Last roman

Георги Лозанов за Божидар Димитров: Езикът му го сваля от поста Председателят на СЕМ се пита дали нелепиците, които изрича директорът на НИМ, са прояви на преждевременна сенилност, или на културен инфантилизъм „Божидар Димитров отдавна е в графата „куриози на прехода” и не бива да бъде взиман на сериозно. Въпросът обаче е за директора на НИМ, в чиято публична реч няма как да присъстват думи като „сволочь”, твърди Георги Лозанов. Не съм обиден от квалификациите на Божидар Димитров, отбеляза пред „Площад Славейков“ Георги Лозанов. Председателят на СЕМ бе един от интелектуалците, наречени от директора на Националния исторически музей „сволочь“, тъй като се обявиха публично против възстановките на Димитров върху руини на крепости. „Божидар Димитров отдавна е в графата „куриози на прехода” и не бива да бъде взиман на сериозно – коментира Лозанов. – Въпросът обаче е за директора на НИМ, в чиято публична реч няма как да присъстват думи като „сволочь” и други такива, които дори не бих си позволил да цитирам. Подобна езикова разпасаност с трясък го изхвърля от институционалната сфера, за да го запрати в най-добрия случай „на маса” в някоя созополска кръчма. Езикът му сам го сваля от държавния пост, символично го уволнява. Ако още Емма Москова, когато й се наложи да се черви в парламента заради мръсната му уста, го беше уволнила в качеството й на министър на културата, нямаше да има нужда сега да се събират подписи за пенсионирането му.“ Георги Лозанов се пита „дали нелепиците, които изрича Божидар Димитров, са прояви на преждевременна сенилност, или обратното – на културен инфантилизъм, задържал мисленето му на ниво пясъчни замъци и крепости по плажа.“ Лозанов твърди, че е епизодичен герой в тази история, затова не той, а друг смята да съди Димитров за квалификациите: „Нямам предвид само Бог, но и специалисти в областта, изградили международен авторитет, които той клевети в медиите с познатото чувство за посткомунистическа безнаказаност. Само че, когато трябва да отговаря пред съд, едва ли ще му стигнат непроверимите твърдения и приказките за възрастни, с които баламосва широката аудитория. А и фактически той беше осъден от обществото с това, че успя да обедини срещу себе си 40 граждански организации (не знам дали останаха други), които работят за опазване на културното ни наследство.“ Министър-председателят Бойко Борисов вече заяви позицията си спрямо „строежите на Димитров“ на заседание на Министерския съвет, където застана против комерсиализацията на културното наследство и за правото на учените да решават съдбата му. „Не виждам обаче как Божидар Димитров ще се съобрази с последното, тъй като на него проблемът му е тъкмо в липсата на капацитет да участва в научни спорове, а дори и на елементарно възпитание в публичната размяна на мнения – продължава Георги Лозанов. – Той всеки път, след всяко археологическо разкритие извършва едно и също нещо – появява се неизвестно откъде, за да открадне дебата от експертните кръгове и да го изнесе в медиите, където може, вместо да го води с аргументи, да разпалва колективни страсти и да изглежда авторитет по темата. Но рисковете за правителството са далеч по-дълбоки от „строежите на Димитров” – те заедно с мито-поетичните исторически видения, трапезното патриотарство, битовия мистицизъм, ксенофобията, антиглобализма и носталгиите на Православната дъга са елементи от периодичните опити за превръщането на национализма в нова държавна идеология, подобно на марксизма и ленинизма по времето на соца. А това вече е една от големите заплахи пред свободата на мнения в днешното общество и пред съвременната културна идентичност на българина.“ http://www.ploshtadslaveikov.com/georgi-lozanov-za-bozhidar-dimitrov-ezikat-mu-go-svalya-ot-posta/

Пловдивските археолози попаднаха на уникална находка в Татаревската могила На уникална находка попаднаха доц.д-р Костадин Кисьов и екипът му при разкопките на Татаревската могила – по стените на отлично запазен глинен съд е отпечатан текст с гръцки букви. Според доцента той е от Iв.сл.Хр. Служел е за съхраняване на благовонни масла. Археолозите първо били изненадани, защото надписите обикновено са издълбани по повърхността на съдовете, а тук става въпрос за отпечатано в негатив писмо. Няколко обстоятелства потвърждават, че това не е целенасочен надпис. Предполага се, че съда е бил увит с пергамент, върху които е бил изписан текстът. Във времето когато това се е случило, се е ползвало мастило от сажди и естествени багрила, които са се отпечатали върху глината. От едната страна надписът е в хоризонтални редове, в съседство е под ъгъл, а на дъното на съда ясно личи отпечатък от прегъването на пергамента. Буквите са равни, което потвърждава, че става дума за щампа. Знаците са в „негатив“ и за да се прочетат ще трябва да бъдат обърнати. Макар да се е намирало в пределите на Римската империя, местното население не е ползвало латинския език, а тракийските племена са пишели с гръцки букви. Този надпис може да съдържа името на погребания в могилата. Той може да се окаже посвещение или заклинание. Накратко – би могъл да донесе много повече информация от един накит или златен предмет. И първата е, че местните са били грамотни - знаели са да четат и пишат. Предстои надписът да бъде консервиран и съхранен. След това се очаква да бъде и разчетен. Доцентът е сигурен, че това е уникална находка, която винаги ще бъде в центъра на експозицията, разказваща за този период от историята на човечеството и очаква към нея да бъде проявен интерес от чуждестранни археолози. Балсамарийят (както е названието на този съд) е открит при разкопаването на четвъртия гроб в Татаревската могила. Той е последният, разкрит от археологическия екип при спасителните разкопки на могилата и се счита за централно погребение. Всички, открити до момента гробове са датирани от I век сл.Хр. и са в период от около 50 години. Предполага се, че могилата е фамилна. Гроб №1 беше намерен на 3 м под върха на могилата и е християнско погребение с характерното полагане на трупа с ориентация изток-запад, а горните крайници са били скръстени в областта на таза. №2 и №3 са били съответно на 6 и 9 м по- надолу. И в двата гроба са били оградени с тухли, а положените са били изгорени на място. По-горният гроб е бил на жена, която вероятно е била от знатен произход. В гроб №3 е погребано дете. Гроб №4 е бил в изкопана в земята яма с размери 2 м х3,5м и е бил затрупан с дърва, а след това е извършено изгаряне. В североизточния ъгъл са намерени гробни дарове – 5 глинени съда и един малък железен връх на копие. Запазени са, защото са поставени след кремацията. Тъй като археолозите са намерили метален цинт, предполагат, че мъжът е бил обут със сандали с цинтове. След приключване на разкопките и реставрация на намерените предмети в Националния исторически и Пловдивския археологически музеи, ще бъде направена и изложба. Централно място в експозицията ще намери глиненият съд с надпис. А фотографска изложба на находките би могла да гостува и в Първомай. http://www.parvomai.net/news/197432/Plovdivskite-arheolozi-popadnaha-na-unikalna-nahodka-v-Tatarevskata-mogila

