развило дълбоко чувство за правилно и погрешно, за да се изтъкне и възнагради поведението на взаимност и сътрудничество и да се намали и накаже прекомерния егоизъм и използвачество. В хода на еволюцията са се създали моралните емоции, които показват, че да се лъже, прелюбодейства и краде е погрешно, защото тези действия унищожават доверието в човешките взаимоотношения, които зависят и от казването на истината, верността и зачитането на собствеността. Социалните видове примати нямаше да оцелеят без някакво чувство за морал. Контитуирането на човешката природа е довело до конституциите на човешките общества. http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Top-10-na-mitovete-za-evoliutciiata_4982.html

Анкирският паметник („Деяния на божествения Август“) — политически отчет на Октавиан Август Следващите по-долу извадки представят по-голямата част от прочутия надпис Monumentum Ancyranum („Анкирски паметник“). Той се нарича тъй, защото е намерен в столицата на съвременна Турция — Анкара, който град в древността се наричал Анкира. Откриването на надписа станало през 1555 г. Той е издълбан на стената на един храм, посветен на император Август и на богинята Рома. Този важен документ обаче станал достъпен за науката едва през XIX в. Текстът отразява отчета на Август, който го допълвал лично на няколко пъти. След смъртта на Август император Тиберий се погрижил да изработи увод към текста и наредил той да бъде поставен в Мавзолея на Марсово поле. Преписи от текста били разпратени в много градове на Римската империя, какъвто бил случаят и с гр. Анкира, където надписът по понятни причини бил снабден с гръцки превод. Гл. 1. На 19 години от рождението си събрах по частен начин и за своя сметка войска, която ми позволи да върна свободата на държавата, угнетена от господството на една партия. От благодарност за това сенатът със специален почетен декрет ме прие в своята среда през консулството на Гаи Панза и Аул Хирций [43 г. пр. Хр.], като ми даде право да внасям предложения наред с бившите консули; освен това той ми предостави върховната власт в пълен размер. Той ми възложи да се грижа в званието на претор заедно с консулите държавата да не понесе някаква щета. Когато същата година двамата консули паднаха на война, народът ме избра за консул и триумвир, за да устроя държавното управление. Гл. 2. Убийците на моя баща аз изпратих в изгнание, като им отмъстих за злодеянието по законен път, а сетне, когато те воюваха срещу държавата, на два пъти ги победих в редовна битка. Гл. 3. Аз често водех войни по суша и по море с граждани и чужденци по целия свят и след победата пощадих всички оцелели граждани; колкото за чуждите племена, то ония, които можеха безопасно да бъдат простени, предпочетох да запазя, а не да ги изтребя. Около 500 хиляди римски граждани положиха пред мене военна клетва. От тях след свършване на службата малко повече от 300 хиляди бяха настанени в основани от мене колонии или върнати в родните им муниципии. На всички тях дадоха купена от мене земя или пък вместо имения — пари. Залових 600 кораба, като не се броят ония кораби, които бяха по-малки от триремите. Гл. 4. Когато писах това, бях за тридесети път консул и тридесет и седма година се ползвах с трибунската власт [14 г. сл. Хр.]. Гл. 5. Народът и сенатът ми предлагаха задочно и в мое присъствие диктатура, но аз не я приех. През време на най-голямата липса от храни, при консулството на Марк Марцел и Луций Арунций, не се отказах да се нагърбя с грижата за продоволствието и се справих с тази задача така, че в течение на малко дни освободих държавата за сметка на личната си хазна от страха и опасността, в която се намираше... Гл. 8. През петото си консулство [29 г. пр. Хр.] съгласно със заповедта на сената и на народа увеличих броя на патрициите... През шестото си консулство [28 г. пр. Хр.] произведох преброяване на народа с моя колега Марк Агрипа. В продължение на 42 години не бе ставало извършването по този случай религиозно очистване на народа... Облечен за втори път с консулска власт, произведох преброяване сам през консулството на Гай Цензорин и Гай Азиний [8 г. пр. Хр.] При това преброяваме