Гардиън: Как САЩ подпомогна въздигането на "Ислямска държава"
Войната срещу терора, този безкраен поход, който започна преди 14 години от Джордж Буш, се оплита във все по-гротескни деформации. В понеделник, 1 юни, съдебният процес в Лондон срещу шведския гражданин Бхерлин Гилдо, който беше обвинен в терористични действия на територията на Сирия, пропадна, след като се разбра, че британското разузнаване е въоръжавало същите бунтовнически групи, в които обвиняемият е участвал.
Това пише авторът на британския вестник "Гардиън" Шеймъс Милн, който анализира пътя на въздигането на власт на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак.
Прокуратурата се отказа от случая, очевидно за да избегне срама на разузнаването. Защитата защити тезата, че продължаването на съдебния процес би било "оскърбление на правосъдието", тъй като има достатъчно доказателства, че Британската държава лично е набавяла "широка подкрепа" за въоръжената сирийска опозиция.
И под "подкрепа" се имаше предвид не само "несмъртоносната" такава (бронежилетки и военни машини), ами и тренировки, логистична подкрепа и тайното снабдяване с "огромна бройка оръжия". Докладите доказват, че МИ6 си е сътрудничела с ЦРУ в поддържането на канали за износ на оръжие от либийските складове към бунтовниците в Сирия през 2012 г. след падането на Кадафи, пише той.
Очевидно, че абсурдът да пратиш някого в затвора за нещо, което министрите и техните правоохранителни органи вършат собственоръчно, се оказа твърде голям. Но това е просто най-пресният подобен случай. Не чак толкова късметлия се оказа шофьорът на такси от Лондон Анис Сардар, който получи доживотна присъда една нощ по-рано, задето през 2007 г. е участвал в съпротивата срещу окупацията на Ирак от силите на САЩ и Англия. Въоръжено противопоставяне на незаконни инвазия и окупация очевидно не отговаря на дефиницията за тероризъм или убийство, включително и по Женевската конвенция.
Но тероризмът в момента е заел полезрението на наблюдателя. И никъде другаде по света това не важи с по-голяма сила отколкото в Близкия изток, където днешните терористи са утрешните борци срещу тиранията, а съюзниците стават врагове - често след конферентен разговор със западен политик и неговата объркваща прищявка, посочва Милн.
През последната година САЩ, Великобритания и останалите западни сили отново се върнаха в Ирак, предполагаемо за да унищожат свръхсектантската групировка "Ислямска държава" (по-известна като Ал-Кайда в Ирак). Това се случи, след като ИД превзе огромни територии от Ирак и Сирия и самопровъзгласи създаването на Ислямски халифат.
Кампанията не върви добре. Миналия месец ИД превзе иракския град Рамади, докато от другата страна на несъществуващата граница силите й превзеха сирийския град Палмира. Официалният франчайз на Ал-Кайда - Джабхат ан-Нусра, също бележи успехи в Сирия.
Някои иракчани се оплакаха, че САЩ си седи със скръстени ръце, докато всичкото това се случва. Американците пък настояват, че се опитват да избегнат цивилни жертви и твърдят, че постигат значителен успех. Неофициално запознати лица казват, че не искат ги видят как удрят по сунитски региони в една сектантска война и по този начин да рискуват да разстроят сунитските си съюзници отвъд Персийския залив.
Според него светлина върху това как се стигна дотук хвърлят наскоро разсекретени доклади на американското разузнаване, написани през август 2012 г., които обезпокоително предвиждат и - дейно приветстват - възможността за "Салафитско княжество" в Източна Сирия и контролирана от Ал-Кайда "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. В рязък контраст с тогавашните западни твърдения разузнаването към министерството на отбраната на САЩ (DIA) идентифицира в доклада си Ал-Кайда в Ирак (която става ИД) и нейни приближени салафити като "главните движещи сили на бунта в Сирия" - и заявява, че "западните страни, страните от Персийския залив и Турция" подкрепят усилията на опозицията да вземе контрол над Източна Сирия.
Повишавайки "възможността за установяване на провъзгласено или непровъзгласено Салафитско княжество", докладът на Пентагона продължава - "именно това е нещото, което искат силите на опозицията, за да изолират режима в Сирия, който е считан за стратегическа точка в шиитската експанзия (Ирак и Иран)".
Което описва доста добре случилото се 2 години по-късно. Докладът не е политически документ. Той е сериозно редактиран и има неясноти в изказа. Но изводите са ясни. Година след началото на бунта в Сирия САЩ и съюзниците й не само подкрепяха и въоръжаваха опозицията, за която знаеха, че се доминира от екстремистки сектантски групировки - те са били подготвени да одобрят създаването на някакъв вид "Ислямска държава" като своего рода сунитски буфер, който да отслаби Сирия - въпреки "смъртната опасност" за единството на Ирак.
Това, разбира се, не означава, че САЩ са създали "Ислямска държава", въпреки че някои от съюзниците й от Персийския залив със сигурност са изиграли роля в това - както спомена миналата година вицепрезидентът на Щатите Джо Байдън. Но в Ирак нямаше никаква Ал-Кайда, докато САЩ и Великобритания не нападнаха. А Америка определено използва съществуването на "Ислямска държава" срещу други сили в региона като част от по-мащабния си план за запазване на западен контрол, смята журналистът.
Сметките се объркаха, когато ИД започна да обезглавява западняци и да публикува изстъпленията си в интернет, а страните от Персийския залив в момента подкрепят други групировки в сирийската война като Джабхат ан-Нусра например. Но навикът на САЩ и на Запада да се заиграва с джихадисти, от който се опариха, датира поне от 80-те години на миналия век и войната срещу СССР в Афганистан, която тласна Ал-Кайда под опекунството на ЦРУ.
Той беше пренастроен по време на окупацията на Ирак, когато силите на САЩ, водени от генерал Дейвид Петреъс, спонсорираха мръснишка война в стил Ел Салвадор между сектантски отряди на смъртта, за да отслаби съпротивата на Ирак. Същото се повтори през 2011 г. по време на ръководената от НАТО война в Либия, където миналата седмица "Ислямска държава" завладя родния град на Кадафи Сирт.
Всъщност политиката на Запада и САЩ в унищожителния пожар, който е Близкият изток в момента, е класически пример на имперската тактика "разделяй и владей". Американците бомбардират едни бунтовници, докато подкрепят други в Сирия, и провеждат съвместни военни операции с Иран срещу ИД в Ирак, докато подкрепят военния поход на Саудитска Арабия срещу силите на хутите в Йемен, които се опират на Иран. Колкото и объркана политиката на САЩ да е често, слаби, раздробени Ирак и Сирия се вместват идеално в нея, пише Милн.
Ясно е, че "Ислямска държава" и зверствата й няма да бъдат победени от същите сили, които я доведоха в Ирак и Сирия, или чиито открити или прикрити военни действия са я насърчили през годините. Безкрайните западни военни намести в Близкия изток донесоха само разруха и разделение. Народите в региона са тези, които могат да излекуват болестта - не тези, които създадоха вируса.
http://offnews.bg/news/Свят-_12/Гардиън-Как-САЩ-подпомогна-въздигането-на-Ислямска-държава_514915.html
Освен това не е лошо Рицарят да си опресни спомените как точно Амиан Марцелин описва хуните и ги разграничава много категорично от аланите по отношение на външност. Но не в тази тема, където спамът му ще бъде изтрит.