Проф. Калин Янакиев: Проф. Димитров е управител на кича Кой е той Проф. дфн Калин Янакиев е български философ, теолог, културолог и политик. Преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" по средновековна култура, християнска философия, а също и във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет, както и в НАТФИЗ. Деяна Павлова - Проф. Янакиев, преди дни бе обявено, че изворът в Плиска е със светена вода и премиерът Бойко Борисов бе покръстен. Вчера бе забранен достъпът до водата, защото бе открито замърсяване в нея. Как ще коментирате тези събития, светена ли е водата и какво се знае исторически за този извор? - Твърдо съм против търговията с подобни реликви, още повече когато за тази търговия предпоставка са някакви мними пророчества на прословутата Ванга, за които ни осведоми проф. Божидар Димитров. Възможно е откритото в Плиска да е аязмо, което означава извор, който има свещено значение. Никой не е установил обаче дали това е така, или става дума за източник, който е ползван за баптистерий. Това означава място, в което са извършвани кръщенията в тази базилика. Ако това е баптистерий, водата, която се намира в този водоизточник, според всички църковни правила трябва да бъде освещавана с чинопоследованието на тъй наречения водосвет. Без да бъде осветена, тази вода не може да се смята за светена. Още по-малко тя може да служи за лекарство за всеки, който я получи. Светената вода според православната традиция може да донесе полза на църковния вярващ, ако е осветена на църковно събитие, при събиране на църковна общност. Онова, срещу което протестирам, е щедро и на едро обявяваните от проф. Божидар Димитров сакрални открития. Припомних наскоро, че не за първи път проф. Димитров гръмко ни обявява за всякакви открития. Сред тях е едно отпреди повече от 10 г., когато бе обявил, че е открил Ноевия ковчег около родния си Созопол, който се оказа потънала турска гемия, за която созополчани знаят открай време. Протестирам не срещу археологическите разкопки в Плиска, а срещу опасността от бутафорно изграждане на редица исторически съоръжения, които уж трябва да привличат туристи. Също и срещу самообявяването на проф. Димитров за нещо като главен жрец на някакъв езически държавен култ. - Какво трябва да се направи? - Проф. Божидар Димитров не за първи път влиза под кожата на политическите лидери на република България. Бих призовал премиера Бойко Борисов да има доверие и на други историци у нас. Има хора, които отдавна се занимават и с археология, история и богословие и нека се консултира и с тях. А не да се доверява само на споменатия професор, който очевидно е превърнал откриването на различни реликви в свой частен бизнес. - Как ще коментирате и друго откритие, за което проф. Димитров съобщи - вампира от Созопол? - Това е комично и не се нуждае от какъвто и да било коментар. По-позорно е откриването на Ноевия ковчег. Вампирът стана известен поради анекдотичността на самия случай. В Плиска става въпрос за действителен исторически обект, по отношение на който проф. Божидар Димитров разпространява врели-некипели от типа на това, че в това аязмо, което е открито в този водоизточник, бил покръстен самият княз Борис. Всички сериозни историци знаят, че нямаме сигурни данни къде е извършено покръстването му. Сензация върху сензация. Не по-малко бутафорно и комично дори и за средно запознат с историята на България човек е направеното с църквата „Свети четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Който е влизал там, е видял, че в този недействащ храм има гробове на хан Аспарух, цар Ивайло, за когото съвременните историци се съмняват дали въобще е историческа личност, и на още няколко български владетели. Хан Аспарух не е християнин, Ивайло може би не е съществувал, какви са тези гробове там?! Символични ли са, реални ли са? Това наричам исторически кич и съвсем шеговито започвам да се питам дали не е добре директорът на Националния исторически музей да бъде произведен в управител на Националния исторически кич, съкратено НИК.

