Last roman

Да, но те били романизирани. Докато покрай реформите на Диоклециан и Константин във войската превес получават нероманизираните варвари от германски произход - готи, франки, алемани..

Да, той фактически Арбогаст дърпал конците на Валентиниан II и Евгений, подобно на Рицимер - век след него. Въобще в Зaпадната империя се наблюдава стабилна варварска инфилтрация във властта - като започнем от Магн Магненций - франк, убил Константиновия син Констант през 350 г. и победен от Констанций II след кръвопролитна битка при Мурса /351 г./, или Магн Максим, отстранил Грациан и елиминиран едва след друго голямо сражение при Сисция /р. Сава/ - 388 г.

е, в глобален план си е 'миг от вечността'.

странно е, един фарисеин като Йосиф да 'свидетелства' за Исус, не мислиш ли?

Даже пасажът за Христос у Йосиф Флавий се смята за по-късно вмъкване, тъй като не кореспондира със стила и смисъла на останалия текст.

Езическата реставрация Флавий Евгений /убит на 6 сетември 394 г./ бил узурпатор, управлявал Западната Римска империя от 392 до 394 г. Въпреки християнското си изповедание, той бил последният римски владетел, поддържал политеизма. Бивш учител по граматика и риторика, Евгений се ползвал с подкрепата на франка Арбогаст, заемащ длъжността magister militum /командващ армията/ и фактически управител за Западната Римска империя. След като на 22 август 392 г. варваринът се опълчил на законния император Валентиниан II /впоследствие намерен обесен във вилата си край Виен/, Евгений получил пурпурните дрехи и знаците на върховната власт от Сената. Възкачвайки се на трона, той първо сменил администрацията. Лоялните към източния император Теодосий чиновници Евгений заменил със свои хора от сенаторското съсловие, осигурявайки си така контрола над западната половина на империята. Формално Евгений бил християнин, но под внушението на сенатската аристокрацията, вярваща в традиционните римски богове, започнал своеобразен ренесанс на древните култове. Храмът на Венера и Рома бил преосветен, а Олтарът на Победата бил внесен отново в Сената. Възстановени били забранените жертвоприношения. За езическите храмове били отделени държавни средства. Такава религиозна политика изострила отношенията на Евгений с източния император Теодосий, който отказал да го признае за съуправител. Евгений способствал на установяването на съюз между франки и алемани /вероятно по внушение на Арбогаст. Освен това императорът успял да стабилизира и омиротвори рейнската граница. В това време Теодосий събрал между 40 и 60 000-на армия /от която 20 000 готи-федерати/ и провъзгласил за западен император малолетния си син Хонорий. Евгений също започнал военни приготовления. Последната гражданска война между източната и западната част на Римската империя Евгений и Арбогаст разполагали с по-малко войски от Теодосий, затова решили да заемат и укрепят горните склонове, правейки атаката и превземането им трудна задача за многочисления противник. За да хване в капан разположената в равнината войска на източния император, франкът планирал да изпрати отряди в тила му. Въпреки неблагоприятното разположение на войските си, Теодосий решил да атакува фронтално като хвърлил най-напред 20 000 готски федерати под командването на Гайна. При все хвалебствените описания на поета Клавдиан, че срещу войските на Евгений и Арбогаст задухал силен вятър, който носел прах и „отхвърлял назад стрелите и бясно изтръгвал копията им“ /докато историкът Теодорит приписвал лошото време на молитвите на Теодосий/, при нападението срещу укрепленията на западните войски, 10 000 варвари били унищожени, което според летописеца Павел Дякон било „по-скоро благо, отколкото загуба“. Неуспешната атака поставила армията на Теодосий в критично положение, тъй като докато траело сражението, по горните склонове в тила му се разположили отрядите на Арбогаст, отрязвайки пътя за отстъпление. С настъпването на нощта Евгений, решил че битката е спечелена, започнал да раздава награди. Щастието обаче изневерило на езическия император, поради измяна. Отрядите, вардещи възвишенията, под командването на комит Арбицион преминали на страната на Теодосий, в замяна на обещани високи почести. Възползвайки се от тъмнината легионерите на Теодосий нападнали лагера на пируващите и хванали Евгений, като незабавно го обезглавили /според църковният хронист Сократ, екзекуцията на Евгений станала в лагера на Теодосий/. Виждайки това, останалата част от войската му се предала. Арбогаст избягал в планината, но за да не попадне жив в ръцете на преследвачите, се самоубил. След победата, Теодосий за последен път обединил двете части на империята. В Западната половина отново били въведени закони срещу почитането на традиционните богове и съпровождащите ги ритуали. Смъртта на Евгений отбелязала края на една епоха. С него загинала и надеждата на политеистите от Сената да се противопоставят на християнизацията на държавата. Година по-късно (395 г.) умрял и Теодосий, разделил преди това окончателно империята между двамата си сина – Хонорий и Аркадий.

