Last roman

Ако сте гледали Alien поредицата, ще се сетите:

Проф. Минеков: Паметниците на културата ще се превърнат в бутафория и кич, ако бъде унищожен НИПК Унищожаването на Националния институт за паметници на културата ще се превърне в масов грабеж, плячкаджийство и ще бъде унищожено всичко, което познаваме като паметник на културата. Ще бъдат унищожени архитектурни резервати, археология и ще започнат да се създават стотици много бутафории. Това ще се случва дотогава, докогато текат парите от Европа. Това коментира в предаването “Хоризонт до обед“ проф. Велислав Минеков, който е автор на програмата за култура на Реформаторския блок: Държавата се управлява от мафия. Извличането на средства се случва по отношение на българския данъкоплатец в посока на Брюксел и Берлин. Оттам се задават сладки суми от евро по оперативни програми. Те обаче не качват жизнения стандарт на населението, а оправят техните джобове. Целта е да се засили корупцията и да се превърне в традиция. Трагедията е за нас, които ще видим унищожението. Серия от правителства се опитаха да повлияят по някакъв начин, докато накрая ГЕРБ успяха да унищожат Националния институт за паметници на културата - да уволняват и да го намаляват. От 3000 души, когато е създаден, в момента в Института работят 47 души. Има критики, че той работи твърде бавно и в същото време намаляват персонала, за да може да стане вреден както на околните, така и на самия себе си. Според него Ларгото пред ЦУМ представлява кич и бутафория, а в реставрацията няма как да са вложени 32 млн. лева. Проф. Минеков изрази надежда поне Реформаторският блок да излязат със становище срещу унищожаването на българското културно наследство. Интервюто чуйте в звуковия файл. http://bnr.bg/horizont/post/100629283/prof-minekov-pametnicite-na-kulturata-shte-se-prevatnat-v-butaforia-i-kich-ako-bade-unishtojen-nipk

айде да спрете политиканстването и да се придържате към темата. Знам, че Ви е трудно, но все пак се постарайте, иначе ще трия оффтопика.

Мездренското кале, като изключим бутафорния вход, е надградено минимално и доста грамотно консервирано. Същото е и с римската крепост в Монтана. Но това са малки изключения на фона например на Асеновграднската крепост, Цари Мали Град, Перистера, Хисарлъка, Стенос, Перник и пр.

