Музиката е изкуство претворяващо реалност, чувства и мечти в мелодия, изпята или изиграна на създадени за тази цел инструменти. Възникването на музиката най-вероятно е станало на най-ранния етап от еволюцията на човека /имаме доказателства че и неандерталците са използвали музикални инструменти/ и е един от признаците на неговото осъзнаване и отдиференциране от животинския свят. Не случайно възпроизвеждането на звуковите комбинации, за модел на които е послужила изначално обкръжаващата природа, се е свързвало още в дълбока древност с божествено вдъхновение, а развитието на музикалното изкуство и ритуалното свещенодействие вървят ръка за ръка от възникването на първите общества.
Музиката в Древен Египет
Древноегипетската музика възникнала най-вероятно към края на 4 хил. пр. н. е. За развитието на това изкуство можем да съдим по запазените в гробниците музикални инструменти, барелефи, текстове на химни и песни, по-късни свидетелствата на гръцки и римски историци и философи.
За култовите химни на египтяните от епохата на Старото царство добър пример дават „Текстове от пирамидите“ и „Книгата на мъртвите“. По запазените изображения в гробниците и храмовете съдим, че в Египет съществували професионални трупи от певци, музиканти и танцьори. Най-популярен инструмент била арфата, струните на която били изработвани от палмови влакна. Запазено произведение от периода на Средното царство е „Песента на арфиста“:
Така, празнувай радостния ден и не жали,
Тъй като никой не взема със себе си ценното,
И никой от тези, които са си отишли
Не се е върнал обратно!
В Древен Египет музиката съпровождала дворцовите и храмовите ритуали, и била едно от средствата за развлечение на населението /на египетски наименованието на музиката е „хи“ и означава удоволствие/. Храмовата музика получила широко развитие, тъй като била свързана с ежедневни ритуали, сезонни празници, коронации и погребения на фараоните. Върховните божества от египетския пантеон – Озирис, Изида и Тот се считали за покровители на музикалното изкуство. Богът на музиката и музикалните инструменти се казвал Ихи, брат на Хор, син на Хатхор, изобразяван като дете със систрум.
Музиката била неделима част от живота на египтяните: дворцовия церемониал бил със задължителен музикалнен акомпанимент, празненствата организирани от богатите управители включвали музиканти и танцьори, а сред народа култовите практики към боговете, шествията или театралните представления били съпроводени с музика, хорови пеения, поезия и танци. Популярни били мистериите посветени на Озирис /бога на умиращата и възкръсващата природа/, своеобразен праобраз на античната драма. Около изображението му стояла Изида, в траурни дрехи и със спуснати коси. Тя пеела погребални песни, умолявайки бога да се върне към живота. Възраждането на Озирис се осъществавало с помощта на символически обреди, възпроизвеждащи зачатие, след което настъпвало всеобщо празнуване, естествено с музика и песни.
Основата на древноегипетската музика била пентатониката - петстъпална интервална система от звуци, като тоновете й се групирали по кварти и/или квинти. През Старото и Средното царство се появило и записването на нотните знаци с йероглифи, развили се и първите трудове посветени на космологията - теорията свързваща музиката с небесните тела.
Най-ранните известни музикални инструменти от Египет са различните систруми, кречетала и флейти от тръстика. По-късно се появяват арфите, барабаните и тръбите. През Новото царство вече има лири и аулоси. През елинистичния период в Египет навлизат хармоники, буцини и цимбали. През 3 в. пр. н. е. в Александрия е изобретен и водният орган – хидраулис.
Музиката на Древна Елада
Гръцката музика била предимно едногласна /монодийна/, макар че по време на пеене под съпровода на различните музикални инструменти се получавали и многозвучия. Мелодията се записвала с помощта на гръцки и финикийски букви, при това различни букви се използвали за вокалната и инструменталната музика. За естеството й съдим по запазените надписи върху оцелелите колони, фрагменти от папируси и пергаменти.
На този камък от Делфи е изсечен химнът към Аполон. „Нотите“ са записани чрез отделни символи /букви/, разполагащи се над текста на химна.
На схемата по-долу са дадени гръцка буквена нотация и съвременната петлинейна такава:
Горната редица от символи представлява вокалната нотация, а долната – инструменталната такава/.
Изображенията по фасади на сгради и гробници, скулптурите и керамиката, също създават дорба представа за музикалните вкусове на гърците и инструментите, на които са свирели. Напълно запазени музикални произведения са епитафията на Сейкилос, три химна на Месомед и два химна посветени на Аполон. Сведения за древногръцката музика дават митовете и преданията, а също и музикалните трактати на гръцки и римски философи и поети.
