Last roman

"Форум културно наследство": Строителството на крепости и дворци руши паметниците Хипотетична реконструкция на порта, кула и част от крепостна стена на Трапезица, Велико Търново, 2009 г. Фотограф: арх.Тодор Кръстев [авторът] Загриженост за съдбата на българското културно наследство, застрашено да бъде необратимо увредено от нарастващата практика да се изграждат измислени бутафории на български културни ценности изразиха учредителите на "Форум културно наследство". Те изпратиха декларация до председателя на парламента, президента, премиера, Европейската комисия, Съвета на Европа, ЮНЕСКО и др. В нея настояват да се пази автентичността на историческите паметници и решенията за възстановяването им да се взимат, след като се произнесат експертите. "Дневник" публикува декларацията: "Ние, представители на нестопански организации, граждански инициативи, академични общности, професионални и творчески организации и експерти в областта на културното наследство, създаваме отворен кръг от партньори съмишленици, наречен ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, като страна в диалога с държавата за съхраняване на автентичността на българското културно наследство и за усъвършенстване на националната политика за неговото опазване в съответствие с международните документи, с принципите, методите и етиката на съвременната консервация и реставрация. Обединява ни дълбоката загриженост за съдбата на българското културно наследство, застрашено да бъде необратимо увредено от нарастващата практика да се изграждат измислени бутафории на български културни ценности, достигнали до нас частично запазени. Тъй като липсва достоверна информация за това как са изглеждали някога тези ценности, тяхната днешна реконструкция - възстановяване "до зъбер" и "до керемида", основано единствено на предположения, представлява недопустима фалшификация на истината за техния оригинал, която поразява неговата автентичност - истинност. Това е в противоречие със същностната етика на съвременната научна консервация и реставрация. Според нея автентичността представлява основно качество на паметника, което го прави безценно историческо свидетелство; то трябва да бъде предадено на бъдещите поколения в цялото му богатство, като "прозорец към историята". Поради това отхвърляме категорично днешната практика на ново строителство на крепости, дворци и църкви, която подменя миналото, решително се противопоставяме на агресивното, заблуждаващо широката общественост пропагандиране на тези практики от представители на държавни институции с недопустимо арогантен, обиден и клеветнически спрямо професионалните кръгове тон и заявяваме: Тази практика противоречи на международните конвенции, ратифицирани от България, на българския Закон за културното наследство, който изисква "максимално запазване на автентичността" на културните ценности, и на редица други международни документи и харти. Решенията за реконструкциите се вземат непрозрачно, често на политическо ниво, без професионален и експертен дебат по тях. В риск е поставена експертността, професионализма в опазването на културното наследство, утвърдени преди 50 години с професионалния кодекс на реставрацията - Венецианската харта, и с основаването на най-голямата международна експертна неправителствена организация в тази област – ИКОМОС. Деформирана е националната политика за опазване на наследството, тъй като приоритет в нея става новото строителство на измислени "паметници", за които досега са инвестирани десетки и се очаква да бъдат инвестирани стотици милиони левове, включително от европейски фондове. В същото време 40-те хиляди автентични български ценности реално се рушат - за тях държавната отделя едва 500 хил. лв. ежегодно. Създава се погрешна представа за културния туризъм – обществото е убеждавано, че една културна ценност може да стане "атрактивна" само ако се "вдигне" в бутафорен обем, докато устойчивият културен туризъм пази автентичността на наследството. Подценява се новаторското архитектурно творчество за интерпретация и представяне на наследството с участието на най-съвременни творчески методи и технологии и се лансират като успешни единствено иззидани от камък и бетон макети на измислени "паметници". Като имаме пред вид горното, настояваме: За диалог и партньорството между държавата и експертните общности за съдбата на българското недвижимо културно наследство, като ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО да бъде страна в този диалог. Считаме за важно диалогът да