Last roman

Хипстърски рейтинг и реални ползи от суперхраните Защо да променяме лошите си навици, когато просто можем да похапнем малко годжи бери? Защо да се задоволяваме със старото скучно здраве, като може да добавим чиа към закуската си и да бъдем суперздрави? С тези въпроси започва една обзорна статия на The Guardian, която може би ще отрезви мнозина от еуфорията по суперхраните. Колко много лъжи могат да бъдат казани с една дума - „суперхрани“... Много хора купуват определени храни само защото са смятани за суперхрани. Разбира се, винаги се обосновават научно - говорят за омега-3 мастни киселини, глюкозинолати и антоцианини. Много от нас смятат, че разбират напълно ползата от антиоксидантите, които побеждават свободните радикали, които от своя страна причиняват стареене и рак. И все пак през 2011г. Европейската агенция за безопасност на храните не намери реални ползи за здравето от суперхраните. Както казва Бен Голдкеър в книгата си „Bad Science”, организмът ни всъщност използва свободните радикали, за да се бори с бактериите. Означава ли това, че пренасищане с антиоксиданти може да отслаби имунната ни система? Истината, колкото и непривлекателна да е тя е, че храненето е сложно и различно за всеки. Знаем, че ако се храним балансирано, ядем много плодове и зеленчуци и тренираме редовно, нямаме нужда от суперхрана. Същото важи, че ако не се храним балансирано и не тренираме, никоя суперхрана няма да ни спаси. Къдраво зеле Снимка: www.chowhound.com Отскоро, една от най-интересните супер храни е къдравото зеле. Със сигурност обаче ще човек ще изпита трудност да се сети за по-малко екзотичен зеленчук. Този вид зеле е отглеждан в Северна Европа, а и на много други места. По време на войната това е била една от най- устойчивите и практични култури, които хората са били съветвани да отглеждат в градините си. Наред с червеното зеле, то е един от видовете на великолепните Brassica oleracea, от където също произлизат и зелето, броколите, карфиолите и е тясно свързано с репите и китайското зеле. Ползи за здравето Всички знаем, че е здравословно да пазим диета, съдържаща много зеленчуци. Така че въпросът е, дали къдравото зеле е значително по-полезно от останалите зеленчуци? Отговорът е, че не е. Феновете на суперхраните обичат да изброяват продукти като къдравото зеле като съдържащи много желязо, витамини, фибри и антиоксиданти, и да посочват какво влияние имат тези храни върху организма ни. Това със сигурност не означава, че получаваме суперсили, ако ядем от тях повече от необходимото количество. Всички зеленчуци съдържат различни количества витамини и минерали, в зависимост от почвата, в която растат. Къдравото зеле съдържа повече калории, калции и витамин B6 от зелето, броколите, спанака и морковите, но ако ядем повече от тези зеленчуци резултатът ще е същия. В къдравото зеле също така се съдържа и по-малко витамин А, отколкото в морковите, по-малко желязо, отколкото има в спанака и по-малко фибри, отколкото в брюкселското зеле. Така, че няма доказателство, което да показва, че яденето на повече къдраво зеле е по-полезно от яденето, на които и да е други зеленчуци. Снимка: wikipedia.org Екорейтинг: близък до идеалния - може да го отглеждате лесно сами, само го пазете от зелеви бели пеперуди. Хипстърски рейтинг: висок до небесата. Авокадо Снимка: www.lifehack.org Истински деликатес, а и един от най-популярните плодове. Търсенето на авокадо е толкова голямо, че е привлякло вниманието на криминални групи в Мексико. Авокадото определено е необичайно и на вкус, и на вид, но дали дава суперсили е друг въпрос. Ползи за здравето Високото съдържание на мазнини изпъква веднага. Това са мононенаситени мазнини, които спомагат за предпазване на сърдечно-съдовата система, но тези мазнини могат да се намерят и в рибата, ядките, зехтина, слънчогледа и в много други храни. Колкото и леко да изглежда, резултатът е, че авокадото е високо калорично. Цяло авокадо набавя около 240 калории, докато в десертче Марс, например, се съдържат 228. Преглед на осем предварителни проучвания през 2013 показва, че яденето на авокадо може да допринесе за предпазване на сърдечно-съдовата система. Това обаче далеч не е установено, а по-важното е, че за проучването е било платено. Има доклади, които показват, че има екстракт от авокадо, който може да се използва за лечение на левкимия. Става въпрос за „авокатин B”, който се намира в семето по средата на авокадото, така че от яденето на самия плод не може да се извлече този екстракт. Снимка: www.mnn.com Екорейтинг: Лош. Обезлесяването, за да се освободят площи за дървета авокадо сега е проблем в Мексико. А когато се засадят изискват много голямо количество вода - около 272 литра за всеки половин килограм плодове (две или три авокадо). В Калифорния, където има постоянен недостиг на вода, това задълбочава проблема. Освен всичко, плодовете авокадо са тежки, трябва да бъдат транспортирани от тропиците и да се съхраняват на хладно по маршрута. Хипстърски рейтинг: Нисък. Банален е. Наровете Снимка: www.momjunction.com Розов, сладък и вкусен, както и малко екзотичен, нарът е плод, който лесно може да бъде харесан. Особено, когато някой го е направил на сок вместо вас и е махнал семената, където всъщност се съдържат всички фибри. Гренадинът преди се е правел от нар, но сега често е заместван с по-евтини плодове, тъй като никой не забелязва липсата на нара. Ползи за здравето Предполага се, че пиенето на много сок от нар може да допринесе за намаляване увреждания на сърцето, причинени от холестерола, и да увеличи притока на кръв към увредено сърце. Няма обаче категорични подкрепящи свидетелства. Има също така и предположение, че може да забави развитието на рака на простата. Не е учудващо, че в нара има много антиоксиданти, особено в кората, която не се яде, но това не означава нищо, докато големи дози антиоксиданти не бъдат доказани, че подобряват здравето на хората. Снимка: dmt-sbi3u.wikispaces.com Екорейтинг: Наровите дървета растат лесно в горещи места и се отглеждат с ограничени количесва вода. Дори и така,навлизането