Last roman

то и аз не ги знам тея неща))

не е ХААРП, ако това се чудиш. Иначе то си пише: The Fallstreak Hole, or hole punch cloud, occurs when part of a cloud's water droplets freeze into ice crystals and fall below the cloud layer...

и въпреки това у нас той е почти... неизвестен. На фона на разни байганьовци на нашето време.

Photographers capture rare cloud formation in Victoria's east The formation was spotted in the Gippsland area, in the state's east, about 1:00pm on Monday.Victorians have been treated to what appears to be a rare cloud formation known as a Fallstreak Hole. The Fallstreak Hole, or hole punch cloud, occurs when part of a cloud's water droplets freeze into ice crystals and fall below the cloud layer, according to the Cloud Appreciation Society. ABC audience members shared their photos. PHOTO: The spectacular Fallstreak Hole cloud formation as seen from Korumburra in Victoria's east.(Audience Submitted: David Barton) PHOTO: The Fallstreak Hole captured over Moe. (Audience Submitted: Lori Leskie) PHOTO: Users on social media say they rushed outside to snap a picture of the rare cloud formation.(Audience Submitted: Nancy Waddington) PHOTO: The view of the cloud from the Wonthaggi state coal mine. (Audience Submitted) PHOTO: The cloud formation was first spotted around 1:00pm. (Audience Submitted: Peter McGovan) PHOTO: The cloud formation between Leongatha and Korumburra, taken about 1:20pm. (Audience submitted: John Pietka)

Разработен е 3D принтер за кожни присадки Докато някои ползват 3D принтери, за да създадат калъфи за смартфони или фигурки от шоколад, други прибягват до същата технология за биомедицински цели. Двама студенти от университета в Торонто, Канада, наскоро изобретиха триизмерен принтер, който позволява да се създадат човешки присадки, съобщи сп. "Сианс е авнир", цитирано от БТА. От изобретението, кръстено PrintAlive, един ден ще могат да се възползват пациенти, получили тежки изгаряния на кожата. То донесе на създателите си наградата "Джеймс Дайсън", с която се отличават иновационни проекти на студенти. У хората, получили тежки изгаряния на кожата, са засегнати няколко нейни слоя. PrintAlive може да създаде няколко кожни слоя заедно с космените фоликули и потните жлези. Освен това изобретението ползва клетки на самия пациент, като по този начин се отстранява рискът от отхвърляне. Двамата изобретатели уверяват, че PrintAlive е добра алтернатива на отглеждането на култура от кожни клетки в лабораторна среда - технология, която понастоящем се използва за лечение на пациенти, получили тежки изгаряния на кожата. http://it.dir.bg/news.php?id=17717141

