Last roman

'Важни държавни дела' си звучи като оправдание. Защото ако един император не може да си върши задълженията адекватно, се появяват претенденти разни Но това са си мои спекулации по темата, де

Може пак да е бил на лечение. Подаграта е сериозно заболяване. По време на пристъпи не можеш да се занимаваш с никаква адекватна дейност. Камо ли със събори и походи.

Не е употребил Малка Скития или Мизия Секунда, защото е пишел за читатели, които са били прекрасно запознати с тогавашното състояние на нещата и са знаели много добре кое къде е. Тъй че не е нужно било да издребнява / това е проблем на всички хронисти - не конкретизират очевадни за тях събития, което е нормално - никой не е чак такъв педант/. Все пак човекът не е могъл да знае, че след 1300 години във форум БГ Наука ще си блъскаме главата над думите му и ще го проклинаме за неговите схематични описания Представям си след 2000 години какви изводи за нас ще си вадят бъдещите историци по фрагментарни сведения от вестник Шок, например)))

Като цяло и тази, и другата тема ще бъдат затворени в скоро време, защото дискусиите в тях неизбежно се израждат до евтина пропаганда. Иначе истинското лице на полицейската държава САЩ го видяхме съвсем наскоро. Отношението й към гражданите не е по-различно от това, което правят по света.

Доста стара статия /2002-ра година/. Поинтересувай се какво представлява Чечня в момента /2014-та/. Даже потърси снимки на Грозни. С малко руски капитал планинците забравиха войната и цъфнаха та вързаха.

Това е така, защото боговете са едно прекрасно оправдание за избиване на себеподобни. "Deus le volt!"

Което няма как да стане, защото суеверна е човешката природа. В момента в който старите богове биват развенчани, хората си измислят нови такива и вярват със същия плам в тях.

Е, то филмът е правен преди 40 години, че и са ползвали барелефите по колоната на Траян като образец, какво искаш

Ето това трябва да се изясни. Но малка част от османците са чергари. Повечето от тях са ислямизирани малоазийски ромеи.

Мдам, направи ми впечатление, когато се разхождах из стария град в Анталия колко много техните къщи приличат на нашите възрожденски: http://www.turkeytravelplanner.com/AssetsTurkey/MedCoast/antalya/tuvana_street5586.jpg Ето една и от Айвалък: http://www.boutiquesmallhotels.com/images/contentimages/macaron-konagi-otel-ayvalik-71208080100331_buyuk.jpg

точен майтап по случая:

Това е така, просто като гледам как произволно се използват термини и не се прави разлика между провинция и диоцез, а явно не се познават и границите им, реших да внеса малко яснота кое къде е.

Абе май ви трябва опреснителен урок що е диоцез и що e провинция. Малка Скития си влиза в Диоцез Тракия. Одесос пък е в провинция Мизия Секунда. Онагледявам, за да е по-ясно какви провинции е включвал тракийският диоцез: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Late_Roman_provinces

Щом стана дума за истинското лице на УСА, абе в светлината на последните събития да попитам и аз - тея що си бият негрите толкова недемократично?http://russian.rt.com/article/46084

Не е моя, но е напълно изчерпателна.

Какво съвпадение: и аз сънувах как съм се интегрирал на чуждоземна планета. Всичко вървеше по мед и масло, даже бях акредитиран да чета лекции за Римската империя, за да докажа на местните, че и ние земляните имаме хилядолетна култура, ама после на власт дойдоха някакви местни фашисти и почнаха да чистят инородците елементи, та бях принуден да спасявам кожата си.

добро включване в майтапчийската тема

архаизъм, друже. Всички степняци били класифицирани от хронистите като 'скити' или 'хуни', независимо от ентическия им произход.

