Last roman

Или населението на Централна Италия и България има обща компонента. А погрешния ти извод показва колко си разбрал за какво иде реч в темата. ))) Та хубавото е, че генетични изследвания на тази тематика тепърва ще има, и ще са обективни за разлика на догмите, на които робуваш ти. Май тая темичка ти бръкна дълбоко в мозъчето /каквато беше и идеята ми/ и е поразклатила дългогодишните ти тюркофилски илюзии, щом си захванал да плюеш генерално неща, които не разбираш? Псевдонауката е в главата ти, професоре. Не я търси навън.

титлата проф. не те застрахова от олигофрения. Пък и грантовете капят сладко сладко. Както и да е - да не разводняваме темата с необосновани глупости.

статията много точно показва отношението към културно-историческото наследство у нас и на Балканите. За съжаление и в издънките ние не сме новатори, а само жалки имитатори. Както каза един министър на културата: "малко бутафорийка не вреди". Но дори и по отношение на бутафорията има доста да се учим от македонците

Виртуална разходка из заплашената от унищожение Палмира: http://www.kaemena360.com/360/PalmyraTour/

На Балканите все още строят паметници, напомнящи на нещо средно между Холивуд и Мадам Тюсо. Там изгарят от желание да се сдобият с престижни емблеми - ако може като западните, ама да излезе по-евтинко, пише И. Дичев. Не споделям нагласата на онези образовани елити, които употребяват понятието "кич", за да изразят презрението си към простодушния народен вкус. За мен кичът е нещо много по-важно: той задава посоката на глобалната имитация в модерния свят. Как протича този процес ли? Първо, определени културни емблеми натрупват международен престиж благодарение на човешкия и медиен обмен, а най-вече - заради постепенното превръщане на планетата в единна икономическа система. Престиж означава астрономически цени, сложни естетически тълкувания, масов туристически интерес. В този нов, взаимообвързан свят цениш не онова, което изразява дълбоки ценности на твоята собствена култура. Цениш нещо, което другите ценят. На следващия етап онези периферни народи, които не са успели да натрупат богатства и авторитет, пожелават сами да се сдобият с престижните емблеми и така да се присламчат към другите. Ама ако може да излезе по-евтинко. И постъпват точно като бедните граждани навсякъде по света: понеже не могат да си позволят пътуване до Венеция, те украсяват хола си със светеща гондола. "И ти можеш" - това демократично обещание се реализира тъй да се каже естетически: и ти можеш да придобиеш емблемите. Междувременно изместването на красивичката форма от мястото и смисъла й я прави повърхностна, сладникава, безсмислена. Производството на кич като културна политика Балканите – най-старата периферия на модернизираща се Европа – вече повече от век въздигат производството на кич в културна политика. Да се изтрие омразното наше и да се догони престижното чуждо – ето сърцевината на националното строителство тук. Сред арсенала: бронзови владетели на кон и съветски генерали (за съответната част на региона), оперни зали в бароков стил и академична живопис, национални митове и национални поети-митотворци. Вносните емблеми, пренесени в една по-различна реалност, добиват един леко декоративен привкус – например тържественият бароков парламент в Тирана, където до 90-те нямаше особено интензивен парламентарен живот, или пък монументалната Гръцка национална банка, която отново и отново балансира на ръба на фалита. И Македония се опитва да си извоюва място под слънцето на историята Някои индустрии на кича имат по-сложна траектория: Западът е открил на мястото някакви специфики, които местните хора припознават като печеливши и започват гордо да връщат на същия този Запад като стока за износ. Гръцката античност и турският Ориент, открити от образована Европа през 19-ти век, стават обект на масови индустрии. Ще ги последват румънският фолклор през 30-те и българският през 60-те. Ще кажете: какво по-автентично от фолклора? Работата е там, че моделът на самофолклоризиране е внесен пак от Запад - във времето на немската романтика. Туристическите народи на периферията бързат на ускорени обороти да имитират направеното от другите, първо под ръководството на идеологическата държава, после – увлечени от печалбарството на прехода. Паметникът е много специален случай на кичозното пренасяне на празни от съдържание форми. България например, където съветската армия не беше произвела нито един изстрел, се покри с монументи на "освободителите", буквално имитирайки сталинския канон. Последваха ги хайдути, ханове, всевъзможни илюстрации от учебника по история, догонващи едни или други традиции, отдавна изоставени от Западна Европа. Известно време имитацията вървеше най-вече по линия на национализма: ние сме горда нация като европейските – нищо, че не уважаваме институциите и презираме интелигенцията си. Затова пък можем да имаме свъсени герои по площадите. Сръбският Роки и босненският Брус Лий Ивайло Дичев, професор по културна антропология Новата епоха насочи индустрията на кича към комерсиалното. Вместо да се мъчат да наподобяват високите образци на героичната модерност, балканците все по-охотно се впускат да имитират популярната култура. В Скопие разходката от гарата до моста над Вардар и чаршията ви превежда край вероятно най-отрупаното с монументи на квадратен метър пространство в света. Стилистиката на "антиквизацзията" е нещо средно между Холивуд и Мадам Тюсо. Целта на младата държава е да си извоюва място под слънцето на историята между трима ревниви съседи, които я обявяват за част от себе си. Всичко това е придружено от барокови орнаменти от стиропор, залепени върху социалистическите блокове, цвето-музикален фонтан под Александър Велики и триумфална арка, каквато вече е била вдигната през 1936-та в "малкия Париж" - Букурещ. И, разбира се, във всеки един от тези случаи политическата мотивация на кметове или неправителствени организации се преплита с желанието на медиите да привлекат глобална аудитория, а на бизнесмените - да си направят реклама. Колкото по-идиотско е начинанието, толкова по-голям е интересът. Така скулптурата на Роки вкара скромното сръбско селце Житище в глобалните новини, а местният спонсор, производител на пилета, чиито агенти се разхождаха с пилешки маски сред журналистите в деня на откриването, си набави нечувана реклама.В Косово бившият американски президент Бил Клинтън, бомбардирал Сърбия, бе почетен с цяла статуя, която лично отиде да открие. А образите на Буш и Блеър са обект на музейно увековечаване. Самите сърби пък, преживели лудостта на няколко войни, се насочиха стилистически и тематично към глобалните герои на популярната култура. Село Житище се прочу със статуя на Роки от филма със Силвестър Сталоун. Тръгнаха да изобразяват Джони Вайсмюлер в родния му Чачак заради ролята му на Тарзан - един персонаж, който бил въплъщение на сърбина: започва с нищо в джунглата и оцелява. А със статуята на Брус Лий в босненския Мостар неуспешно опитаха да върнат времето назад, когато сърби, хървати и бошняци са били деца и са гледали филмите му. Обектът просъществува три месеца, преди да бъде вандализиран и махнат. След турбо-фолка и турбо-капитализма на 90-те се появи дори термин за новата мода: турбо-паметници. Особеностите на българския кич В България специфичен жанр на днешния балкански кич е масовият стоеж на крепости, финансирани с пари на Европейския съюз. Строеж значи: зъбери, бойници, кули, катапулти, измислена от проектантите местна легенда и всичко останало, което сме виждали по филмите. Истински крепости, само дето излизат по-евтинко, защото се строят масово и типово. 35 такива обекта са построени досега по съмнителни исторически хипотези и въпреки протестите на експертната общност. За повечето от тези крепости историята не е запазила дори име, камо ли планове. Обикновено става дума за усвояване на средства (често пъти по европейската Програма регионално развитие), а когато в дадена община се завъртят едни такива пари, печелят и строителни фирми, и експерти, и корумпирани чиновници, и кой ли не. Дали тези обекти ще донесат някакви приходи от културен туризъм или по-скоро ще натоварят общините с разходи по поддръжката им? Специалистите дълбоко се съмняват, че германският турист ще прояви интерес към подобна бутафория, където му се предлага да се маскира в средновековни дрехи и да се дуелира с жена си. Един обикновен кладенец в Плиска По-същественият въпрос е ролята на този комерсиален кич, дошъл да замести соц-идеологическия. Защо римски и средновековни крепости? Ами много просто: България опитва отчаяно да се представи за част от Запада, за наследник на Рим и християнството - така, както в социалистическия период се присламчваше към славянството. Да съхраняваш един замък през вековете, да го обитаваш, да го изпълваш с легенди – цялото това изпуснато време може в миг да се прескочи с кичозното евтино подобие, което спестява човешко усилие. Имитираш набързо няколко прости емблеми и историята е поправена, ти си се оказал като онези със славното минало. Е да, казват ви култур-популистите, но хората именно на това се радват. Те чудодейно са се отървали от балканската провинция, озовали са се право в сърцето на културата - такава, каквото я изобразява фентъзи-жанрът. Така кичът подчертава неравенствата в глобализиращия се свят: Кара ни да забравяме истинския контекст на живота си и да живеем в далечни декори, произвеждани масово от големите центрове. Защо е така важен кичът на Балканите? Защото елитите са нелегитимни, често избутани на върха от поредната социална неразбория, без достатъчни местни ресурси да държат властта в една или друга сфера. Оттук идва и отчаяната нужда да се захванат за някаква чужбина, която да ги легитимира. Чуждата култура, сведена до сладникава, евтина форма, е един вид нашивка на пагона. Абсурдна като перуките, които носят съдиите в бившите английски колонии в Африка, за да спазват британската традиция. http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-18670451