Dogs May Have Originated In Central Asia Researchers analyzing the DNA of over 5,000 purebreds and mixed breeds alike say dogs were domesticated in Central Asia – likely near modern-day Nepal or Mongolia – and then they spread from there to East Asia and elsewhere. The findings are published inProceedings of the National Academy of Sciences this week. Archaeologists and geneticists agree that dogs evolved from Eurasian gray wolves at least 15,000 years ago. And while Canis lupus familiaris might be the world’s first domesticated species, exactly when and where that happened is still hotly debated. Most of the dogs we have today aren’t actually purebred or even mixes of modern breeds. Rather, most are “village dogs” belonging to a free-ranging, free-breeding population with some relationship with humans. Village dogs are more genetically diverse and geographically widespread partly because bottlenecks and artificial selection have drastically skewed genetic diversity within breeds. That, in addition to their large population sizes, make village dogs a good reflection of the genetic structure of dogs from before modern times. And they can help supplement genetic analyses of ancient DNA to figure out where and where dog domestication occurred. So, Cornell’s Adam Boyko and colleagues analyzed more than 185,800 genetic markers in blood samples taken from 4,676 purebred dogs (from 161 breeds), 167 mixed-breed dogs, and 549 village dogs from 38 countries. They focused on mitochondrial, Y chromosome and autosomal diversity. (Autosomes are chromosomes that aren’t the X or Y sex chromosomes.) Both isolation and gene flow, the team found, shaped genetic diversity in dogs. Neotropical and South Pacific populations are almost exclusively descended from European stock, even though large dog populations lived in these regions before European contact. That suggests they were largely replaced by European dogs. Meanwhile, other dogs including those in Africa are the result of mixing between European and indigenous dogs. Importantly, many populations – including those of Vietnam, India, and Egypt – show little evidence of European admixture. Instead, they exhibit a Central Asian domestication origin. Dogs in nearby East Asia and Southwest Asia show high levels of genetic diversity due to their proximity to Central Asia. Gray wolves were present in the area during the Mesolithic, and they were exploiting large mammals at the same time as human hunter-gatherers. However, increasing human population density, combined with our hunting technology, may have altered prey numbers – forcing some wolves to become scavengers. Adaptations to scavenging, such as tameness and smaller body sizes, may have further reduced their hunting skills. http://www.iflscience.com/plants-and-animals/dogs-were-domesticated-central-asia