Предлагам да те цаним за консултант у УСА ))) Според един западен чичко - воден инженер: While you're correct that the albedo is lower, the balls have a UV reflective coating which seems to be one of the main focuses of the project. UV light causes the formation of bromates in the water, which are carcinogenic. No matter what color the balls are, the water will still be receiving a large amount of heat from the sun. But by being black, the balls won't reflect sunlight into the water. It doesn't make any sense to have a reflective ball that reflects light directly into the water. Direct sunlight will cause more growth of algae. Stagnation and stratification are issues faced in any reservoir and many places have dedicated machines and equipment to deal with it. Having an open surface isn't going to induce any deep mixing. The balls are filled with water, so it's unlikely they'll do any significant amount of spinning and given the smooth surfaces the water is more likely to run off the side of the ball than evaporate.

Само ще оставя това тук: http://www.nbcnews.com/science/science-news/deadliest-predator-mankind-wiped-out-ancient-mammals-study-finds-n409526

Забравеният 11 август Много от нас са виждали тази табела, както в София, така и в Пловдив. Хиляди хора минават всеки ден по тази улица. За съжаление прекалено малко са хората, които могат да ни кажат какво се е случило на тази дата и защо улицата носи това име. Предистория на битката на 11 август. След битката при Стара Загора, в която българските опълченци дават възможност на целия Преден отряд на руската армия да се изтегли към Стара планина и да заеме отбранителни позиции, турските сили предвождани от Сюлейман паша започват групиране за атака на прохода Шипка. Целта на османците е преминаване на планината и оказване на помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Срещу тази двадесет и седем хилядна армия се изправя новосформирания Шипченски отряд съставен от 7500 български опълченци с 27 оръдия.Боевете започват в ранното утро на 9 август и продължават до 14 август. Два дни след началото се състои решителното сражение. Битката на 11 август С края на сраженията на 10 август командирите на опълченците получават информация, че освен с бойните действия през деня, турските офицери са предприели действия по обкръжаването на отбраната на върха. Като единствена възможна предпазна мярка през нощта се започва разместване на защитниците, с което се цели образуване на резерв, който при нужда да се яви на застрашените позиции. Слез този тактически ход войниците започват укрепване на позицията. През тази нощ за всички отбраняващи връх Шипка става ясно само едно – с утрото ще настъпи решителният ден, път за отстъпление няма и единственото спасение е борбата докато пристигне очакваната помощ. Предводителя на турската армия Сюлейман паша решава да атакува с 22750 души редовна войска, 29 оръдия и стотици черкези. Призори боят започва. Турците откриват от засада огън по позицията на втора и трета опълченски дружини, но биват неприятно изненадани. През нощта подпоручик Кисьов с 18 стрелци заема позиция, която се указва много сполучлива – няколко залпа разгомяват турските стрелци. През това време артилерийският огън продължава близо два часа, с което дава възможност османската пехота да се приближи максимално до Шипченската отбранителна позиция. Пехотинците и черкезите нападат с диви викове и рев към окопите, но както и предишните дни са посрещнати на нож, мощен залп и камъни. Битката достига своя връх – в едно се смесват „Аллах” и „Ура”; боя на барабаните и екът на бойните тръби; стоновете на умиращите и цвиленето на конете. Артилерийския огън продължава да ехти безспирно и от двете страни. До обед Османските сили провеждат шест последователни свирепи атаки, но всичките са отбити. Най-жестоките и енергични са те срещу втора и трета опълченски дружини. Неприятелят е посрещнат от два реда окопи и обстрелван със залпове, при приближаването на първия ред, защитниците от втория ред се хвърлят на нож и отбиват атаката, като обръщат противника в безредно бягство. Въпреки неуспешните атаки на турците, положението на защитниците на прохода Шипка се влошава – около обед турците почти затварят обръча с убийствен огън и атака на Вейсел паша на шосето за Габрово. Около 12 часа на обяд атаките на Османската армия се засилват до краен предел- артилерията неспирно обстрелва връх Свети Никола; гъсти облаци барутен дим и прах обвиват защитниците, а в същото време турските стрелци прикрити от скалите обстрелват опълченците. Изморените бранители на прохода не спали три денонощия, останали без вода трябва да опазят позициите си почти с голи ръце поради липсата на боеприпаси и повредено оръжие ( въоръжени са с пушки „Шаспо” заменени по- късно с „Кринка” и „Бердана”). Под непрестанните турски атаки срещу Волинската височина, около 17 часа защитниците й я напускат. След превземането й османските части предприемат настъпление към Централната височина, с което ще реши изхода от сражението. Силите на опълченците вече са на привършване, а увереността им в победата е разбита поради липсата на подкрепа, привършващи боеприпаси и разбито оръжие. Само чудо може да спаси уморените защитници, прохода, че дори и войната. литогравия И чудото се случва! От редиците на трета дружина се запява „Шуми Марица”! Изправен, със сабя в ръка и песен на уста майор Челяев (заместник на подполковник Калитин – спасителя на Самарското знаме при битката за Стара Загора), без да обръща внимание на свистящите куршуми повежда българските войни към победата! Този зов за последен напън дава нови сили на опълченците. Турците започват финален щурм към Централната височина, към пеещите български бойци, които ги посрещат с последните си снаряди и патрони. Защитниците не трепват дори и в този момент... по шосето от Габрово се задават части от четвърта стрелкова бригада, яздещи буквално „по двама на кон”. Турците спират атаката си, а българските стрелци с мощно „Ура” ги изтласкват, след което се притичват на помощ на другарите си. Пристигналите руски стрелци въоръжени с пушки „Бердана” заемат веднага Централната височина. След тях пристига лично генерал Радецки начело на 16-та рота от 4-ти батальон, които от движение атакуват и отблъскват турците. Частите на Вейсел паша безсилни и обезверени отстъпват. Около осем вечерта със спирането на пушечната стрелба битката приключва. През нощта към прохода Шипка пристигат нови руски подкрепления, които обръщат балансът на силите и той вече е в полза на отбраняващите се. Битката за Шипка е една от най-важните битки по време на Руско-Турската война от 1877- 1878 година. Шипка е пример за безстрашието, упоритостта и презрението към смъртта, както и за бляскаво изпълнение на войнския дълг. Българските жертви дадени на този връх показаха на Европа, че този народ тъпкан петстотин години издига своя глас за свобода и е готов да пожертва живота си в името на Родината. Интересен факт е, че българското опълчение дава на Родината 13 генерала: • Георги Абаджиев - VII-а Опълченска дружина • Андрей Блъсков - II-а Опълченска дружина • Никола Генев - III-а Опълченска дружина • Янко Драганов • Георги Иванов - VII-а Опълченска дружина • Стефан Любомски - X-а Опълченска дружина • Кръстю Маринов - X-а Опълченска дружина • Данаил Николаев - V- Опълченска дружина • Иван Сарафов - X-а Опълченска дружина • Георги Тодоров - VII-а Опълченска дружина • Стефан Тошев • Ваклин Церковски • Иван Цончев Както и личности като: Олимпий Панов - I-а Опълченска дружина командващ артилерията по време на Сръбско-българската война. Димитър Петков – министър-председател на ХХVII-то правителство на България, кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание. Димитър Филов – един от основателите на съвременната българска армия; активен участник в Съединението; командващ Централната колона (корпус) на българската войска по време на Сръбско-Българската война. Баща на известния учен и политик Богдан Димитров Филов. Благодарим за представените материали на http://www.promacedonia.org/dibo/bo/bo_4.htm

