Last roman

Армията на Башар Асад и сирийските опълченци преминаха в настъпление към последния укрепен район на терористите от ИДИЛ в провинция Латакия. В момента се водят ожесточени боеве в предградието на град Салма, съобщава Звезда. Ислямистите губят своите позиции, а сирийските бойци, подкрепени от руската бойна авиацияуспяха да завземат стратегически важна височина. Успехът на операцията бе предопределен и от точните удари на руските военно-космически сили по складовете на терористите с оръжие и боеприпаси.Ако преди началото на масираната атака в тази местност имаше над 10 000 радикални ислямисти, то сега по последни данни са останали неколкостотин. Бягайки от обстрела, джихадистите се изтеглят към Турция, до границата с която са 12 км. На армията на Асад й остава да завземе още три височини в региона. Така ще успее да затвори в обръч терористите, барикадирали се в Салма.

на този етап - за красота, поради нулевата активност на въпросния раздел.

ако си фен на използване на средновековни материали и техники при строежа - сбъркал си адреса. В Плиска нищо подобно не се прави. Най-вероятно завършеният й вид и 'функционалното й предназначение' няма да е много по-различно от т. нар. Патриаршия на Царевец. Едното е грозен комунистически кич, другото ще е грозен посткомунистически кич. Виж, за адекватен градеж по средновековни технологии мога да ти препоръчам този проект, където всичко това е застъпено /но той се строи от десетилетия, защото качествените неща стават бавно/: https://en.wikipedia.org/wiki/Gu%C3%A9delon_Castle

така и така сме в ЕС и универсалния език е инглиш, Така че нека се упражнява народът.

нов орнитопод с 'платно' на гърба, открит в Испания: Новият динозавър - Morelladon beltrani, живял на Иберийския полуостров преди 125 млн. г., е бил висок около 2.5 метра и дълъг около 6 метра. Характерна негова черта били изпъкналите прешлени на гръбначния стълб, покрити с кожа, като вероятно този израстък е служел за регулиране на телесната температура. http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0144167

в Китай откриха рядък вид гигантски саламандър /дълж. 1,4 м., тегло 53 кг/: http://news.nationalgeographic.com/2015/12/151216-chinese-giant-salamanders-animals-science-china/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20151216news-salamander&utm_campaign=Content&sf17120063=1

щом за теб бутафорните надграждания са положителни, не виждам смисъл да продължаваме дискусията.

може да разкаже произхода и взаимоотношенията между човешките популации: What the mites on your face say about where you came from Right now, deep in your hair follicles and sweat glands, tiny mites are feeding on dead skin cells, mating, and laying eggs. The microscopic arthropods, known as Demodex folliculorum, live on virtually all mammals—especially their faces—and cause no harm under most circumstances. Now, a new study shows that people of different ancestry carry different subgroups of the bugs, and that the mites’ distribution throughout the global population may even reflect how our species has migrated and evolved over the course of history. “When you think of all the parasites that humans play host to, and that each has something to say about our history, you realize that there is so much more to learn about who we are and where we came from,” says University of Florida in Gainesville evolutionary biologist David Reed, who was not involved in the study. In order to get a handle on the diversity within the mite population, scientists collected samples from 70 human hosts. The participants were from diverse backgrounds, with European, Asian, African, and Latin American ancestries, and the team analyzed DNA from the mites’ mitochondria (the energy-generating parts of cells) and looked for differences in the sequence. Overall they found four distinct groups, or “clades,” of mite mitochondrial DNA. The results suggest that your ancestry seems to determine which mite clades live on your body, the team reports online today in the Proceedings of the National Academy of Sciences. People of African descent, for example, had a mixture of all the different types, whereas people of European descent tended only to have mites from one group. Palopoli et al., PNAS (2015) A breakdown of how the four mite clades (A, B, C, D) were distributed around the world. The researchers estimate that the last common ancestor of the four mite clades lived more than 3 million years ago, meaning all four groups predate modern humans and our two species have evolved in tandem. A wealth of fossil and human genetic evidence suggests that modern humans first evolved in Africa and the distribution of mite species supports that hypothesis. Though it was the least sampled geographic area, people of African descent had the most diverse mites, possessing all four clades. From there, the authors theorize that people (carrying their mites) spread out to the other geographic regions and that, along the way, certain groups of the mites didn’t make it. “As they diverged into Asia and Europe, some individual lineages were lost,” explains the study’s first author Michael Palopoli, an evolutionary biologist at Bowdoin College in Brunswick, Maine. Thus, all European mites are mitochondrial type D. Human genes show a pattern similar, in some respects, to Africans possessing the most diverse genomes. Exactly when these die-offs occurred is impossible to know from the experiment, but he suggests that future studies could give us a clearer idea of the timeline. The researchers also found that each individual’s mite population was stable over time periods as long as 3 years—even in people who had moved to new regions of the world with different dominant clades. Furthermore, the mite profiles appear to be passed across generations—a second generation person of African descent living in Europe will most likely retain the mites of her ancestors, rather than acquire a European profile. The stability of the mite populations, especially between generations, suggests to the authors that differences between the hosts’ skin may explain why people from different regions have different subsets of the bugs. Human populations differ in skin hydration, hair follicle density, and lipid production. These differences have likely arisen over evolutionary time, and the authors theorize that the changes may have given certain mite clades a competitive advantage in certain skin types. Ancient Europeans, for example, may have acquired mutations in their skin that heavily favored the D clade over A, B, or C. The team suggests that the D. folliculorum mites offer a new way to study the history and relationships of human populations. Other research—especially on lice—has attempted to glean similar insights about human history, but the mites appear to have greater genetic diversity: Even people with the same ancestry had subtle differences in their mite profiles, and the most similar profiles came from individuals within the same family. These traits could provide researchers with a map of human history that is both more precise and more consistent than lice or other species. This is the first experiment using the mites to study human history and behaviors. Some of the sample sizes are small and more work remains, but the results are promising so far, Reed says. “The authors have found a very promising new way to investigate human evolution.” http://news.sciencemag.org/evolution/2015/12/what-mites-your-face-say-about-where-you-came

