Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще
С известния историк и председател на Организационния комитет за 1000-годишнината от кончината на цар Самуил разговаряме за една от най-значимите личности в българската история, образец за пълководец, държавник и дипломат. И за това, което днес липсва на съвременна България
- Акад. Гюзелев, 6 октомври 1014 г. е тъжна дата в българската история. Ден, в който цар Самуил умира след инфаркта, сполетял го при вида на ослепените воини от своята армия. Защо й отдаваме толкова голямо значение?
- Да, датата е тъжна, но ние отбелязваме паметта на цар Самуил и на тези български воини от неговото време, които дават живота си, за да съхранят независимостта на България. На българското царство. В историята има не само величави дати, в които се отбелязват удържани победи. Има и тъжни, трагични - 6 октомври 1014 г. е една от тях. Те не бива да се забравят, защото всъщност напомнят, че едновременно с щастието има и нещастие. Виждате, че в нашия живот също има и постижения, и слабости, и недостатъци - много лоши неща станаха през последните години. Именно съвремието ни в някои отношения показва, че историческият път на един народ не представлява само величествен ход по него, защото там има много препятствия. И ние днес, както хората по времето на цар Самуил, имаме пред себе си не само перспективи, а и много препятствия, които трябва да преодоляваме.
- Погледнато от дистанцията на времето, 1014-а е началото на края на Първото българско царство. Как според вас биха изглеждали днес нещата, ако не се бяха случили трагичните събития преди 1000 години?
- Мнозина от историците, български и чуждестранни, достигат до заключението, което формулирахте - 1014 г. е началото на трагичния край на Първото българско царство. Не можем обаче да гадаем какво би се случило, защото в историята не се изследват вероятностите. Тя, както шеговито е казал един историк, може да предвижда само в миналото. Тоест въз основа на факти от миналото да изгражда предположения, защото не всички неща в историята са твърдо установени. Човек има съмнения, да кажем, за действията на някои от личностите. Винаги се питаме защо го е извършил, какви са били мотивите му. И тези мотиви обикновено се изясняват въз основа на последствията. Защото има мотиви, действия и последствия - това е в човешката историята.
- Какви според вас са били мотивите на цар Самуил за многобройните му бойни действия?
- Цар Самуил принадлежи към семейството на комитопулите - това са синовете на българския болярин комит Никола, който е бил управител в югозападните български краища и е успял да запази независимостта на част от българското царство след превземането на Велики Преслав и на Източна България от византийския император Йоан Цимисхи. Именно Самуил наследява от баща си завета да се бори за запазване на независимостта на България и го следва неотстъпно. Но паралелно с подвизите си по бранните поля той успява да установи взаимоотношения с Германската империя, с Киевска Рус, с Византийската империя, със сръбските княжества, с Унгарското кралство и т.н. Тоест, от една страна, виждаме широта на взаимоотношенията, а от друга, действия по всички краища на Балканския полуостров в опит за възобновяване целостта на Българското царство и стремеж да навлезе в територии, които Византия се е опитвала да запази твърдо за себе си, каквато е днешна същинска Гърция. Неговите военни действия достигат до Пелопонес, Коринт, Тесалия, в западните краища на полуострова той воюва срещу сръбските княжества Дукля и Требине, опитва се да превземе Котор и Дубровник. Подобна широта в политическата дейност може да се сравнява само със замаха на цар Симеон. Затова смятам, че първата идея на цар Самуил е била да запази независимостта на Българското царство, а втората - да продължи Симеоновата политика.
- С какво той е най-ценен - като пълководец, държавник или дипломат?
- На преден план, разбира се, винаги излизат военните му подвизи, защото са широко отразени във византийските, старобългарските и дори в арабските извори. Автори като Йоан Скилица, Йоан Ставраки и т.н. се стремят да покажат преди всичко неговия воински образ. Но Самуил е и дипломат, който се опитва чрез взаимоотношенията си с различни страни да потърси външна подкрепа. В крайна сметка тази негова дейност няма ефекта на подвизите му на бранните поля, затова образът му се очертава повече като на велик пълководец.
- А днес, когато не искаме войни, но държим да имаме държавност и добра дипломация - кой е примерът на цар Самуил, който да следваме?
- Той е преди всичко образ от средновековната ни история, който възпитава поколенията в дух на родолюбие. Това е най-важното. Това, че той се стреми да воюва в името на България и на своя народ, а не да изпъква като завоевател. Затова нашият стремеж във всички инициативи за отбелязване на кръглата годишнина от смъртта на цар Самуил е преди всичко да потърсим диалог с младото поколение. Доволен съм, че намираме пълна подкрепа в различни медийни средства и успяваме да привлечем вниманието на обществеността към средновековната ни история, да изтъкнем нещата, които в много отношения ни поставят в по-благоприятна позиция и доказват приноса ни в историята.
- Имате предвид и дейността му в духовната сфера?
- Да. Защото когато се говори за царуването на Самуил, се подценяват някои неща - литературната дейност, разгърната по негово време, развитието на кирилската графическа система и на цялостната книжовност, ролята на България като духовен вожд на славянския свят чрез пренасяне на книжовната традиция в Сърбия, във Влахия и Молдова, в Киевска Рус. Дори новоизлезлите книги разказват повече за политическата история, а тези неща се отбелязват мимоходом.