им на пазара е оставило много фермери от Централна Индия в беда след години на проливни дъждове. Хипстърски рейтинг: Нисък, защото сега може да го получите лесно на сок. Снимка: www.theluxuryspot.com Този плод е високо оценяван и доста скъп. Когато са пресни, плодовете приличат на розово продълговато грозде, а когато се изсушат - на розови стафиди. Предполага се, че китайският билкар Ли Чинг Юен е живял 197 години на диета с годжи бери, но се оказва, че всъщност не е. Ползи за здравето От хиляди години плодовете годжи бери играят голяма роля в традиционната китайска медицина. Яденето на годжи бери или пиенето на сока от плода, не е вредно, но няма конкретно доказателство, че има по-полезно действие, от който и да е друг плод. Проучвания твърдят, че плодовете годжи бери лекуват рак и различни болести на сърцето, но всичко това е базирано на огромни дози от плода, които не е възможно да си набавим чрез нормалното им приемане. Екорейтинг: Добър. Можете дори да си отгледате свое собствено растение, въпреки че повечето от тях се доставят от Китай. Хипстърски рейтинг: Добър, особено ако можете да се похвалите как си го отглеждате сами. Семена от Чиа Снимка: www.lifehack.org Неясни семена с древна история, идващи от Централна и Източна Америка, в които се съдържа голямо количество Омега-3. Чиа семената също така придобиват и странна гелообразна форма, когато се смесят с течности, което означава, че може да се използват за сгъстяване на напитки или дори за направата на странни желета. Всъщност могат да се използват и смесват почти със всеки продукт, тъй като нямат вкус. Ползи за здравето Омега-3 мастните киселини се съдържат и в рибата, и една средиземноморска диета, включваща риба, изглежда като доста здравословен начин на хранене. В 100 гр. чиа семена се съдържат 17 гр. омега-3, което е голямо количество - около осем пъти повече от това в сьомгата. Но омега-3 в чиа семената не са същите като тези в рибата и организмът ни транформира по-неефикасно тези от чиа семената, околкото тези от рибата. Чиа семената също така са и много калорични. В 100 гр. се съдържат 486 калории, почти колкото в бигмак. Освен това за какво ни е да приемаме толкова омега-3? Рибата със сигурност е много полезна, като помага за предотвратяването на сърдечно-съдови заболявания. Препоръчително е рибата да се яде два пъти в седмицата. Доказателствата за омега-3, намирани на други места, са неясни, а и малко са тези, за които има потвърждение, че са полезни за здравето, специално тези, от чиа семената. Снимка: mightydiets.com Екорейтинг: Разбира се, изпреварва рибата. Хипстърски рейтинг: Леко му е минала модата вече. Цвекло Снимка: fresh.co.nz Не много одавна цвеклото е било забравено, само по-възрастните хора са го харесвали. Сега обаче както толкова много други реликви, цвеклото пак е на мода и заслужава да бъде. Прясно изпечено, мариновано, настъргано или изстискано, цвеклото е един от най-хубавите зеленчуци. Можете да ядете както листата му, така и класическото лилаво цвекло, което боядисва всичко, до което се допре. Ползи за здравето Както всички останали зеленчуци, така и цвеклото е голям източник на витамини и минерали. Също така, то е много богато и на нитрати, което успява да го класира към суперхраните и спортните добавки. Хубавото е, че цвеклото наистина намаля кръвното налягане, вероятно заради азотния оксид, в който организмът ни превръща нитратите. Но, ако е нужно да се намали кръвното налягане е най-добре да се правят тренировки, да се яде по-малко солено и да се приемат лекарствата, предписани от лекар. Друго проучване сочи, че сокът от цвекло преди тренировка подобрява издръжливостта на спортистите, като помага повече кислород да бъде разпространен в тялото. Когато се добавят към червено месо обаче нитратите са повод за безпокойство, тъй като образуват нитрозамини , които водят до повишен риск от рак на дебелото черво. Възможно е нитратите в цвеклото също да образуват нитрозамини в организма ни, за това е препоръчително да не се яде цвекло повече от два пъти на ден. Снимка: www.laura-bond.com Екорейтинг: Oтличeн. Може да го отглеждате сами. Хипстърски рейтинг: Висок, предвид традиционната си непопулярност. Водорасли Снимка: thehealthyexplorer.wordpress.com Определено сега е момента на водорасли. Те много често се използват в азиатската кухня, особено в Япония. И се ядат под много форми. В случай, че не сте ги пробвали, може да ви се сторят много странни, различни от всичко друго. Затова не е изненадващо, че водораслите не е са били популярни по-рано. Ползи за здравето Водораслите са рядък случай на продукт, който не е животински и е богат на витамин B12, което ги прави важна храна за веганите. Те са суперхрана за тези, които са избрали да имат хранителен дефицит, но мразят хапчетата. За всички останали обаче това е само вкусна и здравословна храна като част от една балансирана диета. Водораслите съдържат много калций и желязо, но тях би трябвало да можем да си ги набавим и от други хранителни продукти. Голям проблем със суперхраните е, че ако приемаме чрез тях повече минерали, отколкото организма ни се нуждае, то той ще спре да абсорбира други неща. Йодът, фибрите и алгинатът във водораслите се казва, че помагат за отслабване, но ефектът, ако изобщо има такъв, е далеч от доказан. Също така йодът не е хубаво да се приема в големи количества. Пренасищането с него може да доведе до качване на тегло и проблеми с щитовидната жлеза. В зависимост от къде произлиза, водораслите може да съдържат в себе си много тежки метали, които в големи количества са вредни. Екорейтинг: В някои места, като Филипините и Танзания, мангровите дървета са отсичани, за да направят място за отглеждане на морски водорасли. От друга страна, водорасли ферми могат да създадат добри местообитания за различни видове. В крайна сметка: глоба. Хипстърски рейтинг: Яко, особено, ако изглежда, че другите не знаят нищо за тях. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Hipstarski-rejting-i-realni-polzi-ot-superhranite_56463.html

кой е тоя Българий. Да не е колега римлянин?

