Last roman

Браво на Йончев!

ромеите са всички граждани на империята, от християнско вероизповедание.

Как министерството на културата се бори с културното наследство Реставрираната Пернишка крепост Министерството на културата обича да се хвали и да бъде хвалено. Когато не е и се посочват недостатъци, дали на административно или на изпълнително ниво, започва да се оправдава с недостатъчно добри разпоредби, а когато и това не е достатъчно - с корумпирани чиновници и агенции. Ако бъдат посочени примери за това как може да подобри работата си, започва да обвинява видими и невидими "врагове", които му се месят. Приликите с малко разглезено дете не са случайни. Поне в частта за политиката за опазването на културните паметници в България, мотото на министерството е нещо от рода на "Имам си кофичка, имам си лопатка – оставете ме на мира да си играя на пясъчника". Тези, които искат да строят като нашите кулички, може да останат да си играят – с другите не искаме да си играем, да си търсят друг пясъчник или да прочетат Ветрувий. Така поне изглежда от изявленията на министъра на културата Вежди Рашидов и неофициалния му говорител Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. И докато Рашидов може да се изказва в ролята си на министър, мнението на проф. Димитров не може да има никаква официална тежест, освен като самообявил се експерт по всичко. Една държавна институция не би трябвало да се държи по подобен начин и да защитава една единствена позиция в разговор, в който са намесени десетки страни, много от тях с различни цели. Но това не се санкционира, тъй като няма определена дългосрочна и ясна държавна политика по въпроса, която да бъде следвана постоянно и да не се влияе от парламентарните избори. След (а и преди това) случаите с реставрациите на обекти като Пернишката крепост и Яйлата край Камен бряг, обичайните заподозрени винаги са, според Министерството на културата, членовете на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това са хората, които са одобрявали проектите за реставрация (в случаите, когато на никой не му харесва крайния вариант), и това са хората, които спират развитието на културния туризъм. С една дума - лошите корумпирани администратори и бюрократи. НИНКН има уникалната функция да се грижи за всички недвижими паметници на културата в България – само той може да препоръчва издаването на статут на културен паметник (след като е бил проучен от негови членове) и да препоръчва одобряването на планове за опазване или развитие. От друга страна, одобрението и прилагането на техните предложения зависи единствено и само от министъра на културата. Лесно е да се обвинява една институция, за която се знае сравнително малко, особено когато е забранено да се говори с медии "Дневник" проведе няколко неофициални разговора с членове на НИНКН през последните два месеца. След първоначалния представители на редакцията бяха помолени да забавят статията, защото предстояха 10% съкращения в института и експертите се притесняваха за местата си. Месец след това на някои от тях им е било изрично забранено да говорят с медии под заплаха от уволнение. Заплахата изглежда не е била голословна. Ден след интервю на архитект Яна Топалова от института пред сайта OFFNews, тя получава заповед за уволнение за административни нарушения. Министерски съвет. Вежди Рашидов и Божидар Димитров. Фотограф: Красимир Юскеселиев Дейностите на института са също непознати - за тях рядко се говори в медиите. Експертите обаче са постоянно обвинявани в пресата, най-често от проф. Божидар Димитров, че упражняват "рекет" срещу частните инвеститори и постоянно бавят преписки за развитието на културни обекти. Експертите от НИКН от дълго време настояват техните предложения да бъдат достъпни за обществото и да бъдат качвани или на техния сайт или на страницата на министерството, за да има яснота за тяхната работа. От министерството отказват с мотивите, че становищата не са официален документ, а са вътрешно ведомствени между две институции и няма право те да бъдат показвани на гражданите. Това е удобно, особено в случаите, в които те са различни от решенията на министерството. Създава се впечатлението, че една от основните цели на постоянните атаки, на цялата тази кампания е закриването на института, като всички негови функции да бъдат прехвърлени изцяло на съвет към Министерството на културата. Съмнително е дали министерството разполага с експертите и нужния капацитет да се справи с опазването на над 40 000 недвижими паметници на културата – споменатият от Божидар Димитров съвет от трима души към зам.-министъра доц. Бони Петрунова определено не можа да се справи с подобна задача. Основният проблем в подобно решение е премахването на експертното начало в опазването на културните ценности. Докато членовете на НИНКН са професионалисти, наемани след конкурс, министерството е политическа структура и никой не може да гарантира, че при липсата на дългосрочна стратегия, тази политика няма да се сменя на всеки четири години. Решенията, взимани в министерството, са политически, а не експертни, и така решенията за културните ценности ще се взимат само на политическо ниво в Министерство на културата и точно това предлага Божидар Димитров. Новата "стара" крепостна стена в Созопол Фотограф: Цветелина Белутова От НИНКН може да имат притеснения за евентуалното закриване или реорганизация на институцията им, но обществото би трябвало да се притеснява от липсата на каквато и да е ясна представа какво ще се случи след закриване на института и кой ще поеме функциите му. Какви всъщност са функциите на НИНКН - Подпомага министъра на културата при провеждането на държавната политика за опазването на недвижимото културно наследство, изготвя оценки и предложения за регистрация на ценностите и предлага режимите за тяхното опазване; - Издирва и проучва ценностите и развива подходящата методология; - Документира