Археолозите вече няма да спъват строителството на магистрали Държавата изземва важни пълномощия на учените с промени в Закона за културното наследство Раздразнението на премиера Бойко Борисов от археолозите и спънките, които те според него създават пред строителството на магистрали, са на път да намерят разрешение с поправките в Закона за културното наследство, одобрени миналата седмица от правителството и внесени в парламента. Измененията дават широка възможност, ако не напълно да се прескочат археологическите разкопки, то поне времетраенето им да се ограничи максимално и при слабо финансиране.По личен избор на възложителяТекстовете залагат възможността лично министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности по намерените археологически обекти. А когато инвеститорът е държавната власт, различните институции, публични предприятия и др. (каквито например се явяват инвеститорите на магистрали), теренните проучвания ще трябва да минават по Закона за обществените поръчки. С поръчките ще се определят сроковете и средствата и ще се посочват археолозите.Разрешението за спасителни проучвания ще се издава от председателя на съвета за теренни проучвания. Досега това беше по право директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, но с измененията този ръководител ще се назначава пряко от министъра на културата. Освен това досега разрешенията минаваха само с информирането на министъра, а след промените той ще има право да одобрява или не издадените листове за спасителни разкопки.Отделно, ако възложител на проучването е държавна институция (като например пътната агенция, правителството или др.), в процедурата за обществената поръчка предварително ще бъдат вписани срокове за разкопките и средствата за тях. Така според археолози ще бъдат избирани "подходящите хора, които да установят това, което е изгодно на възложителя".Досега археолозите преценяваха колко време е необходимо за изследване на намерените ценности, законът изискваше да ги проучат в цялост и да ги съхранят. Премиерът обаче многократно изрази недоволството си, че така се бави строителството на големите инфраструктурни обекти.Разтегливи понятияОще една вратичка се създава и с текстовете за самите археологически находки при различни инвестиционни проекти. Първоначалният вариант на промените предвиждаше да се проучва само по документи и чрез "недеструктивни" методи (без да има реални разкопки, а само с техника и документи) дали потенциално има такива.По настояване на археолозите сега промяната гласи, че ще се пристъпва и към деструктивни методи, т.е. към разкопки, но само "при необходимост". От бранша питат кой ще преценява дали има такава необходимост, или ще се разчита само на преценката и предположенията по документи и т.н., които невинаги били достатъчни.Друг повод за съмнения идва и с промяната, според която при намиране на археологически обекти ще се провеждат вече не спасителни "разкопки", а спасителни "проучвания". Според някои специалисти това е просто грешка в терминологията, но други виждат скрита уловка, тъй като така не се разбирало дали ще има някакъв вид разкопки и задълбочени изследвания, или просто нещо ще се проучи бегло и след това строителството ще продължи.Макар да променят леко един от най-спорните текстове от готвените промени - за вкарването в съвременния живот на паметниците на културата, все пак от министерството запазват възможността за адаптирането на старините по доста широка преценка. Предвижда се недвижимите културни ценности да могат да се реставрират и адаптират с цел съвременното им използване. Какво стои зад това съвременно използване обаче не става ясно. В закона е записано, че трябва да се запазва максимално автентичността на ценността, но определение за автентичност така и няма.Наред със смяната на статута на Института за паметниците на културата, преминаването му в държавно предприятие и съвсем пряката му зависимост от волята на министъра на културата измененията отварят поредната възможност за неконтролирани промени в старинни ценни сгради. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/16/1927354_arheolozite_veche_niama_da_spuvat_stroitelstvoto_na/