СЛУЧВАНЕ НА БУТАФОРНИТЕ КРЕПОСТИ Благороден е замисълът на Оперативната програма за регионално развитие (ОПРР) на Европейския съвет. Дава възможност на регионалните ръководства да създадат условия за развитие на местните икономики. Реставрират се и се социализират археологически обекти, от което се очакват развитие на културния туризъм и приходи в общинските бюджети. В България обаче от няколко години започнаха да се чуват критични гласове относно начините, по които се осъществяват изброените дейности. Нещо повече - появиха се мнения, че е по-добре Европейският съвет да замрази парите по тази програма. Развихри се полемика. Основни поддръжници на ОПРР са държавната и местната власти. Опоненти и пледиращи за спиране на фнансирането са представители на научните среди, пряко свързани с множеството интердисциплинарни експертни общности, ангажирани към процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство. Критиките се основават на неправомерното според научната общост възстановяване на археологически обекти в хипотеза при пълно потъпкване на законите на българската държава за културното наследство. Основават се и на несъобразяването на българските власти с международните нормативни документи, които България е ратифицирала. Резултатът от това е подмяната на автентичността на паметниците. Не са малко случаите, в които и запезени оригинални археологически структури се заличават от надстрояванията и всъщност се унищожават. Освен това не се спазват законово установени принципи, а именно: - Археологът проучвател не получава място в екипа, подготвящ архитектурния проект за реставрация. - Под натиск на регионалните ръководства често се осъществява идейният архитектурен проект, което е недопустимо. Добросъвестните архитекти при такива случаи се отказват от авторство, но винаги се намира някой от водещите архитекти, който прави компромис в интерес на всеобщото облагодетелстване, под предлог, че се гонят сроковете за усвояване на средствата по ОПРР. - Присъствието на наблюдаващ археолог по време на цялостните консервационно-реставрационни работи е чисто формално, само по документи. - За увеличаване процента за „усвояване” на европейски пари се прибягва до наемане на неквалифицирани, ниско платени работници, които при липсата на наблюдаващ археолог нанасят вреди. - Ориганалните структури, доколкото са запазени, не се маркират, за да се отграничат от новото строителство - недопустимо в областта на реставрацията нарушение. За съжаление описаният вандализъм намира подкрепата на широката общественост благодарение на умелото манипулиране на нейнните представи. Експлоатира се тънката националистическата струна, на която периодично се изсвирват мантрически композиции за величието на българската цивилизация, която щяла да стане още по-велика, ако всяко градче и паланка „реставрира” (разбирай „дострои до зъбер и керемида”), па макар и в съвършена хипотеза археологическите останки, които бездруго са в землището им. В архивите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) са регистрирани 40 000 (четиридесет хиляди) археологически обекта на територията на България. Няколко определени екипа строителни предприемачи, сдобили се с лиценз да извършват реставрационна дейност, ревностно обикалят по общините и подшушват на този и онзи кмет, че е добре да кандидатстват за пари по ОПРР и да си „реставрират” византийската казармица и че като надойде „културният турист”, ще потече рогът на изобилието. Подшушват, разбира се, и за проценти от европарите, които в процеса на „реставрационните” дейности ще могат да си поделят. В схемата за поделянето на европарите участват, естествено, и служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и служители на Министерството на културата, органът, който одобрява архитектурните проекти за осъществяването на „реставрацията” на византийската казармица. Архитектурните проекти от своя страна се изготвят от архитекти, които са в неразривна връзка с предприемачите, за които по-горе стана дума, и са няколко за цялата страна. Те също получават своите проценти... Обществена тайна е, че между 50 и 80 % от европейските средства не се използват по предназначение. Представителите на научните среди, пряко свързани с експертните общности, ангажирани към процесите, свързани с отношението към културно-историческото наследство, които са противници на описаната схема основно поради факта, че един от страничните й ефекти е вандализирането на българското културно-историческо наследство и подмяната на неговата автентичност, нееднократно са сигнализирали европейските комисии за този проблем. Рутинният отговор на европейската администрация е, че от документите, с които българската държава се отчита пред европейските си партньори такъв проблем не прозира. Да, за съжаление не прозира този проблем поради капацитета на всяка държава да манипулира документацията и поради конфликта на интереси, в който тя попада – Държавата изпълнител да бъде контролирана от Държавата контрольор... Последното е и причината в този материал да не можем да посочим с документи конкретни данни за злоупотреби, въпреки че сме имали множество разговори със строителните изпълнители на проектите, които са споделяли своите наблюдения, но не разполагат с доказателствена документация или отказват да бъдат цитирани. Като оставим настрана унищожаващата автентичния паметник хипотетична възстановка, условие без което не можем да говорим за научна