Last roman

за арменския произход на комитопулите си има тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2020 така че оффтопичната дискусия си я водете там.

какво става, ако сипеш разропен алуминий в студена, а не гореща формичка:

Що не отворите тема във физика, където да нищите съответните хипотези и теории. Това е просто фантастичен филм, все пак.

проблемът е, че излишъкът от ненужна информация всъщност те дезинформира и обърква. Рядко има хора, които да отсеят нужното от ненужното на 100 процента /за което са необходими познание, време, енергия и концентрация/. Накратко - неограниченият поток разнородна информация я девалвира и като цяло не помага за интелектуалното развитие на индивива. А понеже много над половината от човечеството не може да борави с нея, даже не може критически да отсее качествената от некачествената такава, нещата наистина вървят към инфофрения.

Как технологиите доведоха до замърсяване и обезценяване на всичко, което научаваме Повечето хора ще имат в джоба си по едно устройство с размер на табакера. То ще съдържа в себе си знанията от най-големите енциклопедии в света, ще им дава възможност да се свързват с практически всеки човек на света и да публикуват информация, която ще може да достига за секунди до милиони. Колкото и да се възхищаваме на пророческите способности на Жул Верн, Хърбърт Уелс и дори и техни по-съвременни колеги като Айзък Азимов, никой от тях не е написал горните редове. Нито нещо, доближаващо се по смисъл до тях. Преди 100 и дори преди 50 години хората са очаквали да летят до Луната, да пътуват във времето, да се телепортират, но не и да плуват в океан от информация. А дори и преди 20 - 30 години, когато навлизахме в информационната ера, малко хора осъзнаваха, че тя ще има и негативни ефекти. Сега практически всеки, който желае, притежава преносима машина с такава изчислителна мощ, колкото цялото човечество не е имало за цялата си история допреди по-малко от 100 години. И практически всеки може почти безплатно да публикува онова, което е създал - литература, поезия, филми, публицистика, данни, анализи… практически всичко. Всичко това звучи като рецепта за утопично общество, позволяващо безгранична обмяна идеи, която да доведе до светкавичен прогрес в разрешаването на световни проблеми. Вместо това обаче някак неусетно огромната част от тази мощ се пропилява основно за дейности със съмнителна обществена и дори лична стойност. Едва ли някой физик, който в средата на ХХ век с месеци е чакал на опашка за достъп до компютър с размерите на стая, би могъл да си представи, че няколко десетилетия по-късно хората ще ползват по-мощни процесори основно за подобряване на рекорди на Candy Crush и многомилионно ретуитване на снимка на видимо поостаряла актриса с коментар в духа на: "О боже, не мога да повярвам, че е тя!!!" Обяснението, макар и не особено пророческо, е просто - технологията и най-вече интернет превърнаха информацията от оскъден в изобилен ресурс. А много други науки като икономиката, екологията и психологията са ни научили, че когато човек се сблъска с (поне привидно) неограничен достъп до нещо, правилата на играта се променят. Индивидът спира да се държи рационално и започва просто да... пилее. Инфолюция Най-очевидният паралел и може би най-широко описваният и дискутираният е с екологията - както индустриалната революция произвежда замърсяване на околната среда, така и информационната поражда нежелан страничен ефект от ненужно, нежелано и обикновено некачествено знание. Обикновено тук започваме да си представяме предимно класическия спам в електронната поща, но всъщност проблемът се проявява по много други начини. Реално фийдът ви във Facebоok или Twitter в някакъв процент (често огромен) представлява ненужна информация от снимки на домашните любимци или ваканциите на бивши колеги. Въпреки че теоретично имате контрол кого следвате и какво искате да получавате, на практика не може да се постигне пълно отсяване на ненужната информация. А дори и след няколко думи да я игнорирате, тя вече е отнела някаква част от вниманието ви, от времето ви и от дневния ви капацитет да преработвате информация пълноценно. Именно тук се ражда и проблемът. Докато създаването и трупането на информация теоретично не вреди, в действителност поради различни ограничения (най-вече от време, но също така и от памет, скорост на пренос на информацията и др.) то е съпътствано и с разходи. Дори и привидно малкото усилие ежедневно да чистите съобщенията за светкавично отслабване или забогатяване си има цена. Изследване от 2012 г. показва, че спам индустрията, която заема около 88% от целия мейл трафик, струва на обществото само в САЩ около 20 млрд. долара годишно в изгубена продуктивност (http://pubs.aeaweb.org/doi/pdfplus/10.1257/jep.26.3.87). И