Всъщност по времето на Самуил са създадени изключителни литературни произведения, има големи книжовници като Презвитер Козма, който създава „Беседата" срещу новопоявилата се богомилска ерес... Същевременно при Самуил се създава изключително богата апокрифна литература, тогава действа нейният създател поп Йеремия, чиито произведения са широко разпространи сред славянския свят. Тези неща остават на заден план, а трябва да обърнем взор към тях.
- От това време са и някои от най-ценните старобългарски надписи, съдържащи важна информация...
- Разбира се. Надписът от 993 г., който Самуил поставя в Преспа в памет на своите родители - комит Никола и майка му Рипсимия, и на своя брат Давид; т.нар. Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1015 г.; надписите, които бяха разкрити в Равда и Черноглавци... А ръкописи като Савината книга, Зографското евангелие, знаменитият Супрасълски сборник - и те са от времето на Самуила! Хората трябва да знаят за тези неща, защото показват какво е мястото на България в развитието на славянския свят. Безспорно е, че Русия, която се покръства през 988 г. - тоест по времето на Самуил - е покръстена не само от византийски, а и от български духовници, идващи от Самуилова България. Един от епископите, който играе голяма роля в Киевска Рус, се нарича Михаил Българина... факти, които се знаят от малцина.
- Защо този велик пълководец и държавник е съзнавал какво означава да влияеш чрез духовност, а днес държавниците ни, като чуят за култура, най-често казват „пари няма"...
- Нека не ги подценяваме...
- Фактите са такива...
- Всички те нямат негативно или пренебрежително отношение към образование, културата, изкуството, някои дори се опитват да правят сполучливи ходове. Не трябва да гледаме изцяло негативно. Лошото е, че отделяните бюджетни средства са твърде малко.
- Това имах предвид - по-малко от процент...
- Да, твърде малко са, но това е общоевропейска тенденция. В много отношения, особено в областта на образованието и науката, сме в унисон с някои негативни тенденции в съвременна Европа.
- Когато ви се обадих за това интервю, вие ми казахте: „Ооо, днешното време е много по-сложно от Самуиловото!" Какво имахте предвид?
- Всичко. Живеем в много сложна и трудна епоха, която се характеризира със стремглаво развитие на техническите средства и на средствата за унищожение на хората. Същевременно много от регионите на света тепърва се пробуждат за истинската история. В тях се наблюдават социални, етнически и други проблеми, които не отминават и нас. Виждате, че всеки политик, който възглавява управлението на България, е изправен пред икономически, социални и етнически проблеми, чието решаване е сложно. Паралелно с това има голяма намеса в българската външна и вътрешна политика от страна на външнополитически сили. Тоест външнополитическият фактор е силно застъпен в съвременната история. И поради това положението на България е много усложнено. Ние трябва постепенно да преориентираме своята политика - да възприемем европейските ценности, но и да запазим самостойността си като държава с отколешни традиции...
- ... което, оказва се, е труднопостижимо и младите хора са все по-обезверени...
- Младото поколение наистина е обезверено, принудено е да търси работа или в големите градове, или извън границите на страната. Наблюдавам това и сред моите внуци... Не може само чрез масмедиите и с евтини обещания да се създаде оптимизъм в един народ. Той не трябва да бъде хранен само с лъжи - преди избори се обещават ликвидиране на безработицата, високи заплати, високи пенсии, а това не е реално! Политиците трябва да казват реалното положение, да се стремят да укрепват финансовата и икономическата система. Ние сме в стопанска разруха - това не е тайна! Тя трябва да се преодолее. Но за това трябва да се търсят пътища, трябва да има стратегия и постепенно, стъпка по стъпка, да се върви по твърдо избран път. И да знаем към какво се стремим. А ние не знаем...
- А като не знаем към какво се стремим, как тогава да се надяваме на по-добро бъдеще?
- Ние нямаме никаква стратегическа цел! Тоталитарната държава се опитваше да създаде - макар и доста лъжовна - някаква визия за бъдещето. А сега нямаме хора, които да могат да изградят реална политическа, икономическа и социална концепция, да застанат пред този народ и да заявят: в областта на политиката нашите цели са такива, в икономиката - такива, в науката - такива... Тоест да се очертаят стратегически цели и да се следват. Без стратегия наникъде няма да вървим. Тъпчем на едно място и виждате какво става: има лъжовно лустро в нашето общество, а зад него - нищо.
- И плод на всичко това е ниската средна грамотност на българина - как тогава да очакваме добри стратези, държавници, визионери...
- Наблюдаваме трагичен процес за образователна ни система - процентът на неграмотността у нас силно се увеличава и неграмотните хора са не само в средите на ромското и турското малцинство, а и сред българите. Страшно е! Неграмотността, която навремето преодоляхме, сега е 20-25%. Има хора, които не могат да боравят с обикновен джиесем, да не говорим, че не са виждали компютър, камо ли да се справят с него. А това е бъдещето! Друг път назад няма! Ако не вкараме хората във висока образователна система и не ги принудим да се образоват, ние сме загубени, ние нямаме бъдеще като нация.
- Имате теория за недоизживяното ни Средновековие - колко време ни трябва още, за да го изживеем, и да поемем по по-добър път?
- Никой не може да каже, но мисля, че имаме достатъчно сили, за да можем да изживеем всички промени, които настъпиха в света, и да се впишем в историята на Европа. Както някога, по времето на цар Самуил.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4350056
седемте чудеса на Рим:
