-
Брой отговори
17237 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
464
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
хм, хубаво, може и да не съм ти разбрал витиеватите разсъждения за багетите, овълчването и всичко останало. Бях останал с впечатлението, че не правиш разлика между настръхване в резултат на страх/стрес и електростатично привличане, така че вкарах малко коректив в нищенето на проблема. Но щом имаш желанието да върнеш темата към първоначалната й идея - заповядай. Макар че за мен все още е загадка, защо избра раздел Биология за тази цел.
-
то и новия си свърши работата покрай кръстоносните походи. Въобще идеологията /към която спада религиозната такава/ е добро оправдание да оправдаеш агресията си към ближния.
-
и по двата ти въпроса - да и по-точно на койне. Колкото до арамейския - счита се че Исус точно на такъв е проповядвал.
-
10-те божи заповеди са вече съвсем друг период. Но пък ако прочетеш Стария завет, ще видиш отношението към друговерците /демек неевреите/. И то хич не е хуманно, а е аналогично на съвр. геноцид.
-
дам, възхитително се радвам, че преоткриваш топлата ... пардон наелектризираната вода след добрия стар Страбон. Затова следващия път освен гребена и ебонита, включи и кехлибар в експериментите си. Току виж си се превърнал в магьосник от първи ранг /това разбира се в очите на непросветената тълпа/. Иначе ако ще си лафим лежерно, както казах - има си раздел паранауки за тази цел. В тази тема покрай другото, поне се засегна интереснo явление /благодарение на Joro-01/, така че не е нужно да я разводняваме съвсем с лирични отклонения.
-
не ги разбираш нещата, друже.
-
арамейски, искаш да кажеш.
-
никой не налага подобни възгледи. Всички общества са еднакво агресивни, което се определя от заложените в нас поведенчески инстинкти. Вече ти беше обяснено няколко пъти. Не се прави на ударен.
-
ами като се има предвид, че Новият и Старият завет първоначално са писани на гръцки /все пак това е официалният език в източната част на Средиземноморието/, а братята арменци приемат Християнството дори преди то да е узаконено в Империята, мисля че картинката е ясна.
-
да, но в средновековния латински вместо I се въвежда J.
-
заимствано от Библията съответно с начина му на изписване / Johan /?
-
в науката нещата са въпрос на експеримент, не на вяра. Демек не ми вярвай, а опитай. Така ще ме зарадваш, че ще пускам плюсове винаги щом зърна твое мнение
-
То фосфени наблюдават и космонавтите: http://epizodsspace.no-ip.org/bibl/n_i_j/1973/9/9-svet-vspysh.html Но това са недиференцирани усещания, които не можем да ги идентифицираме, ако не притежаваме нужното познание за това. Иначе ние и радиацията можем да я 'усетим' /ако знаем за наличието й/ - когато е с висок интензитет почва да фосфоресцира стъкловидното тяло в окото.
-
Олег Артемьев стал самым популярным российским космонавтом-блогером. На протяжении своего полугодового полёта он выкладывал в соцсети фотографии и рассказы о том, как проходит жизнь на МКС. Только в Instagram у него более 120 тысяч подписчиков. Особую любовь интернет-сообщества он завоевал, когда записал видео о том, как делать селфи в невесомости. А его фотографии суперлуния опубликовали многие СМИ. Недавно Олег Артемьев вернулся на Землю и дал эксклюзивное интервью RT. «Космос – как наркотик. Только вернулся на Землю, а снова тянет к звездам и в невесомость. Есть чувство, что что-то там не доделал, –мечтательно говорит Олег Артемьев. – Это не передать словами, когда занимаешься любимой работой, а ещё у тебя есть возможность наблюдать за Землей из космоса. Это такое наслаждение. Я думаю, что любой человек, если бы он знал, что ему предстоит увидеть то, что видел я, и почувствовать, что я почувствовал, он непременно захотел бы полететь на МКС». При этом космонавт-блогер космонавтом быть особенно и не мечтал, хотя вырос в самом космическом городе – Байконуре. Впрочем, возможно, поэтому и не мечтал: на Байконуре прекрасно понимали, кого берут в космонавты и какой это труд – летать к звездам. На космонавтов там смотрели, как на небожителей. «У нас в школе часть ребят хотели быть летчиками, часть – моряками, а вот стать космонавтами мечтали единицы. Мы же все понимали, что это очень тяжелая работа и опасная. Для меня это было чем-то недостижимым. Космонавты – они же супер-люди. Мы на их уровень в детстве и взглянуть боялись. У них, казалось, всё самое лучшее. Например, они жили в лучшей гостинице – «Космонавт», и у них в саду были самые вкусные яблоки. Мы в этом не сомневались», - делится воспоминаниями космонавт. И Олег Артемьев, начитавшись Жюля Верна, влюбился в мореплавание, хотел открывать новые земли, острова. Но это ему не удалось. Будучи студентом, он попал на экскурсию в корпорацию «Энергия», и подумал, что раз уж моряком стать не получилось, можно попробовать стать космонавтом. Повзрослев, решил взять вершину, казалось