Най-старите данни за наличие на музика в Елада са изображенията на лира и авлос от дворците в Крит /2 хил. пр. н. е./ и на фигурките на арфист и флейтисти от Цикладските острови.
В поемите на Омир се споменава за използване на музика при религиозни церемонии и народни празници. По дипилонските вази, открити в Атика /8-7 век пр. н. е./ има изображения на празнични и траурни процесии, изпълнение на хорови песни. Според преданията хоровото пеене било пренесено в Гърция от остров Крит. Тези песни се наричали пеани и били считани за лечебни. Пеенето и предсказанията били тясно свързани, често с музикален съпровод. По-късно хорът получил своето развитие в древногръцките трагедии на Есхил, Софокъл и Еврипид. Там той представял народа – обсъждал действието на героите и изразявал обществения морал.
Самата музика играла важна роля в гръцкото общество – звучала по време на бракосъчетания, гощавки, войни, лечение и погребения, също била съпровод на религиозните церемонии и театралните представления. Тя била част от задължителното образование на гражданите - в полисите дори се провеждали музикални състезания по пеене /едни от най-почетните били Питийските игри/.
Развитие на музикалното изкуство
В Елада от древни времена имало много музиканти-певци, като първоначално те наизустявали и пеели песните си устно, често импровизирайки, тъй като били самоуки. По-късно били създадени професионални школи. За основател на първата такава /към 650 г. пр. н. е./ е сочен поетът Архилох.
Гърците създали диатониката - седемстъпална интервална система. В основата й лежи т. нар. „тетрахорд“ /букв. четири струни/ - поредица от четири постепенни тонове, които образуват една малка и две големи секунди /секунда - интервал между две съседни степени, напр. до-ре/. Има три различни тетрахорда в зависимост от мястото на малката секунда спрямо големите.
При свързването на две тетрахорди, образуваният звукоред /гама/ е подобен на октавата. На тази основа възникнали ладовете /системи от група тонове в определено съотношение/: дорийски, йонийски, еолийски, фригийски, лидийски и пр.
При гърците ладовете, заедно с мелодията и ритъма създавали у слушателите определено настроение. Така според преданията йониецът Тиртей от Атина въодушевявал спартанците във войната им срещу месенците с бойни напеви, а критянинът Талес спасил с песни Спарта от междуособици и с помощта на музика изцерил целия град от чума. Подобни лечители били и поетите-музиканти Арион от остров Лесбос и Терпандър от Спарта.
Един от първите музикални теоретици бил известният математик и философ Питагор /570-490 г. пр. н. е./, разработил учение за интервалите въз основа на чисто математически съотношения /т. нар. „монохорд на Питагор“/. Питагор създал цяла музикално-теоретична школа по акустика. Последователите му придавали на числата и пропорциите магическо значение, извеждайки чрез тях лечебните свойства на музиката. Считали, че планетите също звучат при движение, основаващо се на въртенето им и разстоянието им до Земята. Вселената за тях била музика, съставена от движението на всички небесни тела. Тази идея била популярна по-късно и в Рим /Цицерон си представял, че Венера звучала като до-, Слънцето – като ре-, Марс – като ми- и т. н./.
Развивайки питагорейското учение за т. нар. „музика на сферите“ /Musica mundana или Musica universalis/, Платон и Аристотел наблягали на обществената роля на музиката. За Платон в създадената от него идеална държава най-важна роля за възпитанието играела музиката. Той дори развил учението за етоса: обединение между политика, музика и етика. За Аристотел – музиката била необходима за възпитание, за пречистване и чак на последно място – за забавление, тъй като тя формирала нравствеността. По-нататъчното развитие на музиката бележат трудовете на Аристоксен – „Елементи на ритмиката“ и „Елементи на Хармониката“ /т. е. наука за структурата на музиката - хармонията/, „Хармоника“ на Птолемей, „За музиката“ на Аристид Квинтилиан и др.
Музиката и митологията
Връзката е красноречива още от значението на самата дума „музика“ - произлизаща от музите – богини покровителки на изкуствата и науките. Техен господар бил бог Аполон, откъдето и епитетът му – Музагет /ръководител на музите/. За гърците музиката била навсякъде в природата, с нея били свързани всички митологични същества /например тритоните свирели на раковини, а сирените – на китари/. Многобройни легенди за божествения произход на музикалните инструменти показвали значението, което елините отдавали на това изкуство. Флейтата била изобретена от Атина, сирингата – от бог Пан, лирата била изработена от Хермес и подарена на Аполон, нимфите, съпровождащи Дионис носели цимбали и тамбурини. Известен из цялото Средиземноморие бил и Орфей – легендарният тракийски певец и арфист, чиято музика и песни очаровали не само хора, но богове, животни, дървета и скали.
Музиката в Древен Рим
Както и цялото изкуство, музиката в Рим също се развивала под влиянието на Елада. От древни времена музикантите свирели на тибия /аналог на гръцкия аулос/ и съпровождали триумфални процесии, сватбени церемонии, погребални обреди, пирове и народни празненства. С голяма почит се ползвали танците на салиите: дванадесет човека с щитове и мечове под звуците на тръби танцували и подскачали в такт с древна песен, посветена на боговете Марс, Юпитер, Янус и Минерва. Освен тях имаме запазени химни и на „арвалските братя“ – колегии от жреци, благодарящи боговете за добрата реколта. С музика, песни и танци протичали и любимите на римляните вакханалии - празници в чест на Бакхус /бога на виното/. В легионите за предаване на команди и за мотивация на войниците се използвали активно различни духови музикални инструменти.
Музиката на римляните била пъстра, разнообразна и повсеместна. С разрастването на империята в столицата се стичали музиканти от Гърция, Сирия, Египет и Азия. Одите на Хораций, еклогите на Вергилий и поемите на Овидий се изпълнявала под акомпанимента на струнни инструменти – китари, лири и тригони. В театъра най-разпространения жанр била пантомимата в съпровод с оркестър и хор. Битките между гладиаторите също били музикално озвучавани.
Характерно за римското общество било поголовното увлечение с музика: нейни почитатели били както обикновените граждани, така и императорите. Например Нерон, стремейки се да се докаже като велик певец и актьор, участвал лично в музикални състезания, естествено печелейки първи награди. В патрицианските фамилии децата били обучавани на пеене и свирене на китара. За забавление на плебса в театрите били организирани публични концерти и изпълнения на певци, които по популярност биха могли спокойно да се нарекат със сегашния термин – звезди. Такива знаменитости, упоменати в историческите съчинения били певецът Тигелий /при Август/, актьорът-певец Апелес /любимец на Калигула/, китаристите Менкарт /при Нерон/ и Месомед /при Адриан/. Домициан организирал т. нар. Капитолийски игри, където музикантите се състезавали в пеене, игра на китара и аулос, а победителите били награждавани с немалка сума и лаврови венци.
Но популярната музика в разрасналата се империя все повече се отдалечавала от гръцките представи за божественост и мистичност, ставайки повърхностна, за да се нагоди към вкусовете на обществото. „Малкото струни, простотата и възвишеността на музиката се оказаха напълно остаряли“ – пишал през 1 век с явно съжаление прочутият историк Плутарх. На мода били музикалните излишества – хорове от евнуси, грандиозни оркестри от духови и ударни инструменти и многобройни танцуващи групи, предназначени да впечатлят свръхзадоволените от всякакви развлечения римляни. Виртуозността на музикантите била поставена на една нога с фокусничеството и те били принудени да стават сътрапезници и ласкатели на богаташите, за да си осигурят сносен живот. За плебса музикантите се превърнали в обикновени артисти, чието предназначение било да доставят удоволствие, за което говори следният случай. По време на празненство в Рим, на сцената се състезавали двама известни гръцки флейтисти, но на тълпата скоро й омръзнала виртуозната им надпревара и тя започнала да настоява музикантите да се бият помежду си.
В противовес на възгледите на Платон и Аристотел, според Секст Емпирик /лекар-философ от 2 век/ предназначението на музиката е единствено да служи за развлечение и не може да е израз нито на мисли, нито на чувства. Тя не можела да възпитава нравствено човека, а за утеха от скръб и грижи била не по-ефективна от виното и съня. Така в епохата на късната империя музикалното изкуство било сведено до обикновен нископлатен и презрян занаят.
Музикални инструменти
Струнни инструменти:
-Форминкс – един от най-старите лироподобни инструменти.
Според гръцката митология била изобретена от Хермес, използвал корубата на костенурка, но разкопките в Месопотамия доказват нейния близкоизточен произход, наред с арфата. Състояла се от полукръгло тяло и две странични летви, съединени с напречна такава, на която били закрепени четири струни. През 4 в. пр. н. е. била изместена от лирата и китарата.
-Лира – Резонаторната й кутия била плоска и кръгла, с кожена мембрана и от 3 до 11 струни /правени от сухожилия или черва, ленени и конопени фибри/.