На фона на безпрецедентната чалга истерия, подхваната от Божидар Димитров около 'свещената вода' от Плиска, имаме още един крайно съмнителен проект /в който участват все същите до болка познати 'стари муцуни', отговорни за издигането на повечето бутафорни крепости у нас/, целящ съвсем да опропасти омаскарения от соцреконструкцията археологически обект: Реставрацията на Голямата базилика в Плиска започвала до 10 дни, ще се изпълнява от консорциум "Армира 2013" До десетина дни консорциумът "Армира 2013" започва работа по реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Това каза пред "Дневник" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Отпуснатите от правителството пари за тази дейност, които по думите на Димитров възлизат на 119 хиляди лв., минават през музея. Преди време Божидар Димитров каза, че ще обяви обществена поръчка за тази сума. Днес той съобщи, че поръчка вече е имало, явил се е един кандидат - консорциумът "Армира 2013", и предстои вероятно днес до края на деня да бъде сключен договор с него. Директорът на НИМ не можа да отговори защо поръчката и крайното решение по нея не могат да бъдат намерени в сайта на Агенцията по обществени поръчки. Няма я и на сайта на музея, нито на този на Министерството на културата. Димитров разказа и как се е стигнало до консорциума от три фирми и в крайна сметка до един кандидат за поръчката: "Като разбрах кои ще се явяват за тая дребна сума - три фирми, ги извиках и им казах: Я направете консорциум, няма сега да се оспорвате и т.н. за 119 000 лева, да правите циркове Така трите компании, които възнамерявали да се явят отделно, стигнали до решението за съвместното участие. По думите на Димитров това той правел за втори път. За първи път така станало при реставрацията на Вила "Армира" от същия този консорциум "Армира 2103". Макар по думите на Димитров в консорциума да влизат три фирми, по данни на ДАКСИ те са две - "Софиийски строител" и "Стройекспрес-НН". Консорциумът участва в реставрацията на Вила "Армира" през 2012-2013 г., като общата сума на проекта възлизаше на близо 2 млн. лв., финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие" и съфинансиран от Европейския съюз и бюджета. Автор и ръководител на проекта пък е арх. Юлий Фърков, който беше избран от Божидар Димитров и сега за научен консултант и наблюдател на реставрацията на Голямата базилика. И определян от директора на НИМ като "най-добрия архитект". Компаниите в консорциума са свързани и с други проекти около Божидар Димитров. Той каза за "Дневник", че една от тях е правила Боянската църква, а друга - крепостните стени в Созопол. Отбеляза обаче, че фирмите, които имат необходимия лиценз за подобни дейности, са под 15 в България. Божидар Димитров предположи, че консорциумът ще изразходва тези 119 хиляди лева за около 20 дни и ще приключи дейността на този етап далеч преди зимата. След подписване на договора днес изпълнителите ще получат 30 на сто от сумата - за да купят камъни. Макар сега сумата да не е съществена, практиката е изпълнителите, започнали един обект, да го довършат. А и днес Димитров потвърди отново сметките, че цялостната реставрация на Голямата базилика се очаква да излезе около 8 милиона лева. Днес Димитров се отказа пък от наскоро лансираната своя идея за пълно изграждане и покриване на Голямата базилика, въпреки че това не фигурира в проекта, по който се работи - този на покойния архитект Теофил Теофилов, одобрен още през 80-те години на миналия век. Той потвърди думите си отпреди пред "Дневник", че проектът на Теофилов не предвижда пълната реконструкция, възстановяване и покриване на Голямата базилика. И затова тя все пак нямало да бъде направена напълно, обяви днес Димитров. Като английските абатства ще я оставим открита, без покрив, да вали, да тече да замръзва през зимата, да разпуква вече направеното. Твърдо ще се придържаме към проекта на Теофилов, който не включва пълната реконструкция и покриването на базиликата. Няма смисъл да дразним някои хора. А нека бъдещите поколения да решат", заяви той. Помолен да коментира думите на археолога Павел Георгиев, който прави разкопки на Плиска, че проектът на Теофилов е дискусионен от археологическа гледна точка, Димитров отговори, че винаги има спорове и дискусии около подобни проекти. Но отбеляза, че този план е бил одобрен от множество експерти. "И за Айфеловата кула дори 97 на сто от попитаните навремето преди построяването й са били против нея. Сред тях Ги дьо Мопасан и други общественици", отбеляза директорът на НИМ. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/08/12/2589487_restavraciiata_na_goliamata_bazilika_v_pliska/?ref=substory

