Last roman

Плюс елини и римляни

и тъкмо да се зарадвам, че поне един участник вкарва темата у правото русло, па той взе, че се фръцна и забегна

добър въпрос. Темата в този си вид отива където й е мястото - в алтернативния раздел.

не всеки, регнат през 2006 е админски акаунт, айде без излишна параноя.

ей затова не чета съвременна българска литература и аз.

пак претопляне на поредния техномит /за Странджа, Ванга, Пастет и всичко останало/. Цялата тази истерия се върти около изоставен древен рудник.

айде, почнаха се псевдолингвистичните еквилибристики, специалитет на гаражните историчари. :)))

какви са тези опити за реанимиране на квазинаучната теория за етера /от 19 в./. Айде по-сериозно, въпреки че разделът все пак позволява фантазии всякакви.

с оловни, сигурно

айде стига с татусни теми.

Mass grave reveals prehistoric warfare in ancient European farming community https://www.theguardian.com/science/2015/aug/17/mass-grave-prehistoric-warfare-ancient-european-farming-community-neolithic

Открити са гените, свързващи човешките пръсти и перките на рибите Екип учени за първи път проследява формирането на перките и установява, че пръстите ни са формирани от същите структури, от които при рибите се появяват лъчите на плавниците. Изследването е публикувано в списание Nature. Ново проучване показва, че развитието на костите на човешките пръсти и рибните перки е частично контролирано от едни и същи два гена - Hoxa-13 и Hoxd-13. Излизането на животните на сушата е придружено от множество еволюционни трансформации, чието изучаване е една от най-интересните теми в биологията. В много отношения остава неясен въпросът за превръщането на перките на рибите в крайници на четириноги гръбначни животни, а по-точно - появата на ръката и пръстите с дисталната (отдалечена от основата) им позиция. Настоящото изследване на проф. Нийл Шубин (Neil Shubin) на университета в Чикаго (Нийл Шубин) и колегите му разкрива нови аспекти на този процес. Авторите са фокусирали вниманието си върху генните клъстери HoxA и HoxD, определящи развитието на крайниците. Клъстери на тези гени са възникнали в резултат на дублиране, така че те съдържат много сходни варианти на гени, които в биологията се наричат паралози. Въпреки приликите, паралози в различни клъстери могат да изпълняват малко по-различни функции. Така работата на HoxA, необходима за нормалното образуване на проксималната (близо до основата) част от свободния крайник, а HoxD - дисталната, включително дланта. Различни експерименти върху мишки с "нокаутирани" паралози на гените на тези две групи (особено, Hox13) показаха дълбоки нарушения в развитието на крайниците. Но такива опити не са провеждани досега върху риби, въпреки че те биха могли да посочат възможните механизми за преобразуването на един тип крайници в други и появата на ръцете, краката и пръстите на земните гръбначни. Нийл Шубин и колегите му използват като модел аквариумните риби зебра или данио-рерио (Danio rerio), която е стандартен експериментален обект. Учените получили с помощта на метода CRISPR/Cas9 линии на животни с отключени паралози Hox13 (взети поотделно или заедно). След това изследователите проследили развитието на мутантните животни, както и развитието на хибридите, получени от техните кръстоски с естествения вид. Оказало се, че липсата на работещ ген води до невъзможност да се образуват нормални костни лъчи на перката. Освен това, с помощта на флуоресцентни маркери, авторите изграждат "карта на зачатъците" (Fate Mapping) - схема на ранния ембрион, показваща разположението на участъците, които впоследствие се развиват в специфични органи и тъкани на възрастния организъм. Тези експерименти направиха възможно да се намери конкретната група от клетки, от които се образуват перките на рибите и крайниците на четириноги и показват, че пръстите се появяват от същите структури като лъчите на перките на костните риби. Клетките, в които настъпва експресията на Hox13 (маркирани в червено) формират пръстите на четириногите и лъчите на перките на риби. Нокаутирането на гена води до дефекти в развитието им. Най-долу е илюстрирана хипотезата за нарушения, водещи до образуването на мутантни с перки без лъчи (Tetsuya Nakamura et al., 2016) Учените предполагат, че образуването на лъчите на перките се случва под влиянието на паралози на гена Hox13. Той може да стимулира миграцията на прогениторни клетки (клетки-предшественици) на ендохондриалната (т.е. в рамките на хрущяла) костна тъкан към далечния (дистален) край на бъдещия крайник. Според тази хипотеза, нарушенията на Hox13 води до липса на прогениторни клетки в зародиша на крайника, в резултат на което възрастните риби са без лъчи на перките, които остават само с повърхностни(кожни) костици, възникващи без промежутъчен хрущялен етап. За разлика от тях, дланта и пръстите на четириногите се състоят само от ендохондриални кости и в ембрионалния стадий се изисква по-интензивна миграция на прогениторните клетки на ендохондриалната тъкан. "Две са основните тенденции в основата на прехода от перки към крайници на четириногите - усилване на ендохондриалните и загубата на кожните кости", - обобщават авторите. - "Тези тенденции се проследяват и на генетично, и на клетъчно ниво". http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-genite-svarzvashti-choveshkite-prasti-i-perkite-na-ribite_54849.htmlhttp://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-genite-svarzvashti-choveshkite-prasti-i-perkite-na-ribite_54849.html