Посттравматичен стрес

Robert Reisz Soft tissue has been discovered inside a 195-million-year-old dinosaur bone This is an incredible discovery. When scientists uncover bones and other hard objects from the ground, they can sometimes find scraps of organic material attached. But nothing we've found comes close to the age of proteins recently discovered on a dinosaur fossil thought to date back 195 million years. That's around 100 million years older than fragments of collagen found in the thigh bone of a hadrosaur in 2009, and it could give us a unique look back at the biology of other dinosaurs that wandered the Earth at the time. The discovery was made by researchers at the University of Toronto within a rib of a Lufengosaurus dinosaur, a long-necked herbivore that roamed across what's now south-western China during the Early Jurassic period. Farley Katz/Wikimedia Commons "These proteins are the building blocks of animal soft tissues, and it's exciting to understand how they have been preserved," says one of the research team, palaeontologist Robert Reisz. With the help of colleagues in China and Taiwan, researchers used a synchrotron machine to analyse fossil samples. The device uses infrared spectroscopy, or targeted beams of light, to identify materials - in this case collagen and iron-rich proteins - without having to risk contaminating the samples. Robert Reisz Previous collagen discoveries of this kind required dissolving the rest of the fossilised bone away, and the team behind the latest research says its non-invasive approach could open the way to finding even more organic remains in the future. To find any kind of soft tissue material is very rare though, as it normally decays naturally in the ground, leaving only the bones behind. Scientists still aren't sure why some proteins and collagen are able to survive for so long, but in this case the researchers think the blood vessels helped to form a "closed micro-sized chamber" that isolated the material. The researchers suggest that small, iron rich particles left over from blood flowing through the rib bones might have been the source of the haematite which bound to the proteins and helped protect them against the ravages of time. One of the insights the new find might give us is how dinosaurs evolved into the species of birds we still see on Earth today, which is thought to have happened over the course of just 10 million years – a very short timespan in evolutionary terms. In the meantime, Reiz says the synchrotron technique has "great future potential", and should be able to pick up organic material even when there's only a minuscule amount of it left behind. That said, don't expect a Jurassic Park-style theme park anytime soon - these scraps of matter aren't enough to provide dinosaur DNA, which is thought to decay naturally within half a century. Some experts, including Mary Schweitzer from North Carolina State University, say the current tests are too limited in scope for us to know conclusively what we're dealing with on these bones, saying that further analysis is required. Others, including Stephen Brusatte from the University of Edinburgh in the UK, think the evidence is already strong enough. Neither Schweitzer nor Brusatte were directly involved in the research. "To find proteins in a 195-million-year-old dinosaur fossil is a startling discovery," Brusatte told the BBC. "It almost sounds too good to be true, but this team has used every method at their disposal to verify their discovery, and it seems to hold up." The findings have been published in Nature Communications.