реставрация, следи и доказателства за неправомерните действия по технологиите за „реставриране” на археологическите паметници остават и лесно могат да бъдат установени. Видимо е, че се използват бетон и арматура, които се тапицират с ерзац имитации. Материалите, които се използват и за които във всички проекти е изрично вписано, че трябва да съответстват на тези, използвани в оригинала, не само че нямат нищо общо нито с предписаното, нито с оригинала, ами са и от възможното най-ниско качество. Независимо от това документално се отчита употребата на висококачествени и скъпи материали, злоупотребява се и с количествата. Ето как се случва това: „При започване на работата основният строител елиминира носителя на правата за намеса в паметниците по ДЗЗД, като му заплаща очакваната негова „чиста” печалба, с условие да не му се меси по-нататък. Подгласният партньор е „мераклия” за извършване на всичко по обекта и сключва допълнително споразумение, с което се задължава да осигури „чиста” печалба на основния строител (да речем, 50% от цялата сума за изпълнение на договора с възложителя, отпускана от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”). Подгласният партньор е подкрепян от политически лица срещу съответния „пай”. С останалата част от баницата нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), в което фирмата, приносител на правото за работа по паметници на културата подхранва възложителя и строителния надзор. Като поддръжници на строителя - обичайно това е нарочно сформирано за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) - и строителния надзор са директорът на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в МК и архитектът, които са съпрузи (в конфликт на интереси). Подгласният партньор е в близки отношения с заместник-министър на МК и Божидар Димитров (демонстративно разхождани от подгласните партньори на основния строител до обекта). При това положение на фигурите от подгласните партньори на основния строител се извършват следните нарушения - отклонения от одобрения проект: грубо рушене на автентичната археологическа структура в отсъствие на компетентни и квалифицирани реставратори, подмяна на предписаните строителни материали за КРР с други, предназначени за друга употреба. От една страна, се фалшифицират декларации за съответствие. От друга - материалите не се доставят директно от легален производител на строителните материали (със изискваното качество) или негов посредник за страната, а документално се превозват от: 1) Италия през фирма на дъщерята на подгласния партньор в Лондон и през посредник-доставчика (свързана със строителната фирма за претакане на ДДС), като се осребряват от основния строител по коренно различна цена от първоначалната; 2) Турция през посредник доставчик (свързана със основния строител фирма за претакане на ДДС), в Полша т.н., достигайки също коренно различна цена от първоначалната за продукта. И при 1), и при 2) крайната стойност, осребрявана от управляващия орган на оперативната програма „Регионално развитие” през възложителя е в пъти по-голяма от първоначалната. Разликата захранва всички по сивата политическа верига нагоре. Материалите са доставени от легален производител на строителните материали, но НЕ съответсващи на изискванията. Строителят представя фалшифицирана декларация за съотвтствие на строителния надзор, който от своя страна я съгласува. Авторският надзор установява контакт с производителя на строителните материали (легални, но НЕ съответсващи на изискваното качество) в Турция, откъдето удостоверяват, че там не произвеждат материали, които да отговарят на предписаните по проекта качества. Авторският надзор разкрива и фалшифицирането на декларацията за съответствие на материалите, представена от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) и съгласувана от строителния надзор. Всички - възложителят, строителният надзор, НИНКН, МК и управляващият орган на оперативна програма „Регионално развитие” са известени за това, но си прехвърлят отговорността кой да потвърди и да възпре основния строител с необходимите наказателни актове. След като не може да докаже с редовни документи качествата на доставените материали, подгласният партньор предприема допустимото по закон действие на тяхното лабораторно изследване и експертно становище, което да удостовери необходимото съответствие. Експертът, който основният строител убеждава да подпише, не е лицензиран, но МК уважава становището му. Авторският надзор отказва да подпише актовете за извършени работи от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)), така че да му бъдат заплатени чрез възложителя от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”, но възложителят намира допускане в ЗУТ, според което при така стеклите се обстоятелства приемателните актове вместо авторския надзор подписва главният архитект на общината възложител. Едва след жалба на авторския надзор и до ДНСК е назначена щателна проверка.” Авторът на цитираната информация предпочита да остане анонимен. Смятаме, че фактите изнесени в този материал са достатъчно красноречива аргументация на искането на представителите на научните среди, пряко свързани с процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство за щателно разследване на извършеното по ОПРР и замразяване на европейското финансиране, поне докато отговорните български институции не преразгледат политиката си и дисциплината за спазването й. Владо Руменов