това е сравнително консервативна оценка. Ако към това се добави цената на инвестиции в антиспам софтуер, а също и другите форми на замърсяване, отнемащи човекочасове, стойността на проблема спокойно ще надмине БВП и на някои големи световни икономики. Самото производство на безсмислена информация също е трудноизчислима, но огромна чиста загуба за обществото, тъй като тя поглъща човешки ресурс - хората, които създават безсмислени аpp-ове или поддържат сайтове, чиято единствена цел е да събират повече кликове, със сигурност биха могли да правят нещо по-полезно за развитието на човешката цивилизация. А дори и само да помислим за енергията за поддържане на сървърна мощ за осигуряване на гигабайти трафик на практически безполезни данни, стигаме до нещо, което донякъде иронично ни връща обратно към съвсем реалното замърсяване на природата. Според един от влиятелните говорители по темата за претоварването с информация, Нейтън Зелдес, то е пряко свързано с развитието на новите технологии, защото двете явления се въртят в порочен кръг. "Иновациите изискват мислене, а информационното претоварване е основна пречка пред задълбоченото и фокусирано мислене", обяснява той. Разбира се, всичко това не е резултат само от изобретяването на интернет. Безполезна информация е произвеждана от векове. Просто технологиите свалиха дотолкова производствените й разходи, че правят явлението масово и замърсяващо. И преди 100 години един производител е можел да разпрати писма на милион хора с надеждата няколко да откликнат, но тогава това е не е било особено рентабилно поради разходите за хартията, печата и физическата доставка до милион адреса. Инфофлация Друга може би не толкова популярна аналогия на свръхналичието на информация е тази с парите. Базово икономическо правило е, че с увеличаване на паричното предлагане стойността им намалява - нещо, което обикновено наричаме инфлацията. Този модел перфектно обяснява усещането, че стойността или качеството на информацията в последно време намалява. Просто при ниските разходи за произвеждане на информация и изчезналите бариери за навлизане на този пазар съвсем естествено предлагането се увеличава. Това от своя страна драстично намалява възможностите да продаваш информация. Просто вече каналите тя да стигне до хората са прекалено много и освен ако не произвеждаш нещо наистина уникално, няма как да накараш някой да плаща за новини, данни или нещо, което може да получи безплатно другаде. Това е нещото, което постепенно унищожава бизнес моделите на традиционните медии по цял свят, както това има както прекрасни, така и страховити последици. От една страна, технологията очевидно либерализира пазара на информация. Ако преди шепа вестници и по-късно телевизии почти напълно са държали монопола върху достигането на една новина до масовото домакинство, сега те нямат тази власт. От една страна, това създава неимоверното предимство, че дава възможност дори на един независим блог, създаден на безплатна платформа, да прави същото, което преди е правил цял нюзрум, като след това информацията е минавала през дълга върволица от хора и за целта е използвана непосилно скъпа техника. Сега всеки музикант може сам да разпространява албумите си, като ги пуска за сваляне онлайн, всеки автор може евтино да издаде електронна, а и хартиена книга, без да минава през цедката на редактори и издатели. Това обаче създава и именно познатите ни вече инфолюция и инфофлация. Сега наличието и достигането до информация само по себе си не е ценност. Ценността се премества едно ниво нагоре. Вече стойността е в метаинформацията - способността да отсееш от целия поток необходимото, достоверното или качественото. При наличието на такъв океан от блогове няма как да знаем кой от тях прави реални усилия да провери фактите и кой има някакъв скрит дневен ред или цел. Преди, ако някой вестник или телевизионен канал тотално оплеска нещо, той знае, че губи доверието на читатели/зрители. Това създава стимул за новинарската организация да произвежда качествена информация, защото залогът е висок - разходите по създаването на продукта и марката му са огромни. В момента за един блогър дори и цялостното сриване на реномето му не носи почти никаква загуба. Само допреди няколко десетилетия просто нямаше как да човек да произвежда информация без посредници. Най-вероятно това е довело до нереализирането на някой друг Шекспир или Боб Дилън. Или до неразкриването на някой "Уотъргейт". Големият въпрос е дали сметката няма да излезе прекалено висока, ако това се съпостави с разходите, съпътстващи обезценяването и замърсяването на информацията. Инфофрения Освен на ниво система дефектите на пренаситената информационна среда имат ефекти и на лично ниво. Чисто психологически възможността на индивида да