бы, недостижимую в детстве. «Космонавты – они те же моряки. У нас, в принципе, профессия, похожая на моряков-подводников. Такие же проблемы, такая же борьба за выживание, те же системы жизнеобеспечения. Вообще подлодка – как космический корабль, но под водой. Только у подводников, если честно, шансов спастись больше, конечно. Ну, и мы же говорим «космический корабль», именно «корабль». В общем, космонавт – это такой моряк-звездоплаватель», – признаётся Олег Артемьев. Своего первого полёта «моряк-звездоплаватель» ждал целых 11 лет. «Конечно, это долго, но это стоит того», – уверен космонавт. Самое запоминающееся, что с ним случалось на МКС, – выход в открытый космос. У космонавта их было два. Первый длился семь с половиной часов, второй – больше пяти. «Мы долго готовились к этому на Земле. Тренировались в гидролаборатории, под водой. Но там водолазы тебя опекают, могут помочь, поддержать. Но невесомости там нет, так что под водой, конечно, сложней. А в космосе – только ты и твой товарищ. Там хоть и проще, но гораздо опасней, в принципе, самая опасная работа – в открытом космосе, конечно», - отмечает Артемьев. У космонавтов и астронавтов огромное количество традиций и суеверий. Но для Олега Артемьева самая главная традиция – всё делать по инструкции и бортовой документации. «Всё остальное придумывает человек себе сам. В космосе цена ошибки очень высока – это жизнь человека, так что тут уж не до традиций», - говорит космонавт. Артемьев называет экипаж МКС «бриллиантом международной кооперации». «Это вам не Земля, там ссориться никак нельзя, - уверяет космонавт. - Так получилось, что я жил в американском секторе. В российском две каюты, а в американском – четыре. И одна из них всегда за российским членом экипажа. Получается, что в космосе у нас полное взаимопонимание и мир со всеми членами экипажа». Вечерами у космонавтов и астронавтов совместные ужины. Иногда они смотрят кино, порой даже кино про космос. Только фильмы про космос сами космонавты воспринимают больше как комедию. Олег Артемьев вспомнил, как смотрел «Гравитацию» с ребятами, которые строят космические корабли. И такого смеха, по признанию космонавта, он никогда в жизни не слышал. «Для нас, конечно, много смешных моментов в фильме. Но правда там в том, что это очень опасная работа, и надо иметь трезвый и ясный ум, чтоб выходить из сложных ситуаций», - заметил Артемеьв. Но на самом деле кинопросмотры на МКС редкость. «Если в космос полетел, то затем тратить время на фильмы? Я их и дома посмотрю, – говорит космонавт. – На станции всегда много дел. Тут что-то открутилось, тут надо что-то сделать или подготовиться к экспериментам. Ну, или хотя бы заняться поисками лука, который в невесомости так и норовит потеряться. Потом летай, ищи его по МКС. Лук очень тяжело вырастить, если он попадается на глаза одному из членов экипажа, тот пытается откусить от него кусочек зелени. Приходится прятать, чтоб лук большой вырос. Я четыре раза выращивал, и мы зелень на праздники какие-то съедали. Иногда бывает, что лук исчезает. На станции невесомость и вентиляция. И он раз – и улетел. Потом находишь его случайно где-то, а он уже большой совсем». Этот пророщенный Артемьевым космический лук многие видели в его соцсетях. На радость поклонникам космонавт даже снял видео, как делать селфи в космосе. А ведь до полёта он к соцсетям и не прикасался: «Я никогда не пользовался ими. Казалось, что это отнимает слишком много времени. А в космосе пришлось завести Twitter. Роскосмос дал мне такое задание, можно сказать. Мне много вопросов задавали пользователи. Когда есть время, я отвечал. Сейчас вернулся на Землю, постараюсь отвечать чаще». Олега Артемьева в соцсетях часто просили сфотографировать российские города. Но это не всегда возможно, поскольку уровень наклона МКС сделать этого не позволяет - большую часть России просто не видно. Но многие помнят его фотографию Балаклавы. По словам Артемьева между полётами у счастливчиков два с половиной года. Впрочем, порой и 5, и 10 лет ждать приходится. А между полетами у космонавтов учёба, каждый зачёт и экзамен надо пересдавать раз в три года, а техника всё время модернизируется, приходится учить новинки. Артемьев признался, что когда учёные соберутся строить новую станцию, он обязательно попросит, чтоб беговую дорожку разместили у иллюминатора. Тогда можно будет бежать на МКС и наблюдать за Землей. И для здоровья физического хорошо, и глаз радуется. Оригинал статьи: http://russian.rt.com/article/60820#ixzz3JnbVt1ip Малко снимки от блога му: http://pikabu.ru/story/nasha_gordost_oleg_artemev_kosmonavtispyitatel_roskosmos_rossiya_i_ego_instagram_2628762
-
това си е стар похват, прилаган още от Тацит в "Животът на Гней Юлий Агрикола". Да изтъкваш пороците на обществото, в което живееш, посредством идеализацията на примитивни култури /при Тацит ролята на 'благородните диваци' я играят пиктите/.