като гледам руснаците се справят доста по-успешно в Сирия със 'старите си неефективни оръжия' от 'високотехнологичните' американци.

ако продължиш с кръчмарския тон, че и да сипеш някакви безпочвени обвинения, тебе ще те пратя в Хага:)

мани го тоя Диодор - лъжлив грък, дето нарочно е потулил ИСТИНАТА. Иначе Ризаря пак е във фаза. :)))

да много странно е да набеждаваш терориститве за демократи, но живеем в странен свят.

череп на някоя антилопа по-скоро ;)

в момента в Сирия Великите сили си тестват оръжията и демонстрират пред света с какво разполагат. Така че не виждам защо спорите тъй настървено.

В Норвегия откриха фосилизирана гора от Девонския период: http://www.popsci.com/fossilized-tropical-forests-found-in-arctic?src=SOC&dom=fb

В 'Повесть временных лет' славяните направо бият на даки. Но това е типичният похват на средновековните автори - да се родеят с антични народи. Всичко това се прави, за да се оправдаят определени териториални и идеологически претенции.

Tова е имитация на 'розетата от Плиска': Ето една популярна хипотеза за това, какво представляват надписите: http://www.protobulgarians.com/Prabalgarski%20nazvaniya%20na%20planetite.htm

ще ги 'усвоят' като стой та гледай.

L-аргининът /в количества 500-1500 мг. дневно/ също стимулира и сперматогенезата, подобрява кръвообращението в половите органи, посредством NO-инициираната вазодилатация, и затова влиза в съставките на редица хранителни добавки за потентност, различни от фосфодиестеразните инхибитори като силденафил и пр.

И сега съвсем легално ще се развихри варварският произвол: Комисията по култура улесни посягането на паметници на културата Без съществена съпротива Комисията по култура в парламента прие на първо четене поправки в Закона за културното наследство, с които Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) вече ще може да бъде заобиколен при инвестиционни намерения и намеса в паметници на културата. Текстовете - внесени от депутати от повечето парламентарни сили, начело с Красимир Велчев от ГЕРБ, предвиждат необходимата оценка да може да се извършва и от експерти, назначени на щат в общините. Липсата на становище - както в случая с "преизграждането" на Къщата с ягодите, ще се смята за "мълчаливо съгласие". Така градовете сами ще одобряват допустимите намеси, които могат да им донесат милиони евро за консервация и реставрация по европроекти - нещо, което отваря широко вратата за произвол. Да променим закона, а не НИНКН Такава е логиката на вносителите, изказана директно от депутата от Реформаторския блок Иван Иванов. Досега всяка намеса задължително минаваше през становище на експертите от НИНКН, макар и Министерството на културата да можеше да го пренебрегне. Щатът на института обаче в последните години бе многократно смаляван и в момента около 50 души трябва да обслужват между 3000 и 5000 преписки на година. Решенията логично се бавят - поради което общините искат да поемат контрола в свои ръце и да "децентрализират" процеса. Законопроектът просто щял "да отпуши" процедурите до преустройството на Института. Самото Министерство пък прие с готовност ограничаването на подопечната му институция. "Институтът е като "Къщата с ягодите" - нито искат да направят конструкцията да не падне, нито да разрешат да я ремонтираме", каза в залата зам.