Last roman

Сериозно? На какъв език тогава се говори в Римо-католическата църква? Каква терминология се използва в природните науки, фармацията и медицината? Иначе Йончев е прав за израза 'лапсус лингве', падежа и произношението му. Non tam praeclarum est scire Latine quam turpe nescire, както са казали древните

Естествено. За една империя са важни самосъзнанието и унаследената приемственост на държавността преди всичко. Езикът и религиозната принадлежност се променят.

Благодаря за интродукцията, радвам се, че във форума си имаме екперт /предполагам и вярващ/ по юдаизъм. Както се сещаш подобни хора не се срещат в изобилие, затова е ценно да има такъв тип изяснявания, за да се избегнат ненужните спекулации, с които е пълен нетът.

Aз затова уточнявам, че Римската империя е глобална за региона на Средиземноморието. Асирия си е азиатска империя.

How to succeed in Ancient Rome http://www.historyextra.com/article/bbc-history-magazine/how-succeed-ancient-rome

Нещо му липсва на този брой.

Vox decapitatori - vox Dei

То и днешните евреи и тогавашните ги свързва единствено идеологическата връзка на религията. За сегашната държава Израел и за древна Юдея да не говорим че нямат нищо общо. А иначе всяко държавно образувание лека полека загива - такъв е законът на обществата, но е важен приносът му към световната култура и цивилизация. Пропускаш обаче момента, че християнската римска империя съществува още 1000 години /след падането на западната й част/ и дава модел за устройството и подражание на всички средновековни и модерни европейски държави, даже заразява евреите с космополитизма си /което доста добре ги приспособява към различните условия на съществуване/ Тъй че духът на Рим е вечен Единствената военна кампания , водена от праотеца ни Авраам и племето му, е в отговор на атаката на четирима царе ,които взимат плячка и отвеждат в плен Лот. Що се отнася до Иеошуа бен Навин , то трябва да прочетеш всичко за Йерихон и да разбереш в отговор на какво е военната инвазия на Мойсеевия наследник. Иначе по отношение на юдейската инвазия в Ханаан и подчиняването на тамошното население, въз основа на религиозната пропаганда на Моше за 'обещаната' обетована земя - няма особена причина да си кривиш душата. Както казах - нормално е за един народ или държава да почва експанзия, когато има потенциал за това. Но оправданията са безсмислени - такъв е човешкия закон от векове /римляните добре са го казали, колкото и да не ти харесва/. И юдеите не с изключение от него. Просто са се сбили с филистимците за апетитния кокал. П.п. За коня Инцитат определено нещата не са ти ясни. Имай предвид, че сенатската опозиция се е стараела да дискредитира по всякакъв начин наследниците на Август, а те й се отплащали както могат.

Дорис, керамиката е един от ключовите фактори за идентификация на дадена култура. А примитивни култури се налагат без проблем над по-развити, варваризирайки ги. Виж какво става в Галия по времето на ВПН.