затова трябва да се заделят пари основно за консервация на археологическите обекти, но мафията е предпочела да 'усвоява' пари от ЕС вдигайки дисниленди, докато за редица значими за световното наследство руини биват разграбвани от иманяри. Така е по-лесно.

При положение, че не се знае как е изглеждал въпросния храм, всяка негова 'реконструкция' си е чиста проба фантасмагория. Прочети по-горното мнение.

ей ви примерно още една партенка: http://www.topactualno.com/15123/yunesko-prizna-balgarina-bogdan-za-jivo-sakroviste-video/

Помнят ли растенията? Засега това е установено със сигурност за мимозата: Can a Plant Remember? This One Seems to—Here’s the Evidence There’s this plant I’ve heard about that had a really bad afternoon a few years ago. It was in its pot bothering nobody and then, suddenly, it fell. Not once, but 56 times. (I’ll explain in a minute.) But it’s a plant. Things happen to plants, and as far as I know, they go on as before. They don’t have brains. They have no way to “remember” anything. They’re not animals. So I figure even 56 consecutive falls left no lasting impression. I figured wrong. I just read an eye-popping paper by Monica Gagliano, associate professor of biology at the University of Western Australia. She’s got a plant that not only “remembered” what happened to it but stored that memory for almost a month. She saw this happen! Here’s the plant: Shameplant, Touch me not, or Sensitive Plant. PHOTOGRAPH BY DEAGOSTINI, GETTY Gardeners call Mimosa pudica “the sensitive plant,” because if you touch it even lightly or drop it or disturb it, within seconds it folds its teeny leaves into what looks like a frightened or defensive curl. It’s fun to watch it get all shy (two and a half million people have seen this pokey, pokey video. You don’t have to watch it all, but it’ll get you in the mood.) OK, so it’s highly sensitive. Knowing this, here’s what Gagliano did: She got a bunch of Mimosa pudicas, put them in pots, then loaded each one onto a special plant-dropping device using a sliding steel rail that worked like this: Drawing by Robert Krulwich Each potted plant was dropped roughly six inches, not once, but 60 times in a row at five-second intervals. The plants would glide into a soft, cushiony foam that prevented bouncing. The drop was sufficiently speedy to alarm the plant and cause its teeny leaves to fold into a defensive curl. To “Eeek!” or Not to “Eeek!” Six inches, however, is too short a distance to do harm, so what Gagliano wondered was: If she dropped 56 plants 60 times each, would these plants eventually realize nothing terrible was going to happen? Would any of them stop curling? Or, to put it another way: Could a plant use memory to change its behavior? To find out, she kept going with her experiment. And, as she writes in her paper, fairly quickly “observed that some individuals did not close their leaves fully when dropped.” In other words, plants seemed to figure out that falling this way wasn’t going to hurt, so more and more of them stopped protecting themselves—until, as she later told a room full of scientists, “By the end, they were completely open … They couldn’t care less anymore.” Drawing by Robert Krulwich Is this evidence of remembering, or is it something else? Maybe, skeptics suggested, all we’re seeing is a bunch of exhausted plants. Curling is work. It takes energy. After 60 drops, these plants may simply be pooped out—that’s why they don’t trigger their defenses. But Gagliano, anticipating this question, took some of those “tired” plants, put them in a shaker, shook them, and instantly they curled up again. “Oh, this is something new,” she imagined them saying, something that hasn’t happened before. That sense of a “before,” she said, is the best explanation for the plants’ change in behavior. They didn’t curl up again because “before” they’d learned there was no need. And they remembered. A week later—after the shakings—she resumed her drops, and still the plants failed to get alarmed. Their leaves stayed open. She did it again, week after week, and after 28 days, these plants still “remembered” what they’d learned. That’s a long time to store a memory. Bees, she noted, forget what they’ve discovered in a couple of days. But Without a Brain, How Do They Do It? “Plants may lack brains,” Gagliano says in her paper, “but they do possess a sophisticated … signaling network.” Could there be some chemical or hormonal “unifying mechanism” that supports memory in plants? It wouldn’t be like an animal brain. It would be radically different, a distributed intelligence, organized in some way we don’t yet understand. But Gagliano thinks Mimosa pudica is challenging us to find out. Michael Pollan, writing in the New Yorker, hung out with Gagliano last year, went with her to a science meeting, and vividly describes how she was roundly dismissed by many biologists, who bridle at the idea that any plant could be “intelligent.” Plants, they insist, are mainly genetic robots—they can’t learn from experience or change behavior. To say they can “generates strong feelings,” Pollan writes, “perhaps because it smudges the sharp line separating the animal kingdom from the plant kingdom.” Drawing by Robert Krulwich Plants have always been the bronze medalists, one step down from the animals, two steps down from us, the golden ones. By giving plants animal-like talents, Gagliano is mucking up the hierarchies, challenging the order of things. We like to think because we have such big brains, we’re exceptional. Our trillions of neurons are keys to memory, feelings, consciousness. Brainless creatures by definition can’t do what we do—so of course, plants can’t “remember.” But Gagliano says maybe they can. “What we have shown here,” she says at the end of her paper “leads to one clear, albeit quite different, conclusion: the process of remembering may not require the conventional neural networks and pathways of animals; brains and neurons are just one possible, undeniably sophisticated, solution, but they may not be a necessary requirement for learning.” And who knows? Maybe she just found the plant that will one day prove her right. http://phenomena.nationalgeographic.com/2015/12/15/can-a-plant-remember-this-one-seems-to-heres-the-evidence/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20151216ph-krulwichplant&utm_campaign=Content&sf17059908=1

Ново проучване показва, че децата на майки, взимали антидепресанти по време на бременност, развиват два пъти по-често аутизъм: http://news.sciencemag.org/brain-behavior/2015/12/reality-check-taking-antidepressants-while-pregnant-unlikely-double-autism?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=autismantidep-1428

Животът в обсадения Деир-ез-Зор: http://jpgazeta.ru/kak-srazhaetsya-aviabaza-v-deer-ez-zoor-cherez-tri-goda-osadyi-mig-21-v-stroyu/

как го правят в Италия: The Roman Houses of Palazzo Valentini https://www.youtube.com/watch?v=wocoQd-Poo4&feature=share

A ето как се извършват консервационни и реставрационни дейности на запад: Д-р Роберто Нарди, археолог-консерватор: Добрата реставрация е като свършиш, да те питат кога започваш Д-р Роберто Нарди е италиански специалист по консервация и реставрация, директор на Centro di Conservazione Archeologicа (CCA) - частна фирма, която изпълнява обществени поръчки в областта на консервацията и реставрацията в Италия и по света. Сред завършените й проекти са Храмът на Веспасиан и Арката на Септимий Север в Римския форум, Атриума, лапидариума и отделни статуи в Капитолийските музеи в Рим, проекти в Сардиния и още 14 държави. Фирмата е носител на британската награда Keck за популяризация на консервационната дейност и е сред лауреатите на Europea Nostra - наградата на Европейския съюз за културното наследство в категорията за консервация. Д-р Нарди също е асоцииран професор в Международния център за изследването на защитата и реставрацията на културното наследство към ЮНЕСКО (ICCROM) и председател на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM). Той беше в България за международна конференция, посветена на аварийната консервация и реставрация на археологически паметници, организирана от Министерството на културата. Специалистите посетиха Александровската гробница в Хасковско и подземията под базиликата "Света София", но до последната си публична изява, включително това интервю, не бяха видели оспорваните реставрационни дейности на столичното Ларго. Разкажете ни за процеса по извършване на консервационни и реставрационни работи в Италия. - Първо да кажем, че говорим за две различни неща - реставрация и консервация. Раставрацията е тясно техническо поле, която касае прилагането на материали и методи за запазване на археологическите находки. Консервацията е по-широка област, която включва реставрацията, но и индиректните начини за предпазване на обектите, както и експонирането им пред публика. Можеш да консервираш нещо без да го реставрираш, но не бива да извършваш реставрация без консервация - без да имаш идея как ще се грижиш в бъдеще за него. Да поговорим за реставрацията - до каква степен тя допуска намеси в обекта? - Това е доста интересна и деликатна тема. Смисълът на археологическите паметници е да бъдат изучавани, консервирани и представени на обществото. Древните останки носят послание от миналото и достигането му до хората е съществена част от нашата работа. Да копаеш без да имаш консервационен проект, без да завършиш целия цикъл, е половинчато. Така че е важно когато започнеш да работиш по проект, да ти е ясно как ще го реставрираш, консервираш и покажеш пред публиката. Това е фундаментално правило в професията. Но какво значи да го покажем? Това значи хората да разберат оригиналното послание, което находките ни носят от миналото. Трябва да бъдем изключително внимателни при всяка намеса и модификация - иначе рискуваме да разкрием не оригиналното им послание, а онова, което ние си мислим, че казват. Последното е отговорност, с която никой не бива да се нагърбва. Има интервенции, които са допустими и добре дошли - онези, които защитават структурите. Но има и много други, които къде случайно, къде напълно погрешно се намесват посланието от миналото - като например реконструкциите. Има ли случаи, в които за да защитиш нещо, трябва да доизградиш някаква част от него? - Има случаи, в които ти се налага например да построиш заслон - напълно и ясно отделена от оригинала структура. Иначе принципът гласи, че не бива да докосваш находките. Принципът гласи, че не бива да строиш върху тях, защото произвеждаш фалшификация, а не консервация. Ако погледнете корена на думата, става дума за защита, а не за трансформация. В момента тече реставрация на Колизеума. Какво точно се извършва? - Да, това е много важно публично-частно партньорство. Бизнесът дава парите, а от държавата идва контрола на качеството, както и експертния ресурс, защото повечето консерватори у нас са продукт на държавното образование. За да работиш по културното наследство - което е собственост на държавата, е необходимо да имаш съответната специализация в Института за консервация и реставрация в Рим. В момента чистим повърхностите - не само по естетически причини, а заради наслагванията от мръсния римски въздух, които действат корозивно. Идеята не е просто да разкрасим Колизеума, а най-вече да го предпазим. Освен това подсилваме основите, но без никаква реконструкция или намеса в оригинала. Да поясня: когато проектът приключи, Колизеумът ще е чист и защитен, но ще изглежда по същия начин. Няма да има още един покрив. Centro di Conservazione Archeologica са сред лауреатите на Европейската награда за културно наследство за 2014 г. за работата си по Гигантите от Монте Прама - над 40 двуметрови статуи в Сардиния, създадени от древната нурагийска цивилизация, вероятно създадени между 11 и 8 в. пр. н.