Last roman

Denisovan DNA Detected in Modern Populations in South Asia http://archaeology.org/news/4294-160328-dna-denisovan-south-asia

Ето още ужасяващи сведения за масови кланета отпреди 5000 години: http://warspot.ru/5620-pervobytnaya-voyna-pamyatniki-genotsida

и на български: Кървава касапница отпреди 3250 години в Северна Европа, озадачава учените с мащабите си 2 Бойно поле отпреди 3250 години на територията на съвременна Германия разкрива пред археолозите останки от загинали воини, дървени бойни бухалки, върхове от копия, кремъчни и бронзови върхове от стрели и бронзови мечове и ножове. Ужасът на сцената е застинал във времето, “консервиран” в торфните отлагания. Учените са изненадани от мащабното сражение. До този момент никъде другаде в Северна Европа не са откривани следи от толкова голяма битка, а се смяташе, че сражения с такива мащаби са се водели в далеч по-късни времена. Поради това, както и заради липсващи каквито и да е писмени източници, никой не знае кои са били воините, срещнали се в битка край бреговете на река Толензе в северната част на днешна Германия, близо до крайбрежието на Балтийско море. река Толензе, край чиито брегове се е разиграла кървавата битка Анализите на останките на откритите до момента 130 мъже, загинали на възраст между 20 и 30 години, сочат, че някои от тях не са местни, а е възможно да са дошли от места, отдалечени на стотици километри – от териториите на днешна Полша, Холандия, Скандинавия и Южна Европа. Ръкопашното сражение, в което може би са участвали хиляди мъже, вероятно се е разиграло в един ден. Схватката е била брутална, пишат авторите на изследването на останките от Толензе в статия за списание Science. В битката са участвали и конници. Към днешна дата, учените смятат, че са проучили едва 2-3 процента от бойното поле, но вече разполагат с много материал за изследване. Освен човешките останки, открити са и костите на пет коня. Два златни пръстена, открити сред останките Победителите са взели скъпоценностите от телата на загиналите, но някои от жертвите са били потопени във водата преди да бъдат обрани, а впоследствие останките и скъпоценностите им са останали хиляди години заровени в торфа. По времето, когато се е състояло сражението, все още няма писменост, затова и не са запазени сведения за това, кои са били тези хора и защо са водили битка. Старата максима гласи, че в античността хората са воювали по три основни причини: земя, добитък и жени. Но за конкретния случай няма как да се твърди със сигурност, каква е точната причина за конфликта. Човешки череп с фрактури, открит при разкопките Бойното поле край река Толензе е открито през 1996 година, когато археолог-любител се натъква на човешки кости край бреговете на реката. В костта, която открива, е забит кремъчния връх на стрела. При първоначалните разкопки, извършени от археолози, откриват още строшен череп и дървена бойна бухалка с дължина 73 см. Радиовъглеродното датиране на останките показва, че те са от около 1250 година пр.н.е. Кремъчен връх на стрела, забит в кост от горната част на човешка ръка. Първата находка, насочила археолозите към бойното поле край река Толензе В периода между 2009 и 2015 година изследователи от Университета в Грайфсвалд и отдела по археология в Мекленбург-Предна Померания откриват още останки от коне и хора, по костите на които има много следи от смъртоносни наранявания. Дървена бойна бухалка Намерени са и много дървени бухалки, бронзови и кремъчни върхове на копия и стрели. Учените предполагат, че може би останките на още стотици мъже остават неоткрити до този момент. Дървена бойна бухалка “Ако е вярно предположението ни, че останките се отнасят към едно единствено сражение, имаме си работа с конфликт с такива мащаби, за които никой не е предполагал, че се е случвал северно от Алпите през бронзовата епоха. Просто няма друго събитие с такива мащаби, с което да може да бъде сравнен”, казва археологът Томас Тербергер, един от ръководителите на разкопките. Череп, пробит от бронзов връх на стрела, засегнал и мозъка От своя страна, редакторите на Science magazine добавят, че битката може да се окаже изобщо най-ранното в света сражение от античността, в което са участвали толкова много воини. В началото на проучванията на бойното поле край Толензе учените предполагат, че са се натъкнали на останките на група млади воини, тръгнали да плячкосват и да убиват. Касапницата обаче се е разпростряла на цели три километра по протежение на бреговете на реката и това буквално поразява учените. По броя на намерените до момента останки, както и по протежението, на което са открити, археолозите смятат, че в битката вероятно са участвали 4000 или повече воини. Възстановка на предполагаемата екипировка на воините, участвали в битката край Толензе Толкова многобройна военна класа за онова време в Европа е нещо, за което до момента никой не е подозирал, пишат редакторите на Science. От писмени паметници ни е известно за епичните битки водени през бронзовата епоха в Близкия Изток и антична Елада, но археологическите находки не свидетелстват за големи по мащаб сражения. А за северната част на Европа изобщо липсват каквито и да е писмени източници на информация.

Принтирайте си собствена кола във фабриките на тази фирма

ето защо темата е преместена тук.

Благодаря, не ми беше попадал.

Огромен успех за сирийската армия, която с помощта на руската авиация, а най-вероятно и спецчасти си възвърна контрола над Палмира, разгромявайки окопалите се там халифатци: http://m.24chasa.bg/Article/c/5392253

Гледах трейлъра и ич не ми се понрави. Неавтентична екипировка, предсказуем сюжет, йекшън на килограм, нищо ново под холивудското слънце. Пък я имаме и класиката. По ми е интересно да видя това: http://m.imdb.com/title/tt3231054/

Как микробите допринасят за прогресията на сърдечно-съдовите заболявания: http://www.popsci.com/microbial-contribution-to-cardiovascular-disease?oD6b1AYOtzBIwEM4.16

Ancient Greek manuscripts reveal life lessons from the Roman empire http://www.theguardian.com/books/2016/feb/10/ancient-greek-manuscripts-reveal-life-lessons-from-the-roman-empire?platform=hootsuite

