Last roman

10 мазни храни, които са суперздравословни и от които се отслабва Откакто мазнините бяха демонизирани, хората започнаха вместо тях да консумират повече захар, рафинирани въглехидрати и преработени храни. В резултат на това всички станаха по-дебели и по-болни, отбелязва д-р Крис Гунар (Kris Gunnars) в статия в Authority Nutrition. Проучванията сега показват, че мазнините, включително наситените мазнини, не са толкова опасни (виж "За сланината с любов"), а някои от тях дори се препоръчват като здравословни и "суперхрана" (1, 2). Представяме ви 10 храни с високо съдържание на мазнини, които всъщност са изключително здравословни. 1. Авокадо Авокадото е различно от другите плодове - повечето плодове съдържат предимно въглехидрати, докато авокадото е заредено с мазнини. При авокадото 77% от калориите идват от мазнините, което е повече, отколкото повечето животински храни (3). Основна мазнина в авокадото е мононенаситена мастна киселина, наречена олеинова киселина. Тя е преобладаващата мастна киселина в зехтина, също много полезен за здравето (4, 5). Авокадото е сред най-добрите източници на калий, дори съдържа 40% повече калий от бананите, сочени като храна с високо съдържание на калий. Освен това е чудесен източник на фибри, а изследванията са показали, че може да намали LDL ("лошия") холестерола и триглицеридите, като в същото време повишава HDL ("добрия") холестерол (6, 7, 8). Въпреки че е с високо съдържание на мазнини и калории, едно проучване показва, че хората, които ядат авокадо са обикновено по-слаби и с по-малко мазнини в областта на корема, отколкото тези, които не го правят (9). Авокадото е плод, в който 77% от калориите идват от мазнини. То е отличен източник на калий и фибри, които са много полезни за здравето на сърдечносъдовата система. 2. Кашкавал Сиренето и кашкавалът са невероятно хранителни - имайки предвид, че са необходими 10 литра мляко за получаването на 1 килограм кашкавал. Кашкавалът е чудесен източник на калций, витамин В12, фосфор и селен, всъщност съдържа всички видове други хранителни вещества (10). Освен това е много богат на протеини, едно тънко резенче кашкавал съдържа 6,7 грама протеини, колкото чаша мляко. Сиренето и кашкавалът, подобно на други млечни продукти с високо съдържание на мазнини, се свързани с разнообразни ползи за здравето, включително намаляване на риска от диабет тип 2 (11). Кашкавалът и сиренето са чудесен източник на витамини, минерали, протеини и качествени здравословни мазнини. 3. Черен шоколад Черният шоколад е една от онези редки здравословни храни, които са приятни и на вкус. Той е много богат на мазнини, като на мазнините се дължат около 65% от калориите му. Черният шоколад съдържа 11% фибри, както и над 50% от препоръчителната дневна доза желязо, магнезий, мед и магнезий (12). Също така има толкова много антиоксиданти, че дори превъзхожда боровинките (13). Някои от антиоксидантите в него имат мощна биологична активност, така че могат да понижат кръвното налягане и да защитят от LDL ("лошия") холестерол (14, 15). Проучванията показват също, че хората, които ядат тъмен шоколад 5 или повече пъти седмично, е два пъти по-малко вероятно да умрат от сърдечно-съдови заболявания, в сравнение с хората, които не ядат тъмен шоколад (16, 17). Има и някои проучвания, които показват, че тъмен шоколад може да подобри мозъчните функции и защитава кожата от увреждане от ултравиолетовите лъчи на Слънцето (18, 19). Само трябва да се уверите, че сте избрали качествен тъмен шоколад, с най-малко 70% какао. Черният шоколад е с високо съдържание на мазнини, но и богат на хранителни вещества и антиоксиданти. Той помага при сърдечно-съдови заболявания. 4. Яйца Доскоро се смяташе, че използването на целите яйца е нездравословно, защото жълтъците са богати на холестерол и мазнини. Само едно яйце съдържа 212 мг холестерол, което е 71% от препоръчителния дневен прием. Освен това, 62% от калориите в яйцето са от мазнини (20). Нови изследвания обаче показват, че холестеролът в яйцата не влияе на холестерола в кръвта, поне при по-голямата част от хората (21). Яйцето си остава един от най-наситените с хранителни вещества хранителни продукти на планетата. Яйцата са заредени с витамини и минерали. Те съдържат почти всяко едно хранително вещество, от което се нуждаем. В тях има и мощни антиоксиданти, които предпазват очите, както и много холин, хранително вещество за мозъка, което 90% от хората не получават в достатъчно количество (22, 23). Яйцата са и средство за отслабване - те са едновременно много пълноценна храна и с високо съдържание на протеин, който съдейства за намаляване на теглото (24). Въпреки, че са с високо съдържание на мазнини, хората, които заменят закуската си на зърнена основа с яйца, ще консумират по-малко калории и ще намалят теглото си (25, 26). И не изхвърляйте жълтъка, в него има почти всички хранителни вещества. Яйцата са най-наситената с хранителни вещества храна на планетата. Въпреки, че са с високо съдържание на мазнини и холестерол, те са невероятно здравословни. 5. Мазни риби Един от малкото продукти от животински произход, който е здравословен, е мазната риба. Това са рибите като сьомга, пъстърва, скумрия, сардини и херинга. Тези риби са заредени с полезни за сърцето омега-3 мастни киселини, висококачествени протеини и всякакви важни хранителни вещества (27). Проучванията показват, че хората, които ядат риба са често много по-здрави, с по-нисък риск от сърдечни заболявания, депресия, деменция и всякакви общи заболявания (28, 29,30). Ако не можете или не искате да ядете риба, е полезно да приемате рибено масло от черен дроб на треска като добавка. То съдържа витамин D и така необходимите омега-3 мастни киселини (31). Мазните риби като сьомга съдържат важни хранителни вещества, особено на омега-3 мастни киселини. Яденето на мазна риба подобрява здравето и намалява риска от развитието на много видове заболявания. 6. Ядки Ядките са изключително здравословни. Те са с високо съдържание на здравословни мазнини и фибри и са добър източник на растителни протеини. Ядките са с високо съдържание на витамин Е, както и магнезий, минерал, който повечето хора не получават достатъчно (32). Проучванията показват, че хората, които ядат ядки са по-здрави и имат по-нисък риск от различни заболявания като затлъстяване, сърдечни заболявания и диабет тип 2 (33, 34,35). Препоръчват се бадеми, орехи, макадамия и много други. Ядките са заредени с полезни мазнини, протеини, витамин Е и магнезий и са сред най-добрите източници на растителни протеини. 7. Семена от чиа Семената на чиата обикновено не се възприемат като "мазна" храна. Въпреки това, една унция (28 грама) семена на чиа съдържат 9 грама мазнини. Като се има предвид, че почти всички въглехидрати в семената на чиа идват от фибрите, по-голямата част от калориите им, цели 80%, всъщност идват от мазнините. Те са отлична растителната храна с високо съдържание на мазнини (36). И то не просто някакви мазнини - по-голямата част от мазнините в семената на чиа се състоят от омега-3 мастни киселини, наречени ALA. Семената на чиата имат многобройни полезни въздействия върху здравето, като например понижаване на кръвното налягане и противовъзпалително действие (37, 38). Те също са невероятно хранителни. Освен фибри и омега-3 мастни киселини, семената на чиата са богати на минерали. Семената на чиата е здравословна храна с много високо съдържание на мазнини, но и на омега-3 мастни киселини, наречени ALA, фибри и минерали. 8. Студено пресован зехтин Друга мазна храна, за която почти всички са съгласни, че е здравословна, е студено пресованият зехтин. Зехтинът е основен компонент на средиземноморската диета, която е доказано, че е много полезна за здравето (39, 40). Зехтинът съдържа витамини E и K, а също и мощни антиоксиданти. Някои от тези антиоксиданти имат противовъзпалително действие и предотвратяват окислението на частиците на LDL ("лошия") холестерол в кръвта (41, 42). Също така зехтинът съдейства за понижаване на кръвното налягане, подобрява холестеролните маркери, а от там - намалява риска от сърдечни заболявания (43). Студено пресованият зехтин е царят на здравословните мазнини. Зехтинът е много полезен и невероятно ефективен за подобряване на здравето на сърдечносъдовата система. 9. Кокосови орехи и кокосово масло Кокосовите орехи и кокосовото масло са най-богатите източници на наситени мазнини. Всъщност около 90% от мастните киселини в тях са наситени. Въпреки това, хората, които консумират големи количества кокосови орехи рядко боледуват от сърдечно-съдови заболявания и са в отлично здраве (44, 45). Кокосовите мазнини са различни от повечето други мазнини и се състоят предимно от средноверижни мастни киселини. Тези мастни киселини се метаболизират по различен начин, отиват направо в черния дроб, където могат да се превърнат в кетонни тела (46). Проучванията показват, че средноверижните мазнини потискат апетита, спомагат да се поемат по-малко калории и могат да стимулира метаболизма с до 120 калории на ден (47,48). Много изследвания показват, че този вид мазнини могат да са полезни за хора с болестта на Алцхаймер, а също и могат да ви помогнат да намалите мазнините на корема (49, 50). Кокосовите орехи са с много високо съдържание на средноверижни мастни киселини, които се метаболизират по различен начин от другите мазнини. Те могат да намалят апетита, да увеличат изгарянето на мазнините и имат многобройни ползи за здравето. 10. Пълномаслено кисело мляко Пълномасленото кисело мляко е изключително здравословно. То, както и другите млечни продукти с високо съдържание на мазнини, разполага с всички важни хранителни вещества. Но също така в него има и здравословни, пробиотични бактерии, които имат мощни ефекти върху здравето ви. Проучванията показват, че киселото мляко може да доведе до значителни подобрения в храносмилателната система и дори може да помогне в борбата с болестите на сърцето и затлъстяването (51, 52, 53). Просто се уверете, да сте избрали истинско, пълномаслено кисело мляко. За съжаление, много от киселите млека по рафтовете на магазините са с ниско съдържание на мазнини, но вместо това с добавена захар. Избягвайте ги. http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/10-%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B2%D0%B0_29071.html