Пълна промяна. Ако лекарите бяха реставратори Проф. арх. Тодор Кръстев, доктор на архитектурните науки, е почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен президент на ИКОМОС/България, президент на Асоциацията за културен туризъм и международно признат специалист по Световното наследство с над 30 мисии по цял свят. Той е признат национален експерт по опазване на културното наследство, ръководител на национални и международни проекти. Заради респектиращата му работа по културното наследство на Пловдив е избран за Почетен гражданин на града. Неговият Мостик на бургаския плаж до такава степен отразява духа на града, че през 2008 бургазлии го избират за „Символ на Бургас”. Горд бургаски интелектуалец в софийско изгнание. Като архитект работя от дълги години в областта на опазването на културното наследство (да я наречем реставрация, в общото значение на тази дума). В същото време, като един възрастен и условно здрав човек, съм естествен обект на различни медицински интервенции. Казвам това, за да поясня защо понякога съм съблазнен да търся аналогии между реставрация и медицина. Естествено, съзнавам, че в това има известни рискове. Любимият ми разказ на Уди Алън „Ако импресионистите бяха зъболекари” показва опасностите от свободното пренасяне на методи и манталитет от една към друга област на човешката практика (оказа се, че този разказ е хит сред зъболекарите). Така че съм далеч от мисълта да извърша подобно механично смесване. И все пак, ще си позволя някои волни и безопасни аналогии. Първо, основната цел и на двете дейности е опазването на изключително важни ценности: Реставрацията традиционно работи с културни ценности от различен вид (археологически руини, средновековни църкви, възрожденски къщи, цели исторически селища и територии и пр.). Някои от тях са толкова значими, че притежават извънредна универсална стойност за цялото човечество (според Конвенцията за световното наследство, 1972). Днес ценността – обект на реставрация, се разглежда много по-широко: катодух на мястото, комплексна памет на средата, нейна уникална културна идентичност. Медицината също борави с ценност, впрочем, с единствената истинска ценност, която притежаваме – човешкия живот, който има невъзвратима „извънредна универсална стойност” за всеки от нас. На второ място, ако си представим културната ценност като един болен стар организъм, най-често в критично състояние, естествено се натрапва сходството между двата вида практики: Реставрацията стъпва върху здрави научни основи, тя изисква предварителен интердисциплинарен анализ, оценка на проблемната ситуация, поставяне на диагноза и съставяне на план за лечение на ценността. Мисля, че това е предпоставка и за всяко медицинско действие, доколкото го позволява нашата здравна система. Базисна реставрационна дейност е консервацията, която има за цел да предотврати разрушителните процеси в културната ценност и да осигури нейното укрепване и поддържане. Консервативният подход е много важен и за медицината. Несъмнено има лекари, чиято първа мисъл е премахване на болния орган, но за щастие има и други, които първо ще предложат внимателно избрана терапия, насочена към оздравяването и укрепването на човешкия организъм (разбира се, без да изключват и хирургията, когато тя е абсолютно необходимото решение). Още една аналогия: през 30-те години на миналия век френският архитект Льо Корбюзие препоръчва като единствено решение за оздравяване на града „градска хирургия”, вместо „градска терапия”. Днес историческият град се съхранява и лекува със сложен набор от терапевтични методи и инструменти (това не изключва и сега наличието на архитекти-хирурзи). Реставрацията (вече в тясното значение на думата) цели да запази и разкрие естетическите и историческите стойности на културната ценност, често скрити, обезобразени или нарушени, включително да възстанови загубени части на ценността. Съвременната медицина все повече е в състояние също да възстановява определени загуби в човешкото тяло (от имплантация на зъби до много по-сложни интервенции) с цел да възстанови определени функции на организма. Адаптацията на културната ценност цели нейната жизненост и включване в съвременния живот, което важи също и за съответните клонове на медицината, ако не представлява нейна универсална крайна цел. На трето място, както реставрацията, така и медицината притежават един ясно дефиниран базисен етичен кодекс, чийто дух не е загубил своето значение до днес: За реставратора това е Венецианската харта за консервация и реставрация от 1964 (през тази година се честват 50 години от нейното създаване), която по същество регламентира неговото етично и професионално отношение към културната ценност. За лекаря това би трябвало да бъде Хипократовата клетва, доколкото зная от ІV век пр. Хр., която също регламентира неговото отношение към пациента. Безспорно, в практиката и двата кодекса се нарушават, но това е друга тема. Засега ще спра дотук с аналогиите, за да обърна внимание върху материята, която ми е по-позната. Базисната етика на реставрацията, заложена във Венецианската харта е следната: човечеството приема културните ценности като „духовни послания от минали поколения”, които днес са временно в нашите ръце; ние трябва да ги опазим и да ги предадем на бъдещите поколения „в цялото богатство на тяхната автентичност”. Следователно, върху нас, като съвременници, тежи голямата отговорност да гарантираме този уникален трансфер на ценности във времето (впрочем, струва ми се, че и в Хипократовата клетва се съдържа идеята за трансфер на медицински знания и принципи между поколенията). Ключова дума в посочената етика на консервацията е автентичност, която отразява степента на истинност, правдивост и достоверност на ценността по отношение на нейния първичен оригинал и на най-ценните следи от историческия му живот. Отношението към автентичността е било променливо във времето, то характеризира всеки етап в еволюцията на реставрацията. Докато най-ранната класицистична реставрация (от началото на 19 век) се характеризира със силен респект към автентичния оригинал, то по-късните – романтична и стилистична реставрации (към средата и края на 19 век) проявяват пълно пренебрежение към него. Те допускат ценността да бъде свободно моделирана във вид, който може и никога да не е съществувал. Подобен естетически произвол спрямо оригинала предизвиква острата реакция на съвременниците (Джон Ръскин: „Такава реставрация представлява най-тотално разрушение на паметника, по-добре да го оставим да умре в своята горда смърт”). По-късно значението на автентичността отново е признато, а Венецианската харта е изцяло изградена върху респекта към автентичния оригинал. Според нея, реставрацията „трябва