На по-малко от 20 километра от столицата на Второто българско царство се намира римският град Никополис ад Иструм, буквално – Градът на победата край Дунава. Победата от 102 г. сл. Хр. е тази над даките, населявали приблизително днешна Румъния отвъд голямата река, а основателят на селището е Марк Улпий Кринит Траян, образец за справедливост сред римските императори. Приемниците му получавали властта с пожеланието: „Бъди по-щастлив от Август и по-добър от Траян”. Сега е август, месец, наречен на първия монарх на световната империя и започва втората седмица от разкопките в селището, основано от завоевателя на Дакия. Румънските ни съседи до днес смятат, че дължат на Траян и националното си име, и езика, който говорят. Няма как да разберем дали дакският владетел Децебал, водил съпротивата срещу римляните, би одобрил това. Работата в Никополис това лято ще продължи общо две седмици, с участието на доброволци от цялата страна под ръководството на екип археолози и реставратори от Велико Търново. Противно на името си, Никополис не е разположен точно ad Istrum, защото Дунав всъщност е на около 50 километра от града. Достатъчно близо, за да влезе в названието на селището като ориентир, а и може би за разлика от други Никополиси – например този край Места, Nicopolis ad Nestum. Всъщност градът на Траян лежи между две места с голямо значение за средновековната ни история – царственото Търново и онзи наистина дунавски Никопол, където Иван Шишман е дочакал края си по заповед на османския владетел Баязид в 1395 г. Никополис и антична Сердика имат нещо общо: и двата града се наричат „Улпия” по фамилното име на Траян. Съвременната ни столица е била Колония Улпия Сардикорум, тоест Улпиевата колония на сердите, а Никополис е бил Улпиевият град на победата край Дунава. Траян е държал да остави името си на Балканския полуостров и определено е успял. Дотук приликите между Сердика и Никополис приключват, защото античният град под столицата днес е предимно тухлен, без кой знае какви архитектурни съкровища (ако не броим базиликата „Света София”), докато Никополис е ползвал все още действащата каменна кариера при Хотница и е пълен със запазени фрагменти от скъпа декорация и каменни основи от едри блокове. В някакъв смисъл и двата града са свързани с Дакия – Никополис е основан в чест на завладяването ѝ, а Сердика става провинциална столица на териториите, наречени „Вътрешна Дакия”, след като римляните са принудени да се изтеглят от истинската, около 170 години след епохата на Траян. Никополис просъществува от началото на втори до началото на седми век. През тези пет столетия като римски и ранновизантийски град той преживява нашествията на готи и хуни, покръстването и разделянето на Римската империя. Край на съществуването му слага епохата, в която на Балканите се появяват славяните и техните първи господари – аварите. В града не са засвидетелствани следи от християнската религия на късната Античност, но има данни за култове към античния бог на медицината Асклепий, към Кибела и към обожествените езически императори от династиите на Антонините и Северите, както и Гордиан ІІІ. В четвърти век, когато светът се променя, готите започват да се заселват на Балканите като федерати на Римската империя и околностите на града минават под властта на това германско племе, бягащо от развижилия се във Великото преселение на народите Изток. Според ръководителката на разкопките доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново, погребенията и домашният инвентар, откривани например в Хотница, са с готски характер. По това време, четвърти век, романизираните жители на самия град трябва вече да принадлежат към универсалната християнска Църква, конституирана от Константин Велики и Никейския събор, докато готите и придружаващите ги варвари извън градските стени са се придържали към арианската версия на християнството. Не много далеч от Никополис трябва да е живял и прочутият готски епископ Вулфила или Улфила, създал в ІV в. писменост за своя народ и превел Евангелията от старогръцки на готски език. Неговият превод частично е оцелял в препис от VІ столетие, така наречения „Сребърен кодекс”, съставен вероятно за Теодорих Велики в Италия и съхраняван днес в Упсала, Швеция. Една от по-скоро забавните хипотези, свързани с Никополис и Улфила, принадлежи на д-р Ларш Мункхамар, шведски любител на Античността, свързващ един от релефите вграда с името на епископа: на каменния фриз е изобразено животно – куче или вълк – и според д-р Мункхамар това е знак, че Улфила, чието име означава приблизително „вълк”, не може също да не се е намирал някъде наблизо. Археолозите, разбира се, са доста предпазливи към такъв ентусиазъм, но районът на Никополис е и този на древния готски преводач. Съдбата на балканските готи след победоносната, но изтощителна за тях битка при Адрианопол (378 г.) е постепенно изтегляне на запад и основаване на нови кралства в Италия и Испания. В първата половина на пети век Никополис трябва да е останал изолиран в буферната зона, създадена от хуните между техните владения и временно свилата се зад Хемус Източна империя. Това не е време на големи строежи в града: повечето големи паметници са от втори и трети век. Никополис е един от градовете, в които се говори само старогръцки: всички антични надписи са на този език. Тук няма следи от разквартируване на римски легионери, тоест градът не е възникнал от военен лагер и в него не е имало латиноезично население. Управлението е в ръцете на булеили градски съвет и надписите изразяват верноподаническите чувства на местната аристокрация към благосклонните принцепси в далечен Рим: „На божествения император Цезар Траян Август… от съвета и народа на Улпия Никополис край Истъра”. Към града са водели римски акведукти, пренасящи питейна вода от десетки километри. На двайсетина километра от границите на селището са открити останки от водни кули и керамични късове от водопроводни тръби, както и руини от самата вдигната над земята прочута римска водопроводна система. Под видимите и до днес, настлани с плочи улици на селището, е имало канализационни тръби, отвеждащи отпадните води и дъждовете далеч от сградите. В центъра на града е имало форум, обграден с административни и търговски сгради. Много ясно личат развалините на малък градски одеон – нещо като покрит театър с кръгъл или полукръгъл план, където са се случвали и политически събития, и официални церемонии. Въпреки иманярите, монетните находки и останките от стъклени предмети показват, че това е бил оживен град с висок стандарт и не е учудващо, че изследването му е започнало още в 1900 г, под ръководството на французина Жорж Сьор и с интерес, проявен от княз Фердинанд. Във Великотърновския регионален музей има сбирка с находки от мястото. Истината е, че днес римското минало на Никополис изглежда доста по-впечатляващо от това на София. Средновековен пласт над античното селище няма „и това е щастие за археолога”, казва доц. Владкова. В седми век градът е изоставен и дори да е имало средновековно селище наблизо, то е извън стените на стария Никополис. Това е позволило по-доброто запазване на руините, макар че в периода на Второто българско царство крепостните стени на Търново и дори основите на двореца на българските владетели са били укрепвани с античен материал от Траяновия град: класическа картина на съдбата на античен градски център, практично използван от средновековните обитатели на района. Много от древните руини са в добро състояние и са достъпни за посетители, така че отиването дотам определено си струва. До близкото село Никюп има съвсем приличен асфалтов път и ако човек е отишъл до Велико Търново или пък има път от Търново за Русе, може спокойно да се отбие до някогашния град на Траян, Адриан и Септимий Север, за да се докосне до духа на някогашната римска провинция. Освен всичко друго, 6 август е Празник на динята в село Никюп. А на 13 август в Никюп и Никополис ад Иструм ще се проведе и историческият фестивал „Нике: играта и победата“ с антични възстановки. Великотърновската община и регионалният исторически музей са партньори на събитието, организирано от любители на античната история, ръководени от опитния реенактър Владимир Попов. Така че поводите за идване насам много. http://www.ploshtads