наличната информация и поддържа националния регистър и архивен фонд; - Взаимодейства с български и международни културни институции. Администрацията на Националния институт за паметниците на културата е организирана в четири дирекции, чиито задължения растат заради промените в закона за културното наследство. Има няколко проблема, както в самата структура, така и в координацията между НИНКН и министерството. По думите на служителите, липсва и комуникация между тях и изпълнителните директори на института. Двете основни звена в института - изследователското (даващo оценката за стойноста на даден обект) и експертното (което изготвя мненията за всякакви промени, инвестиционни проекти за намеса) изготвят материали, които не се обединяват в единна база данни. Становищата на НИНКН нямат задължителен характер, а само консултативен Служителите на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН) към министерството могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН. Всички решения за намеса по обекти се одобряват единствено и само от министерството след становище на НИНКН. Подготовка за възстановяването на Яйлата, Камен бряг Фотограф: Спас Спасов Институтът е натоварен с отговорности да дава становища за всичко – от инфраструктурен проект за газопровод или магистрала, които минават през археологични обекти, до разрешения за използване на сгради паметник на културата. Всички тези дейности предполагат съществуването на една добре работеща институция с ясен правилник и налични експерти, но това не е така на практика. Някога институтът е имал близо 3 000 служители, днес щатът му е свит до 45 души Според направен вътрешен анализ, необходимата минимална бройка, за да върши институтът нормално работата си, е 104 души. Пред "Дневник" членове на НИНКН заявиха, че за да се справят с всички 40 000 обекта със сегашния си щат ще им отнеме приблизително 1 500 години. Липсва и добър устройствен правилник, който да определи и прецизира функциите на института, които бяха регламентирани от Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г. Сегашният правилник е от 2011 г. и е одобрен в изключително кратък срок – в момента се изготвя нов, за който няма никаква яснота даже и сред членовете на института. Други два проблема са липсата на адекватно финансиране и управление на НИНКН. През последните години 80 млн. лева отидоха за "възстановяване" на крепости, а годишният бюджет за всичко останало е 500 000 лева. През 2011 г. от института беше уволнена избраната след конкурс директорка арх. Йорданка Кандулкова, което предизвика протести сред архитектурната общност. Оттогава в института са се сменили двама "и.д. директори до провеждане на конкурс". Това според служители възпрепятства нормалната работа и нещо повече - дава път на лобистки интереси и съмнителни поръчки от бизнесмени "правени по телефон или след индивидуални срещи". Изпълнителните директори се назначават директно от министерството, което не бърза да обяви нов конкурс. През ноември 2009 г. се отменят и част от правомощията на директора на института, като се прехвърлят към министерството и конкретно към министъра. Всички тези проблеми са залегнали още в Закона за културното наследство и националната система за неговото опазване. Преглед на оригинала Схема на участниците в опазването на културното наследство [НИНКН] За недвижимото културно наследство по принцип не се говори толкова много, смесва се с движимото (музейните колекции например), често се слагат под общ знаменател (както е дори и в самия закон), докато спецификите и проблемите му налагат неговото категорично отделяне и специално внимание. Особено в светлината на културния туризъм, който България се опитва да развива напоследък. Опазването му не трябва да е дейност, а процес. И то системен. В този процес роли имат различни институции (от ЮНЕСКО до общините), проектанти и изпълнители, собственици и наематели, НПО-та, научни организации Всички те са взаимно обвързани с различни фукции, които могат да се припокриват. Например държавата може да е както законодател, така и инвеститор (например общините). Инвеститори обаче могат и да са частни лица. Националната система за опазване на недвижимото културно наследство отразява този процес, следвайки националната политика за това опазване. А каква е националната политика за опазване на недвижимото културно наследство на България в момента? В момента националната политика се свежда до непоследователно, поръчково или инцидентно избирателно прилагане на закона. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета стратегия, неподчинена на краткосрочните програми и интереси на едно или друго правителство. По данни от проучване на Светослав Георгиев (юрист, член на БНК на ИКОМОС), министърът на културата е министърът с най-много задължения вменени по закон и със системно най-нисък бюджет от всички останали министри за последните 25 години. ЗКН е законът с най-много подзаконови актове, голяма част от които все още не са създадени от 2009 г. насам (когато е приет ЗКН) и така се превръща в най-недействащия закон, а той в същината си е специфичен. Роля на НИНКН е да създава правила, без които всяка намеса в обект на наследството е под въпрос. Според експертите, за да има качествено опазване на културното наследство в България, което да е в обществен интерес, е необходимо да има не просто институт, а силен държавен институт, който да е политически независим, да е експертното начало в държавното опазване и да задава правилата на тази дейност на национално ниво. За института логиката е, че той е следствие на държавната политика за опазване, а не неин инициатор. Съответно той е такъв, каквато е политиката. В момента той е изключително слаб, с вързани ръце ... и на изчезване. http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/22/2517815_kak_ministerstvoto_na_kulturata_se_bori_s_kulturnoto/