как го правят в чужбина: Помпей се готви за възкресение За реставрацията и консервацията на античния град са отпуснати 130 млн. евро Помпей е затрупан под пепелта на Везувий на 24 август 79 г. Градът, погребан под вулканична пепел през 79 г. и свидетелство за славното минало на света, се готви да възкръсне – огромно предизвикателство за Италия и за археологията. Археологът е назначен за ръководител на обекта – повод за разгорещена полемика за условията за поддръжка на останките от Помпей, в който бяха установени свличания, срутвания, дребни кражби и широко практикувани плячкосвания от организирани престъпни групи. Осанна разполага с бюджет от 130 милиона евро, 96 милиона от които европейски средства, за консервацията и обновяването на града. ЮНЕСКО, който преди време заплаши да изключи Помпей от списъка за световно културно наследство заради царящата разруха на обекта, през март тази година преразгледа становището си. „Никога не съм присъствал на такава динамика в нашата наука – хиляди хора усилено се трудят, работим едновременно на 35 места в града“, обяснява пред АФП комисарят Масимо Осанна, отговарящ за проекта Помпей. Мозайка, открита в една от вилите на Помпей. Античният град, застинал във времето под пепелта на Везувий на 24 август 79 г., е втората туристическа забележителност в страната след римския Колизеум. С 2,7 милиона туристи през 2014 г. Помпей се бе превърнал в метафора за Италия – неповторима със своето художествено богатство, но неспособна да поддържа националните си ценности. Там младите помпейци са спортували преди изригването на вулкана. Неотдавна обектът стана предмет на статии на международните медии заради синдикалните брожения, които на няколко пъти попречиха на туристическите посещения. Сега положението се е нормализирало. „Вятърът се обърна към Помпей и резултатите са налице“, увери тази седмица италианският министър на културата Дарио Франческини при откриването, след 7-годишна реставрация, на „големия стадион”. Вятърът се обърна „Бяхме манипулирани“, казва със съжаление един от 120-те работници на обекта, пожелал анонимност. Сега на обекта кипи работа и това впечатлява. „Тук всеки е специалист в своята сфера – камък, гипс, фрески, мозайки…“, обяснява реставраторката Паола Зороастер, която работи на две крачки от агората – впечатляващия централен площад на града. „Всички сме избрани с конкурс и работим по 6 месеца. Условията са добри, защото преди реставрационните работи районът бе укрепен, за да се гарантира сигурността”, добавя тя. Резултатите са илюстрирани с откриването на изумителна изложба, където се виждат двадесетина от първите отливки на жертвите, овъглени от изригналия облак газ с температура от 300 градуса. Под модерна дървена конструкция с формата на пирамида, изградена в амфитеатъра, отливките на тези мъже, жени и две деца, застинали в мига на смъртта си, са свидетелство за най-осезаемата трагедия, сполетяла цял един град. От тази седмица до края на септември Помпей предлага и нощни посещения, придружени с лекции, видеофилми и конференции. Целта е да се разширят възприятията и опознаването на обекта. „Причината за състоянието на Помпей е комплексна – не само заради консервацията му, но и заради контекста, в който се намира”, признава г-н Осанна, имайки предвид икономиката на областта Неапол, белязана, както и голяма част от южна Италия, от „хронично икономическо изоставане”. Ръководителят на обекта настоява за изгражданео на директна ж.п. връзка от Неапол до Помпей. Площад Славейков

Айде без шистов газ в темата за делфини.

Пълни глупости, в общи линии.

Тракийските слонове да най-дългохоботестите слонове, ето защо се нуждаят от редовно подкастряне.

Кописът няма нищо общо с ромфеята. Четете повече и не изпадайте в патологични фантазии.

Идеална е. Пускайте я!