започне с оценка на днешната практика за опазване на културното наследство, проведена с национална и с международна експертиза. Предвид изключителната обществена значимост на поставените проблеми считаме за целесъобразно той да бъде публичен и да се проведе най-късно до септември на тази година, след което дебатът да продължи за усъвършенстването на националната политика в тази област - стратегия, законодателство и управление. Да се запази и утвърди експертното начало при вземане на решения за опазване на културното наследство. Във всички фази на проектите, които засягат културните ценности, решенията да бъдат вземани прозрачно и след научно-професионална оценка, с участието на компетентни експерти -проучватели и реставратори, както и на експертни граждански организации в съответствие с разпоредбите на чл.4 от Закона за културното наследство и в духа на Декларацията на Съвета на Европа за ролята на гражданските организации в опазването на културното наследство (Порторож, 2001), Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Фаро, 2005) и Декларацията на Съвета на Европа за културното наследство на XXI век за по-добър живот заедно. Към обща стратегия за Европа (Намюр,2015). За всички недвижими културни ценности да бъде прилагана научната консервация и реставрация при пълно съобразяване с международните документи, с принципите и методите за съхраняване на автентичността и за превръщането на културните ценности в продукти на устойчив културен туризъм с респект и грижа към тяхната автентичност. Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството с участието на експертни организации, включително и ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, да разработят специфични изисквания - методически насоки към проектите, свързани с опазване на културното наследство, реализирани със средства по европейско финансиране. Да се създаде задължително изискване (норма) решението за съгласуване на проектите за намеса по недвижимите културни ценности от световно и национално значение да се предшества от независима експертна оценка на въздействието на проектните предвиждания върху автентичността на културните следи. Оценката да се оповестява публично чрез националните медии и електронната страница на общината, на чиято територия е обектът, и да се съпровожда от публичен научно-професионален дебат. Понастоящем за всички проекти, които са в процес на изпълнение или в процедура за съгласуване, във връзка с които има подаден сигнал от експертни и граждански организации за опасност от нарушаване на автентичността, държавните органи, отговорни за културното наследство, да инициират незабавно независима експертна оценка. При доказано противоречие с международните документи и българското законодателство, установено в резултат на независима експертна оценка, да бъдат спрени всички проекти за хипотетични реконструкции, които нарушават автентичността на оригиналните културни ценности и на естествената им природна или урбанизирана среда. Да се осигури от страна на публичните власти навременна, публично огласена, предварителна информация относно намеренията за намеси в културните ценности, предоставена за целите на научно-професионален дебат върху тях. Да се въведе задължително конкурсно начало за всички проекти, свързани с опазването на културните ценности от световно и национално значение. Държавата да гарантира осъществяването на експертен мониторинг както върху състоянието на културните ценности, така и върху процеса на реализация на проектите за тяхното опазване. Да се създадат постоянно действащи обучителни програми за опазване на културното наследство и за културeн туризъм с цел изграждане на капацитет и разбиране в тази област на местните власти, религиозните общности, професионални гилдии и широката общественост. Заедно с това ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО апелира към българските медии да отразяват експертната гледна точка в опазването на културното наследство, да съдействат за повишаване на разбирането за принципите и етиката на реставрацията и за същността на устойчивия културен туризъм. Горните констатации и предложения са в духа и на писмото на ИКОМОС ИНТЕРНАЦИОНАЛ до българските власти от 8април 2015. Настоящата декларация е приета от ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО на неговата учредителна конференция на 29 май 2015." http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/06/01/2544865_forum_kulturno_nasledstvo_stroitelstvoto_na_kreposti_i/?ref=yellow_ip

алвомире, днес си настроен заядливо, чини ми се ))

там е проблемът, че не се консервира, а се бетонира, с което се нанасят непоправими щети на археологическите останки.

Национални руини, катапулт и... барбекю Колко е хубаво да има поводи за национална гордост - те ни внушават, че сме древни, героични, уникални в Европа и света. Приятно е да вярваш в такива неща - нищо, че цялата бутафория е чист кич, твърди Ивайло Дичев. Проблемът с масовото строене на бутафорно наследство има две страни, икономическа и културна. Да почнем с първата, която е по-лесна. Дотук става дума за десетки обекти и стотици милиони, наши български и пак наши, европейски пари. До сега са издигнати трийсетина такива обекта, готвят се още над сто. Уверяват ни, че строежът на крепости е инвестиция, която ще осигури приходи на общините. Обикновено като позитивни примери се дават места като Созопол и Белчин, където имало много туристи. Само че никой не си дава труда да направи разграничение между това колко човека отиват в Созопол заради бутафорията и колко – заради морето, респективно в Белчин – заради баните и планината. В общия случай обаче бутафорията не е доказала своята икономическа ефективност. Например една от първите крепости, така наречената Перистера в Пещера е отворена вече една година. За това време по информация от общината тя е била посетена от не повече от 15 000 души, практически само българи, четирима от които - специално поканени гости, което умножено по 2 или 4 лева на билет прави максимум 50 000 лева – крайно недостътъчно по думите на самия кмет. За поддръжката на крепостта, охрана, напояване, осветление, информация и пр. - по неговите думи -отиват към 80 000 лева годишно. При това положение избиването на три и половина милионна инвестиция е доста проблематично. Трудно можем да си представим какъв ще е притокът на туристи към Траянови врата край Костенец, а Кракра до Перник е пълно фиаско. Самата идея за бързи и лесни печалби от културен туризъм е нелепа: както отбеляза Георги Вълчев, съвсем запазената и добре известна крепост баба Вида не е помогнала особено на Видин, един град в много тежка криза. Как се "превъртат" едни пари в безсмислени инвестиции Става дума за специфичен случай на строителен балон, типичен за неолибералната икономика, където частни интереси обсебват и приватизират държавата. Не, това не е либерален пазар, където някой инвестира в атракциони и поема финансова отговорност за това: тук става дума за публични структури. Обикновено някакви безсъвестни експерти от София отиват в населеното място, уверяват ги, че са центъра на вселената, че крепостта им е мегаценност. Обещават да осигурят пари благодарение на връзките си на национално ниво, аранжират експертизите, контрират брутално всяка критика в медиите. Общините също имат своя интерес в това да превъртят едни пари и да създадат временни работни места - бедата е там, че наместо към нещо смислено, инвестицията отива неясно къде. Например в Белчин можеше тези пари да се хвърлят за прекрасните бани, в Костенец – за екотуризъм. А защо да не построят и един откровен декор, например замъка на баба Яга – но с инвенция, с талант, и по възможност – не върху археологически останки. Общините гледат една от друга, мерят си крепостите, кокетират с гражданите пред избори и тъй нататък. Цари Мали град в Белчин - дали хората ходят там заради крепостта или заради баните? Разбира се няма никакво проучване за потенциалния пазар на съответните обекти, хората, които се занимават с тях, обикновено не са ходили никъде по света и нямат идея за това, какво може да интересува съвременния турист. Обичайният репертоар на крепостите е удивително скучен и монотонен: имаме кули, зъбери, сводове, малко запазени руини, задължително катапулт, римски или средновековни одежди, с които туристите да се маскират и снимат, някой глинен съд, местна легенда, място за барбекю... Пропускам ли нещо? Трудно може да си представим човек, посетил две такива крепости, да иде на трета. Самата стратегия по спечелването на финансиране е изключително хитра: за пред европейските спонсори крепостите са атракции, целящи устойчвото развитие на местните общности; за пред медиите