Last roman

е да, 'евентуално така, пък вероятно - другояче', но тези разсъждения вече отиват в алтернативната история Фактите са, че единствено Русия стои зад обявената независимост. А дали е действала користно или безкористно, не е чак толкова от значение, при положение, че дава заема без гаранции и не поисква дълга си. Именно тя инициира и Освобождението на България, и признаването й за независима държава.

Аха, значи ако буквално тълкуваме легендарното свидетелство, значи че Авитохол е живял 300 години. Другото са свободни тълкувания и нагаждания в стил Ганчо Ценов.

Пионер на генното инженерство: Не ме е страх от бебета по поръчка, въпросът е как ще изпълним поръчката Революционните пробиви в ДНК технологията проправят пътя към нашето потенциално бъдеще на "свръхчовеци". Пионерът в генното инженерство Джордж Чърч (George Church) твърди, че няма от какво да се страхуваме. В следващото интервю той ни излага своята гледна точка, гледната точка на един специалист по генетика, на един смел футурист и на един човек взиращ се с надежда в бъдещето: Напоследък се наблюдава засилен интерес към новата генна технология за редактиране, CRISPR. Но как работи тя? Генната редакция се състои в изрязването на конкретна ДНК последователност и заместването ѝ с друга. До скоро това беше ужасно бавен и неточен процес, но сега можем да редактираме генома на всяко живо същество, с помощта само на компютър, с който да подберем определения участък от ДНК. Водещи последователности направени от поръчкови РНК фрагменти насочват компонентите на CRISPR към конкретната цел, където ензимът извършва срязването. Това или унищожава функцията на ДНК в този участък, или ни позволява да изменим функциите ѝ като манипулираме начина, по който клетките ремонтират липсващия участък, като например добавим последователност по наш избор. И какво ще ни позволи да правим този нов CRISPR метод? На този принцип може да се извършва генетична терапия, която би позволила да се лекуват генетични заболявания, включително някои типове слепота, заболяването на кръвтабета таласемия и невродегенеративното заболяване на Тай-Сакс. Това също би позволило разработването на нови методи за лечение на различни видове рак и вирусни инфекции, включително и СПИН. Други технологии могат да дадат възможност полезни ДНК участъци да се разпространят сред популациите на диви животни - например такива, които да ни позволят да изкореним редица инфекциозни заболявания като маларията. По рано тази година възникнаха много спорове, когато екип от китайски учени се опита да използва CRISPR, за да редактира гените на нежизнеспособни човешки ембриони. За някои хора този акт прекрачи етичната граница на научните изследвания. Вие какво мислите по този въпрос? Когато дадена област тъкмо прохожда и ти вземеш, че оплескаш нещата достатъчно, реално не прецакваш само своята лаборатория - прецакваш ВСИЧКИ лаборатории. Не смятам, че целия този шум в общественото пространство ще навреди на генното редактиране - все пак китайските учени не са наранили никакви пациенти. Те просто са били изключително небрежни. От техническа гледна точка, съществуват няколко добре известни метода, за които е доказано, че подобряват специфичността и ефективността на CRISPR генното редактиране, някои от които са разработени в моята лаборатория. От китайската група е трябвало да осъзнават, че работата им ще привлече огромно внимание, така че е ужасно разочароващо, че са избрали да не използват тези методи. Вероятно са смятали, че ако се забавят, за да проведат опитите си както трябва, през това време друга лаборатория би ги изпреварила и би публикувала преди тях. На практика тези други лаборатории, включително и моята, не извършват изследвания с CRISPR върху човешки ембриони, така че просто не разбирам от какво са се притеснили. Посредствената наука не е синоним на наука на злото - все пак експериментите, които те са извършили са напълно легални в повечето държави. Значи вие не сте притеснен за етичните въпроси, които това изследване повдигна? За мен, въпросите за сигурността са истинските етични въпроси, а те не са по същество различни от тези, възникващи при което и да е ново лечение. Методите за генно редактиране се тестват активно при животни - както при гризачи, така и при примати - и в крайна сметка те ще бъдат тествани и при хора. В основата на моята работа е да се притеснявам ("I’m a professional worrier" - ориг.текст). Но аз се притеснявам активно. Когато някой заяви пред мен, че нещо, според него, би било грешно за света или за науката, аз казвам "Ами хайде да поработим над това". Така можем да подобрим методите за безопасност. Някои хора са против манипулациите в генетичния пул - като за пример дават все по-популярната идея за бебета по поръчка. Ние хората вече сме се заиграли с генетичния пул, например с наследствени заболявания като Тай-Сакс: генетичното консултиране преди или след зачеване може да помогне на родителите да вземат решения за здравето на своите бъдещи деца. Манипулираме генетичния пул и всеки път, когато летим на голяма височина, което повишава честотата на случайните мутации в развиващите се сперматозоиди и яйцеклетки. Тези неща са позволени. Ако не харесваме концепцията за манипулация на генетичния пул, тогава трябва да забраним всички подобни неща, а не да правим изключение само за CRISPR. И тогава трябва да преценим какво наистина ценим. Дали ценим дълголетието, интелигентността, атлетичността и красотата? Дори в момента нашите деца са много по-образовани от техните предшественици и обикновено ние "организираме" това без да се допитаме до тях. Хората плащат луди пари за продукти, които да ги направят по красиви или по-атлетични. Ако не смятате това за разумно, то би следвало и то да бъде забранено. Но нека бъдем справедливи, а не да заклеймяваме нещо просто така, освен ако не застрашава здравето. А дали неродените деца имат правото да откажат на родителите си да определят генетично какви ще бъдат в бъдеще или това е изцяло избор на родителя? Родителите трябва да предоставят на децата си най-добрите условия. Образование, грижи, изхранване, начин на обличане, религия и вечерен час са все неща, които се налагат от родителите в името на доброто на децата. А родителите днес вече използват генетични консултации при взимането на решения преди и след зачеването, за това дали децата им имат шанс да са обременени с някое тежко генетично заболяване. Веднъж след като тези деца пораснат, те могат на свой ред да изберат съдбата на своите деца, спрямо получената през това време нова информация за генетиката и най-добрите начини, по които да отгледаш поколението си. Има опасения, че генетичните модификации, които засягат сперматозоидите и яйцеклетките ще доведат до изменния, които са необратими и могат да се предават в поколенията. Аргументът за необратимостта силно ме озадачава, тъй като, очевидно, генното редактиране не е необратимо на ниво цялостна популация. Ако популацията се изменя, тъй като определени индивиди взимат решения, то тези промени могат да се променят отново ако правителството или други индивиди вземат алтернативни решения. Всъщност, тази обратна промяна може да протече още по-бързо, защото технологията се усъвършенства непрекъснато и разходите намаляват. Разбира се, може да се окаже, че хората не желаят да се противопоставят на тези промени, но това идва само, за да покаже, че те са полезни по някакъв начин за тях. CRISPR методиката в действие: Ензими (светло синьо) разрязват ДНК (червено), насочвани от РНК (жълто). Снимка: Bang Wong Дали хората няма да пропуснат златна възможност, ако не се възползват от възможността да усъвършестват генното инженерство при хора? Абсолютно! Този въпрос трябва да се задава по-често. При 7 млрд. човека, които непрекъснато нарастват, да си стоим просто така не е особено адекватно решение. Например, можем да изкореним маларията с използване на т.нар. gene drive - техника, която позволява генът за устойчивост на малария да се разпространи изключително бързо сред популацията на комарите. Това може да е рисковано... Някои от нас може да твърдят, че тази технология е прекалено рискована като цяло поради неясни неясноти ("unknown unknowns" - ориг.текст) - като например изчезването наопределен вид комари. Но ако това наистина се случи е малко вероятно да повлияе значително на някакъв друг вид животно. И всяка година, в която се колебаем, 600 000 души умират безсмислено от малария и още няколко милиона се разболяват и не могат да си вършат работата. Това си е доста сериозна цена, която плащаме. Вие се интересувате също т.нар. "генетично подсилване" ("genetic augmentation"): Не е ли доста спорно използването на генетична терапия по този начин, независимо дали става дума за физическо или умствено подобрение? Напротив, дори е по-малко спорно, тъй като това би се извършвало с възрастни, които могат да дадат своето съгласие. Ако мнозинството хора се съгласни, че възрастните могат да се подлагат на подобрения - като нов медикамент, устройство или генетична терапия - то докато то задоволява нормативните изисквания за безопасност и ефективност определени от FDA, поне по мое мнение нищо не би могло да попречи на бързото му и дори масово приложение. Вие сте известен с вашия списък с 10 особено интересни полезни, но изключително редки генетични варианти, от които всички бихме могли да се възползваме. Да. Например, PCSK9 те защитава от сърдечно-съдови заболявания и е "свръхчовешки" в смисъл, че хората, които го имат са много по-облагодетелствани от средностатистическия човек по отношение на риск от сърдечносъдови заболявания. Други три в списъка са - MSTN, LRP, APOE. Те могат да доведат до терапии за предотвратяване на мускулна дегенерация, остеопороза и деменция. Ами гените, които не са свързани със заболявания? Ако започнем да редактираме и тези гени, в какво общество смятате, че ще се превърнем? Всичко опира до това какво цени обществото и това какво искат индивидите. Не смятам, че всички ще искат едно и също: няма изведнъж всички да станем по 1,80м. високи, с руса коса и сини очи. Смятам, че подобренията всъщност ще повишават разнообразието. Някои ще бъдат мотивирани от нужда или амбиция. Хора, които искат да отидат в космоса може да искат свръхздрави кости, които да ги предпазват от остеопороза при ниската гравитация, докато хора, които решат да живеят на дъното на океана може да искат съвсем различни модификации. А хора, които искат да бъдат супербанкери вероятно ще се нуждаят от напълно различни модификации в сравнение с хора, които искат да станат суператлети. Няма най-добър и универсален тип хора, точно както няма най-добър тип кола. Ако трябва да се притесняваме за нещо - което аз всъщност правя през цялото време - бих се притеснил за модификациите при възрастни, тъй като това би се разпространило ужасно бързо. Ако например аз реша да модифицирам ембрион, би отнело поне 20 години, за може това да има някакъв съществен ефект върху обществото. Но ако ми хрумне за модификация, която подобрява интелигентността при възрастни, новината за това ще премине през интернет със скоростта на светлината и много хора ще пожелаят да опитат. И ако е успешна при първия милион от тези които го опитат, изведнъж ще се появяват още милиард, които също ще искат да пробват. През 2012 г. публикувахте книга, озаглавена Регенезис и в нея говорите за лабораторията си като за център за нови технологии насочени към адаптиране на сътворението, така че да служи на хората. Като се вземе предвид, че в книгата си вие се появявате под собственото си име, мисля че не е особено странно, че хората ви обвиняват, че си играете на Господ? Със сигурност това не е моето намерение. Но ние сме инженери - да подобряваме света около себе си е нашата основна цел. Това е основната цел и на хората като цяло. Израза "играя си на Господ" се използва основно, за да се намекне, че правиш нещо отвъд твоите възможности. Съгласен съм, че трябва да сме внимателни и всъщност смятам, че човечеството наистина върви напред стъпка по стъпка. Може да изглежда много бързо, а понякога може да става и под формата на гигантски скокове - като кацането на Луната и изкореняването на едрата шарка - но тези неща се вършат внимателно. И въпреки това технологията напредва с чудовищни темпове. Айнщайн е казал, че технологията превъзхожда човечеството. Аз не се връзвам на това. Смятам, че дори когато технологията напредва много бързо, ние сме развили редица традиционни методи да обуздаваме този процес. Не се нуждаем от специални забрани и мораториуми - имаме си Агенцията за Защита на Околната Среда, имаме си FDA. Просто трябва да мислим мащабно и все пак да го правим внимателно. ------------------------------------------------------------------------------------------- Профил: Джордж Чърч е професор по генетика в Harvard Medical School. Той е и директор на Center for Causal Consequences of Variation, център за високи постижения в геномните науки към NIH (National Institutes of Health) и управител на PersonalGenomes.org http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Пионер-на-генното-инженерство-Не-ме-е-страх-от-бебета-по-поръчка-въпросът-е-как-ще-изпълним-поръчката_21455.html