Даването на титла на коня е акт нa презрение от страна на Калигула към Сената. Първи век е белязан от конфликти между императорите и патрициите. Така че това не е толкова признак на лудост, колкото стремеж да се унижи едно съсловие. Иначе съм впечатлен от познанията ти относно римско-юдейските взаимоотношения /в смисъл хареса ми изложението ти/. Радвам се, че ще можем да дискутираме в по-умерен тон. Та да продължа с някои забележки: Да припомням ли колко пъти иудеите са подпомагали Рим Евреите дори първоначално били римски съюзници /2 в. Пр. Н.е/. След това били наделени и с привилегии, но по една или друга причина ги профукали. Разбира се римските императори били различни като поведение, темперамент и управленчески потенциал. При Август и Клавдий юдеите ползвали привилегиите си спокойно /последният дори възстановил Юдея като царство/. Прокураторите, които те назначавали също варирали като отношение към местното население /визирам Вар, Пилат, Феликс, Квадрат и пр./. Поначало, обаче римското влияние в Юдея /след смъртта на Ирод/ било формално. Страната била поделена между синовете му, римляните конролирали ограничена територия и се изявявали като арбитри и следели за реда. Зилотите и пр. се появяват още тогава, основно насочени срещу режима на иродовите наследници. Така че юдейското общество поначало си е поляризирано, макар римското наместничество да се явява допълнителен катализатор. Антисемитизма започва именно в Египет ,открито насърчаван от римските императори ,винаги подвластни на максимата "Разделяй и владей" Не е точно така. Александрия е основана от гърците. Тя е гръцки град, въпреки че по-късно в него се заселва значителна юдейска диаспора. Между гърците и юдеите - с различен мироглед и различно изповедание, при това въртящи един и същ бизнес е нормално да избухнат конфликти. Римляните не одобрявали каквито и да било бунтове, тъй като Александрията била врата към Египет, а Египет бил житницата на империята. Така че е нормално, че не гледали с добро око на размириците. Единственият император, който открито толерирал гърците бил Нерон. Но пък той си бил елинофил /даже освободил провинция Ахая от данъци/. човешките жертвоприношения са били ежедневие и най-отвратителното- убийствата на хора е служило за забавление. Ако визираш гладиаторските боеве, писал съм пространна тема за това. Първоначално това било ритуална почит към мъртвите, после /разбира се/ се изродила в шоу. Но професионалните гладиатори доста често оцелявали в схватките. Различна съдба била на осъдените да умрат на арената. Но това си е била публична екзекуция с нравоучителен характер /не по различна по смисъл от гилотиниране или електрическия стол/. Но обществата през различните епохи като цяло не са толкова различни, тълпата винаги иска кръв и зрелища и мъдрият правител ги осигурява. Майтап си правиш. Това същите римляни ,които са носили прогрес и демокрация на света ли са ? За всяко престъпление си има и наказание. Силният прави това, което е необходимо, слабият търпи това, което е длъжен да изтърпи. Във всеки един държавен строй, ако си прекалено мекушав и не даваш пример как се наказват непокорните, рискуваш с повсеместни въстания навсякъде. Трябва ли да припомням ,че Йерушалаим е сравнен със земята и върху отломките му е построен Елия Капитолина ? Градът е разрушен подобно на Картаген, Нуманция, Коринт и изобщо като всички, които въстават срещу Рим. Това е рутинно наказание. А и юдеите пак са имали възможност да го отърват, ако бяха загърбили фанатизма си и не бяха го разрушили с междуособна война преди това. Така че римляните само довършват самоунищожението на символа на Юдея. Подобно на въстановяването на Картаген по времето на Цезар, и император Адриан е имал план да започне наново, основавайки един космополитен град /чиито следи все още могат да бъдат видяни в съвр. Йерусалим/. Но човекът подценил ревнивостта на юдеите, които имали доста сили да вдигнат мащабно въстание /което пък говори, че римските репресии след 70-та и 116 г. не били толкова унищожителни и мащабни, колкото ги раздуваме/. " Демократичният " и "цивилизован " Рим е бил от началото до края си завоевател , бил е робовладелец , съществуващ и градящ могъществото си единствено и само върху ресурсите на завладените и подчинените държави. Както и всяка империя. Юдеите също не се свеняли да налагат порядките си на ханаанското население, когато били на гребена на вълната, нали? И все пак на завладяните земи римляните строяли градове, пътища, акведукти /провери как легионерите са се морили в Юдея да прокопаят над 100 км. подземен акведукт/. Те са първата глобална държава в античността, която позволила свободното движение на стоки, хора и идеи от Британия до Месопотамия. Това отличава империята от всички останали държави преди нея. Това, че евреите не могли да се адаптират към римските порядки, си е техен проблем. И все пак някои приели тези порядки и запазили живота си. Други пък почнали да разпространяват разновидности на религията им сред неюдеи /че дали начало и на нова религия/. Така че в края на краищата взаимодействието се осъществило, макар и с много кьотек. Разбира се тези, които били непримирими, свършили или на кръста, или избягали в Партия. Ако погледнем малко по-глобално - евреите в Юдея и Египет били естествени съюзници на партите, също както гръцките градове в Месопотамия /Хатра, Селевкия и пр./ симпатизирали на римляните. Затова за римските управители било изключително важно да държат Юдея в подчинение, защото ескалацията на напрежението лесно могла да дестабилизира целия Близък изток /именно юдейските бунтове спират успешната инвазия на Траян в Месопотамия/. Оттук и по-специалното отношение на римляните към юдеите.

