Last roman

AMLPs: обещаваща алтернатива на антибиотиците Всяка година Световния икономически форум, организация с нестопанска цел, публикува доклад – Global Risk Report, който подчертава най-големите области на загриженост, пред които сме изправени на планетата. Тази година, както и през 2014 г. и 2013 г., възхода на антибиотичната резистентност е основна тема. Докладът за 2015 поставя всички посочени рискове в две скали от 1 до 7.Първата скала изобразява вероятността от настъпване на дадено събитие, а втората- възможното въздействие на това събитие, ако се случи. Въпреки, че в класацията,възходът на антибиотичната резистентност е някъде в средата на вероятност да се случи (4.5), и резултат 5.2 по скалата на въздействие – това го поставя на второ място, съвместно оръжията за масово унищожение и зад водни кризи, които са с най-висок потенциал на катастрофално въздействие. Според данни от Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, около два милиона души годишно се заразяват с бактерии, устойчиви на антибиотици и 23,000 от тези случаи водят до смърт. Медицинската общност работи усилено, за да се справят с проблема на резистентност, чрез разработване на нови антибиотици. Това е бавен процес – пример, FDA e одобрилa само пет нови класове антибиотици през последните 45 години, и само два от 1998 г. насам, според списание The Scientist. И все пак няколко обещаващи възможности се проучват в момента – сред тях е вид синтетични съединения, наречени антимикробни липопептиди (AMLPs). Нови и подобрени – разбиране на AMLPs За да се разбере това, какво е AMLP, първо трябва да погледнем към антимикробните пептиди (AMPs), които от 1980 г. насам са считани за възможна алтернатива на съществуващите антибиотици. AMPs са естествено срещащи се части на клетките от имунната система – те са пептиди отделяни от клетките, за да се защитят срещу патогени. Докато традиционните антибиотици са насочени към определени процеси на бактериите, някои видове AMPs са показани да нарушават функционирането на цялата структура и функция на микробните мембрани, което ги прави добра потенциална алтернатива. Има много пречки за тяхното развитие в използваеми лекарства, като не на последно място е фактът, че те са големи, химически сложни молекули, които са много скъпи за производство, обработка и съхранение. В отговор, учените са разработили нов начин да се използва AMP мембранната дейност. Те модифицирали малки пептиди (ковалентно модифицирани с липидниудължения) до конструирани синтетични молекули със същите основни свойства на AMP но в „микромоларната област“. По същество – създаване на по-малка, еднакво силна версия -AMLPs. Последните развития AMLPs са показали, че са ефективни срещу някои патогени и има успешно излекувани състояния при мишки. Но доскоро все още имаше малко разбиране за механизма на AMLPs на индивидуално молекулярно ниво. Труд публикуван през август от Dejun Lin и Аlan Grossfield в University of Rochester Medical Centre в щата Ню Йорк, e дал светлина по този въпрос. Тяхното изследване открива, че AMLPs убиват бактериалните клетки, докато съхраняват клетките на бозайници. Те правят това, като образуват микроскопични мицели, които се прикрепят към бактериалната мембрана. Мицелите имат склонност към бактериалните мембрани, над тези на клетките на бозайниците, поради по-високия термодинамичен афинитет на свързване. В допълнение, изчислителни проучвания показват, че мембраните на клетките на бозайниците са имали висока свободно-енергийна бариера, което е причина лекарството да навлезе в мембраната по-бавно и по-малко ефективно, докато в бактериалната мембрана с по-голяма лекота. Както е случаят с AMPs, бактериалните клетки е по-малко вероятно да развият резистентност към AMLPs защото те нарушават структурата и функцията на клетъчните мембрани. Сместа от липиди, които съставляват мембраната на бактериите, трябва да се променят драстично, за да се развива резистентност. Все още има да се извърви дълъг път, преди да AMLPs се появят на пазара като жизнеспособна алтернатива на съществуващите антибиотици.Опознаването на това, което прави мицелите привлечени повече от бактериални мембрани, отколкото тези на бозайници, е важна стъпка в разбирането на начина, по който AMLPs могат да бъдат модифицирани за постигане на максимална ефективност. Източници: http://membrane.urmc.rochester.edu/content/antimicrobial-lipopeptides http://www.hindawi.com/journals/bmri/2015/473050/ http://pharmmedia.bg/amlps-alternativa-antibiotici/

То една флота лесно се потапя с тактическа ядрена ракетка. Но не виждам повод за виртуално мерене на гладиуси, при положение че Русия реагира разумно и предпочете да си го върне на Турция икономически. А и ловът на ИДИЛ-овски цистерни ще продължи.