оф, пак малоумната арка ала Фърков. Как и да е, поне на Сердика ще й се размине. Иначе яросната съпротива е срещу псевдореставрациите. Ето нелоша статия, която обяснява какво представлява разрушаването на археологическите обекти и подмяната им с бутафорни недоразумения: Ларгото от Рим, тухлите от Борисов http://ureport.bg/94261/2015/10/18/politika/bulgaria/largoto-ot-rim-tuhlite-ot-borisov Който търси Рим в Ларгото, няма да го намери. Така както „Ислямска държава“ методично взривява античните руини, така и у нас се „реставрира“. Вече няма антична Сердика, има проект на ГЕРБ с европейски пари. Коментар на Красен Николов. Когато „Ислямска държава“ започна методично да взривява руините на древната Палмира, светът беше шокиран от варварското унищожаване на световното историческо наследство. Целта на групировката беше постигната, защото за миг всички гледаха само към нея. Когато антична Сердика беше достроявана с нови „римски“ тухли, целта беше бързо да се вземат едни пари и да се похвали ГЕРБ. И в двата случая актът е варварски, защото взривяването и пълната подмяна на артефактите са едно и също нещо. Ще говоря като обикновен турист, защото нали точно туристите, а не столичани, са таргета на тези градежи. Ролята на туриста обаче се оказва трудно представима за български власти, въпреки че влизането в нея е елементарно. Туристите отиват да видят исторически забележителности, защото те директно въздействат върху фантазията им. При вида на руините, човек започва да фантазира, сам да дописва историята, да мечтае по изгубеното време, по своему да събира историческите нишки. Туристът търси напълно различна атмосфера от тази в ежедневието си. Той пътува през времето, защото може физически да докосне старият камък, върху който преди хиляди години е проливана кръв или някой е правил любов. Ние не знаем какво точно е станало, но можем да фантазираме. Ларгото. По-скоро „Ларгото“. Руина върху руина не е останала. Пълното опаковане на стария камък ни лишава от тази фантазия. Руината бива убита, защото тя е насила превърната в бял лист. Тя не ни говори и не предизвиква нашата фантазия. Вече не виждаме римляните, а европейския проект на Бойко Борисов. Нещо не много различно от нов тротоар или пречиствателна станция. Това е акт на насилие най-вече към столичани, които винаги ще ЗНАЯТ, че това всъщност не е Сердика, а са просто новите тухли на Бойко Борисов в сърцето на града. При по-добро фалшифициране на сердикийските сгради, номерът можеше и да мине при някои туристи. Изпълнението обаче изглежда доста зле. Стар камък нийде взорът не види. Софийското Ларго е само елемент от планомерното „взривяване“ на историческите паметници в България. Прекрасната арка на крепостта Овеч край Провадия бе превърната от магическо място в купчина камъни, която малко прилича на конско ла.но. Крепостта Кракра край Перник бе „реставрирана“ с винкел. В Яйлата бе вдигнато нещо, което много прилича на недостроен мутробароков хотел. Примерите са неизброими, а плановете за нови крепости са още повече. Какво друго очаквахме да се случи с Ларгото? Хората, които разрешават това да се случва, са същите от десетилетия. Това са същите, простете, експерти, които преди 1989 година са разрешили да се вгради нещо, много наподобяващо градски кенеф (но е помпена станция), в североизточната кула на Сердика. Може да го видите на пресечката на улиците. „Искър“ и „Сердика“ зад Музея на София. Да, това е продължение на същата Сердика от софийското Ларго, за която всички сега говорим. Кенефът и кулата не ги виждаме. Там не ходят туристи. Така и ще спрем да забелязваме новите руини в триъгълника на властта. Хубавото „новичко“, както казва зам.-министърът на културата и извинете експерт-археолог Бони Петрунова. Шефът на Националния исторически музей (НИМ) и експерт по всичко Божидар Димитров все пак дава някаква смислена рецепта: „Който не му харесва, да не ми минава от там“. Макар да е самозабравил се, окъпан с власт, псевдо-за-каквото-се-сетите специалист, Божидар Димитров формулира много точно и съвсем искрено отношението на властите към гражданите и историята. Плашещо е само да си помислим какви са им плановете за сердикийския амфитеатър. Очаквам да е най-малко вторият Рим на Бойко Борисов.

За мен една от най-адекватните консервации е в Остия.

Що е епигенетика: http://media.framar.bg/любопитно/епигенетика-генетика-и-още-нещо

Пореден пример за наглост, двойни стандарти и лицемерие от страна на т. нар. 'цивилизован' свят. Щом е бежанец, да влезе и да се регистрира легално, а не да нарушава границата и да не зачита суверенитета на държавата ни. Защото тогава е престъпник, а не имигрант. Колкото до коментарът ти, той си е откровено тролене и ако искаш отново да си почиваш месец, продължавай да пишеш в същия дух.

Гранична полиция може да дири каквото и когото си иска на каквото разстояние прецени /и мен са ме спирали ей така за проверка на документи в района на Гоце Делчев/. Особено, ако е имало сигнал. Фактите са ясни - нелегално преминала агресивна група от имигранти, която оказва съпротива при задържане. След произведен предупредителен изстрел и рикошет - единият нарушител е улучен смъртоносно, а останалите 53-ма са задържани. Не виждам за какво е целият този вопъл.

петролът е ценна суровина.

Лингвистиката често е субективно изкривявана. Темата обаче е за генетиката, така че разтягайте локуми другаде.

Те така. Който плаща, той поръчва музиката.