тя е отпреди 2-3 години. https://vesti.bg/novini/klonirat-mamut-405923

Професионалното изпепеляване започва с репликата "Иска ми се да заплача, но не мога", казва най-младият професор по психиатрия у нас Акад. Проф. Дроздстой Стоянов е роден на 20 юли 1980 г. През 1996-а става първият ни 16-годишен студент. На 21 г. завършва с отличие Медицинската академия, а още на следващата година е зачислен като докторант. От 2003-а е хоноруван преподавател по психиатрия в МСУ на студенти по психология. Изнася лекции и в Държавната музикална академия по психология на романтизма. В НБУ пък преподава психофизиология, психопатология и психосоматична медицина. През 2013 година специализира функционално изобразяване на мозъка в Университетската клиника по психиатрия в Базел, Швейцария. Специализирал е и в университета в Питсбърг, Оксфорд и Централен Ланкашир. В момента акад. Стоянов е преподавател към катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван преподавател е в Софийския университет, работи и като клиницист. Психиатърът е и вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2013), зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския колеж на психиатрите, Лондон (2012); член е на секцията по философия и хуманитарни науки на Световната психиатрична асоциация. Титлата професор е присъдена на Стоянов от 7-членно международно жури за поредица научни публикации и труда му "Бърнаут или синдрома на професионално изпепеляване". Така той става най-младият професор в България - едва на 33 години, а впоследствие и най-младият академик - на 35 години. - Проф. Стоянов, какво е бърнаут и кои хора страдат от него? - Синдромът на професионалното изпепеляване е феномен, описан във втората половина на 20-ти век, продължаващ и до днес. Причините са много, но най-важните са следните. Първо: интензификацията на комуникацията. Някога можеха да ви намерят само на стационарния телефон. А сега - по много повече начини, по всяко време, на мобилния телефон или онлайн. Това са стресори, които конвергират във вашата нервна система и изчерпват нейния ресурс за посрещане на такъв вид стимули. Второ: бърнаутът е следствие на пазарните капиталистически обществени отношения. При тях прогресивно се увеличава диспропорцията между вложените усилия и емоционалната инвестиция на хората от една страна, и нейната възвръщаемост под формата на възнаграждение, от друга. Този дисбаланс между възнаграждение и вложен ресурс води до обезценяване и ощетяване на човека. Съвременният човек е като една банкова институция, която непрекъснато раздава необезпечени кредити. Раздавате всичко, което имате, а то не се връща нито в нужния размер, нито в подходящото време. И вие банкрутирате психически. - Какво става в съзнанието на човек, страдащ от бърнаут? - Бърнаут не е депресия. Бърнаут е състояние, в което нито можеш да се зарадваш, нито да се натъжиш. Толкова си емоционално изчерпан, че си обхванат от безразличие. Все ти е тая дали някой живее или умира дали някой се жени и му се раждат деца. Често пъти съм чувал мои клиенти да казват: "Иска ми се да заплача, но не мога". До такава степен ни е празно и безразлично. Бърнаут не е и стрес. Но продължителният стрес е един от факторите, които допринасят за възникването на бърнаута. - Кои са другите фактори? - Нерядко монотонията е основна причина. Вършите една и съща работа по един еднообразен начин. Живеете така: от работа вкъщи и от вкъщи на работа. Целият ви живот е сведен до някакъв алгоритъм, който се изчерпва с едно досадно постоянство. В плен сте на рутинизиран цикъл, от който няма измъкване... Случи ли се така, бърнаут е доста сигурен. Не всеки човек лесно се изпепелява и не всеки се изпепелява в определена среда. Изследванията на моя екип доказаха, че съществуват две комбинации, които предпоставят изпепеляване. Едната е борбен, енергичен, инициативен и упорит човек, сложен в една ограничаваща неговата инициативност и самостоятелност среда. Да кажем системата на здравеопазването, МВР, армията - изобщо, консервативните институции. Другата комбинация е затворен в себе си, малко песимистичен човек, обичащ нещата да се случват по един предвидим начин, разположен в среда, която иска от него инициатива, автономност, бързина на реакциите, творческа енергия. Например: предпазлив и внимателен човек в маркетингова компания. - Доколко професионалното изпепеляване е свързано с конформизма спрямо консуматорския свят, страха от това да не изостанеш чисто икономически от другите, и изобщо живот, който е подчинен на изкарването на заплата, а не на удовлетворяването на собствените желания? - Свързано е, разбира се. Бърнаута дойде от неолибералните капиталистически общества - Западна Европа и САЩ. С нахлуването на техните норми и икономически порядки, този синдром се появи и тук. Капиталистическото общество взима много и дава малко Това допринася за чувството на неудовлетвореност и изчерпаност в хората. Това да разбираш, че твоите усилия изискват още повече усилия и постоянно да догонваш и да се предпазваш от това да бъдеш догонен...Няма как човек да не се фрустрира от подобен живот. Склонен съм да вярвам, че преди 89-та в България професионално изпепеляване не е имало, или е било в много умерена степен. Макар, че в един социум на уравнивиловката, какъвто бе комунистическият, психиката също може да пострада сериозно заради монотонията и липсата на конкуренция. Всъщност ние сме странен микс между тези две общества. В университетската система, към която принадлежа, се случва двама души да имат едно и също възнаграждение, независимо, че единият има публикации и цитируемост в чужбина. Аз съм автор и съавтор на фундаментални книги, издадени да речем в Оксфорд и Кеймбридж, и вземам същото възнаграждение с някой университетски, както ги наричат, фикус - това никак не ми е приятно. Но не ми е приятно и другото - парите да са единственото, което интересува хората. В Медицинския университет в Пловдив, където работя, миналото лято бе осигурен ядрено магнитен резонанс, много по-модерен от стандартните. Единствен не само в България, но и в целия регион. Благодарение на него може да се постави ранна диагноза на Алцхаймер, болест на Паркинсон, шизофрения, биполярно разстройство, депресия и други. Този апарат може да улови ранните изменения в мозъка при рисков контингент от пациенти и е изключително ценен - както за хората, така и за науката. А в същото време, когато бе съобщено в публичното пространство за него, всички се вторачиха в това, че струва 3 милиона лева, а не до какви морални ползи може да доведе. Казвам всичко това, за да опиша една особена съвременна ситуация, в която живеем. От една страна не трябва да има медиокрация - власт на посредствеността. Трябва да има меритокрация, власт на заслугата. Но най-лошото е, че тази власт на заслугата на Запад стигна прекалено далеч и предполагам, че това ще се предаде и тук. Зрялото неолиберално капиталистическо общество извращава и изопачава властта на заслугата до такава степен, че тя се превръща в инструмент за експлоатация на хората. Капиталистическите управленски стратегии, такива каквито съм ги виждал в техния изчистен вид в САЩ, измерват заслугата на хората по преки финансови показатели. Не може човек да се определя по парите, които носи. Това го взехме безкритично от американците. То е малформативно и напълно несъответстващо на човешката психика. - Какъв е съветът ви като психиатър към хората, които страдат от бърнаут, панически атаки, неврози