Last roman

поне не са рогати. Как и да е, аз лично чакам руската версия.

плацебо ефектът е съвсем друга бира, но за съжаление повечето шарлатани злоупотребяват с него.

Няма нищо изненадващо - терористите са си терористи.

Охо, кой се е присъединил към виртуалното ни общество. Чест и почитания. Отдавна следя блога ти.

Естествено че и Валмарк са същия дол дренки, но в случая КЗК защитава користни интереси и съдейства за поддържането на заблудите, с които спекулират повечето производители на хранителни добавки - че перорално приети колаген и хиалуронова киселина укрепват ставния хрущял. Отделен е въпросът, че КЗП и БАБХ си бъркат там, където слънце не огрява.

Рядкост е компаниите, произвеждащи хранителни добавки да стартират разяснителна кампания относно подвеждащите практики на конкурентите си. Но КЗК бди нито едно добро дело да не остане ненаказано. Иначе пазарът е пълен с какви ли не фирми, предлагащи 'чудодейни' продукти, заблуждаващи много по-пагубно пациентите /особено онкоболните/. Тези фирми, много от които търгуват чрез интернет, не са контролирани по никакъв начин. Затова пък явно някои от компаниите имат известно лоби и са задействали държавната машина, която да отстоява подвеждащата им реклама, както показва следният случай: Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) понякога постъпва странно по отношение на компаниите конкуренти в различни пазарни сегменти. Последното й решение за глоба от 64 980 лв. за пазарния лидер в сегмента на хранителни добавки – "Валмарк България", за заблуждаваща реклама е точно такова.На пазара има хиляди хранителни добавки, като голяма част от тях имат претенции да лекуват, а не само да подпомагат организма на принципа, на който биха действали и съставките в храната. Част от продуктите имат претенцията да лекуват рак, да помагат на хората да се излекуват от тежки заболявания, спекулират с вярата им в чудеса, с природния произход на съставките и с научните доказателства. КЗК обаче не се самосезира за тези продукти, нито пък има санкции за заблуждаваща реклама и злоупотреба с доверието на потребителите. Още по-фрапиращ е случаят с последното й решение. Санкцията е за пет статии във в. "Уикенд" и вестник "Ретро" с изображение на един от най-продаваните продукти на пазара за грижа за ставите "Проензи Рапид+" и текст за продуктите, като жалбата е подадена от "Зонафарм". Точно една година преди това от КЗК обявиха пред "Капитал", че ще се самосезират за рекламите на "Зонафарм" във в. "Уикенд". Те имаха претенции продуктът за стави да кара хората да хвърлят бастуна. На страницата също така имаше и мнения на лекари и пациенти. Оказа се, че двамата лекари не съществуват, а на снимките са изобразени тексаски ветеринар и доктор от САЩ. В същото време снимката на виден професор по астрофизика от Великобритания беше подписана с името на пенсионерка от Пловдив, а дама, чието изображение фигурира в полицейски регистър на САЩ – като пенсионерка от Русе. "Зонафарм" е съсобственост на Николай Стойнов и Станимира Мандова, като от своя страна Стойнов е съдружник в друга компания с издателя на в. "Уикенд" Мартин Радославов. В случая КЗК не взе отношение по статията, но се оказва, че една година след това новорегистрираната фирма "Зонафарм" са решили да сезират комисията за реклама на своя конкурент във в. "Уикенд", тъй като са я намерили за увреждаща пазарните позиции на техния продукт, без той конкретно да е споменат. Към онзи момент, както и в момента на пазара на продукти за стави има около 80 добавки и над 40 лекарства.Малко адвърториалВ случая става въпрос за статия, в която има мнение на експерт, изображение на опаковката на продукта за стави на "Валмарк" и освен това са посочени послания за състава на добавките за стави на принципа въпроси и отговори.От "Зонафарм" твърдят, че те са неверни и заблуждаващи, и КЗК възлага фармакологична експертиза на независим експерт. Те пък смятат, че рекламата на "Валмарк" пряко ги уврежда, защото по това време присъстват на пазара с два продукта и освен това са пуснали за одобрение добавки и в течна форма.В резултат КЗК решава, че част от посланията, присъстващи в рекламната статия, и по-конкретно твърденията: "Хиалуроновата киселина… не се усвоява перорално (през устата). Тя единствено може да се инжектира директно в ставата", както и: "Много продукти на пазара не съдържат изобщо противовъзпалително и включените активни съставки не могат ефективно да достигнат до ставния хрущял, за да го лекуват. Такива са например базираните само на колаген продукти", са подвеждащи и са в състояние да заблудят потребителя относно характеристиките и възможните резултати от употребата на продукта, което от своя страна да доведе до пренасочване и деформиране на търсенето. Според експертизата хиалуроновата киселина и действието й зависят от това дали става въпрос за нискомолекулна или високомолекулна хиалуронова киселина. В производството са представени редица проучвания, подкрепящи твърдението, че не хиалуроновата киселина по принцип, а само нискомолекулната има ефективност при перорален прием. За второто твърдение КЗК решава, че в момента резултатите от различните изследвания предоставят различна информация и не е изработено консенсусно клинично становище и категоричните твърдения са заблуждаващи.Освен глобата, която представлява 5% от оборота на "Валмарк България" за 2014 г., КЗК й присъжда и разноските по делото, направени от "Зонафарм", на стойност 7525 лв."Валмарк" ще обжалват санкциятаОт вносителя на хранителни добавки заявиха пред "Капитал", че не са съгласни с решението на КЗК и ще обжалват в законовия срок от две седмици."Валмарк" образова потребителите да бъдат по-информирани относно различните съставки, различните форми и различните дозировки в хранителните добавки и сме имали подобни образователни кампании през годините. Това няма да се промени", коментира Десислава Райчинова, управляващ "Валмарк България". По думите й твърденията в публикацията, за които КЗК осъжда "Валмарк България", са подкрепени от специалисти в областта на ортопедията, от Европейската лига по ревматология EULAR, от Асоциацията по храни и лекарства на САЩ – FDA (Food and Drug Association), и от вещото лице, назначено от КЗК, и освен това публикацията не споменава по никакъв начин никакъв конкурент пряко или косвено. http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/02/21/2709129_kzk_globi_valmark_bulgariia_za_zablujdavashta_reklama/