е. [CCA-Roma] У нас директорът на Националния исторически музей каза, че в момента Колизеумът се реставрира с бетон. Появиха се и твърдения, че той и без това не бил автентичен. - Не съм запознат с изказванията, но може би са се отнасяли за друг Колизеум, не за този в Рим. За съжаление от нашия Колизеум е останала само половината, тъй като през вековете е бил разграждан за построяването на други сгради. Но 50-те останали процента от него са автентични. В тях има само една малка намеса - реставрационните дейности на Виоле ле Дюк от ранния XIX в. Те са доста интересни, защото не са имитативни. Това са съвсем различни укрепващи структури, предназначени да предотвратят срутване от едната страна на сградата. Дори не става дума за реставрация, а за стабилизиране, и то по един изключително модерен начин, като се има предвид, че е правено преди 200 години. Всичко друго в Колизеума е оригинално и, разбира се, не се реставрира с цимент, защото той е абсолютно забранен, когато става дума за паметници на културата. Укрепва се с хоросан - може би това е имал предвид говорещият, но хоросанът е на основата на варовика, а не на цимента. Доколко "нов" е прието да изглежда един консервиран археологически обект? - Да го кажем така: добрата консервационна работа трябва да изглежда така, че когато свършиш, да те попитат кога ще започваш. Каква е процедурата за осъществяване на консервационен проект в Италия? - Областните дирекции на министерството на културата контролират всички реставрационни и консервационни дейности на своята територия. Проектите подготвяме ние, фирмите, в широк екип от професионалисти - археолози, историци на изкуството, архитекти и консерватори, и кандидатстваме за разрешение. Публични ли са документите по тези проекти и кой контролира изпълнението? - Да, разбира се, че са публични. Контролира ги министерството или музеят, който управлява археологическия обект. Има много стриктна система на регулации с чести инспекции, в които министерството проверява дали това, което си направил съвпада с одобрения проект. Нашата фирма инвестира 8% от бюджета на консервационния проект за информиране на обществото: уебстраници, блогове, турове из обекта, които позволяват на хората да наблюдават самата реставрационна дейност. Каним училищни групи и им отправяме предизвикателства - например да поиграят на журналисти за един ден и да напишат статия, или пък да направят постер за бъдещия музей. Победителят получава ваучер за книги на стойност 1000 евро от книжарницата на музея. За пръв път приложихме тази идея през 1985 г. с арката на Септимий Север в Римския форум. Изви се дълга опашка от посетители. Направихме същото и с реставрационните работи в Капитолийските музеи, за което получихме наградата "Keck" за популяризация на консервационната дейност. Ние вярваме, че информирането на публиката е огромна част от нашата работа. Защото ние работим с публични средства. Археологията се извършва за обществото. Не го правим, защото сме щедри, а защото културното наследство принадлежи на всички. У нас някои хора казват: защо не го достроим, за да дадем представа на посетителя какво е било. - Не. Това според мен е голяма грешка. И тук могат да помогнат новите технологии. Мисля, че те са от изключително значение в консервацията - не защото улесняват нашата работа, а именно заради информационния аспект. С 3D технологиите днес е много лесно да покажеш на хората какво е било едно време, без да докосваш автентичните структури. Красив пример за това са римските къщи в Палацо Валентини, показани с впечатляваща мултимедийна прожекция. Този музей е пълен 12 месеца в годината. Хората се записват предварително, за да го посетят, и при това не безплатно, а срещу 12 евро. Проектът е глобален успех. Хората са гладни за подобна информация и можем много лесно да ги задоволим, без да пипаме нищо. Тоест разказът за един обект е точно толкова важен, колкото материалното му присъствие. - Абсолютно. И това е отговорност на планиращите проекта. Трябва да вложиш всичките си културни ресурси, за да разкажеш на хората какво правиш. Иначе работата ти е безмислена. Вие сте председател на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM).Какви са добрите практики при реставрирането на мозайки - и могат ли те да оцеляват на открито? - На първо място мозайките трябва да останат там, където са намерени - ако ги преместиш, това означава да ги унищожиш наполовина. Второ и много важно - в никакъв случай не бива да ги заравняваш, ако с времето земята естествено ги е повдигнала. Защото това са мозайки, не персийски килими. Най-доброто, което можеш да направиш за тях, е да ги консервираш на мястото, където са намерени с всичките следи, които времето е оставило по тях. Защото следите са историята на тази мозайка. От техническа гледна точка вече от 30 години е възможно една мозайка да бъде реставрирана и експонирана на открито. В такъв случай обаче трябва да организираш много сериозна и скъпа система за поддръжка. Другият вариант е да има защитно покритие или да я заровиш отново, за да я запазиш - което въобще не е еретична идея. Може дори да заравяш мозайката всяка есен и да я разкриваш през лятото за няколко месеца. Проектът ще има голям успех, защото ще е събитие всяка година, а от друга страна ще предпазиш паметника си. http://www.dnevnik.bg/intervju/2015/12/12/2668688_d-r_roberto_nardi_arheolog-konservator_dobrata/

естествената среда на тези зверухи:

Не яжте виетнамската риба пангасиус: Пълна е с токсични химикали, бактерии, хормони Виетнамската риба пангасиус (баса риба или бял сом) е с високи нива на химикали, бактерии, тежки метали, хормони. В много страни в Америка и Европа рибата пангасиус е забранена за консумация. Рибата пангасиус съдържа промишлени отпадъци, арсен, токсични и опасни отпадъчни продукти от разрастващия се индустриален сектор, полихлорирани бифенили, ДДТ и неговите метаболити (ДДТ), метални примеси, хлордан конгенери (CHLS), изомери на хексахлорциклохексан и дексахлорбензол. Причината е, че реката Меконг (Виетнам ), където най-вече се отглежда тази риба, е една от най-замърсените реки в света. В Меконг се вливат отпадни води от химическо и водно щавене на кожи, от канализацията, торове от полето. Изследвания са установили, че рибата пангасиус е препълнена с отрови и бактерии, тъй като се храни с фекалии и е силно токсична В нея е открит и арсен. За да се ускори растежа на рибата (4 пъти по-бързо от естественото) от Китай се внасят хормони, които се дават на женските екземпляри. Съставът на хормоните е неясен. И въпреки исканията на регулаторните органи върху качеството на продуктите в Европа, производителите отказват да дадат подробности за тези хормони. Поради относително ниската цена на рибата, тя е доста търсена на пазара. Установено е, че консумацията на рибата пангасиус може да доведе до увреждане на черния дроб, кръвни заболявания, болести на вътрешните органи. Поради забраната за продажба на риба пангасиус в много европейски страни, както и в Канада и Съединените щати, безскрупулни бизнесмени я добавят в т.нар. "ролца от раци" и други кулинарни рибни продукти. Управлението на организацията на качеството на храната не препоръчва да се яде риба баса (пангасиус) и всички дериватни продукти Покупната цена на рибата във Виетнам е 50 цента! http://e-zdravey.com/bg/ne-yazhte-vietnamskata-riba-pangasius-palna-e-s-toksichni-himikali-bakterii-hormoni/

прилича на разлято желе върху кухненски под.

много поетично обяснение

Промени в сирийската въоръжена съпротива след руската интервенция Reuters: Abu Omer/Shaam News Network Въоръжените опозиционни групировки в Сирия преживяха значителни промени през последните няколко месеца, до голяма степен в отговор на руската интервенция и последващия и безпрецедентен ангажимент на Запада и регионалните сили, показан към политическия преход. Реакциите на последните включват увеличаване на военната подкрепа за Свободната сирийска армия (ССА), която беше отслабена значително през последните няколко години. Тези усилия в подкрепа на умерените опозиционни формации намаляват привлекателността на фундаменталистката ислямистка реторика сред въоръжената опозиция. Големи екстремистки групировки като Ахрар ал Шам и Джайш ал Ислям започват да смекчават религиозното си и крайно говорене, докато по-малките и разпръснати групи като Сукур ал Габ, Тажаму ал Изза, Бригада 111, Джабхат ал Инказ, 101-ва пехотна дивизия, Бригада Форсан ал Хак и други – се обединиха в по-големи съюзи. Много опозиционните групи първоначално се наклониха към салафистко-джихадистки характеристики, за да получат подкрепа. В много случаи, техните прояви на фундаментализъм не са истинско приобщаване към салафистко-джихадистката идеология, а по-скоро начин да получат пари от богатите донори в Залива. В светлината на оскъдната подкрепа на Запада за умерените сили, малките фракции трябваше да приемат символиката на джихадизма и салафизма, за да си гарантират защита от мощните джихадистки сили, които са готови да елиминират всички групи, които се различават от тях. По този начин, силата на екстремистките групировки, включително и свързаните с Ал Кайда групи, се засилиха – докато ССА, която поддържа националистическата реторика, губи подкрепа. ССА стана още по-слаба между юли 2014 и февруари 2015 година, когато Джабхат ан Нусра, в сътрудничество със свързаната с Ал Кайда група Джунд ал Акса, удариха редица фракции в ССА, получили подкрепа от САЩ, включително Сирийски революционен фронт, Движението Хазм, Таджаму ал Изза, Сукур ал Габ и бригада Сукур ал Джабал. Тези групи не бяха в състоянието да се противопоставят на атаките и защитата на териториите си. В резултат на това Сирийския революционен фронт и Движението Хазм бяха унищожени, а другите фракции бяха отслабени. До октомври 2015 година руските въздушни удари допълнително удариха фракциите в ССА, включително Таджаму ал Изза, 13-та дивизия и бригада Сукур ал Джабал – всички вече отслабени от нападенията на екстремистки групировки. Но западният отговор на руските удари може би сигнализират промяна за ССА. Подкрепата от Саудитска Арабия и САЩ потече към тези фракции от октомври, особено под формата на противотанкови ракети. Тези ракети бяха доставени на ССА, особено на 13-та дивизия, 101-ва бригада, 46-та бригада и бригадата Форсан ал Хак, поставяйки под прожекторите отново тези групи. Западната и заливна подкрепа за сирийската опозиция даде възможност за ефективно противодействие на новите големи наземни атаки на сирийската армия, подкрепени от ирански съюзници и руските въздушни удари. Обещанието за западна военна подкрепа и обща съпротива срещу интервенцията на Русия накара местните сили да се обединят и – за много от тях – да се отдалечат от екстремистката реторика. Администрацията на САЩ съобщи на 9 октомври, десет дни след началото на руската кампания, че измества подкрепата си за арабските бунтовнически командири на съществуващите сирийски единици. Надявайки се да се възползват от тази промяна в политиката на САЩ, редица опозиционни групи формираха нови национални коалиции и изоставиха религиозните знамена и лозунги. Една такава група е новосформираната Джайш ал Шам. В групата, образувана на 9 октомври 2015, са включени десетки малки батальони от цялата страна по данни на командира й Мохаммад Талал Базербаши. Джайш ал Шам, чиито основатели за били членове на Ахрар ал шам и Джабхат ан Нусра, прие лозунга “Революцията срещу тираните и екстремистите”, визирайки режимът на Асад и крайните групи. те приеха и знамето на сирийската революция за сметка на черно-белите флагове на салафизма и джихадизма. Три бивши фракции от ССА – Сукур ал Габ, 111-та бригада и Джабхат ал Инказ – съобщиха, че се обединяват в Джайш ал Насър на 24 октомври. Демократични сили на Сирия и Нова сирийска армия също се формираха през последните два месеца. Тези групи получават оръжие и боеприпаси от САЩ, поне според данните на говорителя на международната коалиция срещу “Ислямска държава”. Също така, на 8 декември 2015, само ден преди конференцията, целяща да обедини сирийските фракции, започнала в Рияд, 101-ва пехотна дивизия и Форсан ал Хак се сляха, създавайки Северна дивизия. Тези съюзи подчертават нарастващата тенденция малки, разпръснати и несалафистки фракции да образуват по-големи коалиции да се възползват от новата политика на САЩ. Дипломатическите усилия, насочени към прекратяване на сирийския конфликт също мотивират опозиционни групи да се отдалечат от салафистката реторика. Трябва да се отбележи, че те включват планове на Йордания в навечерието на преговорите във Виена да разработи списък с терористични групи в Сирия и усилията на Саудитска Арабия да доведат на една маса политическите и въоръжени опозиционни сили. Радикалните фракции на опозицията се отдалечават от екстремизма и екстремистките групи, за да избегнат включването си в “списъка на терора”. Най-добрият пример за това е Ахрар ал Шам. През последните няколко години, Ахрар ал Шам, които в момента се смятат за най-силната въоръжена фракция в Сирия, се смятат за съюзници на Джабхат ан Нусра и други джихадистки сили. Съвсем наскоро, през юни 2015, движението се отказа да участва заедно с умерени групи в съвместната операция на сирийските бунтовнически сили в Алепо, като вместо това формираха собствен команден център с Джабхат ан Нусра. През есента на 2015 година постепенно започна промяната в подхода на Ахрар ал Шам, тъй като си дават сметка за политическата роля, която потенциално може да играе в страната. Лабиб Нахас, отговарящ за отношенията с външни политически сили на групата, написа две статии в Washington Post и Telegraph, отричайки обвиненията в тероризъм и връзки с Джабхат ан Нусра, и призова за подкрепа САЩ. Те също отричат обвиненията в извършване на нарушения и военни престъпления в Сирия, заявявайки, че “подобни действия противоречат на политиката на движението”. На 18 ноември групата разпусна шуриатския си орган, гарантирайки, че вътрешните дела ще се ръководят от политическо бюро, по-умерено и придвижващо движението от сферата на салафизма към политическото участие. Надявайки се да спечелят място на преговорите във Виена през октомври, Ахрар ал Шам ссе присъединиха към 29 други групи в изявление в услуга на политическото решение въз основа на конференцията в Женева II. Ахрар ал Шам също присъстваха на конференцията в Рияд, но обяви оттеглянето си на втория ден, защото заявиха, че се подценява тяхната реална тежест. Въпреки това, в крайна сметка се върнаха и подписаха окончателното становище на конференцията, призоваващо за “плуралистичен режим, който представлява всички сили” в Сирия, което показва, че движението има големи очаквания, че ще играят голяма роля в предстоящите преговори и политическия преход. И все пак, усилията на Ахрар ал Шам да се отдалечат от джихадизма и да се приближат към умерената опозиция, все още са абстрактни. Твърдото излизане от сферата на салафизма може да раздели редиците и да сложи край на някои съществуващи съюзи. Свързаните с Ал Кайда Джунд ал Акса вече се оттеглиха от съюза Джайш ал Фатах, на който Джабхат ан Нусра и Ахрар ал шам все още са членове. Сред посочените мотиви, групировката посочва, че Ахрар ал Шам подкрепят проекти, които “противоречат на ислямския шериат” – като насърчаване на турска интервенция за създаване на подсигурена зона в Сирия и подписването на декларация от международния пратеник за Сирия, Стефан де Мистура. Продължаващите международни и регионални усилия за договаряне на решение, заедно с подкрепата за умерената опозиция, може да помогне за намаляване на привлекателността на екстремизма сред въоръжената опозиция. Това може да доведе дори до появата на гъвкав и последователен политически събеседник, който е в състояние да поддържа темпото на преговорите във Виена – и в крайна сметка да постигне успешен политически преход. Тази статията е публикувана в Carnegie в оригинал на арабски. Автор на статията е Селям ал Саади, палестинско-сирийски журналист и изследовател, фокусиран върху политическите и икономически въпроси в Близкия изток, по-специално Сирия. http://ruslantrad.com/2015/12/11/promeni-v-siriyskata-vaorazhena-saprotiva-sled-ruskata-interventsiya/