Откриха нов вид от семейство кучета за първи път от 150 г. Златният чакал, който живее в Източна Африка и Евразия, всъщност е два далечно свързани вида и единият от тях е нов вид вълк, твърди ново проучване, цитирано от "Нешънъл Джиографик". Наречен африкански златен вълк, това е първият нов вид от семейство кучеви – група която включва вълци, койоти и чакали – който бива откриван за последните 150 години. Африка е дом и на още два вида вълци – сив вълк и етиопски вълк. Въпреки че златните чакали изглеждат еднакви, евразийските животни са малко по-малки от африканските, с по-тесен череп и малко по-слаби зъби, задълбочен анализ на тяхната ДНК разкри два вида, които са се развивали отделно в продължение на хилядолетия. "Бях много изненадан от това откритие", заяви ръководителят на изследването Клаус-Петер Кьопфлай, биолог от Биологичния институт за опазване на видовете "Смитсониън" във Вирджиния, САЩ. Кьопфлай предлага преименуване на африканския чакал в африкански златен вълк, като се запази оригиналното име на видовете за евразийския златен чакал. http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/otkriha-nov-vid-ot-semejstvo-kuchevi-za-pyrvi-pyt-ot-150-g-6040300

Говорим за 4 в. Пр. Хр.

да, чудесен начин да обвиниш и осъдиш някой. Труднодоказуемо, но и труднооправдаемо, и поради това всяка необичайна смърт можела да се сметне за отровителство.

Археолози в Турция разкопават селище по-старо и от Чатал-Хююк: Archaeologists uncover human settlement dated to the dawn of civilization Aşıklı Höyük, a mound near the banks of the Melendiz River in southern Turkey, lies not far from the site of Çatalhöyük. Dated to about 7500 B.C., Çatalhöyük is famous for being one of the oldest and largest Neolithic sites ever found. But Aşıklı Höyük dates back even earlier, to about 8000 B.C. Though less known and considerably smaller than Çatalhöyük, archaeological excavations at Aşıklı Höyük have revealed a richly informative window on small-town life about 10,000 years ago, long before the pyramids, ziggurats, palaces, and other monumental features of the emerging, more expansive ancient cities of Mesopotamia and Egypt emerged on the landscape. First investigated by Professor Ian A. Todd in 1964, full-scale excavations of the site didn’t take place until 1989 under Ufuk Esin of the University of Istanbul. It became one of the largest excavations of the region, and is still the subject of archaeological investigations and research. The site finds included simple adobe house structures for a total of at least 400 rooms and as many as 70 burials beneath the house floors. The 1-to-2-room houses typically featured hearths, some houses with built-in earthen benches. Curiously, the houses were relatively dark inside, built essentially without doors and windows. “These houses had no door for entry,” stated Heval Bozbay, who has been a member of the Aşıklı Höyük research team since 2009. “To enter a house, they had to ascend an exterior ladder and go inside through an opening in the roof, then descend an interior ladder. The only source of light was the opening in the roof one used to enter, and one or two holes in a wall, far too small to be called a window by modern standards.” _______________________________________ Excavated structural remains of the 8th millennium B.C. Aşıklı Höyük. Credit Aşıklı Höyük archive. ____________________________________________________ A sub-floor adult burial in hocker position. Credit Aşıklı Höyük archive. _____________________________________________________ Obsidian stone and other objects made from basalt, granite and tuff were found among the artifacts. Located in an area with a geologic past for volcanic activity, the inhabitants of this community had convenient access to a rich supply of volcanic material to produce their goods, obsidian being a highly valued resource that, according to the researchers, may possibly have been a commodity of trade with far-off communities in Cyprus and Syria. Perhaps the most notable discovery relates to a peculiar 25-square-meter, square-shaped structure which showed evidence of a plastered interior painted entirely in red ochre. The investigation of the interior also indicated that in each corner there was a large stone upon which was placed a wooden post. “Archaeologists investigating the structure suggest that it was probably used as a ceremonial place, with evidence suggesting that a kind of fluid was poured at these ceremonies,” noted Bozbay. A temple or important communal building? This question still remains unanswered. ________________________________________ The special or communal building. The floor and walls of the building painted red. Different layers of the building can be seen on the bottom left corner of the photo. Credit Aşıklı Höyük archive. _______________________________________________________ Today, visitors to the site can view modern reconstructions of the houses and view the mound where excavations have been taking place. Research continues at the site and archaeologists hope that Aşıklı Höyük, like the other better-known Neolithic sites such as Çatalhöyük and Göbekli Tepe, will provide valuable insight on how early Neolithic people lived and how their communities formed the foundation upon which the great civilizations that ringed the Mediterranean were built. A more detailed article about Aşıklı Höyük, authored by Heval Boznay, will be published in the Fall 2015 issue of Popular Archaeology Magazine. http://popular-archaeology.com/issue/summer-2015/article/archaeologists-uncover-human-settlement-dated-to-the-dawn-of-civilization