-
изключително се радвам, че се получи толкова позитивна и риджойсната тема. Отивам да ям багети и да настръхвам пред телевизора. Иначе не е лошо да поекспериментираш малко повече със статичното електричесто. Тогава може би ще разбереш, че космите се наелектризират не само от електроуреди разни, но дори и от пластмасов гребен.
-
ми просто не си падаме по конспиративни теории. А това за бокса в ръкавиците може би е най-тъпият аргумент на пулевозащитниците, който съм чувал.
-
Eдин огромен съботен бисер.. "Казват, че не трябва да употребяваме много сол, ако имаме високо кръвно – така са ни учили, но точно обратното е вярно. Проблемът е в това, че в такива случаи те имат предвид трапезната сол – тя много често съдържа една трета стъкло, една трета пясък и една трета сол. Стъклото и пясъка драскат артериите, които започват да кървят. Затова към тях се насочва холестерол, за да спре кръвотечението, за да не умрете от вътрешно кървене." Плюс съвет как да се 'алкализираме с витамин C' /както и оригинален начин за обогатяване с кислород/: Тялото ни трябва да се обогати с кислород, затова когато ядем зелени храни, тоест хлорофил, в тялото постъпва много кислород, достатъчно калций, с правилно хранене с хранителни добавки съдържащи микроелементи алкализираме организма. Щом се алкализираме – ракът веднага спира. Този процес може да продължи няколко дни, няколко седмици, но ще се прекрати. Организмът трябва да бъде доведен до изцеляващо ниво на рН. Нивото на рН може да е от 0 до 14. Седмото ниво е неутралното трябва да станем по-алкални от него. Нивото 7,36 е добро, но по време на лечението трябва да достигнем рН 7,5 и още по-високо от това ниво. Инжектирането на витамин С, което аз и моите европейски колеги използваме, и ние по принцип познаваме вътревенозното инжектиране на витамин С. Сто кубика на ден, три пъти седмично, а в някои случаи сме прилагали и по-често. И много често, вярвате или не, ракът или тумора за няколко дни практически изчезва, защото витамин С е дотолкова високоефективен, това е едно от чудодейните лекарства. http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=26768 Едно е сигурно - шарлатаните /и шараните/ никога не свършват.
-
сега ако ще си разказваме приказки край лагерния огън, има си раздел паранаука за тази цел.
-
а дали човек разпознава, че е усетил магнитното поле? Защото ние за това си говорим.
-
именно, радвам се че сам си стигнал до извода в последното изречение. Тук искам да уточня, че космите не настръхват по описания в първи пост механизъм, когато преминаваме покрай електромагнитно поле. 'Настръхването' се дължи на статичното електричество и е физикохимично по своята същност. Та 'регистрирането' е вторично, демек ние нямаме сетива нито да установим интензитета му, нито източника, от който се поражда /установяваме го след анализ на наличната информация и преценяване на вероятните възможности, които са го породили/. Или накратко - ние нямаме органи за регистрирането на електромагнитни сигнали /както при акулите и птиците, където те са се развили и им помагат в пространствената ориентация/. Нашата сила не е в сетивата, а аналитичното мислене, което до голяма степен компенсира недостатъчната чувствителност. Но това е друга тема.
-
кожата настръхва поради съкращението на захванатия към всеки косъм мускул - под въздействието на адреналина, отделил се от сърцевината на надбъбречната жлеза и стимулирал адренорецепторите в мускула /ако бъдем точни/. Другото с магнитните полета и 'откриването' на предмети си е фентъзи.
-
за разнообразие, за да се покажат прред света, а и с оглед на покачването на нивото на океаните, замърсяването и изтъняването на озоновия слой, животът под вода ще изглежда все по-привлекателен.
-
а тъкмо днес исках да зачета нещо оттам.