Голямата Базилика в Плиска вече се руши: http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/legendarnata-rok-grupa-queen-s-kontsert-v-sofiya?606822

Дисниленд "Плиска", или Голямата базилика "до покрив" 1 2 Три различни вида "автентичен материал", използван до момента в последния етап от възстановката на Голямата базилика в ПлискаФотограф: Спас Спасов Първата камара "автентичен каменен материал", с който директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров възнамерява да възстанови Голямата базилика в Плиска, вече е стоварена на обекта. Това показа проверка на "Дневник".За започналата поредна "консервация" на най-големия християнски храм в Европа до началото на ХV век говорят преплетените от вятъра снопове червено-бели предпазни ленти, скелето и стърчащата арматура на току-що отлети бетонни колони. Стар военен КАМАЗ с отпаднало предназначение шумно се бори с дълбок, кален коловоз.Градежът расте само на метри от аязмото, чиято вода през лятото на м.г. Димитров обви за "вълшебна", "жива". Пак там е и т.нар. гроб на първия български светец княз Боян Енравота. За откриването му директорът на Националния исторически музей разпрати тържествени пресрилийзи, но малко след това археологът доц. д-р Павел Георгиев, ръководил разкопките в Плиска, заяви, че плътният тухлен паралелепипед е известен от години. В него обаче нямало нищо. Част от Голямата базилика в Плиска, консервирана през 80-те години на миналия век и новото начинание на Божидар Димитров (в дясно)Фотограф: Спас Спасов Новата легендас която Димитров откри тазгодишния летен сезон са "автентичните камъни"."След като исторически проучвания установиха, че каменният материал, от който са изградени крепостните стени, дворците и църквите в първата ни столица Плиска, е бил отнесен по заповед на Мидхат паша в периода 1866-1870 г. за строеж на гарови съоръжения по първата ж.п. линия у нас, и след като бе установено, че те са излезли отдавна от експлоатация и са полуразрушени, Божидар Димитров се обърна с молба към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски да му бъде предоставен въпросният материал". Такова дълго изречение в 3л. ед.ч. разпространи преди десетина дни самият Божидар Димитров.От своя странаМосковски тутакси откликнана молбата и... речено - сторено! Камъните вече се трупат край базиликата. Дали точно това са останките на древна България? - на този въпрос в Плиска отговарят само със загадъчни усмивки."Нямам официална информация за консервационните дейности, които се извършват в комплекса на Голяма базилика, каза в сряда Христина Стоянова, главен уредник на Националния историко-археологически резерват "Плиска". За всички въпроси по отношение на започналата реставрация се отнесете към проф. Божидар Димитров. Това, което знаем за изпълнителя и стойността на проекта научаваме от медиите. Виждаме, че се карат стари камъни, за които се твърди че са изнесени от Плиска, но също не знаем от къде са."За растящите нови стени на Голямата базилика не искат да говорят и останалите археолози в резервата. Решават да споделят "лично мнение" само след гаранции, че имената им ще бъдат премълчани. Обясняват неразговорчивостта си с това, че "и без друго са натрупали достатъчно негативи, а сега всички в София са много чувствителни". Възстановката на Голямата базиликаФотограф: Спас Спасов Според археолозитепроектът за възстановяване на базиликата е "безумен"Това е изключително скъп проект, твърдят те. Никой не би могъл да даде гаранции, че той някога ще бъде завършен. Консервация на базиликата е извършвана няколко пъти до сега като "пораженията" по останките на някогашната грандиозна сграда са повече от очебийни. Единственият положителен ефект от активността на Божидар Димитров е, че заради него Плиска влиза в медиите и добива популярност."