дам, по света отдавна действат по друг начин: Какво можем да научим за добавената реалност от Британския музей? - Museum System Британският музей разполага с една от най-обширните и качествени дигитални образователни програми, основата, на която са мобилни приложения. Това вече не новост в западните музеи, но въпреки това, този конкретен музей бележи значителни постижения пред останалите. На какво се дължи това? Какво прави мобилните приложения на Британския музей по-харесвани и предпочитани от посетителите? Разгледахме няколко и тях и достигнахме до следните изводи. 1. Мобилните приложения трябва да разпознават изображения и/или използват добавена реалност. Наличието на тези функционалности подобрява повествованието и съответно потребителското преживяване. Посетителите могат да получат много повече информация за предмета и да си взаимодействат с него по-качествено. 2. Мобилните приложения трябва да притежават изчистен интерфейс. Интерфейсът на мобилните приложения трябва да е съобразен с възрастта на предполагаемите потребители. Можете да използвате красиви илюстрации, но се опитайте да запазите неговия изчистен вид и ясно повествование. 3. Използвайте добавена реалност, за да покажете нещо, което не е добре познато. Можете да привлечете вниманието на посетителите към някой предмет, който обикновено бива подминаван, като използвате вариантът добавена реалност. Това ще го направи много по- интерактивен и посетителите на музея ще получат възможност да научат нещо, което по принцип не би предизвикало интереса им. 4. Мобилните приложения трябва да бъдат забавни и интригуващи. Помислете за употребата на различни интерактивни методи, направете повествованието под формата на игра, със загадки за разрешаване, сглобяване на пъзели и подобни. Така ще успеете да задържите вниманието на потребителите. 5. Мобилните приложения трябва да бъдат лесни за употреба. Мобилното приложения трябва да бъде тествано обстойно, не трябва да има бъгове, трябва да работи бързо и най-вече трябва да е лесно за употреба дори и от хора, които нямат опит с подобен софтуер. Заключение Когато създавате повествованието на Вашето мобилно приложение, трябва да вземете предвид начина, по който хората учат и начина, по който си взаимодействат с обектите. Така със сигурност ще постигне добри резултати, ще успеете да забавлявате и образовате неговите потребители. Източник: https://econsultancy.com/blog/63929-the-british-museum-five-lessons-in-augmented-reality . Ако проявявате интерес или ако работата ви изисква дигитализация на движими и недвижими ценности, можете да се свържете с нашия екип. НИТ – Нови Интернет Технологии ЕООД предлага уникална за България софтуерна платформа, подходяща за каталогизиране и дигитално съхранение и представяне на колекции от всякакъв размер и вид!

