Last roman

хайде, честито! Днес е годишнината от битката на Каталаунските полета, където на 20 юни 451 г. коалицията на Флавий Аеций побеждава хуните и съюзниците им!

Движението на багаудите представлявало масова съпротива на представителите на низшите съсловия в Галия – селяни, колони, занаятчии, дезертьори от армията и разорени граждани, насочено срещу едрите гало-римски земевладелци и представителите на имперската власт. Особено мощно във времена на криза, то бивало потискано при стабилизирането на империята, но никога не затихвало напълно и при отслабване на централната власт се разгаряло с нова сила. На протежението на два века то ангажирало вниманието на императорите, за които контролът над Галия бил особено важен, тъй като тя била своеобразна буферна зона между Италия и варварския свят. Думата „багауди“ вероятно е с келтска етимология и означава ‚борец‘ /от келтското baja – борба/. Друга версия е, че наименованието идва от ‚Bagat‘ или ‚Bagad‘ - тълпа, сган, аналогично на латинското vagari, vagi, vagantes. За аристократите в Галия, както и за римските писатели от епохата като Евмений, Аврелий Виктор и Орозий „багауд“ бил синоним на бандит, разбойник, скитник, избягал роб. По-различна характеристика за представителите на това движение дава християнският писател Салвиан: „Сега, ще кажа и за багаудите. Ограбени от жестоки и кръвожадни съдии, потиснати и угнетени, изгубили правото на римска свобода, те изгубиха също така и уважение към римското име. И ние им вменяваме вина за нещастията им, държим им сметка за бедствията им, даваме им омразно име, което сами създадохме. Ние ги наричаме бунтовници и погинали души, след като сами сме ги принудили да извършат престъпления. Иначе поради каква причина са станали багауди, ако не заради нашия произвол, от несправедливостта на съдиите ни, от данъците и грабежите от страна на тези, които превърнаха обществените задължения в своя лична облага и направиха данъците своя плячка. Насилието ни ги принуждава да бъдат багауди... те търпят лишения по необходимост, а не поради желание...“ Съпротивата на багаудите започнала още при император Комод, когато настъпващата социално-икономическа и политическа криза в Римската империя, ознаменувала края на‘Златния век‘. Към последната четвърт на II в. положението на селяните в Галия било особено тежко заради непосилните налози, продължителните войни на император Марк Аврелий с партите и маркоманите, както и опустошителната епидемия от чума, взела /според съвременни изчисления/ живота на една четвърт от населението на империята. За да попълни войската си, Марк Аврелий набирал в легионите гладиатори, роби, освобожденци и дори разбойници. Последните не се отличавали с особена дисциплина и при първа възможност дезертирали, събирали се в банди и разграбвали села и градове. Постоянните грабителски набези, непосилните данъци и отсъстието на работна ръка довели до упадък на малките стопанства. Оцелелите от чумата дребни собственици били разорени, лесно попадали в дългово робство при богатите земевладелци и ставали колони. В такава обстановка през 186 г. в Галия започнало въстанието на Матерн. То било своеобразното начало на движението на багаудите. Това не бил спорадичен метеж на шайка дезертьори и разбойници, а намерил широк отзвук сред разорените слоеве селско и градско население. Бунтът продължил две години, но е доста лаконично отразен от Херодиан: „Главатар на въстанието станал обикновен войник от галските помощни части Матерн. Преди той бил обикновен войник, отличил се с много подвизи, но след това дезертирал. Отначало той и бандата му опустошавали вили и ферми, грабейки населението, но след това натрупал голямо богатство, той привлякъл на своя страна много злодеи, обещавайки им благополучие и част от плячката. В резултат на това той от разбойник се превърнал в опасен враг“. Армията на Матерн, набъбнала от постоянния приток на роби и колони, била добре въоръжена и встъпвала в сражения с правителствените сили. Тя обсаждала и превземала дори укрепени градове. Според Херодиан: „Тези злодеи нападали големите градове, освобождавали всички затворници, обещавайки им безопасност и благополучие, и ги въвличали в своето общество“. От Галия въстанието се разпространило и в Испания: „Преминавайки през цялата страна на келтите и иберите те нападали богатите градове; едните изпепелявали, а другите след разграбване – изоставяли“. Този бунт бил дотолкова сериозен, че местните власти не могли да се справят с него. Затова император Комод изпратил в Галия способния военачалник Песцений Нигер с няколко легиона. Освен това назначил за легат на Лугудунска Галия и бъдещия император Септимий Север, предоставяйки му извънредни правомощия. След упорити боеве, Север успял да обгради армията на Матерн в Алпите и да я унищожи. Матерн, който според Херодиан дори готвел покушение срещу Комод, бил хванат и обезглавен заедно със съучастниците си. След потушаването на въстанието, спокойствието в Галия не продължило дълго. През 192 г., когато в империята се водела гражданска война между Септимий Север и узурпиралия Британия Клодий Албин, в Галия действали отряди от дезертьори, колони и роби. След като останал едноличен правител, Септимий Север трябвало специално да организира наказателни експедиции срещу метежниците. По време на управлението на династията на Северите многочислени разбойници /latrones/ опустошавали Галия. Правителството използвало военни отряди срещу defectores et rebelles /нелоялните и непокорните/, които нападали вилите и латифундиите на гало-римските магнати и ги унищожавали. За повсеместния разгул на грабителските шайки говори и фактът, че юристът и съветникът на император Септимий Север - Улпиан в неговите „Дигести“ привежда няколко постановления за мерките, които трябва да бъдат взети за залавянето на избягали роби и дезертьори, както и наказания за укриващите ги. Били учредявани и специални длъжности за борба с разбойниците в западните провинции, както и изграждани многочислени военни постове /stationеs/ за ограничаването на постоянните набези. Във втората половина на III век политическата криза в империята довела до децентрализация на властта. В много провинции се появили местни узурпатори и претенденти. Анархията, междуособните войни и постоянните варварски нашествия се отразили особено пагубно върху икономиката и селското стопанство на Галия, която се отделила от централното правителство под ръководството на Постум. Въпреки временното стабилизиране на икономическото положение при него, наследниците му не могли да се справят с варварските набези и натиска от страна на Римската империя, в резултат на което разореният плебс отново попълнил редовете на багаудите. При узурпатора Тетрик /271-274 г./ багаудите превзели един от най-големите градове в Галия – Аугустродунум /Отен/. Тъй като последният се отделил от „Галската империя“ и помолил за закрила римския император Клавдий II, Тетрик изпратил отряди да превземат града. Войниците обаче се разбунтували и се присъединили към багаудите. Въстаниците обсаждали града 8 месеца. Накрая Августродун бил варварски разграбен – наред с унищожаването на обществените сгради били разгромени и много частни домове, повечето им владетели били избити или прогонени. Галските аристократи били в паника от размаха на въстанието, а самият Тетрик побързал да признае властта на император Аврелиан, за да може последният да обуздае багаудите. След ликвидирането на „Галската империя“ Аврелиан предприел широкомащабни наказателни операции срещу метежниците, удавяйки в кръв цели области. Благодарните галски аристократи издигнали многобройни олтари в негова чест с надписи: „ На умиротворителя и възстановителя на Вселената, император Цезар Аврелиан“. След 10 години /283-286 г./ в Галия отново избухнало масово въстание, редовете на които пак били попълнени главно от разорени граждани и занаятчии, селяни, роби и колони от латифундиите. Император Карин, опитващ се да спре настъплението на претендента Диоклециан, отзовал легионите от Галия и не могъл да се противопостави на багаудите. Последните безпрепятствено унищожавали именията на сенаторите, магистратите и чиновниците. Клавдий Мамертин рисува това въстание като “нашествие на чудовищни зверове“: „Беше време, когато ни нападнаха земеделците /rusticani/, не знаещи воински навици, когато орача се превърна в пехотинец, когато селянинът опустошаваше посевите си, подражавайки на враговете - варварите“. Въстанниците избрали Елиан и Аманд за техни император и цезар, и организирали армия по римски образец /най-вероятно останалите римски части в Галия се присъединили към тях/, дори започнали да секат собствени монети. Изпратените правителствени войски срещу багаудите отказвали да се сражават и минавали на тяхна страна. За да се справи с тази сериозна заплаха, император Диоклециан изпратил в Галия своя съправител Максимиан. Както вкратце пише Аврелий Виктор: „Когато Диоклециан разбрал, че Елиан и Аманд, събрали шайка селяни и разбойници, които местните наричат багауди, опустошават земи и нападат много градове, той веднага заповядал на Максимиан, верен негов приятел, макар и наполовина селянин, но добър и талантлив военачалник... Пристигнал в Галия, той разбил враговете и в най-скоро време ги усмирил“. Разбира се нещата не протекли толкова гладко, както ги описва Виктор. През есента на 286 г. Максимиан събрал военните контингенти в Октудурум /гр. Мартини в Швейцария/, откъдето започнал кампанията срещу багаудите. Тук разбира се в християнските източници се появява една легенда за мъченичеството на т. нар.Тивански легион, който се отказал да избива въстаналите единоверци и бил децимиран няколко пъти, преди да бъде унищожен напълно. Тъй като свидетелството е късно /средата на 5 век/, т. е. писано век след събитията от епископ Евгерий, а християнските и нехристиянските източници от 4-ти век не казват нищо по въпроса, най-вероятно подобно събитие не се е случило, или ако е имало място някакво неподчинение, то по-скоро е било свързано с отказа на войниците /много от които по това време били селяни от галски произход/ да се бият срещу събратята си. Според източниците Максимиан имал жесток нрав и еднакво усърдно преследвал както багауди, така и християни, наказвал без колебание за неподчинение, така че по-късните истории за мъченичеството на християните най-вероятно са се преплели с тези на бунтовниците срещу римската власт. Максимин заедно с войската си нахлул първо на територията на едуите, едно от огнищата на въстанията. Навсякъде царял хаос и запустение – необработени полета, обезлюдени селища, повечето градове били разрушени. Богатите били в непрекъснат страх за живота и имотите си, а населението се бояло от рейнските легиони, които се бунтували, не по-малко, отколкото от багаудите. В панегириците си Мамертин пише: „дали твоята храброст победи врага или пък милосърдието ти смири нападенията на селяните“. Естествено при широката народна подкрепа, с която се ползвали багаудите в Галия, единствено репресиите могли да изкоренят това въстание, затова Максимиан бавно и методично унищожавал всякаква съпротива, лишавайки ги от продоволствие и нови попълнения. Близо до дн. гр. Куси /в Северозападна Франция/ войските му успели да нанесат решаващо поражение на армията на багаудите. Остатъците от армията на Елиан и Аманд се укрепили в главната си крепост на р. Марн в провинция Белгика. След дълга обсада, крепостта била превзета и разрушена до основи, а и оцелелите въстаници - избити. След потушаването на въстанието започнали масови репресии и екзекуции на симпатизантите и поддръжниците на багаудите, за да бъде веднъж завинаги изкоренена вековната съпротива. Засегнати от гоненията били и християните, в които Максимиан виждал рушители на държавния ред. Гарнизоните в Галия също били подложени на чистка, за да се отстранят метежните елементи. За успеха на акцията говори фактът, че на протежението на около век няма упоменания за широкомащабни въстания в Галия. Разбира се, оцелелите от екзекуциите багауди продължавали грабителските си набези, но сега вече за тяхното усмиряване били достатъчни местни военни формирования. Откъслечни сведения за безредици в Галия имаме и в панегирика на Мамертин за император Юлиан /361-363 г./ , където се споменава, че наред с ликвидирането на алеманската заплаха, той обуздал и „наглите разбойници“. Малко по-късно обаче, при управлението на Валентиниан I движението на багаудите отново се проявило. Както пише Амиан Марцелин: „В това време в Галия, все повече се разраствал наглият разбой, вещаещ всеобща гибел. Особено опасни станали големите пътища и всичко, от което имало някаква изгода, най-дръзко се разграбвало.“. Нов подем в съпротивителното движение на багаудите се наблюдавал в началото на V в. След смъртта на император Теодосий империята, макар и разделена на две части била в криза. Непълнолетните му синове били под попечителството на регенти, често от варварски произход, които се борели помежду си за влияние. През зимата на 406-та г. племената на вандали, алани, и свеби преминали замръзналия Рейн, и за две години разграбили Галия и Испания. Британия и Арморика /сев. Франция./ били редовно опустошавани от пиратските набези на сакси и фризи. По-голямата част от римските контингенти била изтеглена да брани Италия от нападенията на готите. В добавка към това увеличаващото се данъчно бреме, с което имперското правителство в Равена облагало оставащите под контрола й все по-малко земи, за да издържа топящата се армия /съставена основно от наемници и варвари/, съчетано с чиновническия произвол и злоупотреби на местни магистрати и магнати, правело живота на селяните невъзможен. Салвиан ни обрисува тъжната картина на изпадналото в дългово робство население: „Много бедняци задушавани от данъци и материални нужди оставят своите градини и къщурки и за да се спасят от изнудване, поставени в безизходица, те прибягват до последното средство. Те се отдават под попечителството на богатите и стават техни роби /dedititii/, покорни на тяхната власт и съд...“. Ставайки колони те „губят права и собственост, и състояние... и свободните хора се превръщат в роби...“. Тъй като Рим бил неспособен да защити Галия и Британия от варварската инвазия, в Арморика /крайбрежна Галия/, се оформила своеобразна федерация от 50 града. Както пише Зосим: „Цяла Арморика и много от галските провинции се вдигнали на оръжие, мъжествено сражавайки се в името на собствените си интереси, освободили градовете си от варварите и изгонили римските чиновници, установявайки подходящо за тях управление“. Галските аристократи избрали за император началника на британските гарнизони Константин III /407-411 г./, който успял през 409 г. да изтласка вандалите и свевите в Испания. През това време в Галия обаче за пореден път започнали масови бунтове на багаудите, към които се присъединили избягали от латифундиите роби и колони /rusticani/. Последните се биели както срещу войските на централното правителство в Рим, така и срещу Константин III. Към 412 г. с помощта на вестготите пъководецът на император Хонорий – Флавий Констанций първо успял да отстрани узурпатора, а след това към 416-та окончателно да потуши въстанието на багаудите. Така Рим отново си възвърнал контрола над Галия. Второто голямо въстание на багаудите избухнало през 435 – 437 г. В хрониката на християнският светец Проспер се упоменава, че почти всички роби се вдигнали на оръжие, присъединявайки се към багаудите начело с някой си Тибато. Срещу тях бил изпратен бъдещият император Майориан, но въпреки няколкото сражения последният не съумял да укроти бунтовниците. През 437 г. главнокомандващият войските за Западната империя Флавий Аеций, използвайки хунски наемни отряди, успял да разгроми багаудите и да плени главатаря им. Към 448 г. в Арморика също започнали бунтове под предводителството на лекар на име Евдоксий /избягал по-късно при Атила/, но този път Аеций използвал аланите и към 451 г. Арморика отново била подчинена на Рим, а нейни контингенти се сражавали на страната на Аеций в битката при Каталаунските полета. Прави впечатление успешната дипломация на Констанций и Аеций, които усмирили багаудите в Арморика с помощта на разселените в Галия федерати /първоначално готи, а след това бургунди, алани и алемани/. Багаудите поначало били естествени съюзници на германците, в които виждали освобождение от римските власти. Политиката на тези двама римски държавници обаче внесла разкол между враговете й. Те дали земи за заселване на скитащите племена, с което ги превърнали в земеделци, а аристокрацията им от военна се трансформирала в земевладелска, сходна с гало-римската аристокрация. Отсега нататък новоизпечените германски магнати имали еднакви интереси с римските и охотно потушавали бунтовете на закрепостените селяни срещу централната власт. Към средата на V век движението на багаудите се разпространило и в завладяната от варварите Северна Испания. Робите, колоните, а също и обеднялото градско население организирали собствени отряди, за да се противопоставят както на безчинстващите на полуострова варвари, така и на имперските войски. Центърът на съпротивителното движение бил град Таракона. В хрониката си Хидаций пише: „Астурий, началникът на войските в Галия, изпратен в Испания, избива множество тараконски багауди“. През 443 г. вестготът Меробавд действал в сев. Испания срещу багаудите от Арациола /съвр. Навара/. През 449 г. срещу въстаниците се сражавал и някой си Базилий. През 454 г. вестготите, действащи по молба на Рим, превзели Таракона и избили багаудите там. С това обаче въстанието им не приключило, защото военни действия срещу тях водел и император Майориан през 458-460-та г. Когато Испания била завладяна от вестготите /469-472 г./, които разпределили земите помежду си, оставяйки закрепостеното население в подчинено положение, също както и при римско управление, багаудите отново въстанали. По времето на крал Аларих II /484 – 507 г./ бунтовете добили широк размах, тъй като вестготите били във война с франките, покорили през 486-та г. Галия. В края на краищата германците успели да пленят предводителя на багаудите Бурдурела, който бил екзекутиран в Тулуза през 498 г. Това е и последното упоменаване на багаудите в историята.

Панаирът обаче се отлага поради бедственото положение и обявеният траур за жертвите във Варна. Така че като гледам и сбирката ще се отложи във времето, когато стане възможно провеждането на мероприятието.

Като гледам Британия през 3-5 век е постоянен източник на узурпатори. Удобрен плацдарм да заявиш претенциите си към цяла Галия.

я ги удържа, я съвсем го няма. По това време имаме сериозен разгул на пиратите в Сев. Галия. Съмнявам се, че и Британия е била подмината. Един Ла Манш ги дели.

Приск просто среща грък в хунски одежди. Иначе в лагера на Атила е имало всякакви. А за външния вид на Атила има няколко описания, които определено не са в ползва на европеоидния му произход

траките не са били всичките червенокоси, естествено /отделен е въпросът, че на античните автори явно това им е правело впечатление/. Това е все едно да кажеш, че славяните са руси и пр.

всъщност на мен ми е интересна Британия, чийто контрол смело мога да кажа, че е изтърван след смъртта на Постум. Около четвърт век ни вест, ни кост за нея, докато не я узурпира Караузий.

още повече че Зенобия и Валабат се именуват директно като августи /без срам/. А Оденат си лепва и едно старомодно шах-ин-шах, след превземането на Ктезифон.

манихейството обаче е много далеч от Християнството, така че не виждам причина за радостната ви възбуда. Те павликяните, повлияни от това учение и разселени на Балканите, го предават на местното население, от средите на които възникват богомилите.

Към средата на 3-ти век политическата криза в Римската империя довела до поява на редица узурпатори и отпадането на цели региони от контрола на имперското правителство в Рим. Обезценяването на монетите, честите варварски нашествия и епидемии унищожили малките селски стопанства, разцветът на които бил през ‚златния век‘. На арендаторите и селяните им било неизгодно вече самостоятелно да произвеждат земеделска продукция. Много от тях се закрепостявали в огромните латифундии на богатите земевладелци, което довело до развитие на колоната. В градовете в упадък били търговията и занаятчийството, наред с инфлацията се покачвали и цените, което водело до обедняване на значителна част от средната класа. Градовете вече не могли да изплащат и да доставят необходимите суровини за Италия, както изисквала вековната фискална политика /когато Рим бил все още полис и доходите от провинцията се концентрирали там/. Това положение не устройвало провинциалната аристокрация, редица представители на която заседавали вече и в Сената, затова не е учудващо, че с отслабване на имперската власт се появили тенденции към сепаратизъм. Създадената през 258 г. „Галска империя“ била характерно потвърждение на тези процеси. Идеята за келтска държава била обособена ище през гражданската война от 68-69 г., когато сенаторът и управител на Лугудунска Галия - галът Гай Юлий Виндекс вдигнал въстание срещу данъчната политика на Нерон. Свикано било и общогалско събрание, където била формулирана идеята за създаване на независима от Рим галска държава. Въстанието обаче било бързо потушено от рейнските легиони, а Виндекс бил убит. През 253 г., след смъртта на император Деций при Абритус и изредилите се на негово място бързосменящи се претенденти и узурпатори, рейнските легиони провъзгласили за управители Валериан и сина му Галиен. Бащата се отправил на изток, за да се справи с основния враг на империята – персите, но бил обкръжен с войската си в района на гр. Едеса /Сирия/ и пленен през 260-та година. Галиен, който ограничил редица привилегии на сенатската аристокрация /по това време съставена от значителна част провинциали от галски произход/, само подтикнал последните към сепаратизъм. Управлението на Постум Основателят на галската държава се казвал Марк Кассиан Латиний Постум /259-279 г./. Роден към 220-та година, той не бил от знатен галски род. Направил военна кариера в битките с германските племена от обикновен легионер до главнокомандващ, благодарение на таланта си да ръководи и авторитета сред съратниците му. Требелий Полион го описал като: „мъж, в най-висша степен храбър по време на война, в най-висша степен твърд в мирно време, във всички жизнени ситуации – сериозен“. Император Валериан оценил качествата на Потум и му поверил командването на значителна част от западните легиони, преди да замине на Изток. Постум трябвало да защитава от варварите Галия, Долна и Горна Германия. Toй се заел да отбранява рейнския лимес, постепенно печелейки доверието и предаността на армията. Галиен даже му поверил сина си Салонин, за да може Постум да го запознае с военното изкуство. Започналите въстания на наместниците в провинциите след пленяването на Валериан накарали Галиен да ограничи влиянието на Постум в Галия, тъй като императорът се опасявал от неговата популярност. В Германия бил изпратен преторианския префект Силван, който иззел от Постум контрола над рейнските легиони и заедно със Салонин се установил в Колония Агрипина /Кьолн/. Между Постум и новия наместник започнали дрязги, още повече, че целта на префекта била да следи и докладва на Галиен всяка подозрителна дейност на военачалника. Нещо повече Постум, в разрез с постановленията на Силван предприел успешна експедиция срещу германците отвъд Рейн, завръщайски се с богата плячка, което издигнало авторитета му още повече. Научавайки за това, Силван, от името на Салонин поискал трофеите за себе си, но това предизвикало бунт сред легионерите, на които Постум вече бил раздал наградата. Те се отправили към Колония Агрипина, превзели я и екзекутирали Силван и Салонин. Не е ясно дали Постум е участвал като подбудител в този метеж или той избухнал спонтанно в негово отсъствие. В това време Постум бил повикан от наместника на Реция Марк Гениалис, за да отбие атаката на семноните и ютунгите в Реция. Както гласи победният олтар от Августа Винделикорум /Аугсбург/: "На свещената богиня Виктория, която сразила варварските племена на Семноните и Ютунгите на осмия и седмия ден преди майските календи, от войниците на провинция Реция и Германия и от техните сънародници. Много хиляди заловени италийци бяха освободени. Верен на своята клетва управителят Marcus Simplicinius Genialis постави този олтар за радост на войската. Осветен на третия ден преди идите на септември, когато консули бяха нашият владетел и господар Август Постум и Хонорациан". Виждаме, че на олтара /който е датиран към 260-та година/ Постум вече е титулован като император, т. е. разривът с Галиен /след убийството на Салонин/ вече е бил факт. За провъзгласяването на Постум за владетел заслуга имал Legio I Minеrvia. След като приел титлата, Постум най-напред се заел да прочисти Галия от нахлуващите франкски и алемански грабителски банди, които стигнали чак до Испания и превзели Таракона. Той разделил армията си на две. Едната изпратил към Пиренеите, за да пресрещне връщащите се германи. Втората част, командвана лично от него, се насочила към Рона и Алпите, за да унищожи варварите, разоряващи Южна Галия. При Арелат /Арл/ станало решаващото сражение, в което нашествениците били разгромени. С тази победа, елиминирала германската заплаха в Галия, Постум си спечелил симпатиите на населението и местната аристокрация. На страната на Постум преминали всички воински контингенти в Германия и Галия, а също и германските и британските флотилии. Наместниците на Реция, Испания и Британия също признали властта му. За столица на създадената „Галска империя“ била избрана Аугуста Треверорум /Трир/ - богат град, където се разполагала и провинциалната монетарница. Започнало сечене на монети, на които Постум обаче първоначално се титуловал цезар, което показвало явното му нежелание да влиза в открит конфликт с Галиен. Държавното устройство на Галската империя копирало това на Римската. Сенатът, съставен от романизирани келтски аристократи бил съвещателният орган. Постум назначавал и длъжностни лица – консули, разполагал и със собствена преторианска гвардия. Въпреки че се справил с германската заплаха в Галия, той бил принуден да изостави отвъдрейнските владения на Горна Германия – т. нар. Agri Decumates. През 263-та година Постум отбелязал 5-годишнината на своето управление и получил повторни клетви за вярност от управителите на подвластните му провинции. Това не убягнало от вниманието на Галиен. Дотогава римският император бил въвлечен да усмирява други узурпатори и да отразява набезите на готите на Балканите. Галиен даже признал палмирският управител Оденат, който отблъснал персите от източните провинции за ‚totius Orientis imperator‘ /не точно съправител, но владетел на целия Изток/, предавайки му командването на местните легиони. С Постум обаче императорът не искал да прави подобен компромис. Затова възложил подготовката на наказателната акция на способния си военачалник Авреол. Авреол, родом от Дакия, бързо достигнал до ранга на военачаник при създадения от Галиен комитат – мобилни кавалерийски полеви части, предназначени бързо да елиминират варварските грабителски банди. Той вече се бил доказал като верен на имперското правителство, след като смазал безпощадно въстанията на узурпаторите Ингенуй в Панония /258-259 г./ и на Регалиан /260-та/ в Мизия. През 261-ва година той разгромил узурпаторите Макриан и Макриан Млади /баща и син/, връщащи се от Сирия, начело с остатъците на имперската армия, като подкупил част от войската да мине на негова страна. През 264 г. Авреол нахлул в Галия и започнал да избива населението, което симпатизирало на Постум. Сред войската му обаче започнали бунтове /тъй като много от войниците били именно от тези провинции/. Част от войските, начело с Викторин /произхождащ от знатен галски род/ преминали на страната на галския узурпатор. Викторин бил назначен за преториански префект и след това наследил и Постум. Тогава в Галия пристигнал и Галиен. Постум бил обсаден във Виена /съвр. Виен/, но обсадата била неуспешна, а Галиен даже бил ранен от стрела. Интересното е, че разполагайки със значителни военни сили, Постум се стараел да не се стига до решаващо сражение. Скоро Галиен заминал за Балканите, където готските племена отново се активизирали. Императорът успял да отблъсне нашествениците, но изоставил галския фронт, в резултат на което през 266-та г., Авреол му изменил и сключил съюз с Постум. Новият узурпатор се настанил в Медиолан /Милан/ и взел под контрол Сев. Италия. На негова страна застанали легионите от Реция, които дотогава били подчинени на галския владетел. В Медиолан започнали да се секат монети с образа на Постум, което показва, че Авреол признал върховенството му. Освен това метежникът отказвал да преговаря с Галиен и водел ожесточени сражения с имперските войски. В края на краищата при обсадата на Медиолан през 268 г. загинал и Галиен, убит от приближените си. Мобилната кавалерия, която императорът създал като нова ударна групировка в противовес на преторианците, накрая му изменила. Събитията от 60-те години на III век показват нежеланието на Постум за открит конфликт с Галиен. Първоначално явно той е смятал подвластните му територии за автономна част на Римската империя, но след инвазията на Галиен в Галия, Постум започнал да управлява като император, за което свидетелстват и сечените ауреуси с надписа IMP C POSTVMVS PF AVG. Елиминирането на германската заплаха и успешното противопоставяне на имперската експедиция показва, че управлението му е стабилно, даже на монетите се появява и титлата RESTITVTOR GALLIAR /освободител на Галите/. По време на управлението му настъпил своеобразен „келтски ренесанс“ – развиват се рудниците, металургията, оръжейниците, производството на керамика, стъкло, текстил и кожи. В предметите на бита и изделията от този период се проследяват чертите на старите технологии, особено в грънчарството /с характерните галски орнаментни мотиви/. Носител на келтските традиции, въпреки вековната романизация, било населението в селата. „Галската империя“ изнасяла произвежданата продукция за Испания, Рим и Централна Европа. Определена икономическа стабилност била постигната и благодарение на финансовата реформа в годините на неговото управление. Монетарниците в Лугудунум /Лион/, Колония Агрипина /Кьолн/, Августа Треверорум /Трир/, Медиолан /Милан/, а също и в Британия и Испания секли емисии, които по съдържание на благородни метали превъзхождали тези на Галиен. Тези монети са открити не само по рейнската граница, където на легионите било заплащано с тях, но и в останалите части на Римската империя, което показва, че поради качеството им се използвали и извън подвластната на Постум територия. За да съхрани държавата си от нови набези от страна на германските племена, Постум залагал на добрата поддръжка на отбранителните съоръжения по лимеса и реконструкцията на прилежащите към тях пътища като военният път Монгоциак /Майнц/ – Аргенторат /Страсбург/, напълно възстановен през 262 г. Също се грижил и за развитието на пътната мрежа в Аквитания и Испания. Били възстановени пострадалите от нашествията градски центрове и тържища, а също и редица крепости по лимеса, както и флотски бази. В резултат на тези мероприятия в началото на Постумовото управление германските набези почти спрели. Укрепвайки границата, той осигурил безопасност, стабилност и мир както на „Галската империя“, така и на Римската. Към 268 г. Постум бил зает да отблъсква пиратите от северното крайбрежие на Галия и варварите по рейнския лимес. Възможно заради тези дейности той не помогнал на обсадения в Медиолан Авреол. През 269 г. наместникът на Постум - Лелиан вдигнал бунт в Улпия Траяна /Ксантен/. Войските на Постум обсадили узурпатора в Могонциак, гарнизонът капитулирал, а Лелиан избягал с част от войниците. След него бил изпратен Викторин, който настигнал и убил бунтовника. В това време войските поискали от Постум да даде разрешение да разграби Могонциак. Постум им отказал, заради което разгневените легионери го убили. Така завършило управлението на първия галски император, който според един от историците: „подценил силата на лошите нрави, характерни за този век на съперничества, предателства, узурпации и убийства“. Може да се каже, че Постум бил единствения истински император от всички „императори“ в този бурен период. Наследниците му нямали нито неговите качества, нито се ползвали от безусловната поддръжка на населението в Галия. Краят на „Галската империя“ След убийството на Постум, за кратко галската държава била оглавена от Марк Аврелий Марий – гал от рейнските провинции. Единственото качество на този