Last roman

с малко повече обществен дебат и натиск нещата се получават: Небет тепе ще е без 14-метрова кула Сега ще се подчертае тракийският период в историята на Пловдив Стените на крепостта Небет тепе в Пловдив няма да се надстрояват „до зъбер", няма да се изгражда и спорната 14-метровата квадратна кула, която предизвика възмущението на Камарата на архитектите, историци и граждани. Уверенията даде директорът на пловдивския Археологически музей Костадин Кисьов в интервю за Радио Пловдив. Сега акцентът ще падне върху тракийския период на Небет тепе, наричано още „акт за раждане" на града. „Надстрояване ще има, но то ще бъде в стила на тракийските стени и по времето на македонското управление на Филипопол. Ще бъдат използвани единствено естествени материали, камъни и блокове, които са на място и са разместени от времето и от хората", обясни Кисьов. Т.нар. „първоначален идеен проект" на общината, изготвен от арх. Юлий Фърков, предвиждаше средновековна кула-музей, надграждане на крепостната стена, нова туристическа инфраструктура с атракции и дори ескалатор до върха, но бе отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство. Експертите определиха инвестиционните намерения на общината за привличане на туристи като неправдоподобни и обезличаващи останалите исторически периоди на Небет тепе, които започват от неолита до периода на българското Възраждане. Въпреки това, проектът бе внесен за одобрение в Министерството на културата в последния възможен срок - 19 май, за да не се загуби финансирането от 3 милиона евро по т.нар. Норвежки фонд, единствената отворена програма за финансиране на такива дейности в момента. В крайна сметка са внесени и поправки в „идейния проект". „Няма да се надстроява нищо в стила на Средновековния строителен период", подчерта Кисьов. Всички атракции - катапулт, стенобойни машини, оформяне на седалки и културна сцена, трябва да бъдат изнесени извън площта на археологическия обект. Проектът вече е преминал през Министерство на културата, според които трябва да се покаже тракийската крепост и тракийските зидове, без да се надгражда в друг стил. В югоизточната част на обекта ще се вдигне максимално възможно кулата, която е от времето на Филип Македонски, но тя няма да бъде издигана „до покрив", а вероятно до 4 метра. Кулата няма да е в средновековен стил, а само докъдето има категорични данни за вида ѝ. Крепостните стени, датирани около V-IV век пр.н.е., т. е. по времето на Филип Македонски и единствените най-добре запазени, да бъдат консервирани и запазени във вида, в който са. Така проектът за Небет тепе преминава през пореден обрат, след като първоначално общината бе избрала да акцентира средновековния облик на Пловдив. http://www.webcafe.bg/id_1286386972/slide_1_Nebet_tepe_shte_e_bez_14-metrova_kula

Петиция за запазването на автентичния вид на Небет Тепе. Който е съпричастен към каузата, може да я подпише: http://www.peticiq.com/92240

ето още една оригинална хипотеза, че българите произхождали от кимерийците: http://www.asenovgrad.net/news/162079/Izsledvane:-balgarite-proizlizat-ot-kimeriycite

истинският победител на Световното:

пак те питам - защо искаш съвет за бъдещото си развитие от форуми?

вече настъпи!

табов ги знае нещата.Иначе смешни постове реди и дано да иляди)

Ум няма - студент става: естествено че в УНСС! Щом си опрял да питаш по форуми какво ще е бъдещото ти развитие - определено си за там.

Браво!