ДОЦ. Д-Р ГЕРГАНА КАБАКЧИЕВА: ЗА КРЕПОСТИ И КУЛИЧКИ СЕ ДАВАТ МИЛИОНИ, А БЪЛГАРСКИЯТ ЕФЕС ТЪНЕ В БОДИЛИ От “Посредник” се срещнахме с доц. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музеи към БАН, малко след като тя приключи описа на откритията на тазгодишните разкопки в археологическия резерват Улпия Ескус. Разкопките, чийто ръководител е именно доц. Кабакчиева, се осъществяват на територията на село Гиген благодарение на проект, финансиран от Министерството на културата. Кабакчиева е работила в колектив със своя докторант Николай Русев, с другата й докторантка, Калина Стоянова, както и с една студентка от Софийския университет, магистър по археология. Работници от село Гиген, както винаги, са помагали в разкопките с ентусиазъм, тъй като там има малки възможности да се намери работа. “Продължаваме проучванията на една много голяма сграда в центъра на римския град. Най-вероятно това е дворецът на управителя му”, коментира Кабакчиева. Тя отчете, че секторът, който изследват, е доста разрушен, но въпреки това като археолози и учени имат много добри резултати. “Най-важният за мен е, че успях да установя стратиграфията на тази сграда във времето на нейното обитаване. В нея са били представяни всички обществени събития на града. Ескус е бил най-големият град в земите на днешна Северна България. В тази сграда са били посрещани императори, управители на провинции”, сподели за “Посредник” археологът. Доц. д-р Кабакчиева разказа накратко предисторията на тези разкопки. Още при първите разкопки, проведени от проф. Теофил Иванов през 1952 година, е била разкрита тази приемна зала. Тя е била изцяло облицована с мрамор и снабдена с римското подово отопление хипокауст. След 2000 г. уви доста малко от тези красиви интериорни украси са останали за археолозите. Това е онази сграда, в която е намерена уникалната мозайка, експонирана в Регионалния исторически музей - Плевен. Със съжаление доц. Кабакчиева сподели, че има доста днешни проблеми в древния Ескус. “Най-наболелият за мен е неговото поддържане и опазване. Когато пристигнахме за началото на археологическия сезон това лято, обектът беше обрасъл с треви над метър и половина и с храсти, които бяха станали вече дървета. С наши сили и с помощта на кмета на Гиген, Красимир Първанов, успяхме поне известна част да почистим, така че да може посетителите - българи и чужденци, да видят това, което е Ескус”, сподели Кабакчиева. Ежедневно там са посрещали над 20-30 туристи. Доц. д-р Гергана Кабакчиева не е пропускала да ги попита как са стигнали до това място и откъде са се информирали за него. Отговорът е бил, че знаят за Ескус и че се интересуват от него. “Това правеше за мен болката още по-голяма. Аз помня какво беше Улпия Ескус само преди две години, когато беше почистено заради посещението на участниците от Лимес конгреса през 2012 г. Сегашното му състояние ще увреди археологическите останки на обекта, ако не се вземат спешни мерки - да бъде почистен още тази есен! Камъкът е една природна даденост, която се влияе от органичните натрупвания и тези треви могат много да го увредят. Болката за доц. д-р Гергана Кабакчиева е силна, тъй като тя работи в Улпия Ескус от много години. Участието си в тези разкопки е започнала още като студентка първи курс. “Моите спомени за откритията в Ескус са твърде много, но явно е дошло времето да се обобщи тази информация. За съжаление, много средства за археологически публикации не се дават, дават се за други неща”, сподели тя. Доц. Кабакчиева е подготвила текст към научно-популярна разработка, брошура за Ескус, като се надявала да направи на място свежи и хубави актуални снимки. Това не е могло да се получи заради тревите. Дори Храмът на Фортуна не е почистен. “Направих преди четири години един практически семинар в Ескус с магистри - дипломанти от Висшия архитектурен институт и тогава задачата им беше да разработят защитно покритие на сградата, която сега проучваме. Тогава възникна тази идея и ние трябва да допроучим сградата и да затворим архитектурния план на целия комплекс, който дотук е над 4 000 кв. метра. Може би тази сграда е била разположена на четири улици. Заемала е два квартала, на практика това е най-голямото частно жилище в древния град”, коментира доц. д-р Гергана Кабакчиева. Тя обобщи, че много от помещенията са били снабдени с хипокауст. Намерили са много фрагменти от цветни стенописи, които са украсявали стените в тези помещения. Едната част на сградата е била представителна за посрещане на гостите и приемане на гостите, а другата са се разполагали покои на управителя и неговата фамилия. Археолозите са проучвали публичната част. Стана ясно, че едно от помещенията е изцяло облицовано в мрамор, било е много красиво и цветно. Използвана е техника в различни схеми - ромбове, кръгове. “От лилав, тъмносин, бял и различни други цветове мрамор се прави подова мозайка. Същото това помещение е било изцяло облицовано по стените, работя по конструкцията на тази украса. Тя е била поставена, когато са свалени стенописите и при свалянето на тези фигури. Миналата година намерихме човешко лице, което означава, че действително има не само растителни и животински орнаменти”, сподели доц. Кабакчиева. Намерили са един забележителен за археолозите паметник от времето на Античността - седяща фигура на богинята майка или Magna Mater. Доц. Кабакчиева поясни, че в Мала Азия е наричана Кибела, в Гърция - Хера, в Западните провинции - Юнона. “Както и да я наречем - това е божеството, което закриля дома, семейството, фамилията. Най-вероятно този паметник е бил поръчан като култов от частно лице. Допускам, че това е самият обитател на тази голяма сграда - един от тези управители на града, който е живял в нея. По отношение на нейното частично унищожаване - това е станало, когато християнството е прието за официална религия и са издадени една поредица от закони, с които се забранява влизането в храмовете, заповядва се да бъдат унищожени. В Ескус е имало дълговековна традиция, хората трудно са се разделяли с подобни, духовно свързани с тях паметници и за тази връзка говори мястото, в което тя беше поставена”, обясни доц. Кабакчиева. Намерили са скулптурата в насип, който е защитавал канал. “Вместо да я продадат, този мрамор или да го изгорят в някоя пещ и да стане на вар за нови строителства - те са я погребали ритуално, най-вероятно за да бъде запазена от времето. Подобни паметници в Ескус имаме много. Още когато се проучва гражданската базилика в северния край на форума беше намерена една прекрасна статуя от мрамор на бог Аполон. Без главата, но въпреки това тя беше също закопана под подовото ниво на сградата. За мен това е доказателство, че въпреки официалните разпоредби, местните жители са отдавали своето значение и за тях е било трудно да разкъсат духовната си връзка”. Не само в Ескус, но и в централна Северна България не е намирана подобна скулптурна творба като седяща фигура на богинята майка. При разкопките са били намерени изключително много монети, които според Кабакчиева също помагат за цялостното реконструиране на историята - не само на сградата, а за живота и обитаването през различни времена на Ескус. “Един факт, който от миналата година проследяваме и тази година беше потвърдено отново е, че в средата на 13 век средновековното селище, което през това време съществува над руините на древния град е било опожарено и разрушено от татари. Едно нашествие на татарите има по това време от 1240 г. до 1250 г. в района на Долен Дунав и Ескус също е пострадал по това време”, разказва увлекателно археологът. Сред откритията са още част от мозайка, интересна бронзова фибула, която е била изключително рядък тип в земите на Древна Мизия, както и бронзов пръстен с гема от карнеол. “Върху него е изобразено божество, но ми трябва доста по-силна лупа, защото е много малка, за да разпозная точно кое е божеството. Вижда се, че е с дълга дреха и в профил надясно, но все пак тепърва ще се изясни”, сподели Кабакчиева. За бъдещето на този археологически резерват тя е доста разтревожена. “Анастилоза за тази сграда ще бъде трудно, съвсем частична би могла да бъде за някое помещение. При реализирането на този тип проекти, финансирани от Министерството на културата, се изисква да бъде направена и така наречената аварийна консервация. „Тук е мястото да спомена, че секторът, в който ние работим е доста разрушен и това ни даде идеята да укрепим част от вече разкритите зидове. Първо, за да добият известен релеф и да бъдат запазени по този начин, до момента, в който разработим проект за консервация и частична реставрация. Това може да стане, когато цялата сграда вече е проучена. Това, което говорите за анастилоза е идеята ми да бъде направена такава за храма на Фортуна. Там е възможно това да се случи, но трябва да има желание от страна на политици, от страна на административно ръководство и едно солидно финансиране”, коментира доц. Кабакчиева. В Улпия Ескус се правят разкопки повече от 100 години. Тази година се навършват 110 години. С много усилия от нейна страна 2000 година е бил обявен за археологически резерват. Тя е смятала, че по този начин по този начин ще привлече интереса и вниманието на държавните институции и съответно ще се полага по-голяма грижа за този град. “Ескус не е на черноморския бряг, не е София, но не забравяйте, че Ескус е най-големият древен град в земите на Северна България. Най-красивата древна декорация има в Ескус. Сградите тук са много. Когато беше Лимес конгреса, подготвих табели на всички големи комплекси, които са разработени. Поставяла съм информационни исторически текстове и илюстративен материал за единствения античен град в България. Той дава изключително много перспектива за неговото разкриване и подготвяне за туристическо посещение. Ескус се намира до голямата река Дунав. Би могло да се организира и туризъм по реката. Въпреки това се прехвърлят отговорности и се казва, че Ескус е публична държавна собственост. Ескус е много голям за един археолог за един учен, за да поеме на плещите си цялата отговорност за този обект”, отчита Кабакчиева. Стана ясно, че укрепената площ е 18 хектара, което е 18 хиляди декара. Преди години доц. д-р Гергана Кабачиева е успяла с общинското ръководство да ги подтикне да кандидатстват по различни програми, за да бъдат направени пътищата. Пътят до Ескус тя определи като фантастичен и на европейско ниво. “А при самия обект човек стига до финалната точка, която е една затворена порта, с храсти пред нея. Това е изключителна болка за мен и в момента, когато се върна ще напиша до министъра на културата доклад, за да се обърне внимание. Не може по този начин! Не може за някакви малки крепости, кулички, паланки да се дават хиляди и милиони левове, а Улпия Ескус да тъне в немара. Когато тръгнах за разкопките и моите колеги от чужбина чуха, че имаме някакво финансиране, нямате представа какъв беше възторгът от тяхна страна. След конгреса получавах месеци наред благодарствени писма, че са имали възможност да посетят да видят Ескус. А днес българският Ефес тъне в тръни и бодили”, завърши Гергана Кабакчиева. http://posredniknews.com/site/vodeshti/127-nai-vazhnoto/51055-dotz-d-r-gergana-kabakchieva-za-kreposti-i-kulichki-se-davat-milioni-a-balgarskiyat-efes-tane-v-bodili