Целта е да се оправдаят средстватаКАК ПРЕКОПАХМЕ СЕРДИКАСамо някогашните картички показват, какво европейско пространство можеше да представлява днес центърът на СофияБОРИСЛАВ ЖДРЕБЕВ Какви ли не премеждия е претърпяло това място, някога принадлежало към територията на древна Сердика? Бомбардирано , сривано, заривано, подкопавано, надстроявано, окървавено с най-зловещия атентат, обрамчено от сталинистки сгради-колоси, украсявано с петолъчка и алени лозунги. Място, служило за начало на червенознаменни манифестации и военни паради. Място свързано с поставянето на статуята на Ленин, заменена на свой ред със статуята на премъдрата София. Място, заемано от последната спирка на „Петицата”, но и от кита Голиат, от дървенията на Стария цирк. Място, озвучавано от камбанен ек, от трамвайни звънци, от високоговорителите на джамията, от грохота на струпаните коли в недомислицата на светофарната тапа. Пространство, огласявано от виковете в нескончаемите протести срещу безочливите ни властници, пресичано от лъскавите лимузини на другаря-човек с главно „Ч“, осветявано от блясъците на фаровете в ескортите на партийните величия, на президентите , на Царя и... Място, върху чиито римски каменни останки се извървя Историята, образно казано, извървяха се политици, посетителите на ЦУМ също се извървяха през десетилетията, а извървяващи се днес в политическата си абсолютна случайност субекти намериха сгода да се облекчат публично, пак образно казано, точно тук, вкаменявайки гигантските си мегаломански идеи (ама добре финансирани - някакви си усвоени 16 000 000 лв ) в невероятно кичозен проект. Сякаш кърджалии са решавали какво по-кофти нещо да се стори със сердикийската, срината до основи, злочестина, изтръсквайки пепел от пура върху мнението на посредствените некачествени граждани, родени наоколо. И не му е за пръв път на това място да бъде обект на най-злобно стоварване на демонстрирана власт. Само някогашните картички показват, какво европейско пространство можеше да представлява днес центърът на София, но не би. Но нека да се поразходим във времето. Съзираме на същото място няколко зидчета сред разпилени каменни късове в зеленясалата тиня на заблатен изкоп. Какъв Рим, брате, каква Сердика..., какви пет пури? Зидове, надковани на око с найлон, летви и пирони от незнаен гений на консервацията и реставрацията, видимо пиян, ако се съди по идиотското онайлоняване на „обекта”. И тези заблатясали артефакти внезапно биват напълно изличени, съборени, изнесени в контейнер, заменени с ужасяващи небостъргачи , наподобяващи римска зидария, подредени в съвсем друг план, нямащ нищо общо със заварените старини, „мослен ужасон”, дето вика мечо Пух. Някой би се объркал: „Не е възможно, ще си каже, та това е кощунство към историческото минало, пълна бутафория, отвратителна безвкусица, наглост, простащина, мислене с козината навътре”, така би си рекъл той, пък и всеки друг, поразучил злополучната псевдосердикийска метаморфоза. А истината е „съвсем простичка”, да ползваме познатия лексикон. Простичко се усвоиха едни пари. Но пък се положи отвратително менте-леке върху авторитета на града с хилядолетна култура. Да видим, все пак, що за начало бе: Дори и с „обкова” зидариите едва надвишават във височина трийсетина сантиметра, заедно с пръстта под тях. И нищо не пречеше идейният проект да не цели единствено усвояването на парите като главна цел, а да се съобрази със заварената реконструкция на старините на открито около Ротондата, както и със средата около кулата на ул. „Искър“, зад Банята. Най-малкото, можеше в празното бетонирано дъно на гигантския изкоп в Ларгото, подготвено в ролята на музей на закрито, да се вдигнат като пример нарочно обозначени масивни макети, подобни на градежа в подлеза до Министерския съвет. Вместо широка дискусия, вместо публично излагане на конкуриращи се проекти от екипи, включващи широк спектър от специалисти, вместо телевизионни дебати (та нали центърът на столицата е и национален обект), за което имаше предостатъчно време, а, оказа се, и налични пари за тази цел. Не. Реши се джаста-праста с копи/пейст да се турне под бившия ЦУМ някаква кинаджийска бутафория на Рим, та даже и голямата италианска кинозвезда доведоха долу , вероятно да я изненадат. Нерде Кърджали, нерде Колизеума. Ще кажете: Голяма работа... Да, работата стана наистина голяма : И пак добре, че не тръгнаха да строят тукашна арка на Константин, щото съвсем щяме да я оплескаме... Но парите се усвоиха със завиден замах, сякаш на същата цена се строи Китайската стена, при това с китайски материали. Нататък е ясно, пура да няма. Дринк, та дрънк-бутафорията ще остане да срами града, а какво още бе сторено в мултурата, има да четем нататък. http://transmedia.bg/1207