Учени създадоха синтетични рибозоми: Highly sophisticated and common to all organisms, ribosomes – the tiny machines that make proteins in cells – are fundamental to life and are one of the most ancient cellular players. Their job is so critical that their structure and function are consistent across all life-forms on Earth, and some portions have even been found to be identical in all organisms examined so far. Needless to say, they’re a pretty big deal. And amazingly, scientists have just managed to create one in the lab. But that’s not even the most exciting part – the synthetic nanofactory even worked inside living cells and didn’t interfere with the native protein-making machinery. What’s more, it did a remarkably good job, functioning almost as well as the real thing. This could mean that in the future, scientists might be able to use these designer machines to create molecules of interest, such as therapeutic substances. To recreate these protein-making factories, rather than attempting to make a carbon copy of the native structures found inside cells, scientists from the University of Illinois at Chicagoand Northwestern University actually added a new feature not found in nature. Normally, when cells need to make a protein, DNA first gets transcribed into a blueprint called messenger RNA (mRNA). This is then fed through the ribosome, a functional unit made up of two constituent parts – a small and a large subunit – which together translate the instructions contained within the mRNA in order to string together the protein building blocks. When this process is finished, the subunits go their separate ways, ready to come back together for round two. But this was a problem for biologists trying to get artificial copies to work inside living cells, as the synthetic versions would partner up with the natural counterparts, interfering with normal protein synthesis and thus harming the cell. To get around this, researchers created artificial ribosomes, dubbed “Ribo-T,” in which the subunits are tethered together and thus inseparable. The scientists were actually skeptical that this would work, since it was long believed that subunit separation was pivotal for the process of protein synthesis. Remarkably, it seems that this assumption was wrong: Ribo-T retained the functionality of a native ribosome, successfully creating proteins in the test tube, the scientists report inNature. Moreover, it was even able to act in place of the real thing in bacteria lacking natural ribosomes, churning out enough proteins to keep the microbes alive. Of course, it isn’t as efficient as its natural counterpart, but as The Verge points out, those factories have had billions of years to perfect their role. Although synthetic ribosomes have actually been made before, they had a limited spectrum of use because they were restricted to certain mRNA sequences. But Ribo-T holds the potential to work on an array of sequences, possibly allowing the synthesis of a wide range of desirable proteins and thus opening up applications in medicine and biomaterials. And on top of that, scientists could use them to enhance our understanding of protein synthesis, possibly taking us a step closer to artificial life, although we are still far from that futuristic stage. http://www.iflscience.com/health-and-medicine/scientists-create-synthetic-protein-making-factory-works-cells

просто за епидемията трябва да се обвини някой.

Достигналата до нас в писмен вид защита на Апулей, обвинен в магьосничество, пред съда /средата на 2 век/: 1. Наистина, Максиме Клавдий, и вие, членове на съда, сигурен бях и не се съмнявах, че поради липса на доказателства известният стар нахалник Сициний Емилиан ще изпълни само с ругатни обвинителната си реч против мене, започната пред вас, преди да е съчинена у дома му. Но макар че всеки невинен може да бъде обвинен, изобличен може да бъде само виновният. Уповавайки се изцяло и единствено на това, аз - кълна се, че говоря истината! - си честитя, че ми се падна случай и възможност да защитя философията в очите на несведущите и да очистя себе си пред един съдия като тебе. Впрочем тези клевети на пръв поглед бяха тежки, а бяха и толкова внезапни, че затрудниха защитата ми. Както сигурно си спомняш, преди четири или пет дни, когато започнах да се съдя с Граниите от името на съпругата ми Пудентила, неговите адвокати неочаквано се нахвърлиха върху мене с готови клевети и започнаха да ме обвиняват в злодеяния с помощта на магия, а накрая - и в убийство на доведения ми син Понциан. Като разбрах, че това са повече махленски нападки, отколкото обвинения, като за пред съд, аз сам ги предизвиках да ме обвинят и ги подканих към това на няколко пъти. Тогава Емилиан, който виждаше, че ти вече си много ядосан и че от думи се е стигнало до дело, започна да се плаши и да търси някакво прикритие за своето безразсъдство. 2. И така, веднага щом го накараха да се подпише, той забрави за съществуването на братовия ми син Понциан, който - както малко преди това беше разтръбил - бил убит от мене, и внезапно замълча за смъртта на своя млад роднина. Но за да не излезе, че изобщо се отказва от цялото обвинение, той предпочете само да ме оклевети в магия - само в това, понеже по този начин е лесно да опозориш човека, макар че е трудно да го докажеш. Но не се осмелява да извърши открито дори това нещо: на другия ден подава жалба от името на моя доведен син Сициний Пудент, който е още съвсем невръстен, и вписва себе си като негов защитник, за да се прикрие зад крехката му възраст и да не носи отговорност за лъжливото обвинение. Ето ти нов начин да нападаш, скрит зад чужд гръб! А ако ти, с твоята изключителна проницателност, схвана тази негова хитрост и повторно му заповяда да поддържа от свое име обвинението, което е предявил, той обеща да го направи, но пак не се остави да го подтикнат към открита борба и вече, без да слуша дори тебе, упорито мята стрелите на клеветата от своето убежище. Така той избягва много пъти от опасността да бъде обвинител и се държи за изгодното положение на защитник. Впрочем още преди делото да започне, за всекиго беше лесно да се досети какво ще бъде обвинението, чиито глашатай и подбудител се страхува да го отстоява. Особено пък Сициний Емилиан: ако беше открил някаква истинска улика против мене, той никога не би се поколебал да смаже един чужденец с тези толкова тежки обвинения. Този човек много добре е знаел, че завещанието на вуйчо му е истинско, но все пак го е обявил за подправено; при това упорството му било наистина огромно, защото след като пресветлият мъж Лолий Урбик обявил, че по преценка на бившите консули то е съставено според закона и трябва да влезе в сила, този пълен безумец , на пук на височайшето заключение, се заклел, че все пак то не е истинско завещание! Така че Лолий Урбик с мъка се въздържал да не му наложи най-тежкото наказание. 3. Понеже се уповавам и на твоята справедливост, и моята невинност, надявам се че едно такова заключение ще прогърми и в този съд. Този човек съзнателно обвинява един невинен и изобщо не се притеснява, понеже, както казах, той вече е изобличаван в лъжа по едно много тежко дело от префекта на град Рим! И нищо чудно: както почтеният човек най-грижливо се пази да не повтори веднъж извършената грешка, така порочният я повтаря с нарастваща самоувереност и после колкото повече престъпления върши, все по-нагъл става. Почтеността е като дреха - колкото е по-износена, толкова си по-нехаен към нея. И затова, в името на моята непокътната почтеност, смятам за необходимо първо да отхвърля всички злословия, а след това да пристъпя към делото. Та нали аз отстоявам не само моята защита, но и на философията, а нейното величие се възправя срещу най-малкия укор, като срещу най-тежко обвинение. И тъкмо затова преди малко адвокатите на Емилиан избълваха с продажна словоохотливост толкова много измислици срещу мене лично, и толкова срещу философите изобщо, колкото е присъщо на несведущите хора. Впрочем може би изглежда, че тези користни дрънканици са заради възнаграждението, и че безочието им също трябва да се приспадне по тази сметка, понеже вече стана почти привично и позволено, когато някой трябва да бъде оплют, подобни побеснели хора да продават отровата на езика си. И все пак трябва да ги оборя накратко, било то само заради моята чест, за да не се стори на някого че по-скоро съм си признал, отколкото съм ги презрял, ако аз, който старателно се напрягам да не допусна върху себе си някакво петънце на безчестие, отмина с безразличие някоя от тези измислици. Струва ми се, е за един почтен и свенлив дух е естествено да се засяга дори от лъжливи хули, щом като даже онези, които осъзнават, че са извършили някакво престъпление, също силно се вълнуват и се сърдят, когато за тях се говори зле, макар че от как са започнали да вършат зло, са свикнали на хули и злословия и дори ако хората си мълчат, те самите пак съзнават, че могат с право да бъдат, упреквани. Ясно е, че всеки почтен и невинен човек, чиито уши са изнежени и незагрубели да слушат хули и злословия, който е толкова свикнал с похвалите, че обидата го учудва, страда в душата си много повече, когато незаслужено му се казва онова, в което самия той с право би могъл да упрекне другите. И ако случайно ви се стори, че говоря излишни неща и искам да се защищавам от съвсем нищожни нападки, нека тази моя слабост да се превърне в укор за онези, които имаха безсрамието да ме закачат дори за такива неща, а не в обвинение срещу мене, за когото ще бъде почетно да обори дори тях! Аpuleius - Pro se de magia liber (Apologia) http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=5&proizvedenie_id=8&kniga=295&lang=bg