Същността на модификациите е, че чрез ензими части от ДНК се активират /включват и изключват/. Най-често това се осъществява посредством прикрепяне на метилови групи - т. е. това си е по същество генна регулация. Кодираната информация в нашето ДНК определя заложбите на индивида, но последващото му развитие влияе върху активацията или деактивацията на гените. В резултат на външните фактори имаме различна степен на генна проява /експресия/. Например пушенето, спортуването, консумирането на определен тип храна и пиенето променят активността на нашите гени - 'включват' едни и 'изключват' други. Така бързата изменчивост се предава в потомството и допринася за по-нататъчната еволюционна промяна. Сигурно знаете, че ДНК-то ни се състои от кодиращи участъци /носещи информация за синтеза на белтъци/ - екзони, и некодиращи - интрони. ДНК-то в клетката е групирано с хистонови и нехистонови белтъци, които също играят роля в регулацията му. Нещо повече, в самото ДНК-имаме гени регулатори, които синтезират ензими, които съответно потискат или активират дадени гени. Метилирането се осъществява именно от синтезираните от регулаторните гени - ензими метилтрансферази. Те прибавят метилова група /CH3/ към ДНК молекулата. Модификациите се извършват на местата, където една от нуклеотидните бази на ДНК, цитозин, предхожда друга, гуанин, като те са разположени пред генната последователност в област, наречена промотор. Метилирането в областта на промотора променя нивото на експресия на гена, като действа като препятствие, което пречи на молекулярната машина достъп до ДНК. По-просто казано, когато един промотор е метилиран, генът е неактивен или с намалена активност. Но метилирането на ДНК води и до активиране на някои гени. ДНК метилирането е жизнено важно за нормалния растеж и развитие на организмите. Метилирането в най-ранните етапи на развитие позволява от ембрионалните стволови клетки да се развият различни типове клетки, които образуват различните органи, тъкани и системи в тялото. Разпределението на ДНК метилирането e специфично за всяка клетка и тип тъкан и може да се използва като средство за идентификация. Чрез промени в метилирането при стресови външни въздействия, молекулярната машина адаптира организма към околните условия. След като вече са настъпили, тези приспособителни промени могат да бъдат унаследени в поколенията в дългосрочен план. Промяната в метилирането е в основата на редица тежки заболявания. При всички изследвани типове тумори се наблюдава загуба на метилиране в участъците, където повечето CG нуклеотиди трябва да са метилирани, и увеличена честота на метилиране в CG местата в промоторите на гените. Известни са заболявания, като диабет, проблеми с коронарните съдове и заболявания на дихателните пътища, които се развиват в по-късна възраст, но силно зависят от условията, при които човекът е отгледан. Те са свързани с промененото метилиране на определени ДНК участъци през ранна детска възраст. В разглежданата статия, учените изследват 37 двойки близнаци. В 10-те двойки и двата близнака са хомосексуални, а в 27-те - само единият. След проучването на геномите на 27-те двойки, изследователите са стигнали до извода, че при близнака с хомосексуално поведение, имаме епигенетични маркери в гена, определящ хомосексуалността, вероятно предадени от майката. У близнака, при който липсват метилирани бази в този ген, не се проявява влечение към собствения пол.

В России научились печатать дома на принтереБлагодаря своим небольшим габаритам новый 3D-принтер российского производства всего через 30 минут может быть готов к эксплуатации и в течение дня завершить строительство небольшого дома, сообщает Kronen Zeitung. О своем желании инвестировать в проект уже объявили Китай, Южная Корея и Объединенные Арабские Эмираты, которые заинтересованы в новых технологиях быстрого и малозатратного строительства, отмечает издание: https://russian.rt.com/inotv/2015-10-15/Kronen-Zeitung-V-Rossii-nauchilis

Прасето - най-добрият приятел на човека: Researchers massively edit the genome of pigs to turn them into perfect human organ donors https://richarddawkins.net/2015/10/researchers-massively-edit-the-genome-of-pigs-to-turn-them-into-perfect-human-organ-donors/

За щастие, благодарение на будните реакции на някои граждани /включително и на нашият форумен колега Манол Глишев/, бутафорията, която се вихреше на Ларгото от три месеца е спряна и се надявам след проверката всички циркови добавки на архитект Фърков - известен с ексцентричния си подход към реставрациите да бъдат премахнати. Лошото е, че експертните становища преди 2 години не бяха взети под внимание, планът на покойния архитект за Ларгото беше подменен с тези на намърдващия се навсякъде у на всяка цена Фърков /да припомня печално известните негови творения 'до зъбер' - Перистера, Пауталия, Цари Мали Град/. Разбира се всичко е за парите от еврофондовете, а историята се погребва с лека ръка под бетон и нискокачествени материали: До понеделник експерти ще решават как да се преработи реставрацията на Ларгото, арките вероятно ще отпаднат Работна група след работната група. Да се видим пак и да обсъдим отново. Това е решението, до което достигнаха днес експертите, събрали се в Министерството на културата, за да обсъдят реставрацията и консервацията на "Антична Сердика" край Ларгото и ЦУМ в София. Срещата беше спешно свикана от ведомството в отговор на критики, че античният обект се разрушава и губи под бутафорни нови строежи.Заради критиките министър Вежди Рашидов замрази временно обекта по реставрация. По информация на "Дневник" това станало след инструкция от най-висото държавно ниво. След временното спиране на работата по реставрация на античния град, министерството извика експерти, които да кажат какво да стане вбъдеще. А на срещата днес те решиха, че ще направят нова работна група.Конкретните разговори в детайли предстоятНа разговора днес, продължил около час и в отсъствие на Рашидов, не били чути нито проектантът на обекта арх. Юлий Фърков, нито мнението и критиките на единствената оторизирана институция в България, компетентна да дава становища по подобни проекти - националният институт за недвижимо културно наследство. Това се очаквало да стане на следващите срещи.Новата работна група, която тепърва ще бъде формирана и ще е от археолози, архитекти, реставратори и представители на гражданския сектор, протестиращи срещу случващото се на Ларгото, ще трябва да излезе със становище до понеделник. По думите на зам.-министър Бони Петрунова експертите ще обсъждат, анализират и "рецензират" реставрациите до момента.Арките отпадат, вероятно ще се налага и събаряне на вече готови зидовеОт изявленията след срещата се разбра, че вероятно от крайния проект ще отпаднат вече одобрените две нови арки, които досега се предвиждало да бъдат изградени в "Антична Сердика". Зам.-кметът на столицата по култура Тодор Чобанов пък каза, че общината настоява освен това и за намаляване на вече изградените сериозни зидове в частта на обекта откъм подлеза на ЦУМ."Тази по-голяма тухлена сграда е голям проблем. Столична община категорично смята, че нейното надзиждане в такъв голям обем е неподходящо за тази зона, защото измества фокуса от оригинала. Оригиналът е на 20-30 метра от това, той е в отлично състояние и така с възстановки се измества вниманието от структурите, които са оригинални, големи и значими", заяви Чобанов. "Сградата мачка визуалният хоризонт, води до това вместо да се насочи мисленето на посетителите към отлично запазените оригинали в подземната зона, им насочва вниманието към тази доста свободна интерпретация на римски градеж. Освен това влиза в доста остър контраст с околните сгради, които са доста по-рпилично консервирани. Тази сграда в този вид не бива да се позволи да остава и да се коригират надзидите", допълни той.Ще се състаряват ли сега новите градежи и фуги?Петрунова и Чобанов обаче влязоха в противоречие дали е възможно и дали е подходящо префугирането на античните зидове, което им е придало доста по-нов, лъскав и бял вид, както и новите консервационни надзиди, да бъдат сега патинирани и състарени. Според Чобанов това трябва да се случи. А Петрунова се изказа твърдо против. "Лично аз не съм привърженик на това нещо, защото времето ще си свърши работата. Нали се сещате, че когато римляните са изградили своите сгради, те са били с чисто нови тухли, камъни и са придобили този вид, който сега намираме, в резултат на стотици години престояване под земята и разруха от времето и последващи периоди. Концепцията решава дали да покажем тази съборетини, тази рушевина или да го покажем как е изглеждало. А то е изглеждало новичко тогава", заяви Петрунова.Самият реставратор на тази част е казал, че подобно потъмняване може да се случи без проблем. Въпросът е работната група какво ще реши.