2000 години от смъртта на император Август: На 19 август 14 г. в Нола, Кампания, умира римският император Октавиан и то така, както винаги е мечтал - „добра смърт”, бързо и без телесни страдания. До самата си кончина се намира в съзнание. Склопва очи на 76-годишна възраст, което за онова време това е нещо трудно постижимо – болести, рани и заговори са ги изпращали в небитието далеч по-рано. В деня преди смъртта си Октавиан продължително разговаря на четири очи със своя наследник Тиберий, който спешно е извикан при умиращия император. После се прощава с приятелите си и ги пита дали, според тяхното мнение, добре е изиграл комедията на живота. Завършва разговора с гръцки стих, с който обикновено актьорите изричат последно на сцената: „Ако ние сме играли прекрасно, наградете ни с овации и ни изпратете с веселба.” След това се интересува за здравето на своята внучка, дъщеря на Друза, която е болна. И ето че при него остава само съпругата му. Събирайки последни сили, той изрича със сълзи на целуващата го жена: „Ливия, живей и помни как живяхме заедно. Бъди здрава ... прощавай.” Произход Октавиан Август е роден на 23 септември 63 г. пр.н.е. в Рим. Той е римски политик и основател на Римската империя. Пълната му титла към момента на смъртта му е Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex Maximus, Consul XIII, Imperator XXI, Tribuniciae potestatis XXXVII, Pater Patriae (Император, син на Божествения Цезар, Август, Велик Понтифик, Консул 13 пъти, Император 21 пъти, натоварен с власт на народен трибун 37 пъти, Баща на Отечеството). Бащата на Октавиан, Гай Октавий, произхожда от богат плебейски род, принадлежащ към съсловието на конниците. Баща му е командвал войските при разбиване войските на Спартак. Майка му Атия е внучка на Юлий Цезар. Получава перфектно образование. Израства в обстановка на постоянна борба за власт. Цезар го осиновява. Пътят към властта След убийството на Цезар едва 20-годишен става враг на Марк Антоний, който завзема властта. Съумява с интриги в Сената Антоний да бъде обявен за враг на отечеството и го разбива в битката при Мутине, връща се в Рим и иска триумф. Сенатът отказва на Октавиан да го направи консул поради младостта му, но той влиза в преговори с Марк Антоний и с Марк Лепид за съюз против Сената и те сформират триумвират. Успява да стане консул. Длъжността му е нужна, за да възбуди съдебен процес против убийците на Цезар – осъдени са задочно на смърт. Триумвиратът унищожава 300 сенатори и 2000 конници. Октавиан не се поддава ни на увещания, ни на подкупи, а на молещите пощада безжалостно заявява: „Ти трябва да умреш!” Идва ред на физическите убийци на Цезар – Касий и Брут. Войските им са разбити и те се самоубиват. Тогава след взаимни интриги триумвиратът се разпада. Антоний бяга в Египет и се жени за Клеопатра. Октавиан лично предвожда армията против него, но край Александрия войските на Антоний преминават към Октавиан. Връщайки се от Египет, Октавиан си организира триумф. На 13.1.27 г. пр.н.е. той снема от себе си пълномощията пред сената и обявява реставрацията на Републиката, но си оставя командването на 75 легиона и титлата император. Октавиан установява принципата като форма на управление – самодържавната власт на императора се основава на контрола над армията и преторианската гвардия. Той старателно избягва одиозни длъжности като цар и диктатор. Титли През следващите 27 г. (до н.