обработи огромни количества информация е ограничена. А когато човек не може да се справи с тях, обикновено има два пътя, по които може да тръгне. Единият е да игнорира част от информацията, което носи риск да пропусне нещо ключово. Другият е просто процесът му на вземане на решение да блокира. И това не е нещо, което касае само бизнес проблеми, а и съвсем банални ежедневни решения. При огромния избор и неспирния поток от информация нещо тривиално като покупката на сокоизтисквачка или кафемашина започва да изисква време за запознаване с различните марки, модели и техните характеристики и отсяване на отзиви за тях. И естествено с планирането на по-скъпа или по-жизненоважна покупка (само попитайте родител, избирал бебешко столче за кола) времето, вложено в проучване на всичката налична информация, се увеличава. Освен това наред с важната информация безплатен и неограничен става и достъпът до развлечения. А това по подобие на всичките разсейвания, отнемащи от продуктивността в работното време, краде от другата част на същия ценен ресурс - свободното време. Едва ли може да се остойности какви точно щети нанася това, че хората заделят все по-голяма част от деня си в попиване на информация. Вече има обаче изследвания, показващи негативни връзки между информационното претоварване и здравето, семейните отношения и дори и, най-общо казано, щастието. Може би най-известната книга по темата e "Парадоксът на избора" на Бари Шуорц, който твърди, че намаляването на избора за потребителите сериозно намалява нивата на стрес и фрустрация. Макар всички да ценим свободата и избора като ценности, се оказва, че при прекалено голямото количество от тях просто не можем да се справим психологически. Ежедневният информационен шум кара хората да взимат и съдбовни решения, базирани на напълно манипулирана или поне научно недоказана информация. Така изведнъж благодарение на откъслечни и често научно опровергани публикации хиляди хора решават да се откажат от употреба на продукти, съдържащи едно или друго вещество, решават, че лактозата или глутенът или нещо друго са изключително вредни, и дори спират да ваксинират децата си срещу потенциално смъртоносни и инвалидизиращи болести. Разбира се, в някои от всички тези плашещи истории може да има и истина, макар и недоказана до момента, но е факт, че заради информационното претоварване хиляди хора просто решават да игнорират огромна част от информацията и например купуват само козметика без парабени. Без да знаят какво е парабен. Дали наистина е толкова страшно пристрастяването към смартфона и непреодолимото желание постоянно да си провериш мейла или колко пъти ти е харесан статусът във Facebook по време на среща или дори докато играеш с децата си или шофираш? Вероятно за отделния човек (с изключение на последното) това няма да е фатално, но определено е нещо, което трансформира и хората, и отношенията между тях. Неусетно ценностите се променят - реалното изживяване само по себе си спира да е ценно, важното е да го споделиш онлайн. Въпреки че можеш да намериш хиляди висококачетвени снимки и записи на любимата си група, очевидно сега е важно да прекараш половината концерт в опити да снимаш. Всичко, което правиш, като че ли вече не е за лично удоволствие - трябва да имаш обратна връзка, да събира харесвания, коментари... Както при замърсяването на околната среда, така и при информационната, преди да стигнем до някакво реално решение, трябва да осъзнаем какъв е проблемът. Нещо, което практиката показва, че това отнема време и се случва, когато вече последиците започват да стават очевидни. Успокояващата част е, че хората от векове се оплакват от пренасищане с информация и някак са се справяли. Още на Сенека се приписва сентенцията, че изобилието на книги е разсейване, но негова е и по-острата диагноза на човешката природа, склонна да пилее: "Някои моменти ни се отнемат насила, някои биват отмъквани, някои изтичат неусетно. Но най-срамна от всички е загубата заради нашата собствена небрежност." След появата на всяка технологична иновация, намаляваща разходите и увеличаваща циркулацията на информацията, още от времето от Гутенберг насам винаги е имало нов бум страхове. Сега може би е малко по-различно, защото ръстът на произвежданата информация наистина вече е експоненциален. От друга страна пък, имаме и голямото предимство спрямо век по-рано - колосална възможност да търсим в тази информация, да я обработваме и да виждаме в нея сложни зависимости. И ще успеем, стига да се откъснем за малко от използването на технологиите само за развлечение и социални мрежи… P. S. Все пак, моля, лайквайте и споделяйте този текст. Oт това зависи работата и заплатата ми. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2014/12/30/2444541_informaciiata_e_noviiat_bokluk/