Още за паметта при растенията: There Is Such a Thing as Plant Intelligence Plants are capable of solving problems and learning from past experiences. Picture of cretan tulips Plants are astonishing in their own right and deserve to be given the same ethical status as animals, says Richard Mabey. Above, native tulips on the island of Crete, in Greece. When Paleolithic painters decorated the walls of the caves at Chauvet, in France, they chose stunning motifs of horses and other animals. For them, as for most of us, plants were just there in the background, vegetating away. Sure, a daisy can be cute, a redwood impressive. But compared to a cheetah or an elephant, most plants are, well, boring. With his new book, Cabaret of Plants: Forty Thousand Years Of Plant Life and the Human Imagination, British author Richard Mabey pushes back against this prejudice to make us see that plants are as thrilling as animals and have been key to our relationship with the world. Picture of The Cabaret of Plants book cover Speaking from his home in Norfolk, England, he recalls growing up near Harry Potter’s Whomping Willow; why trees were so often the inspiration for myths and magic; and how a woman in Italy has demonstrated that some plants can remember—and learn from—their experiences. Nature’s superstars are animals like chimps or cheetahs. You think plants are just as amazing. Convince us. What can plants do that cheetahs can’t? They can regenerate when 90 percent of their bodies have been eaten away. They can have sex at long distances and communicate with approximately 20 more senses than an animal has. Those are very pragmatic arguments. But I think they’re valuable just because they’re there. We tend to judge plants not as autonomous organisms but in terms of what they can do for us. But they’re astonishing in their own right and deserve to be given the same ethical status as animals. The seventies classic The Secret Lives of Plants claimed carrots screamed when picked. The “new botany” is making similar claims about plant intelligence. Are those claims just as whacky? No! [Laughs] I think that seventies generation believed plants were not only intelligent but conscious, which is a dramatically different thing. What the new botany is suggesting is that plants are sensitive and problem-solving but bypass the need for self-consciousness and brain activity that we assume is necessary for intelligence. People who think this are often accused of being anthropocentric, believing that plants are behaving like humans. The philosopher Daniel Dennett marvelously riposted that critics of this theory are "cerebrocentric," believing intelligent behavior is not possible without the infinitely superior human brain. What the new work shows is that plants, by means we do not yet fully understand, are capable of behaving like intelligent beings. They are capable of storing—and learning from—memories of what happens to them. Picture of wall in France's Chauvet Cave When Paleolithic artists celebrated the natural world in France's Chauvet Cave, they chose animals like horses and rhinos, not plants. Tell us about Monica Gagliano’s experiments with mimosa pudica, aka the "sensitive plant." Monica Gagliano is a very gifted and off-the-wall plant physiologist, or "plant neurobiologist," as she likes to call herself. She did this famous experiment where she potted up a number of mimosa plants, long known as the "sensitive plant." As far back as the 18th century, it was known to react to any kind of touch or threat by curling up its leaves, in sequence, up the stems. What Gagliano did was simulate the touch action by dropping these potted mimosas a fixed distance to the ground, so they received a mild physical shock. To start with, all of them closed their leaves in the proscribed fashion. On the second and third drop, rather less did. And by the end of a large number of drops, none of them were closing up. Conventional botanists who saw the experiment said, “They’re just tired!” [Laughs] But she repeated the experiment with the same plants a week, and then a month, later. They all responded in the same way: They didn’t react to being dropped by folding up their leaves. But when they were simulated in the conventional way, like being grasped by a hand, they all immediately closed up. Picture of Emma, Lady Hamilton In this engraving after British artist George Romney, Emma Hamilton, mistress of Admiral Horatio Nelson, poses as 'Sensibility' next to a mimosa pudica, known as the 'sensitive plant.' By comparison, bees can only retain memories of places to find honey for three days. But the mimosa plants appeared to be able to "remember" the difference between an apparent and a real threat, and retained this discrimination in their memory. We all know about the World Wide Web. But you describe something called the “wood wide web.” Tell us about it. It’s long been known that the trees in a forest are connected by mycorrhizal fungi. This means fungi that live symbiotically with the roots of forest trees. The forest trees can’t grow without them because they haven’t got enough access to the minerals in the soil, and the fungi can’t grow without the trees because they have no chlorophyll and therefore can’t manufacture sugars. It's a beautiful symbiosis in which all trees are involved. What has now begun to be discovered is that the mycorrhizal fungi don’t surround just one tree. By using radioactive trace elements, the researchers were able to show that nutrients were being passed by the fungi between different species of trees over a large area. The trees that were not so good in the winter, like aspens, were being given food manufactured by the conifers, which do much better in winter, and vice versa. So the fungus is actually helping to