очакваш прекалено много от плебса.

От Усури до Мисури 'сичките са чукундури

сириус, негодуваш относно 'глобалните неправди и това, че строят не се е изменил въобще, въпреки великите открития, които сме направили. Но това състояние на обществата ни винаги е било такова, независимо от достиженията на човешката цивилизация. И все пак робите днес живеят по-добре от всякога /дори си имат айфони/.

хедонизмът е съпътстваща черта на човешката цивилизация и го е имало винаги, където имаме развити общества.

Яж, пий и се весели - максима, стара колкото човешката цивилизация.

открития /и то важни/ се правят ежедневно. Пример - 3 D принтирането. Но обилният информационен поток /или по-точно боклук/ ти пречи да отсееш качествената информация от плявата.

Нa 27-ми ноември 450 г. в Рим починала внучката на Валентиниан I /и дъщеря на Теодосий I от брака му с Гала/ - Гала Плацидия: След смъртта на Теодосий /17 януари 395 г./, тя и нейният полубрат Хонорий били предадени под попечителството на magister militum Стилихон /полувандал по произход/. През 405 г. се сгодила за сина на военачалника Еухерий, но Стилихон изпаднал в немилост и бил екзекутиран заедно със сина си през 408 г. Когато визиготите на Аларих оплячкосали Рим през 410 г., Гала Плацидия, заедно с голяма част от аристокрацията попаднала в плен. След като варварите се установили в Южна Галия, Гала Плацидия била омъжена за новия им крал Атаулф през 414 г. Сватбата била изпълнена по римски обичай и се явявала символичен съюз между империята и варварите, които приели да защитават интересите на Хонорий и да се бият срещу узурпаторите в Галия и вандалите в Испания. От Атаулф Гала родила син Теодосий, който обаче скоро починал. По време на битките срещу вандалите в Испания, през 415 г., Атаулф бил убит, а с приемника му Валиа бил сключен нов договор, по силата на който Гала Плацидия била върната обратно на римляните. На 1 януари 417 г. в Равена Гала Плацидия била омъжена за опитния военачалник Констанций, на когото родила Юста Грата Хонория /417 г./ и Плацидий Валентиниан /419 г./. Император Хонорий провъзгласил Констанций за съимператор през 421 г., но последният скоро починал от плеврит. Отношенията между Гала Плацидия и Хонорий се влошили и тя, заедно с децата си заминала за Константинопол, където управлявал Теодосий II /сина на другия й доведен брат Аркадий/. След смъртта на Хонорий на 27 август 423 г., овакантеният престол бил зает за кратко от узурпатора Йоан. Теодосий II провъзгласил Гала Плацидия за Августа, а сина й за цезар и ги изпратил през 424 г. начело с армия в Италия, където Йоан бил убит. На 23 октомври 425 г. Валентиниан III бил провъзгласен за император. Реалната власт обаче била в ръцете на magister militum Флавий Аеций, наричан още 'последния римлянин' - талантлив военачалник, който използвал хунски наемници за борба с готите, франките и бургундите в Галия, усмирявайки непокорните племена. Плацидия се опитала да издигне друг военачалник - управителя на Северна Африка Бонифаций, за да намали влиянието на Аеций и между двамата започнала война, но Бонифаций умрял от раните си, получени в една битка и така 'последният римлянин' останал без конкуренция, продължавайки да бъде фактическия господар на империята на фона на безволевия и порочен син на Августата. През 437 г. Валентиниан достигнал пълнолетие и се оженил за дъщерята на Теодосий II - Лициния Евдоксия. Гала Плацидия, чието влияние намаляло се оттеглила от власт и остатъка от живота си посветила на покровителството на Църквата. .

това че ясно може да се проследи поетапната поява на съдове с подобни следи из Европа, белег съвпадащ с миграцията на неолитните фермери, означава, че точно те са донесли на Стария континент пчеловъдното изкуство.

