Last roman

чувствай се свободен да коментираш ситуацията в Украйна тук. Тази тема ще е своеобразен отдушник, където всеки занапред ще си избива комплексите. Отварянето на нови теми с политическа насоченост няма да се толерира.

една интересна статия за Лъвов мост /и не само/: Защо лъвовете на Лъвов мост са без езици? Реставрираните днес лъвове на Лъвов мост имат любопитна история. Когато в края на XIX век застават на пост над реката, наблюдателни софиянци забелязват, че нямат езици. "Защо са безмълвни?", питали се жителите на младата столица. "За да не кажат колко е откраднато при строежа на моста!", отговаряли местни зевзеци. По време на игото тук не е имало мост и шопите газели Владайската река. Тогава се намесила майката природа. Една година се случила много дъждовна, като сегашната Цялата реколта погинала, само тревата избуяла до пояс. Стопаните се чудели какво да правят сеното, което затрупало дворищата им. "Аз ще го купя!", отсякъл местният първенец Халил Сали Ефенди. Понеже предлагането многократно надвишавало търсенето, Халил взел всичко на евтиния. После дошла гибелна суша, глад тръгнал по добитъка. Ефендито продал същата слама на далеч по-висока цена. С ориенталска щедрост той вложил спечеленото в мост. От едната страна заръчал да издълбаят надпис: "С време продадох, мост създадох". На другата поставил цитат от Корана: "Където няма мост - съгради мост. Където няма чешма - съгради чешма." Заради историята със сеното българите го нарекли Сенен мост, а турците му викали Сандъклъ кюпрю. Тук поробителите вдигнали бесилка за "душманите на империята" След екзекуцията тялото отивало в "сандъка", тоест в ковчега. Такава е съдбата на участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. По време на Руско-турската война там е обесен и софийският книжар Георги Стоицев. След Освобождението в чест на героите перилата на моста са оцветени в националния трибагреник. Тогава започват да му викат Шарен мост. На 7 юни 1885 г. през моста минават тленните останки на Георги Раковски. Двама опълченци носят портрета на големия българин. Подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне е траурната кола, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша. Хиляди столичани акламират процесията. Никой не подозира, че театрото е стъкмено заради обир в Румъния. Там вехтият войвода Филип Тотю и влашкият касоразбивач Жоржеску ликвидират богаташа Христо Калъпов. Брилянтите и ценните книжа на жертвата са турени в ковчега, за да минат безпрепятствено границата. През 1888 г. кмет на София става Димитър Петков Негова е заслугата забутаното селище от бившия санджак да се превърне в модерен град. Димитър Петков действа с мъжеството на опълченец, оставил едната си ръка на Шипка. Съвременникът Георги Каназирски-Верин разказва: "Колко чести стълкновения имаше между заинтересовани граждани и властта, докато се реализира драконовската, но благотворна заповед на кмета на София. Колко пъти пожарната команда със своите мощни цицки, изхвърлящи струи вода, трябваше да се намесва, за да пропъди гражданите, които се съпротивляваха на събарянето на техните бордеи. Заповедта биде обаче приложена в цялост и София след тая действително болезнена операция се сдоби с един план, подобен на плановете на всички модерни и благоустроени градове." Шарен мост е най-важната порта на столицата По онова време главният път от Европа е с кораб до Лом и оттам - с файтон до София. Прашната артерия минава през Шарен мост и се влива в ул. "Ломска", сегашния бул. "Мария-Луиза". Мостът оставя първото впечатление у чужденците и Димитър Петков иска да е впечатляващо. Новото съоръжение на мястото на турската кюприя е проектирано от чешкия инженер Вацлав Прошек. Негово дело е и другият емблематичен мост - Орловият на "Цариградско шосе". Двата обекта се строят едновременно. Понеже нашите дюлгери не са наясно с новите технологии, кметството се обръща за изпълнител към чужди фирми. Осъществени са контакти с френски, немски и австрийски компании. Сред тях е и тази на Густав Айфел, която току-що е вдигнала знаменитата кула в Париж. Айфел обаче отказва офертата в затънтеното княжество Преди няколко години изкуствоведката Благовеста Иванова и инженер Ради Ганев публикуваха част от кореспонденцията около двата моста. "Според запазените документи - сочат специалистите - мостовете се реализират от австрийската фирма "Рудолф Филип Ваагнер" (Rudolph Philipp Waagner), която след отказите на останалите осъществява първите си проекти в България и става предпочитан изпълнител. Писмата на "Ваагнер" за двата моста не дават