Дървото на живота, поднесено по нов начин:

Protostega - Снимка от Carnegie Museum in Pittsburgh Илюстрация: Peter Minister И макар че са оцелели милиони години като семейство, на много места по света, те са застрашени и критично застрашени видове.Учените определят костенурките като най-древните живи влечуги в света и като шампиони в оцеляването. Вероятно това дължат на най-забележимата си характеристика - корубата. На сцената вече 220 млн години Преди 345-395 милиона години, през девон, на сушата излизат първите гръбначни животни - ръкоперковите риби, от които по-късно произлизат земноводните. Влечугите се появяват през следващия период - карбон и вече напълно се откъсват от водната среда. Костенурките излизат на еволюционната сцена в края на триас, преди около 220 милиона години – преди динозаврите, влечугите, бозайниците и птиците. Те са едни от най-старите влечуги, доживели до наши дни, благодарение на специфичната си защита от врагове и умението си да се приспособят към различни условия. Още през първата половина на XIX век. са правени опити да се намерят най-близките роднини на костенурките. Отначало за такива са смятали завроптеригиите(Sauropterygia) - група изчезнали влечуги, чиито начин на живот бил тясно свързан с водата. Сред тях са плакодонтите, външно доста наподобяващи костенурките. Една група "фалшиви" костенурки или как може да се стигне до една и съща печеливша идея На пръв поглед е лесно да се проследи фосилната история на костенурките, следвайки описанието: "бавно движещи се животни с голяма твърда коруба с къси дебели крака". Но когато обитават приблизително едни и същи екосистеми, независимо един от друг могат да възникват сходни белези в групи организми, които нямат близкородствени връзки. Любопитен пример за такава конвергентна еволюция са плакодонтите (Placodontia) - неясно семейство триаски влечуги, тясно свързани с плезиозаврите и плиозаври. Някои от морските членове на това семейство като Henodus , Placochelys и Psephoderma - изглеждат обезпокоително като истински костенурки: с къси и дебели глави и крака, твърди черупки и понякога - беззъби човки. И въпреки това, те не са костенурки за съжаление. Изчезнали преди около 200 милиона години като група. Плакодонти - наподобяващи, но неродствени на костенурките древни влечуги Henodus - илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann Placochelys - илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann Psephoderma - рисунка NGZver Почти неизменни Proganochelys - илюстрации: горе - The origin of turtles и La Tortuga de Mar Костенурките са едни от най-древните влечуги, които в момента живеят на Земята и може би най-консервативнaта група. През последните 200 милиона години костенурките не са променили много външния си вид - може би защото тяхната най-забележима характеристика - черупката - е била щит не само срещу хищниците, но и срещу слънчевата или друга радиация, основния виновник за мутациите в гените на живите организми. Доскоро за най-старите фосили на истински костенурки са се смятали откритите в Европа (Proganochelys; Paleochersis) и Южна Америка (Proterochersis). Появили са се преди 210 милиона години, през късния триас. Имали са напълно оформена коруба, череп и клюн от костенурков тип. Но се забелязват някои примитивни черти: просто ухо, малки зъби, вярно, останали само на небцето и изчезнали на челюстите. Освен това, тези костенурки, за разлика от днешните, не са могли да скриват в корубата главата и краката си. Крайниците и шията били защитени от твърди заострени люспи. Проганохелисът дотолкова наподобява съвременните костенурки, че те доскоро бяха любим пример на креционистите за "неизмеността" на животинския и растителен свят. "Нима може корубата да възникне внезапно?" Къде са липсващите преходни връзки? Каква е ползата, питат фанатичните привърженици на креационизма, от половин коруба? Odontochelys semitestacea - Автор на илюстрацията - Marlene Donnelly Точно на този въпрос отговаря една сравнително скорошна находка (2008г) в Китай - Odontochelys semitestacea. Това е е древна водна костенурка,най-древната открита досега - от преди 220 милиона години. От името й можем да разберем, че за разлика от съвременните костенурки има зъби и наистина половин коруба, а също и много по-дълга опашка, т.е има достатъчно белези за да влезе в ролята на "липсващото звено". Коремът й е брониран с т.нар."пластрон", който е почти същия като на съвременните морски костенурки. Но почти напълно липсва гръбната част на корубата, известна като (карапакс). По-точно е слабо развит и не е можел да служи на костенурката за отбрана. Той е прекалено мек, защото липсва вътрешната част, състояща се при съвременните костенурки от кости. Но каква е ползата от половин коруба? Защо са покрити с броня само отдолу, а не и отгоре? Може би заради заплаха от дъното, което означава, че тези същества са прекарали много време близо до повърхността. трябвало е да излизат на повърхността за да дишат. Акулите често атакуват отдолу и вероятно са били сериозна заплаха и за Odontochelys и няма причина да вярваме, че техните ловни навици са били различни в онези дни. Находката на Odontochelys потвърдждава една от версиите, предложена от палеонтолозите, че корубата на костенурките се е развила постепенно като ребрата и костите на гръбначния стълб постепенно са се разширявали. Някои, в това число китайските учени, които първи представили Одонтохелиса (Ли, Ву, Вонг и Жао) смятат, че той е на път да се сдобие с коруба, т.е. корубата се е формирала във водна среда. Двама канадски биолози Робърт Рейс и Джейсън Хийд (Robert Reisz, Jason Head) от университета в Торонто имат алтернативен възглед - според тях Odontochelys може да е имал карапакс, но не костен, а подобен на някои от днешните морски костенурки, като гигантските кожести костенурки, почти изгубили щита си. Възможно е корубата да се е развила на сушата у някоя още по-древна костенурка, преди предците на Odontochelys да се върнат обратно във водата."Това е липсващото междинно звено" - казва Чун Ли от Китайската академия на науките, в разговор с журналист на Ройтерс. Според палеонтолога Оливер Рипел (Olivier Rieppel ) от Музея Филд в Чикаго, "здравият коремен щит е необходим за съществуването на Одонтохелиса във водна среда, по всяка вероятност - морска. Сухоземните рептилии притискат корема си към земята за да не е уязвим за хищниците ". Изучаването на одонтохелиса показало, че костите на бронята са започнали да се разрастват отдолу. "Първо се е появил пластрона, а чак след като се е оформил, се появява и карапакса" - уверен е Ли. Неговата догадка се подтвърждава от развитието на съвременните ембриони на костенурките, при които първо се формира коремния щит, а след това, с разширяването на ребрата - гръбния. Онтогенезата повтаря филогенезата Друг подход, с който учените се стремят да разберат произхода на корубата е като се изучават ембрионите на съвременните костенурки. Известно е, че на ранни етапи от развитието им се появява гънка, наречена "карапаксален гребен" (Burke, 1989). Той е разположен между зачатъците на предните и задните крайници. Eмбрион на пиле и костенурка. Със стрелки е показан карапаксалния гребен. Илюстрация: Nagashima, 2009 Японски биолози, ръководени от Хироши Нагашима (Nagashima, 2009) решили да определят реда на появата на структурите в развитието на костенурковия ембрион като изследвали китайската мекотела костенурка (Pelodiscus sinensis). В резултат на проучването, те открили, че с растежа на малките костенурки, върху стеничката на тялото на ембриона постепенно започва да се оформя гънка навътре към центъра на тялото на животното. В резултат на това, се образува ръба на бъдещата коруба, като лопатката остава във вътрешността на гръдния кош. Развитието на корубата на костенурката започва с карапаксалния гребен (схема a, в червено). Както е показано в напречното сечение (през червения пунктир в схема а). Карапаксалния гребен "избутва" ребрата, които растат встрани (схема b), за разлика от другите амниоти, при които ребрата растат напред, към гърдите (схемаc). Илюстрация: Nagashima, 2009 Техните резултати показват също приликата между ранните форми на костенурковия ембрион и Odontochelys. Илюстрация: Nagashima, 2009 В палеонтологичната летопис на костенурките се появяват внезапно и напълно оформени коруби. Липсата на преходни форми между костенурките и "типичните" четириноги, позволява да се предположи, че образуването на тази група е резултат на много бързи морфологични промени, т.е. салтационни ("Morphogenesis of the turtle shell: the development of a novel structure in tetrapod evolution" Gilbert и сътр., 2001). Рипел в публикацията си Turtles as hopeful monsters (Rieppel, 2001) нарича такива животни "успешни чудовища". Местоположението на лопатките при костенурки е наистина уникално - при всички други гръбначни животни, лопатките са върху външната страна на ребрата, но при костенурките, те са от вътрешната страна. Взаимно разположение на ребра и лопатки при различни гръбначни. Илюстрация: Nagashima, 2009 Въпреки всичко, произходът на костенурките остава една от най-големите мистерии при гръбначните животни. От водата към сушата, от сушата към водата и така 4-5 пъти (по Докинс) Ако китайските учени се окажат прави, че Odontochelys е на път към еволюцията на една цялостна коруба и че тази коруба се развива и оформя във водата, то от това следва, че съвременните сухоземни костенурки, притежаващи силно развит карапакс произхождат от водни костенурки. А това е забележително, защото означава, че сегашните сухоземни костенурки са втората миграция от водата към сушата. Представете си, че китовете и ламантините се завърнат на сушата отново след завладяването на водата. Алтернативната история за сухоземните костенурки е такава: те са били на сушата през цялото време и при тях корубата е еволюционно възникнала независимо и паралелно с водните им братовчеди. Това не е невъзможно, но има достатъчно причини да вярваме, че морските костенурки, действително са се върнали на сушата за втори път и са се превърнали в сухоземни костенурки. Ако се вгледаме в генеалогичното дърво, ще забележим, че днешните сухоземни костенурки са само един клон Testudinidae, а останалата част са само водни костенурки. Този факт е в съответствие с хипотезата, че корубата еволюира във водата при подобни същества като Odontochelys. Това е кладограма, а не родословно дърво, т.е. не отразява родство и произход, а само сходство на определени белези. Освен това, всяко ново откритие може да промени коренно картината и доста родове са с несигурна позиция. Със жълт ореол са сухоземните, а със син - водните. Прави впечатление, че в началото на генеалогичното дърво се намира един род костенурки, с напълно затворена коруба под името Proganochelys, за които говорехме по-рано. Изследвайки строежа на костите на крайниците им, Валтер Джойс и Жак Готие на Йейлския университет безспорно са установили, че са били сухоземни костенурки и са само далечни роднини на съвременните костенурки. Също като Odontochelys, те са живели в края на триаса, но около 15 милиона години по-късно от Odontochelys. Ако, както твърдят авторите на труда, описващ Odontochelys, тяхното изкопаемо, имащо половин коруба доказва, че корубата е еволюирала във водата, то как ще обясним тези костенурки с пълна броня на сушата 15 милиона години по-късно? Според Р. Докинс има три възможности да се обясни този случай, еднакво интересни: Корубата се е развива в началото на сушата. Proganochelys е останал сухоземно животно, а негови предшественици са нахлули в морето, включително и предците наOdontochelys. Тази хипотеза означава, че Odontochelys загубва във водата гръбния си щит, запазвайки коремната пластрон. Корубата може да са е развила в водата, както смятат китайските автори. В този случай, Proganochelys може да е развил независимо коруба. Proganochelys би могъл да е наследник на едно по-ранно връщане от водата към сушата. Последното предположение, че миграцията от водата към сушата се е случила два пъти, не само за да се развият съвременните костенурки, но и много по-рано, за да се появят Proganochelys в триаски период, изглежда смело, но е много вероятно. Ето как излага тази интересна идея Р.Докинс: "В известен смисъл, ДНК на едно животно е като книга, в която са описани световете, в които неговите предци са били подложени на естествен подбор. За рибите тази генетична книга на мъртвите описва морските предци. За нас и повечето бозайници, всички първи глави на книгата са свързани с морето, и всички по-късни - със сушата. За китове, ламантини, дюгони, морски игуани, пингвини, тюлени, морски лъвове и морски костенурки има трета част на книгата, която разказва за епично им завръщане на изпитателния полигон на тяхното далечно минало, в морето. Но за сухоземните костенурки, може би два пъти независимо в два отдалечени един от друг случая има четвърта част на книгата, посветена на последния (или предпоследен) преход, завръщане отново на сушата Може ли да има друго животно, за което генетичната книга на мъртвите да е такъвпалимпсест на множество еволюционни походи и завръщания? И накрая, не мога да не се заинтересувам от въпроса за сладководните и живеещите в слабосолени води водни костенурки, които са близки братовчеди на сухоземните костенурки. Дали техните предци право от морето навлизат в слабосолени и след това в пресни води? Представляват ли те един междинен етап по пътя обратно от морето към сушата? Или възможно, те представляват още едно повторно връщане към водата на техните предци, които са били съвременни сухоземни костенурки? Дали костенурките са сновали по своя еволюционен път назад и напред между водата и сушата? Може ли този палимпсест да пренапише още по-нагъсто, отколкото досега съм предполагал?" - Р.Докинс Но с това не свършват загадките около костенурките. Доскоро се водеха оживени спорове дори за това къде се намират на филогеничното дърво, кои са най-близките им роднини сред другите влечуги. Къде точно е костенурковия клон? Една след друга се появяват и опровергават различни хипотези. След като се установява, че приликата с завроптеригиите е само външна, в началото на ХХ век като предшественик и близък роднина на костенурките се споменава еунотозавъра (Eunotosaurus) - гущер е доста широки ребра, съчетани с малък брой прешлени от късния перм. За съжаление, данни за други скелетни елементи липсвали дълго време, а когато се появяват, тази хипотеза остава в историята. Спорец хипотезата на фенестрацията (от лат. fenestra - прозорец) на американския палеонтолог Х.Осборн (Osborn H.F) броят на отворите (прозорците) в черепа е важна характеристика, която определя общата систематика на влечугите. Строеж на черепа: A — анапсиди, B — синапсиди, C — диапсиди. Илюстрация: Wikipedia Първите влечуги запазват имат анапсиден череп, наследен от техните земноводни предци. Този тип на череп е масивен, с отвори само за ноздри, очи и епифиза. От тях са еволюирали останалите групи влечуги. Появилите се по-късно отвори при синапсидитеимат функцията да се облекчат черепа и дават възможност да се движат челюстните мускули, което позволява по-мощна захапка. Към синапсидите се отнасят зверозъбите гущери (Theriodontia), пеликозаврите (Pelicosauria) и по-напредналите терапсиди (Therapsida), които традиционно считат запреки предци на бозайниците При диапсидите възникват още два черепни отвора. Към тази група принадлежат по-голямата част от влечугите, както съвременни (гущери, змии икрокодили), така и древни (динозаври, птерозаври). У една от тези групи диапсиди се развило четирикамерно сърце и пера; те дали началото на птиците. Костенурките имат плътен череп, което традиционно ги отнасяше към най-древната група на анапсидите. Снимка на череп на зелена морска костенурка: Палеонтологический музей им. Ю.А.Орлова Нека да сравним кострукцията на черепа на триаската костенурка Проганохелис (горе) с тези на тези на други по-древнианапсидни влечуги, обединени в сборните групи на котилозаврите и парарептилиите (вляво). Очевидно е от номерираните части, че плътния им череп се състои от различни набори от кости. Не е задължително всички влечуги с анапсидни черепи да имат близки родствени връзки. Много съвременни палеонтолози смятат, че костенурките са еволюирали от диапсидни влечуги и са загубили отворите в черепа си като част от мерките за по-добра защита. За да се оправи с бъркотията Олсън предлага да включат костенурките в нов подклас - Parareptilia , заедно с всички котилозаври. Стабилна група учени прибавят към този таксон (твърде нестабилен по състав), парейазаврите и проколофоните. Главен предмет на интереса им са палеозойските анапсиди, а костенурките често се приемат като морфологичен модел, удобен за сравнения с тях. Някои от парахерпетолозите виждат като най-близки роднини на костенурките проколофоните, а други - парейазаврите, оставяйки родството между тези изкопаеми недоказано. Сложните и объркани родствени връзки на древните влечуги и костенурките приличат на латиносериал. Съществуват десетки варианти на класификация. Но общо взето хипотезата за фенестрацията, която служи като основа за създаването на първите общи класификации, не само за съвременните и изкопаеми влечуги, а и за четириногите като цяло е вече отживелица. Схема: Загадка происхождения черепах - В.Р.Алифанов Молекулярно-генетични техники с палеонтологични данни най-накрая определят еволюционната позиция на костенурката сред систематиката на влечугите. Изследователи от Йейлския университет и Колежа Дартмут, в статия, публикувана в сп.Biology Letters описват нов метод за класификация на животните. Оказало се, чекостенурките са по-близки до гущерите, отколкото до крокодилите. За да достигнат до това заключение, са анализирали наскоро открития клас молекули, нареченни микро-РНК, които регулират производството на протеини и управляват гените. В различните групи живи организми, микро-РНК са много сходни, което позволява да се определят връзките между тях. Различните микро-РНК са се развивали в различни животни сравнително бързо, но след като развитието им е спряло и те остават същите. Благодарение на това, можем да направим молекулярна карта, която ще ни позволи да се проследи еволюцията на видовете." - каза Кевин Питърсън, палеобиолог. Питърсън съвместно с биоинформатика Бен Кинг, идентифицирали 77 нови групи на микро-РНК в генома на гущерите, четири от които били открити в костенурката (Chrysemys picta), която живее в Северна Америка. Снимка на Chrysemys picta Wikipedia Генетиченият анализ на костенурка, гущер и алигатор е довело изследователите до заключението, че най-близките роднини на костенурките са гущерите и змиите. И този извод се подсилва от факта, че костенурките имат повече общи прародители с гущерите, отколкото с други диапсидни групи. Освен това, по този начин се доказва, че костенурките впоследствие губят прословутите отвори в черепа. Такова връщане към по-стари и "примитивни" характеристики в еволюцията не е рядкост. Така или иначе, въпросът с родословието на костенурките е вече разрешен. Една бърза хронология Юра: Днес костенурките се делят на две основни групи: страничношийни - такива, които притискат главата си отстрани на тялото без да я прибират под корубата и скритошийни - костенурки, чиято анатомия позволява пълното прибиране на главата под корубата. Предполагаемото разделяне на тези две групи е станало в края на Триас, но първите данни за тях са датирани от началото на Юра.Триас: Преди 230милиона години в древните морета е плувала зъбатата полукорубеста костенурка Одонтохелис (Odontochelys semitestacea). Най-старите известни на науката фосили на истински костенурки са открити в Европа (Proganochelys, Paleochersis) и Южна Америка (Proterochersis). Креда: Възникват форми на морски костенурки, които силно напомнят съвременните. В моретата се среща най-голямата морска костенурка, живяла някога - Archelon ischyros, достигаща обща дължина 4–5 м и с дължина на корубата 2.10м. През този период се появяват впечатляващите с външния си вид рогати костенурки Meiolaniidae, които достигат разцвет през Кайнозойската ера. Заради триъгълната си глава, въоръжена с огромни рога и опашката, снабдена с шипове, тези костенурки напомнят динозаври. Те са изчезнали преди 2000 години, т.е. оцелели са почти до наши дни. Най-ранните фосилни останки на представителите от семейството на каймановите костенурки са открити през късна Креда, но произходът им трябва да се търси в юрския период. Кайнозой: Във водоемите на Южна Америка се е срещала най-огромната страничношийна костенурка Stupendemys geographicus живяла някога, с коруба достигаща до 2.4 м. През тази ера се появява и най-младото семейство в групата на скритошийните – това на същинските сухоземни костенурки – сем. Testudinidae. През следващите периоди те се разселват в Америка, Африка, Европа и Азия и се проявяват в многообразни и интересни форми. Още отпреди 2 мил. години човекът е започнал пряко да въздейства върху популациите на костенурките. Първо са изчезнали гигантските форми от югоизточна Азия и Мадагаскар, а в по-ново време тези от някои острови от Индийския океан и Галапагоския архипелаг. България е една от малкото останали европейски страни с все още значителни естествени популации на сухоземни костенурки. Само преди стотина години те са били многобройни в цялата страна. Днес в повечето райони симпатичните и бавни влечуги съществуват само в спомените на старите хора. Оцеляването им е наша отговорност. Някои от забележителните древни костенурки Odontochelys semitestacea - илюстрация от Wikipedia Proganochelys quenstedti - горе: Снимка от Staatliches museum илюстрация: Jaime Chirinos/science photo library Archelon - снимка и илюстрация от Wikipedia Meiolania platyceps - снимка Australian National Museum илюстрация от Dinopedia Stupendemys - илюстрации от Wikipedia Protostega - Снимка от Carnegie Museum in Pittsburgh илюстрация: Peter Minister Trionyx - снимкаAustralian National Museum Palaeotrionyx - илюстрация от Wikipedia Testudo atlas - снимка и илюстрация от Wikipedia Някои пояснения: По начин на развитие на ембрионите, гръбначните могат да бъдат разделени на Анамнии (лат. Anamnia) и Амнио́ти (лат. Amniota). При първите - риби и земноводни - от хайвера се формира ларва с хриле, характерни за първичните водни животни. При вторите - влечуги, птици и бозайници - зародишът се оформя в яйце или майчина утроба и е заобиколен от няколко обвивки, една от които е нарича амниота. За такова развитие, водата като среда не е необходима. Амниотите са разделени на завропсиди и терaпсиди. Тези два различни морфофизиологични типа животни са лесно различими и външно - по покритието им: при завропсидите, кожата е суха, люспеста, както на съвременните влечуги или при птиците, покрити с пера, докато терaпсидите (бозайници и вероятно подобни на бозайници влечуги) имат жлези и косми. http://nauka.offnews.bg/news/Биология_16/Еволюцията-на-костенурките_11482.html

Псевдонаука в най-чист вид.

Какви са факторите, които допринасят за развитието на плацебо ефекта:

Тъй де, големи късметлии сме значи. Иначе без тази рокада и без безусловната подкрепа на руснаците, обявената Независимост нямаше да бъде призната от нито една Велика сила и щяхме да взимаме заеми, за да плащаме дългове. Почти като сега

Фанатизмът на професора и голословните му заявления не престават да ме умиляват.

Иманяри обезкостяват Хераклея Синтика Античният град Хераклея Синтика отново е подложен на иманярски грабеж, обезпокоен сигнализира доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН. „От 7 години всяко лято и есен провеждаме археологически разкопки, разкриваме много ценни неща от древния град, който се намира само на 1 км от храма на баба Ванга на Рупите, но няма сигурна охрана, която да възпира иманярите. Те копаят след нас в профилите ни, подриват ги с различни механични средства в търсена на ценности, пише в. "Монитор". Гледката е неприятна, но ние археолозите сме безпомощни пред тази вандалщина, защото не срещаме никакво съдействие от община Петрич и кмета Вельо Илиев. Миналата година сложихме табели на пътя и колкото и нескромно да звучи, това се случи благодарения на моят екип, защото 7 години чаках общината нещо да направи, но накрая взех нещата в свои ръце”, оплаква се доц Вагалински. Той е категоричен, че археолозите няма да се откажат от проучванията си, въпреки че тази година министерство на културата е отпуснало само 10 хил. лева за разкопките, независимо, че бюджетът на министерството е бил завишен в сравнение с миналата година. „Това са пари само за 10 работни дни на екипа. Ние отново сме неприятно изненадани от поредното неизпълнение на обещанията, които непрекъснато ни дава кмета на Петрич. В други години ни се отпускаха по 10 хил. лева, а сега не ни помогнаха нито с лев. Общината проявява нехайство и към охраната на обекта, въпреки, че всичко което намерим го предаваме на съхранение в градския музей в Петрич”, казва Вагалински. Кметът на Петрич Вельо Илиев също коментира пред „Монитор” обвиненията на археолога. „Местността, в която са открити основите на древния град са държавна собственост, а не общинска. Открихме ги петричани и първите разкопки започнаха през 80-те години на миналия век от благоевградския музей. Недостойно е доц. Вагалински да обвинява общината защо от министерство на културата са му намалили финансирането на обекта. Ние ангажирахме собствениците на промишлени и земеделски обекти, намиращи се около разкопките да закупят и поставят камери за видеонаблюдение. Полицията винаги се е отзовавала на сигнали за набези на иманяри. Давали сме няколко години с решение на Общински съвет финансова подкрепа за археологическите разкопки, готов съм да внеса веднага ново предложение, но ще поставя условие пред министерство на културата да работим с друг ръководител на археолозите. Нека доц. Вагалински обясни защо тази година държавата му отпусна толкова малко пари, а досега ежегодно са им давани по 25-30 хил. лева?”, риторично попита кметът на Петрич Вельо Илиев. Безспорен факт е, че ако се ускорят разкопките на древния град Хераклея Синтика, който се намира в южното подножие на Кожух планина, на километър от храма на баба Ванга и топлите минерални извори на Рупите мястото ще се превърне в притегателен център на поклонници и туристи от цял свят. Само на 5 километра е магистрала „Струма”, по която след още 5 км се стига до Кулата и границата с Гърция. http://www.novini.bg/news/303814-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%85%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%8F-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.html

Ако не беше трагедия, щеше да е комедия. Пък може това да е просто завоалирано снабдяване на терористите с оръжие.

Мда, ето че и последният коз на хомеопатите потъна. Не че е новина, че цялата им индустрия се крепи на плацебо ефекта на пациентите ))

България на двайсет крепости Пет причини защо масовото "закрепостяване" няма да доведе до очаквания бум на културния туризъм Културното наследство може да допринесе за туризъм, но ако се реставрира умно и с грижа към оригинала Божидар Димитров е добър разказвач. Oт тези майстори на късия разказ, които не биха допуснали истината да развали добрата история. Затова и обичат да го слушат - медиите, правителството, Бойко Борисов. Легендата за свещения кладенец със светената вода при Голямата базилика на Плиска, с която историкът уми ритуално главата на премиера, обаче рикошира лошо. Скрепена от сакралния пръст на Ванга, "живата вода" беше маркетинговия хит на лятото, докато не се намесиха здравните инспектори и развалиха добрата повест. Стана ясно, че водата е твърде опасна, за да бъде туристически сувенир, и самият Борисов издаде декрет да се спре с търговията с историческото наследство. Поучителна история и предупреждение, че по-големият разказ за това как България ще се превърне в топ дестинация за културен туризъм, ако вдигне от руините укрепления, църкви, градове, също е на път да не се сбъдне. Той започна като благородно начинание общините да съхранят и покажат културно-историческото си наследство като модел за устойчиво развитие и прерасна в мащабна строителна инициатива. Сто и шест милиона лева по-късно България лежи върху двайсетина нови крепости, които си приличат една с друга като панелни комплекси (виж инфографиката вляво). Икономическият ефект от направените инвестиции е спорен. На много места строителният размах е увредил, вместо да опази културно-историческите паметници, а автентичното наследство е погребано под пластове цимент и тухли. С него и претенцията за историчност и величавост на онова, което искаме да продадем на българските и чуждите туристи. По-долу ще намерите петте причини, които обясняват защо масовото "закрепостяване" едва ли ще доведе до очаквания бум на културния туризъм. 1. Зад реставрациите не стои ясна културна политика Един от парадоксите в историята как се сдобихме с толкова крепости е, че синхронният устрем на общините да кандидатстват за европейско финансиране тъкмо с антични и средновековни руини от укрепления не е резултат от ясна културна политика. Обратното - издава липсата на такава. Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, преподаватели в Софийския университет, които изследват този феномен в проекта "Новите наследства", са на мнение, че с добрите намерения културното наследство да започне да работи за туризма всъщност се прикрива, че няма стратегия какво се възстановява, защо и с какъв икономически план. "Въпросът е, казва доц. Гаврилова, в една бедна държава, която за пръв, а може би и за последен път има шанса да направи нещо за културното си наследство, какво се прави с тези десетки милиони. Кое може да бъде истински печелившо, кое е истински важно и какво е нужно, за да се запази." Двамата културолози са част от форум "Културно наследство", обединение на археолози, реставратори, изкуствоведи, архитекти, преподаватели, представители на туристическия бранш и активни граждани, което възникна заради оглушителната липса на отговор на тези питания. Всички те настояха за цялостна стратегия, която казва какви са приоритетите на държавата в отделните региони в областта. Тоест къде смята да финансира и с какви темпове, за да могат местните общности да изградят собствени политики според намеренията й. Политиката, която виждаме в действие, е деформирана, казват от форума в своя декларация, тъй като с предимство е строителството на "измислени" паметници, докато 40-те хиляди автентични български ценности реално се рушат. Доц. Райна Гаврилова дава пример със състоянието на тракийските гробници в Александрово, Старосел и Свещари в подкрепа на това твърдение. Те стоят занемарени, докато всяко село може да кандидатства да си надстрои безименното кале. Загадка е и логиката, по която правителството решава да отпусне извънредно бюджетни средства за реставрация на определени обекти. Така и Националният исторически музей (НИМ) получи финанси за разкопки и реставрация на Плиска. За тази година Министерството на културата (МК) е отпуснало общ бюджет от половин милион лева за археологически разкопки, които са се разпределили между 54 обекта в цялата страна. Но е осигурило допълнителни 232 хиляди лева за теренни проучвания на четири обекта на Плиска. Отделно 267 хиляди лева от МК са отишли в реставрацията на Голямата базилика. В същото време дори не е ясно как е решено кои части от резервата "Плиска" да бъдат проучени и възстановени и защо Голямата базилика да е с приоритет в целия средновековен град. Неслучайно директорът на НИМ проф. Божидар Димитров единствен защитава тезата, че стратегия за културното наследство има. Писана с "италиански специалисти по линия на ЕС", според него тя разделя България на осем области и осем големи маршрута. Не се реализира, тъй като е твърде мащабна, 90% от обектите, включени в нея, са силно порутени и няма пари да се оправят наведнъж. "Сумата е колосална и затова в момента се практикува друго", обяснява Димитров. И добавя: "До голяма степен въз основа на тази стратегия на общините се подсказва какво да правят." 2. Решенията се взимат без публично обсъждане и от тесен кръг хора Въпросите как и защо се избират обектите, които подлежат на реставрация, са в не по-малка мъгла от тези кой взима решенията в целия този процес и кой носи отговорността за крайния резултат от масовото строителство. Безспорно медийното лице на новите крепости е проф. Божидар Димитров. Той стои редом до премиера на официалните откривания, подгрява публиката с истории от страниците на вестниците и защитава проектите в сутрешните блокове на телевизиите. Пред "Капитал" историкът отрече да има главна роля в целия процес. "Божидар Димитров не участва освен като експерт, като го питат медиите да си каже мнението правилна ли е тази практика, и аз казвам, че е правилна", заяви директорът на НИМ. И допълни, че дава становището си публично, без общините да се допитват до него. "Нито една крепост - нито служебно, нито лично съм реставрирал, нито съм изготвял проекти", категоричен е Божидар Димитров. В същото време общини разказаха пред "Капитал", че го търсят да ги консултира на доброволни начала. НИМ обаче получи директно финансиране и избра изпълнител на проекта за Голямата базилика на Плиска. По думите на директора на музея това е първият подобен случай. "Министерският съвет просто ни покани, ние сме неговият музей", отговори историкът на въпроса защо точно НИМ управлява парите за проекта. По програмата за възстановяване на крепости кандидатстват общините, като предлагат проекти за реставрация на съответните културни паметници. Конкретните обекти обаче според източници на "Капитал" са предварително набелязани - по какви критерии и от кого точно не е ясно. Експертите от администрацията, които одобряват проектите, също не са публично известни. Не се знае дали има независима оценка - на археолози, архитекти и градостроители, и каква е тя. Непрозрачните процедури логично водят след себе си съмнения за коректността на обществените поръчки и изпълнението на първоначалните проекти. На теория местните власти трябва да изберат екипите, които ще работят по обектите, но изборът съмнително често е един и същ. Арх. Юлий Фърков например е нает по голяма част от поръчките от европейската програма. "Работя само по покана на общините", обясни той и допълни, че 50 години се занимава с консервация и рестраврация, но и с разкопки. "Това е една рискова професия, защото ние сме под обстрела на обществото", смята още арх. Фърков, но признава, че според него резултатите от археологическите проучвания трябва да се публикуват предварително, както и идейните проекти след това. Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, както и съмишлениците им от форум "Културно наследство" настояват за публично обсъждане на културните политики и включването на професионална експертиза при избора на проекти за възстановяване. Доц. Гаврилова уточнява, че целта е процесът да бъде изваден от тесния кръг хора, които взимат решенията, да има обществен контрол как се харчат парите и публични рецензии от уважавани експерти. 3. Икономическата логика е сбъркана Философията, под която кипи усиленото строителство на исторически паметници, е, че това ще доведе туристи и икономическо оживление за общините. Според доц. Георги Вълчев от СУ обаче тази мантра е фалшива. "Няма как с културен туризъм да осигурим препитание на обеднелите региони в България", смята той. И обяснява: "Можем да създадем техен индивидуален профил в областта на наследството, да допринесем туристът да остане с конкретни впечатления от региона, но не и да заменим истинската икономика и това, което би трябвало да задържа хората по места." Като част от проекта "Новите наследства" доц. Вълчев и неговите колеги са обиколили голяма част от общините, кандидатствали по програмата за реставрация, за да проверят и какъв е икономическият ефект от нея. Установяват, че единственото по-видимо присъствие на туристи са ученическите групи. Което, разбира се, е хубаво, но не това са платежоспособните посетители, очаквани от малките населени места. Освен това фактът, че повечето общини се втурват да възстановяват незнайни крепости, вместо да помислят какво наистина ги отличава от останалите, е убийствена икономическа стратегия. Доц. Райна Гаврилова я сравнява с тази на земеделските производители: "Като видят една година, че цената на рапицата се вдига, на следващата всички сеят рапица. На по-следващата цените падат и всички губят." А и ако от крепости толкова се печелеше, пита Владо Руменов - художник и координатор на форум "Културно наследство", то тогава защо Видин и Белоградчик, които имат напълно запазени укрепления, не са цъфнали икономически. Изследователският екип на СУ наблюдава в Белоградчик, че дори широката му и стара популярност не може да го спаси. Годишно оттам минават около 75 хиляди туристи, но градът няма инфраструктура да поеме толкова хора. Затова и голямата част от тях само минават през крепостта, без дори да отседнат или да хапнат в самия град. "Не сме против културното наследство да допринесе за туризма в България, а по-скоро това да става умно, подредено, премислено и тогава, когато се влагат пари, те да не увреждат самия оригинал", казва доц. Георги Вълчев. Тоест малки и непознати градчета трудно могат да предизвикат интерес с крепости, ако не развият и по друг начин собствен продукт - например през локални производства, хубава храна, уют, все фактори, които да накарат туристите да останат повече, да оставят парите си. Вместо това градовете често бягат от естествената си идентичност в надпреварата да спечелят проект за реставрация. Доц. Райна Гаврилова дава пример с Мездра. По "Регионално развитие" там се издига лошо изпълнена средновековна крепост, която е толкова исторически незначителна, че дори няма име. Местните я наричат Калето. В същото време градът е известен като важен железопътен възел, намира се в района на Искърското дефиле, където има интересни скални образувания и пещери със скални рисунки, имал е интересна каменоделна индустрия и все още действащ техникум по каменоделство. "От всичко това може да стане много хубав туристически маршрут, учениците от техникума могат да изработват сувенири от камък. Но общината не вижда нищо от това. Някой я посъветвал да кандидатства именно с крепостта. А културното наследство трябва да бъде част от някакъв по-цялостен разказ", отбелязва доц. Гаврилова. Но местните общности не бива да бъдат обвинявани за това, че се опитват да поправят безнадеждната си ситуация, казва доц. Георги Вълчев. Дори напротив, на много от местата работят хора, искрено ангажирани с каузата, които започват да виждат реалните проблеми, след като проектът свърши и не стане печеливш изведнъж. Общината трябва да намери средства за издръжка на обекта и за заплати на хората, които работят в него. Така например за едната си година работа крепостта "Перистера" в Пещера е привлякла 18 хиляди души и е генерирала приходи от 50 хиляди лева. Според управителя й Георги Смилянов тези пари са достатъчни за заплати и издръжка, че дори са стигнали за малка инвестиция в поливна система. За да привлича туристи обаче, които да остават в града, а не да минават транзит, общината ще трябва да кандидатства по още програми, за да развие инфраструктурата си. Все пак има обекти в серията от реставрирани крепости, които се радват на икономически успех. Такъв например е случаят с "Цари Мали град", който експертите в сферата на културното наследство наричат "Дисниленд". Автентичното културно наследство там е минимум, доминира туристическата атракция. Посещенията обаче са от около половин милион души на година. Там общината е подкрепена от мащабните ресурси на строителния гигант "Главболгарстрой", който има и голяма частна инвестиция в развитието на обекта. Вложенията в атракции, анимация и популяризация на "Цари Мали град" са немислими за малки общини без подобен гръб. Не на последно място за икономическия успех на крепостта допринася и близостта й със София. "Моето лично огорчение и на много от колегите е, че подобни места имат презрително и снизходително отношение към българския турист. Разбирането е, че той ще изяде всичко, всякаква бутафорийка, че не е дорасъл до това да разбере кое е автентично. Това обижда", смята доц. Райна Гаврилова. 4. Наследството се уврежда, вместо да се опази Това, което най-много притеснява професионалисти от сектора, са съмненията (а на много места вече и доказателствата), че строителството при възстановяването на историческите обекти уврежда оригинала. Ярък пример е крепостта "Стенос" в прохода "Траянови врата", където при подготвянето за консервационно-реставрационните дейности оригиналната субстанция е рушена и къртена с къртачна техника. В крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил пък още преди официалното й пускане в експлоатация има счупени питоси (делви, в които са се съхранявали зърно, зехтин и др. - бел. ред.) и плочки и са избили соли по повърхността на камъните. Причината за подобни случаи обикновено са некачествени материали, както и лошо извършена работа на строителите. А резултатът е увреждане вместо опазване на културното наследство. "По всички правила на опазване и конвенциите, които са подписани, за да се опази едно културно наследство, намесата би трябвало да бъде обратима", коментира арх. Стела Дулева, която е била главен проектант на "Стенос", но се отказва от проекта, след като вижда отклоненията от първоначалния план и липсата на адекватна реакция на отговорните институции. Тя обяснява, че идеята е това, което се прави в момента, да може да се махне след 10 - 20 години, когато евентуално ще се появят по-добри технологии за опазване и възстановяване. Според доц. Георги Вълчев оригиналът се уврежда и когато основите на съответната крепост се изгребват, за да се създадат бетонни фундаменти за стената, която отвън се облича с камък, за да изглежда автентично. "Това са практики, които са съществували в Европа през XVIII и XIX век", категоричен е доц. Вълчев и допълва, че много отдавна водещите световни практики са отрекли такъв тип подход към наследството - въображаемото възстановяване. "Когато се възстановява, принципът е да се използват оригиналните материали - те са били хоросан, мляко и жълтъци дори, а сега се работи с цимент", допълва и художникът Владо Руменов. "С бетон не знам нито една крепост", отсича обаче проф. Божидар Димитров. Той твърди, че освен по пернишката "Кракра" по всички останали двайсетина крепости, реставрирани частично в последните 7-8 години, е работено с камък и антични по вид тухли. (Наблюденията ни от две от общо три крепости, които посетихме тази седмица, обаче показват, че са използвани бетон, цимент и тротоарни плочки.) Арх. Юлий Фърков, който е работил по "Хисарлъка", обяснява, че използването на бетон е въпрос на проектиране. По думите му крепост не може да се издигне само с камъни, защото ще падне отново, но има съвременни материали, които не увреждат оригинала - например полимербетони, които не дават соли. Според арх. Фърков контролът върху строителната дейност трябва да е много по-строг, отколкото този в момента, и трябва да е ясна отговорността на общините и авторския надзор за крайния вид на проекта. 5. Автентичността отстъпва пред фалшива историчност "Има един древен архитект Витрувий - на бюрото ми е, който обяснява как се строят крепости, храмове с най-големи подробности." Божидар Димитров отговаря, без да се замисли, когато го питаме откъде всъщност се знае как точно са изглеждали крепостите. Историкът има ясна концепция: "Когато очертаеш зидовете, планът на крепостта ти е ясен, имаш основите. От основите как да вървиш нагоре - тук идва другарят Витрувий." А "другарят" с доста голяма точност по думите на проф. Димитров е описал детайлите - ако крепостта е висока 10 метра например, основите трябва да бъдат 2.20 м, а кулите - два метра по-високи. Други експерти в областта на културното наследство обаче не са на същото мнение. Според тях липсва достоверна информация за това как са изглеждали някога тези ценности и в момента се случва сериозно отдалечаване от автентичността им. А така се губи и безценното историческо свидетелство, което трябва да бъде предадено на бъдещите поколения. "Все едно да възстановявате сграда по учебника по градоустройство. В него се дават общите принципи", е мнението на доц. Райна Гаврилова относно позоваването на Витрувий при подобни реставрации. "Правят се възстановки, но на неща, за които има документи", казва още тя. Прави сравнение с Плиска, която дори още не е проучена добре от археолозите, а Голямата базилика е построена вече до втори етаж. "Когато крепостите се изграждат до зъбер, камък и керемида, оригиналните слоеве изчезват, подменя се фактологията", смята и Владо Руменов и е категоричен, че не може да се прави реставрация по хипотеза. "Няма хипотези, това е типово строителство", убеден е обаче Божидар Димитров и разказва как Римската империя е строяла по еднакви стандарти "от Гибралтар до Ефрат", защото "е идиотска, като Европейския съюз". Според него това се доказва и от намерените в България останки от оригиналите. "Наготово си взимаме стандартите, убеждаваме се, че е добре, и започваме така да строим крепости. Само че ние строим с бял хоросан", обобщава процеса историкът. Според него възстановяването на крепости е "съвременна европейска практика", тъй като в Германия например в момента се реставрират 23 замъка по долината на река Рейн, а в Гърция се реставрира изцяло Партенонът и още 6 други храма на Акропола. На неговата позиция, оказва се, е и Министерството на културата. В отговори на въпроси на "Капитал" от пресцентъра на ведомството казват, че не отговарят на истината твърденията, че нямаме документални свидетелства за това как са изглеждали преди векове най-често реставрираните обекти в България - крепости и църкви. "Съществуват стотици гравюри, дори и фотографии - много крепости в страната ни са разрушени след 1919 г. след едно решение на правителството на премиера Стамболийски. Нещо повече - в резултат на проучванията се знаят много добре и технологиите и материалите, с които са били изградени обектите. Някои от паметниците ни имат и прекрасни аналози в съседните страни, запазени до покрив", обясняват от МК. На обвиненията, че в България не се спазва Венецианската харта за консервация и реставрация (която казва, че реставрацията трябва да спре там, където започва хипотезата, и позволява издигането само на отделни елементи), Димитров отговаря, че я знае наизуст. Според него тя позволява пълното възстановяване при технологични или естетически причини, които тук са налице заради разликите в температурите между зимата и лятото. Божидар Димитров вярва, че възстановените крепости могат да възпитават в патриотизъм. Хората си казват "ей, гледайте какво нещо са направили нашите предци, защо и ние да не го направим", смята той и допълва, че едно от нещастията в наши дни е, че не можем да се обединим около една кауза. Последното е напълно вярно. Но обединяването около съмнителни истини и измислени легенди от миналото едва ли ще ни придвижи много напред. България ще е същата, но с 20 крепости. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/08/16/2591084_bulgariia_na_dvaiset_kreposti/

И които са били в общи линии опростени - дали поради пословичното руско благородство, дали поради стечение на обстоятелствата /революцията в Русия/. Важното е, че благодарение на този ловък дипломатически ход е избегнат въоръжен конфликт с Турция, санкции от страна на Великите сили, финансова и икономическа криза. В общи линии единственият губещ е Руската империя - тя не получава турските репарации, с които се е 'нагърбила' България. Но добротата винаги се наказва По-подробни сметки във в. Сега: http://www.segabg.com/article.php?sid=2010092200040001201 В действителност обаче са изплатени само анюитетите на заема за 1909 и 1910 г., като главницата към 31 декември е 81 509 010 франка, а в края на Първата световна война - 78 783 945. От окупационен дълг България изплаща до 1915 г. само 3 375 000 лв.

Айде да не спамим в интересната тема, а?

Русия заплаща Независимостта на България на Османската империя. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. Взривоопасна ситуация настъпва след нарушаването на Берлинския договор. По настояване на Британската империя започват преговори с Високата порта. Меморандум на Dett publique ottomane (Управление на турския държавен дълг), написан по инциатива на представителя на Англия в тази служба, внушава, че е настъпил моментът Турция да си вземе всичко, което България й дължи по Берлинския договор от 1878 г. ,оценено на 18 657 654 лири или 429 млн. Франция и нейната Банк дьо Пари опитва да натрапи екстрено преди края на октомври 1908 г. краткосрочен заем на България от 7 млн. франка за три месеца за покриване текущите нужди на държавния й дълг. Срещу него Франция изисква нашата държава да заложи митническите си приходи и да приеме генерална конверсия (изменение на условията на бивши заеми) и унификация (свеждане до единна норма) на дълга, след което той да мине на международно обслужване и контрол. Франция се стреми да се възползва от това, за да въдвори международен банков контрол над България,което днес е постигнато от други банки. В името на независимостта правителството на Александър Малинов прекратява преговорите с Ке д'Орсе (френското външно министерство) и с Банк дьо Пари. България започва мобилизация на армията и подготовка за война. Русия се заема да посредничи в преговорите и опрощава дълга на Османската империя останал неизплатен от турците към победителите от Руско-турската война от 1877-78 г., с условието Високата порта да се откаже от обезщетение от България и да признае независимостта й. Русия опрощава на Турция военната контрибуция по Берлинския договор в размер на исканото от нея обезщетение, а на България дава заем, равен на нейното предложение. Руската инициатива хармонира напълно на стратегическото противопоставяне на Антантата срещу Германия и Австро-Унгария и предотвратява военната опасност. Англия пък прави незабавен завой към пълна подкрепа на руското предложение. Австро-Унгария и Германия се опитват да отклонят руското предложение . Инициативата на Виена за тайни преговори в София е отхвърлена от правителството на Малинов. То следва линията за сътрудничество с Русия и така респектира Фердинанд, когато австрийският дипломатически представител Торн се опитва да преговаря. Русия първа поздравява България с този голям политически и дипломатически успех. На 5 февруари 1909 г. император Николай II изпраща телеграма на цар Фердинанд I, като му честити независимостта на България. Турците приемат руските условия официално на 6 април 1909 г. До средата на април и другите велики сили признават нашата независимост. България се превръща в равноправна на европейските държави. България изплаща до 1915 г. само 3 375 000 лв. Но и Русия не е настоявала за редовно изплащане. По време на управлението на Александър Стамболийски съветската власт се отказва от погасяването на заема и дълга.Русия губи "не по-малко от кръглата сума 59 300 000 франка", както е записано в проспекта на заема, публикуван от клона на лондонската банкова къща "Шрьодер" в Хамбург. А в дирекцията на Дойче банк стигат до извода, че това са приблизително 80 млн. франка. България използва неизплатените на Русия милиони за стопанско развитие. С тях тя изкупува за 40 млн. лв. 309.614 км линии на Източните железници, за 2.667 млн. пощите и телеграфите и за 4.007 млн. всички пристанищни и брегови фарове на територията на Източна Румелия. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Защо точно през септември 1908? През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, два дена по-рано анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина и създава прецедент в нарушаването на Берлинският договор. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф на среща във Виена, да съгласуват действията си. На 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново се извършва символичен акт на продължение на Второто българско царство. Княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. http://yphalachev.blogspot.bg/2015/09/blog-post_21.html?m=1

Голям филантроп е този Сорос.

Либийците не са ли същите тези морски народи, но колонизирали Киренайка /а потомците им по-подир са гарамантите/: This tribe from which the land of Libya takes its name is sometimes called the Labu, Libu, or Rebu, and appears in many Egyptian texts, such as the inscriptions on the temple at Medinet Habu. The earliest of these texts is the Papyrus Anastasi II in Dynasty XVIII and appear in texts, if only rarely, up until Dynasty XXI. It is unclear for certain where the Labu originated, but they may have originated from west of the region of Libya. It is clear, however, that along with other tribes such as the Meshwesh they replaced the pervious inhabitants of Libya at some time during the New Kingdom. If the Labu are from the west of Libya, then it seems strange to associate them so closely with the Sea Peoples, even if the Labu do fight alongside the Sea Peoples against the Egyptians. Another theory, though, is that the Libu originated in the Balkans and were driven to migration by the Illyrians, with the Libu finally settling in Libya. The other Sea Peoples are generally thought to have originated in the Aegean, in the case of the Peleset, or in Anatolia, in the case of many of the other Sea Peoples tribes. The Labu are characterized by a number of features when they are depicted in Egyptian reliefs, such as fair skin, red hair, and blue eyes. They also wore ornamental cloaks, had one lock of hair, and were tattooed on their arms and legs. Some of these characteristics the Labu also shared with the Meshwesh, but unlike the Meshwesh the Labu wore kilts instead of loincloths. But the Labu were by far more documented for their wars against the Egyptians than for their looks. We see one of these campaigns documented in the "Israel Stela" of the fifth year of Merneptah’s reign, in which Merey, the chief of the Labu, has led his people along with other tribes against the Egyptians, and Merey and his troops were defeated. It has been suggested that the Labu fought against the Egyptians during the reign of Merneptah because there was no food. This seems like a reasonable explanation since we know that during the politically troubled years in Egypt after the reign of Merneptah, both the Labu and the Meshwesh took the opportunity and settled in western Egypt as far as the west bank of the Nile. Then, during the reign of Ramesses III, the Labu attacked Egypt because the pharaoh refused to give back one of the Labu chief’s children, but the Labu were defeated, which is documented in the Papyrus Harris (*12). The end of the Labu people seems to be as much a mystery as their origins are because there are two differing viewpoints concerning their end. Redford says that the Libyans were no longer a menace after the aforementioned battle with Ramesses III, whereas Gardiner says that the Libu were still a problem for the Egyptians at least up until the reign of Ramesses X. There is no evidence from either author as to why there is such a substantial difference in time regarding the end of the Labu people. http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm THE SEA PEOPLE AND THEIR MIGRATION http://history.rutgers.edu/honors-papers-2009/155-the-sea-people-and-their-migration/file

руснаците не бяха ли етруски. Ей, аман от автохтонизми

Професор уличи в спекулации българския Индиана Джоунс! Николай Овчаров Проф. Евгений Сачев е завършил Военната академия във Велико Търново. Преподава в Академията на МВР, Софийския университет и специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технология. Поливалентните си познания е придобил след редица квалификации /и секретни мисии/ в чужбина в областта на борбата с незаконната търговия и трафик на културни ценности. Единственият специалист в България в областта на симбиозата „Национална сигурност и културно-историческо наследство”. „Великото преселение на народите” има и други измерения освен преначертаването на геополитическата карта на Европа и света”, твърди проф. Сачев, чието име и най-видните български археолози изричат със страхопочитание и… опасение. Ето защо: „Знаете ли кои са най-големите международни престъпници в бранша?”, пита риторично проф. Сачев и сам си отговаря: „Това са най-големите аукционни къщи в света начело с „Кристис” и Сотбис”. Към тях водят най-големите канали за пране на ценности. В България има много малко каталози за тези аукциони. Набитото око на специалиста веднага ще забележи, че доста ценни предмети са със спецификата на древна Сирия, Ирак, Афганистан и други държави в размирния Изток. Да, но те не са донесени от Риад, не са намерени от разрушените музеи в Сирия или Ирак. Много от изложените ценности се оказват легендирани с произход от българските земи, отлежали в така наречените „депа” в България. Ще илюстрирам проблема с едно от моите приключения. Според международното право по въпроса аукционните къщи не са крадци. За престъпници, крадци се смятат тези, които им доставят антиките и художествените ценности. Преди години се опитах да направя в името на културното наследство в България нещо подобно на съответните карабинерски звена в Италия. Става въпрос за ефективна структура, която да преследва и задържа крадците на културно-исторически ценности. Няколко пъти ходих в Италия, даже организирах специални курсове тук на хора от службите с най-видните специалисти от карабинерите. Всичко това минаваше най-вече по линия на НСБОП. С тази служба постоянно спорехме и накрая ми предложиха: „Добре, легитимирай се, че трябва да отидеш на лечение в Люксембург или Швейцария. Останалото е наша работа”. Така и направих. Кацнах в Люксембург и оттам ме поеха карабинерите. Направихме подготовка, за да ме внедрят като новоизлюпил се влиятелен дилър по културно-исторически ценности и оттам отидохме в Маастрихт, Холандия. Всяка година от 1 до 14 септември там се провежда най-големия аукцион на такива ценности. Само за две седмици оборотът е над 8 млрд. евро За да имаш павилионче на изложението, търговско представителство на фирмата като начало ми направи за няколко минутки среща с управителя на аукциона. Само че преди това трябва да имаш гаранцията на трима души, които са учредители на този аукцион и които са с достопочтено минало в търговията с антики. Те трябва да ти подпишат документите, че имаш право да участваш в този огромен аукцион. Моите италиански ангели хранители ме легитимираха, представиха себе си като мои сътрудници, т.е. бандити, които работят с мен. Да, не се учудвайте, точно така е – бандити, един вид нерегламентирани сътрудници. Нали трябва да се легендирам като големия бос, който разполага с големи възможности и може да предложи каквото си иска. Всичко мина много „изчистено”. После направихме пак сухи тренировки в един хотел – как да се държа, какво да говоря, какво облекло да нося и пр., и пр. След това ме заведоха при един световноизвестен аукционер, за да разбере какви контакти имам. Той буквално пред мен продаде ей така, по телефона, картини на известния руски художник Кандински и Сикейрос. Две картини за 12 млн. евро за броени минути! За охраната му няма какво да говорим, разбира се. После минахме през няколко места, където световноизвестни банки продаваха картини и всякакви културни ценности. Накрая ме заведоха при един, който имаше тайни връзки и канали с България „Ела сега да ти покажа къде се продават тракийските неща!”, подшушна ми един от карабинерите под прикритие. Когато отидохме, видях зад едни огромни стъклени витрини златни тракийски предмети и теракота – идолна пластика. Изключително ценни екземпляри! Те ги надписали, че са от Румъния и други места, а те са внесени от Канада и другаде. Собственикът беше базиран в САЩ, издаваше списание, но не мога да назова името му и списанието му, защото това се наказва. Моите хора започнаха да му представят снимки с различни културно-исторически ценности, които аз като дилър предлагам. Последваха ожесточени преговори между него и моите „сътрудници”. Аз съм встрани на около два-три метра, все едно, че цялата работа ми е крайно досадна. По едно време се заформи нещо като скандал. Идват моите хора и ми обясняват, че онзи не иска и да чуе за такава цена. Всъщност се разиграва театър. Тогава аз се намесих и казах на висок глас, така, че да ме чуе: „Ами неговите скулптурни глави от античността, които предлага, също са до голяма степен фалшифицирани, защото виждам, че те са 40-50 % новички. И така са реставрирани, че не е показана разликата между автентичната и реконструираната част”. Защото това е задължително – да се знае докъде е истинското и откъде започва реконструираното, допълнителното, възстановеното. Аз се ядосах според сценария и казвам: „Дайте да си ходим!”. Тръгваме си и оня почна да вика: „Чакайте, чакайте!”. Подава ми един малък лаптоп и ми показва имената на български археолози, с които е работил. Жалкото беше, че сред имената, които видях, имаше много видни, уважавани български археолози. Прекратихме цялата тая история с разправията и вечерта бяхме на казино, където успях да го спечеля по друг начин. Дотук. Повече не ми е позволено да разкривам. Оттам започна една друга акция, която е световноизвестна, извърши се голям удар на територия на тези бандити, в цялата им мрежа, написаха се книги”, разказва проф. Сачев. Греховете на българския Индиана Джоунс Според проф. Сачев Николай Овчаров дори не е професор. „Нямам нищо против да е такъв, но нека ми покаже къде е професор. Не знам кой го подхвърли пръв на медиите, но го набедиха за такъв, а той мълчи по въпроса. Но не това е главното. Става въпрос за нещо далеч по-важно. Всички помним как с гръм и трясък проглуши света със сензационните разкопки на Перперикон. Между другото, правилно е да се казва Перперек. Доста археолози знаят, че Перперек е преправено на Перперикон. Както и че не е храм на Орфей, както Овчаров го представя. Знаят също така, че разкопките не разкриват останки от древен тракийски град, както той го представя. Ако е имало град, къде са каналите, къде останките от стария град, където са живели древните траки? Ако е имало град, къде са стените, жилищните, битови и всякакъв друг вид сгради отстрани? Няма ги! Това е пълна измислица! Говорил съм с много видни археолози, но публично те мълчат, за да не се топят един друг, защото всеки от тях прави същото – малко или много има връзка с иманярската мафия. Защо това се получава при нас. Ние нямаме такъв контрол, както в други държави, да кажем в Русия, Израел, Германия, Гърция. Там не можеш примерно да преведеш пари просто така за археологически разкопки като спонсор или под каквато и да е форма, защото всичко минава през специалните служби, през външно министерство и накрая – има специален орган, който следи за чистотата на тези пари. Ако те са с неясен произход, ги спират. Докато в България няма пречки всеки археолог, особено ако ползва пари от спонсори, да се отблагодарява с „нещичко”. Разбирате какво, нали – археологът няма друго освен това, което е намерил. Това „нещичко”, изнесено навън, може да се окаже с огромна стойност. Така се изнася национална идентичност. Какво по-голямо престъпление от това? Колкото до нашенския Индиана Джоунс, имаше случай, заради който специалистите би трябвало да се червят. Може би вече е позабравено, но един ден Сергей Станишев замина на посещение в Китай за среща по протокол с техния министър-председател. В деня преди срещата Николай Овчаров представи на пресконференция парченце от китайска битова керамика, открито в Перперикон. Неговият маниер си е такъв – всичко да пуска през медиите, защото ако не му придадеш медиен шум, все едно не се е случило. Но това с китайската древна керамика си беше пълно скудоумство. При това, видиш ли, съвсем случайно, късчето е открито точно в деня преди заминаването на делегацията за Китай!… То ще излезе, че на неговия Перперикон са се развили всички култури по света!… Как прави своите сензации Николай Овчаров, както и други видни наши археолози? В България има депа, т.е. ценности на склад, в които са подредени предварително внесени от Ирак, Иран, Афганистан и т.н. антики. Там има ценности от бронз или камък, но дръжката, обковът им е от злато. Този стил го има само в Северен Ирак и Северен Иран. Не и тук. Обаче Овчаров и сие го „откриват” в някой тракийски обект или могила, модифицират го и нашите медиите гърмят. България е кръстопътище на всякакви народи. Най-много гърми обаче международната мафия с културно-исторически ценности, защото по този начин легитимира уникалната стойност на „сензационните” находки и когато някои от тях се появят някъде, цената им вече е баснословна. Защото в крайна сметка тези „депа” са инструмент за изпиране на пари и културно-исторически ценности. Николай Овчаров пък стигна дотам, че иманярите му подхвърлят в подножието на Перперек/Перперикон парченца от статуетки и разни други неща, които той „сензационно” открива. Страшното е не че някой гони популярност /и обогатяване може би /, а че се убива националната ни идентичност”. Славей КОСТАДИНОВ Колекционери коментират последните си придобивки на пазара за антики във Варна Проф. Евгений Сачев http://velikabulgaria.eu/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80-%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA/

Сдружение за исторически реконструкции Скития Минор получи официална покана да участва в честване, в духа на 'Живата история', посветено на битката при Маратон, Гърция. Започваме да правим записвания на желаещите да се присъединят към нас и да пътуваме заедно. Моля заповядайте да се запознаете по-подробно с нашето необикновено пътуване до златните пясъци на курортния град Маратон, Гърция. За повече информация и подробности моля заповядайте да научите повече в нашия уебсайт, където сме прикачили PDF файл с програмата, условията за пътуване, участие, настаняването и цената: http://legio-iiii-scythica.com/index.php/bg/2015-05-16-19-29-35/2015-06-18-12-43-08/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD-2015-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%BE.html

За проказата като болест: http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BC%D0%BA%D0%B1-a30-3/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-hansen Или с две думи - лепрата се предава чрез контакт /въздушно-капков или пряк/, но за да се зарази човек, трябва да е в продължителен досег с болния, да е с отслабен имунитет и да поддържа ниска хигиена.

А добро утро

FDA май e вдигнало мерника на хомеопатията: http://healthimpactnews.com/2015/is-the-fda-getting-ready-to-ban-homeopathy/

Оценявам остроумието ти, но предполагам си наясно, че Галахад няма как да ти даде адекватен отговор.