това на какъв език е?

е, сега ще им секне търговийката май, барабар със санкциите, които готвят братушките.

Полезно четиво по случая с това преднамерена провокация ли е свалянето на руския самолет или е 'граничен инцидент': http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12875-%C2%EE%E9%ED%E0%F2%E0-%E2-%D1%E8%F0%E8%FF&p=393731&viewfull=1#post393731

Мани майтап: Арест за журналисти, разкрили, че Турция въоръжава сирийските бунтовници Съд в Истанбул обвини двама журналисти от опозиционния вестник "Република" в шпионаж, след като те разкриха, че турските тайни служби са изпращали оръжие на ислямистки бунтовници в Сирия. Главният редактор Джан Дундаж и Ердем Гул, ръководител на редакцията в Анкара, са обвинени в шпиониране и разгласяване на държавни тайни, пишат турски медии. И двамата са в ареста. Според "Република" през януари 2014 г. турските служби за сигурност са заловили конвой от камиони близо до сирийската граница и в тях са открили кутии с оръжия и амуниции, които е трябвало да бъдат изпратени на бунтовниците, които воюват със сирийския президент Башар Асад. Разкритието, публикувано през месец май, предизвика политическа буря в Турция и разяреният президент Реджеп Тайип Ердоган обеща Дундаж да плати "висока цена". Той лично е подал жалба за извършено криминално престъпление от 54-годишния журналист, в което е поискал той да бъде осъден на доживотен затвор. Турция отрича да помага на бунтовниците в Сирия, както и на "Ислямска държава", въпреки че иска Асад да бъде свален от власт. "Не се притеснявайте, това е чест за нас", коментира журналиста пред репортери и граждани в съда, преди да бъде отведен в ареста. "Репортери без граници" по-рано призоваха съдиите да отхвърлят обвиненията срещу двамата. От организацията са категоричи, че става въпрос за политическо преследване. Вестник "Република" беше награден като пазител на свободата на пресата за 2015 г. миналата седмица и Дундаж пътува до Страсбург, за да получи наградата. "Ако тези двама журналисти бъдат пратени в затвора, това ще бъде допълнително доказателство, че турските власти са готови да използват методи, достойни за отминала епоха, за да потушат независимата журналистика в Турция", се казва в изявление на генералния секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар. "Репортери без граници" поставят Турция на 149-о място от общо 180 по свобода на печатните медии. Данните са от миналия месец и предупреждават за опасен скок на цензурата. http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Arest-za-zhurnalisti-razkrili-che-Turtciia-vaorazhava-sirijskite-bun_598596.html