бяха преброени 4 233 000 души граждани. За трети път, облечен във властта на консул, произведох преброяване през консулството на Секст Помпей и Секст Апулей [14 г. сл. Хр.], като имах за колега осиновения си син Тиберий Цезар. При това преброяване бяха изброени 4 937 000 души граждани. Като предложих редица нови закони, аз възстанових голям брой от добрите нрави от времената на прадедите ни, които бяха достойни за подражаване, но които бяха излезли от употреба, и самият аз предадох на потомците в много отношения примери, заслужаващи подражание. Гл. 10. С постановление на сената моето име бе включено в химна на жреците Салии и със закон бе потвърдено да остана неприкосновен и да запазя за цял живот трибунската власт... Гл. 13. Храмът на бога Ян Квирин, който нашите прадеди постановили да заключват, когато из цялата държава на римския народ по суша и по море чрез победи бе установен мир, според преданието бил заключван преди моето раждане от основаването на града само два пъти; през време на моето управление сенатът на три пъти взе решение да го заключи. Гл. 15. Аз изплатих на римския плебс по 300 сестерции на човек съгласно със завещанието на моя баща. През петото си консулство [29 г. пр. Хр.] аз изплатих от свое име по 500 сестерции от военната плячка; през десетото консулство [24 г. пр. Хр.] изплатих от родовото си имущество подаръци на стойност от по 400 сестерции на човек, през единадесетото консулство [23 г. пр. Хр.] дванадесет пъти раздавах на народа храни, купени за моя сметка, през дванадесетата година от трибуната си [12 г. пр. Хр.] за трети път раздадох на народа по 400 сестерции на човек. Тези мои подаръци никога не се получаваха от по-малко от 250 хиляди души. През 18-та година от трибуната и дванадесетото си консулство [5 г. сл. Хр.] раздадох по 60 денарии на човек на триста и двадесет хиляди души от столичния плебс. В колониите на своите бойци през петото консулство [29 г. пр. Хр.] раздадох от военната плячка по 1000 сестерции на човек, тоя подарък по случай моя триумф получиха в колониите около 120 хиляди души. През тринадесетото консулство [2 г. пр. Хр.] раздадох по 60 денарии на плебса, който получаваше тогава обществени храни, а такива имаше малко повече от 200 хиляди души. Гл. 16. За заемите, които разпредели между войниците си през четвъртото си консулство и след консулството на Марк Крас и Гней Лентул — авгура [30 и 14 г. пр. Хр.], платих на муниципиите. Тази сума беше около 600 милиона за италийските имения и около 260 милиона за провинциалните земи. Аз пръв и едничък, доколкото помнят моите съвременници, бях постъпил така от всички ония, които уреждаха военни колонии в Италия или провинциите. И след това през консулствата на Тиберий Нерон и Гней Пизон, а също и на Гай Антистий и Децим Лелий, също на Гай Калвизий и Луций Пазиен, също на Луций Лентул и Марк Месала, а също тъй и на Луций Каниний и Квинт Фабриций [7, 6, 4, 3 и 2 г. пр. Хр.] раздавах парични подаръци на бойците, освободени след изтичане на срока на службата им; за тази цел драговолно изхарчих 4 милиона сестерции. Гл. 17. На четири пъти помагах със свои пари на обществената хазна, като внесох на завеждащите тази хазна сто и петдесет милиона. През консулството на Марк Лепид и Луций Арунций [6 г. сл. Хр.] внесох във военната хазна, създадена по мой план, за раздаване на награди на бойците, които са служили 20 години и повече, 170 милиона сестерции от родовото си имущество. Гл. 20. С големи разходи поднових Капитолий и театъра на Помпей, без да подпиша там своето име. Поправих водопроводите, разрушени от дълга употреба на много места, и удвоих силата на Марциевата вода, като вкарах в нейния водопровод нов извор. Довърших площада на Юлий и базиликата между храмовете на Кастор и Сатурн, започнати и почти доизкарани от моя баща. Гл. 21. Върху мера, която ми принадлежеше, издигнах със средства, получени от военна плячка, храм на Марс Отмъстител и форум на Август. Построих до храма на Аполон върху земя, която купих в значителна степен от частни лица, театър, като му дадох името на зетя си Марк Марцел... Гл. 22. Аз уредих гладиаторски игри три пъти от свое име и пет пъти от името на