Slaughter at the bridge: Uncovering a colossal Bronze Age battle About 3200 years ago, two armies clashed at a river crossing near the Baltic Sea. The confrontation can’t be found in any history books—the written word didn’t become common in these parts for another 2000 years—but this was no skirmish between local clans. Thousands of warriors came together in a brutal struggle, perhaps fought on a single day, using weapons crafted from wood, flint, and bronze, a metal that was then the height of military technology. Struggling to find solid footing on the banks of the Tollense River, a narrow ribbon of water that flows through the marshes of northern Germany toward the Baltic Sea, the armies fought hand-to-hand, maiming and killing with war clubs, spears, swords, and knives. Bronze- and flint-tipped arrows were loosed at close range, piercing skulls and lodging deep into the bones of young men. Horses belonging to high-ranking warriors crumpled into the muck, fatally speared. Not everyone stood their ground in the melee: Some warriors broke and ran, and were struck down from behind. When the fighting was through, hundreds lay dead, littering the swampy valley. Some bodies were stripped of their valuables and left bobbing in shallow ponds; others sank to the bottom, protected from plundering by a meter or two of water. Peat slowly settled over the bones. Within centuries, the entire battle was forgotten. How warriors were equipped for battle: Select a number to find out more. 1 Spear 6 Bow & arrow 4 Sword 2 Battle horses 3 Clothing 5 Hair ring R. Johnson In 1996, an amateur archaeologist found a single upper arm bone sticking out of the steep riverbank—the first clue that the Tollense Valley, about 120 kilometers north of Berlin, concealed a gruesome secret. A flint arrowhead was firmly embedded in one end of the bone, prompting archaeologists to dig a small test excavation that yielded more bones, a bashed-in skull, and a 73-centimeter club resembling a baseball bat. The artifacts all were radiocarbon-dated to about 1250 B.C.E., suggesting they stemmed from a single episode during Europe’s Bronze Age. Now, after a series of excavations between 2009 and 2015, researchers have begun to understand the battle and its startling implications for Bronze Age society. Along a 3-kilometer stretch of the Tollense River, archaeologists from the Mecklenburg-Vorpommern Department of Historic Preservation (MVDHP) and the University of Greifswald (UG) have unearthed wooden clubs, bronze spearheads, and flint and bronze arrowheads. They have also found bones in extraordinary numbers: the remains of at least five horses and more than 100 men. Bones from hundreds more may remain unexcavated, and thousands of others may have fought but survived. “If our hypothesis is correct that all of the finds belong to the same event, we’re dealing with a conflict of a scale hitherto completely unknown north of the Alps,” says dig co-director Thomas Terberger, an archaeologist at the Lower Saxony State Service for Cultural Heritage in Hannover. “There’s nothing to compare it to.” It may even be the earliest direct evidence—with weapons and warriors together—of a battle this size anywhere in the ancient world. Northern Europe in the Bronze Age was long dismissed as a backwater, overshadowed by more sophisticated civilizations in the Near East and Greece. Bronze itself, created in the Near East around 3200 B.C.E., took 1000 years to arrive here. But Tollense’s scale suggests more organization—and more violence—than once thought. “We had considered scenarios of raids, with small groups of young men killing and stealing food, but to imagine such a big battle with thousands of people is very surprising,” says Svend Hansen, head of the German Archaeological Institute’s (DAI’s) Eurasia Department in Berlin. The well-preserved bones and artifacts add detail to this picture of Bronze Age sophistication, pointing to the existence of a trained warrior class and suggesting that people from across Europe joined the bloody fray. There’s little disagreement now that Tollense is something special. “When it comes to the Bronze Age, we’ve been missing a smoking gun, where we have a battlefield and dead people and weapons all together,” says University College Dublin (UCD) archaeologist Barry Molloy. “This is that smoking gun.” The flint arrowhead embedded in this upper arm bone first alerted archaeologists to the ancient violence in the Tollense Valley. Landesamt Für Kultur Und Denkmalpflege Mecklenburg-Vorpommern/Landesarchäologie/S. Suhr The lakeside hunting lodge called Schloss Wiligrad was built at the turn of the 19th century, deep in a forest 14 kilometers north of Schwerin, the capital of the northern German state of Mecklenburg-Vorpommern. Today, the drafty pile is home to both the state’s department of historic preservation and a small local art museum. In a high-ceilinged chamber on the castle’s second floor, tall windows look out on a fog-shrouded lake. Inside, pale winter light illuminates dozens of skulls arranged on shelves and tables. In the center of the room, long leg bones and short ribs lie in serried ranks on tables; more remains are stored in cardboard boxes stacked on metal shelves reaching almost to the ceiling. The bones take up so much space there’s barely room to walk. When the first of these finds was excavated in 1996, it wasn’t even clear that Tollense was a battlefield. Some archaeologists suggested the skeletons might be from a flooded cemetery, or that they had accumulated over centuries. There was reason for skepticism. Before Tollense, direct evidence of large-scale violence in the Bronze Age was scanty, especially in this region. Historical accounts from the Near East and Greece described epic battles, but few artifacts remained to corroborate these boastful accounts. “Even in Egypt, despite hearing many tales of war, we never find such substantial archaeological evidence of its participants and victims,” UCD’s Molloy says. In Bronze Age Europe, even the historical accounts of war were lacking, and all investigators had to go on were weapons in ceremonial burials and a handful of mass graves with unmistakable evidence of violence, such as decapitated bodies or arrowheads embedded in bones. Before the 1990s, “for a long time we didn’t really believe in war in prehistory,” DAI’s Hansen says. The grave goods were explained as prestige objects or symbols of power rather than actual weapons. “Most people thought ancient society was peaceful, and that Bronze Age males were concerned with trading and so on,” says Helle Vandkilde, an archaeologist at Aarhus University in Denmark. “Very few talked about warfare.” Archaeologists have recovered a wealth of artifacts from the battlefield. Landesamt für Kultur und Denkmalpflege Mecklenburg-Vorpommern/Landesarchäologie/S. Suhr The 10,000 bones in this room—what’s left of Tollense’s losers—changed all that. They were found in dense caches: In one spot, 1478 bones, among them 20 skulls, were packed into an area of just 12 square meters. Archaeologists think the bodies landed or were dumped in shallow ponds, where the motion of the water mixed up bones from different individuals. By counting specific, singular bones—skulls and femurs, for example—UG forensic anthropologists Ute Brinker and Annemarie Schramm identified a minimum of 130 individuals, almost all of them men, most between the ages of 20 and 30. The number suggests the scale of the battle. “We have 130 people, minimum, and five horses. And we’ve only opened 450 square meters. That’s 10% of the find layer, at most, maybe just 3% or 4%,” says Detlef Jantzen, chief archaeologist at MVDHP. “If we excavated the whole area, we might have 750 people. That’s incredible for the Bronze Age.” In what they admit are back-of-the-envelope estimates, he and Terberger argue that if one in five of the battle’s participants was killed and left on the battlefield, that could mean almost 4000 warriors took part in the fighting. Brinker, the forensic anthropologist in charge of analyzing the remains, says the wetness and chemical composition of the Tollense Valley’s soil preserved the bones almost perfectly. “We can reconstruct exactly what happened,” she says, picking up a rib with two tiny, V-shaped cuts on one edge. “These cut marks on the rib show he was stabbed twice in the same place. We have a lot of them, often multiple marks on the same rib.” Scanning the bones using microscopic computer tomography at a materials science institute in Berlin and the University of Rostock has yielded detailed, 3D images of these injuries. Now, archaeologists are identifying the weapons responsible by matching the images to scans of weapons found at Tollense or in contemporary graves elsewhere in Europe. Diamond-shaped holes in bones, for example, match the distinctive shape of bronze arrowheads found on the battlefield. (Bronze artifacts are found more often than flint at Tollense, perhaps because metal detectors were used to comb spoil piles for artifacts.) A bronze arrow penetrated this skull, reaching the brain. V. Minkus for the Tollense Valley Research Project The bone scans have also sharpened the picture of how the battle unfolded, Terberger says. In x-rays, the upper arm bone with an embedded arrowhead—the one that triggered the discovery of the battlefield—seemed to show signs of healing. In a 2011 paper in Antiquity, the team suggested that the man sustained a wound early in the battle but was able to fight on for days or weeks before dying, which could mean that the conflict wasn’t a single clash but a series of skirmishes that dragged out for several weeks. Microscopic