на запад го празнуват днес: http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/st-georges-day-2015-as-google-doodle-marks-englands-patron-saint-here-are-some-facts-that-may-surprise-you-10196496.html

Без военна техника на парада за Гергьовден 600 пешаци ще набиват крак на жълтите павета навръх Деня на храбростта и българската армия вместо танкове и бойни машини, съобщава „Телеграф”. Няма пари за техника за 6 май, затова ще изкараме бойците, те са най-големият ни капитал, разкриват от МО. За сравнение миналата година маршируваха едва 300 войници, а парадът беше определен като „постен”. Единствената техника на гергьовденския парад ще бъде хеликоптер Ми-17, който ще прелети над строените рейнджъри и гости. За първи път крак ще набиват курсантите от Националния военен университет. Със сигурност трима нови генерали ще се окичат със сърмени пагони на Гергьовден, като бройката може да нарасне до 6 души.

откровения на още един майтапчия, за съжаление заемащ поста Министър на Културата: Как бг музеите и туризмът страдат от изложбата в Лувъра Изява на министъра на културата Вежди Рашидов по бТВ в Тази сутрин разрази с нова сила поизтлелия скандал с културното представяне на България в Париж. Преди да се спрем на грозните му думи обаче, нека подчертаем нещо, което се изплъзва на коментаторите. Най-големият проблем и недомислие на изложбата в Лувъра е, че тя се прави на старта на туристическия сезон. През който 17-те най-големи български музея, заради експозицията в Париж, са лишени от своите най-ценни експонати. Туризмът в София единствен в страната бележи 7% годишен ръст (на фона на официален спад от 3% на национално ниво и реални над 20% надолу), но разположеният в сърцето на милионния град, на жълтите павета, Национален археологически музей няма да може да показва главата на Севт, която е „гвоздеят“ на изложбата в Лувъра, както и още няколко от най-хитовите си експонати. Това ще доведе до големи загуби за музея, които няма кой да компенсира. Напомняме, че споменатата и другите основни находки са намерени в експeдиции, бойкотирани от Министерството на Вежди и самофинансирани от музея и неговия институт и от привлечени от тях спонсори. Защото България, която уж се гордее със своята археология, дава едва половин милион за нея, но 80 млн. за бутафорни крепости като тези в Созопол и над Перник. И ако Националният археологически музей ще се справи, какво ще правят „събратята“ му в провинцията, които без друго са взели - дали. За какъв културно-исторически туризъм, който да компенсира катастрофиралият ол-инклузив, можем да говорим?! Ако предположим, че наистина изложбата в Лувъра, макар без никаква реклама и пиар, вярно вдигне с 5% туристопотока към родината, а не към промотираната от френските куратори на изложбата Гърция, какво ще видят тук хората от тракийското наследство. След като 1629 най-ценни експоната на 17 водещи български музея до края на юли ще бъдат в Париж, а после в Москва и Лондон, а после щели да обиколят като една сбирка София , Пловдив и Варна?! Едва ли сериозно може да се търси отговор от министър, който изрече пред бТВ следното: „Отворил съм вратите на най-легендарния храм в света - Нотр Дам (...) Изведнъж излиза един хорист и за 50 лева оплюва всичко. Получиха колкото един министър, по 35 евро. 100 лева ще му дадем, да се успокои и да не пее, ако може”. Така скандалът, който тръгна от Фейсбук, ПИК и 19 минути – единствените свободни и некупени медии, чрез хориста Георги Петров от Йоан Кукузел показа нагледно културата на министъра и отношението му на човек на изкуството към други артисти. Още по-неуместен беше отказът му да дискутира в ефир с хориста, защото „не му бил ниво“. „Ние се представихме като богове, като равни с равни”, заяви Рашидов. Той показа, че не е чел „книгата“ на Валерия Велева, чиято културното министерство незнайно защо представи в Париж срещу 3000 лева. На практика това е сборник от отдавна публикувани стари интервюта на бившата секретарка в БНТ с бг политици, които не интересуват никого във Франция. Рашидов попита: „Искате да убием Валерия Велева за това, че пише книги? Закарахме прекрасни български писатели. Този път закарахме феминистките ". "Гледайте какъв каталог, бе, не му ли се радвате?!” – с тези думи в стилистиката на Женския пазар министърът на културата приключи разговора. http://19min.bg/news/8/62300.html#62300