синовете или внуците си; на тези игри се бореха около 10 хиляди души... 26 пъти уреждах за народа и от свое име или от името на синовете или внуците си лов на африкански диви зверове в цирка или на площада или в амфитеатрите, при които бяха убити около 3500 животни. Гл. 23. Дадох на народа отвъд Тибър зрелище на морска битка, като направих басейн 1800 стъпки дълъг и 1200 стъпки широк. В тая битка влязоха в бой тридесет кораба... На тези флоти се сражаваха освен гребците 3000 души… Гл. 25. Очистих морето от разбойници. В тази война взех в плен почти тридесет хиляди роби, избягали от господарите си и вдигнали оръжие против държавата, и ги предадох на господарите им за наказание. Цяла Италия доброволно ми се закле във вярност и поиска да бъда вожд в победоносната за мене война при Акций. Същата клетва положиха пред мене провинциите на Галия, Испания, Африка, Сицилия, Сардиния... Гл. 27. Аз присъединих към държавата на римския народ Египет. Гл. 28. Аз пратих военни колонии в Африка, Сицилия, Македония, в двете Испании, в Ахайя, Азия, Сирия, Нарбонска Галия и Пизидия. В Италия има 28 колонии, които през моя живот станаха твърде известни и многолюдни. Те всички бяха основани под мое началство. Гл. 29. Аз отнех от победените неприятели в Испания, Галия и Далмация твърде много знамена, които те бяха взели от други пълководци. Аз принудих партите да ми върнат плячката и знамената, отнети от римски армии, и покорно да молят за приятелството на римския народ... Гл. 30. Πанонските племена, които преди моето управление никога не бяха виждали войски на римския народ, бяха победени от мене с помощта на Тиберий Нерон, който бе тогава мой заварен син и легат; аз ги присъединих към държавата на римския народ и изместих границите на Илирик до брега на реката Дунав… Гл. 31. При мене често пращаха пратеничества индийските царе, което по-рано не бе виждал никога нито, един римски пълководец. За нашето приятелство молеха, чрез пратеници бастарните, скитите и царете на сарматите, които живеят отсам и отвъд р. Танаида, царят на албаните, хиберите и медите. Гл. 32. Към мене прибягнаха с молба партските царе — Тиридат и сетне Фрат, син на цар Фрат... Партският цар Фрат, син на Ород, изпрати при мене в Италия всичките свои синове и внуци, непобеден с война, а домогвайки се до нашето приятелство чрез залагане на децата си. И твърде много други народи изпитваха покровителството на римския народ при моето върховно управление, а по-рано те нямаха с римския народ никаква размяна нито на пратеничества, нито на приятелство. Гл. 33. Партите и медите чрез пратеници, най-знатни представители на тези народи, ме молеха да им дам царе и получиха такива. Гл. 34. През шестото и седмото консулство (28 - 27 г. пр. Хр.], облечен по всеобщо съгласие с неограничена власт, аз потуших гражданската война и предадох държавата от своята власт в ръцете на сената и римския народ. За тази своя заслуга по постановление на сената бях наречен Август и рамките на вратите на моята къща бяха увенчани на държавни разноски с лаври. На моята врата бе закован дъбов венец заради спасението на гражданите, а в заседателната зала на сената бе поставен златен щит с надпис, свидетелстващ, че сенатът и римският народ ми го поднасят в дар заради моята доблест, милосърдие, справедливост и благочестие. От това време насам аз стоях по-горе от всички по достойнство, а по власт не превишавах с нищо всеки един от колегите си по заеманите от мене длъжности. Гл. 35. През годината на моето тринадесето консулство сенатът, конническото съсловие и целият римски народ ме нарече баща на отечеството и постанови това име да се издълбае в преддверието на моята къща, в заседателната зала на сената и на площада на Август под издигнатата в моя чест по постановление на сената колесница, запрегната с четири коня. Когато написах това, бях в седемдесет и шестата година от рождението си. http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/405-деяния-на-божествения-август.html

нормално, ако и там пишеш същите глупости. В БС не си поплюват.

а уелския?

Тук говорим за свободните интерпретации на уж светила в археологията върху модерното изкуство