мдам, забавен е нашият професор, особено когато се изказва за неща, от които си няма ни най-малко понятие.

Банда също е римски/ромейски термин.

предложението за почит към 900-те финландци, сражавали се в състава на имперската армия се приема /то и японец даже сее бил из нашите земи/. Ама дай да не разводняваме темата, защото май това е целта на някои участници в темата.

явно покрай лятната ваканция си упущил тази тема, драги: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17649

Айде, почна се троленето на тема русофили-фоби и пр. микроби. И къде точно в темата подвигът на българските опълченци се омаловажава? Гербов прави разбор доколко е достоверна една литературна творба, което според мен е малко безсмислено занимание, поради факта, че досега педантичен по историческите въпроси поет не се е пръкнал, но не това е идеята на "Епопеята на забравените".

ето една показателна статия написана 'по канона' - с употребата на популярни маркетингови похвати от типа на: 'баба ви може да не е имала проблем с глутена, ама е живяла във други времена и се е хранела здравословно'. Като аргуметни, авторката споделя 'личен опит' и бълва общи разсъждения, изпадайки в чести лирически отклонения, но не дава нито едно сериозно доказателство за вредата от глутена. Но разбира се хората са готови на всичко, за да припечелят, ръсейки заблуди на килограм /а обикновено има кой да им се връзва/: http://www.jenatadnes.com/hrana-za-tialoto-i-dushata/zdravoslovni-zabludi-a-baba-mi-kato-tsyal-jivot-e-yala-hlyab/

особено в светлината на последните генетични изследвания, където се оказа, че произходът на 'прабългарите' по никакъв начин не е свързан с Азия, всичките там тюркофилски еквилибристики са напълно безпочвени и архаични, също както и строят, който ги лансираше навремето.