distribute food amongst forest trees so that they all benefit at the right time. Messages about predators are also being sent. If a tree is attacked by insects, pheromonic chemicals are distributed through the mycorrhizal fibers beneath the soil, as well as being blown through the air by the trees, to warn other trees that an insect attack is imminent and to prepare themselves by producing more tannin in their leaves. [Laughs] It’s quite a chatty system. Picture of woodland at Ashridge Estate As a boy, Mabey explored the ancient woodlands at Ashridge Estate, above, home of a giant beech tree that was the model for the Whomping Willow in the Harry Potter movies. I gather you grew up near Harry Potter’s Whomping Willow. Tell us a bit about your childhood and how you got into plants. I got into plants at the age of six as an unconsidered hunter-gatherer. [Laughs] I was one of those lucky children growing up at a time when we were allowed to run wild in the countryside. At the edge of our back garden was the abandoned landscape park of the author Graham Greene’s uncle: about 100 acres of collapsing arboretums, tennis courts, and extraordinary tangles of undergrowth. During the holidays our neighborhood gang spent our days out there. We built camps and learned the qualities of different woods for supporting structures, providing water-proofing or making fires. We also learned the old country custom of eating hawthorn leaves, which only later in my life I learned were called “bread and cheese.” In my teenage years, I explored the big estates around Ashridge, where there were these enormous, ancient beeches. One of them I called the Queen Beech: a 400-year-old, low-slung pollard with four enormous branches that touched the ground, like a weird, marine gastropod. I wrote about it in a book called Beechcombings. Later, the tree was reanimated as the Whomping Willow in the Harry Potter films. They took the basic template of the low-slung lower branches and CGI’d them into these whirling tentacles that the Whomping Willow uses to defend itself. Trees have often featured in mythology and magic, haven’t they? There are lots of features of trees that did, and still do, impress themselves on the human imagination. They often appear like mannequins; they have bodies and limbs. We use the words interchangeably. We talk about the trunk of both a tree and a human; we talk about roots and limbs. The amazing lengths of trees’ lives also impressed humans. Many species of trees can live from between 500 to 1,000 years and even up to 5,000 years. Our ancestors passed down the life stories of individual trees through their folk memories. A tree’s powers of regeneration is also impressive. If you cut a tree down, you would think it suffers the same death as a human being whose body is cut in half. But it doesn’t. Various deciduous trees and conifers survive quite well if cut right down to the ground. Indeed, the only way to kill most trees is to dig them out. Picture of orchids Some plants, like this fragrant bug orchid, use sex pheromones, rather than the enticing smell of nectar, to attract insects. Witnessing the amazing ways in which trees can renew themselves would have been wonderfully mysterious to people and given them the impression that trees have powers of life beyond the normal. Yet, despite this, Neolithic people didn’t worship trees or have images of them. It was animals that fascinated them. Plants employ amazingly ingenious methods to propagate. Tell us about some of your favorites. I think the orchids are the only plant family on Earth to use sex pheromones to attract insects rather than the enticing smell of nectar. The insects are drawn inside because they experience a chemical message from the orchid similar to the one they get from a female of the same species. Having entered the orchid, attracted by this scent, they are then manipulated by the orchids in intriguing ways: They are taken through mazes, in which they pick up pollen, or flip trap doors that shut them inside the orchid. When the bees fly out, they are super-charged sexually and so attract more females. How is climate change altering the plant landscape? Are you pessimistic? I probably should be pessimistic but I’m temperamentally an optimist. Obviously when climate change is dramatic, like in parts of North Africa, where you’re getting the advance of desert at an amazing rate and spectacular droughts, it’s going to have a profound impact on plant life. In more temperate areas, like Britain, if we assume that the current run of very mild, wet winters is part of climate change, what it’s doing is promoting the spread of plants capable of surviving wet conditions, and also promoting much later flowering. Plants that normally flowered in the spring or summer are now either continuing to flower into winter, or having a second flowering, something very common in the Mediterranean region. One of the discoveries being made is that Lamarck’s theory, which was discredited for a century, is now being shown to be true. Acquired characteristics can be inherited. The new science of epigenetics is finding that a number of changes produced in organisms during their own lifetime are passed on to their offspring. So far, it’s a limited number. But stresses due to climate, virus invasion or changes in soil can actually change the genome of the organism. The automatic assumption that plants are victims, incapable of learning how to cope with new conditions, is an insult and runs contrary to the new evidence. This interview was edited for length and clarity. http://news.nationalgeographic.com/2016/02/160221-plant-science-botany-evolution-mabey-ngbooktalk/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20160222news-booktalkplants&utm_campaign=Content&sf21325480=1

