Last roman

Учени: Една от най-известните напитки предизвиква еректилна дисфункция Освен това изпиването на 1 литър на ден от тази газирана напитка намалява броя на жизнеспособните сперматозоиди с 30 процента Прекомерната употреба на известната газирана напитка - колата, от страна на мъжете може да доведе до еректилна дисфункция и снижава качеството на тяхната сперма, показва проучване на екип на Университетската болница в Копенхаген (вижте оригиналният текст тук). Учените уточняват, че под прекомерна употреба трябва да се вземе предвид изпиването на 1 литър на ден от тази газирана напитка. Това намалява броя на жизнеспособните сперматозоиди с до 30 процента. Феновете на колата са изложени и на повишен риск от импотентност. Проучването обхванало 2554 души. Източник: Thinkstock/Guliver Пристрастените към колата имали характеристика на спермата 35 милиона сперматозоиди на милилитър, сравнени с 56-те милиона на мъжете, които избягвали това безалкохолно. Учените установили, че нездравословното въздействие на колата не е свързано с нейното кофеиново съдържание. За това е виновна друга съставка. Основният заподозрян е подсладител в напитката, който уврежда артериите в пениса. Съставката намалява кръвния поток към гладките мускули, отговорни за ерекцията. http://www.vesti.bg/lyubopitno/ucheni-izvestna-napitka-vodi-do-erektilna-disfunkciia-6056060

пробвай дай даваш храна и вода в оловни съдове Садист такъв.

старо, но златно

Бизнесът с чудодействата Продажбите на хранителни добавки за шеста година бележат двуцифрен ръст Те изглеждат като лекарства, имат имена като на лекарства и се продават в аптеките. Само че се рекламират като природни и подпомагащи организма, печелят доверие у клиентите (пациентите), достъпни са, защото всички регламенти ги третират като храна и, разбира се, са по-скъпи.Става въпрос за хранителните добавки – най-бързорастящият сегмент във фармацевтичния сектор. Вече шеста поредна година той има ръст, като за всяка от шестте увеличението на продажбите не само е факт, а обикновено е над 10%. В групата влизат около 3 хил. продукта, които се продават само в аптеките. Отделно, още много се предлагат в хранителните магазини, хипермаркетите, дрогериите, през интернет и чрез различни форми на мрежовия маркетинг. Витамини, минерали, билки, които подпомагат имунитета, пробиотици, сиропи за кашлица, продукти за стави и проблеми с простатата - списъкът с "показанията" е безкраен, а както клиените, така и регистрираните продукти се увеличават всяка година. Конкуренцията между добавките е толкова жестока, че в една и съща група (например за подпомагането на ставите), за вниманието на клиента се състезават 90 добавки, и почти всеки месец на пазара излизат нови продукти.Световната маркетингова компания IMS Health отчита, че само в аптеките през миналата година са продадени по цени на дребно добавки за 227 млн. лв. През първото полугодие на 2015 г. купените добавки са на стойност 128 млн. лева, което е ръст от 20.4% спрямо същия период на 2014 г. и се очаква тенденцията да се запази.Бързо, лесно, печелившоЗа разлика от лекарствата, където са необходими от една страна специални разрешения за производство, от друга - инвестиции в мощности, одобрени по стандартите на добрата производствена практика (GMP), а има и строг контрол по цялата верига до пациента, добавките се смятат от законодателя за храна. При тях няма конкретни изисквания за производство, за съдържание, за сертифицирани суровини, няма и клинични изпитвания. Добавките не преминават и през никаква проверка за съдържанието от страна на държавата. За да стигнат до пациента, е достатъчно да бъдат регистрирани в Агенцията по храните, като се обяви съдържанието на етикета им и евентуалната листовка за пациента. В резултат производителят носи цялата отговорност ако се докаже, че съответния продукт съдържа необявени вещества или такива в по-ниска или висока концентрация.Режимът е либерален и в друга посока - цените на добавките не се регулират от държавата по никакъв начин, за разлика от тези на лекарствата с рецепта или без. Тук решението колко да струва стоката е на производителя или вносителя. В момента цените на медикаментите по лекарско предписание в България са най-ниски на ниво производител в ЕС, а тези на лекарствата без рецепта са замразени от две години, а и преди това можеха да се качват само с процента на официалната инфлация.Ефектът е, че средната цена на една опаковка хранителни добавки е по-висока от тази на лекарствата без рецепта, при които се изискват много по-големи инвестиции в производство и плащания за поддържане на регистрацията за продажба.Именно този либерален режим, впрочем, е и причината толкова много витамини, минерали и хомеопатични лекарства, произведени от фармацевтични компании, да бъдат регистрирани като добавки.Границата между добавката и лекарството като съдържание е в дозата. И на практика голяма част от производителите предпочитат да намалят активното вещество до допустимата дневна доза за добавка, за да могат да продават по-свободно продукта и да определят сами цената му, без да се съобразяват с държавата. Лидерите на пазара като производители – чешката Walmark, Actavis (наскоро, закупен от най-голямата в света генерична компания Teva), и българската Ecopharm произвеждат добавките в сертифицирани фармацевтични заводи, отдето излизат и лекарствата им. Което обяснява и защо доверие в тях имат не само крайните потребители, но и фармацевтите и лекарите, които често препоръчват и изписват на рецепта добавки.Всичко това превръща довчерашни лекарства в хранителни добавки, а в резултат в този пазарен сегмент има много продукти срещу болка, грип и настинка, сиропи и бонбони за кашлица, добавки, подпомагащи детското, мъжкото и женкото здраве.Маркетинг на билкова основаЗа разлика от лекарствата, за които се иска предписание от лекар, пациентите възприемат добавките като здравословни продукти, които могат само да ги накарат да се чувстват по-добре. За това помагат маркетинговите стратегии на производителите, изградени обичайно около вълшебните думи "природен произход", "био", "еко", "традиционен от векове", "естествен", "безвредно"."В България традицията на народната медицина и вярванията в безвредността на билките са фактор, който подпомага значително продажбите на хранителни добавки", смята д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health. Според него, ежегодно растящото търсене е огледало на проблемите в здравната система – дългото чакане пред лекарския кабинет, забавените диагнози и недоверието изпращат пациента в аптеката, където той търси панацея за проблемите си или пък профилактика навреме."