-министърът и археолог доц. Бони Петрунова, въпреки че вече година не организира конкурс за смяна на спорната и.д. директорка на института Даниела Джуркова, нито огласява резултати от проверката й за нарушения от миналата есен. "Това е един административен Франкенщайн, нямам никакви правомощия да ги накажа за забавяне," оплака се Петрунова и допълни, че имала и план за реформа на НИНКН, но сега не било време да се обсъжда. Бони Петрунова, зам.-министър на културата, се оплака, че не може да направи нищо за подопечния си НИНКН [Министерство на културата] Петрунова и Тодор Чобанов, в качеството му на представител на Сдружението на общините, се изказаха единствено срещу идеята за мълчаливото съгласие. Чобанов предложи и новите експертни съвети да са не на общинско, а регионално ниво. Според двамата конфликт на интереси няма, тъй като финалното решение отново ще бъде на Министерството на културата. А то и досега можеше да не се съобрази становището на НИНКН - както в случаите с Ларгото и Къщата с ягодите. Първи и "горещо за" новото решение се изказа дошлият на обсъждането директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който обяви, че се блазни, че публичните му изяви са повлияли на авторите на законопроекта. "Това ако стане, ще улесни много работата върху, да го речем, реставрацията, възстановяването на паметниците на културно-историческото наследство, която сега недопустимо се забавя," коментира той, а по-нататък предложи архитекти като Юлий Фърков (авторът на проекта с арките за Ларгото) и Пламен Цанев (автор на плана за издигане на двореца на Асеневци върху хълма Трапезица) да станат оценяващи към общините. "Те при това живеят при паметниците, познават ги отлично, за разлика от служителите на НИПК (старото име на НИНКН - бел. ред), които нямат пари да пътуват", допълни той, макар по-рано да заяви, че корупционната им тарифа била публична тайна. Радетелят за реставриране на обекти Божидар Димитров от НИМ Фотограф: Надежда Чипева Условия за местен лобизъм, корупция, самоуправство, умишлено забавяне на процедури и в крайна сметка - унищожаване на паметници на културата. Такива опасности видяха от групата на БСП - Лява България в законопроекта, който единствени не подкрепиха, а гласуваха "въздържали се". Те цитираха позицията на министерството на финансите, според която общините нямат средства да назначат 4-5 души квалифициран персонал. В края на краищата, с 12 гласа "за" и с уговорки за ревизия на мълчаливото съгласие между четенията, останалите присъстващи пратиха поправките в пленарна зала. Разглеждането им ще трябва да стане "бързичко", до три седмици, припомни им председателката на комисията Полина Карастоянова, защото върви с други поправки в ЗКН, изисквани от ЕС. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/19/2652788_komisiiata_po_kultura_ulesni_posiaganeto_na_pametnici/