inspection of that wound told a different story: What initially looked like healing—an opaque lining around the arrowhead on an x-ray—was, in fact, a layer of shattered bone, compressed by a single impact that was probably fatal. “That let us revise the idea that this took place over weeks,” Terberger says. So far no bodies show healed wounds, making it likely the battle happened in just a day, or a few at most. “If we are dealing with a single event rather than skirmishes over several weeks, it has a great impact on our interpretation of the scale of the conflict.” In the last year, a team of engineers in Hamburg has used techniques developed to model stresses on aircraft parts to understand the kinds of blows the soldiers suffered. For example, archaeologists at first thought that a fighter whose femur had snapped close to the hip joint must have fallen from a horse. The injury resembled those that result today from a motorcycle crash or equestrian accident. But the modeling told a different story. Melanie Schwinning and Hella Harten-Buga, University of Hamburg archaeologists and engineers, took into account the physical properties of bone and Bronze Age weapons, along with examples of injuries from horse falls. An experimental archaeologist also plunged recreated flint and bronze points into dead pigs and recorded the damage. Schwinning and Harten-Buga say a bronze spearhead hitting the bone at a sharp downward angle would have been able to wedge the femur apart, cracking it in half like a log. “When we modeled it, it looks a lot more like a handheld weapon than a horse fall,” Schwinning says. “We could even recreate the force it would have taken—it’s not actually that much.” They estimate that an average-sized man driving the spear with his body weight would have been enough. Why the men gathered in this spot to fight and die is another mystery that archaeological evidence is helping unravel. The Tollense Valley here is narrow, just 50 meters wide in some spots. Parts are swampy, whereas others offer firm ground and solid footing. The spot may have been a sort of choke point for travelers journeying across the northern European plain. In 2013, geomagnetic surveys revealed evidence of a 120-meter-long bridge or causeway stretching across the valley. Excavated over two dig seasons, the submerged structure turned out to be made of wooden posts and stone. Radiocarbon dating showed that although much of the structure predated the battle by more than 500 years, parts of it may have been built or restored around the time of the battle, suggesting the causeway might have been in continuous use for centuries—a well-known landmark. “The crossing played an important role in the conflict. Maybe one group tried to cross and the other pushed them back,” Terberger says. “The conflict started there and turned into fighting along the river.” Today's peaceful meanders of the Tollense River once were the site of bitter fighting. Landesamt für Kultur und Denkmalpflege Mecklenburg-Vorpommern/Landesarchäologie/F. Ruchöft In the aftermath, the victors may have stripped valuables from the bodies they could reach, then tossed the corpses into shallow water, which protected them from carnivores and birds. The bones lack the gnawing and dragging marks typically left by such scavengers. Elsewhere, the team found human and horse remains buried a meter or two lower, about where the Bronze Age riverbed might have been. Mixed with these remains were gold rings likely worn on the hair, spiral rings of tin perhaps worn on the fingers, and tiny bronze spirals likely used as decorations. These dead must have fallen or been dumped into the deeper parts of the river, sinking quickly to the bottom, where their valuables were out of the grasp of looters. At the time of the battle, northern Europe seems to have been devoid of towns or even small villages. As far as archaeologists can tell, people here were loosely connected culturally to Scandinavia and lived with their extended families on individual farmsteads, with a population density of fewer than five people per square kilometer. The closest known large settlement around this time is more than 350 kilometers to the southeast, in Watenstedt. It was a landscape not unlike agrarian parts of Europe today, except without roads, telephones, or radio. And yet chemical tracers in the remains suggest that most of the Tollense warriors came from hundreds of kilometers away. The isotopes in your teeth reflect those in the food and water you ingest during childhood, which in turn mirror the surrounding geology—a marker of where you grew up. Retired University of Wisconsin, Madison, archaeologist Doug Price analyzed strontium, oxygen, and carbon isotopes in 20 teeth from Tollense. Just a few showed values typical of the northern European plain, which sprawls from Holland to Poland. The other teeth came from farther afield, although Price can’t yet pin down exactly where. “The range of isotope values is really large,” he says. “We can make a good argument that the dead came from a lot of different places.” Further clues come from isotopes of another element, nitrogen, which reflect diet. Nitrogen isotopes in teeth from some of the men suggest they ate a diet heavy in millet, a crop more common at the time in southern than northern Europe. Ancient DNA could potentially reveal much more: When compared to other Bronze Age samples from around Europe at this time, it could point to the homelands of the warriors as well as such traits as eye and hair color. Genetic analysis is just beginning, but so far it supports the notion of far-flung origins. DNA from teeth suggests some warriors are related to modern southern Europeans and others to people living in modern-day Poland and Scandinavia. “This is not a bunch of local idiots,” says University of Mainz geneticist Joachim Burger. “It’s a highly diverse population.” As University of Aarhus’s Vandkilde puts it: “It’s an army like the one described in Homeric epics, made up of smaller war bands that gathered to sack Troy”—an event thought to have happened fewer than 100 years later, in 1184 B.C.E. That suggests an unexpectedly widespread social organization, Jantzen says. “To organize a battle like this over tremendous distances and gather all these people in one place was a tremendous accomplishment,” he says. So far the team has published only a handful of peer-reviewed papers. With excavations stopped, pending more funding, they’re writing up publications now. But archaeologists familiar with the project say the implications are dramatic. Tollense could force a re-evaluation of the whole period in the area from the Baltic to the Mediterranean, says archaeologist Kristian Kristiansen of the University of Gothenburg in Sweden. “It opens the door to a lot of new evidence for the way Bronze Age societies were organized,” he says. For example, strong evidence suggests this wasn’t the first battle for these men. Twenty-seven percent of the skeletons show signs of healed traumas from earlier fights, including three skulls with healed fractures. “It’s hard to tell the reason for the injuries, but these don’t look like your typical young farmers,” Jantzen says. This skull unearthed in the Tollense Valley shows clear evidence of blunt force trauma, perhaps from a club. Landesamt für Kultur und Denkmalpflege Mecklenburg-Vorpommern/Landesarchäologie/D. Jantzen Standardized metal weaponry and the remains of the horses, which were found intermingled with the human bones at one spot, suggest that at least some of the combatants were well-equipped and well-trained. “They weren’t farmer-soldiers who went out every few years to brawl,” Terberger says. “These are professional fighters.” Body armor and shields emerged in northern Europe in the centuries just before the Tollense conflict and may have necessitated a warrior class. “If you fight with body armor and helmet and corselet, you need daily training or you can’t move,” Hansen says. That’s why, for example, the biblical David—a shepherd—refused to don a suit of armor and bronze helmet before fighting Goliath. “This kind of training is the beginning of a specialized group of warriors,” Hansen says. At Tollense, these bronze-wielding, mounted warriors might have been a sort of officer class, presiding over grunts bearing simpler weapons. But why did so much military force converge on a narrow river valley in northern Germany? Kristiansen says this period seems to have been an era of significant upheaval from the Mediterranean to the Baltic. In Greece, the sophisticated Mycenaean civilization collapsed around the time of the Tollense battle; in Egypt, pharaohs boasted of besting the “Sea People,” marauders from far-off lands who toppled the neighboring Hittites. And not long after Tollense, the scattered farmsteads of northern Europe gave way to concentrated, heavily fortified settlements, once seen only to the south. “Around 1200 B.C.E. there’s a radical change in the direction societies and cultures are heading,” Vandkilde says. “Tollense fits into a period when we have increased warfare everywhere.” Tollense looks like a first step toward a way of life that is with us still. From the scale and brutality of the battle to the presence of a warrior class wielding sophisticated weapons, the events of that long-ago day are linked to more familiar and recent conflicts. “It could be the first evidence of a turning point in social organization and warfare in Europe,” Vandkilde says. http://www.sciencemag.org/news/2016/03/slaughter-bridge-uncovering-colossal-bronze-age-battle?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=bronzeagebattle-3181