Миналата година тук бяха наши колеги от чужбина, разказаха служителите в комплекса. Разгледаха новите бели стени и сводовете, поусмихнаха се под мустак и попитаха: А това, кога всъщност е строено?". Казахме им - през 80-те години на миналия век. "Аха, разсмяха се вече неприкрито те, мно-о-о-о-го старо значи".Прашната поляна край Голямата базилика е паркинг. Сянка хвърля само кривото дърво в средата й. Две табели обясняват, каквото има за обяснение и толкова. Миналата година в разгара на суматохата около "живата вода" на Божидар Димитров край "паркинга" имаше и голяма, избеляла военна палатка - скривалище от жегата за очакванитетълпи от поклоннициА до нея на дълга почистена вършина се вееше националният флаг. Палатката, вдигната за очакваната "вълна от поклонници", които трябваше да се стекат в Плиска в края на миналото лятоФотограф: Спас Спасов Сега сезонът на палатките все още не е открит. Край обекта има само малко строителен инвентар, дълъг маркуч и ръждив фургон."Ето там са останките на архиепископския дворец и манастира, сочи на север от Базиликата Христина Стоянова. Вижда се и кладенецът. Всичко това трябва да се извади от земята, за да се добие представа за целия комплекс. От другата страна са останките на първото училище. Там също има нужда от реставрация".Според колегите й в Националния историко-археологически резерват "Плиска" начините да се създаде представа за величието на базиликата са много, а от тях възстановката е най-спорният и в същото време най-скъпият".Може да се използва светлина, лазер, 3D компютърно моделиране, специални мрежи, с които да се очертаят грандиозните контури на сградата, обясняват археолозите. Вместо това обаче предпочетеният вариант е да се строи без каквито и да е гаранции, че възстановката ще отговаря на действителността.Божидар Димитров обаче има друга,героична визия за бъдещето Мопедният "модел" червени тухли са споени с циментФотограф: Спас Спасов " Правителството на Бойко Борисов отпусна вече 500 хил. лв. за възстановяването на Голямата базилика, а стотици граждани дариха средства и материали, написа с прессъобщението си той. Кметът на община Хитрино, Нуредин Нуредин, вече дари камъни от Плиска, собственост на общината".Според него "използването на автентичен материал е препоръчително при засилващата се реставрация на древни крепости и храмове в Европа".За разлика от Димитров специалистите, работещи в комплекса "Плиска", смятат, че реставрацията едва ли ще го направи по-привлекателен."Хората идват тук, за да видят старини, не поредния "дисниленд" от цимент и твърде спорен "автентичен материал", казват те. От някогашния град към момента е консервирана и може да бъде разгледана само вътрешната му част. Погледнете полето наоколо - докъдето ви стигат очите. Всички тези десетина зелени "острови" са църкви. Така и не се намериха пари, да бъдат извадени над земята. Пълно е с постройки - вероятно жилища, те също не са проучени. Да не говорим за нехайството, заради коетобезвъзвратно са загубени хиляди артефактиНивите наоколо продължават да се обработват с тежка селскостопанска техника и вече няма никакви шансове да открием нещо запазено".В сянката на двора пред археологическия музей един от екскурзоводите на комплекса започва лекция. Разказва на голяма група ученици за Карел Шкорпил:"През 1924 г. той става инициатор за основаването на Археологическото сдружение "Българска старина", което организира провеждането на най-мащабните разкопки в Плиска.""Момчетата да станат, веднага да станат! Да седнат момичетата!" - прекъсва я с фалцет една от учителките."Е, защо, госпожо?" - пита единият от подканените да освободят мястото си."Защото са дами-и-и, за това! - отговаря учителката с все същия фалцет. И да слушаме внимателно лекцията!" http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/05/2771530_disnilend_pliska_ili_goliamata_bazilika_do_pokriv/