ами да - автохтонна идея, опитваща се да изкара славяните местни балкански племена от древността.

Той набляга точно на илирийския произход на българите.

И докато от СЗО умуват как да намалят безконтролният прием на антибиотици, се оказва, че някои бактерии вече са развили резистентност и към антибиотиците, които са средство на последен избор: https://www.newscientist.com/article/dn28513-bacteria-now-resistant-even-to-last-resort-antibiotics?utm_source=NSNS&utm_medium=SOC&utm_campaign=hoot&cmpid=SOC%252525257CNSNS%252525257C2015-GLOBAL-hoot

хич не ти завиждам

А за Спиридон Габровски чувала ли си? ;)

Всички отчаяни пиячи вече си имат опавдание да продължават да се натряскват до безпаметност /и да вършат простотии/. Разбира се гените са виновни /особено при финландците, при които е открита мутация, причиняваща ''рисково поведение, обусловено от алкохола'/: Outrageous Drunken Behavior Linked To Genetic Mutation More than 100,000 Finnish people carry a genetic mutation which makes them prone to reckless antics while drunk. No party or night out is ever complete without "that guy" (or girl) making a fool of himself (or herself) by engaging in some sort of booze-fuelled debauchery. If you don’t know who we’re referring to, it’s probably you. However, anyone who can’t hold their liquor may now have an excuse, after a recent study revealed that reckless drunken behavior could in fact be caused by a genetic mutation. Researchers from the University of Helsinki discovered a link between a mutation affecting the expression of the gene responsible for serotonin 2B receptors and errors in judgement after drinking small amounts of alcohol – including things like getting into fights, having impulsive sex or driving while inebriated. This is caused by a mutation that introduces astop signal before the gene, preventing it from being read and therefore expressed. As a result, these individuals produce significantly less of the serotonin 2B receptor. This is one of 14 serotonin receptors in the human body, although according to study co-author Dr. Roope Tikkanen, its function remains poorly understood. The research, which appears in the journal Translational Psychiatry, may therefore have major implications in terms of our understanding of the role of the serotonin 2B receptor, by indicating its involvement in the regulation of impulsive behavior. While the evidence presented in the new paper relates specifically to reckless antics carried out under the influence of alcohol, the data also suggests that carriers of this mutation are more prone to mood swings and depressive symptoms while sober. It was also found to be four times more prevalent among violent offenders, leading the team to hypothesize the role of serotonin 2B receptors in overall mood regulation and decision-making processes. The findings contribute to existing theories regarding the role of serotonin in the body, with one previous study finding that the neurotransmitter was responsible for altering subjects’ moral judgement and aversion to harming others. Separate research carried out atCambridge University, meanwhile, highlighted the ways in which serotonin levels affect the brain’s response to anger. To collect the data, researchers interviewed 775 Finnish people, who also completed a number of scientifically-approved behavioral and personality questionnaires, in order to discern their level of impulsivity and aggression, both while drunk and while sober. Results showed that the presence of the mutation in question – called HTR2B Q20* – was a reliable predictor of “alcohol-related risk behaviors.” In other words, it’s the exact opposite of the fabled Churchill gene. While the findings may help to shed light on the role of serotonin 2B receptors across all populations, Tikkanen insists that the mutation has “so far only been found in Finns,” suggesting that not all lightweight drinkers can rely on HTR2B Q20* to excuse their behavior. First identified in 2010, the genetic variation is thought to affect more than 100,000 people in the Nordic country, yet has not spread elsewhere due to the relative isolation of the Finnish gene pool. For instance, according to Tikkanen, the mutation is completely absent from the Hispanic and native British populations, meaning that recklessness while drunk could be a “Finnish national trait.” So if you aren't from Finland and you still can't hold your booze, you probably just need more practice. http://www.iflscience.com/editors-blog/outrageous-drunken-behavior-linked-genetic-mutation