XVI.1. Най-кратък и най-тревожен е животът на хората, които забравят за миналото, нехаят за настоящето, страхуват се от бъдещето. И когато тия нещастници дойдат до последния си час, разбират твърде късно, че през цялото време, когато нищо не са вършели, са били заети. 2. Не мисли, че призивите, които те отправят от време на време към смъртта, доказват, че са живели дълго. Мъчат ги капризните вълнения на тяхната неразумност, които се хвърлят точно там, където се страхуват. Често желаят смъртта, понеже ги е страх от нея. 3. Не смятай като доказателство за дълъг живот и впечатлението на тези хора, че денят е дълъг, или пък оплакванията им, че докато дойде време за обяд, часовете бавно вървели. Та нали ако някой ден са свободни от тези ангажименти и са останали в почивка, смут ги обхваща: не знаят нито как да я подредят, нито как да я удължат. И затова непрекъснато търсят някакви задължения и паузите им тежат. Но когато има насрочени гладиаторски игри или пък очакват датата, определена за някакво друго зрелище или удоволствия, тогава, о богове! Те имат желанието просто да прескочат промеждутъка! Всяко отлагане на очакванията им се струва дълго. 4. А времето, което им харесва, е кратко, бързотечно и се скъсява още повече по тяхна собствена вина. Бягат те от едно на друго и не могат да се застоят в никоя от страстите си. За тях дните са не продължителни, а ненавистни. И обратно: колко кратки им се струват нощите, прекарани в пиянство или в нечии развратни прегръдки! 5. Оттук произтича и безумието на поетите, които подхранват хорските прегрешения със своите фантазии: според тях Юпитер изпитал такива наслади на ложето на любовта, че направил нощта двойно по-дълга. Могат ли те да постигнат нещо друго, освен да разпалят още повече пороците, след като привличат боговете за техни поръчители и предлагат разпуснатостта на едно божество като извинителен прецедент за човешките лудости? Че как няма на хората да изглеждат кратки тия нощи, които купуват на толкова висока цена? Деня си губят в очакване на нощта, нощта си - в страх от зората. Луций Аней Сенека, "За краткостта на живота": http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=100&proizvedenie_id=30632

Честит Рожден Ден и на Юлий Цезар:

царят на червеите: A large bodied earthworm (thought to be Martiodrilus crassus) spotted in Ecuador this week. It's an astonishing 1.5 metres long!