Богът Конник и Гергьовден Уважаеми приятели, тъй като на 23 април се празнува Гергьовден, но в България по различни причини се е стигнало до изместване и така си е останало на съвсем различна дата, която няма общо нито с езическата, нито с православната почит, затова бих искал да се спра с няколко думи на този божествен образ, почитан толкова много от народа ни. Що касае датата и нейната промяна, то историята е доста интересна, но основно причината да се смени в България датата на този празник е, че по принцип българската църква ползва Григорианския календар за неподвижните празници, а Юлианския за Великден и променящите се според него празници, но не и за Гергьовден, който се празнува по Юлианския и така отива на 6 май от 23 април (вж. подробно описанието на тази промяна http://dveri.bg/addc). Образът на божествения конник е изключително почитан в тези земи от дълбока древност и до днес. Този текст, който Ви представям преди време бях подготвил като статия, но така и не излезе, за сметка на това пък социалната мрежа ни позволява да споделяме много по-лесно и без други медии. Нека Ви разкажа сега една история за Бога-Конник, а изводите ще оставя на Вас самите... Изглед от вътрешността на параклиса на св. Георги до с. Заберново В дебрите на Странджа планина, близо до малко село наречено Заберново, там в Европейския Югоизток, в държава сега позната като България, част от обширна област някога наричана от древните елини Тракия, сред дъбовете се е сгушила малка постройка, параклис. На пръв поглед в тази гледка няма нищо необичайно, нещо типично за повечето селски райони в Балканските страни, а и не само там. Но дали всъщност е наистина обичайна гледка или тази постройка пази в себе си знак за нещо, което носи в себе си духа на древността. Малката дървена постройка е заобиколена от ограда, така както от древни времена сакралните участъци са отделяни от профанното. Какъв е този сакрален участък, за кого е свещен, от коя религия е част той? Прекрачвайки прага виждаме християнски символи и икони, разбираме, че това е параклис посветен на св. Георги. Отново нищо необичайно – поредният такъв параклис на много популярен светец, както сред православните, така и сред католическите народи. Все пак има нещо нетипично, а това е голямото мраморно изображение на конник, което е зазидано в олтарната ниша. Вглеждайки се в образа откриваме общи черти с този на християнски светец, но не откриваме убивания от него змей, който трябва да присъства там, всички знаем, че св. Георги е змееборец. Какво пък си казваме, странна скулптура, но пък така са могли и така са го изобразили местните. Вдясно от олтарния камък е окачена снимка на двама старци – мъж и жена, а под нея кратка история написана на ръка, зачитаме се в историята на параклиса: „През 1911 г. след тежко боледуване се яви сън на Бонка Янчева и бе открит камък с образа на св. Георги. През 1912 г. съпругът ѝ Георги Янчев е построил този параклис с надеждата за изцерение и по-добро във всички нас. За слава и чест на Свети Георги“ Снимка на основателите и историята на създаване на параклиса От този надпис, който разказва за вековната история на параклиса, научаваме, че този камък над олтара е намерен след видение в сън. Защо все пак това да е толкова странно, че какви ли не неща не се случват по света?! Странно или нещо повече е обяснението за това откритие и изграждането на този храм. За археолозите този камък е от значение, защото са установили, че е тракийски култов обект, а именно изображение на тракийския Бог-Конник. За тези, които почитат и носят в сърцето си връзката със земите на своите предци, този камък е обаче нещо повече. Той е знак за това, което древните са наричали теофания – богопоява. Божественото се явява и дарява на смъртните своя образ, за да могат чрез него да го почитат и извикват. Олтарната икона, която е всъщност изображение на тракийския Бог-Конник Древността е зад нас, ние живеем в съвремието, но то не започва от нищото, то има своето начало именно в онази древност, която за археолозите е само находки, а за историците част от научния им материал. Тази древност е жива и е сред нас, богопоявата се случва и сега, древните богове биват извиквани и почитани до днес. Този пример, който не е единичен, ни показва, че тракийската вяра и обредност продължават да живеят в традицонната вяра на балканските народи, въпреки християнското или мюсюлманското им було. Да, промени има – социални, лингвистични и много други също, но същността на вярата, връзката ѝ със свещените места от древността, връзката ѝ с боговете, които са почитали древните – те остават. Древните божества остават богове на обреда, те биват виждани, чувствани; те са обект на упование и до днес. Назоваванията им може да се променят, но това не влияе на тяхната същност, която се извиква чрез обредните действия, свещените слова и знаците съдържащи се в тях. Пример за това е една заклинателна формула, която е известна като така наречените Синиеви молитви, но тук св. Сисиний е сменен със св. Георги. Тази молитва отново ни открива упованието в образ на божество, а не в светец. Тази заклинателна формула се изрича над жена, чиито деца умират, тъй като се е вярвало, че звездата вечерница ги отвлича със себе си. Предлагам Ви текста на осъвременен български: „Тръгнал е свети главен Георги, та си ходи по нивите, по синурите, та си отива при сестра си Мария дъждовен мразовен. А света Мария родила неотдавна и свети Георги отивал да я навести и почукал на вратата й: - Сестро Марийо, стани да ми отвориш! - Братко Георги, не мога сега да ти отворя, родих детенце, може да дойде звездата вечерница и да ми вземе детето. - Не бой се сестро Марийо, аз с влашки нож ще я заколя, с коня ще я стъпча. - Братко Георги, тя ще се превърне на просено зърно, ще се скрие в сбруята на коня, ще дойде и ще вземе детето – повече няма да го видим. - Не бой се сестро Марийо, докато съм тук от нищо не бой се. И станала тя и отворила, а когато се върнала, то видяла, че детето не е в леглото си. Върнала се при брата си и му казала: - Братко Георги, какво ти казах, че ще дойде вечерницата и ще го открадне. Свети Георги сиренето Гергьовденско изял и тръгнал да търси детето. На пътя си видял къпината и я попитал: - Къпино, ти на пътя стоиш, не видя ли вечерницата с дете в устата си? - Видях неотдавна – отговорила къпината – току що мина и в устата си го носеше. - Бъди благословена, корените дори да ти отрежат, от върха да поникнеш! На друго място по пътя си срещнал явора и го попитал: - Яворе, ти на пътя стоиш, не видя ли вечерницата с дете в устата си? - Видях свети Георги неотдавна – отговорил яворът– току що мина и в устата си го носеше. - Бъди благословен, – казал свети Георги, – теб ще те слушат земята и небето. След това стигнал до дървото маслина. - Ти стоиш на пътя маслино, не видя ли ти вечерницата с малко дете в устата? - Видях я не отдавна, свети Георги – отговорила маслината, – тя вече на половина го беше погълнала, а наполовина нея морето я беше погълнало. - Бъди и ти благословена маслино, в кандило маслото твое ще наливат и ще светиш пред Бога (иконата)! Вървял той още малко и стигнал до морето, викнал той по вечерницата, че спряла тя насред морето. Та отишъл при нея и й казал: - Вечернице, изплюй детето! - Как да го изплюя – отговорила – пробвай се ти да изплюеш майчиното мляко, с което те е кърмила майка ти и тогава и аз ще изплюя детето. - И както бил изял преди това залъка гергьовденско сирене така го и изплюл на ръката си и казал: - Вечернице, ето аз изплюх майчиното си мляко, изплюй и ти детето! Тогава тя изплюла детето на ръката на свети Георги и казала: - Вземи го и отнеси го на сестра ти Мария, викнете баба баячка, да вземе трева изтровка и да му бае, че са му кокали потрошени, че са му кърви изпити. Басни да избае с трева изтровка, та кърви да му се изпълнят и кости и кокали да му се наместят.“[1] Цитирах това баене, защото в него чудесно е запазена също представата за избавителя от злините, който ги потъпква с коня си. Наричан в днешни дни сред християните свети Георги, сред мюсюлманите Хъдрелез, Хъдерлез, Едрелез, в древността местното тракийско население му е давало също множество локални назовавания и епитети. Важното в случая е, че без значение от названието, Богът-Конник бива все още „виждан“ и извикван. [1] Извор: СБНУ. – Кн. 9, 1893. – № 7. – С. 139-140 Автор на статията: Георги Мишев.

