Last roman

Сър Дейвид Атънбъро, е известен британски натуралист, създател на редица научнопопулярни филми за природата през 80-те и 90-те години. Роден е на 8 май 1926 година в Лондон и е брат е на починалия миналата година на 90 годишна възраст режисьор Ричард Атънбъро. Сър Дейвид Атънбъро е бивш главен директор на БиБиСи 2 и програмен директор на телевизия БиБиСи през 60-те и 70-те години на миналия век. Детството си прекарва в студентския кампус на Лестърския Университет, където баща му Фредерик Атънбъро е директор. Дейвид е средният от трима братя (по малкият се казва Джон, а по възрастният — Ричард). През Втората световна война родителите му осиновяват две еврейски момичета, осиротели след нацисткия Холокост. Дейвид проявява любовта си към науката още от малък, прекарвайки часове наред в събиране на фосили, минерали и всякакви други природни обекти. Насърчение в тази насока той получил едва на седем годишна възраст, когато британската археоложка Жакита Хоукс била възхитена от малкия музей на детето и го похвалила за усърдието му. Няколко години по-късно Дейвид получил като подарък от едната си доведена сестра парче кехлибар, пълно с праисторически създания. 50 години по-късно това късче кехлибар попаднало във фокуса на водената от Атънбъро програма "Кехлибарената машина на времето". Малкият Дейвид учи в Уиджистънската мъжка гимназия и печели стипендия за Клеър Колидж към Кеймбриджския Университет. Там той изучава геология и зоология и получава степен за естествени науки. Биография на английски: http://www.richardattenborough.com/Biography/

понеже в навечерието на 9 май пак започна много да се спекулира с изнасилванията на германки от съветските войници /то и съюзниците не си поплювали/, ето едно четиво по темата: http://actualhistory.ru/51 част 2: http://actualhistory.ru/52 и част 3: http://actualhistory.ru/91

Зрелището по случай юбилейната годишнина определено ще е на 100%. Братушките умеят да правят грандиозни паради. Чакаме с нетърпение шествието на техниката.

В изключително лошо състояние е уникалната мозайка, с която е бил покрит подът на Голямата базилика в Пловдив. Защитният найлон, положен преди повече от 10 години, с цел да се съхрани мозайката, е нанесъл огромни вреди. Ценни колони, които са част от християнския храм, са повредени, след като изградената преди години защитна конструкция пада върху тях. Голямата епископска базилика в Пловдив е била една от най-големите на Балканския полуостров. Функционирала е през 5-6 век. Предстои реставриране и експониране на находките от храма и изграждане на защитна сграда на две нива. http://bnt.bg/part-of-show/povredeni-mozajki-ot-golyamata-bazilika-v-plovdiv

продължаваме напред с добре изпитаните във времето МИГ-21: http://news.ibox.bg/news/id_911637620

Поздравления за труда. Макар че съм далеч от разглеждания период в книгата, ще си я купя.

птиците 'одъртяха' с 6 млн. години: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/130-million-year-old-fossil-china-oldest-relative-todays-birds

След приемането на Християнството терминът волох при русите става синоним на езичник/магьосник.

http://russian.rt.com/inotv/2015-05-06/Direct-Matin-Poyavlenie-Armati--

продължаваме да нищим тайните на римския бетон и това, което го прави уникално издръжлив през хилядолетията: http://www.ancient-origins.net/news-history-archaeology/researchers-discover-secret-recipe-roman-concrete-020141