яснота по въпроса за организацията по възлагането на работата на фабричното производство на елементите за техните конструкции." Тайна е кой е автор на четирите лъва. В контекста на преговорите кметството сондира известния френски скулптор Шарл Игел. В писмо от ноември 1889 г. той се наема да изработи лъвовете от камък, като прилага и скица. С французите обаче не ни върви, Игел зарязва проекта. Бронзовите лъвове пристигат от Виена на две пратки през юли 1891 г. Във всеки сандък има по две пластики, става ясно от преписката между софийското кметство и австрийската фирма. Те са монтирани през септември и зевзеците веднага забелязват липсата на езици. Софиянци са имали основание да сътворят вица за безмълвните представители на африканската фауна. Димитър Петков е строителят на младата столица, но и един от пионерите на родната корупция. В ония ранни години всеки взема каквото може. Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на русчушко-варненската железница. Така би трябвало да изглежда паметникът на връх Шипка, ако българските политици не бяха склонили глава пред румънския натиск. Димитър Петков е сред най-изобретателните. Заедно с премиера Стефан Стамболов кметът прави състояние от спекула с недвижими имоти Добри Ганчев, хронист на епохата, описва хитроумната схема: "Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на "свои хора", които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели." Двамата ги застига насилствена смърт - Стамболов е съсечен през 1895 г., а Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици. Книжата свидетелстват, че Лъвов мост е рожба на един уникален договор Гаранцията на построението изтича, преди то да започне да функционира! Или казано на днешен език - преди да бъде подписан акт 16. Благовеста Иванова и Ради Ганев разбулват далаверата: "Според документите през март 1892 г. Шареният мост все още не е приет като строителен обект. Съгласно поемните условия гаранцията му изтича приблизително по същото време, защото фирмата "Ваагнер" вече е очаквала възстановяването на банковия залог в размер на 3,750 златни лева, който тя е била задължена да депозира в Българска народна банка." За разлика от сегашните строители обаче тогавашните са били съвестни и Лъвов мост не е мръднал вече 120 години. Дори копаенето на метрото не можа да го разклати. Там са и лъвовете, гордите стражи на моста. Ако реставраторите бяха им имплантирали езици, може би щяха да разкажат какво точно се е случило. ОЩЕ ПО ТЕМАТА Румъния поругава паметника на Шипка През 1920 г. ветераните опълченци решават да вдигнат паметник на връх Шипка. Дарения от всички краища на родината подкрепят инициативата. Конкурсът за монумента е спечелен от архитекта Атанас Донков и скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров. Върху кула от гранит, висока 31,5 метра, ще стои бронзов лъв с размери 8 на 4 метра. Лъвът е излят във Военния арсенал от група майстори начело със Стефан Вежански. Той разказва: "Скулпторът Кирил Шиваров, Баче Киро, под чиито ръце е създаден лъвът, много държеше да се снимаме. Той ни намери и апарата. Направихме си няколко пъти "кадро" с фигурата на лъва, за да проличи големината . Тая грамада бронз, плътна отливка с необходимите кухини, е минала през ръцете ни." Мулета изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!", отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Вместо да отстояват позицията си, нашите политици правят чупка в кръста и свалят лъва в ниското. Така прекроеният паметник е открит на 26 август 1934 г. Двамата царе на животните на страж пред Съдебната палата са безполови И лъвовете пред Съдебната палата в София имат физиологичен дефект. Те са лишени от оная мъжественост, която трябва да присъства в празното пространство между задните нозе. Скулпторът Величко Минеков е пропуснал да маркира, че лъвовете са от мъжки род. Такива са в българската хералдическа традиция от най-стари времена. Такива са и на днешния герб. Заради това недоглеждане миналата година естети преобразиха единия лъв в клоун. Нашариха го като някогашния Шарен мост в бяло, зелено и червено. Величко Минеков обаче е постъпил правилно. В неговите пластики е вградена скрита символика. Скопените лъвове пред Съдебната палата са като скопената ни съдебна система. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4255587&fb_action_ids=10152412319549952&fb_action_types=og.recommends&fb_source=feed_opengraph&action_object_map=%7B"10152412319549952"%3A738197632903740%7D&action_type_map=%7B"10152412319549952"%3A"og.recommends"%7D&action_ref_map=%5B%5D