и докато се усвояват пари и се налива бетон за издигането на бутафории, уникални паметници на ранни култури биват тихомълком заличавани от лицето на земята: Музей на 8000 години остава под магистрала "Струма" Сред останките на една от неолитните къщи учените се натъкват на глинена глава. На мястото, където е лежала, е било разположено зърнохранилище и тя вероятно е била поставена върху някой от съдовете. Какво щеше да се случи, ако не в България, а примерно в Италия бяха намерени най-ранните следи на европейската цивилизация? Стопроцентово над подобен археологически обект щеше да се благоговее - ще го проучат, ще го почистят, ще го консервират, ще го включат в туристически маршрут и не само ще се хвалят пред чужденците каква славна история е имало там, а и ще им измъкват с усмивка паричките. А после с част от същите тези парички ще продължат напред - ще се ровят в историята си. Не само заради тълпите от чужденци, а най-вече заради себе си. Ето това не го умеем. Ако го умеехме, на един министър, който обявява публично, че находките от праисторически обект на 8000 години не са нещо особено, нямаше да му се размине. На министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева обаче засега й се разминава. Вярно, остава й малко да е на поста, но с това "малко" може да нанесе огромни вреди на археологията. И за паметта ни. За какво става дума? Вече 100 дни експедицията на проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към БАН прави спасителни разкопки край село Мурсалево, в района на лот 2 от автомагистрала "Струма". Договорът им е до края на август, но заради намереното досега учените настояват да продължат проучванията си още три месеца. Според експерти това няма да пречи на строителството, но е нужно официално разрешение. Имало е комисия от Министерството на културата, в сряда там е бил и министър Петър Стоянович, но... Явно пак до пари ще опрат нещата. Още предварително е било ясно, че щом археолозите си свършат работата на обекта, той ще бъде затрупан (така се случи и през миналата година с уникалния обреден комплекс край Капитан Андреево). Когато обаче реалността се окаже различна от предполаганото, дали не е по-логично да се промени планът? Например разкритият праисторически обект от VI хил. пр. Хр. да бъде консервиран и да се превърне в туристически обект под виадукта на магистралата. В уникален музей на открито! Какво би могло да се види там? Става дума за неолитно селище, разположено върху площ от 16 декара. Планировката му изумява археолозите. "Предварителното геофизично изследване очерта невиждана картина на изрядна планировка на селището отпреди 8000 години - три успоредни улици и няколко по-тесни напречни, които оформят "квартали" с по 3-4 къщи. Това изисква силна социална организация и много добри специалисти по предварително планиране на селищната територия. Доскоро това беше недопустима хипотеза, но разкопките я потвърдиха", разказва проф. Николов. Още по-интересното е, че след известен период на обитаване селото е било преднамерено запалено от неговите обитатели. Оставили са къщите си с цялото имущество и са ги опожарили. Причината е неясна - може да е някакъв конфликт или епидемия. Оставяйки обаче всичко така, както е било, оставят шанс на днешните археолози. Вървиш и виждаш къде са били стените и входовете на къщите и стаите, къде са били печките, зърнохранилищата, тъкачните станове, хромелите за зърно... Цял музей на 8000 години, който скоро ще се върне отново под земята. Според проф. Николов става дума за едно от най-старите ранноземеделски селища в долината на р. Струма, която винаги е била път за връзки между Севера и Юга. "Произходът на ранното земеделие и скотовъдство на Европа се свързва именно със Струмския път - разказва ученият. - Това селище е съществувало именно по времето, когато хора са се движели от Предна Азия, от Егейския басейн към Средна Европа. Земеделието и скотовъдството не са извечни познания и занятия на човечеството, те са откритие на хората в Предна Азия преди около 14-15 хил. години. Процесът е продължил няколко хилядолетия. На Балканите селищата на уседналите земеделци се появяват в резултат от миграцията на хора от днешна Мала Азия към Европа. И Струмският път е основен в това отношение." Повече от 1400 са извадените находки. От седефено копче, каквото според проф. Николов няма дори в Музея на копчето в Италия, през сечива за изработване на керамични изделия до уникални фигури на Богинята майка и предмети, свързани с бита и обредните ритуали за дъжд и плодородие. Голямата находка обаче е миниатюрен златен предмет със странна форма от началото на IV хил. пр.Хр. (малко след златото от Варненския некропол). Археолозите го откриват в периферията на района. Вероятно там е имало извор и предметът е поставян от по-късни обитатели за здраве във водата, предполага ученият. Намирани са 6 подобни пластини в Източна Унгария и Западна Румъния - там са произвеждани, а откритият тук екземпляр доказва значението на пътя по Струма преди 8000 г. Подобна има и от Гърция. "Златната находка ще преобърне представите ни за началото на IV хил. пр.Хр. Досега никой не си е представял, че е имало движение по Струма. И изведнъж това нещо", коментира ученият. Според него дебелината на културния пласт е 270 см. Досега археолозите са проучили две от нивата - най-горното е от около 5200 г. пр.Хр., следващото е от около 5800 г. пр.Хр.). По-ниските ще са още по-стари. За проучванията им обаче екипът се надява на три допълнителни месеца работа. А дали находките са ценни, това не е от компетенцията на един министър. Който и да е той. ИНТЕРВЮ проф. ВАСИЛ НИКОЛОВ пред "Труд": Политиците ще си тръгнат, ние не мърдаме оттук! - Проф. Николов, пореден политик се е изказал неподготвен по археологическа тема - как ще коментирате думите на министър Терзиева? - Не мога да разбера - идват тук, докато са с нас, се държат нормално. Врътват се обаче и започва политиката. Не ми е в кръвта да мога да го разбера. Дойдоха заедно с министъра на транспорта, имаше и други хора. Казаха "да, тия страхотни неща няма да ги изринем". И малко след това министър Терзиева дава интервю пред в. "24 часа", в което заявява, че това, което археолозите са намерили по лот 2, не е нещо особено. Направо ме вбеси това изявление. Не можеш да говориш подобни неща, особено когато си бил на обекта. Аз не се изказвам за политиката на нейното министерство, защото не разбирам. Но от археология разбирам! И щом казвам, че е важно, значи е важно. Ако не е така, ще стоим ли тук при тоя шум от строежа вече три месеца?! Не е най-приятният микроклимат, но да забравят, че ще го изоставим. Просто да забравят! Те ще си отидат, но ние няма да си тръгнем. - Вие сте бесен заради този обект, но цялата археологическа гилдия е бясна заради все още недадени пари за планирани разкопки през това лято... - По стечение на обстоятелствата бях член на комисията, която разпределяше държавната субсидия. Министерството на културата прави всичко, което е по силите му - гарантирам! Финансовият министър обаче се запъва. Не може един човек, който не разбира нищо от археология, да решава. Така беше и при предишния. Видите ли, какво значело археологията? Ами археологията... това тук е първата европейска цивилизация! Това значи! Нещо, което те не разбират. Те дори не са го чули. То не им стига до съзнанието. А става дума за едни мижави милион и половина лева за планирани разкопки. - Доколкото знам, ако дадат, няма да са всичките пари. - Трябва да ги дадат! Защото с всички тези работници - пред финансовото министерство. - Готови сте да стачкувате? - Вече сме го правили веднъж. Не че Бойко (Борисов, бел.ред.) ни чу тогава. Беше за заплати. - За заплати е едно, а за възможност да се работи, за да си изкарате заплатите, е друго... - В момента всички са се пръснали по спасителни разкопки на инфраструктурни обекти и не можеш да събереш никого да стачкува. Всеки има работа. Но ако в някой момент нещо се случи... Бедата е, че не сме много. Около 200 души. Всеки вика: "Тия ги забрави!" Големият проблем е, че има средства - макар и с битки, с разправии - за спасителни разкопки, но не и за планирани. Не се прави наука. Вярно, научихме много, влезе огромен материал, намерихме нови видове археологически паметници. Но трябва да има, макар и минимална сума, за да се развива тази наука. Вижте Провадия. Това е най-атрактивният праисторически паметник и там не може да не се работи. На никого обаче не пука в държавата. А то е нещо, с което тая държава може да прави имидж. - А за праисторическото селище Слатина? - Там е обратното - нещата вървят, без да съм искал пари за разкопки. Йорданка Фандъкова казва, че трябва да се работи и ще работим наесен. Това е единственият случай, когато не съм искал пари, но имам - заради програмата София 2019. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4186899