аз пък съм фен на Сенека по въпроса за краткостта на живота: Луций Аней Сенека: "За краткостта на живота" І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че с изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: "Животът е кратък, изкуството-дълговечно". 2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко. 3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал. 4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели. ******************** Живеете сякаш ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло. Пилеете го, сякаш го черпите от рога на изобилието, а може би същият ден, който посвещавате на някой човек или на някоя работа, е последният за вас. От всичко се страхувате като смъртни, за всичко копнеете като безсмъртни. 5. Често ще чуеш хората да казват: "След петдесетата си година ще се оттегля на спокойствие, чак шестдесетата ще ме освободи от задълженията." Но кой в края на краищата ти е гарантирал един по-дълъг живот? Кой ще ти позволи нещата да вървят тъй, както си намислил? Не те ли е срам да заделяш за себе си остатъците от живота и да определяш за душевното облагородяване онова време, което не можеш да използуваш за никаква делова дейност? Що за закъснение! Да започваш живота си тогава. когато трябва да го свършваш! Що за глупост! Да забравяш за преходността си, да отлагаш спасителните мерки до петдесетата си и шестдесетата си година и да начеваш живота в момент, до който малцина са достигнали! Сенека "За щастливия живот" 1. Всички, брате Галион, искат да живеят щастливо, но като че са слепи, та не могат да видят добре това, което прави живота щастлив. А да се постигне щастлив живот е тъй мъчно, че всеки, колкото повече се стреми към него, толкова повече се отдалечава, ако е сбъркал пътя. А когато той води в обратна посока, самата бързина става причина да се отдалечи повече. Затова първом трябва да ни бъде ясно, към какво се стремим. След това трябва да видим, по кой път можем да стигнем най-бързо до него. Като вървим по пътя, стига само той да е прав, ние ще разберем, колко изминаваме всеки ден и колко сме по-близко до това, към което ни тласка едно естествено желание. Когато, обаче, скитаме на посоки и следваме не някой водач, а крясъците и обърканите викове на хора, от които всеки един ни кани да вървим в различни посоки, животът ни ще се похаби и ще свърши сред грешки, дори и ако ние и денем и нощем се мъчим да се придържаме о здравия разум. И така, трябва да различаваме, по кой път се движим и в коя посока, и то с помощта на някой опитен човек, който е изследвал страната, към която сме се запътили, защото в тоя случай условията не са такива, каквито при другите пътувания: при тях ти хващаш някоя пътека или питаш местни хора, така че не можеш да се луташ дълго: а тук всеки най-отъпкан и най-известен път мами най-много. Затова повече от всичко друго трябва да ни бъде на ум да не вървим подобно на говедата след стадото, което се движи пред тях, та да не се запътваме там, където отиват другите, а там, където ни повелява дългът. Изобщо нищо не ни докарва такива злини както това, дето се всушваме в хорската мълва и смятаме за най-добри нещата, които са били приети с общо одобрение и това, дето имаме пред себе си много примери, та живеем не според правила, а така, както виждаме да живеят и другите. От тук това толкова голямо струпване на хора, които се сгромолясват един върху друг. Можеш да видиш, че това, което става, когато много хора са събрани наедно и когато самият народ се натиска - никой не пада така че да не повлече и друг след себе си, и първите стават причина да погинат и тия, които ги следват - се случва навсякъде в живота: никой не греши само за себе си, но става причина за чужди грешки и съучаствува в извършването им. Лошото е, че ние се облягаме върху тия, които вървят пред нас, и, дето всеки предпочита да вярва, отколкото да съди, ние никога не съдим за живота, а само вярваме, и грешката, предавана от ръка на ръка, ни разкарва насам-нататък и ни погубва. Ние не погиваме поради примерите, които ни дават другите. Но стига само да се отделим от множеството и ще бъдем изцерени. Сега, обаче, народът, на пук на разума, защищава това, което му причинява зло. И тъй, става както в изборните събрания, дето същите хора, които са избрали известни лица за претори, се чудят, че са ги избрали, шом подвижната им благосклонност се промени. Едни и същи неща одобряваме, едни и същи неща укоряваме. Тоя е изходът на всяко съдене, когато се решава в зависимост от това, какво мислят повечето хора.

Айде малко ограмотяване /стига да има кой да чете/: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10233

прекалено мъгляво зададена тема, ще се радвам да конкретизираш мислите си. Иначе всеки си има лична философия и с малко външни заеми си я следва или поне така си мисли.