Ролята, която бактериите /не само паразитиращите/ оказват върху нашето съзнание тепърва ще се изяснява: http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_41617.html?preview=ok

Учените конструираха функционираща клетка. която носи само 473 гена: SCIENTISTS BUILD A LIVING CELL WITH MINIMUM VIABLE NUMBER OF GENES AND THEY STILL DON'T UNDERSTAND WHAT A THIRD OF THEM ARE FOR Humans have somewhere around 20,000 genes, and scientists don’t know what most of them do. Even simpler bacterium commonly used in scientific experiments have 4,000 to 5,000 genes. If scientists could figure out the minimum number of genes necessary for life, they reasoned, that is the perfect starting point to determine the functions of those genes. Now a team led by scientists from the J. Craig Venter Institute in California has synthesized a cell with what they've determined is the smallest number of genes necessary for life: 473. Their research, published today in Science, answers a fundamental question in biology, and may soon make a la carte synthetic cells available for medical and industrial applications. This research builds upon the scientists’ 2010 work in which they created the first self-replicating synthetic bacterium, which had almost twice the number of genetic base pairs as the new cell does. But reaching the lowest number of genes necessary in a cell took longer than they expected. The researchers had somewhat specific criteria for their new cell: It needed to be self-replicating, and needed to do so fast enough that they could observe it in the lab. Starting with the genetic code from the Mycoplasma mycoides bacteria, the researchers divvied the genes into eight sections that could be assessed independently. Little by little, the researchers knocked out the genes they suspected to be non-essential. To their surprise, they found a number of genes they called quasi-essential, pairs of genes that typically work in tandem. These genes can still accomplish the same function if just one gene is knocked out, but can’t if both are eliminated. The researchers compared these types of genes to the engines on an airplane—“If you remove the engine on the right wing, the plane can still fly and land, but you don’t know it’s essential until you remove the other one,” said Craig Venter, one of the study authors, in a press conference yesterday. In the end, the researchers ended up with a cell that had 473 genes, each of which produces RNA or a protein molecule. That’s not the minimum number, they say, but a minimum, since they could have chosen one or the other quasi-essential gene, or changed their parameters to let the cells grow more slowly. But even from this minimum number, the researchers still don’t know the function of about a third of those genes. That shows them that scientists still have a lot more to learn about the fundamentals of biology, which could shed light on our understanding of evolution and someday help treat genetic diseases. In the future, the researchers plan to investigate further into those poorly understood genes. They also plan to soon offer synthetic cells on demand, using their basic cell as a simpler chassis to create cells that could be used to help edit pig genomes to make their organs transplantable in humans, or to concoct new antibacterial compounds, or to help them adapt to a specific environment. It's a bit of a stretch to think that this understanding can help us directly treat diseases lurking in the human genome. But as scientists work to understand the basic function of more genes, it could be possible in the distant future. “This is the start of a new era, but it won’t happen overnight,” Venter said. http://www.popsci.com/scientists-create-living-cell-with-minimum-number-genes?src=SOC&dom=fb

Is Toxoplasma Gondii Infection Related to Brain and Behavior Impairments in Humans? Evidence from a Population-Representative Birth Cohort http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371%2Fjournal.pone.0148435