На лира се свирело като с костено перце –плектрон се придръпвали нужните струни /другите били заглушавани със свободната ръка/. Считала се за атрибут на бог Аполон.
-Китарата възникнала в Елада към 6 в. пр. н. е. и се различавала по това, че била с трапецовиден корпус.
Струните били с еднаква дължина, но различна дебелина и обтегнатост. За класическа се считала 7-струнната китара, в представите на гърците и римляните отразила „музиката на сферите“. Впоследствие броят на струните нараснал до 12. Изпълнителите на китара се наричали китаристи и свиренето им първоначално било като акомпанимент на пеенето, но по-късно се развило соловото свирене.
-Арфа - според археолозите най-старите арфи са шумерски и датиращи от 30 век пр.н.е. Те били с триъгълна форма. Изображения на арфа са открити в гробници и обелиски в Египет от четвъртата династия датиращи от 26 века пр.н.е.
Те обаче, за разлика от шумерските, били с дъговидна форма, която напомняла лък. Използвани били и от древните гърци, и от римляните. За разлика то лирата, струните на арфата лежали в равнина, разположена перпендикулярно към правоъгълната резонаторна кутия и издавали звук при докосване с пръсти. Една от разновидностите на арфата в древността била самбика /или самбука/- триъгълна арфа /или тригон/ от близкоизточен произход.
-Псалтерионът бил с четириъгълен /трапецовиден корпус/:
Духови инструменти:
-Флейтата е най-старият музикален инструмент, намиран още в праисторическите общества.
Изготвяла се е от кост, тръстика или дърво, в която били пробивани дупки. Звукът се произвеждал чрез вкарването на въздушна струя през отвора на наустника.
-Аулос /или тибия/ - духов инструмент, прототип на обоя и кларинета, популярен в Египет, Елада и Рим. Представлявал чифт цилиндрични или конични тръби от тръстика, дърво, а по-късно и метал с 3 до 5 отвора. Главното му различие с флейтата се базирало на наличието наустник /мундщук/ с единична, тръстикова пластинка.
Негови разновидности били наричани бомбикс, борим, калам и елим. Използвал се често като съпровод на солово или хорово пеене, танци, погребални или сватбени обреди, военни или култови ритуали, театрални и др. представления.
-Флейтата на Пан, наричана още сиринга се състояла от 5 до 13 свързани помежду си тръбички.
-Рогът бил предшественикът на съвременните медни инструменти, направен от дългa кост или дърво, разширяващ се в края си. Използвал се за церемониални ритуали и на бойното поле. Римляните доразвили гръцките духови инструменти, заменяйки ги с метални /от мед или бронз/. Тaкива били тубата /права тръба/, буцината /кръгла тръба/ и литуус – прав метален рог, извит в края си. Свирели по време на религиозни шествия, триумфални паради и сражения.
-Водни органи. След завоюването на Египет, сред римската аристокрация станали популярни водните органи – хидраулиси, които озвучавали както гощавките в именията им, така и масовите зрелища.
Според античните автори той бил конструиран от античния механик Ктесибий през 3 в. пр. н. е. и доразвит от Херон Александрийски.
Този сложен инструмент се състоял от 3 до 18 различни по размер и звучене тръби, задействал се с вода, която попадала в специални камери, наречени аеоли и изтласквала въздуха под налягане оттам към тръбите. Водната струя имала и друга роля - тя задвижвала барабан с предварително програмираната мелодия.
Ударни инструменти:
-Тамбурина – древен инструмент, направен от дървен обръч, върху който била опъната кожа, която възпроизвеждала звук при удряне по нея.
-Цимбали – били малки бронзови дискчета, често свързани с връв, с които се отмервал музикалният ритъм.
Използвали се както по време на свещенодействия, така и при народни празненства.
-Систрум – бил музикален перкусионен инструмент произхождащ от Египет. Състоял се от дръжка и U-образна рамка от бронз.
Между двете рамена на рамката минавали напречни жици, на които били нанизани малки метални дискчета, които при разтърсване произвеждали меко звънтене. Използвал се за религиозни церемонии.
-Кроталум – праобразът на кастанетите, използван да подсили ритъма на танца в Елада и Рим. Бил направени от черупки, метал или дърво.
Europe Was a Melting Pot From the Start, Ancient DNA Reveals http://news.nationalgeographic.com/news/2014/11/141106-european-dna-fossil-kostenki-science/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20141107news-dnafossil&utm_campaign=Content&sf5641625=1