част от даките се романизирали и към 272 г. се изнесли заедно с администрацията в новосъздадените провинции отсам Дунав. Тези, дето си живеели по пагусите се смесили с придошлите варвари и по-нататъчната им съдба се губи.

мдам, трагично.

В Южна Америка е открит нов растителнояден динозавър, който се пада 'братовчед' на Тиранозавър Рекс: T. rex's Oddball Vegetarian Cousin Discovered A newly discovered dinosaur from South America doesn’t fit easily into any known category. A new dinosaur found in southern Chile was a relative of T. rex and its carnivorous kind but, surprisingly, was a herbivore. You might not recognize the word “therapod,” but you almost certainly know members of this terrifying group of dinosaurs, including Velociraptor and the fearsome T. rex—the most terrifying predators that ever walked the Earth. So it's shocking that a newly discovered therapod not only looks like a strange mash-up of other dinosaur types, but was a vegetarian A team of Chilean and Argentinian scientists report the new dinosaur species Monday in Nature. Its name, Chilesaurus diegosuarezi, honors the seven-year-old son of team geologists, Diego Suarez, who first spotted its bones at the Toqui Formation in southern Chile. “At first,” says Fernando Novas, of the Argentinian Museum of Natural Sciences, lead author of the Nature report and a National Geographic grantee, “we thought we had a typical Jurassic dinosaur.” Pelvic bones from the fossils, which dated to about 150 million years ago, at first appeared to be from the ornithischian group, which includes Stegosaurus and Triceratops. The small head bearing small, spatula-shaped teeth, however, along with a thin neck and robust limbs, more closely resembled dinosaurs from the sauropodomorph group—Brontosaurus and its relatives. And the vertebrae had perforations, which are typically found in therapods. “It really is a very strange and exciting combination of features. If I hadn’t seen an articulated [assembled] specimen, I’d have found it hard to believe,” enthuses National Geographic Explorer Paul Sereno of the University of Chicago. To figure out what this bizarre creature actually was, Novas and his co-authors compared its features with those of each of the three other groups to see which it was most similar to. “The best-supported conclusion,” says Novas, “is that it’s a basal [which is to say, primitive,] therapod, which acquired features resembling those of the other groups as it evolved from a meat-eater into a plant-eater." Such transitions are relatively rare in evolutionary history, but not unheard of. One familiar example: the plant-munching panda, which evolved from a carnivorous ancestor whose other descendants include the polar bear and the grizzly. Paleontologists have unearthed a handful of herbivorous therapods in the past, but all the previous cases came from much later in the evolutionary record, and were evidently not very common. In this case, says Sereno, “this thing was major part of the fauna.” That’s a surprise for more than one reason. Fossils show that in other parts of the world, such as what's now the United States and Africa, ornithischian dinosaurs like Stegosaurus and Triceratops dominated, not big theropods like T. rex. Why that should be is still anybody’s guess. “There’s no clear answer,” says Sereno, “but that’s where the research needs to go.” Fortunately for dinosaur experts, those answers may be waiting in the rocks where Chilesaurus was uncovered. “What we’ve already discovered,” says Novas, “is just the tip of the iceberg. More specimens will appear, not just of Chilesaurus,” but also of the meat-eaters that preyed upon it. It’s already clear that South America is dinosaur paleontology’s next great frontier—and that the terrible lizards in general were more diverse than even the experts can quite wrap their heads around. “There’s something fundamentally different about dinosaurs,” says Sereno, “as experimental animals in laboratory of evolution.” http://news.nationalgeographic.com/2015/04/150427-theropod-dinosaur-vegetarian-rex-science/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20150427news-dinosaur&utm_campaign=Content&sf8829356=1