Missing link between dinosaur nests and bird nests Analyses of fossil eggshells suggest that duck-billed dinosaurs (depicted at left) buried their eggs in mounds of vegetation like today’s crocodiles, whereas evolutionarily advanced, more birdlike dinosaurs such as oviraptorids (right) incubated their eggs in an open nest. The links between dinosaurs and birds keep getting stronger: skeletal structures, feathers—and now nests. Whereas some dinosaurs buried their eggs crocodile-style, a new analysis suggests that other dinosaurs built open nests on the ground, foreshadowing the nests of birds. Interpreting the fossil record is always tough, but analyzing trace fossils such as nests is especially daunting. Those structures, and the materials used to make them, usually aren’t preserved, says Darla Zelenitsky, a paleobiologist at the University of Calgary in Canada. When paleontologists do find a nestlike structure that includes material such as sticks or other vegetation, the question arises: Was this stuff part of the original nest, or just carried there with the sediment that buried the nest and helped preserve it? To gain insight into dinosaur nesting habits, Zelenitsky and her colleagues studied the most durable parts of nests—the eggs themselves. (Being largely made of the mineral calcium carbonate, they’ve got a head start on fossilization and are sometimes incredibly well preserved.) In particular, the team looked at the size and arrangement of small pores in the ancient shells, because those details are telling in modern creatures. A nest of fossilized eggs from an oviraptorid dinosaur of the Late Cretaceous period. In crocodiles’ buried nests, the heat needed to incubate the eggs comes from decomposition of overlying organic matter or the sunlight absorbed by the soil. Plus, in buried nests airflow is somewhat limited, thus requiring eggs to be relatively porous to help increase the flow of oxygen into and carbon dioxide out of the eggs. But birds that brood in open nests can get by laying eggs with fewer or smaller pores. So the team compared the porosity of eggshells from 29 species of dinosaurs (including large, long-necked herbivores called sauropods; bipedal meat-eaters called theropods; and duck-billed dinosaurs) with that of shells from 127 living species of birds and crocodiles. Most of the dinosaur eggs were highly porous, suggesting that they buried their eggs to incubate them, the researchers report online today in PLOS ONE. But some of the dinosaur species in one group—a subset of well-evolved theropods considered to be the closest relatives of modern-day birds—laid low-porosity eggs, which suggests they incubated their eggs in open nests. “This is a well done paper; the results make a lot of sense,” says Luis Chiappe, a vertebrate paleontologist at the Natural History Museum of Los Angeles County in California. The findings, he says, line up other studies suggesting that some birdlike dinosaurs were warm-blooded, which would have enabled them to incubate eggs in an open nest rather than depend on rotting vegetation or sunlight. Chiappe adds that the trend toward open nests could have allowed some dinosaurs to take another step toward birdlike nesting by moving their nests into the trees. But considering only two types of nests—open versus buried—may be too simplistic, suggests Anthony Martin, a paleontologist at Emory University in Atlanta. Some dinosaurs—like a few of today’s birds—may have nested in burrows, which could have offered the stable temperature and protection from predators of a buried nest but resulted in low-porosity shells. Also, covered nests come in different types: Loose vegetation piled atop a buried nest can have a lot of airflow through it, allowing eggs to have relatively small pores, whereas eggs buried in soil or similar materials might not breathe as well and thus require larger pores, he notes. Nevertheless, Martin adds, the team’s study “is a good first start toward answering the question about what early dinosaur nests looked like.” http://news.sciencemag.org/paleontology/2015/11/missing-link-between-dinosaur-nests-and-bird-nests?utm_source=facebook&utm_medium=social&utm_campaign=facebook

бронирани и бодливи червеи населявали Земята преди половин милиард години: Researchers working with 535 million-year-old rocks from southern China have discovered the fossils of an armored worm-like creature that’s just a few millimeters long with at least five pairs of large spikes along its body. They named it Eokinorhynchus rarus, and it’s closely related to – and possibly an ancestor of – marine invertebrates called kinorhynchs, also known as mud dragons. The findings are published in Scientific Reports this week. These days, there are about 240 kinorhynch species, and their bodies are divided into three sections: head, neck, and trunk. The head includes a mouth cone with circlets of teeth, and the trunk is further split up into 11 segments. Previous molecular clock estimates suggest that they diverged just before the Cambrian, but no kinorhynch fossils have been uncovered until now. The new species E. rarus – Latin for “rare” – would be the first fossil kinorhynch unearthed from the rock record. A team led by Huaqiao Zhang from the Chinese Academy of Sciences and Virginia Tech’sShuhai Xiao examined several microfossils collected from the early Cambrian limestone deposits of Sichuan and Shaanxi provinces. Using scanning electron microscopy, microCT scans, and phylogenetic analyses, the team uncovered several similarities between the new extinct species and today’s kinorhynchs to suggest a close evolutionary relationship. For example, the trunk of E. rarus and modern kinorhynchs are divided into segments each consisting of small, articulated plates, and they all have hollow spines called spinose sclerites. But compared to living kinorhynchs, E. rarus has about twice as many segments, and it’s armored with larger, more distinct spines. In addition to the five pairs of large spikes arranged bilaterally around the trunk, E. rarus also has a single large spine located in the middle of its body (visible in the image labeled “b” above) and two pairs of spines located near the anus. Xiao thinks that the spines helped facilitate locomotion. "These tiny worms probably lived in the interstitial spaces within sandy sediments, so they likely used the spiky spines to anchor themselves when navigating among sand grains," he tells IFLScience. "They may have also functioned as defensive structures." Scanning electron microscopic image of Eokinorhynchus rarus. Dinghua Yang Many bilaterally symmetrical animals – or bilaterians, which includes people and bugs alike – have some version of repetition or iteration of anatomical structures. Examples include the body segments and legs of both vertebrates and arthropods (the group encompassing insects, spiders, and crustaceans). Since the 19th century, scientists have been debating whether body segmentation and appendages evolved only once in the last common ancestor of bilaterians, or if they evolved multiple times independently among different animal groups. "The current consensus is that, although the genes to pattern body segments and limb development might have been present in the last common ancestor of bilaterians, body segmentation and appendages evolved independently in different groups that recruit the same or similar genes to do the job," Xiao explains. But some dissenters think that the last common ancestor of kinorhynchs and arthropods had legs, which were lost later along the lineage toward mud dragons and their relatives. "These new primitive fossils tell us that early kinorhynchs diverged and evolved body segmentation more than 530 million years ago, independent of arthropods," Xiao adds, "and that they never had legs." http://www.iflscience.com/plants-and-animals/spiky-armored-worm-lived-half-billion-years-ago