и депресии? - Да не се доверят на специалист, който смята, че може да лекува тяхното състояние само чрез един метод. Например отиваш на психиатър, той те изслушва от 5 до 8 минути, дава ти една рецепта с антидепресанти и те изхвърля. Или пък обратното: попадаш на психолог, който ще ти налива в главата врели- некипели цяла година, казва ти, че хапчетата са глупост и накрая като свършат сеансите, кризата ти отново се завръща. Подходът за лечение на тези състояние е комплексен. Медикаментозно и чрез психологична терапия. По отношение на бърнаута обаче имам да кажа още две неща. Едното не е адресирано към пострадалите, а към техните работодетели. Уважаеми господа работодатели. Бъдете наясно, че изпепеленият служител не е проблем на себе си, а ваш проблем И вашата заслуга той да се изпепели е налице. Щадете служителите си, бъдете внимателни към началните прояви на бърнаута. Има редица фирми, които предлагат консултантски услуги в областта на психологията на управлението, които с радост ще се отзоват срещу невисока сума да извършат онова, което ние наричаме одит на психологическия климат, по аналогия с финансовия. Съветът ми към служителите е: в момента, в който забележите, че ставате отчуждени от работата си, отчуждени от близките си, незаинтересовани, безразлични, емоционално притъпени; започнете ли да разглеждате потребителите на вашата услуга - пациенти, клиенти и подобни - като хора, които заслужават проблемите си и не заслужават вашия интерес, потърсете помощ. Психологичното консултиране не е много по-скъпо от лечението на един зъб. - В момента расте първото изцяло виртуално поколение. Как ще се развие то според вас? - Хлапетата растат зомбирани. На шест години са лапнали таблета. На седем са залепени за компютъра. Телефонът не излиза от ръцете им. Заличено е игровото естество на детството, което трябва да създаде в субекта комуникационни умения. Аз съм много обезпокоен за новите млади. Опасявам се, че те ще страдат от катастрофално недоразвити умения за общуване с другия. Това виртуално поколение ще се дехуманизира Няма да има представа за човешките ценности. Ще загуби представата за красивото. Красивото в усмивката, красивото в походката...Няма да изгради и представа за грозотата. Ще се остави на внушението. По тези онлайн комуникационни канали текат внушения от най-примитивно естество. Ако вие можете да изградите критично отношение върху един въпрос, то дете на 10-12 години няма да може. Научено е да възприема безкритично всяка информация, която го залива непрекъснато. Виртуалното поколение е под постоянната бомбардировка на псевдоавторитети. - Каква е диагнозата ви за българската политическа ситуация? - Банда престъпници ни управляват 25 години. Един-двама почтени хора са били във властта. Аз и до днес вярвам, че Жан Виденов беше такъв, просто бе обкръжен от негодници. Но общо взето повече би трябвало да са в затвора. - Принципно, за да отидат там, трябва сами да се вкарат. - Аз мисля следното. За да се оправи тази страна, народните представители не трябва да вземат заплата. А да работят нещо другаде, както е в Швейцария. И в извънредно време ще ходят в Народното събрание за 2-3 часа, да измислят закона. Тогава ще има само свестни хора. Които ще са увлечени от един идеалистичен ангажимент, от принципите на законността и справедливостта. - Това е утопия поне тук. - Утопия е. Но иначе алтернативата е тази, с която се сблъскваме в момента. Дори справедливите протести на 2013-та не доведоха до промени. Пак едни и същи хора са на предния ред на банките в рехавия парламент. Въздържам се да цитирам имена, понеже съм забелязал, че в нашето прекрасно либерално общество, често съм бил цензуриран. Но пък всеки интелигентен човек ще се сети за кого говоря. Има и друго обаче. Демокрацията не е сладкиш. Трябва да си я вземеш Нашият народ никога не си я взе. Чехите сега защо са добре? Защото имаха Пражка пролет. И промените им през 89-та не бяха наготово като нашите. Тук една вътрешна номенклатурна клика свали Живков, а после продиктува и бъдещето на страната. Какво да очакваме освен провал? - С всичките ви успехи, вие защо останахте България? - Ако всички свестни хора си тръгнат от тук, страната ни ще се превърне в географско понятие. - Преподавали сте и в Консерваторията. Какво точно? - От много малък се увличам по музиката от епохата на романтизма. Бях на 13, когато започнах да слушам Вагнер. И когато станах на 25-26, направих курс в Консерваторията. Той се наричаше "Психология и психопатология на романтизма". Романтизмът е свободата на духа да бъдеш себе си. Той дори не е избор - изборът е осъзнат във фронталния челен дял на мозъка. А романтизмът е инстинктът да бъдеш някой. Един от знаменитите музиканти на тази епоха Ектор Берлиоз през 1845 г. дирижира "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж със сабя във ръка. Още тогава диригентите са седели с гръб към публиката и с лице към оркестрата. Берлиоз обаче е с лице към публиката и гръб към музикантите, размахващ осем килограмовата сабя...По някое време разбира, че любимата му изневерява. Ектор се преоблича като камериерка. Отива в хотела, където тя се подвизава с любовника си и ги застрелва и двамата. И после пише "Symphonie fantastique". Ето това е романтизмът... Едно състояние на естетическото възприятие, което е движено единствено от желанието да бъдеш себе си без изобщо да се съобразяваш с това кой какво изисква от теб. В онази красива епоха има всякакви патологии. Робърт Шуман е бил с биполярно разстройство, той се самоубива. Бетовен оглушава. Вероятно сифилистично, други твърдят - травматична глухота. На този фон той обаче има толкова мощен синеститичен слух - синестизия е съчетаването на две сетива, зрение и слух - че успява да генерира вътрешно музиката, без да може да я чува. Технически погледнато, това е патология. Тук идва и големият въпрос къде е границата между здраве и болест - прекалено дълъг е, за да го обсъждаме сега. За мен романтизмът е еманацията на музиката. И краят на културата съвпада с края на романтизма. Така пише и Шпенглер впрочем. Всичко започва да се извращава след 1893-а: годината, в която умира Чайковски. В последното десетилетие на 19-ти век изведнъж започват да се разграждат представите за красиво и грозно. И стигаме до днешната ситуация, в която пет червени петна се считат за картина Или пък нелепите арт инсталации, които хората, понеже са преситени от всякакви стимули, обявяват за изкуство. - Говорихме за психическото изтощение на съвременния човек, политическата безизходица, краят на изкуството и изобщо все не дотам изпълнени с надежда неща. Как вие намирате убежище от всичко изброено? - Може би ще прозвучи ужасно банално, но моето убежище е в това да издирвам и употребявам красивото. И второ, да се опитвам, доколкото това ми се позволява от конюнктурите, да изразявам истинското си мнение и преживявания. Защото онова, което в постмодерността ни пречи да бъдем себе си, е ограничението да изразяваме преживяванията си. Може би съм се борил за различни звания и обществено положение, най-вече, за да извоювавам степен на свобода в себеизразяването си. Титлите ми служат за безнаказаност. Хората казват: той се държи смахнато, неуместно, но пък за сметка на това е много умен и необикновен. Простени са му странностите. Това е моят имунитет. Но не го препоръчвам. http://m.standartnews.com/mneniya-intervyuta/akad_prof_dr_drozdstoy_stoyanov_razdavame_se_i_svarshvame_s_barnaut_-320297.html