Много често младите хора не знаят името на личния си лекар и са обезсърчени да го чакат. За сметка на това точно те са най-четящите и активни потребители на добавки, които могат да им помогнат да предотвратят бъдещи здравни проблеми", казва д-р Трифонов. По думите му най-платежоспобните потребители на добавки са жители на големите градове, млади, активни хора, които водят здравословен начин на живот, интересуват се от съдържанието на продукта и предпочитат сами да си го изберат."Клиентите, които проявяват интерес към хранителни добавки, са от всички възрастови групи. Част от тях са с остри или хронични здравословни проблеми, но значителна част са здрави хора с отношение към запазване на здравето си. Отдавна отмина времето, когато просто човек отива в аптеката и купува първия му предложен продукт. Клиентите са информирани и търсят качествени добавки", допълва Нели Цолова, маркетинг директор на "Екофарм". Рецепта за растежУниверсалната рецепта за по-силни продажби при масовия сегмент добавки е рекламата. Става въпрос за най-бързооборотните стоки в аптеките, които по правило имат живот от максимум няколко години и след това трябва да се ребрандират, а съставът им да бъде променен, за да може "животът им" да продължи."Пазарът на добавки има много двигатели, но най-важният е рекламата – клиентът масово купува това, за което чете в медиите и интернет, и гледа по телевизията", смята Жечко Калчев, генерален директор на "Натурпродукт България".Разбира се, има и добавки, шумно претендиращи да лекуват рак например, на които с години нито един контролен орган не обръща внимание. Като цяло обаче рекламата е съобразена с изискванията на закона за храните, а повечето производители и вносители са подписали специален Етичен кодекс и не обещават чудеса, нито невъзможни целения или моментален ефект.От "Неофарм" припомнят, че въвеждането на категориите "био", "натурален", "органичен", "без ГМО" се е случило на световните пазари в търсене на отлика на дадени продукти и в началото е било по-скоро мода и маркетингов трик, докато институциите не са се намесили, за да въведат дефиниции на част от тези понятия и процедури за контрол. "Въпреки това и до ден днешен няма строго определение, нито пък процедура за верификация на понятието "натурален", твърдят от "Неофарм". Категорията на натуралните и био-продукти обаче се превръща в доминираща на глобалните пазари.В България повечето компании насочват стратегията си не толкова директно към клиентите, а по-скоро разчитат за налагането на продуктите си на препоръките от фармацевт или директно на рецептите от лекар, особено когато става дума за конкретен здравен проблем.Двуцифреният ръст на добавките се обяснява не само с масовата реклама по медиите, но и с това, че те се възприемат като допълнение към стандартното лечение на много болести и част от профилактичната програма срещу тях.От "Неофарм" прогнозират, че пазарът на добавки, който в глобален план е около 110 млрд. щатски долара и всяка година бележи ръст от 6-7%, ще продължи да расте и в България, и то с двуцифрени стойности. "Конкуренцията ще се увеличи и ще се търсят нови подходи за достъп до потребителите, ще навлязат най-големите световни компании-производители. Очакваме на пазара иновативни добавки и създаване на допълнителни продуктови категории", казват от компанията.Бестселъри и еднодневкиЗа разлика от лекарствата, за които се иска предписание от лекар, пациентите възприемат добавките като продукти, които могат само да ги накарат да се чувстват по-добре. Факт е, че от началото на 90-те години на миналия век до момента за голяма част от добавките вече има клинични проучвания, свидетелства за действието им, наблюдения над пациенти. Част от компаниите-производители имат дългогодишна история и са проучвали задълбочено действието на продуктите си.Либералният режим за продажба и масовите реклами обаче водят до проблема, че потребителите често изобщо не съобщават на лекарите дали и какви хранителни добавки използват, а всъщност голяма част от тях имат взаимодействия с лекарствата, които могат сериозно да въздействат на организма."В началото на 90-те години лекарите и фармацевтите трудно възприемаха растителните продукти и добавки, тъй като традиционно бяха свикнали, че на рецепта се изписват и в аптеките се продават само лекарства. Клиентите обаче много бързо се ориентираха и специалистите бяха принудени да започнат да им обръщат внимание", казва Жечко Калчев.Резултатът е, че има "ветерани" с милионни продажби, бестселъри с изключително дълъг пазарен живот - например лидерът сред продуктите за стави "АртроСтоп" (с ново име "Проензи") е на върха в категорията си повече от 10 години.Не липсват, разбира се, и новоизгряващи продукти, които регистрират пикове на продажбите си за няколко месеца и след това просто престават да се продават.За пазарния ръст на добавките способства и друго. Според лекарствения закон е забранено да се излагат пред пациентите лекарства с рецепта, а само такива без рецепта и добавки. Така в големите аптеки, където има повече пространство за свободен достъп на клиентите, регалите са пълни с широк набор добавки. Самите аптеки пък имат голям търговски интерес от продажбата им, тъй като при тях нормата на печалба е висока, а надценките не са ограничени, както в случая с лекарствата.Малки пазарни проблемиНелоялната конкуренция е един от най-честите проблеми в сектора. Обикновено най-успешните продукти бързо се сдобиват с по няколко копия, като често имената са близки до това на бестселъра или опаковката е копирана едно към едно. Лидерът на пазара Walmark има спечелени три дела за имитация на свои марки. Част от компаниите редовно отнасят в съда споровете си кой кого копира.Така липсата на регулация е нож с две остриета. Рамката не дава възможност на компаниите с наистина качествени продукти да се състезават на равна основа с онези, които предлагат не дотам добри съчетания. Причината е, че цената по никакъв начин не е фактор за разпознаване на качествената стока. Производителите разчитат на вярването у клиентите, че колкото по-скъпа е добавката, толкова е по-ефективна. На пазара има парадокси, при които продукт, произведен от сертифицирана фармацевтична компания струва по-малко от най-новата "звезда" в същата категория, чийто производител или вносител е абсолютно неизвестен.При предишното правителство на ГЕРБ контролът върху добавките беше преместен от Агенцията по лекарствата в тази по храните. В момента обаче се обмисля контролът върху тази категория да бъде поверен едновременно на здравното и на земеделското ведомства, което определено ще създаде проблем при упражняването му. В останалите европейски държави контролът е или в едното, или в другото министерство, но не и в двете.http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/08/28/2599062_biznesut_s_chudodeistvata/?sp=1#storystart