много ми е интересно, как така падането на самолета беше заснето перфектно, а и веднага след това се появиха журналяги, интервюиращи главорезите - абе все едно сме в някоя оживена част на Сирия, а не в затънтен пущинак. Както и да е, мен ето тази бомбастична новина ме потресе - надушвам, че е скрита реклама на две нашенски бири: Вместо виц на деня ИД "призна": Не нападаме България, защото харесваме бирата виВчера терористичната групировка "Ислямска държава" направи скандално разкритие пред българския публицист Руслан Трад в Туитър. Там Трад, който е специалист по Близкия изток, подтикнат от съобщението на ИД, в което терористите обявяват война на всички съседки на България, но не и на страната ни - запитва защо това е така? Отговорът е повече от шокиращ - джихадистите признават - обичаме вашата бира! Ето и превод на разговора им, който се провежда на английски: Руслан Трад: В ново видео "Ислямска държава" обяви кои страни са нейни врагове, но там не беше и България. Защо ни пренебрегваш, халифе??? "Ислямска държава": Защото обичаме "Каменица" и "Астика". Руслан Трад: Или защото имаме много дюнерджийници? "Ислямска държава": Не бе, брат. Само "Каменица". (бел. ред. - в оригинал е изписано като: Ne be brat. "Каменица" all the way. Което е ясна индикация, че от ИД знаят и български!) Руслан Трад: Чудя се какво мисли @DarthPutinKGB по въпроса. "Ислямска държава": Не говоря на Путин вече. Той нарани чувствата ми. Владимир Путин: Та аз дори не ви бомбардирам. Разговора в оригинал може да видите на този линк. OFFNews реши да провери профила на ИД в Туитър, тъй като е известно, че джихадистите ползват много умело социалните мрежи като начин на комуникация и пропаганда. Там видяхме, че страницата, от която е писано, има 1531 туита, 43,6 хиляди последователи и 9342 харесвания. В описанието ѝ е посочено, че се занимава с убийства, изнасилвания, инвазии, обезглавявания на невинни журналисти, хуманитарни доброволци и малко благотворителност. Някои хора се усъмниха в истинността на диалога, но ние решихме да се осланяме на основното правило от зората на мрежата - щом е написано в интернет, значи е истина. http://offnews.bg/news/OFFTOPIC_18750/ID-prizna-Ne-napadame-Balgariia-zashtoto-haresvame-birata-vi_598520.html

повечето хора не мислят критично и ползват гугъл според ограничения си капацитет от познания. Въпреки техногенната ера, в която живеем, масата вярва на врачки, смята че земята е плоска или че слънцето се върти около нея, няма елементарни познания по химия, физика, биология, география, приема креационизма и не разбира същността на еволюцията. Нехае за научните достижения или просто не може да ги осмисли, а се интересува от порно и скандали. Доверява се на екстрасенси, астролози, хомеопати, смята че ги пръскат от небето с химикали или че ваксините са отровни. Така че болшинството от човеците, въпреки че океанът от познания е навсякъде около тях, не могат да асимилират и ползват информацията, не могат да разсъждават логически и си остават същите скудоумни и мракобесни идиоти, само че със... смартфон.

неблагодарността на дивака

да, праснаха т. нар. 'хуманитарен конвой'.

Heloderma horridum

мексикански ядозъб или ескорпион.

Иначе е безкрайно жалко и смешно латиноамериканските метиси, шпрехащи на испански и португалски, и ползващи се от благата на западната цивилизацията да дрънкат глупости за Колумб.