България бавно, но сигурно се завладява от поредната нова хранителна тенденция – тестени изделия направени с квас. Не е ясно кой стартира тази мода, но е доста неприятна. Разпространяват се неистини, за да се популяризира. Но искам да ви уверя – дрождите (маята) и хлябът с дрожди са напълно безопасни! Aко се поразровите в страниците на няколко пекарни, които практикуват тази техника за производство на тестени изделия, ще видите, че всички споделят идентични аргументи за популяризиране на своята продукция: Квас се използва от древността, а дрождите едва от 150 години. Трябва да се върнем към миналото и традициите. http://www.bacchus.bg/novini/2016/03/12/2721779_bratia_hlebari_in_kvas_veritas/ За да се аргументирам, ще ви дам пример със статия от Бакхус за новата пекарна на“Братя пекари” настъпва ферментация или тя не е естествена. Разбира се това е едно безумно твърдение. В интервю (тук) софийският майстор на хляба Стилян Чемишки споделя няколко дори по-абсурдни твърдения – опасно е да се слага повече от 4% мая (неизвестно защо); хубавата френска мая се прави от меласа, а масовата се прави от кости. В интернет дори могат да се срещнат още по-безумни твърдения – маята е създадена от нацистите или маята е генно модифицирана и канцерогенна. Mного хора правят абсурдната аналогия, че щом патогенните Candida albicans са гъбички, значи не трябва да ядем и хляб с мая. Истината е, че дрожди от видаSaccharomyces cerevisiae се използват от хилядолетия за производството на хляб. Най-ранните сведения са от Египет (“The History of Bread Yeast”. BBC. Retrieved December 24, 2006). Пекарите смятат, че дрождите не осъществяват “естествена ферментация”, но в анаеробни условия теферментират простите захари до алкохол и въглероден диоксид (алкохолна ферментация). Газът е ключов, защото именно на него се дължи обемът на вкусния хляб. Но не, дрождите не са опасни. Със сигурност не се хранят с кости и не се култивират с кости… Обикновено масовото производство на мая се осъществява с помощта на евтин въглехидратен източник – меласа например. Но дрождите дори нe са термофилни. Ако бяха термофилни, те биха оцелели при температури над 80 градуса (техният температурен оптимум е 30-35 градуса). Те обаче загиват при печенето на хляб. Дрождите дори не са генно модифицирани. Дрождите са напълно безопасни. Те са просто жертва на поредната хранителна тенденция. Квасът е всъщност стартерна култура oт различни видове Lactobacillus. Вместо алкохолна ферментация те могат да осъществят множество различни ферментации – спрямо различни условията. Най-често настъпва млечно-кисела ферментация, но понякога могат да се получат и ароматни продукти, които придават допълнителни (понякога нежелани) вкусове – диацетил, който има вкус на масло. Произвежда се значително по-малко газове. Но разбира се това са две напълно различни технологии на производство на тестени продукти. Науката не казва категоричнo коя (и дали въобще) технология е по-здравословна. Отново подчертавам - држодите не са опасни. Добре, че това е така, защото потните чаши със студена, жива и нефилтрувана бира съдържат и дрождеви клетки. Все пак именно те стоят в основата на почти цялото производство на алкохолни напитки. Да се лишим и от тях? По-добре не. http://6nine.net/2016/03/13/%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1%D1%8A%D1%82/

Май че токсоплазмозата е виновна и за агресивното поведение на някои шофьори по пътищата: https://www.newscientist.com/article/2082105-explosive-road-rage-like-anger-linked-to-parasite-spread-by-cats/?utm_source=NSNS&utm_medium=SOC&utm_campaign=hoot&cmpid=SOC%5BNSNS%5D2016-GLOBAL-hoot

Според учени, внезапната смърт на Аларих в Южна Италия може би се е дължала на малария: http://www.forbes.com/sites/kristinakillgrove/2016/03/14/warlord-who-caused-the-fall-of-rome-was-killed-by-malaria-new-research-shows/#441809e23f1f

Какво общо има Нестле с фармацията? Ако си недоволен от джънкфуда, който е основен източник на затлъстяването и диабета - не го консумирай. Търговията с наркотици си е доходоносен бизнес за богоизбраните още от древността. Пък данъчната рая си търпи последствията, щом докосне забранения плод. Иначе всичко е бизнес - в такъв свят живеем, само че преди хроничните заболявания те вкарваха в гроба за 2 години, а сега лекарствата на лошите фармацевтични компании ти дават 20-30 години нормален живот. Но разбира се трябва да си плащаш. Безплатни обяди няма. Както и да е, лирическите ти отклонения нямат нищо общо с темата.