за динозаври - още не, макар че тук там учени изолират фрагменти ДНК и протеини. За бозайници - има планове и май се правят опити за клониране на мамути.

и по малките гениталии

само пътепис, че тогава ме мързеше да пускам снимки;

когато червеите имаха крака... 500-million year-old species offers insights into the lives of ancient legged worms Ovatiovermis cribratus life restoration. A scientific illustration of Ovatiovermis cribratus shows how this soft – bodied marine animal would have looked like with its front feeding limbs extended. Credit: Illustrated by Danielle Dufault, Royal Ontario Museum; © Royal Ontario Museum A new species of lobopodian, a worm-like animal with soft legs from the Cambrian period (541 to 485 million years ago), has been described for the first time from fossils found in the Burgess Shale in the Canadian Rocky Mountains. Details of the new species, called Ovatiovermis cribratus, are being published in the open access journal BMC Evolutionary Biology this week. Dr Jean-Bernard Caron, senior curator of invertebrate paleontology at Royal Ontario Museum (ROM), associate professor at the University of Toronto in the Departments of Earth Sciences and Ecology & Evolutionary Biology, and lead author of the study, said: “Ovatiovermis is no longer than my thumb with all limbs stretched out and is only known from two specimens. However this new species provides fantastic new insights into the ecology and relationship of lobopodians, a group of mainly Cambrian marine invertebrates which are key to our understanding of modern tardigrades, onychophorans and the largest group of animals on Earth — the arthropods.” The researchers believe that strong recurved claws on the back limbs may have allowed Ovatiovermis and other related lobopodian species to anchor themselves on hard surfaces and stand more or less upright. Two long pairs of spinulose (hairy or spiky) limbs towards the front of the body would then have been used to filter or collect food from water and bring it closer to the animals’ mouth. Cédric Aria, a doctoral candidate from the Department of Ecology & Evolutionary Biology at the University of Toronto and co-author of the study, explained: “The various adaptations of this new animal to anchored particle feeding are reflected in its name. The species, cribratus, is the Latin for ‘to sieve’, while the genus name, Ovatiovermis, refers to that posture it must have ordinarily adopted: a worm-like creature that stood in perpetual ovation.” Even though lobopodians have long been known and studied, and occupy an intriguing position in the tree of life of invertebrate animals, their ecology had remained poorly understood. The authors of the study believe that their findings provide new views on the evolution of lobopodians and their relatives. Aria added: “We think that suspension feeding was common among lobopodians and turned out to be important in the initial evolutionary ‘burst’ of that colossal group of organisms that gave rise to water bears, velvet worms and arthropods. Interestingly, today, skeleton shrimps (Caprellidae), which are arthropods and thus much more complex living relatives of the lobopodians, have adopted a very similar lifestyle, and you can see them waving in the drifting water possibly much like Ovatiovermis used to. ” Dr. Caron further stated: “These results contribute further evidence that suspension feeding was already a widespread mode of life during the Cambrian period. Its emergence has been important for the origin of modern marine ecosystems, and must have played a role in the rapid diversification of the first animals. ” The researchers were surprised to find that unlike other suspension feeding organisms, O. cribratus, did not have any hard structures to protect its body. Dr Caron said: “Contrary to its relatives, this species does not have any spines or plates on its body for protection. Its ‘naked’ state begs the question of how it was able to guard against predators.” The lack of body protection in O. cribratus demonstrates that organisms that lived in the Cambrian period did not exclusively develop hard defensive structures. The researchers speculate that O. cribratus may have lived in sponge colonies to avoid predators, or that by analogy with modern animals it used camouflage or was toxic or distasteful to predators. “However, this is a question that is difficult to solve with fossils, and it may remain forever one of Ovatiovermis’ secrets,” Dr Caron added. The new species is only the third lobopodian that has been formally described from the famous Burgess Shale site in Yoho National Park (British Columbia). It is one of the rarest species found there, and the only two known specimens of this species are now in the collections of the Royal Ontario Museum in Toronto. Reference: Jean-Bernard Caron, Cédric Aria. Cambrian suspension-feeding lobopodians and the early radiation of panarthropods. BMC Evolutionary Biology, 2017; 17 (1) DOI: 10.1186/s12862-016-0858-y Note: The above post is reprinted from materials provided by BioMed Central.

защо не се допитате до ветеринарен лекар?