виж как знаеш

само с олово съм си играл.

тема за мезе я взехте

Да, ама след разграбването на Константинопол, няма никакъв смисъл от съществуването на подобна държавица, заобиколена от врагове.

Все същата. Единствената цел на 4-тия кръстоносен поход е разграбването на Константинопол. А империята е доста далеч от Светите Земи, така че притокът на попълнения към нея е малък.

Той Вълчака обича да провокира

Древноегипетска рецепта за махмурлук: http://www.livescience.com/50544-ancient-hangover-cure-discovered.html

отзивите в румънската преса за предстоящото ни гостуване в Алба Юлия: http://alba24.ro/2-3-mai-festivalul-roman-apulum-la-alba-iulia-editia-iii-reenactorii-trupei-legiunea-iiii-scythica-din-bulgaria-invitati-special-403958.html

Списъкът на масови измирания на Земята може да бъде продължен още с едно Многобройни останки от мекотели (брахиоподи) на 260 милиона години, намерени в скалите на Шпицберген. Снимка: Paul Wignall/University of Leeds Най-трагично е измирането през периода Перм, когато, най-вероятно заради продължила стотици хиляди години вулканична активност в Сибир, са изчезнали 96% от морските и 70% от сухоземните видове или почти всичко. Най-известно е измирането през периода Креда, случило се може би заради астероид и унищожило почти всички динозаври. Но и новоопределеното измиране ще заеме своето достойно място в тази серия.Смята се, че живите същества на нашата планета са били подложени на пет катастрофи, а някои от тях поставят въобще живота на ръба на пълно изчезване. Сега палеонтолозите твърдят, че има шесто измиране, преди 260 милиона години, в края на етаж от геоложкия период Перм, наречен Капитаний (Capitanian), съобщава Science news. "За първи път може да кажем, че това е истинско, глобално измиране", казва Дейвид Бонд (David Bond), палеонтолог от Университета в Хъл в Обединеното кралство. Бонд е начело на проучване, публикувано онлайн тази седмица в Geological Society of America Bulletin. Той добавя, че по силата си, това събитие през етажа Капитаний е сравнимо с изчезването на динозаврите. "Бих го сложил наравно с него, макар и с не толкова атрактивни жертви", казва Бонд. Този етаж от периода Перм е настъпил преди около 260 милиона година - около 10 милиона години преди измирането на границата Перм-Триас. Интересът към Капитаний започна в началото на 1990 г., когато палеонтолози открили фосилни доказателства за измирания в скални образувания в Китай, съответстващи на дъното на тропическите океани по това време. Открити са много останки на корали, фораминифери и мекотели. Анализът на скалите показва ръст в съдържанието на въглерод-13 в атмосферата, което говори за значително застудяване на климата. Това се е случило вероятно заради вулканична дейност. Известно е, че в същото време е станала поредица от мощни изригвания на територията на съвременен Китай. Въпреки това, много експерти не бързат да обявят новото масово измиране, считайки го за "локално" събитие. Но наскоро палеонтолози са съобщили, че изчезването е засегнало обитателите и на студените морета близо до съвременна Норвегия. Очевидно, събитието през Капитаний все пак е било глобално и е достойно да бъде шестото в списъка на масови измирания. Шесто, но не последно - то се е случило преди няколко други, да не говорим за развиващото се сега. Гибелта на много видове и загубата на биологичното разнообразие на планетата в резултат на човешката дейност, много природозащитници сериозно наричат масово изчезване - вече седмо и може би последно. Таблица на масовите измирания на организми на Земята (досега) Преди колко млн години Геохронологичен период Процент измрели организми 440 млн години В края на Ордовик, начало на Силур 82-88% от видовете морски безгръбначни 364 млн години Късен Девон 79-87% от броя на видовете морски животни 251.4 млн години Перм 93-97% от всички видове живи същества, най-масовото измиране. 199.6 млн години В края на Триас 76-84% от всички видове живи същества 65.5 млн години В края на Креда 71-81% от всички видове, включително динозаврите, последното масово измиране. http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Списъкът-на-масови-измирания-на-Земята-може-да-бъде-продължен-още-с-едно_8932.html