Не са усядали в Долна Мизия /за разлика от Горна/. Но пък славяни, гори и пр. бая са понаводнили района, издухвайки романизираното население в планините или на юг.

Християнството е примесено с толкова езически ритуали и практики, че изобщо не е наложително трупополагане. Пък и има доста езичници в империята, да не говорим в граничните земи. Т. е. гледай по-широко на нещата.

Страшна ралта:))

Готово, махам дублажа. Много емоционално поднасяш нещата. Истината разбира се не е черно-бяла, както я представяш, но ми беше интересно да чуя гледната ти точка, за да разбера по-добре агрументацията ти. Продължаваш да не отговаряш на питането. Вместо това отговаряш на въпроса с въпрос. Наясно съм ,че това не е само липса на аргументи. Честно казано - слабо ме интересува Талмуда. Той е от съвсем друга времева рамка. Тезата ми е, че религиозният фанатизъм и тероризъм в античността /защото сикариите и зилотите са именно такива/ е юдейско творение, именно поради нетолерантността на 'богоизбрания народ' към съседите си, което е идеологически подкрепено от Стария завет. Юдеите са може би единствените, които не желаят да се интегрират в империята и редица римски императори дори поначало се съобразяват с тях по политически причини /пръв е Цезар/. Забавното е, че юдеите освен че се борят с набатееца Ирод, намират 'сили' да се репчат и на силните на деня. Затова не е учудващо, че толерантните и търпеливи римляни най-накрая вдигат ръце и пускат в ход гладиусите. Прищевките на Нерон и Калигула изобщо не могат да се дават за пример, как видите ли офенднатите юдеи толкова се фрустрирали, че повели свещенна война срещу друговерците. Защото в този град до ден днешен като исторически артефакт остава да се издига една арка ,която всички наричат арката на Тит . Истината обаче е, че вместо триумфална ,тя е арка на позора. Прекрасен паметник на изкуството, на който съм се любувал неведнъж, защото ни дава безценни исторически сведения за този период. За теб - позор, за римляните - символ на могъществото на империята, показваща как се е разправила с разбунтували се фанатици. Набедените от теб за насилници евреи са всъщност разселени /тези ,които не са убити и разпънати на кръст естествено / , Малхут Йехуда е заличена от картата на древния свят и за векове до 1948 година евреите нямат своя държава. Доста милостиво наказание, всъщност. С оглед на геноцида, който са спретнали в упоменатите римски провинции. Т. е. аргумента ти за невинността на юдеите и за жестокостта на римляните издиша. Но въпреки изселването, част от юдейските племена продължават да живеят в Палестина и вдигат въстания и по времето на Юстиниан, а също и подпомагат арабското завоевание на Близкия изток, Сирия и Египет. След като ромеите им посочват вратата, някои от тях отиват и в Хазария, но това е друга тема. Ако, бях на твое място щях да се интересувам ,какво е правил Йосиф бен Матитяу , а не какво е писал Йосиф Флавий -сещаш ли се защо ти уточнявам това? Йосиф Флавий си е типичен бояджия, както и повечето по-умни юдеи, ето защо е оцелял и дава ценни сведения за обстановката в Юдея и причините довели до унищожаването на Йерусалим. Длъжен съм да подчертая, че за тази катаствофа са виновни самите юдеи. Римляните само гледали сеир, докато фракциите са се клали вътре в града и влезли най-накрая, колкото да спасят съкровищата от храма, подпален от самите зилоти. Майтапа настрана, но римляните са заличавали градове и държави дори и за по-малки прегрешения, така че пак имаме вид специално отношение на цивилизованите синове на Марс и Венера към незаслужаващите това мракобесни почитатели на гневливия бог. Другото унижение за вярващите иудеи- свещеническите дрехи на първожреца са били иззети от римляните по времето на Тиберий от прокуратора Валерий Гратий и заключени в крепостта Антония. Всеки празник служителите на храма е трябвало да се молят да им бъдат дадени. След службата -отново били връщани " под арест" в крепостта. Като се има предвид, че римляните се съобразявали с чуствителните към изображения юдеи и не издигали статуите на императорите си в Йерусалим, което пак е прецедент. Освен това прагматичните западняци поначало не преследвали чуждите религии и дори инкорпорирали в себе си различни богове, ако последователите им си плащали данъците и се държали цивилизовано. Уви, въпреки че фарисеите спазвал римските наредби, това не важало за останалите слоеве на обществото, които все чакали месията и вдигали въстания на поразия. Нормално е дори и на най-толерантния управител да му писне. Ситуацията силно напомня поведението на ислямските малцинства в ЕС днес. Но като се има предвид, че исляма е дериват на юдаизма... Иудеите мразели Рим ,който изсмуквал кръвта им с непосилни данъци, Рим ,който отвличал синовете и дъщерите им и ги хвърлял да бъдат разкъсвани по арените на амфитеатрите за радост на квиритите, Рим и неговите кървави луди императори ,които искали да изместят иудейския бог от сърцето на неговия народ. Тук вече пускаш трогателни лафове, почерпени от някой псевдоисторически роман от типа на 'Quo vadis'. Демек ще ти отговоря в духа на твоя безпардонно-пуберски стил: "само ,който не познава космополитизма и прагматизна на римляните може да неглижира и омаловажава този факт...". Обожествяването на императорите е акт на признание към техните заслуги приживе, ни повече, ни по-малко. Разбира се един близкоизточен фанатик няма как да проумее това, но когато си в Рим, правиш като римляните. Ако не се съобразяваш с тях, изхвърчаш от историческата сцена.