От базилика до Божидариум Легенди и легендировки от Тервелокардамието Базиликата в Плиска ще бъде реставрирана по проект на арх. Теофил Теофилов, актуализиран от арх. Юлий Фърков. Те са одобрени от НИНКН и Министерството на културата, и от още куп институции – Пожарната, РДНСК и т.н. Първият камък на храма е бил положен на 11 ноември т.г. Снимка: НИМ – Ш…н народ! Ш…ани колеги! – Хубав край! Хубави хора! Всеки път, когато вземе думата, ичиргу-професор Тервелодар Кардамитров свежда до простосмъртните ни уши някой нов диамант на средновековната история, останал тайна за всички византийски, старобългарски и франкски летописци. Всъщност може би кана-боила-колобърът втора степен има за цел да попълни пропуските в националната ни книжнина и духовност още от предполагаемите изгаряния на древните български библиотеки по османско време. Напоследък имаме възможност да научим нови неща за Голямата базилика в Плиска. Истината, както се казва в някои медии, „лъсна“. Някога имаше ученически виц, че единственият автентичен извор за основаването на Първото българско царство са ранните песни на Лили Иванова. Сега тази неиздържала проверката на времето хипотеза отстъпи на сигурния факт: още древноримските пророчества на кумската Сибила са минали през редакцията на върховния понтифекс Тривелий Кардамид. Някъде по времето на император Октавиан Август колегия народни професори от Римската академия на науките е започнала да отсява ненужното и да набляга на патриотично-величавото. Така се е родил сборникът текстове, известен като Corpus Cardamiticum. Негов късноантичен препис на гръцки език е преведен на старобългарски от учениците на св. Климент Охридски и в десети век е станал основа на цялото мистично познание за величието на древните българи, вдъхновявало поколения богомили и людмиложивкинци. Не е известно дали първата старобългарска версия е била написана с руни или на глаголица, защото тя не е оцеляла. Но за щастие, в чекмеджето на ичиргу-професор Кардамитров от Националния институт за фантастика се съхранява ръкопис на кирилица от ХІV в., намерен в Созопол и повтарящ основните постулати на великобългарския титанизъм. Оттук надолу ще последват къси извадки от това потресаващо и достоверно четиво. „Ванга ми каза да възстановя три държавни църкви…“ Древните българи наследяват директно от римляните институцията „ванга“. Става дума за пророчица, даваща насоки и дори, така да се каже, директиви за правилното развитие на българското великодържавно дело в средносрочен план. Думата „ванга“ вероятно произлиза от латинското „vates”, „пророк“. Поне до Покръстването на България вангата е била нещо като жрица на истината и винаги е стояла редом до владетеля. Свещените, но неясни думи на вангата обикновено са бивали тълкувани от тричленна колегия по-младши жреци: светлин-багаин, нешка-таркан и, разбира се, народен ичиргу-професор. Тази колегия от трима тълкуватели на божествените слова е била наричана с общото название „Божидариум“. След покръстването на св. княз Борис-Михаил (ок. 864 г.) функциите на Божидариума по различно време са бивали поемани от велики духовни водачи като например поп Богомил, Василий Врач, мъдрата магьосница Ладика, трите орисници над люлката на Крали Марко, Петър Дънов и Людмила Живкова. Отношенията на Божидариума с българската православна Църква през вековете е сложно и нееднозначно – когато Църквата действа в чисто народностен дух, без да се увлича по мъгляви концепции за универсална, тоест вселенска, сиреч недотам правилно космополитна стойност на Христовото учение, Божидариумът е във възторг. Друг път – не чак толкова. Но във всеки случай свещената колегия пренася през вековете основното послание на вангата, а то гласи: „Ке се оправим“. Най-вече ке се оправим, когато бъде изпълнено пророческото наставление ичиргу-професорът да възобнови „три държавни църкви“. Това несъмнено е сакрално число, а и църквите няма как да са други, освен държавни. Те не могат да са, например, ами, просто Божии, тъй като за древните българи и техните ичиргу-професори в Божидариума държавността е над Бога. Това още веднъж подчертава държавотворческия импулс на древнобългарския дух. „Планът на Голямата базилика в Плиска е донесен от Формоза Портуенски“ След Покръстването на България името Божидариум започва да се отнася и до най-важните държавни църкви – вероятно трите базилики, седалища на членовете на жреческата колегия. Първоначално ичиргу-професорът и главен тълкувател на думите на вангата резидира в Созопол, където за него е построена съответстваща на ранга му държавна църква. Впоследствие обаче той се преселва тържествено в столицата Плиска, където е посрещнат с почести от св. княз Борис. Владетелят заповядва превръщането на дотогавашното езическо капище в грамадна християнска базилика. За щастие, по това време в България се намира амбициозният епископ Формоза от Порту, нещо като прапортугалец. Формоза, който е образован за времето си човек, случайно носи със себе си плановете на Константиновата базилика „Св. Петър“ в Рим. Формоза се надява да бъде избран за глава на младата българска Църква и затова щедро предоставя плановете на св. княз Борис и неговия тогавашен ичиргу-професор. Победите на българското оръжие над авари, хазари и византийци позволяват увеличаване на бюджета на тогавашното българско Багаинство на културата и строежът на Голямата ичиргу-боилска базилика в Плиска заема огромно пространство. Идеята е храмът в българската столица да е с две стъпки и шест лакътя по-висок от константинополската „Св. София“. Формоза така и не става български архиепископ, но на връщане в Рим съобщава: „Българите построиха двойно по-голям „Св. Петър“ от нашия!