10 най-странни лечения използвани от лекари-шарлатани Има различни видове лекари-шарлатани. Някои от тях го правят, за да направят бързи пари, но други наистина вярват, че са намерили следващото чудодейно лекарство или че ще излекуват всички злини, които измъчват човечеството. Но и двата вида шарлатани биха били нищо без хората, които им вярват. 1. Луи ХІV-ти и кралското докосване Има много напрежение и отговорности, които вървят с титлата монарх и за много монарси се е смятало, че притежават „кралското докосване“ или способността да лекуват болести, например туберкулоза. Идеята идва по време на управлението на английския крал Едуард Изповедника. Дори за Хенри VIII се говорело, че притежава “кралското докосване”, което давал на болните хора под формата на монета, която те биха могли да носят на врата си. Някои монарси използвали “кралското докосване” повече от други. Във Франция, Луи XIV “докоснал” около 3 000 души само по време на коронацията си, като всички те чакали да бъдат спасени и излекувани чрез докосването му. Твърди се, че по време на управлението си е докоснал, а може би и излекувал, около 350 000 души. Дарбата на “кралското докосване” се предавала чрез специално масло, с което новият крал бил освещаван. То било предавано от крал на крал и първоначално е донесено на Земята от гълъб, който се явил през 496 г. по време на кръщението на крал Кловис. Пазено e в катедралата в Реймс в продължение на стотици години, като за него се е смятало, че е небесен дар и дава лечебната сила на монарсите. Някои не вярват в “докосването”, като например Уилям III, който казва, че здравият разум най-вероятно ще бъде по-полезен от “кралското докосване”. В крайна сметка хората спрели да вярват, като това се случило по времето на Луи XIV. Волтер заявил, че ако наистина имал способността да лекува туберкулоза чрез допир, то със сигурност щял да излекува любовницата си, която в крайна сметка умира от нея.2. д-р Адолф Фриц – призрачният хирург Според преданието д-р Адолф Фриц е немски лекар, който умира по време на Първата световна война. Тъй като не бил готов да остави работата на живота си недовършена, той започва да обладава телата на бразилски мъже, превръщайки ги не точно в хирурзи, а в религиозни лечители. Първият обладан бил Зе Ариго. Обичайният му начин на работа бил да напише тайнствена рецепта, когато посещава болен човек. Единственият човек, който бил в състояние да прочете неговия почерк, бил брат му, който бил фармацевт. По-късно започва да се занимава с психохирургия, която извършва без рязане на пациента, премахвайки тумори, без да оставя отпечатък върху тях. Зе Ариго умира през 1971 г., но д-р Фриц се появява и след това. Понастоящем той обладава Рубенс Фариас Младши и е преминал от психо-операциите към астрално изцеление и медицина, която лекува духовното „тяло“, за да се изцели и физическото тяло. През 1997 г. членовете на фондацията за изследване на сърдечните болести посещават Фариас и стават свидетели на работата му. Диагнозата се поставя за няколко секунди и на повечето пациенти се инжектира неидентифицирана кафява течност, обикновено около мястото на оплакванията. Понякога той действително извършвал операции, подпомаган от квалифициран медицински персонал. Това стига до вниманието на полицията през 1999 г. и когато кабинетът му е обискиран, се установява, че в допълнение към складираните конвенционални лекарства, които предписвал незаконно, той също имал въоръжена охрана с незаконно оръжие, както и множество обвинения в измама – включително и едно от охраната, която се кълняла, че хора са умирали по време на лечението преди да бъдат преместени в по-традиционна болница. Всъщност, няма доказателства за съществуването на д-р Афолф Фриц по време на Първата световна война.3. Гроздотерапията на Йохана Бранд Според книгата на Йохана Бранд „Лекарството Грозде“ нейният метод и лекарство е единствената надежда на човечеството да преодолее напълно рака. Тя подчертава, че нейните методи са много добри за профилактика и че ако хората следват нейните инструкции, ще се излекуват от рака и дори ще го унищожат като заболяване. Нейните инструкции са доста прости. На първо място трябва да се подготви тялото с два или три дни гладуване, пиене на много вода, както и няколко клизми с топла вода и лимонов сок. Това подготвя почвата, за да могат гроздовите зърна да свършат магията си. След това пиете няколко чаши вода и приемате първото си хранене само с грозде. След това продължавате само с ядене на грозде на всеки два часа в интервала от 8:00 ч. до 20:00 ч., като това продължава седмица или две, а може при желание и един месец. Нейните идеи не са чак толкова специфични, но тя изключително държи на идеята, че можете да ядете само грозде. Можете да ядете всички части на гроздето и всички различни видове грозде (вероятно, за да не ви омръзне яденето на грозде), но тя определено иска да ядете само грозде. Трябва да се яде между 0.5 kg и 2 kg грозде на ден. Ако започнете да се чувствате неразположени или ужасени само при мисълта за грозде, тя препоръчва да пропуснете няколко хранения, защото, за да работи най-добре методът, трябва да се наслаждавате на гроздето. Важно е да се знае, че Американското онкологично дружество казва, че въпреки че гроздето е добро за вас, то не може да лекува рак.4. Питър Мандел и цветопунктура През 1960 г. Питър Мандел разработва нов метод на изцеление чрез балансиране на акупунктура, холистично лечение и духовност. Той вярва, че причината за болестта е дисбалансът между подсъзнателното и физическото тяло и че всичко би могло да бъде върнато към хармонията с нещо, което той нарича цветопунктура. Цветопунктурата e точно това, което чувате. Терапията използва всички точки на акупунктура, но прилага светлини с различни дължини на вълната в тези точки. Според Мандел прилагането на цвят към правилните места по тялото помага да се възстанови връзката между душата и тялото, облекчавайки стреса между тях, който в крайна сметка прави човека болен. Светлината се прилага върху кожата, като се използва „аку-светлина пръчка“, която не просто прилага светлината, но също я фокусира. За да се гарантира, че другите части на тялото са в хармония с лечението, също така се използват лечебни кристали и терапия със звуци заедно с цветопунктурата. Институтът по цветопунктура на Мандел твърди, че има успех при лечение на мигрена, нарушения на съня, респираторни заболявания и разстройства на ученето при децата.5. Чарлс Бауншеид и Бауншеидитизмът На страница 33-та от книгата му за Бауншеидитизма, д-р Чарлс Бауншеид, живял през 19-ти век, разказва на своите читатели, че те са на прага на множество медицински открития, всички произтичащи от осъзнаването, че кръвопускането вероятно не е подходящ начин за лечение на болестите. Той се надявал, че скоро светът ще спре практиката напълно, защото имал нещо много, много по-добро – lebenswecker (съживител). Медицинските инструменти на Бауншеид са игли – много, много остри игли. Пробождането на кожата с иглите позволява на лошите неща, които разболяват хората, да се оттичат, което е много по-бе­зопасно, отколкото кръвопускането. Методите на Бауншеид били много популярни още от първите проекти на инструмента, който той усъвършенствал през 1865 г. Били толкова популярни, че компанията, произвеждаща lebenswecker-а, спира производството им, чак когато била бомбардирана от съюзническите сили през 1944 г. По-късно Бауншеид добавя към практиката си използването на масла, като казва, че прилагането на тайната му смес върху кожата ще допринесе за по-бързата детоксикация на организма. Колкото по-раздразнена е кожата от този вторичен източник на травма, толкова повече тялото ще бъде разсеяно от нея и толкова по-бързо ще оздравее. Той имал доста дълъг списък на болестите и проблемите, които могат да се лекуват чрез методите му, от плешивост до магарешка кашлица и различни психични заболявания.6. Джеймс Морисън и универсалното зеленчуково хапче Когато става въпрос за света на медицината, Джеймс Морисън е невероятно интересна личност с противоречив характер. От една страна, той имал доста революционно мислене. Той вярвал, че заболяванията, в крайна сметка са причинени от нещо в кръвта, както и че разумът и тялото са свързани както в здраве, така и в болест. От друга страна, Морисън обвинявал лекарите, казвайки че предписването на прекалено много лекарства на пациентите е престъпление. Също така Морисън смятал, че е намерил идеалния лек за всичко – неговото универсално зеленчуково хапче-чудо. По професия бизнесмен, той създава кампанията си през 1825 г. Толкова искал да помага на хората, че първоначално давал хапчетата си безплатно, но когато никой не го възприел сериозно, той решил да ги продава. Пет години по-късно печелел приблизително по 4 млн. долара на година и в крайна сметка построил Британския колеж на здравеопазването. Морисън е имал и проблеми. Той е изправян няколко пъти в съда с обвинения за това, че предозирането с хапчета му е причинило няколко смъртни случая. Твърдяло се, че са добри за лечение на холера, жълтеница и чернодробни заболявания. Дори можели да облекчат болки по крайниците и ставите, както и да лекуват ухапвания от змии. Морисън умира през 1840 г., а синът му поема управлението на компанията. Самите хапчета преминават през няколко различни вариации, а около 1900-та г. е установено, че съдържали съставки като смирна, алое и ревен.7. Уилям Бейтс и взирането в Слънцето Когато става въпрос за научаване на важни неща докато сме малки, едно от тях е да не се взираме в Слънцето, защото това ще нарани очите ни. Това е точно обратно на инструкциите на офталмолога Уилям Бейтс. Според техниките на Бейтс, взирането право към Слънцето е точно това, което държи очите ви здрави и прави зрението ви остро. Той препоръчвал редовно да се вглеждате в Слънцето и препоръчвал някои очни упражнения, които бихте могли да правите, докато сте вторачени в него. Той предлагал да обикаляте Слънцето с очите си, а след това да ги местите под формата на осморка, с цел укрепване на очните мускули и зрителната острота. Според Бейтс светлинните вълни от Слънцето били необходими, за да поддържате тялото и очите си функциониращи на добро ниво, и че трябвало да излагате очите си на пълния спектър на светлината, за да се запази добро зрението. Методът на Бейтс все още съществува, въпреки че сега предложената техника се нарича „слънчеви бани“ и включва очите да са затворени. 8. Роял Райф и неговото лечение за рака Има две различни гледни точки, когато става дума за работата на Роял Райф. Някои хора твърдят, че той е абсолютен измамник, докато други настояват, че е несправедливо нарочен от големите медицински организации и неговите разработки са спрени, защото те не искали да се открие истински лек за рака. Работейки през 30-те години на 20-ти век, Роял Реймънд Райф (оптик, шофьор и механик) създава микроскоп с много голямо увеличение. Той също така твърдял, че има диплома от Georgia Tech, но Georgia Tech отричали. Микроскопът му позволявал да види всички микроби и бактерии, които според него били отговорни за човешките болести и защото не е достатъчно да знаеш, ако нищо не можеш да направиш, той построил генератор на лъчи, за който твърдял, че може да се насочи и да унищожи микробите, които причиняват заболяването. Започнал да използва лъчите върху пациенти в замяна на дарения за работата си, но в крайна сметка неговите изобретения били конфискувани от FDA. Райф твърди, че докато е провеждал тестовете си, той успешно е излекувал 15 пациенти с рак, за които се твърдяло, че са нелечими. След 60 дни с неговата терапия с лъчи, те били излекувани. Дори и днес има много теории за това как и защо работата на Райф е била блокирана от така наречената „медицинска мафия“, която дирижира падението му, пропито с подкупи и предателства. В крайна сметка това води до края на медицинската му кариера. Въпреки това все още има шепа посветени негови последователи, които се опитват да възкресят методите му. 9. Рике Герд Хамер и немската нова медицина Никой не може да отрече, че д-р Рике Герд Хамер претърпява ужасна трагедия, когато 17-годишният му син е застрелян и убит докато бил на почивка. Този момент е повратна точка не само в живота на Хамер, но също така и в кариерата му. Скоро след смъртта на сина му, той е диагностициран с рак на тестисите. Д-р Рике Герд Хамер осъзнал, че двете събития са неизменно свързани. Хамер твърдял, че е проучил живота на хиляди и хиляди пациенти с рак и продължавал да открива едно и също нещо отново и отново, че тяхната диагноза идва след изключително травматично събитие. Той стига до заключението, че шокът и изненадата са основните причини за рак и че развитието на заболяването е отговорът на организма. Той нарича този отговор Смислената биологична специална прог­рама (СБСП) и събитието, което го причинява е Синдром на Дирк Хамер (СДХ), на името на сина му. След момента на настъпването на СДХ е много вероятно да се стигне до развитието на рак. Много често частта от тялото, където се развива ракът, е свързана с кризата – например майка, която се притеснява за детето си, може да развие рак на гърдата. В отговор той развива нещо, което нарича Германската нова медицина и казва, че тя не само е основана на здравия разум, но и е точно обратното на това, което лекарите ще ви препоръчат да правите. Вместо традиционните лечения, като химиотерапия и лъчелечение, първата стъпка в процеса на възстановяване е терапия, която намалява първоначалния стрес, провокирал процеса, като по този начин се обръща ходът на заболяването. 10. Норман Бейкър и хотел Crescent Норман Бейкър бил доста плодовит в своите начинания. Той се кандидатирал за Сената в САЩ и за губернатор на щата Айова, бил популярен радиоводещ, организатор на водевил трупа и магическо шоу, механик. Не успял да завърши гимназия и ако се вярва на твърденията му, човекът открил лек за рак. Радио шоуто му можело да бъде чуто в цялата страна. Когато Хърбърт Хувър е избран за президент, Бейкър получил покана да се срещне с него. През 1929 г. заявява, че може да лекува рак. Също твърдял, че причините за здравословните проблеми при хората се дължат на флуорида във водата и алуминиевите съдове. През 1930 г. уменията му да прави шоу били от полза, когато той направил масово шоу пред 17 000 души, за да докаже, че може да лекува рак. Пред очите на свидетелите той и неговият медицински екип отстранили част от черепа на пациент, извършили магическо лечение и го обявили за излекуван от рак. Две години по-късно, той е изправен пред съда за това, че предлага лекарство срещу рак, което не е нищо повече от смес от вода, семена от диня, детелина и царевица. След като е блокиран от Федералната комисия за радио, Бейкър се оттегля в Crescent Hotel в Eureka Springs, Арканзас и успява да боядиса цялото викторианско имение в лилаво, черно, оранжево, жълто и червено, превръщайки го в нещо като холистичен лечебен център. Докато продавал своите чудодейни лечения в Crescent хотел си навлича неприятности заради измами по пощата и в крайна сметка дейността му е преустановена. http://pharmmedia.bg/lekari-sharlatani-lechenie/