да свършва там, където започва хипотезата”, следователно, ценността трябва да бъде предадена на бъдещите поколения като автентично историческо свидетелство, а не като измислен фалшификат. Това особено се отнася до реконструкцията – повторното изграждане на структури, изцяло или частично разрушени вследствие на злополуки, природни бедствия, войни и др. Според Ръководството на Конвенцията за световното наследство (1972) „Реконструкцията е приемлива само ако се основава на пълна и детайлна информация и ако в никакъв случай не е хипотетична”. Именно по тази логика са били реконструирани разрушените от войните: „Старо място” във Варшава, Фрауен кирхе в Дрезден, Мостът в Мостар (Босна и Херцеговина). Днес тази представа за автентичността е приета с пълен научен и професионален консенсус, прилага се както към отделната културна ценност, така и към глобалния дух на мястото. Тя е регламентирана в редица законодателства, включително и в българското. Как да си обясним тогава изцяло измислената Патриаршия на крепостта Царевец във Велико Търново, построена през 80-те години? Как да оправдаем хипотетичните реконструкции в наши дни на крепостите във В. Търново (на Трапезица, срещу Патриаршията), в Созопол и в Перник, на крепостта Цари Мали град, с. Белчин и др., изградени „до зъбер”, въпреки че липсват достоверни исторически свидетелства за това как точно са изглеждали? Защо изграждането на подобни фалшификати все още продължава да бъде финансирано с десетки милиони левове по европейски програми, докато държавата отпуска общо за всички 40 000 автентични български културни ценности едва по 500 хил. лева годишно? Би ли търпяла медицината подобно флагрантно нарушаване на нейния етичен кодекс, при това подкрепено от държавата? Не зная как стоят нещата в медицината, но за посочения тип хипотетична реконструкция на културни ценности има някои обяснения. Причините често са политически. Властникът обича да манипулира оста: минало-настояще-бъдеще, за да извлече от нея актуални политически ползи. Според Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото”. Винаги съществува желанието историята да бъде трансформирана, доизмислена „до зъбер”, дори ако е необходимо – фалшифицирана, за да се нагоди към нуждите на настоящето и към политическите обещания за бъдещето. Например оправданието за възстановяването на крепостта Царевец е било следното: „Нашият народ има нужда от величествени дворци, които да му вдъхнат вяра във възхода и предстоящото величие на новата българска държава”. Причините за днешните реконструкции са преди всичко икономически. След разочароващия икономически ефект от застрояването на Черноморското крайбрежие днес строителните апетити се пренасочват към културното наследство, разглеждано като поле за търговска активност и източник на доходи от културен туризъм. Приема се обаче, че българските археологически руини са априори скучни, и че за да станат туристически атрактивни, трябва да бъдат вдигнати като цялостни, макар и измислени обеми, лесно изпълними от бетон. Така българският пейзаж щял да се равнява на величествените съхранени исторически панорами в Западна Европа. Икономическата логика е: колкото по-голям обем, толкова повече туристи. За съжаление тази логика е погрешна: туристът на бъдещето все повече ще цени автентичността на наследството и ще пренебрегва с насмешка неговия сурогат. Въпреки че вече приключих с медицинските аналогии, изкушен съм за още една, последна. Медицината също допуска реконструкции, особено след драстични поражения върху човешкото тяло, предизвикани от злополуки, болести и др. Имплантират се нови органи, създават се нови лица. Намирам тези реконструкции за хуманни и морални, тъй като чрез тях човекът има шанс да се включи отново в нормалния живот (по същия начин Мостът в Мостар отново изпълнява своята традиционна функция). Но трудно приемам практиката, представена в американското телевизионно реалити шоу за пластична хирургия „Пълна промяна”, което вече има и българска версия. Спомням си един академичен преподавател от шоуто, с изразителна идентичност, който след „пълна промяна” претърпя ужасяваща загуба на идентичността и трансформация по модела на банален, средностатистически пич, посрещнат с възторг от своите (така мнозина са във възторг и от нашите крепости-фалшификати). Виждам, че и пациентите на пластичния хирург д-р Енчев са му благодарни, не само заради новия си физически имидж, но и заради новата житейска философия, която очевидно върви в комплект с него („Прекалено красива съм, за да работя”, „Влюбена съм – в себе си” и пр.). Впрочем, не мога да ги съдя, нека да бъдат щастливи. В крайна сметка, всеки е господар на съдбата си, респективно на своята физическа идентичност. Но с културното наследство нещата не стоят толкова просто. Една археологическа руина на крепост представлява прозорец към историята, тя създава уникален дух на мястото и формира неговата идентичност. „Пластичната хирургия”, с която я трансформират по модела на средностатистическата средновековна крепост, затваря този прозорец и извършва „пълна промяна” в духа на мястото и в неговата идентичност. Фалшифицираните ценности застрашават нуждите на бъдещите поколения от автентично наследство. А ако такава хипотетична реконструкция се случи например на крепостта в Несебър (Световно наследство) или на Небет тепе в Старинен Пловдив (потенциално Световно наследство), ще бъдат застрашени и интересите на човечеството. Наистина българският исторически пейзаж не е наситен с величествени и добре съхранени крепости и дворци. Но въпреки това ние трябва да се гордеем с него. Дори в руинен вид, нашето археологическо наследство носи уникална информация, притежава висока културна стойност със своята историческа стратификация, представлява ценно свидетелство за кръстопът на цивилизации със сложна историческа съдба. Това означава да приемем историческата истина за нас такава, каквато е, без разкрасяване, допълване и доизмисляне; без фалшифициране, целящо да я направи по-лесно смилаема и атрактивна. Насищането на нашите земи с псевдо-исторически клонинги, резултат от „пълна промяна”, неизбежно ще доведе до културна амнезия и загуба на идентичност. Хипотетична реконструкция на Патриаршията на Царевец, Велико Търново, 1981 (снимка: Живко Ташков) Хипотетична реконструкция на порта, кули и част от крепостна стена в Созопол, 2003 (Снимка интернет) Хипотетична реконструкция на крепостта Цари Мали град, с. Белчин, община Самоков, 2013 (Изложба на Международния форум, организиран от Министерството на културата, април 2014) Хипотетична реконструкция на крепостта Кракра Пернишки, Перник, 2014 (снимка: Магдалена Машева) http://inspiro-bg.com/palna-promyana-ako-lekarite-byaha-restavratori/