за малко да последваш Плиний Стари, значи.

в горите и планините римляните като цяло освен рудници друго не правили.

В България липсват историци. В България историци няма, въпреки привидностите. Това, което в България минава за историк, всъщност е пропагандатор, пиар, туристически агент, зрелищник /шоумен/, усвоител на европейски средства, първично-читалищен патриотар, хитряга и гявОл. Май Вера Мутафчиева ще се окаже последният истински наш историк. Ако има след нея още някой, то този някой някъде се е свил и нищо не се знае за него. Не се показва по медиите, което значи, че не съществува. Там по медиите, вилнеят ония дето изброихме. Но то всъщност в България и медии няма, въпреки привидностите. / Все пак има и един опит към по-добро – предаването „История БГ „на Горан Благоев по БНТ/ Ако имаше историци в България, то те щяха да обяснят, покрай изложбата в Лувъра, няколко простички, непознати и притулвани истини. Първо. Траките не са българи. Поне до пети –шести век след Христа те нямат нищо общо с българите и славяните. Дотогава траките имат повече общи неща с французите, нежели с българите. От 278 до 213 година по течението на Тунджа, например, се създава Келтско царство начели с цар Каварос, който започва да се води и за тракийски цар. Тогава по тия места няма нито българи, нито славяни, нито власи, нито кумани, нито каквото и да било, което да напомня бъдещия български род и народ. Траките са свързани преди всичко с Гърция и Рим . През трети век след новата ера всички траки вече говорят гръцки и латински – тези южно от Хемус – гръцки, тези север от Хемус – латински. През 212 година от Новата ера, след едикта на Каралака всички траки вече стават римски граждани, както и всички свободни люде в границите на римската империя. А много преди едикта на Каракала римско гражданство приемат доста тракийските вождове и първенци –такава е била политиката на римската империя – умна и далновидна, между другото. И сега - нещо безспорно. Нещо напълно и изцяло безспорно, което никой български историк не се е осмелил да каже. Нещо, което вероятно ще прочетете само в това писание. Нали знаете колко дълго България воюва срещу ромеите. Срещу хитрите, коварни, подли, жестоки ромеи. Нали знаете, че ромеите са били изконни наши врагове. Знаете, разбира се, нали така пише в читанките. Така пише в читанките, ама никой не пита „абе какво е станало с ромеите по българските земи, нали е имало и такива, щом сме се борили и воювали с тях. Къде са живели, как са живели, как са посрещали нашествията на българите и славяните " ? И сега ето я очевидната, ясната и неоспорима истина, която кой знае защо се крие като някаква много страшна и срамна тайна. Ами ромеите по нашите земи, това са тъкмо траките бе, хора. Не гърците или левантийците. Нашите си траки. Още от началото на трети век след Христа „нашите си траки” са изцяло претопени в римската империя, още оттогава са със самосъзнанието на римски граждани, по-късно със самозъзнанието и самочувствието на ромеи и византийци. Някои от траките – всъщност никак малко – стават византийски военачалници и дори василевси. При всички случаи мнозина от тях са били воини от ромейската армия. И друго нещо, което никак не би трябвало да е тайна. Не Византия и ромеите са прeследвали славяните по българските земи, оставете глупостите от „Аспарух” и другите ни исторически филми. Точно обратното. Нахлулите през шести век славяни грабят, убиват и палят селата на ромеите, тоест на траките. Толкова диво и жестоко се разправят славяните с ромеите /траките/, че те масово се преселват чак на юг до Егея. Е, има и такива, които остават все пак, а приобщаването им към българската държава става чак след векове. Така че няма какво да се гордеем с тракийското си културно наследство – такова просто нямаме. С някои малки изключения. Нашите села, с пръснати и раздалечени една от друга махали, са направени по тертипа на тракийските селища. А знаете ли защо ? Ами защото славяните, като прогонили траките, се настанили в техните живелища. Нали собствени си нямали, освен ако за такива не се смятат дупките и землянките. И оттогава така тръгнало... А това с което би трябвало да се гордеем, а кой знае защо не се, е че като варвари – тук няма начин някой да не възрази, че славяните, куманите /основатели на Второто българско царство/ и българите не са били варвари/ – та това с което би трябвало да се гордеем, е че като варвари не сме отхвърлили, а сме усвоили и възприели византийската култура, която пък е наследник на най-великата и древна цивилизация на планетата Земя. /Някой да знае, че прякорът на Симеон е бил „гръколюбеца ?” / Ние наистина лежим върху три култури – върху византийската – наследник на древен Рим и Древна Елада – върху табиетите на Османската империя и върху достиженията на съвременният европейски свят – за това Бойко Борисов е прав. А също и върху варварството на комунизма. И доказателство за тоя културен гювеч е самият Бойко Борисов, който е взел и от византийската хитрина, и от турския бабаитлък , и от европейския хъс към съзиданието и успеха, и от комунистическата тъпотия /Тошо бил построил две Българии/. Това като лек майтап. Като добронамерен присмех. А ето го сега и тежкият майтап на месеца. Дето ще ви накара „да се скинете от смех” – както пише по мрежовите кандърми и закани. Вежди Рашидов, Бойко Борисов, Петьо Блъсков, мадам Ве и разните подобни ще представят българската култура в Лувъра. Някой може ли да измисли нещо по майтапчийско от действителността ? … Абе защо ли всичко тук е като подобие някакво. Привидност и сурогат. Историци, медии, журналисти, крепости, министри, премиери, изложби, лувъри, писателки /министърът урежда, писателката хвали, актриса танцува с бай Тошо, Тошо дава апартамент, арап дава чорап/ – всичко се получава някак бутафорно и смехотворно. Добре барем, че е по-скоро весело, нежели гадно. Е и малко гадничко си е, ама ще го преглътнем, не ни е първица. Какви по - срамни неща са се случвали. Японската богаташка Масако Оя дава пресконференция, после вади ножица и топ коприна, реже и раздава на репортерки и журналистки, а те се бутат на опашка и благодарят, помните ли...И никой не се договежда, че това е гадно, срамно и унизително. А как би могло да се получи съвсем естествено и просто ? Бихме могли не да се гордеем, ами просто да живеем със съзнанието, че сме почтен и образован европейски народ, който доказва, с откриването и съхраняването на тракийските съкровища, че цени и пази европейското културно наследство. http://www.ivremena.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8-%D0%B2-%D0%BB%D1%83%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B0