е.) Август придобива: • Власт на трибун, правеща особата му неприкосновена; • Проконсулска власт – гражданска и военна - над императорските провинции; • Върховна власт imperium maius; • Длъжност на върховен понтифик; • През 29 г. пр.н.е. съвместно с Агрипа заема длъжността цензор, позволяваща му да прочисти сената; • Титлата принцепс (първи в списъка на сенаторите) му дава право първи да изказва мнението си; • Званието Баща на Отечеството (Pater Patriae) теоретически прави отцеубиец всеки посегнал на императора; • Тилата „император” в качеството на лично име не дава нови пълномощия, но като почест е толкова високо, че впоследствие някои императори са се отказвали от нея; • Cognomen „Цезар” вместо бившето родово име Юлий като едно от главните титли на императора го прави наследник на престола; • Новата дума „Август” – възвеличен и свещен - е най-главната императорска титла. Управление Републиканските изборни органи и тяхната дейност се контролират от принцепса. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на императорския бюрократичен апарат, чийто щат непрекъснато расте. Външнополитическата дейност на Август е насочена към укрепване могъществото на Рим, белязана е както от сполуки, така и от поражения. При него Испания е окончателно покорена. Пиринейският полуостров и Галия здраво влизат в системата на римските провинции. Достигнати са бреговете на Елба, подчинени са западните германски племена. Провежданата политика в провинциите способства за създаване на прослойка в населението, заинтересована от запазване на римското господство. Най-голямята несполука на Август е през 9 г.н.е., когато 3 римски лег5иона под командването на Публий Квинтилий Вар за разбити от германците при внезапно нападение в Тевтобурската гора. Мощно въстание в Панония (6-9 г.н.е.) отказва Август от други походи. Във вътрешната си политика Август е предпазлив. Като тънък дипломат той разбира, че римляните са изморени от гражданската война, затова цялата му дейност преминава под лозунга за възстановяване на мира и стария ред (Pax Romana). За политиката на Август е характерно лавирането между различните социални групи. Запазвайки престижа на сената, императора обновява съства му и намалява политическата му роля. По отношение на плебса императорът се придържа към политиката на „хляб и зрелища”. Опора на императорската власт е армията, като е подложена на мащабна реформа. Броят на легионите е съкратен до 27. Срокът на служба на редовия легионер е ограничен на 16 г., за преторианците е 12 г. По време на неговото управление са построени големи обществени бани и библиотека. Подобреното финансово състояние на империята позволява да се поддържа постоянно платена войска, в Рим да бъде създадена пожарна служба и полиция, да се подобри снябдяването със зърно, да се строят водопроводи, пътища, храмове и училища. Август се заобикаля с умни помощници и съветници. Тяхното влияние обяснява разцвета на римската литература и изкуство. В семейния живот обаче на Октавиан Август не му провървява: много огорчения му причинява разпътният начин на живот на дъщеря му Юлия от първия му брак със Скребония. Той обаче няма синове. За наследник остава Тиберий Клавдий Нерон – син на Ливия от предишния й брак, когото Октавиан осиновява. Управлението на Август залага основите на държавна организация в продължение на почти 1500 г. до падането на Константинопол през 1453 г. Най-забележимата следа, оставена от Октавиан до наши дни, това е названието на 8-ия месец от годината – август.

Доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив и ръководител на разкопките край Ново село: Уникална алабастрова египетска урна открихме за пръв път по нашите земи Ако имаме финанси, проучванията на могилата ще продължат и догодина - Доц. Кисьов, какво ви провокира това лято да проучите могилата край село Ново село, община Стамболийски? - Когато правим такива проучвания, поводите са два. Или почваме спасителни разкопки, когато има намеса на иманяри, или те са на база предварителни проучвания, какъвто е случаят с могилата от Ново село. Правих разкопки в района, когато работех в НИМ през 1997 г. На около 500 метра северно от тази могила тогава иманяри бяха разкопали малка могила, в която бяха открили погребение и тракийска златна купа. За съжаление тази купа е продадена и изнесена в чужбина. По повод на тогавашния иманярски случай тогава започнах разкопки в района. Проучих пет малки могили, които са част от некропол (гробище), който заема територията на Исперихово и Ново село, и от които излязоха интересни погребения. Могилите са общо около 40, а тази, която проучваме в момента, е с най-големите размери. Тя е с височина 13 метра и е с обиколка около 500 метра. Предположих, че в нея може да е погребан някой местен владетел, както се и оказа. Освен това малки могили в съседство преди години бяха проучвани от колеги от НИМ. Единствено най-голямата могила в некропола не беше проучвана. Вярно, имаше два иманярски опита, но те бяха плитки и не бяха достигнали до вътрешността на могилата. Повечето могили в Пловдивска област са вече разкопани и ограбени, а тази бе една от малкото, оцелели на иманярските набези. Вие виждате и колко пръст има, така че за иманярите е било трудно да проникнат. - На какви находки попаднахте? Датирахте ги от І-ІІ век след Христа? - В центъра на могилата открихме клада с диаметър 4 метра с останки от дърветата, използвани за трупоизгарянето. В съседство, на около 4 метра, открихме гроб. Той представлява каменен саркофаг, изработен от местен камък от Бесапарските хълмове, където скалите са смес от мрамор и туф и лесно се обработват. Първоначално са добили голям каменен блок около 200-300 килограма, който е обработен от каменоделец само с чук и длето. То няма и с какво друго по онова време, но много майсторски е изработил саркофага. Вътре на дълбочина 60 см е издълбал едно легло, в което е положена самата урна. Костите на владетеля след изгарянето са събрани и са поставени в урната. Урната е изключително интересна, скъпа и рядка, изработена е от алабастър в Египет, откъдето явно е внесена. Останах смаян, когато отворих капака на урната и видях 2 литра течност на 2000 години под обгорелите кости. Течността предстои да бъде подложена на химически анализ, за да се разбере какво всъщност е: вода, смесена с благовонни масла, вино или кръв от конете. - Това означава ли, че алабастровата урна е първата открита у нас при разкопки? - Да, досега у нас не е откривана такава урна от алабастър, изработена в Египет и внесена по търговските пътища тук. Капакът на алабастровата урна го открихме замазан с гипсова каша. Това е направено с цел да не може да прониква вътре нищо вторично. Отделно ръбовете на капака на саркофага, в който е урната, също бяха замазани с гипс. Тоест вътрешностите на саркофага и на урната са били много добре изолирани. И отгоре върху тях е имало 19 000 кубика пръст. Освен течността и обгорелите кости вътре в урната имаше и един предмет – стъклен балсамар. Това е нещо като шише, в което по принцип се държат благовонни масла. Може в тази течност да има и благовонни масла, но може да има и кръв от самите коне. Защото конете за тракийските владетели са били свещени животни. Не всеки е можел да притежава кон, особено ездитен. - Този обред за измиване на останките на мъртвеца не е ли известен сред по-късните траки, живели по нашите земи през ІІІ-ІV век? - Да, на практика в случая, каквато и да е течността, тук имаме обред, който е известен сред траките едва в по-късните епохи – ІІІ-ІV век след Христа. Толкова ранен регистриран ритуал досега нямаше. Това е обредът на ритуалното измиване на останките на мъртвия, преди да бъде положен. Това е един вид очистване на останките. Поне аз така интерпретирам находката – извършено е обредно измиване на останките и течността е останала вътре. - Кои са интересните факти при разкритото погребение на три коня близо до гроба на знатния тракиец? - Преди няколко дни открихме на около 10 метра от кладата и погребение на три коня. Те са погребани едновременно в голяма яма пет на пет метра и дълбока около един метър. Първо са били убити и са погребани, а това също е рядко откритие в Пловдивски регион. В Старозагорско често