правдиво и задължително четиво: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4509730

че манипулирането на историята от образователната система си е факт откакто свят светува.

За 14 млн. лева Вдигнаха три старинни крепости Възобновените „Туида“, „Велбъжд“ и „Траянови врата“ посрещат туристи от началото на 2015 г. Край „Велбъжд“ сръбският крал Стефан Душан ранява и пленява българския цар Михаил Шишман. С три реставрирани крепости ще посрещнем 2015 г. - „Туида“ в Сливен, която отвори врати (или по-скоро порти) преди дни, и „Велбъжд“ и „Траянови врата“, които ще посрещат посетители в първите дни след празниците. Работата по тях обаче за пореден път постави въпроса дали жаждата за повече туристи не превръща културно-историческите ни обекти в бутафория. Издигането на крепостите, край които са се били цар Самуил, наследници на Асеневци, сръбски крале и византийски императори, е съфинансирано по Оперативна програма „Регионално развитие“. За трите обекта общо са отпуснати към 14 млн. лева, като най-скъпо е струвало обновяването на „Туида“ - 5,5 млн. лева. Древното тържище на старопланинския хълм Хисарлъка, превърнато в отбранително укрепление, вече разкрива уникалните си ъглови кули с църкви. Местни специалисти смятат, че въпреки изграденото модерно осветление е запазен автентичният дух на построената през IV век крепост. Освен че стените са издигнати до 2 метра височина, е изграден и летен амфитеатър. Сбирка от средновековни стенобитни машини - тарани, катапулти, фигури на римски и средновековни воини, ще са сред основните атракции в крепостта. Експониран е и тайният тунел към близката река, на който учените се натъкнаха преди няколко години. В музейната част ще могат да се видят ценни артефакти от „Туида“, които сливенските археолози това лято допълниха със златна монета от времето на Юстиниан I (483-565). Извън стените е разкрита голяма базилика с красива мозайка. Предполага се, че в „Туида“ се е помещавал епископски център, действал до изоставянето й през XIII в. Укреплението е било напуснато внезапно вероятно заради върлуваща епидемия. Останалите две издигнати наново крепости са записани в българската история с тежки битки, а днешният им вид предизвиква спорове сред историци и археолози. Във „Велбъжд“ край Кюстендил, която наследява античния град Пауталия, вече са издигнати три бойни кули и римската стена, ограждаща площ от 30 декара. Укреплението е изградено в началото на V в., оцелява през Първото и Второто българско царство. Разрушено е при настъпването на османците. Преди това крепостта бележи тежка загуба за средновековната ни държава. През 1330 г. цар Михаил III Шишман (правнук на Иван Асен II) повежда над 15 хиляди мъже срещу сръбския крал Стефан Урош III Дечански. Повечето изследователи приемат, че армиите им били равносилни. Българските войници обаче страдали от липса на провизии. Затова Михаил Шишман бил принуден да приеме еднодневното примирие, което му предложил сърбинът. Войската ни бързо се пръснала в околността, за да търси храна. В този момент сръбският престолонаследник Стефан Душан атакувал лагера на нашия владетел до „Велбъжд“. Тежко раненият Михаил Шишман умира няколко дни по-късно в плен. Новият вид на крепостта „Траянови врата“ предизвика протести на археолози и архитекти. Още по време на строежа те сигнализираха, че тя се издига с неподходящи материали като тротоарни плочки. Въпреки това проектът бе завършен и бойните кули вече се извисяват до магистрала „Тракия“, напомняйки на туристите за това как бъдещият цар Самуил е разгромил Василий II. През 986 г. византийският владетел повел войската си към Сердика, но 20-дневната обсада се оказала неуспешна. Императорът отстъпил заедно с 30-хилядната си армия обратно към Тракия. Край крепостта „Траянови врата“ (известна като „Щипон“) византийците били пресрещнати от българите и напълно разгромени. Единствено император Василий II и личната му охрана като по чудо се спасили с бягство. Историците твърдят, че българската армия била водена от Самуил и брат му Арон, въпреки че тогава цар все още е бил Роман. Крепостта до днешния град Костенец е изградена през V век като римска казарма на три етажа. По-късно е укрепена с няколко островърхи кули, които били новост за времето си. Твърдината била важна наблюдателница към древния път Виа Милитарис (от района на Белград до Константинопол). Идеята на общините е „Туида“, „Велбъжд“ и „Траянови врата“ да се превърнат във водещи обекти за културно-исторически туризъм у нас. Възстановени крепости като „Перистера“ и „Цари Мали град“ вече привличат хиляди туристи дневно. http://pressadaily.bg/publication/64048-Вдигнаха-три-старинни-крепости/