нещо бъркаш понятията и съвсем се оплете в търсенето на митичните ариани.

На днешната дата е роден 'Възстановителят на Света' /Restitutor Orbis/ - император Lucius Domitius Aurelianus Augustus:

Поздравления и от мен за подробния подбор източници!

малко от дебютното творчество на ДДТ /от далечната 1982-ра/: ДДТ - Война бывает детская

Под доста съвременни параклиси и църкви са открити останки от древни светилища. Всички те са наслагвани едно върху друго в продължение на векове. Като често дори образите на светците са заимствани от по-древни божества, като в случая: тракийския бог - конник на кон с копие, убиващ животно, бива заменен от Св. Георги също на кон с копие убиващ змей /например параклиса "Св.Георги" в с. Заберново, който е известен точно с тракийската си плоча/:

Пауне, мисля че колегата модератор съвсем ясно те предупреди. Ако продължаваш да го раздаваш махленско-кръчмарски, ще излезеш в дълга ваканция.

никоя армия не би трябвало да се движи през тесни планински проходи. Особено на вражеска територия.

http://roman_law_la_ru.academic.ru/1149/carruca

стандартно римската /а предполагам и ромейската/ войска е изминавала по 30-35 км. на ден. Движението по непозната територия, направата на укрепен лагер всяка вечер, както и големият обоз /натоварен с евентуалната плячка/ е забавял този процес.

Римските граждани от мъжки произход имали три имена, но се срещало и четвърто - почетна титла, прикрепяна към името за особени заслуги към държавата. Имената на свободните граждани били най-често три: Гай Юлий Цезар. Първото име /praenomen/ било лично. Например Апий /Appius/, Авъл /Avlus/, Децим /Decimus/, Гай /Gaius/, Гней /Gnaeus/, Луций /Lucius/ Мамерк /Mamercus/, Маний /Manius/, Марк /Marcus/, Нумерий /Numerius/, Опий /Oppius/, Публий /Publius/, Квинт /Quintus/, Сервий /Servius/, Секст /Sextus/, Тиберий /Tiberius/, Тит /Titus/. Съществувала традиция да се дава лично име само на първите четири деца от мъжки пол, на останалите в качеството на лично име можело да се използват редните числителни: Quintus /пети/, Sextus /шести/, Septimus /седми/, Octavius (осми/, и Decimus /десети/. С времето тези имена започнали да се употребяват всеобщо, т.е. превърнали се в лични и така не винаги човек с името Секст, бил шестия син в семейството. Като пример може да се посочи пълководеца Секст Помпей, който е втори син на първия триумвир Гней Помпей Велики. В някои родове се употребявали ограничен брой лични имена. Примерно, при Корнелиите Сципиони се използвали само Гней, Луций и Публий, при Клавдио-Нероните— само Тиберий и Децим, при Ахенобарбите— само Гней и Луций. Второто, родовото име /nomen/ било названието на рода, съответстващо на нашата фамилия. В класическата епоха номенът завършвал на -ius: Tullius — Тулий /от рода на Тулиите/, Julius — Юлий /от рода на Юлиите/; Пример за патрициански фамилии са: Антоний, Аврелий, Валерий, Корнелий, Клавдий, Лициний, Помпей, Флавий. Някои фамилии имали определено значение: Asinius от asinus /магаре/, Caеcinius от caecus /сляп/, Caninius от canis /куче/, Decius от decem /десет/, Fabius от faba /боб/, Nonius от nonus /девет/, Octavius от octavus /осem/, Ovidius от ovis /овца/, Porcius от porca /свиня/, Septimius от septimus /седми/, Sextius и Sextilius от sextus /шести/. Третото име /cognomen/ било нещо като прякор /Цицерон, Цезар, Назон, Рустик, Лентул, Крас, Магнус/, но могло да обозначава и отделен семеен клон в рода /напр. Сципионите, Руфините и Лентулите принадлежали към рода на Корнелиите/. За значението на когномените – те могли да свидетелстват за произхода на рода /напр. Фуриите имали когномен Калес, тъй като били преселници от едноименния град; или за паметни събития /Муциите имали когномен Сцевола - левак, Сципион - жезъл/; или пък отговаряли за външността – Албин /бял/, Ахенобарб /меднобрад/, Варон /кривокрак/, Крас /дебел/, Катул /пале/, Карбон /въглен/, Мацер /хилав/, Целзус /висок/, Паулус /нисък/, Руф /рижав/, Цезар /космат/, Лентул /бавен/, Страбон /кривоглед/, Назика /остронос/ Пулхер /прекрасен/, Флак /с големи уши/, Цицерон /грах/; или за характера: Север - жесток, Лепид - добър човек, Магнус - Велик, Проб – честен, Бибул – пияница, Брут – тъп, Катон - хитър. Съществувал и втори прякор /agnomen/ даван за особени заслуги, обикновено за победи над врага: Felix – Щастлив, Germanicus - Германски, Britanicus - Британик, Africanicus- Африкански, Дакски, Партски, Готски и пр. Понякога този втори прякор също се унаследявал и така имената могли да станат 4 /Publius Cornelius Scipio Asina/, дори 5 /Publius Cornelius Scipio Nasica Serapio/. Например името Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик означава Тиберий от рода на Клавдиите с три прякора - когномен Друз, агномените Нерон /мъжествен/ и Германик /заради победите му в Германия/. При осиновяването някои лица получавали по две родови имена /nomen/. Според римската традиция осиновеният взимал личното име, номена и когномена на осиновителя си, а своето родово име съхранявал с видоизменен вид, добавяйки суфикс –an, което така се превръщало в agnomen. Например Гай Октавий /Gaius Octavius/, осиновен от Гай Юлий Цезар, започнал да се нарича Gaius Julius Caesar Octavianus. При жените ситуацията била по-проста. Те не получавали лични имена, а само женската форма на рода /Цецилия, Корнелия, Тулия, Юлия/, когато в семейството имало още една дъщеря, добавяли преномен Minor /младша/ и Major /старша/; другите сестри се наричали Secunda /втора/, Tertia /трета/, Quintilla /пета/. Знатните жени са можели да носят, освен родовото име и когномена на своя баща; например, жената на Сула /дъщерята на Луций Цецилий Метел Далматик/ се казвала Цецилия Метела; жената на император Август /дъщеря на Марк Ливий Друз Клавдиан/ се наричала Ливия Друзила. Имената при робите били много опростени. В древни времена те нямали изобщо индивидуално име. Юридически робите се считали за деца на господаря си и били също толкова безправни, както и членовете на фамилията. Така се образували старите времена на робите, съставени от името на главата на фамилията и думата puer /момче, син/: Gaipor, Lucipor, Marcipor, Publipor, Quintipor, Naepor /Gnaeus = Naeos + puer/, Olipor /Olos — архаична форма на личното име Aulus/. С развитието на робовладелския строй изникнала потребност от лични имена за робите. Често робите съхранявали името, което имали като свободни хора /най-често това били гърци/: Александър, Антигон, Хипократ, Диадумен, Фелодеспот, Филокал, Филоник, Ерос и др. Гръцки имена били давани и на робите-варвари. Името на роба можело да показва произхода му или мястото на което се е родил: Dacus — дакиец, Corinthus — коринтец, Сирус - сириец, Гал – от Галия, Фрикс – от Фригия, или пък с по-общото Peregrinus — чужденец; или пък митологичен герой: Ахил, Хектор; или названия на растения или камъни: Адамант, Сардоник и пр. Освобожденецът /т. е. робът, получил свобода/ получавал личното и родово име на бившия си господар, който ставал негов патрон, а предишното си име съхранявал като когномен. Например секретарът на Марк Тулий Цицерон - Тирон, след освобождаването си се казвал: Marcus Tullius Tiro — Марк Тулий Тирон. Робът Апела, освободен от Марк Маний Прим, се казвал Марк Маний Апела. Луций Корнелий Сула пуснал на свобода 10 000 роби принадлежали на убитите по време на проскрипциите му врагове и всички те станали Луции Корнелии. Освобожденците, които като роби принадлежали на градската управа, в качеството си на родово име /nomen/ получавали името Publicius /от publicus — обществен/ или името на града: Aulus Publicius Germanus; Lucius Saepinius Oriens — освобожденец от града Цепина в Италия. Освобожденците на занаятчийските колегии имали в името си техни наименования – напр. тези от шивашките колегии /fabri centonarii/ се наричали Fabricii и Centonii.