Приоритетите на нашата малка сладка държавица са съвсем други. Иначе големите фармацевтични компании отдавна са си изнесли мощностите в Индия и Китай, така че доизживяващите заводи в Дупница и Разград стават само за преопаковане на продукцията им. А за развиването на биотехнологични лаборатории, които са бъдещето на фармацията - просто нямаме средства.

В България, за съжаление нито има ресурсите, нито има кадрите, нито пък има инвеститорски интерес за подобен род дейности.

айде, още едни набедени фаворити заминаха да ближат рани. Чакаме Исландия да опердаши петлите.

на спора дали Калкрийзе е лобното място на легионите на Вар е сложена точка: Give Me Back My Legions! Discovery of Gold Coins Confirm Battle Of Teutoburg Forest Site http://www.forbes.com/sites/drsarahbond/2016/07/01/give-me-back-my-legions-discovery-of-gold-coins-confirm-battle-of-teutoburg-forest-site/#481fc4f11aa8

През последните десетилетия все повече се говори за биологичниата терапия, като за надежда за редица пациенти с хронични, онкологични и автоимунни заболявания. Какво реално представляват биологичните лекарства, как се произвеждат и какъв е механизмът на тяхното действие специално за Medical News разказва д-р Джон Милн от Националния изследователски институт за разработка на биологични лекарства (NIBRT) в Дъблин, Ирландия. Какво точно представляват биологичните лекарства? Биологичните средства са реално биологични терапевтични продукти, които по мое мнение са върхово постижение на медицината и фармацията. Те включват молекули, създадени по начин различен от този, по който се правят традиционните химични субстанции. Биологичните средства са основно протеини, моноклонални антитела, генетично модифицирани продукти, стволови клетки. Всички тези средства, за разлика от обикновените лекарства, се създават не от химията, а от биологията, затова ги наричаме и биологични средства. Създават се с генна модификация на ДНК, която води до продуцирането на съответния белтък, който ние използваме за производството на биологичен медикамент. Създаването на биологични медикаменти не представлява обикновено смесване на вещества, както се случва в химията. Какво е приложението на биологичните лекарства в медицината? Фармацията започва да произвежда биологични средства от 1970 г., но в началото те се будили само научен интерес, след това започват да се използват малко по малко и за диагностични цели, докато през 1982 г. фармацевтичната компания Lilly получава първото разрешение за лечение с биологичен медикамент. Този медикамент е бил инсулин, използван за лечение на пациенти със захарен диабет. Тогава са заменяли неефективни протеини с подобрени версии на тези белтъци, извлечени от животни, днес създаваме клетъчни линии чрез генно инженерство. Биологичните средства намират приложение в лечението на диабета, ревматоидния артрит, болест на Бехтерев, псориазис, псориатричен артрит, язвен колит, болест на Крон, а също така и при редица онкологични заболявания. Уникалното при биологичната терапия е, че тя е таргетирана терапия, това означава, че антитялото се насочва директно и точно към дадена сигнална молекула и по този начин потиска, например, възпалителния процес. Биологичните средства ли са ключовото решение за излекуването на хроничните възпалителни автоимунни заболявания? Де факто те не са отговора за излекуване на тези пациенти, а по-скоро за контролиране на симптомите им, за постигане на ремисия. Голямото предимство на биологичните средства пред конвенционалната терапия е, че са създадени с ясно проектиран механизъм на действие. Ние реално създаваме антитела, които да имат специфично действие в човешкия организъм – да усилят даден сигнален път или пък да прекъснат друг сигнален път и по този начин да овладеят болестния процес. Биологичните средства могат да се използват и заедно, и поотделно с традиционните медикаменти за лечение на ревматоиден артрит или болест на Крон, например, но е важно да се знае, че стратегията за лечение трябва да е индивидуална и съобразена с отделния пациент. В последните години на пазара се появиха така наречените биоподобни медикаменти. Каква е разликата между тях биологичните средства? Нека да започна от традиционните медикаменти. Както знаете имаме оригинални и генерични лекарства. При създаването на версия на оригиналното лекарство производителят може да използва различни механизми и да докаже, че неговия генеричен продукт е химично идентичен с оригинала. От друга страна при биологичните средства, като например инсулин или моноклонални антитела, не можем да направим абсолютно идентично копие на оригинала. Не е възможно да се произведат два напълно еднакви биологични медикамента, именно затова използваме термина биоподобни средства, а не биогенерични средства. Или с други думи на базата на много тестове, опити и изпитвания се доказва че профилът на даден биоподобен продукт е високо сходен с профила на оригиналният биологичен медикамент, но далеч не е същият. И причината да не може да бъде създадено идентични копие, е сложността на всяка една биомолекула, а също така и производствения процес е изключително сложен. Най-малкото, още в самото начало на производствения процес са нужни клетъчни линии, които са различни за всяка една компания. Това е като да се опекат два сладкиша, но с различни съставки. Когато ги извадим от фурната те ще имат един и същи вид, може би дори един и същи вкус, но ще са различни, понеже са направени от различни съставки. Какво представлява Националния изследователски институт за разработка на биологични лекарства (NIBRT) и как могат българските фармацевти, лекари и учени да кандидатстват за стаж при Вас ? NIBRT е уникална институция, обединяваща правителство, фармацевтични производители и академична общност в едно. Инвестицията в центъра беше над 60 милиона евро, а се очаква възвръщаемостта да е около 9-10 милиарда. Имаме множество програми за производство и изучаване на биологични средства и уникално оборудване. В изследователския център работят учени от цял свят, като ние сме отворени да работим с всеки, в това число и българските медици са поканени да кандидатстват по нашите програми. Обучаваме редица специалисти всеки ден в производтвения процес, с цел да създаваме ново поколение биомолекули. Освен това, сме създали цяла обучителна програма, както онлайн, така и на място в нашия център. Всеки учен има възможността да кандидатства по нашите програми, които са акредитирани от University College Dublin, чрез официалния сайт на NIBRT. Д-р Радислав Наков http://medicalnews.bg/2016/07/01/Д-р-Джон-Милн-Биологичните-средства-са/

Фото дня: в пороховой бочке Европы искрит В ночь с 29 на 30 июня 1913 года 2-я и 4-я болгарские армии предприняли попытку выбить сербские и греческие войска с бывших турецких спорных территорий, которые не получилось поделить мирным путем после окончания Первой Балканской войны. Лондонский мирный договор стран Балканского Союза (Болгарии, Греции, Сербии и Черногории) с Османской империей, заключенный при посредничестве великих держав, определил лишь то, что почти все европейские владения Турции переходят ее противникам. А вот о дележе территорий между собой союзникам предстояло договариваться самостоятельно. Камнями преткновения оказались Македония и Фракия, причем наиболее непримиримой оказалась позиция Болгарии, которая стремилась получить эти области (а также острова Тасос и Самотраки в Эгейском море) практически целиком. Претензии болгар основывались на преимущественно болгарском происхождении населения этих регионов (что, впрочем, оспаривалось и сербами, и греками), а также на том, что именно болгарская армия вынесла на себе основную тяжесть войны против Турции, понеся наибольшие потери. В свою очередь Сербия стремилась сохранить область, фактически контролировавшуюся ее войсками, за собой, и, помимо этого, даже требовала небольших уступок со стороны болгар. Основным аргументом сербов было то, что болгары не выполнили своих обязательств по двусторонней военной конвенции между двумя странами, согласно которой те должны были выставить на вардарском направлении 100-тысячную армию. В реальности же болгары направили сюда одну пехотную дивизию, и главную роль в изгнании турок из Македонии сыграли сербы, которые затем еще и оказали существенную помощь болгарам в осаде Адрианополя. В конце мая 1913 года российский император Николай II отправил письма болгарскому царю Фердинанду I и сербскому королю Петру I, в котором предлагал свои услуги в качестве посредника. Участники территориального спора были приглашены в Санкт-Петербург, но намечавшиеся переговоры были сорваны болгарским наступлением. Вторая Балканская война продлилась всего месяц. Хотя первые вооруженные столкновения между греками и болгарами в Македонии происходили еще до окончания Первой Балканской войны, ни греки, ни сербы не ожидали начала полномасштабных боевых действий со вчерашними союзниками. Поэтому в первые дни новой войны болгары добились определенных успехов, но вскоре были остановлены. После того, как 10 июля в войну на стороне Греции и Сербии вступила Румыния, положение Болгарии стало совсем отчаянным. 12 июля в Восточной Фракии немногочисленные болгарские гарнизоны были атакованы и османской армией. 23 июля передовые отряды румынской кавалерии, почти не встречая сопротивления во время марша, уже находились в пригороде Софии, а турецкие войска пересекли «старую» границу и развивали наступление вглубь болгарской территории. По итогам войны с бывшими союзниками Болгарии пришлось вернуть Турции Восточную Фракию, передать Румынии Южную Добруджу. Ей удалось сохранить лишь небольшую часть завоеванных в Первой Балканской войне Македонии и Фракии, правда, всё еще с выходом к Эгейскому морю. Болгарская тяжелая артиллерия (150-мм гаубицы Schneider-Canet M. 1897/05) периода Балканских войн. Болгарская армия была самой сильной и хорошо оснащенной среди армий государств Балканского союза. Но в войне против вчерашних союзников, поддержанных недавно разгромленной общими силами Турцией и ударившей в спину Румынией, у нее не было шансов http://warspot.ru/6450-foto-dnya-v-porohovoy-bochke-evropy-iskrit

Казаха ли ти го, Лорде. Аре действай значи, ко4е.