също така медът освен вкусов коригенс е и добър консервант.

римляните са обичали да смесват сладко и солено. Особено при кюфтетата тайландски рибен сос, използван при омесването на каймата, а след или по време на запичане - намазване на кюфтета с шира или дори медец. Мммм, няма такава вкусотия. Ето и рецепта за кюфтенцата /адаптирана е според съвременните продукти/: ISICIA OMENTATA( Вид печени кюфтета) (Apic. 2, 1, 7) Продукти: 500 грама кайма 1 френско хлебче( франзелка), накиснато в бяло вино 1/2 чаена лъжичка прясно смлян черен пипер 50 милитра рибен сос( може да се замени с 1 чаена лъжичка сол и малко бяло вино) малко семена от пиния и зърна зелен пипер или бахар малко Caroenum - много сладко и гъсто вино, получено чрез изваряване до една трета от първоначалкното количество и подсладено с мед фолио за печене - умеели са да теглят фолио от калай - т.нар. станиол. Приготвяне: Каймата се омесва с накиснатата франзелка и подправките. Оформят се малки кюфтета, в средата им се слагат по няколко зърна зелен пипер и семена от пиния. Всяко кюфте се увива във фолио с малко Caroenum и се изпичат на скара.

една от рецептите, които демонстрирах в предаването "Игри на съдбата" април месец. Опитайте да ги направите. Лесно и вкусно: Римска кухня, варени яйца с кедрови ядки http://ejednevnik.stsoftltd.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2014/03/Eier_mit_souse_roemisch-300x237.jpg Продукти за 4 порции: 4 твърдо сварени яйца Една малка шепа кедрови семки Винен оцет Черен пипер и семена от кориандър (счукани или смлени) Мед Liquamen (или тайландски рибен сос) Приготвяне: Пиниевите семки се счукват финно в хаванче. Меда, оцета и ликвамен се добавят и се разбъркват на гъсто сосче. Подправя се с пипер и кориандър, и се излива върху яйчните половинки. http://ejednevnik.com/римска-кухня-варени-яйца-с-кедрови-ядк/ Разбира се по-удачният вариант е жълтъците да се извадят, да се пасират с упоменатите подправки, в тях да се пъхне по една кедрова семка и така получената смес да се върне отново в белтъка.