Гледам всички 'разбирачи' на тема Съдебна реформа вече са се разписали ))

Фейсбук помогна за идентифицирането на ново насекомоядно растение: New Carnivorous Plant Species Discovered On Facebook There’s more to Facebook than just posting selfies – it’s also an important forum for scientific discoveries. The second largest carnivorous plant in the Americas has just become the first plant to be discovered through the social media site. The new plant species has been called Drosera magnifica (“magnificent sundew”). It was found on a single mountain top in eastern Minas Gerais in Brazil. The plant was discovered after amateur botanist Reginaldo Vasconcelos posted the photo on Facebook in 2013 while exploring the mountains near his hometown. Plant expert Paulo Gonella came across the Facebook photo a year later. Vasconcelos went back to the mountain with Gonella to further investigate. Alongside his co-auhors Fernando Rivadavia and Andreas Fleischmann, Gonella was able to confirm the carnivorous plant was a new sundewspecies. “I was really surprised when I first saw the picture posted on Facebook by Reginaldo Vasconcelos featuring this amazing new species. I was especially surprised, not only because it seemed to be a completely new species, but it was a gigantic plant,” Gonella tells IFLScience. Sundews are the largest group of carnivorous plants, currently consisting of approximately 250 species. Researchers describe the “new species for science” in the journal Phytotaxa. The plant can grow up to one and a half meters in length. Its thin, sticky leaves are covered with carnivorous glands that are visually attractive to small arthropods, like small flying insects, but are also deadly. In most Drosera species, the prey is suffocated and the glands secrete enzymes to slowly digest it. Researchers were surprised that the plant had yet to be discovered as the mountain on which it was found is accessible. Researchers say that this is an example of the great breadth of biodiversity in Brazil, and how little we actually know about it. “It makes you think: what is still out there, expecting to be discovered?” Gonella says They note that Facebook has previously played a significant role in helping researchers to become aware of the different areas in which plants grow as botanical enthusiasts share images and information from across the globe. This new discovery through Facebook may suggest that social media can be further utilized to bring amateurs and professionals together to make discoveries, according to the researchers. “The discovery of Drosera is not an isolated event. I already got many replies from colleagues that also have spotted potential new species in photos posted on Facebook, Flickr and discussion forums and are now preparing official descriptions. Social media has become an important tool as they approximate botanists and plant enthusiasts in their common interest in plant diversity,” he added. The plant is already categorized as critically endangered with the International Union for Conservation of Nature. Gonella says the first step to preserving our biodiversity is to know it, and the discovery of Drosera will strengthen this movement. “The conservation of this region is crucial, as it hosts unique and still poorly known flora and fauna that are severely threatened by human interference and invasive plant species. We are aware of a movement of local citizens that are fighting to turn this region into a State Park and we are actively helping them to make this come true,” Gonella says. http://www.iflscience.com/plants-and-animals/new-carnivorous-plant-species-discovered-facebook

Бизоните са избивани поголовно от европейските заселници, за да бъдат лишени индианците от основната си храна. Но за индианския геноцид някак си не е прието да се говори

Всичко има в магазина ))