в София, между другото, останки от тракийско селище не са открити. Но това е друга тема.

Това ми хареса и напълно отразява изводите, до които и аз съм стигнал: Съвременният човек е по-зле, отколкото е бил преди да речем 3000 години. Защото тогава е трябвало сам да се справя. Както вълкът е по-интелигентен от кучето, защото кучето го хранят, а вълкът трябва сам да си изкарва прехраната. Така и съвременният човек си мисли, че като щракне копчето на дистанционното, е по-интелигентен от Архимед, да речем, но няма такова нещо. Както са казали антрополозите, за последните 10 000 години мозъкът на човек не е пораснал с нито 1 грам. Съвременният човек се е омързеливил, благодарение на всичката тази техника, която мисли и работи вместо него, и затова прогресивно оглупява. Има разделение на труда и все повече хора знаят все повече за по-малко неща. И накрая знаят всичко за нищо. Човек има някаква тясна специализация и за всичко останало не знае нищо, но затова пък е със самочувствие, че е нещо много голямо. А общо взето е един дивак с ядрена ракета в ръка. Освен това човекът деградира в морално отношение.

Бях останал с впечатление, че за гробници си хортуваме...

кой ти говори за 8 в. пр. н. е.? Кога Филип II завладява Евмолпия?

то да дадеш име на един град не означава непременно, че си го построил.

това са субективни критерии, мой човек.

ми не, както казах - не ти е ясно определението 'варварин'.

епа да, ти сега ли го разбра? За китайците и японците ние също сме варвари, между другото.

варварин е всеки чужденец, който изповядва различни от твоята култура ценности /религиозни, светски и пр./. Така че терминът е напълно приложим към мюсюлманите.