Защо никой не е взел предвид критиките на експертите още от 2013 г.На срещата днес изобщо не станало дума за това, че още през 2013 г. в края на първия мандат на Вежди Рашидовинститутът за паметниците на културата е изразил критики към проекта и е дал препоръки, които стават актуални днес. Но становището им не е било взето предвид. Бони Петрунова обаче потвърди за съществуването на такова мнение, което в крайна сметка не е било отразено в крайното решение за съгласуване на проекта.На въпрос защо становището не е станало известно, Петрунова попита риторично: "На кого не е станало известно това становище, на нас ни е известно". После обаче демонстрира незапознатост със становището и най-вече със съгласувателната процедура по него. Тя се обърна към стоящите около нея експерти от министерството с въпроса кой в крайна сметка е одобрил крайния проект - екипът на министър Вежди Рашидов или това е станало след оставката на кабинета на ГЕРБ и с подпис на наследника му Петър Стоянович. Доколкото знам това е станало при Стоянович, обърна се тя въпросително към стоящите наоколо експерти.Не ме карайте да говоря за вина назад във времетоА после обяви: "Готова съм да отговарям на всички въпроси, които касаят мен, не ме карайте да говоря за това кой носи вина назад във времето преди мен. Нека да оправим това, което е сега".Въпросите кой и защо в крайна сметка е одобрил проекта, без да се вземат предвид критиките на НИНКН, обаче все още не са намерили отговор от отсъстващия от пресконференцията Вежди Рашидов. По информация на "Дневник" проектът е одобрен именно в неговия мандат, макар и в края му. Съгласуването е станало с подпис на заместника му Георги Стоев. Това потвърдиха след пресконференцията пред "Дневник" и представители на министерството на културата.Помолена за подробности около забележките на НИНКН, Петрунова само каза, че те не са някаква дълбока тайна, но все пак това е служебна информация. Не знам кой как намира начин да си я измъква, допълни тя. "Препоръките, които са направени, не са драматични, биха могли да бъдат съобразени. Не съм аз човекът, който трябва да каже, защо в окончателния проект те не са били взети под внимание. И това ще се обсъди в работната група", допълни тя.Попитана практика ли е да не се взимат под внимание становищата на НИНКН, зам.-министърът каза: "Не мога да кажа, че не се взимат под внимание, всяко становище се взима, но невинаги то е одобрявано". И отбеляза, че крайното решение е след становище на инспектората в Министерствот она културата, а финалният подпис - на министъра.На кого е нужно изобщо обществено обсъжданеПо същия обтекаем начин беше отговорено и на въпроса защо не е проведено обществено обсъждане и не е дадена необходимата публичност на проекта, за които са настояли още 2013 г. от НИНКН. "Тогава не се е случило обсъждане заради падането на правителството, дали е нямало време, не знам какво е станало. А сега не се е налагало преди да бъде поставен въпросът. Не смятам, че всяко нещо може да се решава с обществено обсъждане, малко занемарихме експертизата. Даже съм давала такъв пример, че ако се налага да се вземе спешно решение дали да ви се направи операция от апендисит например, надали ще чакате обществено обсъждане", каза Бони Петрунова.Така от думите й се разбра, че дори за такива проекти като "Антична Сердика" не са задължителни обществени обсъждания. Но също така и мнението на експертите, "занемарената експертиза", всъщност също е въпрос на окончателна преценка от министъра на културата. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/10/14/2628862_do_ponedelnik_eksperti_shte_reshavat_kak_da_se/?ref=miniurl

Homosexuality may be caused by chemical modifications to DNA http://news.sciencemag.org/biology/2015/10/homosexuality-may-be-caused-chemical-modifications-dna?&utm_source=sciencenow&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=homosexuality-217_2015-10-08

Римският бетон – по-дълготраен и по-издръжлив от съвременния http://1kam1.com/rimskiyat-beton-po-dalgotraen-i-po-iz/

Why did the Romans build straight roads? http://www.historyextra.com/article/international-history/why-did-romans-build-straight-roads?utm_source=Facebook+referral&utm_medium=Facebook.com&utm_campaign=Bitly

Предположително в гробницата в Амфиполис е погребан близкият приятел на Александър Велики - Хефестион: Why Was the Tomb at Amphipolis Built? http://archaeology.org/news/3732-151001-greece-amphipolis-hephaestion

Втори надпис се появи в Голямата базилика на Пловдив http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5023629