Ах този Лео Меси на историята, този Тукидид на футбола -A Защо Божидар Димитров настъпи мотиката? Е, как защо. Заради интелектуални излишъци Вече няма особено значение дали Божидар Димитров ще бъде пенсиониран по настояване на интелектуалци и част от академичните среди, или ще продължи да произвежда увлекателни медийни сюжети с героично-комичен привкус. След летния фарс с чудотворното кайначе в Голямата базилика в Плиска каквото и да каже директорът на НИМ, то ще се приема като приказки на човек, обсебен от някаква мания. Сигурно някой ден случката ще се изучава в журналистическите факултети като пример за това какво правят медиите, за какво могат да служат и за какво не бива да се използват. Вероятно и в историческите факултети покрай комедията около свещената вода ще се заговори за допустимите и недопустими употреби на историята. Нека първо в резюме да припомним какво стана. През юли при разкопки в Плиска археолози разкриха отдавна известен кладенец. Верен на обичая си да представя археологическите новости „малко по-секси”, директорът на НИМ обяви водата от кладенчето за свещена и разказа как преди години пророчицата Ванга му казала, че България „ке се оправи”, когато в Голямата базилика текне вода. Вечно жадните за чудо медии охотно тиражираха новината, а Божидар Димитров веднага намери и политическо приложение на водата. Реши ритуално да полее с нея министър-председателя, който от своя страна уми главите на двама свои министри. Вестник „Стандарт” обеща да бутилира свещената течност във флакончета и да я раздава безплатно от сергиите на „Лафка” за празника Голяма Богородица. Чуха се и гласове, че всичко това е поредната кичозна шарлатания, но не им се обърна особено внимание. Когато историк или археолог открие свещен извор и реши да свещенодейства около него, няма как негови колеги да влязат в сериозен разговор по темата, защото историята и археологията не се занимават със святостта, която от своя страна е предмет на агиологията като дял от богословието. Това са съвсем различни сфери на познанието. Сблъсъкът между история и археология, от една страна, и агиологията от друга, може би щеше все някак да се балансира и подреди, ако не беше фаталната намеса на медицината. Анализи на водата доказаха, че е силно нитратна и освен това съдържа опасни батерии от фекално естество. Така с едно леко усилие здравно-хигиенните власти омирисаха чудото. Формално погледнато нищо не пречи една вода да бъде свещена и без да е напълно чиста, но в българската менталност „свято” и „чисто” са неотделими. Още Левски така е подредил нещата и едва ли скоро някой ще ги промени. Следвайки вродения си инстинкт да усеща отдалече опасности, премиерът забрани употребата на чудодейната вода с амбулантни търговски и политически цели. И ентусиазмът около поредното археологическо чудо спихна. После от екрана на една телевизия Димитров с нетипична за темперамента му фалцетна интонация помоли Бойко Борисов да каже на министър Москов да не изследва точно сега водата, защото била замърсена от дрехите на работниците, които копаят в кладенеца. Всуе. От Районната здравна инспекция вече бяха извършили пъкленото си дело и бяха установили, че водата е лайняна. Така за две седмици между 24 юли и 10 август чудото отстъпи място на житейската проза. Професор Ивайло Дичев инициира подписка за пенсионирането на Божидар Димитров, която за няколко дни събра над 2300 подписа. В случая бройката не е толкова важна , а нещо друго. Сред подписалите личат твърде много имена на експерти точно от области, за които Божидар Димитров претендира да е ненадминат познавач. По утвърден обичай последва и контраподписка, даже две, но с доста приглушен интелектуален блясък. Сега нека видим как се стигна до лятната комедия с чудотворното кладенче. Божидар Димитров е безспорно явление от годините на прехода. Той е par excellence медиен продукт. Медиите го направиха това, което е и изглежда пак те ще го унищожат, но не без негово съучастие. В началото на 90-те той беше зам. директор на НИМ и оставяше впечатление на положителен герой. Разкрепостен, енергичен и много комуникативен, тогава той водеше битка за оставане на музея в сградата на съдебната палата. Само по себе си превръщането на съда в музей през 80-те години е било глупост, но и връщането на стария ред тогава изглеждаше като нова глупост. Много бързо зам. директорът на НИМ се превърна в любимец на репортерите от културния ресор. Той не отказваше информация и от неговия кабинет те никога не излизаха с празни тефтери. Освен това лесно скъсяваше дистанцията и повечето бяха на „ти” с него. Винаги имаше някакво повече или по-малко значимо събитие - археологическа находка, разкрити иманярски похождения, дарение на нови ценни експонати или нещо друго. Всичко това си вървеше в комплект с неговите интерпретации, винаги сладкодумно поднесени, твърде атрактивни, макар и не всякога достоверни. Лека полека се получи нещо като негласно споразумение между него и репортерите – „аз ще ви държа в течение за всичко, което става в музея, както и по всякакви теми от историята, а вие ще ме държите на страниците си в постоянна актуалност.” Той винаги беше готов с коментар по всяка тема от обширното поле на българската история. По времето на Костов изпадна в немилост и беше уволнен, но при царя пак се върна като директор на музея. После започна да води телевизионни предавания и екранът го направи национално значима фигура. Така бавно и полека се сдоби с нещо като медиен монопол върху историческото наследство и темите на миналото. Също така постепенно медиите го удостоиха и с научното звание „професор”, което той продължава смирено да носи. Във филма „И корабът пътува” на Фелини има един любопитен епизод. Известен оперен бас демонстрира пред публика в корабната кухня как с ниските тонове на гласа си може да приспи кокошка. Освен кокошката там заспа и един журналист. Нещо такова прави и Божидар от години. С гъгнив басов тембър облъчва по-простодушната публика (а тя винаги е доминираща) със своите интерпретации на исторически, политически и други теми. Предполагам, че не само аз, но и вие сте забелязали как всяка баналност и дори глупост, произнесена с дълбок бас, придобива особена значимост, както и всяка умна мисъл, поднесена с фалцет, звучи смешно или глупаво. Та това е част от харизмата на Божидар, но има и друго. Той наистина е сладкодумен събеседник, който сръчно съчинява версии. Няма значение колко са достоверни. Наскоро Даниел Смилов формулира тази техника за интерпретиране на миналото като „закон за изключеното второ” или щом нещо е могло да се случи по определен начин, значи точно така е станало. Този изследователски маниер е родил и професионален фолклор сред историците. Когато за детайлите около някакво събитие от миналото няма никакви известни данни, се казва, че тези работи само Божидар ги знае. Медийните му разкази са прости и достъпни, понякога поднесени с фриволен и дори пиперлив език, което масовата публика харесва. Друга причина да бъде харесван е патриотичният му патос. Понеже е голям патриот, простодушната общественост го приема за голям учен и историк. В това няма логика, но е така. В живота не всичко е логично. Но оттук следва и нещо друго. Всеки, който възрази на някоя от неговите тези, лесно се оказва национален предател, нихилист и родоотстъпник. В което пак няма логика, но работи. Тук бих добавил, че има нещо силно отблъскващо в професионалните патриоти. Те са всъщност професионални тарикати. Най-отблъскващото е, че държат отечеството непременно да бъде обичано точно по техния примитивен, безкритичен и истеричен начин. Уж следвайки заветите на Ботев, те смятат за висша национална добродетел „силно да любят и мразят”, но предимно мразят „със сърце зло в злоба обвито”. Но нека се върнем на Божидар. Явно постоянното присъствие в медиите създава зависимости като наркотик и човек постепенно губи чувство за реалността. Това се случи и с него, започна да ръси глупости и да прави глупости. През 2007 година организира кичозното държавно погребение на цар Калоян в брониран саркофаг, върху лафет, с военни почести и т.н. Той беше в основата на глупавия скандал около „Митът Батак”, който преди години злепостави цялата академична общност. Конфликтният проект на немския професор Улф Брунбауер и българската докторантка Мартина Балева тогава имаше за цел да изследва технологиите за митологизиране в историята, което нито е нещо ново, нито е особено оригинално, но Божидар, както и други общественици, бяха прочели заглавието съвсем първосигнално. През лятото на 2010 г. проф. Казимир Попконстантинов при разкопки на о. Свети Иван откри мощехранителница със свети мощи, най-вероятно на св. Йоан Кръстител. Без да е ясно като какъв (тогава беше министър без портфейл) Божидар си присвои ролята на говорител и главен попечител на находката, с което доста раздразни археологическата колегия. През 2012 г в средновековен некропол в Созопол беше открит т.нар. вампир - скелет на мъж, прободен в гърдите с железен кол, относително често срещана практика през Средновековието. Божидар веднага се яви като попечител на вампира, който бързо се превърна в туристическа атракция. Тогава някакъв шегаджия пусна в интернет снимка на Божидар до скелет от русалка, деликтен намек, че май прекалява с панаирджийските атракции. Наскоро по повод на някаква банална простотийка на български футболист (драскал по стените на Колизеума) Божидар обясни, че това е стара българска традиция и средновековните крепостни зидове били пълни с графити, най-често с порнографско съдържание, поради което и поведението на футболиста не би трябвало да бъде строго укорявано, защото той явно се придържа към националната традиция, макар и да не го знае. По-интересното в случая беше друго. Директорът на НИМ, без по нищо да личи, че се шегува, обяви, че 70% (sic!)от средновековните българи са били грамотни, понеже порно графитите били изписани граматически правилно. Не е ясно откъде и по каква методика е стигнал до тази цифра. Налага се да уточним, че първата официална статистика относно българската грамотност е за 1879 г. и тогава тя е малко над 3 (три) %. В началото на миналия век е около 30% и някъде около Априлския пленум трябва да е стигнала средновековното ниво, каквото се привижда на Божидар Димитров. Преди няколко години в акваторията на Созопол беше открита лодка еднодръвка. Божидар смело обяви, че е от времето на Ной, но после се оказа, че е от XI век. Неотдавна по повод на един новооткрит глинен съд за дестилация, датиран около XI век, той също така смело заяви, че явно средновековните българи са изобретили и ракията. Налага се да обясним, че алкохолът не е единственият продукт, добиван чрез дестилация и директорът на НИМ би могъл това да го знае. Могат да се посочат и други примери за панаирджийско отношение към историята, но и тези не са малко. В академичните среди отношението към Божидар Димитров винаги е било меко казано противоречиво. Някои се отнасят с откровена погнуса и грижливо го отбягват. Други се отнасят по-скоро иронично. Смятат го за безобиден лаладжия, който ръси нелепости по вестници и телевизии, но иначе е добър мениджър на музея, популяризира историята като наука и ревностно брани националната кауза, т.е. върши и полезна работа за народа. Ако някой ги попита дали точно от такъв тип популярност има нужда историята и от кого точно трябва да бъде бранена националната кауза, вероятно трудно биха отговорили. Има и такива, които го приемат за сериозен учен. В кулминацията на скандала около вълшебното кайначе Божидар получи висока оценка от БАНИ - поканиха го за академик. БАНИ е Българска академия за наука и изкуство, а основен аргумент за поканата отново беше родолюбието. Наблюдатели се чудеха дали последното И в името на академията не е форма за множествено число, но истинските вицове за този бастион на науката предстоят. Ако трябва да обобщим, ироничното отношение към Божидар Димитров изглежда е доминиращо, но иронията не е активна позиция, както твърди, вече цитираният Даниел Смилов. А съдбата на българското културно и историческо наследство има нужда именно от гражданска ангажираност, от сериозен и компетентен разговор, от който да последва стратегия за развитие. От няколко години Божидар като истински попечител на националното историческо наследство се е заел с неговото възстановяване. Строи крепости и възстановява храмове. Не е ясно кой точно му е възложил тази родолюбива мисия, но той упорито я следва. Особено след като се разбра, че страната може до 2020 година да усвои около 300 млн евро европейски пари за тази цел. Концепцията на Божидар е крепостите да се възстановят до зъбер, а храмовете до керемида. Така ще станат по-атрактивни и ще обслужват нуждите на туристическата индустрия. Дали по този начин ще се запази автентичността на паметниците, е отделен и явно маловажен въпрос. Божидар е родом от Созопол и изглежда някак разбираемо да третира националното историческо наследство, както созополска хазяйка третира свой имот. За да може по-лесно и бързо да се усвояват парите, бяха инициирани и промени в законодателството, които да позволят на кметовете сами да решават какво точно и как да се реставрира. Кметовете, естествено, ще трябва с някого да се консултират, а има ли по-подходящ за целта от вездесъщия Божидар Димитров. Чак сега историци, археолози, художници и реставратори разбраха, че директорът на НИМ не е безобиден лаладжия и с неговата енергия и стратегия страната може да се превърне в бутафорно туристическо зрелище. А самите паметници може да бъдат необратимо унищожени и то точно от уж най-ревностния им защитник. На Божидар внимателно и с потискаща яснота беше обяснено, че няма как на базата на субструкцията на една сграда да се правят категорични изводи за нейната суперструкция. Иначе казано, не е възможно от запазените основи да се съди за цялата конструкция, за етажите, прозорците, покрива или фасадата. По аналогия с подобни сгради от същия период, но построени другаде, това също не е възможно. Поради което от петдесетина години като международен стандарт в тази област е прието, че коректната реставрация трябва да завършва там, където започва хипотезата. Който се интересува от подробности, може да ги намери в твърде подробната и прецизна статия на проф. Тодор Кръстев (в. „Култура”, 17 април 2015). През май водещи експерти в тази сфера, архитекти, археолози и реставратори, се обединиха във форум „Културно наследство” и започнаха организиран отпор срещу замисленото от Божидар Димитров. Изправен пред техните чисто професионални аргументите, той започна да буйства. По една от водещите телевизии през май той заяви, че в цяла Европа през Античността и Средновековието се е строило по един и същ начин, описан от Витрувий. Което е не просто невярно, а глупаво. Макар десетте книги за архитектурата на Марк Витрувий, живял през първи век, действително да са упражнили сериозно влияние върху ренесансовата архитектура в Италия и други западни страни, тяхното влияние по българските земи през Античността и Средновековието нито е изследвано, нито е доказано. От изявлението на Божидар излиза, че ако искаш да изучаваш византийската архитектура, няма защо да ходиш до Турция или Гърция, отиваш примерно във Франция или Испания, гледаш и си готов. Подобно твърдение на практика зачерква няколко научни области – история, история на архитектурата, археология, изкуствознание. (Между другото в агенция ПИК, една от медиите защитаващи Божидар, в негово интервю името на Витрувий е изписано като Вит Руй, явно поради специфичната грамотност на журналиста. Това мислех да не го пиша, защото звучи като заяждане, но не знам какво ми стана.) В същата телевизионна изява директорът на НИМ заяви, че онези, които го упрекват, че прави бутафории, са невежи и не знаят смисъла на думата бутафория. Според речниците, с които той се е справил, бутафория е нещо направено от леки материали като картон или шперплат, а неговите крепости и храмове били от камък и тухла. Без да влизаме в спор с речниците, ще отбележим, че бутафорията не е материал, а преди всичко отношение, поради което може да се направи от всичко, дори и от камък. Бутафория може да се направи и от думи и често се случва в отделни медии, поради което има бутафорни политици, както и бутафорни професори. По принцип при коректно воден спор на едни аргументи се отговаря с други аргументи. При липса на убедителни аргументи понякога опонентите си служат с аргументи ad hominem, т.е. произтичащи от личността на опонента, примерно че е грозен, сакат, пъпчив, носи очила и т.н. Точно с такива аргументи започна да си служи и Божидар Димитров. Започна да нарича противниците си задници, невежи, сволоч, неграмотни. Журналистите страдали от интелектуална недостатъчност, проф. Тодор Кръстев бил международен мошеник, проф. Ивайло Дичев бил абсолютно неизвестен, а проф. Калин Янакиев трябвало да се подстриже. Това с подстригването издава милиционерски рефлекс, но тук няма да говорим за битността на Божидар Димитров като служител на ДС. Покрай аферата с вълшебното кладенче той съвсем сериозно заяви, че никой от опонентите му не може да води сериозен спор с него и никой не може да го бие на негова територия, защото бил Лео Меси на историята. Със същия ефект можеше да каже, че е Тукидид на футбола. Както и да завърши сагата около Божидар Димитров, тя сигурно ще стане повод за поучителни изводи относно бъдещите употреби на медиите и историята. Трябва да е станало ясно, че медиите сами по себе си не произвеждат власт, не дават смисъл, те само тиражират и увеличават в мащаб. Една малка глупост чрез медиите може да стане или да изглежда голяма. Трябва да е станало ясно, че не е добре да се правят глупости през август. Тогава няма събития, парламентът не работи, министрите почиват и медиите изпитват глад за новини, поради което всяко лято някой вижда я бяла акула край Поморие, я гаечен ключ и следи от жигула на Марс или пък обявява точна дата за края на света. В такава ситуация една малка глупост като шаманския ритуал на Божидар Димитров в Плиска може да се превърне в епохално събитие. Покрай шетнята около свещеното кладенче трябва да е станало ясно и друго. За какво може и за какво не може да служи историята. У нас в миналото тя служеше преди всичко за пропагандни цели, беше инструмент за патриотично възпитание, т.е. нещо като пръчка-показалка. Тя може да върши и тази работа, но ако системно и само за това се използва, тя се поврежда. От известно време отделни професионални тарикати я гласят за нова употреба - прислужница на туристическата индустрия. Българската история не заслужава това унижение, но за това друг път, защото този текст и без друго доста се проточи. http://reduta.bg/v2/article/%D0%B0%D1%85-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%82%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0