доц. д-р Бойко Стаменов, д.м., д-р Мирена Вълкова УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, гр. Плевен Под „стареене” се разбира акумулирането на промени в организма с възрастта. Мозъчните възрастови промени стават ясно доловими в четвъртата декада от живота, въпреки че въпросът относно тяхното начало и изява остава открит, тъй като е установено, че някои индивиди на над 80 години запазват своята когниция на нивото на младостта. Ключови думи: стареене, възрастови мозъчни нарушения, ноотропни средства, когниция, хемодинамика В хода на нормалното стареене на мозъка се развиват функционални и структурни клетъчни, съдови и метаболитни промени, които водят до промяна в мозъчната съдова авторегулация и хемодинамика, както и до определени когнитивните възрастови нарушения, характеризиращи се със забавяне на мисловните процеси и затруднения в решаването на нови задачи, забавяне на вниманието и концентрацията, забавяне на отговорите, поради забавени паметови връзки, както и известно влошаване на перцептивните и гностични процеси, поради нарушенията на ниво сетивни анализатори. Възрастта е основен рисков фактор за развитие на дегенеративни и съдови мозъчни нарушения, които водят до когнитивни и функционални дефицити, влошено качество на живот и значими медико-социални последици за семейството и обществото. Ноотропните средства са клас психотропни средства, които водят до улесняване на процесите на обучение и памет, усилване на корово-подкоровия контрол, улесняване на мисловния процес, увеличаване на устойчивостта на мозъка към агресори и подобряване на възстановителните процеси след функционално нарушение на мозъчната тъкан. Те имат известно положително влияние и върху сензорните системи на мозъка чрез подобряване на централния контрол, като не влияят значимо върху мозъчната хемодинамика и съдовата авторегулация, което ги прави особено подходящи средства за борба с възрастовите мозъчни промени. Застаряването е глобален социален и медицински феномен на съвременното общество, свързан с нарастването на средната продължителност на човешкия живот. То се дължи основно на нарастването на дела на старите хора и изразеното намаляване на раждаемостта[1,2]. Според Световната здравна организация новите тенденции се обвързват с промяна в класическата пирамидна възрастова структура на обществата в почти всички страни по света, сериозно нарастване на популацията от възрастни хора не само в развития, но най-вече в развиващия се свят, нарастването на вдовстващите жени и хората под границата на бедността, и оттук сериозно увеличение на товара върху социалните и медицински системи по света и значима промяна в стереотипа на грижа в семейството[1,3]. Днес, повече от всякога, пред обществото стоят нови задачи за реинтеграция и цялостна промяна в мисленето за старите хора, както и за търсенето на тяхното оптимално място в обществото. Още повече, те имат специфични изисквания към медицината, различни от другите възрастови групи. При тях се среща по-често полиморбидност, полипрагмазия и институционализация. Във връзка с появата на дълго социално юношество и промяна в структурата на трудовия процес, с превалиране на менталната и автоматизираната дейност, се появяват тенденции към увеличаване на пенсионната възраст, увеличаване на процента на работещи и/или социално ангажирани хора в пенсионна и следпенсионна възраст, суперспециализация на отделни дейности с високи изисквания за експертност и натрупване на познания и най-вече опит през годините (висока кристализирана интелигентност), наред с изразена необходимост от продължително обучение и предаване на опит на новите кадри[4]. Пред подобни социални задачи са били поставени хората и в предходни епохи, особено в мирновременни условия, когато реален водач на групата, рода, племето, колектива, е бил старейшината – най-старият и авторитетен член[4]. Човекът от миналото е различавал силата от мъдростта. Ролята на старейшината не винаги е била идентична с тази на военно-племенния вожд. Старейшината е заемал особено място във всички човешки култури, той е бил човекът с най-голям опит, преживелият най-много, познаващият най-дълбоко фините човешки взаимоотношения, човекът способен на добре премислени и сложни решения, но не и най-физически способният. Под „стареене” се разбира акумулирането на промени в организма с възрастта. Определенията за стареене и старост са различни за различните култури и епохи от развитието на човечеството. Днес се спори относно началото на старостта, тъй като тя се явява повече културен, отколкото биологичен феномен. Старостта се дефинира като последния период от жизнения цикъл на човека, свързан с изменения в неговите функции и тяло[5]. От една страна, за истинско биологично начало на старостта се приема загубата на репродуктивни способности у човека, но от друга, старостта, като социален феномен, се обвързва със значимото намаление на способността за активен работен процес и активно участие в социума със всички последици от това[1]. За началото на социалната старост има доста спорове, терминът се ревизира, като досега е приета 60-тата година от живота. Проблемът остава особено актуален поради трудната си дефиниция, индивидуалните различия и отликите в трудовия процес и изискванията на човекa в различните страни и култури и в различните човешки епохи[6,7]. Стареенето започва още с раждането на човека, но до 25-тата година процесите на репарация, регенерация и развитие превалират над тези на дегенерация. След тази възраст настъпва постепен процес на цялостно остаряване на организма, който тече с различни темпове в различните възрастови епохи[8]. Този процес, макар генетично програмиран и поне в известна степен индивидуален, зависи от влиянието на факторите на околната среда, вкл. от развитието на плода в утробата на майката и от физическото състояние и развитието в ранното детство[7,9,10]. Стареенето на органите и организма започва от генетично програмираното стареене на клетката, основни са промените в репарационните клетъчни механизми, водещи до натрупване на генетични грешки в хода на човешкия живот, промени в теломерите, митохондриите, протеозомните комплекси и клетъчните мембрани[11]. Те водят до засилване на процесите на клетъчна апоптоза, които превалират пред тези на клетъчно делене и специализация, в резултат на което, се наблюдава постепенна и прогресираща клетъчна загуба[11]. Oстаряването е различно по темп за различните органи и системи. Нови проучвания разкриват наличието на определена кохорта от стари хора, които дори над 80 години съхраняват своя мозък и когнитивните си функции на нивото на младостта, постигайки абнормно високи резултати на невропсихологичните тестове спрямо собствената си възраст (>1σ). Изследванията показват значими мозъчни структурни разлики от обичайно установяваните на тази възраст в популацията[7]. Стареенето на мозъка е естествен процес на натрупване на макроструктурни, микроструктурни, невробиохимични, когнитивни и психични промени с възрастта при липса на мозъчно заболяване[11,12,13,14,15]. На макроструктурно ниво се наблюдават: Диспропорционално намаляване на обема на мозъка, особено хипокампалните и неокортикални кръгове[16]. Увеличаване на обема на вентрикулната система[12]. Изтъняване на кората – с възраст­та се наблюдава прогресиращо намаляване на сивото мозъчно вещество, докато бялото се увеличава между 19-тата и 40-тата година от живота и едва след това се наблюдава стъпаловидна редукция[12,17]. Най-изявено е намалението на плътността на сивото мозъчно вещество в дорзалната фронтална кора, париеталните лобове, гирус цингули и около фисура калкарина, както и в задната темпорална кора на лява хемисфера[17]. Микроструктурните промени включват: Загуба на клетки. Нарастващи клетъчни промени в резултат на окислителния стрес и възпалителните процеси на клетъчно и субклетъчно ниво. Тези промени са различни за отделните мозъчни корови и подкорови структури. Поява на невродегенеративни сплитания с ниска честота в олфакторните ядра, парахипокампа, амигдалата и енториалния кортекс, при липса/или малко количество амилоидни плаки[12,13,8]. Влошаване на регионалния мозъчен кръвен ток и особено на мозъчната авторегулация[19]. Намаляване на броя и промяна в структурата на синапсите[12,13]. В хода на остаряването се наблюдават и значителни биохимични промени: Промяна в ДНК на клетката и натрупване на соматични генни мутации[12]; В допаминовите системи – намаляване на синтеза на допамин, намаляване на неговите рецептори и на допамин-свързващите места, при увеличаване на активността на моноаминооксидазната система и окислителния стрес[12,20]; Постепенно намаляване на серотонина, което води до емоционални и паметови промени в старостта[21]; Намаляване на нивата на глутамат, при увеличаване на глутаматната ексцитотоксичност[12,22]; Намаляване на нивата на растежните фактори в мозъчната тъкан, особено на brain-derived neurotrophic factor, nerve growth factor и glial-cell neurotrophic factor[23]; Натрупване на отпадни продукти, окислителни радикали, медиатори на възпалението и биохимично модифицирани протеини, липиди и захари[18]. Остаряването води до широк набор от когнитивни и психични промени, както и до промени в сензорните и двигателни системи на организма. Наблюдават се отслабване на мириса, в по-слаба степен на вкуса, намаляване на зрението и слуха, влошаване на общата сетивност[18], което се отразява на т.