и лека рекапитулация на това кой каква политика води и какво е свършил срещу ИДИЛ: Двойните стандарти на Барак Обама и разпадът на западните ценности От Александър Сивилов . Владимир Путин е най-влиятелният човек на планетата според американското списание „Форбс”. Това се случва за втора поредна година. „Тайм” обяви, че той е и сред осемте души, от които списанието накрая избра своята личност на годината – канцлерът на свободния свят. За да разберете защо е така е достатъчно да проследите последната реч на президента на САЩ Барак Обама и да я сравните с тази на руския му колега. Усещането за някои „стилистични разлики” е основата, която кара много хора дори във Вашингтон да уважават държавния глава на Русия, въпреки че той не е олицетворението на либералните и демократичните ценности. Всъщност и двамата лидери в последно време се доближават в своите основни послания. „Ние ще унищожим Ислямска държава и всяка организация, която се опитва да ни навреди”, заяви Обама в речта си от Овалния кабинет в Белия дом в неделя, 6 декември. „Особена опасност за нас са бойците/терористите, които са се събрали в Сирия. Сред тях има доста хора от Русия и страните от ОНД. Те получават пари и оръжия и събират сили. Ако укрепнат и победят там, неизбежно ще дойдат и при нас, да сеят страх и ненавист, да взривяват, убиват и измъчват хора. Ние сме длъжни да ги спрем и унищожим далеч от границите си”, каза Владимир Путин в обръщението си към Федералното събрание на 3 декември в Кремъл. Думите са почти еднакви, това което създава разликата са делата. САЩ провеждат „анти-терористична” операция в Сирия и Ирак от септември 2014 г. Тя беше започната от НАТО в Уелс, където по предложение на държавния секретар Джон Кери се създаде международна коалиция, която да води операциите срещу Ислямска държава. За повече от година САЩ и съюзниците им не постигнаха нищо съществено. Оказа се, че един от основните играчи в коалицията – Турция – търгува с петрола на ислямистите, а крайните купувачи вероятно са големите британски и американски компании. Държавният департамент се опита да установи как хилядите чисто нови джипове „Тойота”, които изпращат за „умерената опозиция” са попаднали в ръцете на бойците от ИДИЛ, но така и не излезе с ясно становище по въпроса. Въздушните удари, които международната коалиция нанасяше, до преди месец не бяха довели дори до съществено нарушаване на транспортните връзки сред ислямистите. На този фон намесата на Русия в гражданската война в Сирия моментално промени съотношението на силите. Използването на силите на Башар Асад като наземна армия, както и кюрдското опълчение за няколко месеца не само спряха настъплението на Ислямска държава, но дори западните медии заговориха за отлив на поддръжници на халифата от териториите, доскоро напълно контролирани от тях. Бързите успехи на руската операция ни демонстрират една от основните черти на американската външна политика – двойните стандарти. Те прозират и в речта на президента Обама от 6 декември. Той обяви, че убийствата след масовата стрелба в Сан Бернадино са причинени от „двама души, тръгнали по тъмната пътека на радикализацията, прегърнали изкривено представяне на Исляма, което зове за война срещу Америка и Запада”. Доста завоалирано американският държавен глава спомена, че няма доказателства за връзките им с терористична организация. След това президентът веднага измести фокуса към противопоставянето в обществото. Той призова обикновените американци да не се подават на ислямофобията и да запазят разбирането си за свобода и многообразие на вероизповеданията. Свързването на масовото убийство с проблемите на тероризма и расизма, които са изключително болезнени за САЩ е съшито с бели конци. Барак Обама се опитва да скрие неуспеха на администрацията си в една от политиките, които трябваше да проведе – ограничаването на продажбата на оръжия. Въпреки многобройните жертви на масови убийства в Съединените щати, Обама не успя да прокара забранително законодателство. Но проблемът с продажбата на оръжие в САЩ не касае само сигурността на САЩ. Президентът Обама направи едно от най-странните си заявления във връзка с борбата с глобалния тероризъм. Държавният глава на Съединените щати посочи като основна мярка срещу тероризма прокарването на закон, който да забранява на хората, включени в антитерористичния списък на американските служби, да купуват бойно оръжие. Обама призна, че неговата държава е в състояние да продаде оръжие на хората, които самата тя смята за опасни. Повечето от терористите се намират в Европа и арабските държави, така че пряката заплаха от американското оръжие няма да бъде за гражданите на САЩ. Борбата срещу расизма и ислямофобията, която се опитва да води президентът Обама, също е обречена заради политиките, които той предлага. На фона на призивите му за продължаване на живота „такъв какъвто беше” и нормално съвместно съжителство, американският президент иска втвърдяване на визовия режим. Според данните, представени от него, проблем за сигурността на САЩ представляват хората, които са сключили брак с американски граждани и които получават статут на постоянно пребиваващи в страната. Този проблем възникна след като се разбра, че съпругата на стрелеца от Сан Бернардино е влязла в Америка по този начин. С въвеждането на такива ограничения Обама ще смачка още една от политиките, които твърдеше, че поддържа – даването на легален статут на нелегалните имигранти. Огромна част от работещите в САЩ латиноамериканци успяват да се включат в обществото единствено благодарение на тази пролука в системата, която съществуваше досега. От тук нататък затварянето на вратичката ще обрече хиляди хора на по-ниско заплащане и непрекъснат страх от депортация или репресии от страна на имиграционните власти. Да не говорим за упреците на американската дипломация към европейските държави, които се опитват да спрат прилива на бежанци към своите територии. Обама твърди, че съчувства на сирийците и е готов да приеме хиляди в САЩ. Разликата с Европа е, че зад океана всичко е контролирано. Хората първо са проверявани, след това подбирани и чак тогава заминават за САЩ. На този фон идеята за въвеждането на визови ограничения просто допълва вече съществуващата политика на американския елит. Просто няма защо да се чудим, кога най-после българи ще пътуват до Съединените щати без визи. Отговорът е никога. Оказва се, че върлият противник на Джордж Уокър Буш всъщност следва неговите завети. САЩ все повече се приближават към пълния контрол над обществото си.Въпреки че отрече сухопътна операция на американската армия в Сирия, речта на Барак Обама имаше по-скоро обратния ефект. Очертаването на Ислямска държава като основен противник за САЩ създава и подходящото отношение към проблема сред обикновените американци. Според проучване на CNN вече 53% от тях подкрепят изпращането на войски в Сирия. Сегашният президент се страхува от намеса в Близкия Изток, но той отваря вратата за своя наследник, който ще може лесно да убеди обществото. Претендентът на демократите Хилари Клинтън засега само се обявява за засилване на въздушните удари срещу ИДИЛ, но републиканецът Доналд Тръмп зове за пълномащабна операция и създаване на „голяма, красива зона за сигурност в Сирия”. Съответно решаването на проблемите в Близкия Изток няма е скоро. На този фон все повече хора по целия свят виждат в руския президент един политик, който води последователна и ясна политика. Тя стъпва на конкретни принципи, които може и да не са напълно приемливи за либералните правителства, но са неизменни. Причината за растежа на влиянието на Русия не е само в стремежа на нейното ръководство да укрепи и засили руската държава, но и в двойните стандарти и безсмислената политика на либералните бюрократи, управляващи самата Америка. http://a-specto.bg/dvoynite-standart-na-obama/