според компютърните симулации - масовите измирания ускоряват еволюцията при оцелелите видове /което се потвърждава и палеонтологично - например с бързата еволюция влечугите през Перм или на птиците след измирането на динозаврите/: Computer scientists find mass extinctions can accelerate evolution At the start of the simulation, a biped robot controlled by a computationally evolved brain stands upright on a 16 meter by 16 meter surface. The simulation proceeds until the robot falls or until 15 seconds have elapsed. Credit: Joel Lehman A computer science team at The University of Texas at Austin has found that robots evolve more quickly and efficiently after a virtual mass extinction modeled after real-life disasters such as the one that killed off the dinosaurs. Beyond its implications for artificial intelligence, the research supports the idea that mass extinctions actually speed up evolution by unleashing new creativity in adaptations. Computer scientists Risto Miikkulainen and Joel Lehman co-authored the study published today in the journal PLOS One, which describes how simulations of mass extinctions promote novel features and abilities in surviving lineages. "Focused destruction can lead to surprising outcomes," said Miikkulainen, a professor of computer science at UT Austin. "Sometimes you have to develop something that seems objectively worse in order to develop the tools you need to get better." In biology, mass extinctions are known for being highly destructive, erasing a lot of genetic material from the tree of life. But some evolutionary biologists hypothesize that extinction events actually accelerate evolution by promoting those lineages that are the most evolvable, meaning ones that can quickly create useful new features and abilities. Miikkulainen and Lehman found that, at least with robots, this is the case. For years, computer scientists have used computer algorithms inspired by evolution to train simulated robot brains, called neural networks, to improve at a task from one generation to the next. The UT Austin team's innovation in the latest research was in examining how mass destruction could aid in computational evolution. In computer simulations, they connected neural networks to simulated robotic legs with the goal of evolving a robot that could walk smoothly and stably. As with real evolution, random mutations were introduced through the computational evolution process. The scientists created many different niches so that a wide range of novel features and abilities would come about. After hundreds of generations, a wide range of robotic behaviors had evolved to fill these niches, many of which were not directly useful for walking. Then the researchers randomly killed off the robots in 90 percent of the niches, mimicking a mass extinction. After several such cycles of evolution and extinction, they discovered that the lineages that survived were the most evolvable and, therefore, had the greatest potential to produce new behaviors. Not only that, but overall, better solutions to the task of walking were evolved in simulations with mass extinctions, compared with simulations without them. Practical applications of the research could include the development of robots that can better overcome obstacles (such as robots searching for survivors in earthquake rubble, exploring Mars or navigating a minefield) and human-like game agents. "This is a good example of how evolution produces great things in indirect, meandering ways," explains Lehman, a former postdoctoral researcher in Miikkulainen's lab, now at the IT University of Copenhagen. He and a former student of Miikkulainen's at UT Austin, Kenneth Stanley, recently published a popular science book about evolutionary meandering, "The Myth of the Objective: Why Greatness Cannot Be Planned." "Even destruction can be leveraged for evolutionary creativity." This research was funded by the National Science Foundation (NSF), National Institutes of Health and UT Austin's Freshman Research Initiative. Funding from NSF was provided through grants to BEACON, a multi-university center established to study evolution in action in natural and virtual settings. The University of Texas at Austin is a member of BEACON. Evolutionary biologists in BEACON assisted Miikkulainen and Lehman in designing the research project and interpreting the results.