За да придобием по-ясна и визуална представа, предлагам тази интерактивна карта, където са нанесени всички открити останки от селища, ферми, вили и пр. от римския период в Британия: http://archaeologydataservice.ac.uk/archives/view/romangl/map.html

Нормално - комплексът, построен от Ванга е разположен върху угаснал вулкан /Кожух/, и е напълно естествено да има термални извори с характерната за тях миризма.

Няколко думи за Кодекса на Теодосий и християнизацията Може би човешката памет е наистина къса, а по този начин се оправдават и събития случили се по-отдавна. Когато в България стане въпрос за Османското владичество, то неминуемо възниква и темата за насилственото налагане на чужда и нова религия, а именно ислямът. Създават се филми като "Време разделно", тъмните краски се ползват с пълни кофи, а в други случи като с Борис от сходна история се раждат светци. Коментирайки исляма в България го възприемаме като ново и чуждо за тук нещо, но забравяме, че тази нова религия е била чужда и е налагана насилствено в един период, а в друг вече се е превърнала нито в чужда, нито е била приемана единствено насилствено. Тук обаче възниква и един друг въпрос, а именно дали този процес и това явление е нещо ново, а отговорът му идва незабавно и той съвсем категорично е отрицателен. Нова и чужда религия е било и християнството в този край на света, тъй като то самото се е зародило сред юдеите и дали ще се определи като секта, ерес в юдаизма или просто негова рожба е друга тема. Не бих си позволил да коментирам вярата на хората, но бих си позволил да коментирам именно институционализираната религия, както и процеса на превземане на власт от същата. Процесът на християнизация, под давлението на множество фактори и основно на по-голямата времева отдалеченост, както и умишлената цензура от своите описвачи, е представян доста по-позитивно, по-леко, по-милосърдно и по-нежно. От години се прокрадва една идея за лек и плавен преход от езическата античност към християнския мир, което нито се потвърждава от археологическите данни, нито и от тълкуването на другите. На тази тема е и един двутомник, който ми попадна преди време и който чрез един много добър анализ на представения материал (за съжаление без данни за земите на дн. България) показва, че живото езичество, т.е. следването на традиционната вяра и обредност на съответните народи и земи, е проблем до доста късните 4-5 век, а на места и до много след това. Книгата е: Frank R. Trombley, Hellenic Religion and Christianization c. 370-529. 2 vols. Religions in the Graeco-Roman World 115. Leiden: E.J. Brill, 1993-94. Pp. xiii + 344. Pp. xv + 430. В този труд авторът отделя внимание и на едни пасажи от Кодекса на император Теодосий и на свързани с тях сведения, които като цяло са доста непопулярни и не се коментират много в нашата наука, а още по-малко в по-широк план, а почти никак в училище. По този повод тук съм подбрал някои доста интересни извадки от Кодекса на император Теодосий, които съвсем ясно представят усилията на законодателя в онези години и съответно последствията за нарушителите на тези заповеди, каквито са се явявали хората, които са продължавали да следват вярата на своите предци. Тук е редно и да се каже, че е доста странно, когато някои наши съвременници се наричат родолюбци и в същото време се обявяват срещу всичко, което е унаследено от предците ни и го наричат с пейоративното название - езическо. Хубаво е да се знае, че ѩзыкъ в старобългарски означава народ, т.е. употребявайте правилно тази дума и я осмислете, защото народните ни неща, които са ни предадени от предците ни, които са изначално и/или естествено оформили се в културната ни памет, е нормално да бъдат езически, т.е. народни, в което поне аз не виждам нищо обидно. В Кодекса на император Теодосий съвсем ясно е представено как държавният апарат някога е извършвал един процес на християнизация, който определено не е бил осъществен со кротце и со благо, а в доста случаи со много кютек. По повод цитирането, то в началото е мястото в Кодекса на Теодосий - CTh., а на края на фрагментите е годината, в която е издадена регулацията. Преводът е мой и е на определени фрагменти от руски език по изданието Кодекс Феодосия «О язычниках, жертвоприношениях и храмах» / Пер. с лат. и комм. М. А. Ведешкин // Научные ведомости Белгородского государственного университета. 27.2013. 38-47. CTh.16.10-49 Заповядвам: във всички области и също във всички градове незабавно да се затворят храмовете и така, чрез затваряне на достъпа, да се отнеме възможността свободно да съгрешават хората със суеверията. Също постановявам да се спират всички от извършване на жертвоприношения. В случай, че някой извърши нещо подобно, наказанието му ще е да бъде екзекутиран с меч. Иззетото имущество (на виновния) постановяваме да се отнеме в полза на фиска. По подобен начин следва да се наказват и управителите на провинциите, които не се грижат да наказват престъпниците. Издадено в декемврийските календи в година четвърта от консулството на Констанций и третото консулство на Констант от августите. (01.12.346 [356]). CTh.16.10.11 На никого да не бъде разрешено да извършва жертвоприношение, никой да не посещава храмовете, никой да не почита светилищата. Нека хората си дадат сметка за това, че нашият закон ги предпазва от възможността на извършват нечестиви дела, така че ако някой, въпреки забраната, замисли да извърши нещо, което е свързано с божествата и тяхното почитане, то нека знае, че никаква милост няма да го освободи (от заплащане на наказанието). За съдиите важи същото – ако някой от съдиите, разчитайки на привилегиите на длъжностните лица, влезе, при изпълнение на своите задължения, в осквернено място, то нека този нечестив светотатец да бъде принуден да внесе 15 либри злато в нашата хазна; служещите му, ако обединявайки силите си, не се възпротивят (на нечестивеца), нека също бъдат принудени да внесат същата тази сума. Издадено 16 дни преди юлските календи в Аквилея в годината на консулството на Тициан и Симах (16.6.391). Откъс от CTh.16.10.12 … Освен това: ако ли някой, за смях потрепери пред тленните, от тях сътворени образи (на боговете), го почете с кадене на тамян; или (почете свещено) дърво, завързвайки на него ленти; или пък, повдигайки тревни чимове, издигне жертвеник (и на него) на някакви изображения се опита да поднесе жертва, ако и да е най-нищожната – с това нанася не малко оскърбление на религията. Виновният в подобно оскърбление на религията ще бъде наказан с конфискуване на дома или имението, в които е извършвал обредите на езическото суеверие. Защото от нас е постановено, че местата, където бъде забелязано кадене на тамян, трябва да бъдат присъединени към нашия фиск, в този случай ако бъде установено, че правата над тези принадлежат на кадящите с тамян. Освен това: ако някой се опита да извърши такова жертвоприношение, в храмовете или в светилищата, в сградите или в полето, и в други места, а и когато при това бъде установено, че тези места са били използвани без знанието на собственика, нека (собственикът) бъде принуден да внесе двадесет и пет либри злато за наказание. Така наказанието ще бъде както за този, който принася жертвата, а също и за този, който позволява извършването на това злодеяние. … (8.11.392). CTh.16.10.19 Освен предишното: нека ценностите бъдат иззети от храмовете в наша полза, след което да бъдат предадени на разпореждане на преданите ни войски. 1. Ако в някакви храмове и светилища все още са останали изображения (на божествата), пред които езичниците са извършвали обред (някога) или (в сегашни дни) извършват, то нека тези изображения да бъдат съборени от техните места, защото знаем, че не за първи път се издават такива постановления. 2. Всички сгради на храмовете, в градовете и селата, или които са разположени извън градовете, да бъдат иззети в обществена полза; храмовете разположени в нашите владения нека (също) се използват (някак) по подходящ начин. Жертвениците следва да се унищожат повсеместно. Собствениците (на жертвеници) трябва да бъдат заставени да ги унищожат. 3. Да не бъде в никакъв случай разрешено: в местата, където е редно да се скърби, да се устройват пиршества, почитайки светотатствен обред или да се провеждат (там) каквито и да са други свещенодействия. Освен това на местните епископи даваме разрешение непосредствено сами да предотвратяват тези събирания с църковната си власт; от друга страна задължаваме съдиите на (заплащане на) наказание от двадесет либри злато (на техните служители същото наказание), ако по недоглеждане тези (събирания) останат без наказания. (15.11.408). CTh.16.10.21 Освен това: да не се допускат до военна служба или да се удостояват с честта (да заемат пост) на управляващи или съдии езичници (gentiles) — т.е. осквернилите себе си с езическо (pagani) заблуждение или изпълнение на престъпни езически обреди. (7.12.416). CTh.16.10.22 Освен предишното: въпреки че вярваме, че вече не са останали никакви езичници…нека бъдат наказани (в съответствие) с отдавна обнародваните предписания тези, които са оцелели досега. (9.4.423). CTh.16.10.23 Освен предишното: ако оцелелите езичници бъдат уличени в гнусни жертвоприношения на демоните, то ако и да трябва да бъдат предадени за смъртно наказание, то нека те бъдат наказани с отнемане на имуществото и изгнание. (8.06.423). CTh.16.10.25 На всички, чийто разум е вкоренен в езическите злодеяния, забраняваме: гнусните жертви на заколение и всички останали (обреди), забранени по силата на предишните постановления (sanctiorum); и всичките им свещени места, храмове, светилища, ако такива даже (и) до сега са останали недокоснати, нареждаме, по предписанието на властите, да се разрушат и очистят (от скверното) чрез поставяне на символа на достопочтената християнска религия. В същото време (нека) всички знаят: ако някой се подиграе над този закон и това (бъде доказано) пред законните съдии с надлежни свидетелства, този ще бъде наказан със смърт. (14.11.435). Автор: Георги Мишев.

те пророчествата били толкова мъгляви, че всеки ги тълкувал както си иска.