Last roman

всичко това е окей, но не е по темата.

Истини и неистини във видеото на отгледаното пиле без черупка Преди няколко дена Facebook страницата на Spoon&Tamago помести много интересно видео. В него се твърди, че група ученици излюпват пиленце, оплодено "ин витро" и развило се извън яйчената черупка за първи път в историята. Къде е истината и какво не е много вярно, разказва сайтът Snopes.com. Клипът е част от японското образователно телевизионно шоу "Gatten", което бе излъчено на 18.05.2016 г. и е много любопитно - не всеки ден можеш да видиш как обикновен жълтък и белтък постепенно се превръща в живо същество. Какво е вярно: видеото показва пиленце, "излюпенето" след развитие извън яйчената черупка. Какво не е вярно: Експериментът не е измислен от група ученици и видеото не показва за "първи път в историята" подобен експеримент. Всъщност подобни експерименти са правени и по-рано в лабораторията. Техниката на отглеждане на зародиши от яйца без черупка е разработена от професорите Ютака Тахара (Yutaka Tahara) и Обара (Katsuya Obara), които участват в училищния експеримент. Този метод е полезен за работа с генетичния материал на ембриона. Работата с яйце без черупка позволява на учените да манипулират генома на ембриона на почти всеки етап от неговото развитие. Тази технология може да бъде полезна и за специалисти, работещи в областта на регенеративната медицина. Учените работят и с ембриони вътре в яйца с черупка през тясна дупка в нея, а това не е много удобно. Има методи, използващи изкуствени обвивки или специални контейнери с пропускливи мембранни стени. Но при нито един от тези методи не оцеляват повече от 50% от пилетата. Защо са толкова важни експериментите с птичи ембриони? Например, за да се проследи връзката между птици и динозаври и защо не - да се отгледа жив динозавър. Има вече постигнати частични успехи в това отношение. Например биолози от Йейл, чрез намеса по време на развитието на ембриона са блокирали протеините, които са отговорни за образуването на човка. В резултат на това, черепът на модифицираното пиле започва да прилича на череп на влечуго. Самият клюн - отличителния белег на птиците, който представлява плътни, удължени междучелюстни кости (premaxillae) - се превръща в муцуна. (вж "Как динозавърските муцуни са се превърнали в птичи човки"). По-рано тази година биолози от Чили успешно пък възстановиха динозавърските крака чрез намеса в развитието на птичи ембрион.(вж "Върнаха на птица динозавърските крака чрез молекулярен експеримент") Техниката, предложена от японските учени, осигурява висока степента на оцеляване на ембрионите - повече от 90% до 17-тия ден на развитие. За да се осигури нормалното развитие на птичия ембрион, е разработен начин за доставка на калций за ембриона. Това става с помощта на калциев лактат и дестилирана вода. Кислородът се доставя в чист вид. Клипът с учениците, показващ отглеждане на пиле без черупка, не само не е за "първи път в историята", той дори не е първата демонстрация пред камера. Ето това видео вече е показвано по японската телевизия. http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_48889.html?preview=ok

И ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ЛАРГОТО Ларгото или Археологическият комплекс Сердика представя останки от римския град, разкрити в периода 2010 – 2012 г., във връзка с изграждането на метростанция „Сердика 2” и осъществяването на проект „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика”. Комплексът, с площ 9000 кв. м., обхваща части от осем улици, раннохристиянска базилика, терми, шест големи жилищни сгради, една от които по всяка вероятност е на магистрата, с хипокауст (отоплителна система) и късносредновековен храм. Разкрити са части от Декуманус максимус – централната главна улица, свързваща източната със западната порта на Сердика; Декуманус 1 и 2 – северно от Декуманус максимус; Кардо максимус – главната улица свързваща северната с южната порта на Сердика. Експонирани са мозайки, вътрешни дворове, бани, тоалетни и различни елементи от водопроводната и канализационната системи на града. Всички градежи и структури са от периода І – VІ век. Оставяме настрана въпросите защо броени дни след тържественото откриване на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика” на столичното Ларго стъкленото му покритие протече, а малко след това скандално се и пукна… Оставяме настрана въпросът къде всъщност потъна голяма част от 15 293 036, 01 лева, защото и с просто око е видно, че тя не е инвестирана в Ларгото… Ще оставим настрана и въпросът, защо надгражданията върху оригинала, наречени „реставрация” вече се рушат… По тези въпроси много се изговори и изписа. Ще обърнем внимание на две други недоразумения, които като да убягнаха от фокуса на критиката и медиите, който не без основание беше бутафорната реставрация на непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата. Към този момент археологическите разкрития под платното на булевард „Мария Луиза”, незнайно защо все още не са обществено достояние, въпреки че и консервационните работи по тях са отдавна вече приключили. Вероятно прави впечатление, че за непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата използвахме израза „реставрация”, а за покритата „консервационните”. В това се състои едното недоразумение. Дори и неспециалист може да установи принципната разлика в отношението на проектанта и изпълнителя към бутафорно достроената открита част и покритите, под платното на булеварда и в пространството пред Министерския съвет. И за двете може да се каже, че е извършена добра консервационна работа, с минимална намеса в оригинала и естетично експониране. Силно впечатление прави деликатното отношение към останките от късносредновековния храм и стенописите му. Това идва да покаже, че експертите, които са работили по обекта са достатъчно компетентни и много добре знаят какво и как трябва да се извърши, за да се запази автентичността на паметника. Защо тогава, Боже Господи и под чия диктовка беше допуснато вандализирането на непокритата част, което щеше да е с още по-тежки последици за паметника ако не беше силният обществен и медиен натиск? Може би това е било опит да се оправдаят прекомерния брой милиони… Засега оставяме на съвестта на държавните мъже, които с тържественото откриване на обекта се опитаха да излъскат имиджа си на културтрегери отговорът на този риторичен въпрос. Другият въпрос, който буди недоумението ни е отстраняването на всички останали културни слоеве и материални свидетелства за другите исторически периоди, освен римския. Както знаем от историята, преди Римската империя да завладее района, в Софийската котловина е живяло тракийското племе Серди, което е дало и името на римския град. По-късно това е било територия на Византия, на България, а впоследствие и на Османската империя. Площта на античния комплекс „Сердика” на столичното Ларго е достатъчно голяма, за да може без проблем някъде в периферията му да се остави, подобаващо консервира и естетично експонира стратиграфски срез, който да свидетелствува за двехиляди годишната история на възходите, паденията и приемствеността в развитието на Сердика-Средец-София. В този си вид обекта създава впечатление, че на това място не е имало никога нищо друго освен римска Сердика, а след пауза от около хиляда и шестотин години на гола ливада са били издигнати сградите на бившия партиен дом, президентството и министерския съвет. Ние сме убедени, че находките са надлежно прибрани в Музея за история на София, но според нас от туристическа и опознавателна гледна точка разказът така е непълен. А от археологическа гледна точка това е недопустимо! 15 293 036, 01 лв. http://terminal3.bg/i-oshhe-vednzh-za-largoto/

Salvete amici!На 08.06.2016 г. в София бе учредена групата за антични реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“ /Мос Майорум Улпие Сердице/, първата реенакторска група в столицата ни, посветена на пресъздаването и популяризирането на древното минало. Каним всички интересуващи се от историческите възстановки като хоби да се присъединят към нас! Ако сте увлечени от античната история и желаете да я представите обективно и достоверно, добре сте дошли в нашите редици! Председателят на сдружението, Владимир Попов е един от първопроходците в римските възстановки в България - от 2007 г. развива това хоби, което е доста популярно по света, а напоследък и у нас. Заместник председателят Даниел Кръстев се занимава с тази дейност от 5 години и е администратор на една от най-посещаваните фейсбук страници, популяризираща богатото ни археологическо наследство : „Bulgaria - Thracian Treasures“. Целта на възстановките или както ги наричаме реенактмънт /oт английското 're-enact' - възстановявам/ е точното и адекватно пресъздаване на римската екипировка, бит, ритуалистика и култура пред съвременна публика. Идеята е да запознаем интересуващите се с любопитни аспекти от живота на римляните и да неутрализираме изкривяването и заблудите, натрапени от филмовата индустрия или некоректно представени факти, плод на групите за туристически атракции. Един от най-вълнуващите моменти в реконструкцията е т. нар. 'жива история' - максимално потапяне в миналото, представянето на начина на живот на древните, техните занаяти, обичаи и нрави. Интересен аспект е и експериментирането с римската кухня – приготвяне на ястия по рецепти, достигнали до нас през вековете. Също популярни демонстрации в античния реенактмънт освен пресъздаване на римска бойна и гражданска екипировка, е запознаването на публиката с разнообразните римски игри, спортни състезания, римска медицина, театрални постановки и ритуали. Членовете на групата имат богат опит от участия със сродни организации в страната – „Legio IIII Scythica” /гр. Добрич/, „САСР-СИЛА“ /гр. Пловдив/, „НД Традиция“/Клон Велико Търново/, „Група за възстановки към АР Абритус“ - /гр. Разград/, „Чигот - Сдружение за исторически възстановки“/гр. Варна/. Нашият председател Владимир Попов освен участията си на международни фестивали в чужбина, нееднократно е организирал и помагал за провеждането на реконструкторски мероприятия в Пловдив, Кюстендил, Кабиле, Стара Загора, Разград Гърмен и Никюп. Също така от 10 години пише статии за римската армия и живота на древните в интернет пространството. Те могат да бъдат прочетени в броевете на списание "Българска наука", историческите форуми на "Традиция", "Бойна Слава" и "Дир.бг". Безвъзмездно предоставя информация на много родни майстори и занаятчии /Иван Рендаков, Петър Генов, Калина Атанасова, Цветин Апостолов, Стефан Стефанов, Емил Маринов, Петър Петров/, за да изготвят по-точни и прецизни реплики на антично въоръжение, облекло и предмети от бита за нуждите на възстановчиците у нас. Групата има интерес и желание да работи с музеи и общини, които добросъвестно и коректно популяризират античното ни минало, защото народ който не уважава историята си, няма и бъдеще. Bene valete!

темата в сегашния й вид е просто булшит, за което заслуга имат активно спамещите в нея.

Екип от учени идентифицираха уникални анатомични характеристики на един вид сляпа пещерна риба в Тайланд, които позволяват на рибата да ходи и да се катери по водопади по начин, сравним с четириногите бозайници или земноводни или т. нар. тетраподи. Изненадващите констатации на изследователите от Технологичния институт на Ню Джърси (New Jersey Institute of Technology - NJIT) са публикувани в Nature. Наблюдаваните досега други "ходещи" риби се придвижват с помощта на перките си, а Cryptotora thamicola, която е обект на изследването, се движи като саламандър. Необичайният тазов пояс Уникалното, това което отличава тази сляпа пешерна риба от другите "ходещи" риби е, че тя има особена анатомия - тя използва за ходенето си необичайния си таз. Тазовият пояс на рибата има подобни морфологични характеристики като тези на сухоземните гръбначни. "Тя притежава морфологични характеристики, които преди това са приписвани само на четириногите. Тазът и гръбначният стълб на тази риба позволяват да подкрепят теглото тялото й и предоставят достатъчно място за закрепване на мускули за ходене" - обяснява съавторът на изследването Брук E. Флейминг (Brooke E. Flammang). "Ние открихме, че Cryptotora има тазов пояс, който е свързан с аксиалния скелет чрез връзка с хипертрофирано ребро на седмия прешлен"- пише в изследването. Компютърна микротомография на Cryptotora thamicola. Източник: "Tetrapod-like pelvic girdle in a walking cavefish" / Brooke E. Flammang, Apinun Suvarnaraksha, Julie Markiewicz & Daphne Soares. Откриването на такава способност не е наблюдавана при други риби и добавя още информация за това как анатомията трябва да е еволюирала, за да позволи на видовете да ходят по земята. Компютърна микротомография на златна рибка. Вижда се разликата с Cryptotora thamicola. Източник: "Tetrapod-like pelvic girdle in a walking cavefish" / Brooke E. Flammang, Apinun Suvarnaraksha, Julie Markiewicz & Daphne Soares. Въпреки че наблюдения в природата на тази пещерна рибка са документални и преди, това става много трудно, заради недостъпността на местата, които обитава - пещерите на северен Тайланд, съобщава ВigТhink. Поради това не е проучена до момента и последните научни изследвания хвърлят съвсем нова светлина върху уникалността на това неуловимо същество. "От еволюционна гледна точка, това е огромна констатация," - заяви съавторът на изследването Брук E. Флейминг (Brooke E. Flammang). "Това е една от първите живи риби, която действа по начина, който смятаме, че трябва да са действали, когато рибите са еволюирали от течна среда към сухоземна". Еволюцията на четириногите започва преди около 395 милиона години по време на периода девон, време традиционно известно като "Епохата на рибите". Когато четириногите се приспособили да живеят на сушата, телата им се променили. Тайландската пещерна риба е очарователно напомняне и потвърждение на нашите знания за това време. ВИДЕО КЪМ НОВИНАТА http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_48656.html?preview=ok

Попрочетете Гогол и ще Ви стане ясно колко сее 'отличавал' навремето украинския /или малороския/ от руския. Но темата е за един момент от вековната полско-руска разпра.

Или как този пазар за милиарди, който не подлежи на качествен контрол дори в САЩ печели продавайки опаковки, без заявеното върху тях съдържание на Биологично активни вещества. Някои от тези компании са разпространени и на българския пазар и приемайки техните продукти, вие всъщност хапвате соя и нишесте: FDA Finds Majority of Herbal Supplements at GNC, Walmart, Walgreens, And Target Don’t Contain What They Claim – Instead Cheap Fillers Like Wheat And Soy Powder http://greenfoodmagazine.com/fda-finds-majority-herbal-supplements-gnc-walmart-walgreens-target-dont-contain-claim-instead-cheap-fillers-like-wheat-soy-powder/

За 'Охлюв на склона' няма ли някой желаещ да разказва? Или пък 'Обреченият град'... Изобщо антиутопиите им са номер едно.

Непоправим си, да знаеш :))))

уникални са дотолкова, доколкото са живели изолирани няколко хилядолетия. Ама то по тази логика аборигените в Австралия са най-уникални.

а ето и от древен Рим:

Проф. Попов: Заразихме се от Македония с мания за бутафория Автентичността е важен феномен за психологическото възприемане на паметника, без който всичко може да се разпадне с едно духване Професор Петър Попов е сред водещите български реставратори, специализирал се в реставрацията на произведения на изкуството от Античността, Средновековието и поствизантийския период– стенописи, мозайки, икони. Работил е и продължава да работи по много от най-интересните обекти в страната, сред които Базиликата "Св. София", Бачковския манастир, множество тракийски гробници и др. Той бе един от гостите и лекторите на провеждащия се на 30 и 31 май в столицата семинар на тема „Съхраняване и реставриране: от декоративни повърхности до исторически сгради”, организиран от ИЧЕ – Агенция за пoдпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина, италианското посолство, българските им партньори и др. Събитието е принос към повишаване стойността на археологическото и художествено наследство на България чрез опита и технологиите на световния лидер в областта - Италия. OFFNews се срещна с проф. Попов, за да обсъдим тенденциите в реставрацията на исторически паметници на културата и архитектурата, световния опит в областта, провалът на Ларгото, унищожаването на културното ни наследство с цел печелене на пари и възможностите да го спасим. Каква е темата, която ще представите на семинара? Поканен съм в качеството си на специалист по основната тема на семинара, която е консервацията и реставрацията на антични и средновековни артефакти. В случая могилни покрития с гробнични структури вътре, нашите т.нар. тракийски гробници. Едно от нещата, които ще представя, е работата ни по проекта за реставрация и консервация на подовата мозайка от най-ранния храм под Базиликата „Св. София“, който датира от средата на 4-и век, когато се създават условия в тогавашния некропол да се изгради малък християнски параклис. Неговият под е бил с мозайка, която е оцеляла в достатъчна цялост, и ние сега се стараем да направим така, че да я реставрираме и да я възстановим много близо до мястото, където е открита и преди 15 години сме извадили за консервация. Както знаем, Италия е страната в Европа с най-много археологически обекти, и се предполага, че реставрацията е на наистина много високо ниво. Какви са общите неща в практиката между България и Италия, и има ли какво да учим още от тях? Имаме твърде много какво да учим от тях, защото Италия както е люлка на реставрацията и консервацията на паметници на културата и произведения на изкуството от последните няколко века, така има и примери за съответните грешки и неуспехи. Консервацията и реставрацията е изпълнена с не само положителни и напълно успешни проекти. За съжаление или не, това е както в хуманната медицина свързано с много експерименти, непрецизни и недалновидни операции. Засега във всяка една сфера, както в монументалната архитектурна консервация, така и в най-малките детайли на иконите, манускриптите и др. се откриват неща, които не би трябвало да се правят така, но преди 20, 40 или 120 години това е било решението и единственият шанс. В началото на 20 век са открили цимента и с бетон са направили консервация и реставрация на такива неща в Италия, от които сега не могат да се отърват от тази консервация. И при нас има такива случаи, където с цимент през 30-те години е направена консервация на контурите на фрески в църквите в Трапезица, в резултат на което са останали само циментовите поправки, а оригиналът е изчезнал. Не е лесно да се извърши една много добра консервация или реставрация, тя е резултат на много усилие и не една и две грешки. Тъй като практически всичко е имперично установимо, докато не премине изпита на времето, дадена консервация не може да получава хвалебственост, а само критика. Критиката е най-полезното нещо, тъй като няма случай, в който при някой паметник всичко да е перфектно направено. Винаги се установяват разрушителни процеси от вторично естество, било то с повече или по-малко принос на това, което наричаме опазване, с разбирането в онзи момент, когато е взето. Разбира се, нищоправенето не е най-доброто решение. Немислимо е да се лиши човекът и цивилизацията от възможността да общуват с произведенията на Античността, Средновековието. Той е неизменно важен. Затова консерваторите и реставраторите правят всякакви добронамерени усилия да ограничат разрушителния процес. Да го премахнат е почти невъзможно, но да го ограничат е в програмата на добрите реставратори. Защото ние съхраняваме едно състояние на нещата, не съчиняваме, не интерпретираме прекалено. Не можем да направим от факта фалшификат, това е един от най-големите грехове, където автентичността, както у нас напоследък доста често се случва, е подценена до степен, където на наблюдаващия се предава една визия, една фантазия за реставрираните паметници, която почти е фалшива. Доколкото знам, за да се предприемат реставраторски дейности до зъбер, да се зида, трябва да има много ясни исторически сведения и то от повече от един източник? Нашите документи, в които сме полагали символична клетва, е да се ограничим до границите на оригинала. Всички хипотези и реконструкции са възможни само в определена и доста ненатрапчива форма. Нищо не може да се възстанови, оригиналът изчезва бавно и постепенно, такава е съдбата и може би философията на Създателя – всяко нещо да има начало и край, и колкото и да се продължава, не е необходимо то да бъде съчинявано прекалено. Както виждате, в Италия почти никъде никой не си позволява да зида и строи, да фантазира свободно. Дори всички знаят много добре, че огромна част от скулптурите на Микеланджело са със следи на недовършеност – правено и обобщено оставено на фантазията на наблюдаващия. Въображението не трябва да се пренебрегва, то трябва да се уважава, интелигентният човек сам ще възпроизведе необходимите образи дори в детайл. Когато видите един лист пергамент от Евангелие от 3-4 век, някаква окъсана хартия, никой няма нужда и полза от това, ако листът бъде попълнен с целулоза и там бъдат написани, макар и с най-съвършени техники, букви от вече изчезнал вероятно текст. Автентичността е феномен, който е толкова важен за психологическото възприемане на паметника, че само с едно духване може да се разпадне всичко. Затова в реставрацията трябва да има много важен принцип, който да се уважава – че престараването е като преяждането. Какво е мнението Ви за показването на хипотетичната визия на паметници на културата и архитектурата чрез 3D графика и компютърни технологии? Това е най-добрият, коректният и елегантен начин да се подпомогнат въображението и разсъждението, на който се интересува от тези неща. Това не накърнява оригинала и дава свобода с предусловие, че не се говори за натрапчива действителност, а просто се предлага разсъждение. Все повече и повече ще бъде възможно да се възпроизведе каквато и да е хипотеза, защото във всеки случай и обект има поне няколко възможни насоки за развитие на хипотезата – първичната и насложилите се функции. Всеки паметник съществува с няколко периода на развитие, на промени, на преустройства – коя е оптималната дата, кой е оптималният вид на творбата? Ако видите Джокондата без патината, какво? Ако видите ръцете на Венера Милоска, какво ще стане? Чувал съм, че в Древен Рим и Древна Гърция статуите са били оцветени, не са били във вида, в който достигат до нас. Така е, това не означава, че трябва да ги изрисуваме и изпълним с пигмент. Пак казвам, че с феномена на времето оригиналът придобива сложен комплекс от стойности, в който времето и промените, които настъпват, създават достатъчно основание за разсъждение. Канилюрите, счупванията и т.н. не донасят естетическа или художествена по-висша стойност на творбата, но изграждат представата за натрупването на това, което се случва. Епикризата на творбата. Някои хора смятат, че е по-добре археологическите разкопки да бъдат погребани, ако не могат да се възстановят в момента или това ще стане некачествено, съгласен ли сте? Да, да, да, това за България просто трябва да излезе едва ли не като закон – че по-добре да се създадат проекти за затрупване и трайна консервация, че да не се консумира обектът, защото това води до неговото унищожаване. Огромна част от суперструкциите и какво ли още не открито, сега са разрушени само за няколко десетилетия, което налага да се построяват пак, но този път с нови китайски материали. В тази връзка, какво е мнението Ви за последните реставрации, които се направиха на Ларгото, на Цари Мали Град, например? Не съм привърженик, ще трябва друг да Ви отговори по-позитивно и въодушевено по темата. Това за мен не е консервация, това са атракции, които могат да съществуват, но това вече не са паметници на културата. Нито едно копие, нито една визуализация от този род не може да се нарече оригинал. Те са си някакъв оригинал, но са се отдалечили до такава степен от автентичното, че придобиват други стойности. Те са оригинал от 2016 г., не от преди 2000 години. Точно така. Те са атракциони, там може да бъде въведено и модерно изкуство, да бъдат създадени школи за плетене на тръстика, всичко може да бъде направено. Много Ваши колеги са против случилото се и продължаващото да се случва, както сега при Асеновата крепост, защо обаче гласът ви не се чува, а вместо това министър Рашидов посочва двама-трима реставратори, които го подкрепят, и си кара, както си знае? Това е тежък въпрос, свързан с по-лесните пари. Строителството е по-доходоносно, консервацията, която е с много по-малко средства, дава по-скромни резултати, не дава този атракцион. Консервацията създава произведение, което трябва едва ли не да се види в музей. Атракционите и реконструкциите създават възможност на няколко типа продукти да се развият и разцъфтят, като съвременно строителство и много други функции. Като се погледне демократично, произведението на изкуството е многозначително, но етиката предполага то да бъде оставено да въздейства с максимално автентичните си параметри и стройности. Но никой, за съжаление или не, не може да забрани на някого да си направи каквито иска преобразувания с това произведение на изкуството. В епохата на попарта сме виждали какви ли не комикси и превъплъщения на шедьоври от средновековието и античността. Всичкото това не може да бъде забранено, не може да бъде забранено взривяването в Палмира, то се случва, животът е такъв. Сега обаче, ако някой иска да строи взривеното, без да няма дори 3D документация или направено с лазерен скенер заснемане, всичкото това ще е измишльотина. Никой няма да бъде щастлив, ако се издигне Родоският колос. Имаше такива планове. Има, но много са малко хората, които подкрепят, парите ще бъдат сериозни, говори се за десетки милиони. Може би, ако Храма на Афродита в Ефес някой се опита да го издигне с ей толкова големи колони от цели парчета и т.н. Но надали, надали това вече може да въодушеви възприемането. Пак казваме, че автентичното и оригиналното са цехови понятия от изкуствознанието, използвани по-широко. Те не са разтегливи обаче, не се деформират така лесно. Не може от едно копче да се ушие костюм, някои го правят, но съвсем безсмислено. Дадохте пример със стореното от „Ислямска държава“ в Палмира, а и не само там, но това са терористи, а у нас подобни неща се извършват от официалните институции. Може ли да се говори за културно престъпление, ако не за престъпление по закон? Не знам дали е престъпление, това е просто изблик на маниакалност. За престъпление е малко тежко да говоря, аз поне не съм такъв род човек, но това е едно, за съжаление, егоцентрично, маниакално понякога, надскачане на всичко позволено за създаване. Това в Македония стана и ние се заразихме до някаква степен. За мен драмата е, че ние лесно се заразяваме от лоши неща. Можете ли да ми дадете положителен пример за реставрация в България и в чужбина, и за отрицателен съответно? Много са. Положителен пример за реставрация в България е старата казанлъшка гробница, над която по времето на Втората световна война с елементарни средства и брезент е направено перфектно решение за защитата ѝ. Тя не е загубила и един процент за периода след откриването си. Това е добър пример за мен и даже става за учебник. Реставрацията и консервацията не са еднократни кампании, после в годините сме сложили климатични инсталации и т.н. Но се касае за последователност, в която са малко лошите компромиси. За света иначе... Чували сте за пещерата Ласко, която посещаваха заради праисторическите рисунки десетки и стотици хиляди хора, които докарваха пари, туризъм. Но за да се съхрани оригиналът, правилното решение бе тя да се затвори, както сториха, и да се направи в известна дистанция копие – каверна, в която моделираха вътре нещата по същия начин, условно. Това е копие, не са поправяли оригинала. Така би трябвало да се правят и в България нещата, който иска да реставрира замъка Асеневци, крепостта, която никой от живите не е виждал, или еди какво си – около Търново има баири, да си направи един „скансен“ и да си построи там и църкви, и копие на крепост, копие на замък, не да измисля патриаршия, която не е била такава, не да вдига 2-3 метра зидове от тухли, които никога не са били такива. Така се изкривява възприятието, като се пипа грубо оригинала, се стига до положение, че авторът започва да се обръща в гроба си от отчаяние какво правят с неговите неща. В чужбина има отрицателни примери също доста. Там, за съжаление, за да се стигне до по-ранния вид на произведението, се отстраняват вторични или други периоди на наслагвания. Елиминират се покрития, надживописвания на икони и картини, например, в които има друга информация, друга реалност, последващи мода и интереси, които не трябва с лека ръка да се премахват, за да се стигне до руината от някакъв пра-пра-пра период. Така цялата техника на археологията и в България се гради на това, че се отстранява късният период, за да се стигне до по-ранния. Както се случи с Ларгото, където османският и средновековният период бяха напълно премахнати, за да се стигне до римския. Така е, така е. Това са жестокостите в реставрацията, че някой трябва да бъде отстранен. http://offnews.bg/news/Interviu_66/Prof-Popov-Zarazihme-se-ot-Makedoniia-s-maniia-za-butaforiia_630175.html

три синджира роби... Иначе - явно да не се загубят във виелицата

явно и сред турските военни превалират ислямисти и египетският сценарий няма да се повтори.

Теология на шарлатанството: как псевдонауката се превърна в религия Трудно е да се бориш с шарлатаните. Те облъчват наивните хора чрез всеки информационен канал: печатни носители на информация, радиа, телевизии, интернет сайтове, социални мрежи и дори лекции, в които едва забележимо се насочва вниманието на публиката към определена марка продукти. Много хора са жертва на това шарлатанско движение. Те вярват на антиваксърските небивалици, на империята с хранителни добавки, чудотворните лекове против рак, които ни дава природата или нещо друго, което на думи звучи толкова добре, че сякаш е невъзможно да е реалност… И не е! Но може би подхождаме към проблема по грешен начин. Вместо да гледаме на шарлатанството като форма на интерпретиране (грешно) на познанието, трябва да гледаме на него като на религия. Изглежда, че за огромна част от хората (най-често лековерни и без критична мисъл) псевдонауката се е превърнала в религия – съдържа сътворение, демони и върховно спасение. Замислете се… Митът за Сътворението. Всяка религия се основава на мит за Сътворението на всичко, а Шарлатанството не е по-различно. Сътворението при шарлатанството много наподобява на това при юдео-християнските вярвания, но главната роля на Бог в този случай се изпълнява от самата ПРИРОДА. Природата е създала човешките същества да функционират по един перфектен начин и да живеят в Палео градината на Рая, в която всички ядат органична храна, спортуват редовно, лекуват се с народна медицина, което обяснява и тяхното дълголетие. Истинска идилия без химия . Но какво се е объркало? Грехопадението. Както всички знаем човешкият вид е изпаднал от Рая. Змията в Градината на изобилието всъщност е Технологията, която е примамила хората далеч от Природата. Резултатът е видим – развили са се заболявания като аутизъм, рак и наднормено тегло. Болни сме, защото ядем от Дървото на познанието. Демоните. Пренаселени с демони. Може да не можем да ги видим пряко и определено не можем да ги открием с модерните ни научни технологии. Разбира се не ги наричаме демони, а токсини. Токсините функционират като демони. Те са навсякъде. Те са дяволски творения, които пируват на гърба на слабите. Предопределението. Калвинистите са вярвали в предопределението, което им позволило да идентифицират духовно избраните по своето материално богатство и успех. Шарлатанството има своя версия на предопределение. При него духовно избраните могат да се разпознаят по доброто си здравословно състояние. Късметът няма роля в калвинисткото предопределение. Не си забогатял поради късмет, умения или знания. Късметлия си, защото си избран от Бог. Късметът няма роля и в шарлатанството. Не си здрав, защото си късметлия. Здрав си, защото си един от избраните. Може би трябва да се спомене, че хората, които се разболяват може би са направили нещо, за да заслужат заболяване или са увредени от демони. Да се ваксинираш или да пиеш антибиотици е нещо, което може да ви донесе гнева на Природата Дяволът. Дяволът си променя формата. Един ден той е технологията, на следващия е Биг Фарма, а после може да е дори Бил Гейтс. Дяволът е отговорен за заболяванията, а единственият начин да останете здрави е да осуетите плановете му. Как? Като откажете това, което ви предлага Дяволът: ХИМИЯ ! Какво е химията в религията на Шарлатанството? Според науката „химикалите“ изграждат абсолютно всеки вид материя, но не и според Шарлатанството. Според тази идеология химия е всичко, което има дълго, сложно и страшно име. Екзорсизмът. Заболяванията са причинени от токсини, демоните на псевдонауката, така че не трябва да се изненадвате, че лечението включва екзорсизъм. Той включва прогонването на демоните чрездетоксикация. Вярата. Подобно на всички религии и Шарлатанството се нуждае от вяра, тъй като не може да се докаже дали работи, или че е истина. Но в Шарлатанството вярата се нарича „интуиция“. Пример: Не е от значение за антиваксърите дали има реална наука, която да подкрепя техните твърдения, защото интуицията им подсказва, че ваксините причиняват аутизъм. Те отхвърлят всякакво рационално обяснение и като истински вярващи смятат, че силната вярва в присъствието на реални доказателства се счита за символ на отдаденост, а не наивност. Свещениците. Всяка религия има своите свещеници, които снабдяват „нуждаещите се“ с шарлатански пособия и услуги. Но вместо да предложат реално лечебни терапии, шарлатаните предлагат (срещу заплащане) суеверия и подкрепа при отхвърляне на всичко рационално. Те продават субстанции без никакви лечебни ефекти (билки, хомеопатия) и предлагат приятелство и съпричастност, които заменят реалните знания. Молитвата. Шарлатаните създават грешната представа, че молитвите и магическите заклинания могат да лекуват дори рак. Това се постига чрез изграждане на илюзия и ловки лъжи. Спасението. Целта на Шарлатанството е същата подобна на всяка една религия – да бъдете спасен и приет в Рая. В случая на Шарлатанството Раят е илюзорната представа за перфектно здраве, което е сътворено от Природата. Идеята, че Шарлатанството е религия всъщност ни подсказва как трябва да гледаме на него. Много е трудно да убедиш вярващи хора с реални аргументи. За съжаление подобряване на научните познания и особено специфични познания в определени дисциплини (имунология, онкология, биохимия) е неефективно. Трудно е, когато силната вяра при наличието на реални факти се определя като пълна отдаденост. Когато поставяме под въпрос твърденията на антиваксърите, ние не поставяме под въпрос определени емпирични твърдения, а цялата им идеология. Следователно не би трябвало да се учудвате, че в САЩ някои лекари получават смъртни заплахи от антивакс активисти. Шарлатанството не е просто невежество спрямо основни научни принципи. То рефлектира върху погледа върху света, който позволява на хората да контролират своите страхове. Жертвите на Шарлатанството вярват, че им е писано да се завърнат в състояние на пълно здраве благодарение на Природата и натуралното. Късането на връзката между хората и Шарлатанството ще има нужда от нещо повече от добро научно образование. http://6nine.net/2016/05/30/теология-на-шарлатанството-как-псевд/#more-2305