е защо пишеш тогава тук? И без това глупавите ти фантазии никой не ги чете.

вероятността е както и всяка друга, предполагам.

Хип-хип, ура!

Не, няма нито граници, нито се поддава на регулация.

Маркетингът си е маркетинг.

Важното е народът да се лови и да дава луди пари за глупости. Създаваш изкуствен проблем и предлагаш точно твоя продукт за решаването му.

Знаете ли, че преди 2007 година никой не го е интересувал за глутена в хляба, пастата, сладите? Не просто никой не се е интересувал, а почти никой не е знаел какво е глутен. Дори в момента хората, които рекламират този начин на хранене не знаят какво е глутен. През 2008 година се случва нещо епохално – Опра обявява, че ще проведе триседмична безглутенова диета , което популяризира тази нова култура. Малко по-късно в пекарна в Денвър започва да се продава първият безглутенов хляб. През 2010 година хората полудяват по безглутеновата сватбена торта на Челси Клинтън Днес безглутеновата индустрия намира пазар за милиарди по цял свят. Но има ли някаква причина да ядем храни без глутен? Глутенът е съставен от два протеина открити основно в пшеницата и други зърнени култури. Тези два протеина наречени глиадин и глутенин взети заедно образуват глутен – подпомага изхранването на растителните ембриони, а в храната играе ролята на сгъстител. Много прилича на лепило, именно глутенът придава тази еластичност на тестото. Науката и псевдонауката зад безглутеновата истерия През 2011 година проф. Питър Гибс(професор по гастроентерология) публикува проучване, в което разкрива, че глутенът причинява гастроинтестинални разтройства у пациенти с Цьолиакия – автоимунно заболяване причинено от глутен. Но това проучване не дава отговори какво би причинило глутенова непоносимост у хора без цьолиакия. Авторът повтаря проучването, като този път премахва от диета на тестовите обекти всички странични дразнители или алергени, които биха могли да компрометират проучването – лактоза, някои консерванти като бензоат, пропионат, нитрити, сулфити и въглехидрати, които трудно се абсорбират. В новия експеримент участват 37 тестови обекта, които не страдат от цьолиакия, но при които безглутеновата диета е подействала положително. Две седмици са хранени с храни без глутен или без споменатите по-горе дразнители. След това хората са хранени с допълнително 16 грама глутен (високоглутенова диета), 2 грама глутен и 14 грама млечен протеин (нискоглутенова диета) или само 16 грама млечен протеин (плацебо). Всеки е преминал през трите типа диети, за да си служи като собствена контрола. Получените резултати са били изключително странни и показват, че пациентите съобщават, че страдат от гастроинтестинално разтройство, но без това да е причинено от някакъв дразнител. Или с други думи този ефект е психологически – хората си внушават, че изпитват тежко болестно състояние, което е причинено от глутена в диетата. Oчевидно глутенът води до неприятни физиологични ефекти само при хора, които страдат от цьолиакия. Пазарът на безглутенови продукти Интересен е фактът, че безглутеновата мода, която завладя света, тръгна от САЩ, а там според статистически прогнози 1 на всеки 133 страда от цьолиакия. Това означава, че останалите 122 човек нямат причина да не консумират продукти с глутен. Притеснително е, че много от потребителите се самодиагностицират, че страдат от глутенова непоносимост. Други смятат, че като цяло подобни продукти са по-здравословни или просто може да отслабнеш с тях. В САЩ 25% пазаруват безглутенови продукти, защото смятат, че са по-здравословни. 19% смятат, че с подобни продукти могат да контролират теглото си. 18% са видели, че техен близък има положителен ефект от подобна диета и са решили да пробват. 17% смятат, че подобни продукти имат по-високо качество, а 16% смятат, че са с ниско количество на въглехидрати. Само и единствено грешни схващания поради недостатъчно осведоменост. Пазарът за безглутенови продукти расте и това се вижда не само от финансовите резултати. Хората са луднали по тях и то без да си дават сметка защо. Ако преди време безглутеновите продукти са се броели на пръсти, те постепенно са заемали малко пространство в магазините, а днес вече има специализирани магазини за тях. Според компанията за маркетингови проучвания Mintel , до 2016 година приходите от продукти без глутен ще достигнат над 15 млрд. $. Търговците виждат огромните възможности за печалба и използват абсурдни начини, за да отхапят парче от нея. Продукти, които традиционно не съдържат глутен се рекламират, че са безглутенови. Множество алкохолни компании например пуснаха безглутенова водка. Други подобни продукти са безглутенови ядки, пуканки, картофен чипс, оризови ядки. Дори хранителната верига Била пусна в България реклама на безглутеинова шунка. А най-тъжното е, че присъствието на “БЕЗ ГЛУТЕН” на етикета на продукта веднага покачва неговата цена. Така в България има специализирани магазини, в които продават обикновени, но безглутенови бисквити за 6.55 лв за 175 грама. Сода бикарбонат без глутен -3.79 лв за 200 грама. Оризови протеинови барчета без глутен (оризът не съдържа глутен) за по 3.49 лв. Безглутенова бира – 6.93 лв за 500 мл. Безглутенова ванилова захар – 1.53 лв за 8 грама. Безглутенова мая (дрожди без глутен…) – 0.77 лв за 11 г. Трябва ли ви сода без глутен? Източник: No Effects of Gluten in Patients With Self-Reported Non-Celiac Gluten Sensitivity After Dietary Reduction of Fermentable, Poorly Absorbed, Short-Chain Carbohydrates http://6nine.net/2015/08/21/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B3%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8/#more-1575

В края на краищата ако човек не се кефи на 10-ката, си има и седмица, а пък ''най-асоциалните'' юзъри ползват Линукс.

Това си е паразитизъм.

Гладиаторски бой красял императорски храм Мраморната плоча с внушителните размери от 115х83 см беше намерена от археоложката Мария Камишева в "Августа Траяна" Сцена на бой между гладиатори е украсявала стената на античен храм в Стара Загора, посветен на култа към императора. Мраморната плоча с внушителните размери от 115х83 см беше намерена от археоложката Мария Камишева при навлизане в дълбочината на културния пласт при спасителни разкопки на улица "Митрополит Методи" 55. Ясно личат фигурите на двама гладиатори, единият е с меч и щит, а другият държи копие или тризъбец и отстъпва от атакуващия го противник. На сантиметри от барелефа се виждат две херми (каменни колони, използвани за преграда на вътрешните помещения), те са украсени с мъжки глави с гладиаторски шлемове. Храмът е построен в края на тт, началото на ттт в. от н.е., установена е дори точната година - 303-та, чрез дарствен надпис, направен по заповед на управителя на провинция Тракия Емилий Александър в прослава на цезарите Галерий Валерий Максимиан и Флавий Валерий Констанций. Общо три дарствени надписа бяха намерени досега на обекта, който е в рамките на археологическия комплекс "Августа Траяна". Камишева очаква нови изненади при разкриването на по-долните (по-ранни) пластове. Междувременно на друг обект, намиращ се на петдесетина метра от древните римски терми и античния форум, беше намерена каменна стела с надпис на гръцки. Той все още не е разчетен, но податките са, че е от края на ІІІ век. Стелата е била преизползвана при градеж на основи на жилище през Средновековието. Археологът от РИМ в Стара Загора Мария Камишева с откритата каменна стела, на която е изобразена гладиаторска битка http://www.duma.bg/node/107022