интересна алтернативка, но дежурните тролчета пак са накацали темата, което я прави непригодна за четене.

Най-старата рокля в света е на 5000 години Най-старата тъкана дреха в света, наречена роклята от Таркан, вероятно е на 5 100 - 5 500 години и датира от зората на първото царство в Египет. Снимка: Petrie Museum of Egyptian Archaeology, University College London Нови тестове показват, че ленена рокля, намерена в една от египетските гробниц,и е на повече от 5000 години, което я прави най-старата тъкана дреха, намирана досега. Красиво ушита и плисирана, тя говори за сложността и заможността на древното общество, което я е направило. „Дрехата, известна като роклята от Таркан, е изключително рядка находка. Много малко от първите дрехи, които били изработвани от растителни влакна или животински кожи, са оцелели до днес, а текстилните материи, откривани по време на разкопки, са на не повече от 2000 години", казва Алис Стивънсън, куратор на музея на Египетската археология Петри в Лондон и автор на ново проучване в изданието Antiquity, посветено на възрастта на роклята. Дрехи с подобна датировка, които са оцелели до днес, са намирани и преди, но те най-често са били омотавани около тялото. Роклята от Таркан е древната висша мода. С ръкавите, деколтето и тънките плисета тя би била съвсем на място и в съвременен бутик. Подобни прецизни детайли би могъл да измайстори единствено опитен занаятчия, а подобни хора се появявали единствено в процъфтяващи и йерархични общества като това на Древен Египет преди 5000 години - време, когато царството за първи път е било обединено от един единствен владетел. Гънките на лактите и мишниците показват, че дрехата е била носена, a не е била само церемониална. „Тя прилича на дрипава риза, но е много вероятно първоначално да е била по-дълга", казва Стивънсън. Ето и друг рекордьор: най-старите панталони в света. Те били намерени в гроба на странстващ овчар, погребан преди около 3000 години в днешен западен Китай, и вероятно са били предназначени за езда. Снимка: Photograph by German Archaeological Institute (DAI) Археолози изпратили роклята в Петри в началото на 1900 г., но тя била увита във вързоп с мръсни парцали и никой не й обърнал внимание. Едва след като вързопът бил разгънат през 1977 г. реставраторите попаднали на дрехата. „Само върхушката би могла да си позволи подобна рокля. На надгробни камъни от приблизително същия период може да се видят изображения на хора с подобни одежди", казва Джана Джоунс от австралийския университет Макуори и добавя, че йероглифът за „рокля" фигурира в списъка с неща за отвъдното наред с храна и козметика. http://www.nationalgeographic.bg/?cid=4&NewsId=3020

точно затова в Австралия, Британия и Щатите погнаха хомеопатията, защото прокламираната от хомеопатите заблуда, че тя лекува сериозни заболявания води до усложнения и понякога до смъртни случаи у лековерните пациенти.