това кой ти го каза? В камерата на Казанлъшката гробница например са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на кон. Мъглижката гробница е използвана дълго време като фамилна, за което свидетелстват допълнителни преустройства и поправки, както по отношение на плана, така и по отношение на декоративната украса. В Светицата е открит и починал мъж барабар с целия инвентар. В Сашова могила - също. За някои като Оструша, Хелвеция и Грифони явно имаме ритуални погребения. http://traciantombs.blogspot.com

невъзможността да се намери и достави тялото /загинал в морето или някъде далеч от родината/. Има доста такива гръцки и римски погребения със съответните епитафии.

По първия въпрос - храм - гробница /нещо съвсем типично за тези ширини/. По въпрос 2 - кремация и разбира се символично погребение /но второто е рядко срещано/.

много благодаря за разбивката, прояснява картинката определено.

Добрев, айде не се самозабравяй, а спазвай добрия тон. В интернет форумите, където анонимността е гарантирана, никой не се интересува особено от титлите на другия. Да си използваш научната степен като аргумент /при това непроверим такъв/ е меко казано смешно и бие на комплекси. Демек давай по-натам и без много патос.

траките най-често са били кремирани, а в древността и в по-ново време гробниците на царете били разкопавани и оплячкосвани от иманяри, така че липсата на останки е напълно разбираема. Разбира се има хероони /напр. Мишкова нива/, които са служели за култови комплекси. Тракийски резиденции са намерени /Кози Грамади, Севтополис/, но те са елинистични по стил. За религиозните си обреди траките ползвали най-често модифицирани или готови природни образувания /Бегликташ, Беленташ, Перперикон, Харман Кая, Утробата и пр/. Колкото до останки на селски къщи и по-обикновени съоръжения, изграждани от дърва и глина - такива по обясними причини няма как да намериш.

това на какви изследвания се дължи? Демек има ли представителна извадка със статистическа значимост? Иначе не учудващо - европейците сме си наследници на кроманьонците, а и всичко идващо от Мала Азия си е оставило гените първо тук.

More measles cases have been reported in the United States so far in 2014 — 592 cases from January 1 to August 29 — than during any year in the past two decades (see graph) (www.cdc.gov/measles/cases-outbreaks.html). The high incidence has occurred despite the fact that indigenous circulation of measles virus was declared eliminated in the United States in 2000 and in the Americas in 2002. There are two major reasons for this resurgence. First, though significant progress has been made in reducing global measles incidence, there is still substantial circulation of the virus in other countries. Susceptible U.S. residents who travel to countries where measles is endemic or epidemic and susceptible residents of those countries who travel to the United States are bringing the virus here. Second, an increasing number of parents in this country are hesitant to have their children vaccinated, and such hesitancy has resulted in an accumulation of unvaccinated populations who can become infected and maintain transmission. Measles is one of the most contagious of the vaccine-preventable diseases, with reproduction rates (R 0) estimated at 12 to 18 — meaning that the average person with measles would be capable of infecting 12 to 18 other people if all his or her contacts were susceptible.1 The herd-immunity threshold (the population immunity level needed to interrupt transmission) is usually calculated as (R 0−1)÷R 0; for measles, this threshold is on the order of 92 to 94% to prevent sustained spread of the virus — higher than the thresholds for almost all other vaccine-preventable diseases. Some measles outbreaks have occurred in populations with even higher immunity levels. In addition, virtually every measles infection becomes clinically apparent, resulting in some combination of cough, coryza, conjunctivitis, high fever, and erythematous maculopapular rash. Complications are common and may include otitis media, diarrhea and dehydration, pneumonia, encephalitis, and even death. In the United States, it has been estimated that 0.2 to 0.3% of people who become infected with measles die from its complications.2 In the developing world, the case fatality rate can be as high as 2 to 15%.1 As recently as 2012, an estimated 122,000 children died from measles.3 The licensure of the first live attenuated measles vaccine in 1963 offered the opportunity to prevent this health burden. Current vaccines are highly effective — about 94% for a single dose, if it's administered in the second year of life.2 With two doses administered on or after the first birthday and at least 1 month apart, almost all immunocompetent children are protected against measles for life. But vaccines don't save lives — vaccinations do. Vaccines that remain in the vial are completely ineffective. Because of its high level of contagiousness, measles is the indicator disease for weaknesses of an immunization program. With gaps in immunization coverage, measles is often the first vaccine-preventable disease one sees, indicating that a theoretical problem, low immunization coverage, has been converted into a real problem of disease, disability, and deaths. A focus on eliminating measles in the United States led to our modern immunization program.4 Though we encountered multiple failures along the way, analysis of those program failures led to solutions and success, and for the most part we are still achieving high immunization coverage in most of the population and low morbidity from vaccine-preventable diseases. Measles harms not only the individual but also the community. Persons with measles can transmit infection to children who are too young to be vaccinated yet are still susceptible, to people with legitimate contraindications to vaccination (such as severe immune deficiency), and to the few people who remain unprotected against the disease despite being vaccinated. In the United States, emergency efforts to prevent imported measles from reestablishing endemic transmission can be costly. Such responses often include labor-intensive efforts to identify, find, and quarantine exposed and possibly susceptible persons, the creation of emergency vaccination clinics, and other measures. A 2004 outbreak in Iowa resulted in estimated costs of $140,000 for local and state health departments to investigate, contain, and treat just three patients with confirmed cases and their more than 1000 identified contacts, including people who were exposed to the index case during air travel returning from India; that estimate doesn't include outside resources, such as those of the airlines or the federal government.5 The estimated cost of addressing seven confirmed cases of measles during an outbreak in two Arizona hospitals was $800,000. A large portion of that amount represented the cost of furloughing health care workers who had no evidence of measles immunity; the figure excludes the public health expenses incurred by state and local health departments and other entities involved in containing the outbreak.5 To prevent measles from being reestablished as an endemic disease in the United States, we must first do better in vaccinating our at-risk population. That means ensuring that vaccine is accessible to all who need it — especially to people traveling outside the Western Hemisphere and those traveling to the United States from countries with circulating disease — and convincing hesitant families both that the vaccine is safe and effective and that measles is not trivial and can result in serious illness. The military adage “the best defense is a good offense” applies well to measles. The National Vaccine Advisory Committee (NVAC) recently released a report emphasizing that supporting global immunization programs not only has humanitarian value but also protects our own domestic health security.5 This year alone, there were at least 48 U.S. importations of measles from more than 30 countries — most notably, the Philippines, which saw an outbreak involving more than 47,000 cases and was the source of an estimated 22 importations to the United States. The NVAC advocates that the United States support efforts to eliminate measles in each of the World Health Organization's six geographic regions. In fact, although we have not yet set a global goal of measles eradication, all six regions have their own such goal. Measles meets the biologic criteria for eradication. Humans are necessary to maintain the virus in nature, since there is no nonhuman reservoir. There is an effective intervention measure — measles vaccines. Diagnostic tests can confirm whether someone has measles. And proof of principle has been demonstrated by prolonged elimination of indigenous circulation of the virus in the Western Hemisphere. It may be premature to embark on another global eradication effort until polio eradication is achieved; however, much more can be done to reduce measles transmission in its current reservoirs. We can increase support for improving global routine-immunization programs so that they include two doses of measles vaccine in their schedules and for ensuring that there is adequate vaccine and infrastructure to conduct special mass-vaccination campaigns against measles. Support is also needed for strengthening the global laboratory network to permit detection and analysis of which measles strains are persisting and which have been eliminated.5 We must also overcome vaccine hesitancy. Despite the overwhelming evidence that vaccines — including the measles, mumps, and rubella vaccine — are safe, too many people still believe that greater risk is posed by vaccinating than by not vaccinating. Research is needed on how best to address public concerns about vaccine safety. The lack of apparent measles disease in the United States — which is attributable to the enormous success of the U.S. immunization program — gives a false sense that there is little or no threat. Efforts are also needed to educate the public that measles is a serious disease, which no one need suffer from, and that vaccines are highly effective in preventing it. In the end, we can best protect our population against measles by ensuring that people eligible for vaccination are vaccinated and by supporting global efforts to go on the offensive against this major cause of the global disease burden.

темата не е за славяните, демек айде да не се ловим на типичното автохтонско тролене.

ама надписът е интересен.