управлявал 4 месеца бивш ковач, била огромната му физическа сила. По време на краткото му царуване германците възобновили набезите си срещу Галия, а наследилият Галиен - император Клавдий II Готски си възвърнал контрола над Испания. Марий бил убит от обиден от него войник. Наследил го Марк Пиавоний Викторин /269-271 г./. Произхождал от Августа Треверорум. Той бил представител на романизираната галска аристокрация. Получил образование в Рим, бил зачислен във елитните конни части, създадени от Галиен. В резултат на избиването на галското население от Авреол, изменил на императора и преминал на страната на Постум през 264 г. Викторин бил талантлив военачалник, деятелен и инициативен, и поддържал идеята на Постум за независима галска държава. Спомогнал за укрепването на рейнския лимес и набирал помощни контингенти от германски наемници. Издигнал се до префект на преторианската гвардия на галския ‚император‘. Най-вероятно именно отсъствието на Викторин /който преследвал Лелиан/ довело до убийството на Постум и назначаването на Марий. В края на 269 г., няколко дена след гибелта на Марий, Викторин бил провъзгласен за император. За столицата на държавата останала Августа Треверорум, но резиденцията на Викторин била Колония Агрипина. Под властта му се намирали двете Германски провинции, Британия, Реция и по-голямата част от Галия. Нарбонска Галия обаче минала под властта на Рим. Срещу Викторин въстанал и град Аугустродун /Отен/. След 7 месечна обсада градът бил превзет и разграбен. Сред селското население обаче широк размах получило движението на ‚багаудите‘ – бедни селяни, колони и роби, които нападали и опустошавали именията на богатите галски аристократи. Така Викторин бил принуден да води непрекъснати военни действия и срещу минаващите рейн германски племена, и срещу метежните гали, което подкопавало стабилността на „Галската империя“. След две и половина годишно управление, Викторин бил убит от Атициан, заради връзка с жената на последния. Както отбелязват античните автори – военните били недоволни от развратното поведение на този богат младеж, така че за Атициан не било особено трудно да състави заговор. Пищните приеми и прекомерното парадиране по време на появата на ‚императора‘ пред народа му, също не способствало за популярността му. След смъртта му той бил обожествен от наследилия го Тетрик, възможно не без участието на влиятелната майка на Викторин – Виктория. Виктория се явявала роднина на Постум, може би братовчедка му. След смъртта му тя получила почетна титла Августа и ‘mater castrorum’ и най-вероятно съдействала активно първо за провъзгласяването на сина й за император, а след това и на Тетрик. Гай Пий Езувий Тетрик /271-274 г./ бил напълно непознат за легионите благородник от Бурдигала /Бордо/. За разлика от предишните войнишки императори, Тетрик явно бил отговорът на галските земевладелци на усилващият се хаос от набезите на германските племена и въстаналите багауди. Най-вероятно Тетрик като аристократ и земевладелец влизал в учредения от Постум галски Сенат. За цезар бил провъзгласен и неговият син – Тетрик II. Краткото тригодишно управление на ‚сенатските императори‘ белязало окончателния залез на „Галската империя“. Тъй като не бил талантлив военачалник, Тетрик не се ползвал с авторитет във войската. Властта му се крепяла най-вече на раздаваните подаръци и въпреки това срещу него били организирани няколко покушения. Не могъл да гарантира и защитата на Галия и Германия. Дребните занаятчии и селяните, разорени от данъците и набезите на германците, попълвали редовете на багаудите и унищожавали имуществото на галските аристократи. Галската империя при Тетрик /271-274 г./ Тетрик успял да присъедини Аквитания, минала под контрола на Рим по времето на Викторин, обаче рейнските легиони в Германия отказали да го признаят за владетел. Най-вероятно не намерил подкрепа и в Британия. Наместникът на провинция Белгика Фаустин се обявил за император и заел Августа Треверорум. Нарбонска Галия се отцепила от държавата на Тетрик и признала новия римски император Аврелиан. Последният обаче не бързал да подчини галите, тъй като бил зает с походи срещу алемани, готи и наследилата Оденат Зенобия, която разпространила влиянието на „Палмирската империя“ в Мала Азия и Египет. Според източниците, Тетрик, неспособен да се справи с узурпаторите, багаудите и германците, написал писмо на Аврелиан, в което умолявал: ‚непобедимия да го избави от бедите‘. След като се разправил с палмирските бунтовници победоносният император навлязъл в Галия. Между него и Тетрик се състояла среща, на която ‚галският император‘ измолил да му бъдат съхранени животът, статусът и богатствата‘. През 274 г. в битката при Дурокаталунум /Шалон на Марна/ Тетрик се предал, а изоставената от него галска войска била разбита. Тетрик и синът му били водени пред колесницата на Аврелиан на триумфалната процесия по случай присъединяването на Галия към Римската империя. Впоследствиепоследният 'император' бил назначен за наместник на Лукания и до края на дните си водел спокоен и осигурен живот като частно лице. Синът му станал сенатор. „Галската империя“ просъществувала 15 години в условията на политическата и социална нестабилност обхванала Римската империя, е ярък пример за провинциален сепаратизъм. Но именно създаването й довело до спиране на кризата. Галските ‚императори‘, нагърбили се със задачата да опазят северните граници от набезите на германските племена, спомогнали за възстановяването на римската власт на Изток. Западните провинции в състава на „Галската империя“ се оформили като икономически хомогенен регион и така запазили жизнеспособността си в условията на постоянните варварски нашествия и повсеместна несигурност. В края на краищата упадъкът на тази своеобразна държава съвпаднал с новия подем на Римската империя и нейното реформиране при император Диоклециан. Разбира се опитите за възстановяване на независима от Рим държава отвъд Алпите не спряли. След капитулацията на Тетрик въстание вдигнал Домициан – един от пълководците на Авреол. Следващият бунт /280 г. / бил в Лугудунум /Лион/, но оглавилите го Прокул и Бонос скоро били разбити от император Проб. В селските райони продължавало да набира сили движението на багаудите, чиито главатари Елиан и Аманд се обявили за императори и били унищожени чак при император Максимиан /285 г./. Единствено Британия успяла за около десетина години /287—296 г./ да се отдели от империята под управлението на узурпаторите Караузий и Алект.