Вижте съкровищата на 2015-а Националният археологически музей показва най-интересните находки от изминалия сезон Каменни амулети свастики от раннонеолитните селища Мурсалево и Слатина; керамична „дрънкалка" от халколитното селище Аврен; погребален венец с позлатени листа от некропола на Аполония Понтика; съкровище от близо 3000 сребърни римски монети от Сердика; фрагмент от римска военна диплома от вилата при Драговищица; богата колекция от накити, пръстени, обеци, висулки) от късносредновековния некропол на западната дъга на Софийския околовръстен път... Това са само малка част от изключително интересните експонати в деветата национална археологическа изложба, организирана от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ), на която са представени най-интересните находки от изминалия археологически сезон. Експозицията ще бъде открита официално утре (11 февруари) в 18 часа и ще приема посетители до 10 април в залата за временни изложби на НАИМ на ул. „Съборна" 2 в София (срещу президентството). Представени са находки от 24 обекта и постери от още 50 – различни като вид и хронология, от ранната праистория до средновековието. Сред тях са материали от продължаващите проучвания на пещерата Козарника, праисторическите селищни могили Провадия-Солницата и Козарева, къснобронзовия некропол Балей (Видинско), античните градове Аполония, Деултум и Августа Траяна, „скалния град" Перперикон. Впечатляващи са находките и от неолитните селища при Мурсалево (още за него в Списание 8, бр. 8/2014) и Извор. „През 2015 г. направихме 401 археологически проучвания, това е впечатляващо число", отбеляза директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. А Камен Бояджиев допълни, че експозицията представя не само находките, а и разказа за обектите и епохите, който те носят, защото са поставени в контекст. Тази година съорганизатори на изложбата са 15 исторически и археологически музея от страната, които участват с находки от своите фондове. Изложбата се организира всяка година през последното десетилетие по повод деня на археолога - 14 февруари. Свастика от серпентинит. Мурсалево. Ранен неолит. Керамичен съд с тъмнорисувана украса. Мурсалево. Ранен неолит. Керамична антропоморфна фигура. Мурсалево. Ранен неолит. Фалосоподобна фигура. Мурсалево. Ранен неолит. Керамична култова масичка със зооморфни белези. Ранен неолит. Слатина. Свастиковиден каменен амулет. Ранен неолит. Слатина. Култова масичка. Неолитно селище Извор. Финал на късния неолит (начало на 5-ото хил. пр.Хр.) Триъгълна култова масичка. Финал на късния неолит (начало на 5-ото хил. пр.Хр.) Неолитно селище Извор. Златен пандантив. Провадия-Солницата. Късен халколит. Глава на керамична антропоморфна фигурка. Късен халколит. Провадия-Солницата. Голяма паница – урна, съхраняваща останки от кремация. Къснобронзов некропол, с. Балей, Видинско. Бронзов сърп от селище от късната бронзова епоха при Чепинско шосе (северна скоростна тангента на София). Погребален венец. Оловна лента, позлатени бронзови листа, позлатени керамични плодчета. Първа половина на III век пр.Хр. Аполония Понтика. Фрагмент от питос с монограм на майстора. Аполония Понтика. Колективна находка от римски монети и съдът, в който е открита. Форумът на Сердика – площад „Св. Неделя", София Фрагмент от римска военна диплома. Антична вила до с. Драговищица, Костинбродско Бронзова статуетка на Аполон, III век. Перперикон Златна монета на император Василий Втори (976-1025 г.) с Константин Осми. Перперикон Лични украшения. Горе вляво – пандантив от зъб на големорог елен. Пещера Козарника. Начало на късния палеолит. 37-26 000 г. пр.Хр.

Откритие: И центриолите са носители на информация в клетките Центриолите - специфични клетъчни структури, управляващи и започващи процеса на клетъчното делене, може да играят роля на не по-малко важен носител на биологична информация от класическите гени на двойната спирала на ДНК, твърдят биолозите в статия, публикувана в списание Cell Research. "Ние винаги сме мислили, че центриолите са само ключът, който отключва процеса на развитие на ембриона. В тази статия ние показахме, че те може да бъдат средство за едностранна наследствена информация, както и че те може да оказват силно влияние върху ранното развитие на ембриона", - казва Пиер Гьонци (Pierre Gönczy) от швейцарския федерален технологичен институт в Лозана EPFL (École polytechnique fédérale de Lausanne). Гьонци и колегите му стигнали до този изненадващ извод като наблюдавали процеса на размножаване на червеи нематоди (Caenorhabditis elegans) , както и на ранните етапи на клетъчното делене в техните ембриони. Както учените обясняват, майчините и бащините клетки влагат по равно количество генетичен материал, но различно количество други компоненти в плода. От майката ние и всички други живи същества, които се размножават полово, получаваме митохондрии, енергийни клетки, както и повечето други органели, а от бащата - центриолите. Центриолите, продълговати структури, подобни по форма на плътен сноп дърва, играят ролята на "диригент" по време на клетъчното деление - в началото на митозата, тези "снопове" се разпадат и разкъсват хромозомите в разни половини, които след това започват да се обособяват и се превръщат в индивидуални клетки. Първоначално учените смятали, че центриолите са критично важни за нормалната митозата, но с течение на времето станало ясно, че не всички групи многоклетъчни ги притежават и че дори премахването на центриолите преди деленето не води до клетъчна смърт. Експериментите на Гьонци и колегите му са показали, че центриолите могат да играят много по-различна роля в клетките на организма маркирайки част от протеините, образуващи центриолите в сперматозоидите на нематодите със специални светещи молекули. Учените очаквали, че центриолите ще бъдат унищожени след първата серия делене на ембриона и ще бъдат заменени с "връзки", сглобени от протеините на яйцеклетката. Това, за голяма изненада на биолозите, не се случило и бащините центриоли продължили да дирижират растежа на ембриона в продължение на поне 10 поколения клетки. Този факт, според авторите, подсказва, че центриолите са носители на биологична информация, която играе не по-малко важна роля в живота и развитието на организма, отколкото "обикновените" гени или майчините митохондрии. Откритието има дълбоки последствия за биологията и лечението на някои заболявания, съобщава Science Daily