нар. „вход” на информацията по сетивните анализатори, което наред със забавената обработка влошава общата ефективност на сензорните системи. Вестибуларните нарушения са чести спътници на старостта. Те са особено важни за старите хора поради риска от чести падания и влошаване на качеството на живота. Обичайно се дължат на влошения информационен „вход”, промените в мускулоскелетната система и влошената сензомоторна преработка, про­странствената памет и моторното програмиране[24]. С възрастта се променя и двигателната активност, влошава се функционирането на базалните кръгове и малкия мозък, променя се мускулно-скелетният апарат, което води до значимо влошаване на походката[25], увеличен риск от поява на стереотипни движения и други леки екстрапирамидни нарушения[26]. Практически, с остаряването, най-явни промени се установяват в когнитивното функциониране както в базисните когнитивни процеси, така и на висшите корови функции[27]. Причината за тях е мултифакторна и се дължи както на наличните биологични, биохимични, функционални (особено в невралните кръгови системи) и структурни промени, но и на личностови и социални фактори. Наблюдават се промени във вниманието (насочено, разпределено и устойчиво), работната памет, дългосрочната памет (особено епизодичната и доста по-слабо семантичната, като обичайно праймингът и имплицитната памет остават сравнително интактни) и перцепцията[12,18,27]. Речевите и езикови функции на стария човек остават сравнително съхранени, въпреки че и тук се наблюдават някои нарушения, като удължаване на времето за преработка на речевата информация, влошаване на артикулацията и слабо нарушение на вербалната флуентност и езиковото заучаване, като резултат по-скоро на засягане на други системи (семантична памет, сензорни анализатори), отколкото на засягане на класически речеви зони[27]. Наблюдават се и леки праксисни нарушения по типа на мелокинетичната апраксия поради засягане на двигателните пътища и програми, променената перцепция за времеви интервали и ориентация в пространството[12]. С годините се влошава екзекутивния контрол, точността и бързината на взимане на решения, което води до увеличаване на неадекватните компенсаторни стратегии за справяне в ежедневието, увеличава се ригидността в мисловния процес, избягването на новаторски стратегии и влошаване на ефективността в нерегулярни и силно променливи условия (дезадаптация)[27]. Остаряването е свързано и с личностови промени, които се дължат както на мозъчните и биохимични промени, така и на чисто социални фактори, като пенсиониране, изолация, вдовстване, увеличаване на негативните събития в живота, институционализация, осъзнаване на близостта на смъртта, преоценка на живота, загуба на житейските илюзии и пр.[28,29]. Тези промени се характеризират с поява или изостряне на черти, като егоизъм и егоцентризъм, използване на манипулативни стратегии, промени в емоционалната и волевата сфера (апатия, анхедония, емоционална инконтиненция), повишени изисквания към другите при намаляване на изискванията към себе си, влошаване на чувството за мода и стил, самоизолация, раздразнителност, мнителност, нежелание за активно търсене на по-добър живот и лечение, промяна в чувствата към близките и обществото, ригидност и праволинейност на мисленето и пр.[28,29,30]. Мозъчното стареене не е болест, но може да бъде профилактирано, отложено във времето, а неговите ефекти върху личността и когницията в значима степен омекотени. За тази цел се използват комплексни мултидисциплинарни подходи, в чиято основа е теорията за непрекъснатостта на невропластичността през целия живот на човека[31]. Използват се специфични рехабилитационни и когнитивни упражнения, психотерапия, автотрейнинг, наред с някои специфични медикаменти, имащи отношение към забавянето на процесите на стареене (anti-aging drugs). Една такава група медикаменти са ноотропните средства[32,33,34].Тази група е добре позната на медицината от около 70 години. Концепцията за ноотропите се базира на действието на Piracetam, те влияят на когнитивните функции и мисленето, без да променят мозъчния кръвен ток, характеризират се със сравнително малко и леки странични реакции, добър ефект върху нарушенията на вестибуларния анализатор, паметта и речта, чрез действието си върху глутаматната невротрансмисия и подобряването на функционирането на клетъчните мембрани, което ги прави изключително подходящи като Anti-Aging терапия[33,34]. Разбира се, тук се включват и още няколко групи медикаменти – антиоксиданти, антихолинестеразни средства, някои реологици и др. Не бива да се забравя, че действието на всички тези средства трябва да се комбинира задължително с немедикаментозни подходи към стария човек, целящи подобрение на когнитивните функции, общото състояние, психиката и реинтеграцията в обществото. В заключение можем да кажем, че остаряването и старостта не са болестни процеси, но могат да бъдат профилактирани и адекватно третирани, ако се започне оптимална и индивидуална комплексна схема и то достатъчно рано в живота на индивида. Подходите трябва да са строго индивидуализирани и мултидисциплинарни, а целта трябва да бъде оптимална реинтеграция в обществото и максимално подобряване на качеството на живот на стареещите и старите хора. Книгопис: 1. United nations. World population ageing 2013. New York, 2013. 2. The world bank. IBRD IDA. <http://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.TFRT.IN> 3. Грънчарова Г. Велкова А. Александрова С. Социална медицина. Трето преработено и допълнено изд. МУ Плевен, Плевен, 2009. 4. Минчев Б. Психология на човешкото развитие. Варна 2005, 53-69. 5. Wikipedia. Old age. << https://en.wikipedia.org/wiki/Old_age>> 6. Naoko Muramatsu N, Akiyama H. Japan- super-aging society preparing for the future. Gerontologist, 51 (4):425-32. 7. Rogalski EJ, Gefen T., Shi J, Samimi M., Bigio E., Weintraub S., Geula C, Mesulam MM. Youthful memory capacity in old brains: anatomic and genetic clues from the Northwestern SuperAging Project. J Cogn Neurosci, 2013, 25(1):29-36. 8. The New International Standard Medical & Health Encyclopedia>>The Lifetime of a Human Being>> Aging and What To Do About It- The aging process. << http://www.faqs.org/health-encyc/The-Lifetime-of-a-Human-Being/Aging-and-What-To-Do-About-It-The-aging-process.html>> 9. Vickers MH. Early life nutrition, epigenetics and programming of later life disease. Nutrients. 2014 Jun 2;6(6):2165-78. 10. Uhlenberg P. International handbook of population aging. Springer Science and Business Media, 29.04.2009, pp 233-238. 11. Lopez-Otin C, Blasco MA, Partridge L, Serrano M, Kroemer G. The hallmarks of aging. Cell, June 2013, 153(6):1194-1217. 12. Wikipedia. Aging brain. <<https://en.wikipedia.org/wiki/Aging_brain>> 13. Alzheimer’s Disease: Unraveling the Mystery. The Changing brain in healthy adults. <https://www.nia.nih.gov/alzheimers/publication/part-1-basics-healthy-brain/changing-brain-healthy-aging> 14. Craik, Fergus I. M. (Ed); Salthouse, Timothy A. (Ed), (2000). The handbook of aging and cognition (2nd ed.). , (pp. 1-90). Mahwah, NJ, US: Lawrence Erlbaum Associates Publishers, ix, 755 pp. 15. 15.Kramer A, Erickson KI, Colcombre SJ. Exercise, cognition, and the aging brain. J of applied physiology, oct 2006, 101(4):1237-1242. 16. Hof PR, Morrison JН. The aging brain: morphomolecular senescence of cortical circuits. Trends Neurosci. 2004 Oct;27(10):607-13. 17. Sowell ER, Peterson BS, Thompson PM, Welcome SE, Henkenius AL, Toga AW. Mapping cortical change across the human life span. Nat Neurosci. 2003 Mar;6(3):309-15. 18. Неврология под ред. на И. Миланов. Специална неврология. Неврология на стареенето. Изд. Медицина и физкултура, 2012:990-3. 19. Неврология под ред. на И. Миланов, Специална неврология. Съдови заболявания на нервната система, Изд. Медицина и физкултура, 2012:405-56. 20. Неврология под ред. на И. Миланов. Специална неврология. Дегенеративни заболявания на нервната система. Изд. Медицина и физкултура, 2012:724-5. 21. Meltzer CC, Smith G, DeKosky ST, Pollock BG, Mathis CA, Moore RY, Kupfer DJ, Reynolds CF 3rd. Serotonin in aging, late-life depression, and Alzheimer’s disease: the emerging role of functional imaging. Neuropsychopharmacology. 1998 Jun;18(6):407-30. 22. Pereira AC, Lambert HK, Grossman YS, Dumitriu D, Waldman R, Jannetty SK, Calakos K, Janssen WG, McEwen BS, Morrison JH. Glutamatergic regulation prevents hippocampal-dependent age-related cognitive decline through dendritic spine clustering. Proc Natl Acad Sci U S A. 2014 Dec 30;111(52):18733-8. 23. Budni J, Bellettini-Santos T, Mina F,Garcez ML, Zugno AI. The involvement of BDNF, NGF and GDNF in aging and Alzheimer’s disease. AgingDis.2015 Oct 1;6(5):331-41. 24. Alpini D, Cesarani A, Fraschini F, Kohen-Raz R. Capobianco S. Cornelio F. Aging and vestibular system: specific tests and role of melatonin in cognitive involvement. Arch Gerontol Geriatr Suppl.. 2004;(9):13-25. 25. Титянова Е. Индикатори за двустранно променен двигателен контрол на походката при хронична хемипареза след супратенториален мозъчен инсулт. Дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор на науките”, София, 2007. 26. Rantanen T. Promoting mobility in older people. J Prev Med Public Health. 2013 Jan;46 Suppl 1:S50-4. 27. 27 Riddle DR, editor. Brain Aging: Models, Methods, and Mechanisms. Boca Raton (FL): CRC Press; 2007. Section I, Assessing Cognitive Aging. 28. Минчев Б. Психология на човешкото развитие. Варна 2005, 53-69. 29. Paul T. Costa, Jr., and Robert R. McCrae. Age Changes in Personality and Their Origins: Comment on Roberts, Walton, and Viechtbauer (2006) Psychological Bulletin In the public domain 2006, Vol. 132, No. 1, 26 –28. 30. Paul T. Costa, Jr., and Robert R. McCrae. Age Changes in Personality and Their Origins: Comment on Roberts, Walton, and Viechtbauer (2006) Psychological Bulletin In the public domain 2006, Vol. 132, No. 1, 26 –28. 31. Любенова Д, Титянова Е. Принципи на съвременната неврорехабилитацията. Невросонология и мозъчна хемодинамика 8 (1), 2012: 45-55. 32. Nootriment – Supplement Reviews and Healthy Ideas A guide to Nootropics, Anti-Aging & Brain health << file:///C:/Documents%20and%20Settings/Acer%205630z/My%20Documents/Downloads/nootropics-anti-aging.pdf>> 33. Urban KR, Gao WJ. Performance enhancement at the cost of potential brain plasticity: neural ramifications of nootropic drugs in the healthy developing brain. Front Syst Neurosci. 2014 May 13;8:38. 34. Winnicka K, Tomasiak M, Bielawska A. Piracetam–an old drug with novel properties? Acta Pol Pharm. 2005 Sep-Oct;62(5):405-9 http://pharmmedia.bg/nootropni-lekarstva-stareene/