В Казаxстан откриха фосили на Еласмотериуми, датирани само отпреди 29 000 години: THE BEAUTIFUL TITLE “SIBERIAN UNICORN” BELONGS TOELASMOTHERIUM SIBIRICUM – AN ELASMOTHERIUM SIBERIAN RHINOCEROS, WHICH AS PREVIOUSLY THOUGHT BECAME EXTINCT 350,000 YEARS AGO. Nowadays the researchers of Tomsk State University (TSU) figured out that the “unicorn” found his last refuge “only” 29,000 years ago in Kazakhstan. The article, describing the new location of the fossil mammals in the Pavlodar Irtysh, was published in February 2016 in the American Journal of Applied Science. “Most likely, in the south of Western Siberia it was a refúgium, where this rhino had preserved the longest in comparison with the rest of its range. There is another option that it could migrate and dwell for a while on the more southern areas,” said Andrey Shpanski, a paleontologist at TSU. These conclusions were made due to research of the rhinocero’s skull, found near Kozhamzhar village in Pavlodar region (Kazakhstan). The skull is well preserved: there are some cracks but no trace of pelletization, gnawing, and exfoliation. The fossils of the “unicorn” were examined by radiocarbon AMS-method analysis in the laboratory 14CHRONO Centre for Climate, the Environment, and Chronology (School of Geography, Archaeology and Palaeoecology; Queen’s University Belfast; Belfast, UK). It turned out that the skull belonged to the animals that died 29,000 years ago. “Most likely, it was a very large male of very large individual age (teeth not preserved). The dimensions of this rhino today are the biggest of those described in the literature, and the proportion are typical,” said the University’s scientist. Elasmotherium sibiricum supposed to be extinct about 350,000 years ago. Its habitat was the vast territory from the Don River to the east of modern Kazakhstan. Overview Elasmotherium residue findings in the Pavlodar Irtysh showed quite a long existence of these rhinos in the southeast of the West Siberian Plain. An extinction period of the “unicorn” can now be compared with the boundary between Kargin thermochron and Sartan cryochron of late pleistocene (boundary of MIS 3 and 2) in Western Siberia. These data are pushing us for mass radiocarbon studies of mammalian remains that were previously known as ancient and extinct more than 50-100,000 years ago. “Our research makes adjustments in the understanding of the environmental conditions in the geologic time in general. Understanding of the past allows us to make more accurate predictions about natural processes in the near future: it also concerns climate change,” summed up Shpanski. http://www.heritagedaily.com/2016/03/where-did-the-siberian-unicorn-disappear/110040