в България и местните хора те се представят като културно наследство и гордост /над римските крепости гордо се вее българският национален флаг/. В тази двойна хватка се улавят и потенциалните им критици: ако се възмущаваме от подмененото наследство ни се казва, че става дума за атракции, ако кажем, че тези атракции са ужасно скучни и глупави, - че не се гордеем както трябва с родното наследство. Как се унищожава културно наследство Откъм културния аспект на темата става дума първо за системното унищожение на археологическите обекти, върху които се излива бетонът. Специалистите у нас, а вече и в чужбина недоволстват от превръщането на археологията и реставрацията в прост строителен бизнес. Строежите се базират на хипотези, за да не кажем - на фантазиите на хора, явно лишени в детството си от строител „Лего“. По-тънък момент тук е самата подмяна на света, в който живеем – тъй както комунистите наситиха пространството с партизани, бронзови знамена и автомати, така сега неусетно ни опасват със зъбери и кули. Защо този период, а не друг? Защо средновековно, а не градско наследство? Защо камъни, а не екологични паркове?... Тези въпроси трябва да почнат да си задават местните общности – тъй както това стана в Пловдив, където позорно беше изгонен основният идеолог на бутафорията Божидар Димитров. Така наречената Перистера е посетена за година от едва 15 000 дши - само българи Другият момент тук е смисълът на операцията, културният хоризонт, в който тя се вписва. Много от тези обекти, в които се хвърлят милиони и надежди, нямат особен културно-исторически смисъл. Стражевите крепости край Белчин и Пещера дори нямат имена – "Цари Мали град" идва от една местна легенда, „Перистера“ било измислено от архитекта Фърков, който системно изгражда тези обекти /името дошло заедно със съответната легенда за гълъб и девойка/. Безмилостният културен популизъм Възможно ли е в една съвременна европейска държава да се изграждат крепости, които дори нямат име? Но дори когато става дума за някакъв значим обект /готвят ни Плиска, Трапезица/ – представяте ли си в Париж да се хванат да възстановяват Бастилията, във Виена – крепостната стена, и двете разрушени през 18 век? Какво точно казваме за себе си с този жест? Че не приемаме историята си такава, каквато се е случила, и се връщаме назад за втори опит? Обектите, за които говорим, още по проект се мислят като сцена за възстановки и ритуали от типа на болярски сватби и всякакъв кич от този род /разиграването на някаква битка било условия за отчитане на проекта, например за Траянови врата/. Ако някакви хора имат нужда от сцена, на която да играят, това разбира се е чудесно – нека наместо крепости има читалища, театри и зали. Но ако някой си мисли, че тук ще потекат германци, желаещи да играят на римляни, жестоко се лъже и най-добре бързичко да кажем на тези хора да не си трошат парите залудо. Фантазии за величие Накрая най-тежкият проблем: за кутурния популизъм. Колкото по-нелегитимно се чувства едно управление, толкова по-охотно отстъпва на граждански натиск. Излизат на улицата пет човека и властта оттегля съответната реформа, това ни е вече ясно. Как обаче функционира популизмът в сферата на културата? Ето как. Внушават ни, че сме древни, героични, трети по наследство, втори по мъжка потентност и тъй нататък. Ами приятно е да вярваш в такива неща, освен това – лесно е да убедиш в тях хора, които нямат пари да ходят по света, пък и да идат, едва ли харчат точно за музеи. Ивайло Дичев Нали забелязахте как ни продадоха тракийската изложба в Лувъра като българска? Ами колко хора знаят френски та да прочетат как точно е представена, кои са кураторите и тъй нататък. Е, така е и с националната гордост, каквото се каже тук – това е. И ако някой си позволи да се усъмни във величието на съответната бутафория - националните аятоласи тутакси насъскват медийните орди, критичния глас утихва и финансовите потоци пак потичат в правилната посока. *Изказване на учредения в петък / 29.5./ от 37 професионали, академични и граждански сдружения "Форум културно наследство", който си поставя за цел да се противопостави на бутафорната подмяна на средата, в която живеем. (бел.авт.)

Изявление на доц. Емануел Мутафов, директор на Институтът за изследване на изкуствата към БАН на конференцията: "Културно наследство: автентичност в риск": Повод за участието ми на този форум е убеждението ми, че патриотизмът изисква активна гражданска позиция. Подкрепата си Институтът за изследване на изкуствата при БАН за тази инициатива дава, заради някои публикации и реализации от последните години. Някои учени твърдят, че сигурните доказателства за строителните им интервенции върху археологически обекти са средновековните стенописи (за Търново) или западноевропейските гравюри (за Созопол, Небет Тепе, Кюстендил) и др. Проблемът за използването на подобни модели или извори като Трактата за архитектурата на Витрувий е обаче от компетенциите на изкуствоведите и архитектите в институцията, която ръководя. Тази употреба, която всъщност е злоупотреба с минало и манипулация на настоящето, със сигурност, има образователен и икономически ефект. Те обаче са краткотрайни и не показват отговорно и професионално отношение към автентичността. Във връзка с това се надявам експертите, събрани на този форум, да помислят над следните въпроси: осигуряване на възможност за проучване, гарантиране и доказване на автентичност и др., които бих тълкувал по следния начин. 1. Възможност за проучване. Липсват публикации в научната литература преди “реставрацията” (съобразно Венецианската харта, чл. 16). След „реставрационната намеса”, отразяваща дадено авторско виждане за архитектурния и художествен образ, се отнема всякаква възможност за следващи проучвания на оригинала. 2. Автентичност. Най-ценното качество на културното наследство е неговата автентичност – истинност, способността му да бъде историческо свидетелство, както е формулирано в редица международни документи, които България е ратифицирала като Венецианската харта, на Чезаре Бранди и др. Така наречената „реставрация”, „възстановяване на културно-исторически паметници” или „възстановяване на паметта” в действителност са типово, ново строителство. Още през миналия век започват усилия за пресъздаване на руините на знакови за българската история паметници в обекти, даващи идея за съответния тип паметници от даден период, но не и за неговите неповторими особености. Сега това строителство придобива масов характер. Очевидно тук доктрината на овластените културтрегери е “всеки град с типова крепост до зъбер”. 3. Доказателства за автентичността. Средновековните стенописи и миниатюри, както и западноевропейските художествени произведения от ХVІ-ХVІІІ в., не могат да бъдат използвани като достоверни извори за възстановяването на архитектурния образ на даден обект, включително на цял град. Те самите са артефакти, които носят условността на изкуството, както степента за третиране на модела от всеки майстор, който не е задължително да е добър или реалист. Като източници те се пропагандират в пресата, но няма научен труд, потвърждаващ основателността на тяхното приложение. Точно обратното! Средновековното изкуство няма изобразителен характер. Западните майстори са възпроизвеждали ситуация, която е формирана въз основа на влиянието на чужда за Балканите среда, опит, образци. Не по-малко неадекватна е претенцията, че се използват предписанията на Витрувий при строежа на късноантичните и средновековните крепости. Както е добре известно, най-ранните преписи на трактата на Витрувий датират от IX-XI в., останалите са от XIII-XV в., а придружаващите текста рисунки не са запазени. Затова границата между коментарите на Витрувий и не малкото други оригинални трактати рядко би могла да се определи. Ако така нареченото витрувианство е оказало мощно въздействие върху западноевровпейската архитектура, то неговото влияние върху византийската културна среда подлежи тепърва на доказване. Като класик мога отговорно да твърдя, че и в съвременните преводи на Витрувий придружаващите скици имат доста условен характер. Те представят личното тълкувание на текста от преводача-интерпретатор-изследовател. Такова например е гръцкото двуезично издание на трактата от края на ХХ в., в което за обективност се предлага и латинският текст, защото той предлага различни тълкувания. В случая с българската трактовка на Витрувий следствията са: унифициране, подмяна, имитация и, със сигурност, кич. 4. Изкуствоведите от БАН сме против днешните реконструкции, защото те са основани на пораждащи се една след друга хипотези. Те отразяват фантазиите и възможностите на своите автори, унищожавайки оригинала, върху който лежи бетонно-каменната структура на новия обем. Те фалшифицират и историята. 5. Съвременните реконструкции, както и тяхната среда, включваща т. нар „ефектно художествено осветление” (в червено и зелено) не само, че не отразяват духа на миналото, а не се включват адекватно в културния пейзаж. Те са и със съмнителни естетически качества. Рядко, ако, изобщо, се постига интегриране в природната среда, се наблюдава координация между археологически проучвания, градоустройствената дейност и опазване на природната среда, както е според „Ориентацията за приложение на Конвенцията за световното наследство”. При изписването и декорацията на нови църкви се получава същото – или произволно се копират стари изображения от субективно подбрани храмове или се правят експерименти с традицията с нескопосани нововъведения. Налаганата напоследък мода за украса на стените на православните храмове с тапети също е престъпно и кичозно начинание, което обслужва бизнесинтересите на определени търговци. 6. Паралелно с опитите някои обекти на културното наследство да се превърнат в туристически атракции или „акценти”, множеството паметници и комплекси се рушат. Или, с други думи, унищожението на културното наследство протича в две направления – реконструкции, по същество ново строителство и разруха, поради занемаряване и иманярство. Считам, че е необходим качествено различен подход спрямо двете направления. 7. Европейските фондове трябва да бъдат насочени към съвременна консервация и реставрация на културните ценности. Необходима е защита, стъпила на научната основа, на експертността и професионализма в дейността по опазване. Трябва да бъде утвърдена интердисциплинарността, партньорството на специалисти от различни дисциплини. Институтът за изследване на изкуствата може да се включи в този процес със своя експертен и научен капацитет. За тази цел настояваме за диалог на научната експертна общност с държавата, за преразглеждане на днешната политика. Накрая, бих искал да завърша с цитат от самия Витрувий „Науката на архитекта е основана на много клонове на знанието и на разнообразни сведения, с чиято помощ може да се съди за всичко, изпълнявано чрез другите изкуства. Тази наука се образува от практиката и теорията.” Витрувий, Десет книги за архитектурата, І,1

пълни глупости и от мен.

Задругата на крепостите Снимка: © Стоян Георгиев Визуализация на крепостта "Кракра" в Перник за 6 милиона лева, която дори Божидар Димитров определи като несполука Битката за културно-историческото наследство излиза на широк фронт, след като експертни, научни и туристически организации подписаха обща декларация срещу бутафорните реставрации и принципа да се строят наново крепости „до зъбер и керемида". Досега държавата нямаше опозиция, професионалната общност беше разделена и отделни представители на гилдиите едва-едва успяваха да пробият медийната стена с предупреждения по конкретни казуси. Затова Божидар Димитров, в защита на идеологията „да вдигнем руините", громеше съпротивата като „шепа самозвани експерти, които на всичкото отгоре са и корумпирани", а Вежди Рашидов призна, че малко бутафория няма да навреди. Днес 37 организации подписаха меморандум за създаване на Форум „Културно наследство", чиято цел е да бъде „страна в диалога с държавата за съхранение на автентичността на недвижимото културно наследство". Сред тях са съсловните организации на архитектите, археолозите, реставраторите, Съюза на българските художници, Българската туристическа камара, катедри в НХА, НБУ и др. Няма време В последните две години видяхме абсурди, представени официално като „успешни проекти" за развитие на местния туризъм. Най-известните са визуализацията на Пернишката крепост с полимери, „надграждането" на византийската казарма на Яйлата с тухли, както и съмнително цялостно „вдигане" на Цари Мали град. Резултатът - обезличаване на паметниците и загуба на тяхната автентичност, в дълбок разрез с международните стандарти за реставрация и консервация, които България е приела. Стана популярен терминът „диснизация", а според проф. Тодор Кръстев, експерт от ЮНЕСКО, такива профанации ще пожънат ниско-бюджетен туризъм, а не овации. Защото конците дърпат амбициозни кметове, няколко монополисти на миналото на високи нива в йерархията и най-вече евтини подбуди за бърза печалба. Има още десетина завършени „атракциони", но всъщност това е едва началото. Директорът на НИМ Божидар Димитров набира средства за пълно възстановяване на хълма Трапезица във Велико Търново, базиликата в Плиска, „Златната църква" в Преслав и крепостните стени на родния му Созопол. Отлежава и проектът за Небет тепе в Пловдив, който предвижда частично възстановяване на крепостните стени и подвижна връзка (ескалатор или асансьор) до върха с „премахване на скални маси". 300 милиона евро са налични до 2020-та година, което обяснява всеобщият „интерес" към археологията и културно-историческото наследство, доскоро плачевшо неглижирани. Става дума най-вече за бизнес и корупционни схеми, където експертизата е досаден брътвеж или пречка, а проф. Диана Гергова описа процеса като „антицивилизационен". Дупка в стената Другата цел на Форум „Културно наследство" е да участва в изработването на национална стратегия и усъвършенстване на законодателството в сектора. Ябълката на раздора е в Закона за културно наследство, приет през 2009-та година, който на практика централизира издаването на разрешения за археологически проучвания и последващия процес в ръцете на няколко държавни чиновници, сред които министърът на културата. Това превръща археолозите в пионки на политическата конюнктура и на частни интереси, които все по-директно посягат и върху културното наследство, а администрацията - централна и местна - дирижира проектите, без да се съобразява с експертите, за да усвоява средства. Отделно, зачестяват атаките срещу Националния институт за недвижимото културно наследство, който се явява като пречка в "инвестиционните намерения" за останките от миналото. Другата пробойна е в Закона за обществените поръчки, който по думите на реставратора Стефан Белишки е инструмент за опростачване и най-хубавия проект. По традиция обществените поръчки се дават на фирмата, предложила най-ниска цена, а това означава неквалифицирани работници, пестене от материали, фрапантни грешки, а в много случаи и пропускане на реставрационния етап. Още един абсурд е свързан с т.нар. регистър на лицата, които имат право да извършват реставрационни и консервационни дейности. Вратичка в закона позволява там да попадах „свързани професионалисти", например по двигатели с вътрешно горене, биохимия или педагогика на изобразителното изкуство, включително и лица без висше образование. На фона на тези пропуски липсата на отчетност и контрол изглежда съвсем логично следствие. Досега научихме само за финансовата корекция на Община Враца, заради бутафорното „маркиране" с атракции на пещерата Леденика - пластмасови дракони, рицари и феи. Проектът е на 5 милиона лева и включва „развлекателен парк" и „атракционно влакче". Експертизата е на последно място, важи народното творчеството и думата на малцина „познавачи" Небет тепе щеше да се възстанови по една-единствена гравюра от 15 век, Цари Мали град е резултат на творческа хипотеза, както с фантазия по времето на комунизма се извърши реставрацията на Царевец. В писмо до Народното събрание, президента Плевнелиев и Министерския съвет от 8 април, президентът на ИКОМОС Густаво Араос призовава за незабавно спиране на хипотетичните реконструкции и осигуряване на научна оценка за тяхното въздействие. Той предлага ИКОМОС, най-голямата неправителствена организация за паметниците на културата в света, да съдейства с постоянна програма на обучение за местната власт в България. „Свидетели сме на желанието всеки град да има своя крепост, което е превърнато в национална кауза. Същевременно други паметници се рушат поради липса на средства", коментира художникът и реставратор на икони Владо Руменов, съосновател на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН) Сред застрашените обекти е тракийското светилище край Старосел,маркетирано преди време като основно място за поклонение на Орфей. Преди няколко месеца антична Сердика при Ларгото се превърна в блато. Куриозно е, че на фона на европейските милиони за крепости, държавата отделя 500 000 лева за поддръжката на около 42 000 паметници. Доц. Георги Вълчев изтъкна друг проблем - сензационното представяне на археологически находки, при това от страна на държавни представители, които внушават фалшива представа към миналото - ритуалните погребения са изровени „вампири", помним истерията покрай костите на Йоан Кръстител в Созопол, който пак по уверенията на Божидар Димитров щеше да се превърне във „втори Ерусалим". „Това създаде усещането, че всичко в България е фалшификат", обобщи той. Както знаем, историята се повтаря като фарс, а в случая с културно-историческото наследство виждаме провинциална имитация на минало величие „по калъп" - с едни и същи материали, с едни и същи възстановки на рицарски битки и катапулти, с един и същи манталитет, който уважава само печалбата. http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_381422731_Zadrugata_na_krepostite

Щото е цесекарка.