Парадоксът на ДНК на близнаците - НАСА провежда уникален експеримент (видео) Еднояйчните близнаци, Скот и Марк Кели - Скот (вляво) прекарва една година в космоса, докато Марк (вдясно) остана на Земята като контрола. Изследователите търсят ефектите на далечното пътуване в космоса върху човешкото тяло. Снимка: NASA/Robert Markowitz Скот и Марк Кели са еднояйчни братя-близнаци, астронавти. Те взеха участие в уникален експеримент, за който разказва НАСА. Скот преживя на Международната космическа станция, заедно с другите астронавти 340 дни, а Марк остана на земята. На среща на изследователите от Програмата за изучаване на човека (Human Research Program) в НАСА представиха предварителните резултати от проекта Twin Study (проучване на близнаците),създаден, за да изследва ефектите на дългия космически полет върху човешкото здраве. В програмата участваха двамата астронавти - близнаци Скот (Scott Kelly) и Марк Кели (Mark Kelly). "През ноември 2012 година, скоро след като Скот Кели бе избран за едногодишен полет в космоса, той попита: а брат ми на земята ще се занимава ли с нещо интересно? Ние разбирахме, че това е уникална възможност да се извършат серия от изследвания, защото имаме един близнак в космоса, а другият - на земята", - разказва заместник ръководителят на Програмата Крейг Кандрот (Craig Kundrot). Астронавтите-близнаци имат почти идентични геноми и сходен житейски опит, така че специалистите на НАСА решават да вземат от братята проби биологичен материал, преди и след полета и да ги сравнят. На 26 януари учените представят предварителните резултати от изследването. "Почти всички докладват, че са намерили различията," - споделя генетикът Кристофър Мейсън, член на научната група. Анализите на биологичния материал на близнаци показа, че за времето, прекарано в орбита се е променила експресията на гените и други биологични показатели. Човешките хромозоми имат така наречените теломери, чиято дължина намалява с всяко едно клетъчно делене. Те не могат да се скъсяват безктрайно и заради това е един от факторите на стареене. И тук учените са откриват, че за времето на мисията теломерите на Скот Кели са по-дълги от тези на брат му. Когато астронавтът се завръща на земята, теломерите му бързо се връщат на нивото си преди полета си. За прекараната година в космоса количеството на метилираната* ДНК е намаляло, а при Марк, обратното - се е увеличила. Но и тези показатели се връщат на предишното ниво след известно време. *ДНК метилирането се изразява в модификация на ДНК без п-ромяна на нуклеотидните последователности. Тя се заключава в присъединяване към определен участък на ДНК на метилова група. Метилираните нуклеотиди могат тогава да окисляват с определени ензими, което в крайна сметка води до тяната деметилизация. При хората се метилира около 1% от геномната ДНК. Какво означава това още не е ясно на учените. Освен това се съобщава, че се е променила и генната експресия при близнаците. На земята това се случва често и обикновено е свързано с преобразуване на условията на средата, например, с промяна на дневния режим. Но при Скот отклоненията превишават нормата. Преди публикация статията с резултатите от проучването ще бъде прегледана от братята Кели, за да се предотврати публикуването на поверителна информация. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Paradoksat-na-DNK-na-bliznatcite-NASA-provezhda-unikalen-eksperiment_69601.html

Античен некропол в южна Франция показва, че християнизацията в региона е протичала бавно Античния некропол край Бук-Бел-Ер Археолози от Националния институт за превантивни археологически изследвания (Institut National de Recherches Archéologiques Preventives, INRAP) са разкопали некропол от късно античния период (точната датировка не се съобщава). Находката е от комуната Бук-Бел-Ер в южна Франция. Разкопките са провеждани на доста голям терен, на който предстои да бъдат извършвани строителни дейности; разкопана е площ от 21,9 хиляди квадратни метра. Открити са 315 гроба. Изследователите съобщават, че погребенията се отнасят към времето, когато християнството вече е било достатъчно разпространено. Но детайлите от погребенията сочат, че християнизацията на региона е протичала относително бавно. Погребение в глинено легло Гробовете се делят на няколко типа: част от тях са погребани в глинени "легла", докато в други починалите са полагани вече в дървени и оловни ковчези. Децата са погребвани в амфори. В много от погребенията са налице свидетелства за извършвани езически обреди - приношения под формата на маслени лампи, монети или малки керамични съдове. Постепенно такива погребения са ставали по-малко на брой, отстъпвайки пред християнските обреди, самото присъствие на езически погребения и тяхната "жизненост" показват, че старите вярвания все още са играели достатъчно голяма роля в местния обществен живот. Детско погребение в амфора Подробното проучване на събраните материали ще може да опише по-точно как се е случвало християнизирането, а анализите на останките ще даде представа на учените какъв е животът, който са водили местните, от какво са боледували и с какво са се прехранвали. Монети в едно от погребенията На същото място археолозите са попаднали на останки и от неолитно поселение: яма с фрагменти от керамични съдове и каменни оръдия на труда. Намерени са и следи от дупки, в които някога са стояли "подпорите на някаква дървена структура".

всеки се спасява според умствените си способности.

The advance of communication technologies has allowed fake news items and clickbait to have a more pronounced effect on our conversations. The public's insistence on evidence is what will stop the proliferation of fake news and alternative facts. Testing that evidence will stop it dead in its tracks. FAKE NEWS DESTROYS FACTS Lately, conversations regarding fake news, alternative facts, sensationalism, and fear-mongering have plagued the discourse of the nation. Some have (to varying degrees of sincerity) pointed to us living in a “post-truth” era—a time when truth is unknowable. This, of course, is a misnomer…as long as science is used as a basis for understanding. Unfortunately, many don’t use the scientific method to evaluate information. But we all should; it can save us. The advance of the internet and digital media has allowed fake news items and clickbait to have a pronounced effect on our conversations—and our minds. Of course, propaganda has been around much longer than even traditional media, but now it can be disseminated with a simple click, and that kind of power can have disastrous consequences. Take the “pizzagate” conspiracy as an example. A man entered an innocent establishment and fired shots from a semi-automatic weapon based off of fabricated information aimed at harming Hillary Clinton’s campaign for the presidency. But “fake news” is not reserved for just the political arena. The entire anti-vaccination movement is rooted in erroneous and misleading reports. The resurgence of dangerous diseases, such as measles, can be directly attributed to the efforts of anti-vaxxers who post erroneous information. And then there are the “alternative facts.” Kellyanne Conway, Counselor to Donald Trump, recently stated that “a provable falsehood” uttered by one of Trump’s team was really just an “alternative fact.” Let’s be clear: A fact either is or is not. There is no alternative. But, if you are ever having trouble sorting through the “alternative facts” and “fake news,” just turn to science. Image credit: Tim O’Brien via Facebook THERE IS NO ALTERNATIVE TO TRUTH Science is not in the business of making claims of infallibility. In science, nothing is ever really 100% certain because science is always open to new evidence. Plenty of findings in the scientific community have been refuted after the discovery of new evidence. But here is the key: Science makes it really easy to tell what is not true. In an article for Scientific American, Susana Martinez-Conde and Stephen L. Macknik explain the importance of the scientific method in relation to truth and falsehood: Thus, the saving grace of a public discourse riddled with disingenuous rhetoric is the scientific method. The method is a procedural means of extracting truth from conflicting information, even information that comes from our own fallible senses. According to Martinez-Conde and Macknik, “Our neural wiring is such that it is virtually impossible for humans to think, or even see, in absolute terms.” The scientific method can parse out these unavoidable contours and locate what is correct. HOW TO SCIENCE The scientific method starts with a question. Systematic observation is the beginning of that foundation. Our senses give way to a hypothesis and then data. Data is the evidence that can inform us of reality. This data is distilled using careful experimentation. Fake news and other beguiling discourses can easily be based in sensory information distorted by perception, but data gathered in experimentation (properly following the scientific method) does not allow for this distortion. So we have: Observation, hypothesis, testing, data, conclusion. That is the scientific method. Aside from generating concrete evidence in the form of data, science also allows for another way in which we are able to separate truth from lies. Consistency in the conclusions drawn from retesting an experiment’s findings also brings us closer to absolute truth. The point is this: The public’s insistence on (and ability to search for) evidence is what will stop the proliferation of fake news and alternative facts. Testing the evidence that is put forth will stop falsehoods dead in their tracks. Just use science. https://futurism.com/in-science-there-are-no-alternative-facts/