Бремето на белия човек Носете свойто бреме! И своите синове във жертва принесете на чужди богове- сред варварски народи с навъсени лица — от дявол по-коварни, по-чисти от деца. Носете свойто бреме! С търпение в гръдта Гнева си обуздайте, смирете Гордостта! Със ясно, просто слово, с език открит и смел засейте чужда нива, гонете чужда цел! Носете свойто бреме! На Глад и Нищета навеки запушете бездънните уста! И бдете: може всичко, на крачка от целта, дивашкото Безумство да срине в пепелта. Носете свойто бреме без позата на бог! Трудът ви да е робски, животът — прост и строг. И пътя към земите на вашите мечти кракът ви да проправи, кръвта да освети! Носете свойто бреме! И приемете в дар вековната омраза на роб към господар; и ропотът на всяка тълпа към своя вожд: „О, по-добре в Египет, в добрата черна нощ!…“ Носете свойто бреме! Не чакайте мъзда! Не крийте страх и слабост под плаща „Свобода“; По всяко ваше дело, въздишка, вик, въпрос диваците ще съдят за вас и за Христос. Носете свойто бреме! И сбогом, детски дни — с безброй безплодни лаври, с парадни суетни… Да съдят зрелостта ви ударил е часът — и ето: иде скоро на равни вам Съдът!

Хидрата е способна да модифицира епителните си клетки в сетивни: Immortal Hydra Is Able To Genetically Modify Itself The Hydra is an ancient serpentine marine monster, a fearsome beast in Greek mythology who grew two heads for each one removed by a valiant warrior. Its real life equivalent, a freshwater polyp no longer than a centimeter (0.4 inches), is far less frightening but still quite remarkable – it is able to regenerate its entire body from any tiny fragment of itself. A new study published in the Philosophical Transactions of the Royal Society has revealed that this little critter can actually modify its genetic coding to suit its needs, sending certain cells into overdrive in order to perform additional functions. Hydra belong to a large grouping (phylum) of animals called the cnidarians, which also includes jellyfish, sea anemones and corals. Their distinguishing features are a set ofcnidocytes, cells that are specialized for prey capture. Hydra are particularly unusual, though, in that they do not seem to die. These ageless hunters spend much of their life motionless, moving rapidly only when their prey – mostly tiny plankton – wander past. When they do need to move, however, they do this by somersaulting, or “looping,” bending themselves over and using their tentacles to grip their prey or a surface. Their regenerative abilities have long puzzled biologists, who cannot understand how they can do it even when they lack neurons or even stem cells. In order to investigate this, a team of researchers at the University of Geneva looked at the way Hydra express genes – basically whether they are switched on or off. Comparing Hydra that did not possess stem cells to those that did, the team noticed a difference in the behavior of their epithelial cells, those that make up the creature’s outer tissue coating. “We identified 25 overexpressed genes in epithelial cells,” said Yvan Wenger, coauthor of the study, in a statement. “Some of these genes are involved in diverse nervous functions, such as neurogenesis or neurotransmission.” Image credit: Hydra viridissima. Mikrofoto.de/Wikimedia Commons; CC BY-SA 3.0 It appears that when Hydra become entirely depleted of stem cells, and are no longer able to produce new neurons and grow new tissue, the organism induces an “overdrive” function in some of its epithelial cells. These cells then alter their genetic program to fill in this functional gap accordingly; in effect, the Hydra modifies its own gene expression. The new “enhanced” epithelial cells have heightened sensitivity to their surroundings, allowing the Hydra to compensate for its lack of neurons. At this point, the specifics of how these epithelial cells are able to overexpress these genes remains unknown. However, this ability to alter its cellular functions in this way is unique, and the authors describe it as having “cellular plasticity.” These creatures are structurally quite primitive, containing none of the higher functions of many other animals. Considering this, the authors think that their regenerative ability may be extremely ancient, something that evolved at a time when more advanced, specialized cells – those responsible for vision, for example – hadn’t developed yet. This plasticity was required by Hydra and their ancestors to mimic functions that other, more complex organisms already possessed. http://www.iflscience.com/plants-and-animals/immortal-hydra-able-genetically-modify-itself-0