по-скоро са топлокръвни.

Както казах - нито е за първи път, нито пък липсват качествени реконструктори: http://www.traditsia.com/forum/showthread.php?t=6419

СПА индустрията също се обяви против "бутафорната" археология Участниците във втория годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, който се провежда в Сандански, подкрепиха инициативата на неправителствени организации срещу разрушаването на културни паметници чрез реконструкции, които ги превръщат в нискобюджетен туристически продукт. "Искаме да подкрепим тази инициатива, защото в последните години се разрушават паметници с европейски средства, като се надграждат и облицоват с неестествени материали", посочи Румен Драганов, член на съюза. Той допълни, че на практика се изземват функциите на историци и археолози и така атракциите се превръщат в нискобюджетни продукти. Това нанася щети на туризма, който и без това на много места по Черноморието вече се превърна в нискобюджетен, допълни Драганов и подчерта, че тази профанизация не трябва да се допуска при културното наследство. Той напомни, че такъв проблем е налице при крепостта "Кракра" над Перник, Созопол, Белчин баня и др. Участниците в конгреса призовават да не се използва туризмът като оправдание за разрушаването на културните паметници. Те сравняват случващото се с навлизането на чалгата в много сфери на живота. Според членовете на организацията решението е да не дострояват изкуствено и необосновано историческите паметници, а да се обяснява по-добре на туристите, така че тяхното въображение да "доизгражда" обектите. Драганов посочи, че в СПА туризма също има опити за подмяна на автентичността, като се предлагат продукти и процедури, които не са типични за България - процедури с вулканични камъни от Египет, азиатски масажи, руски бани и др. Всичко това на практика рекламира чужд продукт и руши уникалността на характерните за България неща. Несериозно е, като ни питат в балнеологичните центрове какво лекуваме, да обясняваме, че се справяме с всичко, допълва Драганов. В началото на май президентът на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) Густаво Араос изпрати писмо до Народното събрание, президента и правителството, за да предупреди, че културното наследство на България е застрашено, след като по европейски проекти се "социализират" културни паметници. http://www.dnevnik.bg/biznes/turizam/2015/05/28/2542490_spa_industriiata_sushto_se_obiavi_protiv_butafornata/

грозна гледка при все че у нас има поне две групи с адекватна екипировка за ВСВ.

Страшна работа

В Ирландия Health Products Regulatory Authority (HPRA) вече са подели преследване срещу шарлатаните разпространяващи ММС /зъболекар и две сестри/. Нещо повече разследват се и родителите, даващи белината на децата си, болни от аутизъм: http://www.vice.com/en_uk/read/parents-bleaching-their-kids-in-ireland-733?utm_source=vicefbuk

Русия не е победител в ПСВ, тъй като излиза от войната малко преди капитулацията на Германия.

В УССР репресиите са срещу 'кулаците' - селячеството, притежаващо земя и не искащо да влиза в колхозите. Това не е етноцид, а типично класово гонение.

Иконоборството, макар че там влиянието е по-скоро арменско. Но на изток монотеистите не тачат особено изображенията

интересна тема с много 'колоритни' размисли в нея. Почнах да чета мненията по диагонал, за да не стана полупроводник за сигнали от кораба майка. ))

При адекватна терапия особено в детските години, човек може да се излекува от сенна хрема.

Тръбочета кърти мивки

Чудо голямо

тук народи не участват, участва вулгаризирания латински език и институциите, които ползват латинския.