Саудитска Арабия и Иран си мерят мускулите в Йемен, така че отношенията помежду им отдавна са 'обтегнати'.

Да, правилно си разбрала. 'Здравословното хранене' /поне това, което внушават разните там гурута/ не е синоним на балансирано хранене. Иначе при анемия е добре да не се приемат добавки, а просто да се отиде на лекар, който да изпише съответния желязосъдържащ медицински продукт /ферофолгама, сорбифер, тотхема и пр./. Хранителните добавки са за здрави хора с хипохондрични проблеми.

ясно:) Е, поразсмя ме, за което благодаря

маке, не знаех, че си експерт по здравословно хранене.

Сирийската армия овладя ключовия град Шейх Мискин южно от Дамаск, водят се тежки сражения край втория по големина сирийски град Алепо. Части на сирийската армия овладяха днес важен плацдарм южно от столицата Дамаск. Както съобщи информационният портал "Сурия ал Ен", цитиран от ТАСС и БТА, те са превзели Шейх Мискин - град на ключов кръстопът на шосета в три южни провинции. Операцията по освобождаването на града е продължила три дни. Според "Сурия ал Ен" при боевете са били убити не по-малко от 50 бунтовници, а 250 са ранени. Командването на сирийските въоръжени сили разчита, че завладяването на Шейх Мискин ще позволи да бъдат пресечени всички снабдителни линии на бунтовниците южно от Дамаск, които започват от границата с Йордания. Правителствените сили настъпват и към контролирани от бунтовниците южни покрайнини на Алепо - втория по големина сирийски град, на 360 км северно от Дамаск. Съобщенията говорят за боеве, които се водят за предградието Хан ел Асал, където се намира голяма база на бунтовническите сили. В самия Алепо правителствените сили са отблъснали вчера контраатаки на противника в западните и южните части на града - в районите Ел Мансур и Рашидин. Сирийските ВВС са извършили въздушни удари по позиции на бунтовниците в град Аазаз край границата с Турция, както и по бази на джихадистите от "Ислямска държава" северно от Алепо. В армейската военна сводка се казва, че бунтовниците са "понесли загуби в жива сила и бойна техника". Обединените формирования на кюрдските и арабските опълченци "Сили на демократична Сирия" (СДС) са освободили днес три населени пункта западно от Аазаз, добавя ТАСС, цитирайки телевизионния канал "Ал Маядин". Този успех на кюрдите, които са гръбнака на СДС, идва седмица, след като те установиха контрол над ВЕЦ "Тишрин" на река Ефрат. Язовирната стена с централата премина в ръцете на сирийската армия след ожесточени боеве с бандите на ИД, които са понесли загуби и са отстъпили на западния бряг на Ефрат. ВЕЦ "Тишрин" снабдява с електроенергия Алепо, който е икономическата столица на Сирия. Сега кюрдско-арабските сили са прерязали снабдителните линии на джихадистите и обстрелват позициите им в Джараблюс. http://dnes.dir.bg/news/jihad-siria-nastaplenie-21361080?nt=9

Това се дължи на факта, че етанолът измества метанола като субстрат от активния център на ацеталдехиддехидрогеназа. Принципът е конкурентно изместване и няма нищо общо с детоксикацията.

Щом бащата на войните се е произнесъл, мисля че няма какво повече да дискутираме за качеството но филма. Определено е машина за пари - добре измислена и направена. Но не предлага почти нищо ново, освен факта, че декласиран щурмовак негър-хигиенист е способен с малко ребъл помощ да унищожи най-модерното оръжие в Галактиката.

Джордж Лукас критикува новия Star Wars Създателят на космическата сага "Междузвездни войни" Джордж Лукас призна в интервю за американския тв водещ Чарли Роуз, че е разочарован от седмия епизод. По думите му, режисьорът Джей Джей Ейбрамс е заснел ретро филм, а самият той винаги се е стремил да направи нов, който да не прилича на предишните, съобщиха Асошиейтед прес и "Холивуд рипортър". "При мен те бяха различни - различни планети, космически кораби и т.н", коментира Джордж Лукас. Той характеризира компанията "Уолт Дисни" като "бели робовладелци". "Всичките ми филми са като деца. Много ги обичам. Продадох ги, а с тях постъпиха като с роби: взеха и...", поясни Лукас, без да завърши фразата. Режисьорът отбеляза още, че компанията не е била заинтересована той да продължи работата над филмовата поредица. Джордж Лукас продаде компанията си "Лукасфилм" през 2012 година за 4,06 милиарда долара. Така една от най-легендарните поредици в историята на киното - "Междузвездни войни", стана собственост на "Уолт Дисни къмпани". Седмият епизод на космическата сага "Междузвездни войни: Силата се пробужда" излезе на 17-18 декември и вече е донесъл приходи от продажбата на билети в размер на повече от 1,2 млрд. долара, попадайки в десетката на най-касовите филми на всички времена само две седмици след появата си на екран. "Междузвездни войни: Силата се пробужда" получи предимно положителни отзиви от критиците, макар някои да упрекнаха сценаристите и режисьора, че сюжетът на седмия епизод много прилича на първия филм от поредицата "Междузвездни войни: Нова надежда" от 1977 година. http://smart.dir.bg/life/news/21354419/

Annum bonum felicem faustum fortunatumque!

Върбанов както обикновено спами и размива темата. Така че постовете му са скрити. Весело посрещане на Новата година на всички.

КАК „МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ“ СЕ ПРЕВЪРНА ОТ ШЕКСПИРОВСКА САГА В КОСМИЧЕСКИ ХАРИ ПОТЪР Аз така и не станах маниакален фен на „Междузвездни войни“, независимо че малкият ми ученически мозък беше на точната възраст да бъде изстрелян в орбита от първата трилогия. Въпреки че ми се повръща от заядливи сноби, което гордо изтъкват, че никога не са гледали нито един от филмите, все едно, че отсъствието на културно любопитство е добродетел. Затова отидох да видя „Силата се пробужда“ с отворено съзнание, а си тръгнах с — ами, едновременно въодушевен и разочарован. Кой да знае, че дълбокият Космос е толкова плитък? За да съм ясен: „Силата се пробужда“ е отлично изработено, вълнуващо приключение, което подръпва нежно всички очевидни тънки струни в душите на милиони Междузвездни фенове. А като добавим младите звезди Дейзи Ридли и Джон Бойега, имаме един добре дошъл знак за прогрес в една много бяла и мъжка поредица. Дали има значение, че Ейбрамс безсрамно рециклира повечето ключове сюжетни елементи от Епизод IV: „Нова надежда“? За някои критици – сигурно, но не и за мен. Трябва ли да ни е грижа, че в основата си Кайло Рен е един сприхав, хлапашки знак на почит към Дарт Вейдър за ЕМО-тийнейджъри? Не наистина, но определено е повече хленчещ, отколкото страховит. Дали ще е грубо, ако отбележим, че базата Старкилър е унищожена с лекота, благодарение на същия фундаментално глупав конструктивен недостатък, като Звездата на смъртта? Вероятно, но в Империята/Първия ред трябва да обмислят сериозно наемането нa конструктори с повече опит с проблемите на сигурността за следващото си супероръжие с планетарни размери. Само предложение. Но единственото ми голямо несъгласие със „Силата се пробужда“ е това: Джордж Лукас беше иноватор, а Джей Джей Ейбрамс е имитатор. Лукас имаше дълбочина, при всичките си слабости като режисьор, докато Ейбрамс е гений на шумен популистки спектакъл, споменът за който се изпарява като звезден прах още с излизането от салона. „Междузвездни войни“ създаде своя постоянно разширяваща се Вселена с митове, алегории и вълшебни приказки; „Силата се пробужда“ е пълен с шум и ярост, но не означава нищо. Когато за първи път обмисля „Междузвездни войни“, Лукас е един от младите творци-режисьори от поколението на Волните ездачи и Разярените бикове (по популярната, издадена наскоро и у нас книга на Питър Бискинд – бел. ред.), чиито филми комбинират социалната критика на хипи-контракултурата от 60-те с визионерското перчене на кино хлапаците от 70-те. Този кратък, но плодотворен период в историята на студията, му дава свободата да направи заявка за грандиозна космическа опера, безспорно несръчна и пълна с недостатъци, и с пословично дървен диалог: „Можеш да напишеш тази гадост, но не можеш да я произнесеш“, заявява в прочутия си протест пред Лукас Харисън Форд. В изграждането на междузвездната си вселена Лукас използва материали от Жан-Люк Годар и Серджо Леоне, епоса „Дюн“ на Франк Хърбърт, литературните халюцинации на хипи фаворита Карлос Кастанеда и култовата монография на Джоузеф Кембъл за митологичните архетипи „Героят с хиляда лица“ (1949). Влючва и леко маскирани препратки към президента Никсън, актуалното по онова време поражение във Виетнам и своето собствено скайуокърско детство в Модесто, Калифорния. Най-отгоре нарежда слоеве Вагнер и Шекспир, Ницше и Фройд, нордически саги и гръцка трагедия, артуриански легенди и библейски алегории. Наистина дълбок, плътен, опияняващ микс. Разбира се, по-късно Лукас доброволно разпилява цялата тази вселена с втората трилогия(предисторията) на „Междузвездни войни“. Но дори тези разлюбени филми бяха с богата интелектуална амбиция и големи идеи за обществото, властта, рицарската любов и изкусителния мрачен блясък на фашизма. Предисториите бяха справедливо критикувани за досадните образи, скърцащите диалози, и робуването на CGI технологиите. Но Лукас направи най-голямата си грешка като надцени апетита на своята публика за морална сложност и литературна задълбоченост. Оказа се, че повечето от нас искат да видят каубои в космоса, малки пиксарски роботчета и млади магьосници, което имат проблеми с бащите си. Тук се появява Джей Джей Ейбрамс и ревитализира междузвездната сага като я инфантилизира. И нас също. Един паралел, който изскача в ума, е Дейвид Боуи, който беше уникално енергизираща фигура в 70-те години, човек-арт училище за момчетата, които никога не са ходили в арт училище. Главно благодарение на Бауи моето поколение разбра за Жак Брел, Жан Жьоне, Уилям Бъроуз, Лу Рийд и други култови фигури от тъмната страна на попкултурата. След като Боуи даде примера, други самоизмислили се арт-рок извънземни започнаха да взимат назаем от неговия външен стил, но много рядко от неговите авангардни дълбини. Ако Джордж Лукас е Боуи, Джей Джей Ейбрамс е „Дюран Дюран“. Да, „Силата се пробужда“ е страхотен рестарт на застоял франчайз. Но е и чисто сензорен спектакъл, лишен от същност и подтекст. Докато оригиналният филм на Лукас кани любопитните умове да изследват обширни културни територии, тази нова глава изглежда вглъбена в себе си и собствената си митология, може би с леки утешителни прилики с „Игрите на глада“ и „Властелина на пръстените“. С други думи – обикновен студиен екшън франчайз. Мултимилиардна дойна крава, чието главно наследство ще бъдат тематичните паркове и интергалактическите приходи. В разцвета си Джордж Лукас драматизира сложни идеи за възрастни като за деца. Джей Джей Абрамс прави детски филм като за възрастни. Зад неговата зашеметяваща визуална магия „Силата се пробужда“ е в основата си Хари Потър в космоса. Като търговска марка „Междузвездни войни“ никога не е бил по-силен. Но оригиналната концепция — визионерска, експериментална, морално предизвикателна, несъвършена, но диво амбициозна, е прокудена завинаги в една далечна галактика. http://www.ploshtadslaveikov.com/kak-mezhduzvezdni-vojni-se-prevarna-ot-shekspirovska-saga-v-kosmicheski-hari-potar/