Разбира се трябва да се има предвид, че римското общество, както и всяко антично /с малко изключения, както например при етруските/, е патриархално. Поначало глава на семейството е мъжът и се нарича pater familia. Той е покровител на децата, на жената и робите. Той ходи на война, изхранва фамилията и раздава правосъдие. Съответно цялата собственост е негова и се предава на мъжки наследник. Отношението на бащата към наследниците често се приравнява с това към робите. Т. е. pater familia разполага с пълната власт над тях. Провинилият се член на семейството може да бъде лишен от наследство, изгонен, дори да бъде убит, без бащата да е подсъдим. Жената от своя страна е пазителка на домашното огнище и се грижи за възпитанието на децата. Но няма право на собственост, тъй като според римляните /които са трезвомислещи прагматици/ - жените са лекомислени и лесно изпадат в заблуждение. Тоест собствеността им може да бъде отнета от подлъгал ги недоброжелател или ловец на наследства. Така че те са под опека - tutela mulierum. Опекунът е член от семейството. Такова е положението по време на Републиката. Към края й /2-1 в. пр. н. е./ естествено жените се еманципират /какво да се прави - цивилизация/, старите нрави западат, така че дамите вече могат негласно да унаследяват имущество и да въртят търговия /разбира се с попечителството и посредничеството на някой друг мъж от фамилията/. В театрите /и амфитеатрите/ и по хиподрумите мъжете си седят редом с жените и се радват дружно на зрелищата. Покрай шегите и закачките става и другото, както пише Овидий в "Изкуството на любовта".. Император Август, този знаменит бюстител на морала и стремящ се да възроди старите традиции, решава да спре свободията. Едно от нововъведенията е и на публичните зрелища местата отново да бъдат разграничени по социален статус. Та така, понеже формално една жена няма право на собственост /но де факто много от тях си имат къщи, занатчийници и пр. бизнес, но просто собствеността им официално се движи от довереник - любовник, брат, син, чичо, вуйчо, освобожденец и пр./, логично е мястото й да не е нито сред заможната класа, нито сред гражданите, а сред бедните хора. Dura lex, ама lex. Весталките обаче са с друг статус - жрици, от чието целомъдрие зависи благополучието на града, освен това те са неомъжени /неподвластни на pater familia/ и като цяло имат право на собственост и пр. Този им статус ги нарежда сред местата на аристокрацията. В епохата на късен Рим жената пак почва да се еманципира и в Юстиниановия кодекс тя вече може да наследява имущество и да се разпорежда с него. Понеже често братята римляни са обвинявани в полова дискриминация, но те преди всичко са социални дискринатори, защото редът на заемане на местата в амфитеатрите отразява социалната структура на обществото им. Но кое ли пък общество не дискриминира по социален признак? Логично - имаш си парички, обичан си от всички и са ти отворени много вратички.

може да се каже, че жените през имперския период били два типа. Жена от простолюдието, която по старому нямала почти никакви права и зависела изцяло от мъжа/баща си. Жена от висшето общество, която била еманципирана, разполагала със значително състояние, което й позволявало да получи добро образование, да се жени и развежда по собствена воля и въобще да си живее живота. Същата картинка като днес.