Да де, идеал за епическа/утопическа личност. Само че няма такова животно в природата.

ама не му пречи да опита да съсипе държавата си и да предизвика широкомащабна криза в региона.

идейката на Ранд е доста по-различна от класическото определение за демокрация /тя лансира схващането че силни, можещи и способни хора, трябва да управляват неспособните, без оглед на моралните качества на първите/ и донякъде се доближава до утопичната философия на Платон за държавата. И е също толкова неприложима, колкото е и идеализираното кастово общество на елина.

'нормално' е, щом султан Ердоган плю на делото на Ататюрк и копнее да възроди Османската империя.

Оплакващите избитите полски военни удобно забравят за оставените да измрат от епидемии в полските лагери около 20 000 пленени червеноармейци през 1919-1922 г. Което си е геноцид. Както казах - историята на руско-полските взаимоотношения е дълга и е низ от размяна на взаимни удари. Няма прави и криви, просто такива са им съседските отношения. Но определено в исторически план руснаците са били доста по-хуманни към поляците, когато са били по-силни. Това е и смисълът на темата. Да не я разводняваме с мнения за различни исторически периоди.

неоосманизмът софициално си показа грозната зурла и пак чука на вратата на Европа. Поради импотентността на Брюксел, цялата ни надежда е в кюрдите.

то дозата прави отровата, така че не ближи силиция. Има много по-безопасни и действащи само в чревния тракт медикаменти.

Много правилно отклонение. Поляците покрай вековното противопоставяне с Руската империя, винаги са се стремяли да откъснат етнокултурно територии, населени с малороси и великороси, насърчавайки католицизирането и полонизацията им. Моите впечатления са същите - след 1991 г. украинският език доста се поополячи, съвсем нарочно и методично се натрапваха какви ли не митове за 'украинска нация' от памтивека, измисляше се нова история - величаеха се откровени предатели и нацистки колаборационисти. Всички видяхме до какво доведе това. За интересуващите се от темата за създаването на Украйна, мога да препоръчам ето тази книга: http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Polit/shirok/

мдам, ефектът на Дънинг-Крюгер в действие. Живи и здрави и не правете това вкъщи.