той може да си е стипендиант и на Мадагаскар. Важното е, че това, което казва е вярно.

какво ли не откриват хората по време на ергенските си партита: Група приятели, които били тръгнали на ергенско парти, не очаквали да открият такава находка - фосилизиран череп от стегомастодон, на около 250 км от Албакърки в Ню Мексико, съобщи ЮПИ. Младите мъже забелязали кост, която стърчи от земята. Те започнали да копаят около нея и скоро се оказало, че става въпрос за бивна. Групата продължила да копае и намерила череп от животно, напомнящо гигантски слон. След това тя се свързала с палеонтолога Гари Морган от Природонаучния музей на Ню Мексико. Морган пристигнал на място и установил, че младите мъже са изровили от земята череп от стегомастодон - подобен на слон праисторически бозайник, който се е срещал в Северна Америка преди около 3 милиона години. "Този мастодонт се е скитал в долината на Рио Гранде преди 3 милиона години", поясни палеонтологът. Младите мъже смятат, че са щастливци, тъй като известни учени не са имали късмета да попаднат на подобна находка. "Това е уникално откритие! Ние сме големи късметлии", заяви един от участниците в нестандартното ергенско парти. http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/ergensko-parti-otkri-fosili-ot-cherep-na-stegomastodon-6015077 И на английски: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/bachelor-party-stumbles-upon-huge-fossil-skull

трябва да отчитаме и промяната в цвета на боите под въздействие на околната среда. Ето например т. нар. 'помпейско червено', се е образувало под действието на високите температури от изригването на Везувий. Поначало цветът е бил жълт.

а както знаем при редица мумии са открити наследствени заболявания /примерно при Ехнатон и котилото му/, вследствие на близкородственото кръстосване, което са практикували. Иначе снимката и статията са си доста наивни фейкове, като гледам.

моят отрязък, както казах, ще е от 13 до 6 /тъкмо за следобедната програма/. Е, ако успея и по-рано да се класирам, ще е добре.