10 особености на вечерята в древен Рим 1. Бърза закуска с лъв. Според историците буквално на всеки ъгъл в античен Рим има щандове за храна и вино - свидетелство, че римляните са доста привързани към бързата закуска. Особено изобилие цари по пътя към Колизеума, тъй като те имат обичай да си купуват ядене на път към и от гладиаторските игри. Търговията с връщащите се обаче невинаги върви - понякога тълпата се оказва заситена с месо от африкански дивеч - лъвове, жирафи, убити на арените и незабавно сготвени и изядени. 2. Първо, второ, трето Мезета и леки закуски, същинска част и вино - официалните вечери са доста протяжни и изобилни. Тържественото начало е с маслини, яйца, зелен лук, стриди, гъби и зеленчуци, щедро полети с леко ферментирала медовина с листа от роза, теменужка и пипер за аперитив. Същинската вечеря се състои от седем блюда, включително и десерта. Нищо ново обаче не се сервира, докато вече поднесеното не се изяде до последната троха. При такова натоварване за храносмилателна система Клавдий печели лесна популярност с указа, с който разрешава изпускането на газове по време на вечери и празнични церемонии.   3. И сънливец в мед Гризачите, известни на български като сънливци, са важна част от римското меню - опечени, напоени в мед и оваляни в маково семе. Информация за тях достига от автора на "Сатирикон" Петроний, който описва доста цинично живота в Римската империя по времето на Нерон.   4. Трима в ложето Ако вечерята е вкъщи, тя протича в ложета - номер едно в дългия списък с набързо заимствани от елините навици (triclinium, римската зала за вечери, в буквален превод означава "с три ложета"). В Рим обаче подхождат по-практично и на една могат да се поместят трима души наведнъж. Почетният гост е отдясно на средното легло. А ако се вярва на слуховете от тази епоха, известният със строгите си нрави Катон Утически дал обет да вечеря седнал в знак на протест срещу политиката на Цезар.   5. Културна програма   Според Вергилий четенето на поезия помага за храносмилането, но мнението му не се ползва с голям успех сред съвременниците му, които си падат по по-шумните развлечения при липса на телевизор. Робините, свирещи на арфа и флейта, са начело на списъка с артистите, след тях са жонгльорите и акробатите. Всички до един са роби, но особено ценени, а наемането им е скъпо удоволствие за домакина. Списъкът с екстрите включва педикюр, сервиране с пеене, както и разрязване на месото на малки хапки. 6. Синтетично Synthesis е името на леките туники, които служат като лигавници и обикновено се сменят с всяко ново ястие. Празничните дрехи остават все пак чисти, а прислугата да му мисли, когато се стигне до прането. Петроний описва как като гост на официална вечеря първо е измит и натъркан с масажни масла, а после облечен в специални дрехи за хранене, преди да го преведат в трапезарията.   7. И се лее… сос При хранене се взима от това, което е най-близо. Една лъжица е на разположение на всички, но невинаги. Специална кърпа покрива ложетата, за да ги спаси от петна. Предпазните мерки обаче често са безсмислени - яде се с ръце и всичко е обилно залято със сос. Пипер, карамфил, шафран, синап, оцет и вино са в списъка със задължителните съставки, както и пастата от риба и зехтин, с които се залива месото. Гарум е в челната десетка на най-популярните сосове, а за приготвянето му се организират състезания. В глинен съд се слагат рибешки вътрешности, добавят зехтин, оцет, сол, след което се оставя на слънце за поне 3 месеца, като се разклаща от време на време, а накрая се прецежда. Цената му е колкото на най-скъпия парфюм.   8. In vino veritas Дали античното вино е водело по-бързо до истината от днешното остава загадка, тъй като то няма нищо общо със съвременното. Като се имат предвид особеностите му - едва ли. Първо, има привкус на смола като съвременната гръцка рецина, и второ, задължително се прецежда, след което се добавя щедро вода в съотношение 3:1. Пиенето обикновено започва след приключването на същинската част от вечерята и задължително под зоркия и трезв поглед на magister bibendi - роб, който се занимава с правилното му разреждане.     9. Тост! Тост! Тост! Всъщност по онова време така се нарича малкото препечено парче хляб в чашата с вино, което може да остане да си плува вътре. Приложението му не е проява на кулинарна екстравагантност, а от практични съображения - препеченият хляб прави по-поносимо и най-долнопробното вино, придавайки му интересен, леко горчив нюанс и подменяйки отлежаването в дъбови барици.     10. И скромно ежедневие В някои периоди от историята на Империята строго се е съблюдавал Законът за ограничаване на разкоша, който особено е засягал разточителството в ежедневното хранене. Пировете са си останали, но до нас са достигнали сведения за почти спатанско ежедневие. Например император Август закусвал "с груб хляб, дребна рибка, влажно, ръчно пресовано сирене и зелени смокини", а Сенека дори само със сух хляб – хранене, след което "нямало защо да си мие ръцете." http://www.bacchus.bg/show.php?storyid=774553

статия с интересна информация за жените в римското общество: http://www.womenintheancientworld.com/women_in_ancient_rome.htm

още една интерактивна карта на римските пътища: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2687371/Google-CAESAR-View-Interactive-map-ancient-Roman-roads-reveal-long-took-cost-travel-CHARIOT.html

явно по-малките мостове са били строени по този начин.