От Рим ли ще ги докарат или ще са както при останалите - евтини тротоарни плочки, които се ронят след първия сезон?

тук възстановка няма. Само фантасмагорично надграждане с некачествени материали.

дам, представата ти за консервация и реставрация е тотално сбъркана, както и на по-голямата част от плебса, населяващ територията наречена България.

доста добре - възстановили са покривната конструкция при вече съществуваща кула, а не са надградили фантасмагории с носкокачествени материали от основата нагоре. В БГ 'реконструкцията' щеше да обхване и цялата крепост.

не всяка. Само гротеските, дело на тандема Божо, Вежди и Фърков.

сериозен съм, защото нещо пак се спусна информационно затъмнение над Сири и не е ясно накъде вървят нещата. А асадистите май ще предприемат щурм на Алепо.

айде стига безсмислено чесане на езици.

Австралия е тероризирана от торбест прадявол преди 5 млн години Вулидулията е далечен голям братовчед на тасманийския дявол Останките на нов вид, вече изчезнал друутробен хищник откриха австралийски палеонтолози в Северозападен Куинсланд. Преди пет милиона години, той е бил един от най-страшните хищници, обитавали Австралия, която по това време постепенно се превръщала от зелен континент в огромна суха пустиня. Новооткритото животно е далечен роднина на тасманийския дявол Sarcophilus laniarius. Но австралийският му прадядо, наречен вулидулия (Whollydooleya), е много по-голям и по-опасен, смятат учените. Whollydooleya tomnpatrichorum е първото същество, идентифицирано сред редица нови странни животни, чиито останки са намери наскоро в Куинсланд. Тази група животни е наречена New Riversleigh, съобщават от Музея Виктория (Victoria Museum). Описанието на вулидулията идва от изследване на неговите кътници. Смята се, че този прадядо на тасманийския дявол е тежал между 20 и 25 килограма. Имал е много силни и здрави зъби, които са му позволявали да разкъсва с лекота жертвите си, обяснява водещият автор на проучването проф. Майк Арчър (Mike Archer) от Университета на Северен Уелс. Животното вероятно е населявало континента преди между 12 и 5 милиона години, през късния Миоцен. Това е един от най-загадъчните периоди за австралийската флора и фауна. През 2012 г. изследователите откриват цял нов вид изкопаеми, въпреки че вкаменелостите на сухоземни животни от този период са изключително редки. "Тези нови открития започват да запълват голяма дупка в нашето разбиране за това как сухоземните животни на Австралия са живели, еволюирали или изчезнали по времето на прехода от буйни влажни гори към безводни пустини“, коментира изследователят. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Avstraliia-e-terorizirana-ot-torbest-pradiavol-predi-5-mln-godini_53023.html

па пусни някой хамарикански анализ за разнообразие, вместо да спамиш.

още една причина да не пълним гушките на Б.Д. Веждичката, Фърков, обръчите строителни фирми и други знайни и незнайни мутрафони. Ако още не си разбрал за какво ти говоря - има си цяла тема за бутафорните 'археологически' комплекси и схемите за кражба на пари, маскирани като 'патриотизъм'.