се откриват погребения от този период – І-ІІ век, като в някои случаи конете ги заравят с колесниците. В случая тук няма колесница. Конете са погребани на кота нула, а пръстта над тях – близо 19 000 куб. метра, не е позволила да проникнат влага и кислород при урната и костите на конете. Така че открихме много органична запазена тъкан, от която взехме проби за изследвания. Траките не са познавали седлото и са яздили „на голо” коня. Но явно, че не са яздили напълно „на голо”, а са слагали кожи, които даже са украсявали. Остатъци от тези кожи и ремъците, с които те са били прихванати към коня, на много места по скелетите бяха запазени. Един от конете по размери е приблизително колкото съвременните. Това също е интересно, защото се знае, че в миналото конете са били малки. Другите два коня са с по-дребни. И трите са положени с юздите си. Открихме зъбалците, които преминават през устата на коня и с които той се управлява. А ремъците, които дърпат коня за посоките ляво и дясно, имаха бронзови украси от лети кръгли апликации със слънчевия знак в тях. - Колесница не е открита до момента? - Траките са имали или транспортни каруци с по 4 колела, или двуколки, които са били и за състезания, и за бой. Засега такава няма открита. Но проучванията продължават. Тази година, ако не успеем да проучим могилата, ще продължим и следващата година. Някой път колесниците са извън могилите. Засега продължаваме проучванията в централната част на могилата, така че да разширим площта там, за да я изчерпим. Там по принцип се дислоцират погребенията. Близо до кладата и урната открихме и едно малко огнище, на което са извършвани обредни ритуали. Тук се откриха няколко кости на животни и счупен съд за вино. В чест на мъртвия явно са извършвали някакъв обреден погребален ритуал. - Какво казват всички тези находки за личността на човека, който преди хилядолетия е бил погребан тук? Бил ли е знатен тракийски владетел от племето беси и кой е бил той? - Ако видите могилата в първоначалния й вид, тя е огромна. Изработката на саркофага е много трудоемка и скъпа. Вносът на урната от алабастър чак от Египет, която и сега е рядка, но и тогава е била много скъпа. Погребението на конете, което е показател за принадлежността на мъртвеца към тракийската аристокрация. Явно тук е погребан местен владетел, управлявал дадена територия. Аз го свързвам с племето беси, защото тук е била племенната територия на бесите. И не случайно хълмовете наблизо до Ново село се наричат Бесапарските хълмове. На около 15 км от могилата е пазарджишкото село Синитево, където са останките на столицата на бесите - Бесапара. - Добре, но кой владетел е управлявал Бесапара през І-ІІ век след Христа и може ли да се предположи чие е погребението? - Не можем да кажем точно името на владетеля, защото те са много. Има различни владетели, за които не се знае кой от тях каква територия е управлявал. Освен това за местните владетели почти нищо не знаем. Те не са имали и писменост. Най-известният владетел е Вологес, който по това време се е противопоставял на Римската империя и за когото са запазени писмени източници. Не можем да кажем къде точно е управлявал той и дали тук е погребан. Вологес е бил основният жрец на светилището на Дионис, което римляните го взимат от бесите и го дават на одрисите, за да създадат между тях конфликт. Надявах се върху саркофага или отвътре по стените му да има някакъв надпис или графит (с остър предмет се изписва името) и внимателно огледахме всичко. Но за съжаление, надпис нямаше. Между другото, много рядко се откриват такива надписи. Много трудно е да кажем кой е погребан тук. А аз не съм от тези археолози, които казват неща, за които не са сигурни. - Докога ще продължат разкопките край Ново село? - До края на август, тъй като имаме отпуснати целеви 30 000 лева от община Пловдив. Законът това го позволява. Можем да бъдем финансирани или от държавата, или от общината. - А фирми спонсори? - Вече няма желаещи. Преди години фирми от областта даваха дарения за разкопки, но явно вече кризата си казва думата и при тях. http://www.monitor.bg/article?id=439689

от 29-ти до 31-ви август за трета поредна година в Констанца /Румъния/ ще се проведе традиционния античен фестивал, където Legio IIII Scythica ще вземе участие:

като му знам манталитета на Овчаров, нищо чудно надписът да излезе 'Конан" при дешифриране)))

стремето осигурява и по-добра устойчивост на конника при нанасяне на удар с копие. Но пак няма никаква лингвистична връзка със Срем.

Без лични нападки повече, че ще затворя темата за уикенда. В края на краищата, ако стилът на писане на опонента не ти изнася - можеш да не го четеш и да не му отговаряш.

Мое на гръцки да е било