Римските медици имали достъп до доста голям набор от хирургични инструменти, които били предназначени да им помагат при лечението на пациентите. Точният времеви период, в който са се употребявали хирургичните инструменти в римската медицина до голяма степен не може да бъде определен. Хипократ (460 г. пр.Хр.) е сред гръцките медици, оказали голямо влияние на римската култура и медицина. Една от съвременните археологически находки (открита в Кос - родното място на Хипократ) съдържа хирургични инструменти, идентични на използващите се в римската медицина. Автентични хирургични инструменти са открити и в дома на хирург в Помпей, който е съхранен под вулканичната пепел на изригналия по това време вулкан Везувий. Приблизителната година, през която били изработени е 233 г. пр. Хр. През 1947 г. са направени копия на тези инструменти. Те се съхраняват в библиотеката "Claude Moore Health Sciences". Колекцията е един от най-добрите примери на запазени инструменти, с които разполагали хирурзите по това време. Някои от тях са: 1. Вагинален спекулум (на гръцки: dioptra, на латински: Speculum magnum matricis) Състои се от 2 свързващи части, които се отварят и затварят с държачи, закрепени с винтов механизъм. Подобни на този спекулуми са се използвали до осемнадесети век в Европа. Соранус е сред първите автори, споменали този инструмент. Гръко-римски автори на трудове по акушерство и гинекология често препоръчвали употребата на спекулум за диагностиката и лечението на вагинални и маточни нарушения. Изработвали се от бронз, което ги прави лесно рециклируеми. 2. Ректален спекулум (на гръцки: hedrodiastoleus, на латински: Speculum rectalis) За този инструмент е споменал Хипократ в един от своите медицински трактати: "за да прегледате пациент, който е с разранена част от дебелото черво, използвайте ректален спекулум." 3. Костни лостове Гален пише, че тези инструменти са се използвали при лечението на фрактури на костите и вадене на зъби. 4. Костен форцепс (на гръцки: ostagra, на латински: Оs forcipe) Соран твърди, че ако по време на раждане главата на плода заседне в родовите пътища се налагало тя да се отвори с остър инструмент, а парчетата от черепа се отстранявали с костен форцепс (от където произхожда и неговото наименование). 5. Вендузи (на гръцки: sikua , на латински: Cucurbitulae) Поставят се на различни места по тялото. След нагряване вендузите се поставят на желаното място. По-големите са се поставяли на гърба, а по-малките на ръцете или краката. 6. Тръбички, предпазващи от контракции и сраствания (на гръцки: motos molubous на латински: plumbea fistula) След операция на носа, ректума или вагината е било обичайно на мястото да се постави такава тръба от олово или бронз, за да се предотврати свиването и срастванията. По този начин са се прилагали и медикаменти. 7. Инструменти за обгаряне (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens) Обгарянето на хирургичните рани предпазва от инфекции и способства за по-бързото им зарастване. Обгарянето се е използвало, за да се намали кървенето по време на операциите. 8. Сонди (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens) Този комплект от сонди се е съхранявал в метален цилиндър, за да ги предпази от външни въздействия. 9. Мъжки катетър Римските лекари го използвали, за да направят проходими пикочните пътища. Това позволявало на урината да премине свободно от тялото. Тези ранни катетри представлявали кухи тръби, изработени от стомана или бронз. Видима е кривата леко S-образна анатомична форма на този инструмент. 10. Уред за клизми 11. Акушерки куки, остри куки (на гръцки: agkistron, на латински: hamus, acutus) Куките били два вида - тъпи и остри. Често са споменавани в гръцката и латинската медицински литература. Използвали се за същите цели като в съвремието - за дисекции, за отстраняване на малки парченца тъкан и чужди тела, за преглеждане и прибиране на раните. По време на дисекциите много от манипулациите, които сега се извършват с форцепс са се правили с острите куки. 12. Форцепси (на гръцки: tricholabis, на латински: vulsella) В съвременните епохи голяма част от този тип форцепси вече не са хирургични инструмени. Част от тях се използват в домакинството и козметиката (най-често за епилация). 13. Форцепс за увулата В "Aetius" (II.iv.2) е описана ампутация на увулата. Първоначално тя се е стягала силно с форцепса, за да се преустанови кръвоснабдяването й, а след това тъканта се е изрязвала. 14. Форцепси за коремни операции 15.Остеотоми - за разсичане на костта при ампутация на крайник 16. Скалпели 17. Медицински ножици (на гръцки: psalis, на латински: forfex) Авторът на медицински текстове по хирургия Oribasius твърдял, че подстригването на косата е редовна медицинска процедура, на която е посветил специална глава от своята работа. Celsus също причислява рязането на косата към терапевтичните процедури. Вероятно древните римляни са считали, че медицинските ножици не били достатъчно прецизен инструмент и рядко са ги използвали за операции. 18. Шпатули и сонди Почти всеки медицински писател ги споменава. Шпатулата е по-скоро фармацевтичен, а не строго хирургически инструмент, защото овалният й край се е използвал за разбъркването медикаменти. Използвала се е за нанасянето на мехлеми върху хирургичните рани. http://history.framar.bg/%D1%85%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Опит за проследяване на наказателните кампании на Германик /14-16 г./.

Визията на Спандьо е доста по-реалистична. Мнението ми за Париж е, че е най-мръсната от всички европейски столици и по-нататъчната му арабизация и негризация ще задълбочи проблема.