има различни видове изкуство и различни почитатели. Като цяло човекът умее добре да се продава. А тази идея с кейовете е достатъчно атрактивна. Демек лично на мен ми харесва, без да си затормозявам мозъка /който е зает с доста по-важни мисли/ за това гениален творец ли е Кристо или просто ПР-ите му си вършат добре работата. Но определено направи сензация.

Отгледаха ядливи зеленчуци в "марсианска" почва (видео) Земеделието на Червената планета изглежда възможно Годни за консумиране растения в марсиански условия отгледаха учени от Wageningen University в Холандия. Общо 10 култури са засяти в специалната оранжерия с условия като на Червената планета през 2013 г., с надеждата да се докаже, че земеделието на Марс е мисия възможна. Изследването е резултат от чрез груповото финансиране на кампанията в партньорство с Mars One - проектът, който обещава да изпрати доброволци за еднопосочно пътуване до Марс, съобщава Popular science. Докато почвата на Луната например е бедна на хранителни вещества и е с висока киселинност., тази на Марс има достатъчно наличие на въглерод, нитрати и амоний, подходящи за отглеждането на зеленчуци. Опасението на учените е, че добитите култури могат да имат високи нива на тежки метали като мед, кадмий или олово. Първичните изследвания на репички, грах, ръж и домати обаче, показват пълна безопасност за консумация от човека. Те са дори по-чисти, отколкото зеленчуците, отглеждани в нашата почва. Все още никой не се е престрашил да опита от тези култури, за да бъдат изследванията потвърдени и на практика. Остава и въпросът какъв ще бъде вкусът на тези зеленчуци. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otgledaha-iadlivi-zelenchutci-v-marsianska-pochva-video_50207.html

не се месете в делата на Цъквата, миряни прости

ежала, пак осрахте темата с русофобски и русофилски опорни точки. Предупреждение за ник да не пуска подобни провокации във форума. Предупреждение за върбанов и душко да си избиват комплексите на друго място. Не се чудете, че сте се отървали само с формално мъмрене, просто съм благосклонно настроен към троловете от известно време. Лек ден от мен. Следващия път ще си изядете бановете както си му е редът.

пълно е с гастарбайтери от бившите средноазиатски и кавказки съветски републики. А също и бая украинци бачкат там.

Rare Dinosaur-Era Bird Wings Found Trapped in Amber http://news.nationalgeographic.com/2016/06/dinosaur-bird-feather-burma-amber-myanmar-flying-paleontology-enantiornithes/

Пловдив по време на РТОВ:

брей, имало и красиви исландки, макар че покрай визитата ми на този остров преди три години не намерих задоволителни гледки.

История о том, как небольшой флот Исландии, состоящий всего из нескольких патрульных катеров, одержал победу над Королевским военным флотом Великобритании, может показаться абсолютно фантастичной. Однако исландцы считают иначе. Тресковые войны, в которых была одержана эта победа, являются источником национальной гордости небольшого северного народа. Справедливости ради следует заметить, что победа в этих конфликтах была одержана в первую очередь исландскими дипломатами и политиками. Но это ни в коей мере не умаляет отваги и решимости моряков исландской береговой охраны, смело встававших на пути британских фрегатов Войны за морепродукты Огромные ресурсы Мирового океана, увы, не бесконечны, и это относится даже к теоретически возобновляемым рыбным. Их хищническая эксплуатация приводит к истощению запасов и провоцирует многочисленные конфликты между рыболовами разных стран, которым периодически оказывают поддержку и военные. В последние десятилетия конфликты, причиной которых была рыба и другие морепродукты, возникали по всему миру. В Индийском океане между Японией и Австралией ведётся необъявленная перманентная тунцовая война. Северная и Южная Кореи ведут войну крабовую. В Атлантике в 1990-х Испания и Канада вели палтусовую войну. Аргентина и Великобритания вокруг спорных Фолклендов напряжённо делят кальмаров, и даже дружественные США и Канада в 80-е−90-е годы XX века испортили отношения из-за лососёвых рыб – нерки и кижуча. Британские рыболовецкие суда, задержанные во французских территориальных водах в Ла-Манше во время «Войн за морской гребешок» («Scallop wars») в 2012 году Самым протяжённым по времени из всех «рыбных» конфликтов является серия Тресковых войн, протекавших в Северной Атлантике. Причём иногда они проходили буквально в полушаге от перехода в настоящий вооружённый конфликт. Обычно «Тресковыми войнами» называют три конфликта второй половины XX века между Великобританией и Исландией. При этом исландские историки относят их к единой «цепи» британско-исландских конфликтов, которые насчитывают целых десять эпизодов-«войн». И самый первый из которых датируется началом XV века, когда Англия нарушила норвежскую монополию на торговлю с Исландией (на тот момент – норвежским владением). В конце XIX века, когда Исландия была уже владением Королевства Дании, конфликт вокруг богатых рыбой исландских вод едва не привёл к датско-британской войне. В 1893 году Дания в одностороннем порядке объявила о закрытии для иностранных рыболовов 50-мильной зоны вокруг берегов Исландии и Фарерских островов. Британцы не признали этой претензии, опасаясь, что такой прецедент приведёт к аналогичным действиям со стороны других государств, окружающих Северное море, и продолжили посылать рыболовные суда к берегам датских владений. Здесь следует сделать небольшое отступление, потому что вопрос экономического и политического контроля над прибрежным морским пространством сложен и неоднозначен. Территориальные воды Большинство государств мира имеют выход к морю. Вполне естественно, что использование мирового океана не раз порождало конфликты. Вопрос о распространении юрисдикции прибрежных государств на прилегающие участки обширных водоёмов был одним из самых сложных для международного права. Но в самом начале всё было довольно просто. С античных времён традиционно граница «морских владений» определялась линией горизонта, которую видел наблюдатель с берега. Корнелиус ван Бинкершок, президент Высокого суда Голландии и Зеландии В начале XVIII века голландский юрист Корнелиус ван Бинкершок выдвинул рационализаторскую идею. Отталкиваясь от того, что государство может претендовать на контроль над прибрежными водами в случае, если может осуществлять эффективный контроль над ними, ван Бинкершок предложил ширину территориальных вод определять дальностью пушечного выстрела. На тот момент пушечные ядра могли улетать от берега не более чем на три морские мили — около 5,5 километров. Предложение ванн Бинкершока под названием «правило пушечного выстрела» на пару веков стало общепринятой международной нормой для определения размеров территориальных вод. Правда, у него были определённые недостатки. Во-первых, разные государства имели различный уровень технологического развития. И это было причиной явного неравноправия: чем более мощные пушки имела страна, тем на больший участок моря она распространяла свой суверенитет. Во-вторых, дальность действия артиллерии постоянно увеличивалась. В результате дополнительно к трёхмильной прибрежной береговой зоне, которую государства объявили частью своей территории, появилась 12-мильная (22,2 км) таможенная зона. Впоследствии, особенно после Второй мировой войны, многие государства объявляли своими и гораздо более крупные участки мирового океана. Гамбия, Мадагаскар и Танзания «захватили» 50-мильные (92,6 км), а Чили, Перу, Эквадор, Никарагуа и Сьера-Леоне – 200-мильные прибрежные пространства. Положение стран мира по отношению к Конвенции ООН по морскому праву. Тёмно-зелёный цвет – государства, ратифицировавшие Конвенцию; Светло-зелёный – государства, подписавшие, но не ратифицировавшие Конвенцию; Серый – государства, не подписавшие конвенцию К общему знаменателю странам мира удалось прийти лишь к 1994 году, когда вступила в силу Конвенция ООН по Морскому Праву. На настоящий момент Конвенция ратифицирована подавляющим большинством государств – из числа крупных приморских стран к ней не присоединились США, Турция, Венесуэла, Перу, Сирия и Казахстан. Согласно ей, территориальными водами, на которые распространяется суверенитет прибрежного государства, является морское пространство шириной в 12 миль. Кроме того, страны имеют приоритетные экономические права в 200-мильной (370,4 километра) исключительной экономической зоне. Британско-датская Тресковая война Однако вернёмся к нашей треске. Как мы помним, британские судовладельцы в 1890-х годах решили проигнорировать попытку Дании расширить свои территориальные воды. В ответ на это датские военные корабли, патрулирующие прибрежные воды Исландии и Фарер, начали задерживать траулеры и сопровождать их в свои порты. Там британцев штрафовали, а их улов конфисковывали. Какое-то время британцы воздерживались от рыбной ловли в закрытой датчанами зоне. Однако спрос на рыбу в Великобритании рос, увеличившись с 1896 по 1899 годы на четверть. А запрещённые воды были очень богатыми на треску и другие промысловые виды. И всё вернулось на круги своя – британцы игнорировали запрет, а датчане их с переменным успехом штрафовали. В апреле 1899 года дело дошло до стрельбы. Британский траулер Caspian у берегов Фарерских островов был задержан датчанами. Капитан траулера Джонсон перешёл на борт датского патрульного корабля, но перед этим приказал помощнику уводить судно. Пытаясь остановить удирающий траулер, датчане открыли по нему огонь и нанесли повреждения, но британцы сумели ускользнуть. Задержанного Джонсона судили в Торсхавне, столице Фарер, и приговорили к тридцати суткам ареста, которые тот отсидел на диете из воды и хлеба. Столица Фарерских островов Торсхавн в 1898 или 1899 годах После этих событий настал черёд Великобритании вспомнить, что у неё есть военный флот, причём сильнейший в мире. Британская «дипломатия канонерок» — демонстративное присутствие Королевского военно-морского флота в датских водах — позволила решить проблему быстро и (для британцев) эффективно. Соглашение 1901 года установило ширину территориальных вод Исландии и Фарер в традиционные три мили. На этом конфликт до поры-до времени затих, чему в немалой степени способствовала и разразившаяся вскоре Первая мировая война. Начало конфликта Исландии и Великобритании После того как в 1940 году Германия оккупировала Данию, британцы высадились в Исландии. В следующем году контроль над островом перешёл к США, а в 1944 году Королевство Исландия, находившееся в личной унии с Данией, стало независимой республикой. Одним из первых внешнеполитических действий молодого государства стал разрыв датско-британского соглашения 1901 года. Британские солдаты в Рейкьявике. Май 1940 года Если для Дании «рыбный вопрос» был хоть и важным, но далеко не критическим, для Исландии он оказался принципиальным. Эта страна зависит от рыболовства и связанных с ним отраслей экономики как ни одно другое государство в мире. Исландия имеет очень мало природных ресурсов. Здесь нет нефти, газа, угля и даже леса, а сельскохозяйственный потенциал страны, 11% территории которой занимают ледники, крайне ограничен. Рыба и продукты из неё — главная статья экспорта Исландии (в период с 1881 по 1976 годы — 89,71% от общего объема). По сути, вопрос сохранения рыбных запасов — это вопрос выживания страны. Первый послевоенный конфликт между Великобританией и Исландией начался в 1952 году, когда Исландия объявила о расширении запретных для иностранных рыбаков вод с трёх до четырёх миль. Британцы подали заявление в Международный Суд, а пока шло разбирательство, запретили исландским рыболовным судам вход в свои порты. Это запрет нанёс серьёзный удар по исландской экономике: Великобритания являлась крупнейшим рынком сбыта для небольшой северной страны. И здесь потомков викингов выручила недавно начавшаяся Холодная война. Образовавшиеся излишки трески с энтузиазмом стал покупать Советский Союз, рассчитывавший тем самым увеличить своё влияние на пусть и небольшое, но одно из государств-основателей НАТО. Подобная перспектива обеспокоила США, которые тоже начали закупки крупных партий исландской рыбы. В итоге совместный советско-американский импорт компенсировал нанесённый британскими санкциями ущерб. Закончился этот конфликт, как и последовавшие за ним три Тресковые войны, победой Исландии. Страна с населением в 160 тысяч человек одержала победу над великой державой, одним из пяти государств – постоянных членов Совета Безопасности ООН. В 1956 году по решению Организации европейского экономического сотрудничества (предшественника ОЭСР) Великобритания вынуждена была признать исландскую четырёхмильную зону. Первая Тресковая война Воодушевлённые успехом, уже в 1958 году исландцы решили ещё раз расширить свою исключительную рыболовную зону, на это раз сразу до 12 миль. Но теперь всё начиналось для них весьма неудачно: все остальные члены НАТО выступили против подобных односторонних действий. В отличиё от «бумажного» конфликта 1952–56 гг., на этот раз не обошлось без участия военных: Великобритания отправила к берегам Исландии боевые корабли. Всего за время первой Тресковой войны в операции по защите рыболовного флота приняло участие 53 корабля Королевского военного флота, которым противостояли семь исландских патрульных катеров и одна летающая лодка PBY Catalina. Присутствие иностранных военно-морских сил в прибрежных водах Исландии вызвало протесты в стране. У британского посольства собирались демонстрации разгневанных исландцев, но посол Эндрю Гилкрист встречал их насмешками, включая на полную громкость записи волынки и военных маршей на граммофоне. К британскому траулеру Coventry в Вестфьорде подходит исландский патрульный катер Albert. 1958 год. Исландцы оказались в явно проигрышном положении. Их попытки задержать британских рыбаков или выдворить их за пределы 12-мильной зоны натыкались на противодействие более крупных и мощных британских военных кораблей. Уже 4 сентября, когда исландский патрульный катер Ægir попытался выдворить из Вестфьорда британский траулер, вмешался британский фрегат Russell, в результате чего оба военных корабля столкнулись. 12 ноября патрульный катер Thor попытался задержать траулер Hackness при помощи предупредительных выстрелов и таранил его, но на помощь траулеру снова пришёл вездесущий Russell. Капитан фрегата потребовал от исландцев оставить траулер в покое, так как тот находился вне границ признанной британцами четырёхмильной зоны. Капитан катера Thor Эйрикур Кристоферссон ответил отказом и начал сближение с траулером, приказав держать тот под прицелом. Британцы пообещали потопить исландский катер, если он ещё раз выстрелит. Конфликтная ситуация завершилась после прибытия ещё нескольких британских кораблей, под защитой которых траулер ретировался. Число подобных эпизодов росло. Понимая, что в противостоянии с британским флотом у Исландии нет никаких шансов, власти страны прибегли к банальному шантажу. Правительство островного государства пригрозило выйти из НАТО и выдворить из страны американские войска. Несмотря на подавляющее военно-морское превосходство, под давлением американцев Великобритания была вынуждена признать и 12-мильную исландскую исключительную экономическую зону. Единственной значительной уступкой исландцев стало предоставление британцам права на ограниченную рыбную ловлю во внешних шести милях из двенадцати. Вторая Тресковая война Несмотря на одержанную в 1961 году победу, ситуация с рыбными ресурсами у берегов Исландии продолжала ухудшаться. В 1960-х годах в окружающих остров водах пропала сельдь, улов которой сократился с 8,5 миллионов тонн в 1958 году до почти нуля в 1970-м. Численность трески также неуклонно снижалась, и по прогнозам биологов она должна была исчезнуть вслед за сельдью примерно к 1980 году. Попытки Исландии привлечь к решению вопроса международные организации с треском провалились. Предложения по введению квот на добычу рыбы и созданию закрытых для промысла районов, где популяции могли бы восстанавливать свою численность, либо игнорировались, либо уходили на бесконечные обсуждения в отраслевые комитеты. Резак (на переднем плане), использовавшийся исландской береговой охраной для повреждения британских рыболовных тралов. За ним – гарпунная пушка В сентябре 1972 года правительство Исландии для сохранения рыбных запасов и увеличения доли страны в общем объёме улова расширило границы морской исключительной экономической зоны страны до 50 миль. На этот раз тактика береговой охраны была другой. Вместо того чтобы задерживать британские траулеры или выдворять их, исландцы обрезали тросы рыболовных тралов специальными резаками. На внешнеполитическом фронте ситуация для исландцев складывалась ещё хуже, чем во время первой войны. Одностороннее расширение морской экономической зоны осудили не только западные государства, но и страны Варшавского договора. Единственной исландской победой в этой области стала поддержка со стороны африканских стран, которая была одержана благодаря демагогии исландского премьера: этот руководитель страны – члена НАТО заявил, что исландские действия являются частью более широкой борьбы против империализма и колониализма. Исландский катер Ver (слева) пытается обрезать тралы британского траулера Northern Reward (справа), а британский буксир Statesman (в центре) пытается ему помешать После того как исландцы обрезали сети восемнадцати рыболовецким судам, в мае 1973 года британские траулеры покинули воды, на которые претендовала Исландия. Однако вскоре они вернулись, на этот раз защищаемые фрегатами Королевского флота. В июне 1973 года патрульный катер Ægir во время разведки ледовой обстановки в Вестфьорде столкнулся с фрегатом Scylla. А 29 августа того же года экипаж Ægir понёс первую, и, к сожалению, не последнюю за все три войны человеческую жертву. Во время столкновения с ещё одним британским фрегатом от удара электрическим током погиб инженер, который ремонтировал корпус – его сварочный аппарат залило водой. Исландцы вновь были вынуждены достать из рукава своего джокера. В правительстве страны зазвучали голоса о необходимости выхода из НАТО, которое должно защищать своих членов, а на практике никакой помощи не оказывает. В сентябре 1973 года спасать положение в Рейкьявик прибыл генеральный секретарь НАТО Джозеф Лунс. 3 октября британские военные корабли были отозваны, а 8 ноября стороны конфликта подписали временное соглашение. Согласно ему, промысловая деятельность британцев внутри 50-мильной зоны ограничивалась: их годовой улов не должен был превышать 130 000 тонн. Срок соглашения истекал в 1975 году. Исландия снова победила. Третья Тресковая война Поэтапное расширение экономической морской зоны Исландии. Тёмно-синим обозначена 200-мильная полоса Даже после заключения «перемирия» отношения между Великобританией и Исландией оставались натянутыми. В июле 1974 года Forester, один из крупнейших британских траулеров, был обнаружен исландским патрульным катером ловящим рыбу в пределах 12-мильной зоны. После 100-километровой погони и обстрела с как минимум двумя попаданиями траулер был захвачен и доставлен в Исландию. Капитан корабля был осуждён, приговорён к 30 дням тюремного заключения и 5 тысячам фунтов штрафа. 16 ноября 1975 года началась Третья тресковая война. Честно дождавшись окончания срока соглашения 1973 года, исландцы решили не мелочиться и объявили своей исключительной морской зоной теперь уже 200-мильную прибрежную полосу. Для противодействия британским траулерам они смогли выставить шесть патрульных катеров и два траулера польской постройки, вооружённых и переоснащённых в корабли береговой охраны. Столкновение исландского патрульного катера Baldur (справа) и британского фрегата Mermaid Кроме того, они намеревались приобрести у США патрульные катера класса Asheville, а после отказа даже хотели получить советские сторожевые корабли проекта 35 – но и эта сделка не состоялась. Британцы для защиты 40 своих траулеров отправили на этот раз «армаду» из 22 фрегатов (впрочем, единовременно у берегов Исландии находилось не более 9 британских военных кораблей), 7 судов снабжения, 9 буксиров и 3 вспомогательных судов. Третья Тресковая война продлилась 7 месяцев, до июня 1976 года. Она оказалась самой жёсткой из трёх – в её ходе произошло 55 умышленных столкновений кораблей обеих стран. Во время этого конфликта погиб ещё один человек, на этот раз – британский рыбак, которого убило тросом трала, обрезанного исландским катером. Дальше всего зашло дело в ходе этой войны и на дипломатическом фронте – вплоть до того, что 19 февраля 1976 года Исландия разорвала дипломатические отношения с Великобританией. Столкновение исландского патрульного катера Óðins и британского фрегата Scylla в ходе Третьей тресковой войны 23 февраля 1976 года. Исход последней Тресковой войны оказался предсказуемым. Честно исчерпав все имевшиеся возможности противостояния с Великобританией (не считая открытого объявления войны), Исландия вновь применила свой излюбленный «запрещённый приём». Не мудрствуя лукаво, исландцы пригрозили закрыть американскую базу в Кеблавике, которая была важнейшим звеном в оборонительной системе НАТО в Северной Атлантике. 2 июня 1976 года при посредничестве того же генсека НАТО Джозефа Лунса было заключено новое соглашение, поставившее точку в исландско-британских тресковых войнах. Согласно ему, в течение последующих 6 месяцев единовременно 24 британских траулера могли находится внутри 200-мильной морской исключительной зоны Исландии. По истечении этого срока Великобритания больше не имела права на ловлю рыбы внутри 200-мильной зоны без разрешения Исландии, тем самым признавая её новые морские границы. Бронзовая «статуя дружбы» в английском Кингстон-апон-Халле, установленная в 2006 году в знак окончательногшо примирения после Тресковых войн. Вторая такая же статуя стоит в исландской деревне Вик. Тресковые войны закончились полной и безоговорочной победой Исландии. Разумеется, без помощи со стороны США ей вряд ли удалось бы выстоять в борьбе против Великобритании. Тем не менее, пример маленькой страны, одолевшей великую державу, показателен: иногда дипломатия может оказаться сильнее армии или флота. http://warspot.ru/5020-shantazh-kak-oruzhie-pobedy-treskovye-voyny

“Химофобията” е ирационална, опасна и трудна за изкореняване Всички усещаме дълбока връзка с естествената природа. Някои наричат това усещанебиофилия – нуждата да се свързвате с други форми на живот. Това усещане за свързване носи голямо емоционално удовлетворение. То може да намали гнева, тревожността и болката. Със сигурност това усещано е помогнало на вида ни да оцелее, тъй като все пак ние сме зависими от заобикалящата ни околна среда и екосистеми. Но през последните години биофилията е започнала да се изражада в прекалено краен вариант – химофобия – рефлексна реакция към модерните синтетични вещества и материали. Химофобията е злокачествено образувание в модерното екологично движение. Някои от емблематичните лица на това движения твърдят, че „химикалите“ са злото и малките колеги на радиацията, които влизат в живите организми, минават от един в друг във верига, което води до отравяне и смърт. Именно подобни думи са вдъхновили създаването на безоловен бензин, настройването на обществото срещу някои продукти за контрол на вредителите и подобни. Но колкото по-чиста става Земята, толкова по радикални стават активистите. Към момента всички „изкуствени“ химикали са опетнени, очернени. Това грешно схващане доведе до търсене на естествени, натурални, био, органични продукти и дори такива„без химия“. Но ако се върнем в реалния свят, ще разберем, че органичните продукти са всъщност много по-комплексни. За да стане по ясно, може да погледнем състава на един банан, в който са спестени множество съединения в микро и нано количества: ВОДА (75%), ЗАХАРИ (12%) (ГЛЮКОЗА (48%), ФРУКТОЗА (40%), ЗАХАРОЗА (2%), МАЛТОЗА (<1%)), НИШЕСТЕ (5%) ФИБРИ Е460 (3%), АМИНОКИСЕЛИНИ (<1%) (ГЛУТАМАТ (19%), АСПАРТАТ (16%), ХИСТИДИН (11%), ЛЕВЦИН (7%), ЛИЗИН (5%), ФЕНИЛАЛАНИН (4%), АРГИНИН (4%), ВАЛИН (4%), АЛАНИН (4%), СЕРИН (4%), ГЛИЦИН (3%), ТРЕОНИН (3%), ИЗОЛЕВЦИН (3%), ПРОЛИН (3%), ТРИПТОФАН (1%), ЦИСТИН (1%), ТИРОЗИН (1%), МЕТИОНИН (1%)), МАСТНИ КИСЕЛИНИ (1%) (ПАЛМИТИНОВА КИСЕЛИНА (30%), ОМЕГА-6-МАСТНИ КИСЕЛИНИ: ЛИНОЛЕНОВА КИСЕЛИНА (8%), ОЛЕИНОВА КИСЕЛИНА (7%), ПАЛМИТОЛЕИНОВА КИСЕЛИНА (3%), СТЕАРИНОВА КИСЕЛИНА (2%), ЛАУРИНОВА КИСЕЛИНА (1%), МИРИСТИНОВА КИСЕЛИНА (1%), КАПРИЛОВА КИСЕЛИНА (<1%)), ПЕПЕЛ (<1%) ФИТОСТЕРОЛИ, Е515, ОКСАЛОВА КИСЕЛИНА, Е300, Е306 (ТОКОФЕРОЛ), ФИЛОХИНОН, ТИАМИН, ОЦВЕТИТЕЛИ (ЖЪЛТО-ОРАНЖЕВО Е101 (РИБОФЛАВИН), ЖЪЛТО КАФЯВО Е160а), ОВКУСИТЕЛИ (3-МЕТИЛБУТ-1-ИЛ ЕТАНОАТ, 2МЕТИЛБУТИЛ ЕТАНОАТ, 2-МЕТИЛПРОПАН-1-ОЛ, 2-ХИДРОКСИ-3-МЕТИЛЕТИЛ БУТАНОАТ, 3-МЕТИЛБУТАНАЛ, ЕТИЛ ХЕКСАНОАТ, ЕТИЛ БУТАНОАТ, ПЕНТИЛ АЦЕТАТ), 1510, ЕСТЕСТВЕН ОЗРЯВАЩ АГЕНТ (ГАЗ ЕТЕН). Това илюстрира, че поставяне на разделителна граница между естествени и синтетични вещества е не просто глупаво, а невъзможно. Фактът, че една съставка е синтетична не означава, че тя е опасна, но важи и обратното – натуралното не означава безопасно.Ботулиновият токсин се произвежда от бактерия, която може да прорастне дори върху пчелен мед и е 1.3 милиона пъти по-токсичен от оловото, което показва, защо бебетата не трябва да ядат мед. Чаша ябълкови семки съдържат достатъчно цианид, за да убие възрастен човек. Природните съединения могат да бъдат полезни, неутрални и опасни в зависимост от количеството и как се използват. Това се отнася и за синтетичните съединения. Не е от значение за безопасността дали едно съединение е природно, или е синтетично. Но това погрешно схващане може да има тежки последици. Притеснението околоформалдехида е идеален пример. Формалдехид се образува естествено в плодове, зеленчуци, месо, яйца и други. Открива се във високи концентрации в патицата по пекински –120 ppm (части за милион), пушена сьомга 50 ppm, преработено месо – 20 ppm. Дори в здравите хора има около 2 ppm – играе важна роля при синтеза на ДНК. Формалдехидът се използва в множество производства под формата на консервант. Хората автоматично приемат множеството „естествени“ източници на формалдехид, които ни заобикалят, но се съсредоточават върху следовите количества на „изкуствен“ формалдехид във ваксините и козметиката – всички „видове“ формалдехид са химически идентични CH20. Поради тази причина компанията Johnson and Johnson похарчи през 2013 година 10 милиона $, за да промени козметиката си за кожа. Те го направиха, макар количествата да са толкова нищожни, че би трябвало хората да изтърпят 40 милиона посещения в банята на ден, за да бъде животът им застрашен. Ваксините също съдържат минимални количества формалдехид. Притесненията относно „изкуственото“ съединения накараха много хора да избегнат тези превантивни терапии, макар количеството на формалдехид (100 микрограма) да е 120 пъти по-малко от това в една круша (12 000 микрограма). Количеството е толкова малко, че дори не променя съдържанието на съединението в кръвта. Но избягването на ваксините не е без своите последици – множество предотвратими смъртни случаи. Да се бориш срещу страха е трудно, но не и невъзможно. Научното общество описвахимофобията като неклинично състояние, което е подобно на ксенофобията – не е медицинска фобия, а придобита омраза. Повечето от решенията на този проблем трябва да се прилагат още от училище. Учителите по химия трябва да потушат усещането, че лабораториите са мръсни места, в които се създават замърсени неща. Учителите трябва да говорят за индустриалния контрол на качеството и методите за пречистване, за да се разбере за уникално високия стандарт за чистота, който е нужен преди химическите продукти да се окачествят като годни за човешка консумация. Образоването на потребителитеи и обясняването, че „натуралните“ продукти не винаги са безопасни, ще доведе до вземане на по-умни решения при здравеопазването. По-добра регулация на пазарните условия са също важни. Глобалният пазар за „натурални“ и „био“ продукти за лична хигиена ще достигне 16 милиарда $ до 2020 година, макар тези продукти да не са доказали предимствата в безопасността пред своите „синтетични“ конкуренти. „Чист“ би трябвало да се отнася за продукт от само и единствено една съставка. „Природен“ продукт трябва да се продава така, както се среща естествено в природата, което означава, че този термин не би трябвало да се използва за козметика. „Без химия“ е едно нелогично и невъзможно твърдение, подобно етикетиране трябва да се забрани. Корените на химофобията проникват на дълбоко. Ирационално сме склонни да преекспонираме степента на риска, който ни е представен. В САЩ хората е по-вероятно да умрат от сърдечни заболявания, отколкото от терористични атаки, но те се страхуват повече от тероризма. Само познанията по химия и токсикология могат да ни дадат ясна представа за опасността на различни продукти, което би ни позволило да вземаме по-рационални решения. Може би бихме могли да превърнем химофобите обратно в биофили. Има дори публикувана статия в журнала Chemie in unserer Zeit (1), която разглежда химичният състав на различни потребителски продукти, които са “без химия”. Статията очевидно е с празни листи, което трябва да подскаже на читателите и потребителите е, че предмети “без химия” няма. Без химия е единствено НИЩОТО. Статията много прилича на умна шега. http://6nine.net/2016/06/27/химофобията-е-ирационална-опасна-и-т/#more-2468

Исландия реализира втори брекзит за ингилизите. Не е като да си нямат исторически сметки за уреждане с гордите албионци

Крепост на Самуил се разпада Крепостта Траянови врата бе напълно реставрирана Добромир ДОБРЕВИво АНГЕЛОВ Реставрираната изцяло и открита преди по-малко от година крепост „Траянови врата“ се руши, видя „България Днес“. Мястото привлича множество туристи, тъй като там цар Самуил постига най-голямата си победа срещу византийците. На 17 август 986 г. е разбита войската на император Василий II Българоубиец, която опитва да превземе нашите земи. Значимото за българската история укрепление е скандално обновено с нискокачествени строителни материали. Естетиката и автентичността му са напълно нарушени. При реставрацията са използвани модерни олекотени тухлички, замазани небрежно с вар, които се трошат и ронят като вафли. Новата фасада на крепостта изобщо няма старинен вид. Тя ярко контрастира с малката запазена част от автентичния каменен дувар. „Мястото поразително прилича на скандалното Ларго в центъра на София. Всичко старинно е останало под новите тухли. Изглежда е някаква нова практика културни забележителности да бъдат съсипвани по този начин. Лошото е, че децата не могат да оценят истинското наследство, което имаме“, коментираха пред „България Днес“ група туристи, решили да посетят крепостта Траянови врата. Новите тухли вече се трошат Цар Самуил постига тук най-бляскавата си победа Още по-скандалното е, че за реставрацията на Траянови врата са погълнати 3,7 милиона лева европари. От пръв поглед обаче се вижда, че модернизираният обект далеч не струва толкова. Дървените стъпала и прегради са сглобени съвсем паянтово с тънки болтове и вече се клатят застрашително. Алеите из крепостта са недовършени. Най-голям присмех буди паркингът пред туристическата забележителност. Посетителите се майтапят, че може би това е единственият паркинг с кръгово в света. Пътната маркировка е направена напълно неадекватно. Кръговото движение е толкова тясно, че по него трудно може да маневрира дори маломерен лек автомобил. Разположени са и знакове за предимство, въпреки че по пътя почти не минават автомобили. Скандално кръгово в паркинг Друг куриозен момент е, че официално туристи могат да влизат в крепостта до 18 ч. До този час от информационния център събират такса от посетителите. Читатели обаче алармираха пред „България Днес“, че след 18 ч. всеки също може да се влезе безпрепятствено, тъй като с лекота се преминава покрай загражденията. Няма и охрана, която да спре прииждащите в по-късните часове хора. В този случай никой не събира и такса, което създава силна неравнопоставеност между идващите рано и по-късно туристи и отправя ясен намек за открито безхаберие. Крепостта и проходът носят името Траянови врата още от IV-V век. Преди това на пътя от Рим към Константинопол е била изградена грамадна врата. През турската епоха тя е станала известна на западния свят от дневниците на пътешествениците. Като граничен пункт тук е поддържана постоянна охрана и митнически пост. Първите разкопки на мястото датират от 1987 г. Името на цар Самуил напоследък все по-често се превръща в основна тема на полемики. Паметникът на българския владетел в центъра на София неколкократно беше осмиван заради светещите очи, като впоследствие дори едното око угасна. Около личността на владетеля има и друга драма. България реши официално да поиска от Гърция костите на цар Самуил да бъдат върнати у нас и да бъдат погребани с почести в църквата „Света София“ в столицата. Идеята на инициативния комитет „Да си върнем цар Самуил“ бе подкрепена от комисията по култура в Народното събрание. В момента тленните останки на един от най-великите български владетели се съхраняват в Солунския музей, събрани в кутии и кашони. На специална среща по темата в българския парламент професор Божидар Димитров обясни, че от доста време се водят тайни преговори за връщане на костите на цар Самуил в България, в които е участвал и той. Шефът на Националния исторически музей лансира идеята те да бъдат разменени срещу 32 златни и сребърни съда, открити в манастира „Косиница“. Димитър Енчев, бивш посланик на България в Гърция, потвърди, че от няколко години текат разговори по въпроса. http://www.dailypress.bg/крепост-на-самуил-се-разпада/

Колоната на Чандрагупта е от метеоритно желязо /с много голяма чистота/, затова не корозира. Но това е частен случай, а и физикохимичните свойства на желязото и на останалите метали /включително и на образуваната патина/ са различни, така че не подлежат на общи приказки. Но както неведнъж сме се убеждавали - природните науки не са ти силна страна, така че не знам защо се напъваш да разсъждаваш с оскъдните знания, които имаш в тази област.

3D PRINTING COULD SAVE CORAL REEFS http://www.popsci.com/3d-printing-could-save-coral-reefs?src=SOC&dom=fb