На фона на международното недоволство и разкритията за тесни контакти с ИДИЛ, на съседите ни едва ли ще им стиска да наливат още повече масло в огъня.

Те затова го убиха Харисън, че много пари им струва участието му.

Откриването на предвидени досега само на теория частици (фермионите на Вайл) и квантовата телепортация на разстояние от 1,28 км са двете постижения, които според екипа ни биха могли да спорят за най-голям пробив във физиката през 2015-та. 2015 бе определена за международна "година на светлината" съвсем неслучайно. Точно преди 100 години, през 1915, Алберт Айнщайн публикува своята Обща теория на относителността, на която посветихме десетки публикации. Заедно с публикуваната 10 години по-рано Специална теория на относителността те преобръщат наопаки представата на физиката за света. Квантова телепортация на 1,28 км - краят на локалния реализъм Почетното място в класацията низа пробив във физиката за 2015-та е за един успешен експеримент в квантовата механика. Резултатите бяха публикувани онлайн в края на октомври в статията на екипа изследователи от Университета по технологии в Делфт (Холандия), ръководен от Роналд Хенсън (Ronald Hanson). Това е почти перфектен експеримент за проверка на реалността, доказващ съществуването на явлението, наречено "квантово вплитане" и успешното прилагане на квантовата телепортация като средство за комуникация от разстояние от около 1,28 км. И още нещо - опитът е доказателство, че теорията на Айнщайн, че в квантовата механика има "скрити променливи" е погрешна. Квантовото вплитане означава, че измерването на свойствата на една от двойка квантови частици (фотони), се отразява на другата квантова частица, независимо, че може да са разделени не само от километри, но дори и от светлинни години. През последното десетилетие са били направени десетки експерименти от този вид, използващи различни физически системи, но при всички от тях са намирани вратички, позволяващи да се предположи съществуването на класическо обяснение на наблюдаваните резултати. Работата на физиците от университета в Делфт позволява да "затворят" повечето от тях. Схема на експеримента. Източник: http://arxiv.org/pdf/1508.05949v1.pdf Понятие от измисления свят на Star Trek, телепортацията привлича вниманието и на учените, и на обществеността. Реалността се слива с фантастиката през 1993 г., когато международна група от физици доказва теоретично, че телепортацията на квантово състояние е напълно възможна, но не като пренос на материални частици през пространството, а само на информация. Изследването на холандските физици води възможността за създаване на мрежи от квантови компютри. Засега квантовите компютри, които биха могли да решават някои класове проблеми много по-бързо, отколкото дори най-мощните съвременни компютри, остават далечна цел. Колайдер от един-единствен електрон Един електрон в магнитно поле ще се върти в кръг и ще излъчва електромагнитни вълни. Източник: Adrian Cho/Science През април учени от колаборацията Project 8, съобщиха, че за първи път са наблюдавали циклотронно излъчване от един единствен електрон и са успели да измерят енергията му прецизно. Регистрирани са радиовълни, които се излъчват от един-единствен електрон в магнитно поле. Новият метод дава възможност за подобряване на точността на измерване, така че може да се използва за изчисляване на една от най-неуловимите стойности във физиката - масата на неутриното. Най-после са наблюдавани фермионите на Вайл Макар че е прогнозирана преди 85 години, едва в средата на юли 2015 бе открита квазичастицата, наречена "фермион на Вайл", от два отделни екипа от учени от Принстън и от Масачузетския технологичен институт. Тази частица се държи в кристали едновременно като материя и антиматерия. Това, че тези частици нямат маса означава, че могат да бъдат използвани във високоскоростните квантови компютри. Преди близо век Херман Клаус Хуго Вайл (Hermann Klaus Hugo Weyl), немски математик и физик-теоретик, докато водели дискусия за фермионите с колегата си от Висшата техническа школа в Цюрих Алберт Айнщайн, Вайл изказва хипотезата за съществуването на безмасови фермиони с доста фантастични свойства. И така Херман Вайл през 1929 г. предлага за първи път съществуването на мистериозни частици без маса, които ще имат спин, но също ще имат "хиралност", което означава, че ще пътешестват през пространството или в ляво или в дясно ориентиран вариант, обяснява Сюй. Когато ляв и десен фермион на Вайл се срещнат, те се анихилират един с друг, както се случва, когато се срещне частица и античастица. Съгласно Стандартния модел, господстващ модел, описващ елементарните частици, съществуват два основни типа частици: бозони и фермиони. Бозоните са носители на взаимодействията, а фермиони изграждат материята. Последните са елементарни частици с полуцял спин (½, 1½,...), например фермиони са електронът, кварките, които пък в тройки образуват частиците на ядрото на атома - неутроните и протоните. Фермионите са три вида: фермиони на Дирак (масивни), фермиони на Майорана (всяка частица е античастица на самата себе си), фермиони на Вайл (безмасови). Учените имат доказателства от ускорителите на частици за съществуването на първите две, но досега последните не бяха наблюдавани. Досега. В Големия адронен колайдер са открити нов клас частици - пентакварки Пет кварки обвързани заедно в една структура. Източник: CERN "Пентакваркът не е просто някаква нова частица", заяви говорителят на LHCb Гай Уилкинсън (Guy Wilkinson). "Това е начин на обединение на кварките, които са основните съставки на обикновените протони и неутрони, в модел, който никога не е бил наблюдаван досега в продължение на 50 години експериментални търсения. Изследването на свойствата му ще ни позволи да разберем по-добре как обикновената материя, протоните и неутроните, от която всички сме направени, е съставена", съобщиха от ЦЕРН през юли. Частица, съставена изцяло от "чиста сила" - само от глуони От физиката на елементарните частици знаем, че ядрените частици - протони и неутрони - се състоят от по три кварка, свързани със "слепващите" бозони - глуоните (от англ. glue - лепило). И ако кварките са материални частици, то глуоните са частици, пренасящи взаимодействието. Глуоният, който е теоретично прогнозиран в рамките на Стандартния модел, се състои само от глуони, без никакви кварки. Неговото откритие е докладвано от Виенския технологичен университет (TU Wien) в Physical Review Letters в края на септември. Австрийците смятат, че мезон F0 (1710) е точно същият хипотетичен глуоний, който може да се наблюдава непряко - чрез наблюдение на разпада на частицата. "Нашите изчисления показват, че наистина глуоният може да се разпада на странни кварки" - казва Антон Ребан. Изчисленият разпад на две по-леки частици добре съвпада с наблюденията на разпада на F0 (1710). Сероводородът като основа за високотемпературни свръхпроводници През април международен екип от физици предложи ново обяснение за това, че при високи температури, сероводородът се превръща в свръхпроводник. А по-късно немски физицидоказаха това експериментално - в твърдо състояние съединението провежда електричество без съпротивление при 203,5 K, около -70° С. Успехът бе постигнат, защото физиците от Института Макс Планк са заменили обикновените водородни атоми с техния тежък изотоп - деутерия. Това все още ниска температура, но е далеч по-висока, отколкото е постигана някога, една голяма крачка, приближаваща ни до висшата цел за постигане на свръхпроводимост при стайна температура. Нова форма на въглерод, от която може да се произвеждат диаманти при стайна температура В края на годината изследователи от Университета на Северна Каролина съобщиха, че са открили нова форма на твърд въглерод, наречена Q-въглерод, която е различна от познатите графит и диамант. Те също така са разработили технология, която превръща Q-въглерода в диамантени структури при стайна температура и нормално налягане. И накрая - една "оптимистична" новина: Вселената бавно умира В средата на годината, 11 август, бяха изнесени първите данни на проучването Galaxy And Mass Assembly (GAMA) на Генералната Асамблея на Международния астрономически съюз и публикувани в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. В изследването са участвали повечето от най-мощните телескопи в света и е най-големият в историята обзор на лъченията в небето. Основният извод е: Вселената бавно умира. Това, че Вселената бавно изстива, е известно още от края на 90-те. Новото проучване показва обаче, че това се случва за всички дължини на вълните - от ултравиолетовата до инфрачервената. Засега това е най-подробното проучване на енергия в нашата област от Вселената. Цялата енергия на Вселената е създадена от Големия взрив. Част от нея е заключен в масата на обектите във Вселената. Част от тази маса отново се превръща в енергия, в съответствие с известното уравнение на Айнщайн E=mc2 - източник на излъчването на звездите. Целта на проекта GAMA е да се картографира и моделира генерирането на енергия в голям обем на космоса днес и в различни епохи от миналото. "Вселената ще старее бавно, но сигурно. Можем да се каже, че прилича на заседял се на дивана старец, увит в одеяло, който заспива, за да не се събуди никога" -... шегува Саймън Драйвер. http://nauka.offnews.bg/news/a_14/a_31667.html?preview=ok