Шведски учени са открили микроорганизъм, който може да е преходна форма от прокариотни към еукариотни едноклетъчни организми, от които по-късно се развиват по-сложните многоклетъчни форми на живот - растения, гъби и животни. Прокариотите, най-примитивните организми като бактерии и археи имат прост клетъчен строеж - те нямат дори ядро, но преди два милиарда години са дали началото на еукариотите. Еукариотите са вече много по-сложни клетки и изграждат всички многоклетъчни организми, включително и нас, хората. За това, как е станал този еволюционен скок има няколко теории: Теорията за инвагинация (автогенната теория) предполага, че мембранните органели са произлезли чрез инвагинация (вгъване) на периферната мембрана на клетката, а автономността на пластидите и митохондриите се обяснява с превземането на генетичен материал, разсеян в клетките на прокариотите. Съгласно теорията на пряката филиация, всички организми на Земята са произлезли от един тип бактерии, а всички растения и животни – от един тип микроби-еукариоти. Фотосинтезиращите бактерии дали началото на водораслите, а после растенията или някои водорасли загубват своите пластиди и се превръщат в прародители на гъбите и животните. Според теорията за ендосимбиозата еукариотите са се появили в резултат на симбиозата на няколко разновидности на бактерии-прокариоти. Най-вероятно, митохондриите са произлезли от аеробни алфа-протобактерии, пластидите – от цианобактерии, а цитоплазмата – от някаква архея. Родоначалниците на органелите са влезли в главната клетка може би като жертва или като вътрешен паразит, след което комбинацията става взаимноизгодна за двата организма. По някой от тези пътища (като най-голямо основание има последния) преди 2 милиарда години е станал този съдбовен преход. Прокариотна клетка Еукариотна клетка Шведският биолог Тийс Етема (Thijs Ettema), изследващ археите на дъното на Атлантическия океан, смята, че е открил кандидат за "преходно звено" между прокариоти и еукариоти Неговият екип е намерил необичайни гени в седиментни проби, събрани около подводните вулкани "Замъка на Локи" между Гренландия и Норвегия. Първоначалният анализ показвал ДНК фрагменти от неизвестен досега микроорганизъм. Учените пресъздали с най-голяма точност генома на създание от царството на археите,които са определение прокариоти. Те го нарекли Локи (Lokiarcheum), на името на един не много приятен скандинавски бог. Къде се намира Локи в еволюционното дърво. Илюстрация: Nature За своя изненада, биолозите открили гени, характерни за еукариотите - свързани с актин (протеин, изграждащ цитоскелета), гени на ензими, отговарящи за транспорта на вещества във везикулите (мехурчетата в клетките) и няколко гена на протеиновия комплекс ESCRT, които при еукариотите регулират сгъването на мембраната. Анализът на гените на Локи показвал, че първите еукариоти са имали актинов цитоскелет и елементарна система на вътреклетъчен транспорт, но е липсвало ядро и митохондрии. Изследването е публикувано в списание Nature, а за него съобщава Science magazine.

Хвърляйки повърхностен поглед в темата чак се учудвам, че иначе ерудирани хора се връзват на поредния false flag пуснат с цел отклоняване на вниманието. Съответно всеки се юрва да си избива комплексите, което е и целта на задачката.

Типичен пример за адекватен терапевтичен подход спрямо досаден хипохондрик. Ако става дума за кардиоложката д-р Пелова от Враца, мога да кажа, че наистина е добър професионалист с индивидуален подход към нуждите на всеки пациент.

Хомеопатията разчита на плацебо ефекта. Демек понякога у вярващия мозък, който си е внушил че е приел лекарство, което ще му помогне, се наблюдава психологически ефект на облекчение. Това върши работа при хипохондрици и хора с леки заболявания. Но дотам. Ето статията и на английски: http://www.independent.co.uk/life-style/health-and-families/health-news/homeopathy-therapeutic-dead-end-systematic-review-no-evidence-it-works-a6884356.html

Професор по медицина: Хомеопатията е ефективна при 0 от 68 заболявания Водещ учен е определил хомеопатията за "терапевтична задънена улица" след проведени систематични проучвания, съобщава Индипендънт Професор Пол Глазиоу (Paul Glasziou), водещ учен в университета Бонд (Bond University), Австралия, е стигнал до извода, че хомеопатичното леченение не е по-ефективно от плацебо-лекарствата. Той е анализирал доказателствата от 176 проучвания относно хомеопатията, за да установи дали лечението е валидно. След разгледани общо 57 систематични мнения, съдържащи 176 индивидуални изследвания, съсредоточени върху 68 различни здравословни състояния, професорът не открил доказателство хомеопатията да е по-ефективна от плацебото, при което и да е от заболяванията. "Мога добре да разбера защо Самуел Ханеман - откривателят на хомеопатията - е бил недоволен от нивото на медицинските практики през 18 в., като източването на кръв и очистването, и е опитал да намери по-добра алтернатива", пише проф. Глазиоу. "Ще предположа обаче, че той би бил разочарован от общия провал на хомеопатията да продължи с неговите иновативни изследвания, а вместо това да продължи да се движи към терапевтичната задънена улица", добавя той. http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Profesor-po-meditcina-Homeopatiiata-e-efektivna-pri-0-ot-68-zaboliava_38258.html

Currency And The Collapse Of The Roman Empire http://www.valuewalk.com/2016/02/collapse-of-the-roman-empire/

What Secrets Do Ancient Medical Texts Hold? The Smithsonian's Alain Touwaide studies ancient books to identify medicines used thousands of years ago In 2002, Alain Touwaide came across an article about the discovery, some years before, of a medical kit salvaged from a 2,000-year-old shipwreck off the coast of Tuscany. Divers had brought up a copper bleeding cup, a surgical hook, a mortar, vials and tin containers. Miraculously, inside one of the tins, still dry and intact, were several tablets, gray-green in color and about the size of a quarter. Touwaide, a science historian in the botany department at the National Museum of Natural History, recognized that the tablets were the only known samples of medicine preserved since antiquity. “I was going to do everything I could to get them,” he says. Touwaide, 57, has devoted his career to unearthing lost knowledge. He is proficient in 12 languages, including ancient Greek, and he scours the globe searching for millennia-old medical manuscripts. Within their pages are detailed accounts and illustrations of remedies derived from plants and herbs. After 18 months of negotiations, Touwaide obtained two samples of the 2,000-year-old tablets from Italy’s Department of Antiquities. He then recruited Robert Fleischer, head geneticist at the Smithsonian’s Center for Conservation and Evolutionary Genetics, to identify plant components in the pills. Fleischer was skeptical at first, figuring that the plants’ DNA was long degraded. “But once I saw plant fibers and little bits of ground-up plant material in close-up images of the tablets, I started to think maybe these really are well preserved,” he says. Over the past seven years, Fleischer has painstakingly extracted DNA from the samples and compared it with DNA in GenBank, a genetic database maintained by the National Institutes of Health. He has found traces of carrot, parsley, alfalfa, celery, wild onion, radish, yarrow, hibiscus and sunflower (though he suspects the sunflower, which botanists consider a New World plant, is a modern contaminant). The ingredients were bound together by clay in the tablets. Armed with Fleisher’s DNA results, Touwaide cross-referenced them with mentions of the plants in early Greek texts including the Hippocratic Collection—a series loosely attributed to Hippocrates, the father of Western medicine. Touwaide found that most of the tablets’ ingredients had been used to treat gastrointestinal disorders, which were common among sailors. Afflicted seafarers, Touwaide speculates, might have diluted the tablets in wine, vinegar or water to ingest them. This latest research will be added to the holdings of the Institute for the Preservation of Medical Traditions—a nonprofit organization founded by Touwaide and his wife and colleague, Emanuela Appetiti, a cultural anthropologist. “The knowledge to do what I’m doing is disappearing,” says Touwaide, surrounded by his 15,000 volumes of manuscripts and reference books, collectively named Historia Plantarum (“History of Plants”). With manuscripts deteriorating and fewer students learning ancient Greek and Latin, he feels a sense of urgency to extract as much information as possible from the ancient texts. He says they tell stories about the lives of ancient physicians and trade routes and contain even such esoterica as an ancient system for describing colors. “This is important work,” says Fleischer. “He is trying to tie all this together to get a broader picture of how people in ancient cultures healed themselves with plant products.” http://www.smithsonianmag.com/arts-culture/what-secrets-do-ancient-medical-texts-hold-1630771/?no-ist

То на Сорос му се ще от доста време Русия да банкритура /май откакто братушките забраниха дейността на организациите му/. По отношение на външния дълг на Русия, доста любопитна тенденция се очертава: http://www.belvpo.com/ru/63730.html Да не забравяме и БРИКС като алтернатива на МВФ. А спекулациите относно рухването на рублата се въртят вече две години, ама нещо все не се получава прогнозираната безконтролна инфлация.

These ISIS-Destroyed Artifacts are Now Available to Download and 3-D Print http://observer.com/2016/02/these-isis-destroyed-artifacts-are-now-available-to-download-and-3-d-print/

Минските споразумения не се изпълняват от абсолютно никой, но поне засега конфликтът в Донбас е замразен, тъй като марионетното украинско правителство е в криза. Така че спекулациите на Сорос по този повод са доста ялови.

какво ще кажете за тази статия: http://www.anamnesis.info/node/747

Смяната на полюсите е довела до едно от най-големите измирания Животът в едиакарското море. Снимка: Ryan Somma on Flickr Внезапната смяна на магнитните полюси на Земята преди около 540 милиона години е унищожила напълно озоновия слой и е отавила безпрепятствено да прониква смъртоносната ултравиолетова радиация. Това събитие може да е подействало опустошително върху необичайните създания на т.нар. период едиакарий и е задействало еволюционния взрив от разнообразни организми през периода камбрий. Приключила ерата на простите организми и настъпила ерата на сложните многоклетъчни същества - един ключов момент в еволюцията на живота, разказва онлайн изданието на списание Science. Кризата преди 540 милиона години преобръща глобално продължилият милиарди години монотонен и скучен живот - плитки басейни, осеяни бактериални общности, синьо-зелени водорасли и мешести, далечни роднини на съвременните полипи и медузи. Камбрийският взрив измени всичко - за нищожно от геоложка гледна точка време на Земята се появяват сложни организми със скелети и сложни органи и структура на тялото - предците на съвременните бодлокожи и мекотели, членестоноги и хордови. Възникват хищни видове и животните започват да се преследват едно друго. Разпада се суперконтинентът Родиния, създават се нови екологични ниши и изолирани популации, след като континента се разделя. Животът в някаква степен придобива съвременен вид. Учените все още спорят какво точно е причинило тази криза, поставила края на протерозойската ера. Някои смятат, че виновникът е излишъкът на кислород, натрупан в атмосферата в резултат на фотосинтезата. Други изтъкват значението на новите отношения "хищник - жертва", които биха могли да стимулират конкуренцията между видовете. Други пък посочват за причина разпадането на суперконтинента Родиния, обединявал цялата суша на Земята. В новото си проучване геологът Джоузеф Мирт (Joseph Meert) и екипа му от Университета на Флорида в Гейнсвил предлагат различна хипотеза: че тези еволюционни промени са свързани с бързата смяна на полюсите на промяна на геомагнитното поле на Земята. Подобна смяна на магнитните полюси север и юг и досега се случва веднъж на всеки милион години. Древните скали са оставили красноречиви свидетелства за тези процеси. След изучаване на такива проби, намерени в Урал, Мирт и колегите му стигнали до заключението, че преди около 550 милиона година смяните на полюсите са се случвали по-често и много повече - 20 пъти по-бързо, отколкото в нашата ера - на всеки около 7-10 хиляди години. "Магнитното поле на Земята се е намирало в период на хиперактивни полюсни смени" - отбелязва Мирт. Предишни изследвания предполагат, че защитата на магнитното поле на Земята е била по-слаба през такива периоди на честа смяна. Отслабнала е и способността му да защити живота от вредната слънчева ултравиолетова радиация и космическите лъчи. Според изчисленията на Мирт и екипа му, публикувани в Gondwana Research, нивото на озона в края на Протерозойската ера е паднало до 20-40%. Оцелели са само тези, които са успели да избягат от вредните лъчи или да разработят ефективни механизми за защита. Тези процеси може да са предизвикали камбрийския взрив от разнообразни организми, според авторите. Появата на зрение давала възможност да реагират на светлина и да търсят умерено осветени места или убежища. Животните е трябвало да се зариват в пясъка, а твърдите екзоскелети или черупки са им осигурявали допълнителна защита. Тези нововъведения са намерили още много други полезни приложения и са направили достъпни нови територии за обитаване. http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%A1%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_37852.html

Определено голям пробив в медицината. За разлика от чудодейните шарлатанщини, които ни заливат с откровени лъжи, тази иновативна терапия е тествана клинично, а резултатите показват, че 94% от участниците /страдащи от злокачествени заболявания на B лимфоцити – лимфоми и левкемии/ са влезли в ремисия. Създателите на въпросната имунотерапия са Stanley Riddell и колеги. Те използват клетки на имунната система /T лимфоцити/, които в естествени условия търсят патогени и злокачествени образувания, които да унищожат. Но тази им активност постепенно намалява и те не могат да се справят с активни, делящи се ракови клетки. Изследователите използват възможностите на генното инженерство, за да модифицират T клетки на имунната система. Те вкарват ген за рецептор, който да разпознава CD19 /B-лимфоцитен антиген CD19/. Най интересни са резултатите в група от 35 пациента с остра лимфобластна левкемия - 94% в ремисия. В група с 40 пациента страдащи от лимфоми над 50% от тях са влезли в ремисия. http://www.iflscience.com/health-and-medicine/revolutionary-cancer-therapy-yields-unprecedented-results