“ Византийците и Папството завиждат, но за момента не могат да направят нищо. Великият Божидариум на Плиска се превръща в такова великолепно средоточие на българския духовен живот, че св. Климент праща от Охрид възхитено писмо до столицата, в което казва: „Е, вие вече надминахте дори моето Скопие!“ „Базиликата в Плиска е най-големият християнски храм в Европа до 1605 г.“ Великият Божидариум е поддържан от поколения български владетели и ичиргу-професори. От време на време ударни групи млади български багатури обикалят средновековна Европа и коригират на място прекалено разширяващите се или прекалено високите нови катедрали. Така например в 1284 г. боляринът Авакум Зах героично събаря около сто метра от шпила на френската катедрала в Бове, за да не бъде тя по-висока от базиликата-майка на българския Божидариум. Има известна неяснота в летописите относно 1605 и 1506 г. Съвременният ни носител на титлата ичиргу-професор на Божидариума, всепреподобният Тервелодар Кардамитров вероятно има предвид началото на строежа на съвременния вид на „Св. Петър“ в Рим. Завистливите католици действително векове наред събират пари от индулгенции и закуски, за да могат да надминат българската сграда. Според ич.-проф. Кардамитров новият им гигантски строеж започва в 1605-а. Той е прав, със съвсем незначителния детайл, че всъщност става дума за 1506-а. Макар и не толкова добре организирани като българите, католиците все пак са събрали необходимите средства сто години преди датата, предложена от сегашния титуляр на Божидариума. Обективно погледнато, задачата им може би е била улеснена не толкова от развитието на италианския Ренесанс (едно чисто българско явление, започнало с изрисуването на фреските в Боянската църква в 1259 г.), колкото от османското завоевание на Балканите, довело до известни затруднения в поддръжката на наистина грандиозната Божидариумна базилика в древната столица Плиска. Разбира се, прогресивната българска наука отхвърля ревизионистичните постановки на неовизантийските реакционери, според които може би константинополската „Св. София“ все пак е била по-голяма. За „Св. Павел“ в Лондон изобщо да не говорим. Едва новият вариант на „Св. Петър“ в Рим (независимо дали от 1506-а или от 1605-а, да не издребняваме) надминава размера, но не и красотата на свещения, държавен и древнобългарски Божидариум. В светлината на новите данни, изнесени от ичиргу-професора Тервелодар Кардамитров, изглежда, че красноречивата похвала на Симеоновия дворец в Преслав всъщност се отнася за невероятната плисковска катедрала. Заключителни бележки Предпоставките за строежа на неимоверно величавия Божидариум в Плиска могат да бъдат разбрани единствено в светлината на цялостната културна, военна и политическа обстановка в Първото българско царство между 717 и 864 г. Все пак, подобно архитектурно усилие надминава всички други постижения на своята епоха – целият Аахен на Карл Велики е можел да се побере два пъти в някогашната изумителна базилика в Плиска. Известно е, че сградата е била построена така здраво, че дори печенежкото разграбване на Плиска ок. 1050 г. не й е навредило. И така, първоначалната идея за красив нов храм в българската столица принадлежи на хан Тервел (по-известен като св. Тривелий), който небрежно спасява цяла Европа от арабско нашествие по време на зимна разходка и неофициална визита до Константинопол през 717-718 г. Събитията изпреварват битката при Поатие от 732-а, защото българите обикновено изпреварват развитието на останалите средновековни народи, макар и невинаги това на съвременните. Тервел харесва някои от константинополските сгради и решава, че е добра идея в България също да започне бум на модерното строителство. Амбициозната му програма започва да се осъществява ок. 809 г., когато хан Крум превзема Средец и натоварва кавхана Вещир и технитаря Фърхота да издигнат перистилен мол на кръстовището при главните улици на града. Този ценен опит несъмнено е оказал влияние и върху други любопитни обекти от периода на начално натрупване на национално културно наследство, най-ценен от които е свещеният базиликално-български Божидариум в престолния град. http://www.ploshtadslaveikov.com/ot-bazilika-do-bozhidarium/