„Дворът на кирилицата” е композицията, която беше представена днес пред журналисти в Плиска. Това е идея реализирана в чест на 1150 г. от покръстването на България. Автор на идейната и пространствената композиция е на арменеца Карен Алексанян, който отдавна живее в България, каза доц. Юрий Проданов, влизайки в ролята на презентатор на композицията. Тя се намира в двор на входа на града. Изграждането й е започнало в края на миналата година. Дворът на кирилицата - като модерна концепция за представяне на историята - няма друг аналог в България. Центърът на композицията е паметника на царя покръстител Борис и неговия поглед отправен къмсветите братя Кирил и Методий (склуптурата им с височина 3,20 м), зад които има 12 метров кръст. Те държат ръкописа с глаголицата. Срещата на погледите на царя и славянските братя е просветлението. Автор на двете склуптурни композиции е Бехчет Данаджъ. В целия двор е разположена респектираща азбука. Буквите са изработени от камък туф, традиционен за Армения. Изработени са от майстор Рубен Налбандян в Армения и още няколко човека, после са транспортирани в България. Всяка буква е ръчна изработка на майстора. Разпръснати са из целия двор, като само надписа ПЛИСКА посреща гостите на двора. Камъкът Хачкар е паметник в прослава на българския народ. Това е изписано на арменски под православния кръст. Друга част от композицията е параклисът. Той е осветен от варненско преславския митрополит Йоан и отец Багнатемос от арменската църква. Галерия с картини представя моменти от покръстването, а картините са дело на художниците Иван Узунов, Михаила Михайлова и Валентир Голешев. Изключително въздействащ и модерен комплекс за това как трябва да се развива поклоническия, изследователски и обучителен туризъм. Идеологът е арменец, склуптурите са турчин и арменец, художниците българи, а историята е българска. Само на 2 май Дворът на кирилицата ще бъде отворен безплатно за всички граждани, които имат желание да го разгледат. След това ще бъде определен вход. http://www.forteradio.com/index.php/forte/forte-home/news-feeds/563-dvor-na-kirilitzata-napravi-armenetz-v-chest-na-1150

тези изложби се правят главно за отбиване на номера, усвояване на средства и евтин популизъм.

айде без глупости в темата. Откровенията на 'културния министър' и компания са предостатъчни.

...И сътвори кметът света от гипс и бетон Музеят, който събира динозаври, траки, рицари и маймуни с портокали край Пловдив е кулминацията на местната самодейност и патриархален феодализъм http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/04/26/2519480_i_sutvori_kmetut_sveta_ot_gips_i_beton/?sp=0#storystart

честно казано, от екскурзията ми до Норвегия миналата година останах със смесени впечатления от тази тотално заробена от данъци и криворазбрана политкоректност нация. Плюсовете на северната страна са наистина прекрасните природни забележителности и музеите. Минусите - потресаващата ксенофобия, която по-социално изпадналите норвежци гледат да излеят върху източноевропейците, защото ако се правят на интересни пред неграта ще отнесат някоя глоба или съд. Като прибавим и 'полицейският час' в дискотеките, където не можеш на спокойствие да си изпиеш уискитата и бирите, които ти излизат златни, защото те гонят в 3,00 /тъкмо когато купонът е най-интересен/, малоумното ограничение на скоростта по пътищата до 80-90 км., кожодерските такси за паркиране в Осло - абе не бих отишъл повторно на пътешествие там. Исландия беше къде къде по-приятно местенце за излет /за сравнение/. Пък и за разлика от норвежците, 'братчедите' им от острова между Америка и Европа поне нямат нефт и не са си повярвали, че не са нещо повече от рибари. Но темата по принцип е за нашите мутрофилски неволи, не толкова за това какво мислят норвежците за нас или пък ние за тях.

Монте, мисля че те бях предупредил да ограничиш драматичните си постинги, които освен разводняване на темата са и изнервящи за тези, дето решат да ги четат. А ти продължаваш по старому. Що така?

Айде стига драми.

Че аз оттам го взех