уранови мини, които се разработваха по време на соца бяха в м. Карандила, Сливен.

какво общо имат финансирането на БАН с думите на явно 'смахнат професор'?

Прав ти път. Поздрав на останалите автохтонци

Твои постове не съм трил, така че не разводнявай темата.

Евентуални забележки за модерирането се отправят само на лични бележки. На когото не му понася - да се изнася.

статията на английски за Saccorhytus: Ancestor of all vertebrates was a big mouth with no anus Bigmouth strikes again University of Cambridge/PA Wire By New Scientist staff and Press Association The ancestor of all vertebrates, including fish, reptiles and humans was a big mouth but apparently had no anus. The microscopic creature named Saccorhytus, after the sack-like features created by its elliptical body and large mouth, lived 540 million years ago. It was identified from microfossils found in China. “To the naked eye, the fossils we studied look like tiny black grains, but under the microscope the level of detail is jaw-dropping,” says team member Simon Conway Morris, of the University of Cambridge, in the UK. Researchers believe it was about a millimetre in size, lived between grains of sand on the sea bed and had a large mouth relative to the rest of its body. They also think the creature was covered with a thin, relatively flexible skin, had some sort of muscle system which could have made contractile movements and allowed it to move by wriggling. No anus It probably ate by engulfing food particles, or even other creatures, but scientists were unable to find any evidence the animal had an anus. “If that was the case, then any waste material would simply have been taken out back through the mouth, which from our perspective sounds rather unappealing,” says Conway Morris. The creature is thought to be the most primitive example of a so-called “deuterostome” – a broad biological category that encompasses a number of sub-groups, including the vertebrates. “We think that as an early deuterostome this may represent the primitive beginnings of a very diverse range of species, including ourselves,” says Conway Morris. “All deuterostomes had a common ancestor, and we think that is what we are looking at here.” Precursors of fish gills Saccorhytus gives us remarkable insights into the very first stages of the evolution of a group that led to the fish, and ultimately, to us, says team member Degan Shu, from Northwest University, in the US. The creature also had small conical structures on its body which may have been the evolutionary precursor of the gills we now see in fish. Most other early deuterostome groups are from about 510 to 520 million years ago, when they had already begun to diversify into vertebrates, sea squirts, echinoderms – animals such as starfish and sea urchins – and hemichordates, a group including things like acorn worms. https://www.newscientist.com/article/2119741-ancestor-of-all-vertebrates-was-a-big-mouth-with-no-anus/?utm_medium=Social&utm_campaign=Echobox&utm_source=Facebook&utm_term=Autofeed&cmpid=SOC|NSNS|2017-Echobox#link_time=1485844321

540 млн. години еволюция делят съвременния човек и най-далечния му роднина Фосили на различни праисторически видове дават на учените информация, за да проследят родословното дърво на съвременните видове. Снимка: БГНЕС Създание във формата на яйце, обитавало планетата преди 540 млн. години, е най-ранният известен роднина на съвременния човек, показва ново проучване на учени в Китай. Фосилът на създанието, което е разполагало с един-единствен телесен отвор, наподобяващ голяма уста, е бил открит в централната китайска провинция Шънсъ. Според изследователите причудливият морски организъм, кръстен Сакоритус (Saccorhytus coronarious), е родоначалник на няколко основни клона на еволюцията, един от които е довел до появата на хората. „Това може да представлява първичното начало на много разнообразен кръг от видове, включително и нашият“, заяви съавторът на изследването върху открития фосил Саймън Морис, професор в Университета на Кеймбридж. Сакоритус принадлежи към обширна категория организми, наричани вторичноусти, и е най-древният вид, откриван досега. Проучването стига до извода, че всички видове вторичноусти – гръбначни, бодлокожи (морски звезди и морски таралежи), както и други групи животни, са започнали своя произход от този общ предшественик. За невъоръженото око съществото прилича на песъчинка, но под микроскоп се виждат някои негови впечатляващи характеристики. Най-очевидната е единственият му отвор, който заема голяма част от тялото. Това е т. нар. му уста, която е обградена от по-малки релефни кръгове. По всяка вероятност съществото се е хранело с малки хранителни частици и микроскопични организми, като излишното от храната е изхвърляно отново през устата. По тялото си малкото създание има и осем конусовидни структури, които според учените са служили за изхвърляне на излишната погълната вода. Любопитно е обаче, че не са открити свидетелства за наличие на очи. Откритият фосил датира от Камбрийския период, по време на който е наблюдава богато еволюционно и биологично разнообразие, известно още и като Камбрийска експлозия. Този период, по време на който всички форми на живот обитават океаните, завършва с еднo от петте големи измирания на организми. Според учени в момента планетата Земя преживява шести такъв период на измиране, причинен от човешкия фактор, включително и промените на климата. /АФП http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=5524

но определено е бил Mr. Biggus Dickus

айде да не се правим на псевдолингвисти като Спараток и пасмината му. :)