Да натролиш ИДИЛ: https://www.youtube.com/watch?v=gNclDfEqFm0

винаги са ми били забавни с тези индивидуални знаменца /барабар с китайците/

Underwater Hotel Receives Patent Approval Tourists looking for a room with an ocean view will be thrilled to hear about the development of a new submarine hotel, which will lie 8.5 meters (28 feet) beneath the waves. Having recently received patent and trademark approval, the Planet Ocean Underwater Hotel is all set to be constructed in Key West, Florida, after which it will be shipped out on a barge to an as yet undecided location. Access to the structure will be via an elevator, with all rooms boasting Wi-Fi, air conditioning, and panoramic vistas of the surrounding marine environment. Even more extraordinary is the fact that the hotel is technically classed as a vessel, since it is able to navigate the ocean using electromechanical propulsion, allowing it to change location in order to avoid storms. The hotel is being funded by Tony Webb, who also recently sponsored the SYNERGY MOON project, an official entrant in the Google Lunar X Prize, which is a race to land a robot on the moon. His new endeavor sees him switch his focus from outer space to “inner space tourism,” offering adventurous travelers the opportunity to explore the depths of the world’s oceans. Costing around $20 million (£13 million) to construct, the hotel is designed to do more than just offer unique travel experiences; it is part of a larger philanthropic project to restore coral reefs around the world. Recent reports have suggested that climate change has resulted in a rise in submarine temperatures, causing widespread bleaching of coral reefs, with around 38 percent expected to be affected by the end of the year. To help address this problem, the team behind the hotel are funding a global coral reef restoration program, using a technique known as the Biorock process. This involves passing an electric current through seawater, which causes minerals in the water to crystallize, forming white limestone (calcium carbonate) structures. Corals are then able to adhere to these and flourish. The technique is currently in operation at various locations across the globe, including the likes of Jamaica, Palau, Thailand and Mexico. A number of countries are being invited to register their interest in hosting the Planet Ocean Underwater Hotel, including every Caribbean island nation. As long as these countries approve a mooring location for the structure, they will be able to temporarily host the hotel until it moves on to its next home. http://www.iflscience.com/environment/underwater-hotel-receives-patent-approval