японски водолаз засне жив гигантски калмар /това е млад екземпляр, дълъг 'само' 3,4 м./:

почнаха и бъзиците по темата за ЕМО-Вейдъра:

а класиката беше още по-яка:

10-те най-странни животни, открити през 2015 Всяка година учените преброждат джунгли и пустини, преравят музейни сбирки, проучвайки различни животни, и ако са късметлии, откриват нови видове. Така например, през 2015 г., изследователите идентифицираха странния рубиненочервен морския дракон край бреговете на Австралия, нов вид гигантски костенурки в островите Галапагос и още много други животни, за които се смяташе, че отдавна са изчезнали. Морският дракон Phyllopteryx taeniolatus Досега са описани само два морски дракони, последният от които е открит преди 150 години. Но тази година бе съобщено, че се е появил трети морски дракон - рубинен. Не по-малко интересен факт от самото му съществуване е неговия цвят, както и дълбочината, от която е изваден - 51 метра. Цветът му е свидетелство за това, че вероятно предпочита дълбоки води - червеното е първата дължина на вълната на светлината, която се филтрира от морската вода, така че червените животни в океанските дълбини стават незабележими. Морските дракони са рибки, подобни на морски кончета с хипнотична красота, със сложни израстъци, които им помагат да се прикриват сред водораслите в плитките крайбрежни води на Южна Австралия. Гигантска костенурка от островите Галапагос С помощта на ДНК анализ е установено, че костенурките на един от островите Галапагос, Санта Круз, които досега се смятаха за един вид, всъщност са два. В Китай са намерени най-малките охлюви Най-малкият охлюв на Земята е може би Angustopila dominikae, намерен в Китай, с размер ненадвишаващ милиметър. Седемте нови вида "микроохлюви" са открити в образци на почва от Китай като десет от мекотелите могат да "преминат през иглени уши". Някои изследователи смятат, че е възможно тези същества да са се лишили от някои органи, като например бял дроб, в стремежа да се миниатюризират. Други не мислят така. "Не може да са много по-малки, ако става дума за сложно животно", казва Бен Роусън (Ben Rowson) от Националния музей на Уелс в Кардиф, Великобритания. "А охлювите са доста сложни". Освен това, той мисли, че един малък охлюв може да изсъхне частично, докато изцежда слуз за подпомагане на движението си. "Изсушаването е главната причина за смъртта при охлювите. Ако те са толкова малки, ще е трудно да се избегне това", заключава зоологът. Кихаща маймуна Новооткритата в Мианмар (бивша Бирма) маймуна вече си има прякор - "Снуби". Наречена е кихаща маймуна, защото когато вали дъжд, в ноздрите ѝ се събират капчици и тя започва да киха. Необичайната бяло-черна маймуна живее в северната част на Мианмар и може да бъде чута от разстояние заради кихането си, когато вали. Маймунките сами се опитват да се справят с неудобството - като завали те скриват главата си между крайниците си и остават така, докато дъждът спре. Така че не прекарват цялото си време в кихане. Изследователи обявиха откритието на кихащата маймуна (Rhinopithecus) през 2010 г., но е представена в доклад на WWF от 2015 година сред 211-те нови вида, открити в източните Хималаи между 2009 г. и 2014 г. Най-сладкото октоподче Досега тези странни същества не са имали име. Изследователите са събирали и изследвали тези "безименни" главоноги от 1990 г. насам, но никой не ги е класифицирал научно. Биолозите трябва да изучат новооткритите създания - отвътре и отвън - ясно да опишат по какво са уникални от другите видове, с които може да са тясно свързани. Новите класификации на видовете, включително името им, се публикуват като статии в научните списания. Това е най-очарователния октопод, затова и Стефани Буш, изследовател в Monterey Bay Aquarium Research Institute, го нарича Adorabilis, т.е."очарователен" от латински - как другояче да наречеш малко сладко розово октоподче с големи очички? Този вид принадлежи към рода Opistotheuthis, която включва октоподи, които се отличават със сплесната форма и ципести крайници. Задачата за именуването се паднала на Стефани Буш, изследовател в Monterey Bay Aquarium Research Institute , който работи усилено, за да класифицира тези водни животни. Ракът Сноудън Раците от вида Cherax snowden живеят в сладководните потоци в Западна Папуа в Индонезия. Описанието на новият рак е публикувано през август 2015 г. в научното списание ZooKeys. Учените попаднали на вида благодарение на жителите на Кепала Баранг, които ги отглеждали като домашни любимци. Немският изследовател Кристиан Лухауп (Christian Lukhaup), голям фен на бившия служител на ЦРУ Едуард Сноудън, е кръстил в негова чест новооткритият вид речен рак. Според Лухауп, водещ автор на съобщението, Сноудън е "американски борец за свобода" и "името му е символ на опозицията". "След като описах два нови вида, реших да нарека един от тях в чест на Сноудън, който дълбоко ме впечатли" - споделя ученият. "Исках да покажа подкрепата си за Едуард Сноудън. Мисля, че това, което той направи, е нещо много специално." Според описанието, раците Cherax snowden има "мощен външен вид", клещите на животното са малки по размер, зелени с портокалова ивица - според изследователите - много ефективни и могат да предизвикат силна болка. Живеят под камъните и излизат през нощта, за да ловуват. Достигат размери от 7 до 10 см. Най-стария организъм край бреговете на Хавай Този нов вид черен корал, открит в Тихи океан, е на 4 000 години и е най-старият морски организъм на планетата. Идентифициран е от учените от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) и Института Смитсониън. Leiopathes annosa (което означава "дълъг живот") са в златисто кафяв цвят и по форма колониите им приличат на дървета, което е типично за черните корали. Тези животни живеят на дълбочина от 300-500 метра в района на Хавайските острови. Коралът-дълголетник е известен на учените още от XVIII век, но преди това погрешно са го причислявали към средиземноморския вид L. glaberrima. Изследвайки го, учени от NOAA и Смитсониън са установили, че това е нов вид. Чудовищен морски дявол Морските дяволи са едно от най-чудатите и интригуващи създания в океанските дълбини.Новият вид морски дявол, открит в средата на годината е с дължина 30-95 мм. Намерен е случайно по време на експедиция в дълбините на Мексиканския залив. Дълбоководните създания нерядко наподобяват истински чудовища. Едно от тях е и новооткритият вид, добавен към списъка на дълбоководните създания, наскоро забелязан в тъмните води на северния Мексикански залив от изследовател на университета Nova Southeastern University's (NSU) Halmos College of Natural Sciences and Oceanography. Гигантски вирус от вечния мраз на Сибир Международна група вирусолози, водени от Жан-Мишел Клавери (Jean-Michel Claverie)идентифицира нов вид гигантски вирус в проби от Сибир, чиято възраст е около 30 хиляди години. Учените предполагат, че вирусът не принадлежи към един нито от познатите надцарства (еукариоти, бактерии и археи), а е потомък на четвърти, неизвестно досега надцарство. Новият вирус е четвъртият вид голям вирус, поразяващ амеби, видим с обикновен оптичен микроскоп. Новият вирус е получил видово наименование Mollivirus sibericum. Неговите вириони (т.е. частици в компактна, готова да заразява форма) са открити в култура на амеби след смесването им с образци от вечната замръзнала почва на Сибир. Вирусът е с почти сферична форма с диаметър от около 500-600 нанометра, повърхността на вириона е покрита с рехав протеинов слой. http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/10-%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2015_31606.html

сигурно няма порно сцени, затова

За женските екипажи във ВВС на СССР - предполагам си чувал за 'Нощните вещици' : https://ru.m.wikipedia.org/wiki/46-%D0%B9_%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BD%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA

Без значение дали са краставици, падащи на шайби през пръски вода, или модели, седящи самодоволно до куп зеленчуци, трудно е да не бъдете въвлечени в индустрията на детоксикацията. Идеята, че може да "отмиете" калорийните си прегрешения е перфектен антидот на фастфуд ежедневието и лубрикирания от алкохол социален живот. Но преди да избършете праха от сокоизстисквачката или да направите първите си колебливи стъпки към клиника за прочистване на червата, ето нещо, което трябва да знаете: детоксикацията - идеята, че може да промиете системата си от нечистотии и да направите органите си перфектно чисти и готови за работа - е измама. Това е псевдо-медицинска концепция, замислена да ви продава продукти. „Да говорим ясно - казва Едзард Ърнст, пенсиониран професор по медицина в университета в Ексетър, "има два типа детоксикация: единият е порядъчен, другият - не. Порядъчният той описва като лечение на хора със застрашаваща живота пристрастеност към наркотици. "Другият е дума, открадната от предприемачите, измамниците и шарлатаните, за да продават фалшиво лечение, което едва ли не пречиства тялото от токсини". Ако токсините се натрупваха по начин, по който тялото да не може да ги отдели, вероятно щяхте да сте мъртви или да се нуждаете от сериозна медицинска интервенция. "Здравото тяло има бъбреци, черен дроб, кожа, дори бели дробове, които извършват детоксикация непрекъснато," коментира той. "Няма известен начин да бъде накарано нещо, което работи перфектно в едно здраво тяло, да работи още по-добре." Голяма част от маркетинговите приказки се въртят около "токсините": отровни субстанции, които поглъщате или вдишвате.Не е напълно ясно обаче какви са тези токсини. Ако те бяха назовани, можеше да бъдат отчетени нивата им преди и след процедура, за да се провери ефективността й. Но точно както попаднали в окото ви частички, ако се опитате да се фокусирате върху тези токсини, те стават на практика невидими. През 2009 г. група учени, събрани от британската благотворителна организация Sense about Science, се свърза с производителите на 15 продукта, продавани в аптеките и супермаркетите, претендиращи, че извършват детокс. Продуктите варираха от диетични хранителни добавки до сладки кремове и шампоани. Когато учените поискаха доказателства, подкрепящи твърденията за детоксикация, нито един от производителите не успя да даде дефиниция какво точно има предвид, камо ли пък да назове токсините. И все пак, необяснимо, рафтовете на магазините за здравословни храни все още са пълни с продукти, съдържащи в името си думата "детокс". Това очевидно е маркетинговият еквивалент на нарисуването на "ивици за скорост" върху колата. Може да си купите таблетки, тинктури, чайове, маски за лице, соли за баня, четки за коса, шампоани, гелове за тяло и дори преси за коса. Йогата, почивките в луксозни хотели и масажите също обещават да ви помогнат в пречистването. Може да се подложите на 7-дневна диета и вероятно наистина ще свалите килограми, но това няма нищо общо с токсините, а е просто защото сте гладували в продължение на седмица.А отделно идва и процедурата по иригация на червата или по-просто - клизма Поддръжниците й ще заявят, че вредни плаки от остатъчни изпражнения остават в червата ви в продължение на месеци и вкарват причиняващи заболявания токсини обратно в тялото. За тяхно съжаление - и вероятно за ваше щастие - досега няма лекар, който да е виждал тези митични плаки, а мнозина всъщност препоръчват да се избягва тази процедура, заявявайки, че с нея може да получите перфорация на червата. Други тактики са по-подмолни. Дезинтоксикиращите подложки за крака стават кафяви през нощта от нещо, което според производителите са токсични утайки, извлечени от тялото ви. Само че всъщност няма нищо такова - те просто съдържат субстанция, която потъмнява, смесена с потта ви. "Скандално е - ядосва се Ърнст - Това е престъпна експлоатация на наивните обикновени хора и донякъде разчита на нещо, което всички ни се иска да имаме - просто решение, което да ни избавя от греховете ни, така да се каже. Хубаво е да си мислим, че то би могло да съществува, но за съжаление това е невъзможно." Фактът, че концепцията за дезинтоксикацията е толкова мъглява, може би обяснява защо тя успява да избегне подозрението на обществото Когато повечето от нас произнасят думата "прочистване", това обикновено става в края на тежък уикенд. „Определено има полза да имате не-алкохолни дни в живота си," казва Катрин Колинс, диетолог от болницата "Сейнт Джордж". "Това вероятно ще ви даде шанса да преосмислите навиците си за пиене, ако прекалявате с алкохола. Но идеята, че черният ви дроб по някакъв начин има нужда от „прочистване", е абсурдна." Черният дроб разлага алкохола в двустъпков процес. Ензимите в черния дроб първо превръщат алкохола в ацеталдехид, много токсична субстанция, която уврежда клетките на черния дроб. След това той почти незабавно се преобразува във въглероден двуокис и вода, от които тялото се освобождава. Прекаленото пиене на алкохол може да надвиши капацитета на тези ензими и натрупването на ацеталдехид да доведе до увреждане на черния дроб. Умереното и рядкото пиене обаче може да има и защитен ефект. Изследвания са установили, че абсолютните въздържатели и консумиращите прекалено много алкохол имат по-кратка средна продължителност на живота от хората, които консумират алкохол умерено и в малки количества. "Знаем, че малко алкохол понякога е полезен," коментира тя. "Може би защото неговият седативен ефект леко ви отпуска, или защото той поддържа черния дроб в добра форма с ензимите му за дезинтоксикация, които да помагат в справянето с другите употребявани от вас токсини. Ето защо официалните препоръки на властите не гласят ‘Не пийте'; те казват: ‘Няма проблем да пиете, само че го правете умерено.' Нещата стоят малко по следния начин: малко от това, което не ви убива, може да ви действа лечебно." Тази поговорка е приложима и на друго, неочаквано място - за броколите, любимата съставка на масовото насаждане на "суперхрани" Броколите наистина помагат на черния дроб, но за разлика от героичния им имидж, който названието "суперхрани" подсказва, те определено не са толкова добри герои. Броколите, както и всички зелеви кръстоцветни растения - обикновено и брюкселско зеле, карфиол и синап - съдържа цианид. Консумацията внася в организма малка частица отрова, която подобно на алкохола задейства ензимите в черния дроб, така че те да се справят по-добре с други отрови. Колинс избухва в смях при споменаването на суперхраните. "Повечето хора смятат, че би трябвало да ограничите или да обръщате специално внимание на определени групи храни, но това категорично не е вярно," казва тя. "Перфектното „пречистване" на организма е постижимо чрез отказване на цигарите, спортуване и поддържане на здравословна, балансирана диета, примерно средиземноморската." Затворете очите си и си представете маса с карирана покривка, покрита с меса, риба, зехтин, сирена, салати, пълнозърнест хляб, ядки и плодове. Всички тези храни дават протеин, аминокиселини, ненаситени мазнини, фибри, скорбяла, витамини и минерали, поддържащи в перфектна форма тялото - и имунната му система, която най-добре предпазва от болест. http://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=9192

Като продължение на предходния пост за паметта и ролята на метилирането на ДНК, давам и тази статия: Идентифициран е протеин, който увеличава паметта Increasing the level of a certain DNA-modified enzyme in the brain significantly improves cognitive ability. The discovery was made by the research team led by Prof. Dr. Hilmar Bading at the Interdisciplinary Center for Neurosciences of Heidelberg University. Mouse experiments showed that the Dnmt3a2 protein can boost memory performance in the animals. Because this protein also affects fear memory and the ability to erase bad memories, the researchers hope these findings can be used to develop new treatments for post-traumatic stress disorder and other forms of anxiety. The results of the research were published in the journal Molecular Psychiatry. In an earlier study, the Heidelberg scientists learned that there are reduced levels of Dnmt3a2 protein in the brains of older mice. When the elderly animals were injected with viruses that produce this protein, their memory capacity improved. "Now we have found that increasing the Dnmt3a2 level in the brains of younger mice also boosts their cognitive ability," explains Prof. Bading. In a number of different long-term memory tests, including classic Pavlovian conditioning, the scientists were able to demonstrate that mice with more Dnmt3a2 on board performed considerably better. Dnmt3a2 is an epigenetic regulator that chemically modifies the genetic material, the DNA. The result is a change in the production rates of specific proteins. The activation of gene transcription, in which genetic information is transferred to RNA, and the subsequent synthesis of new proteins not only play a critical role in memory consolidation but also in memory erasure. The Heidelberg neuroscientists therefore also carried out "erasure" experiments using similar methods as in confrontational therapy in patients. This therapy is used to treat post-traumatic stress disorder and aims to interrupt or even completely erase disturbing associations. "We found that mice with a higher Dnmt3a2 level in the brain were able to erase the association between a specific place and a painful stimulus with far greater efficiency," explains Bading. The findings of the Heidelberg neuroscientists give valuable new impetus to the treatment of cognitive impairment. "They could be used to develop new medications to improve memory in senile dementia or in patients suffering from neurodegenerative diseases like Alzheimer's," continues Prof. Bading. The researchers also see the potential to develop new treatments for anxiety disorders. New medications that increase the production or activity of the enzyme could be combined with confrontational therapy. However, Prof. Bading also raised concerns since the new results open the door for possible misuse in healthy individuals to improve their mental processes and intellectual capability. http://www.sciencedaily.com/releases/2015/12/151221071633.htm