Ами хайде тогава, щом си толкова навътре по еврейските въпроси, дай кратък очерк на положението в Юдея през 1-2 век и защо са обрязаните са вдигали кръвопролитни въстания. Поне съм останал с впечатление, че Йосиф Флавий добре е отразил проблема в произведенията си, но ако ти имаш други хипотези, ще се радвам да ги изложиш. Щото да мяташ само кухи фрази е доста несериозно.

чукча не читатель...

Доста стара тема повдигна. Иначе изказването ми се основава най-вече на тогавашната религиозна доктрина на юдаизма и отношението на т. нар. 'богоизбран народ' към 'необрязаните' - елини и римляни, довело през 1-2 век до най-кървавите въстания в Юдея, Палестина, Египет, Киренайка и Кипър, които по същество са били аналогични на днешния джихад срещу 'неверниците'. Но слепият религиозен фанатизъм е характерен за монотеистичните религии, а Старият завет изобилства от примери как юдеите трябва да третират останалите народи, така че резултатите били логични и жестоки. Добре че братята римляни впоследствие попрочистили Близкия изток, макар че съдейки по въстанията по времето на Юстиниан, явно не са били толкова стриктни в геноцида, колкото юдеите.

След принципата винаги идва епохата на домината.

Алкавиад или Алкивиад?

Абе щом и Божо Димитров за него е професор, смятай :)))

Русия си е морска държава още от времената на империята, та и досега.

Я раздуй какво точно става в Деир-а, че че му загубих дирите след вероломната хамариканска бомбардировка срещу сирийските позиции. Май градът герой все още се държи?

малко за славянските селища в Сев. България: Първите славянски селища в района на Вълчедръм са създадени в началото на VІ век в местността „Ралчин дол”. Едно такова селище се намирало между дола, големия извор, реката и Дългата могила на втората тераса от реката. При направеното сондажно проучване на тази местност е открита една землянка, дълбока осемдесет сантиметра, и в нея огнище с иззидана печка от камък и едно гърне, изработено от непречистена глина. Печката бе разрушена, а гърнето - начупено на парчета от притискащата ги пръст. Парчетата от счупеното гърне са предени на проф. Атанас Милчев за проучване. Сравнено по направа, форма и състав с намереното гърне в с. Попина, Силистренско, то е напълно еднакво. На Дългата могила също бе направено сондажно проучване от група студенти на проф. Милчев, при което е открит славянски некропол от VI век. В него бяха намерени стъклени маниста, намазани с паста в син цвят. Обеците са от мед и сребро, а пръстените са само от мед. Намерената в тази местност материална култура ни дава основание да твърдим, че тук е било едно от първите славянски селища Второто славянско селище е това при „Печина могила”. Селището е било заселено на втората тераса от реката, на север от „Печина могила”, „Поптрифунов дол”, „Рибагина могила, до реката. Било е добре защитено от всички страни, както с естествени прегради – баира и реката, така и с окоп, който при обработка на почвата е заличен, но на някои места все още личи. През 1961-1962 год. това селище бе проучено от студентска бригада, ръководена от проф. Атанас Милчев (тогава още доцент). В него бяха разкрити две славянски землянки, две почти цели гърнета, много парчета керамика и някои накити. И това селище е заселено по същото време, както селището в “Ралчин дол”. Направеното проучване доказа, че тези селища са били твърде малки, а раннославянската култура - слабо развита... http://www.promacedonia.org/apobosh/jp/jp_5.html

Малко полезни съвети как да се отнасяме към бомбастичните писания за ИСТИНАТА за българската история и пр. булшити, заляли интернет пространството от близо 15-16 години: 10 идеи как да разпознаваме и да се пазим от историческите „партенки“ Манипулацията на историята е класически елемент от пропагандата. В началото на XXI век, с разширяване на високите технологии и свързването на голяма част от света посредством Интернет, разпространението на идеи стана възможно, бързо и доста безконтролно. Финансирано или доброволно, появиха се безброй сайтове, групи, Фейсбук страници и т.н., които се стремят да покажат някаква версия на историческата истина, обслужвайки определена идея или поставена цел. Това води до създаването на повече или по-малко абсурдни публикации, чието съдържание няма нищо общо с действителността. За съжаление, ниското ниво на усвояване на знанията по история по ред причини, които няма да коментираме тук, води до това, че голяма част от хората се оказват лесно манипулируеми от популярно поднесена информация. Лошото е, че не всичко, което изглежда лъскаво, семпло и звучи приятно за ухото, е вярно. 1) Следете заглавията Заглавия, които звучат като „Шок! Разкриха…“ „Истината за… - само тук!“, „Разгадаха мистерията около...“, „Скритите тайни на…“ обикновено крият зад себе си някаква посредствена, зле скалъпена теория, основаваща се на сензация, скандал или „нова достоверна информация“ за добре известно историческо събитие. Целта е да се преобърне света ви наопаки с някаква нова, неизвестна до сега информация, която да разконспирира критата до сега истина. 2) Следете съдържанието Докато четете текста, обръщайте внимание на неговата структура, но - и на начина, по който се описва дадения предмет на статията. „Партенките“ обикновено работят с повърхностни описания, нещата са представят бегло, неясно, а факти и цели процеси, които могат да оборят тезата на статията в зародиш често се пропускат изцяло. Внимавайте много и с цифрите, които срещате. Колкото по-фантастични са числата в един текст, толкова по-скептично трябва да подхождате към тях. Най-просто казано, ако числото е с над 5 нули, значи имайте едно на ум. 3) Следете за коя епоха става дума Добра идея е внимателно да се замислите за кой период от историята ще четете. Някои „партенки“ са така елементарно написани, че дори малко замисляне от типа „Но възможно ли е толкова голяма армия да е съществувала през XI-ти век?“ или „Имали ли са наистина подобна технология тогава?“ е достатъчно, за да ви подскаже, че в Дания им нещо гнило (по Хамлетовски). 4) Внимавайте в картинката Освен манипулация на текста, манипулацията засяга и визуалните средства – карти, снимки, картини, видеа, звуци и т.н. Това прави разкриването на манипулацията доста трудна за разгадаване. Какво можем да направим? Когато се касае за карта на някой съвременен конфликт, най-простият начин е да потърсите и другата гледна точка. Видели сте опозиционна карта на войната в Сирия? Ами потърсете и про-правителствена. Вижте къде се разминават и се поразтърсете из новините, за да видите какво всъщност се е случило в точката на разминаване. 5) Следете източниците За да бъде един текст достоверен, той трябва да се основава на някакви източници. В историята това правило е аксиоматично. Никога не се доверявайте на 100% на текст, който не е посочил своите източници. Научните текстове винаги трябва да са придружени с бележки и с библиография, а научно-популярните – с кратка библиография. 6) Избягвайте определени източници на информация Ако веднъж сте хванали един сайт, страница или група, че системно подправя информацията, търсейки целенасочен ефект върху читателите си, спрете да го следите. Сайтове, които залагат на скандални заглавия и скандални текстове, не са подходящ източник на информация. Ако се съмнявате в съдържанието на даден материал, сверете го с някоя от големите електронни енциклопедии. Противно на общо наложеното схващане, сайтът WIKIPEDIA е доста добър и лесен начин да получите проста, коректна информация за дадена личност или събитие. За съжаление, контролът върху информацията в българската версия (https://bg.wikipedia.org/) не е на достатъчно добро ниво, но английският (https://en.wikipedia.org/) и френският (https://fr.wikipedia.org/) варианти са далеч по-коректни. 7) Криворазбраното родолюбие За съжаление доста неща в нашата история ни звучат тъжно, трагично и не много като повод за гордост. Това не означава, обаче, че трябва да пренаписваме историята така, че разказът за картината на миналото да ни звучи добре. Ако някоя статия ви предлага патриотично-оптимистичен поглед върху миналото на народа ни, това само по себе си не е лошо, но трябва да бъдете много внимателни, когато четете за собствената си история. Поражения и катастрофи е имало доста и ние нямаме право да ги прескачаме, само защото не ни харесват. 8) Добри и лоши В реалния живот, както - и в историята, кой е добър и кой е лош е въпрос на гледна точка. Истината, обаче, е че няма добри и лоши – има противостоящи си интереси, има победители и победени. Победата за едни е поражение за други. Максимата гласи, че историята винаги се пише от победителите. Това е доста удобна формула, но тя не издържа проверката на времето. Дали след 10, след 100 или след 1000 години, хората винаги достигат до истината. Така че не се поддавайте на парадигми от типа „тази държава е винаги зла, а тази – винаги добра“. 9) Конспирацията Много хора се изкушават да определят хода на историята на база на тайния заговор на някаква организация, която цели да властва над света. Масони, илюминати, розенкройцери, билдерберги, тамплиери и какви ли още не организации са набеждавани за това. Простата аритметика показва, че подобни групи са съществували винаги в историята ни, но едва през последните 200 години се говори за техен заговор. Ами през предходните 8000 години? За съжаление трагичната поредица от войни и катастрофи не е внимателно планирана схема за световно господство, а е по-скоро стечение на обстоятелствата и пряк продукт на човешката алчност, късогледство и параноя. 10) ЧЕТЕТЕ!!! Нищо, абсолютно нищо, не може да замени капацитета от знания, които самите вие натрупвате, четейки книги, публикации и статии. Четете много, четете постоянно, интересувайте се и най-важното - МИСЛЕТЕ върху прочетеното! Разсъждавайте, съмнявайте се, задавайте въпроси! Не е срамно да питаш, ако не знаеш нещо! Ако някой ви се подиграе за въпроса – оставете го, хората, които се подиграват на откровения интерес на другите, не заслужават и грам от вниманието ви. https://historyofwars.net/2016/11/04/partenki/