Цялото родословие на Гай Юлий носи когномена Цезар /демек прякора, равнозначен на нашата фамилия/. По темата за римските имена: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16984&hl=

Открит е нов огромен растителнояден динозавър - Dreadnoughtus schrani: http://news.nationalgeographic.com/news/2014/09/140904-giant-sauropod-dinosaur-dreadnoughtus-argentina/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20140904ngnw-giantdino&utm_campaign=Content&sf4488223=1

Мавро е пророк, бре - питай некой автохтонец по въпроса

На рицаря му говорят духовете на предците, невернико! Покай се, доде не е късно. Иначе, ако оставим майтапа настрана, темата стана истерично сектантска /демек арианска и аха аха да прелее в богомилски фантазии/ и смятам да я затворя. Просто прекалено ниско ниво демонстрираха брадърите автохтонци за пореден път. За тези дрискусии си има фейсбук групи и други форуми.

Като за начало - сегашното 'Цезар' на старолатински се е произнасяло като Кайсар, демек швабите са най-близко, за разлика от деградиралите италианци, които му викат 'Чезаре'. Юлиус си е ясно, че е изговаряло по същия начин /даже може би е било Июлиус, зависи от ударението/. За Октавианус - 'тхе сейм'. К-то в латинския е средновековна вметка, също като J. Кесаревото - кесарю е гръцка заемка, наложено покрай евангелията. Питай съответния преподавател по гръцки да ти обясни как се произнася Цезар на този език. 'Carruca' си е латинска дума и е останала в нашия език също като porta и ред други. 'Цезар' е прякор /нещо като римска фамилия - имах тема за римските имена из форума/. По-късно прякорът започва да се унаследява от владетелите, непринадлежащи към Юлиево-Клавдиевата династия /тук също навремето имахме дискусия по този въпрос/ и с времето се трансформира в наследствена титла, също като 'император' и 'Август'.

А за Римини в Италия ко шъ кайте

Произведения на Луций Аней Сенека /на руски/: http://ancientrome.ru/antlitr/seneca/index.htm

БатеВаньо, проблем с клавиатурата ли имаш или изписваш 4 вместо 'ч' и 6 вместо 'ш' просто от куртоазия.

Помпозният завършек на бутафорията във Велики Преслав: Доизграждат владетелската базилика във Велики Преслав Снимка: Радио Шумен На старините във Велики Преслав пристигнаха строителите елементи от триплекс за доизграждане на владетелската базилика по проекта за консервация и реставрация. Прозрачните плоскости се монтират върху възстановените от камък стени. Те ще служат като продължение на сградата във височина и като фон на изображения и орнаменти от средновековната художествена школа. Монтажът започва в следобедните часове и обхваща източната фасада и част от северната и южната стена. До края на днешния ден дейностите ще приключат. http://bnr.bg/shumen/post/100454235/doizgrajdat-vladetelskata-bazilika-vav-veliki-preslav

да, определено има повече изкушения и опции да се нарежеш като свиня. Плажът е последното нещо, заради което отиваш там.

Рицар, какви са тея свободни интерпретации?

Още малко снимки:

Тази година легионът ни за трета поредна година участва на Festivalul Antic Tomis в Констанца: http://www.reporterntv.ro/stire/dacii-si-romanii-in-lupta-la-tomis