почна да ме сърби опашката само като го прочетох творението апокалиптично.))

важното е да сме партиоти!11@

не спами, а по-точна намери и пусни

Дочакахме го Правеца: http://pressadaily.bg/publication/64071-Пускат-първия-български-лаптоп-„Правец/

хайде първо да се научим да си изключваме капс лок-а докато пишем. На стареца вече сме му вдигнали мерника за груб език, но не е нужно човек да се уподобява на опонента си, нали /че и да намесва форума в свои лични дрязги/?

ето и клипче по въпроса /макар че можеха да се постараят повече след 476-та г./:

звучен шамар за хомеопатията дойде и от Австралия, където твърденията на кликата шарлатани, че 'лечението' им е по-безопасна алтернатива на ваксинирането /особено за коклюш/ бе признато от съда за измамно и подвеждащо: http://doubtfulnews.com/2014/12/homeopathy-plus-unequivocally-not-a-safer-alternative-to-vaccination-says-court/ Homeopathy Plus unequivocally NOT a safer alternative to vaccination says court Breaking News delivered from Guy Chapman today. Homeopathy Plus has received a major smackdown from the Australian courts. A complaint regarding their advertisement of homeopathy as a “safer” alternative to vaccination, specifically for pertussis has been deemed misleading and deceptive. Homeopathy Plus is the trading identity of Australian homeopath Fran Sheffield (who originated the petition to the UN to use homeopathy in the Liberian Ebola outbreak). They have previously made claims that homeopathy can treat domestic abuse behavior. The complaint has taken two years to work through channels. In 2012, a consumer watchdog group blasted the same claims. See Steve Novella discuss homeopathy for whooping cough/pertussis here. In the judgment, Justice Perry is unequivocal: “there is no reasonable basis, in the sense of an adequate foundation, in medical science to enable the First Respondent and the Second Respondent to state that Homeopathic Treatments are safe and effective as an alternative to the Vaccine for the Prevention of Whooping Cough.” The core of the finding is as follows: This is a superb win for reality but as a precedent we should not treat it with unalloyed hope. As with most countries, Australia has “grandfathered” homeopathy into medical regulations and some claims are legally permitted. However, it is clear from this that claims for “homeoprophylaxis” and almost certainly also for the treatment of serious disease, will be viewed dimly by the Courts. The First Respondent and the Second Respondent have in trade or commerce: a.) engaged in conduct that was misleading and deceptive or was likely to mislead and deceive, in contravention of section 18 of the ACL; b.) in connection with the supply or possible supply of Homeopathic Treatments, and in connection with the promotion of the supply of Homeopathic Treatments, made false or misleading representations that the Homeopathic Treatments are of a particular standard or quality in contravention of section 29(1)(a) and (b) of the ACL; and c.) in connection with the supply or possible supply of Homeopathic Treatments, and in connection with the promotion of the supply of Homeopathic Treatments, made false or misleading representations that Homeopathic Treatments have a use or benefit in contravention of section 29(1)(g) of the ACL.

тъкмо до тези три цивилизационни стълба стигнахме вчера в една фейсбучна беседа с бай ти Дендро.

значи първо малко атомна война, колкото да намалим населението до 'златния милиард', а после - дървени къщурки за всички.

Дискавърито отдавна не е това, което беше.

ами да - духът на приключението /все още непокварено от прекалено многото йекшън/, очарованието на неизвестното, предвкусването на славни дела. Какво повече му трябва на човек?

има, ама само когато съвсем зазлеят нещата. Иначе гредите си стоят и у моето стъкловидно тяло, и у твоето

след като осъзнаеш, че Коледното прасе си е заминало безвъзвратно - изядено, преработено и изхвърлено, ти остава единствено да си пуснеш това:

сега като около Коледа изгледах и трите части, мога с чисто сърце да кажа, че най ми хареса 1-вата /донякъде и защото я очаквах най-много/. Втората не ме впечатли с нищо и почти я бях забравил, преди да седна да я изгледам отново. За третата си казах мнението, че въпреки всички ефекти на макс е най-слабата от поредицата.

И продължението за най-големите гафове и манипулации през 2014 г.: 5. Вандали в пирамидите в Гиза През февруари, двама германци "любители -археолози" Dominque Goerlitz и Stephan Erdmann, са изправени пред съд с наказателни обвинения в родината си в края на 2013 г. за вандалство и кражба на артефакти от Голямата пирамида в Гиза в Египет. Двамата немци се надявали да докажат конспиративна теория: "Те очевидно са били убедени, че картушът, свидетелстващ, че Хеопс (Хуфу) е създател на Голямата пирамида в Гиза е фалшив и те се надявали да направят анализ на пигментите за да докажат, че не са толкова стари, колкото самите пирамиди. Те смятали, че пирамидите са били построени хиляди години по-рано от времето на фараона Хеопс, от хора от Атлантида."- съобщава Skeptical Inquirer. Всички археолози-специалисти са единодушни, че египтяните са построили пирамидите. Всъщност, тази година, изследователите обясняват как египтяните са успели да ги направят: върху мокър пясък, използвайки шейни. 4. Движението срещу ваксините върна магарешката кашлица в Калифорния Тази година, коклюшът (магарешката кашлица), силно заразна, но напълно предотвратимаинфекция на дихателните пътища, се завърна в Калифорния със сила, невиждана повече от 70 години. Докладвани са около 10 000 случая. Има две основни причини за възраждането на тази болест: ваксината срещу нея не е съвършена; родителите в Калифорния отказват ваксинация за децата си двойно по-често от преди седем години. Както отбелязва д-р Пол Oфит, професор по педиатрия в Университета на Пенсилвания вWall Street Journal . "Децата, които не са ваксинирани срещу коклюш 24 пъти е по-вероятно да се разболеят. Освен това, около 500 000 души в САЩ не могат да бъдат ваксинирани, или защото са подложени на химиотерапия заради рак или на имуноподтискащи терапии за хронични заболявания, или защото са твърде малки. Те зависят от хората около тях да са ваксинирани. В противен случай, те често са първите, които ще пострадат." 3. Хомеопатия срещу Ебола Избухването на епидемията от Ебола в Западна Африка досега е отнела живота на над 6000 души. Организации и лекари от цял свят доброволно помагат за ограничаване на разпространението на смъртоносния вирус. Хомеопатите също са доброволци, което е хубаво. Те имат добри намерения, но методът им на лечение не е ефективен. Хомеопатията се основава на принципа, че подобното се лекува с подобно. Например, хомеопатите смятат, че слаб разтвор от цианид лекува рак. Науката и здравият разум говорят друго. Четирима хомеопати наскоро са пътували до Либерия, за да се опитат да лекуват пациенти,болни от Ебола с арсен и отрова на гърмяща змия. Когато местните лекари осъзнали това, което хомеопатите са имали намерение да направят, ги изпратили по живо, по здраво. По-късно, хомеопатите изразили възмущението си, твърдейки, че тяхното лечение може да лекува Ебола и се нахвърлили с тежки думи срещу Световната здравна организация. 2. Създаването на стволови клетки се оказа лъжа Тази година, изследователят Харуко Обоката (Haruko Obokata) развълнува научната общност с нов, лесен начин за получаване на ембрионални стволови клетки, които имат голям потенциал за регенеративната медицина. Само няколко месеца по-късно, учените са били зашеметени отново, когато Харуко Обоката е обвинена в измама, и нейните експериментални стволови клетки, най-вероятно дори не са съществували. Университетът Waseda, който присъдил на Обоката докторската й степен, е заплашил да й я отнеме, ако тя не коригира недостатъците в дисертацията си. Скандалът е придружен и с трагедия - менторът на Обоката, Йошики Сасаи извършил самоубийство в резултат на аферата. 1. Възходът на Вани Хари, "Фууд бейби" Вани Хари попадна тази година в центъра на американското обществено внимание, като обвини Subway, че използва "вреден" химикал, съдържащ се и в постелките за йога, за да направи хляба пухкав. Вярно е, че въпросният химикал - азодикарбонамид, се намира и в постелките за йога, и в хляба, но като хранителна добавка и ни най-малко не е опасен. Азодикарбонамидът е виновен само защото трудно се произнася и звучи "опасно". Независимо от това, Subway се огъва пред нейното искане. След победата си над Subway, Хари убеди големите пивовари в света, да разкрият всичките си "шокиращи" съставки , включително изсушен мехур на риба. Няма значение, че изсушеният рибешки мехур, известен също като рибен клей, е бил използван при производството на бира в продължение на векове, без неблагоприятни ефекти. Поредната жертва на Хари е подправката за кафе лате с вкус на тиква на Starbucks, която според Хари е "пълна с опасни, канцерогенни химикали". Оказва се, че подправката несъдържа нищо по-страшно от индийско орехче и карамфил (и естествено - непривичната за нас тиква) и е съвсем безвредна. Прозрачността в хранителната промишленост не е лошо нещо, но действията на нашумялата в САЩ Хари, съчетани с начина, по който тя напада науката, принизява интелигентността на всички. Тя се храни от нашите най-вятърничави, страхливи и ирационални инстинкти. Обществеността заслужава нещо по-добро.

това са царските гробници до Персеполис. Сред тях е гробницата на Дарий I.

не че е нещо необичайно, но намалената костна плътност е свързана с по-малката физическа активност /по което можем да установим какъв начин на живот са водели нашите прародители/: https://richarddawkins.net/2014/12/bone-density-drop-in-modern-humans-linked-to-less-physical-activity/