Шанс за разчитането на свитъци, преживели изригването на Везувий Учени, които изследват свитъци, преживели изригването на Везувий през 79 г., са открили следи от оловно мастило в древните текстове. Около 800 свитъка, явяващи се част от най-запазената библиотека на античния свят, са били открити във вила в древноримския град Херкулан през 1752 година, а през 1802 година били подарени на Наполеон. Смята се, че овъглените свитъци съдържат 30 загубени диалога на Аристотел, философски трудове на Епикур, еротични стихове на Филодем, творби на Вергилий, научни работи на Архимед и поезия на Сафо. Около 200 фрагмента днес се намират в такова състояние, че разчитането им е невъзможно. Bibliotheque de l’Institut de France Да се разтворят овъглените свитъци, подлагани на температура до 400 градуса по Целзий, означава да се унищожат, тъй като са невероятно крехки. Затова учените използват рентгенови лъчи в надеждата да различат надписи. Но прогресът в сложното дело по разшифровка е бил достатъчно бавен. Наскоро физикът Вито Мочела (Vito Mocella) от Националния научноизследователски съвет на Италия и неговите колеги с помощта на сканиране, проведено във Френския институт в Париж, са успели да открият следи от олово в мастилото на два от фрагментите. Наличието на олово е добър знак, тъй като сега физиците ще могат да определят метод за визуализация, за да „видят“ именно металните надписи. „Откритието сочи за възможността един ден да разчетем тези свитъци – коментира Греъм Дейвис (Graham Davis), специалист по 3D визуализация от лондонския университет Куин Мери. – Разчитаме, че оловното мастило е използвано и в другите свитъци.“ Рентгеново сканиране показва наличието на олово (вдясно). Emmanuel Brun et al. Екипът на Мочели е използвал мощния европейски синхротрон, който произвежда рентгенови лъчи, 100 милиарда пъти по-ярки от рентгеновите лъчи, използвани в болниците. Синхротронът буквално е помогнал да се проведат редица интересни изследвания без разрушаване на изучаваните образци. Изследователите са на мнение, че от историческа гледна точка новото откритие е невероятно, тъй като мастилата на основата на метал не са били разпространени сред римляните до IV–V век. Но концентрацията на олово в свитъците е достатъчно висока, което изключва вероятността от проникване на метал от замърсена вода или от метална мастилница. Той може да е служил като пигмент или свързващо вещество. По-рано идентифицирани букви. © V. Mocella/Nature Communications Изследователите ще започнат детайлно сканиране на свитъците през юли тази година със скенера в Националната библиотека на Неапол. Описанието на последното изследване е публикувано в сп. PNAS. http://www.pnas.org/content/early/2016/03/16/1519958113

Благодаря ти за лиричното отклонение от типа: на всеки въглерод - силициев атом

Реконструкция на къщата на Ветиите в Помпей:

Основата на живота на Земята е въглеродът. Всички организми изграждат своите клетки от молекули на въглеродна основа. Учени и научнофантастични автори отдавна спекулират, че силициевите атоми, подобно на въглерода могат да съставят дълги вериги и сложни молекули. Според тях силицият може да бъде основа на живот с алтернативна биохимия. Но въпреки че силицият е широко разпространен на Земята - 28% от земната кора (в сравнение с 0.03% за въглерода), елементът рядко присъства в химията на живота. Това скоро може да се промени. Тази седмица на полугодишната среща на Американското химично общество учени от Университета на Калифорния в Сан Диего съобщиха, че са обработили бактериите по такъв начин, че техните ензими започнали ефективно да включват силиций в прости въглеводороди, основни градивни елементи на живота. А после по веригата организмите могат да включат силиций в своите клетки, което да доведе до нова биохимия на живота. Химикът Франсис Арнолд (Frances Arnold) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена и екипът ѝ изолират термофилни бактерии, обитаващи топлите минерални извори. Подобно на много други организми бактериите съдържат ензими цитохроми, чиято роля е да транспортират електрони между протеините. След изследване на бактериите учените открили, че в редки случаи цитохромите могат да добавят силиций в прости въглеводородни вериги. "В природата", както отбелязва Арнолд, "способността на цитохромите да свързват силиций е слаба, това е може би просто страничен продукт на функцията на ензима, далече от основната му роля". За да усили ефекта, екипът обградил бактериите със силиций и въглеводородни съединения. Учените подбирали организмите, които произвеждат най-много въглеводороди, в които е включен силиций. След само три цикъла на тази изкуствен подбор ензимите "еволюирали" и започнали да произвеждат силициеви въглеводороди 2000 пъти повече от естествените. "Силата на еволюцията наистина се проявява с възникването на нови функции, а след това става адаптацията чрез насочена еволюция", обобщава Арнолд. А това е само междинен резултат. Засега получените силициевовъглеводородни съединения, наречени органосилани не са полезни нито за бактериите, нито за промишлеността. Те са къси за разлика от дългите силиконови версии, които химическите компании правят за лепила и уплътнители. В бъдеще се планира организмите, способни да включват силиций в клетките си, да станат първата стъпка към създаването на силициеви същества, но до подобни на Хорта от телевизионния сериал "Стар Трек" има много време. Въпреки това, експертите смятат, че тези изследвания отварят нови перспективи за органичната химия. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-na-pat-da-sazdadat-alternativen-zhivot-na-bazata-na-silitcij_41383.html