Арх. Петър Петров: Крепост на Небет тепе? То се е родило далеч преди средновековието, убиваме историята му! Божидар Димитров е историк и не се занимава с реставрация, контрира специалистът позицията на професора Мненията на всички специалисти са еднозначни, управата на град Пловдив е редно да се съобрази с тях. Желанието на всички нас, архитекти и реставратори е Небет тепе да се социализира, а не да се съсипе, подчертава експертът. Архитект Петър Петров даде своя експертен коментар за реконструкцията на Небет тепе, мнението на Божидар Димитров и откритите литографии за Под тепето. Потърсихме го неслучайно- той е сред най-известните експерти в областта на опазването, реставрацията и социализацията на историческо наследство. Арх. Петров е президент на сдружение “Архитекти на наследството”, член на ICOMOS, на Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите в България. Той е стипендиант на френското правителството покрай специализация в областта на опазването на културно-историческото наследство във Франция. Трупал е опит в програмата “Организиране и ръководство на проектирането и строителството на обекти - паметници на културата в Северна Франция“ под ръководството на арх. Пиер Уден. В биографията си има международен стаж "Jeunesse & Patrimione" в Париж – опазване, реставрация и социализация на историческото наследство във Франция – Париж, Версай, Шатр и др. Арх. е работил на куп знакови места в България. Ето е коментара му по все по-горещата тема с Небет тепе: Като архитект, работещ вече над 20 години в областта на опазване на културното наследство в България съм силно притеснен от предвидените дейности по реставрация и социализация на Небет тепе, заложени в проекта на колегата Фърков, с чийто проект имах възможността подробно да се запозная. Срещу този проект единодушно възрази цялата пловдивска архитектурна колегия. Като нов етап в този професионален спор, се публикува литография от 1533г. като се твърди, че литографията е „източник на информация, който може да се ползва в реконструкцията на Небет тепе. Представянето на това „доказателство“ показва тоталното неразбиране на проблема. Да оставим факта, че тази литография е неясна и не може да бъде документ при подобна реставрация. По-съществен въпрос е защо изобщо възстановяваме една средновековна крепостна стена. Нека си представим, че разполагаме с точни архитектурни заснемания и документи, по които можем да реставрираме, не хипотетично, всяка една сграда, крепостна стена, кула, водохранилище или храм съществували на Небет тепе през всичките осем хиляди години. Какво решение бихме взели тогава? Питам, защо реставрираме точно крепостната стена от средновековния период? Биха ли искали пловдивчани да изграждат имиджа на града си около един средновековен образ? Смятаме ли, че Средновековието е най-важния период в развитието на града? Някой вярва ли, че ще смае туристите със „страховитата“ 14 метрова кула на Небет тепе, имайки предвид, че тази височина е характерна по-скоро за провинциалните средновековни крепости? Величествени крепости от средновековието има из цяла Европа, но малко европейски градове могат да се похвалят с непрекъсната хилядолетна история, подобна цивилизационна приемственост и най-важното доказателство за всичко това. Колкото по-древен е един град, толкова по-интересен за туристите е той, но е необходимо свидетелствата да се пазят. Надявам се с тези въпроси да подскажа на читателите защо не е редно да се дава приоритет само на един период от живота на тепето.Ще допълня думите си от кръглата маса, състояла се миналия месец - Небет тепе е Актът за раждане на Пловдив, а рождената дата на града не е през XV-XVI век. Притеснителна е и странното „тълкуване“ на Венецианската харта от проф. Божидар Димитров и подкрепата, която той оказва на проекта. Бих искал да обърна внимание, че професорът е историк и не се занимава с реставрация. Той има свое виждане по въпроса, но все пак не е професионалист в тази област. За сметка на това, общото събрание на българския национален комитет /БНК/ на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), включващ 152 члена, специалисти и институции в областта на опазването на недвижимото културно наследство, членове на ИКОМОС Интернационал, прие обща декларация в която „категорично се противопоставя на нарастващата практика да се създават хипотетични реконструкции на български културни ценности, които са достигнали до нас в руинен вид“. Тази декларация е адресирана до Президента на Република България, Премиера, Министъра на културата, Председателя на Народното събрание, Председателя на Европейската комисия, Генералния секретар на ЮНЕСКО, Центъра на световно наследство на ЮНЕСКО, както и до Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия в България. С подобна резолюция излезе Камарата на архитектите в България през месец май т.г. Сериозно аргументиран е и отказът да се съгласува проекта на арх. Фърков от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство, както и становището на проф. Тодор Кръстев представено на Кръглата маса за бъдещето на Небет тепе. Смятам, че това са мненията, с които управата на град Пловдив е редно да се съобрази. Общината има насреща си експерти, с дългогодишен опит, които милеят за града и в тяхно лице може да бъде сигурна, че има добри партньори. Няма значение, че сега сме критикувани и хулени. Добре е общинското ръководство да разбере, че се опитваме да го предпазим от ситуацията, в която изпаднаха няколко български общини, на чиито територии се извършва или е извършена съмнителна реставрация и които се очаква да бъдат санкционирани. Бих искал да коментирам и възможността да се „преработи“ изготвеният идеен проект. Трябва да се знае, че съгласно изискванията на Норвежката програма, Проектът е придружен от подробни количествено-стойностни сметки. В случай на одобрение за финансиране се допуска минимална промяна в инвестиционните проекти. Идейният проект, предмет на тази дискусия се нуждае от нова концепция и цялостна преработка, което е невъзможно да се случи в рамките на заложените дейности и количествено-стойностни сметки. Подобен пример е Перперикон. Група реставратори знаехме за недостатъците на инвестиционния проект и до последно се надявахме, че разумът ще надделее и „в движение“ същият ще бъде променен. Предложихме безвъзмездно експертна помощ, но не се намесихме по-активно, именно за да не застрашим финансирането на този значим за България обект, предвид факт, че в проекта се предвиждаха спасителни укрепвания на скални масиви. Инвестиционния проект се изпълни съобразно подписания за финансиране договор. Днес резултатът е налице – Перперикон е унищожен. Желанието на всички нас, архитекти и реставратори е Небет тепе да се социализира. В досегашната си практика сме съдействали на редица общини успешно да реализират проекти в областта на опазването на културно-историческото наследство и последното, което искаме е да попречим това да се случи на Небет тепе, но не бихме искали отново да допуснем една културно-историческа ценност да се съсипе. Бихме искали общинското ръководство на Пловдив да се вслуша в препоръките на компетентни експерти от БНК на ИКОМОС, пловдивската архитектурна колегия и водещите български реставратори. http://podtepeto.com/ailiak/arh-petr-petrov-krepost-na-nebet-tepe-se-e-rodilo-dalech-predi-srednovekovieto-ubivame-istoriyata-mu/

та, майтапа настрана, ние старите кучета се познаваме един друг. Виж новаците трудно ще ги локализираме. Демек трябва да измислим сборен пункт. Другият вариант е да мъкна тематична римска тениска и така да сбирам почитателите. Макар че като гледам - ще цъфна към 12-13.00 /предишната вечер съм в Пловдив на забава/.

ти ще си най-отпред, май френд

100 прайте тей, ве?

ако ти се ще етно със средновековни мотиви - панаирът в Боянската църква този уикенд е твоето решение. Тъкмо ще насладиш наживо на някои известни групи от този стил, пък може и интервю да вземеш

солетките с бира също се ядват Между другото там ще е яко навалица като гледам колко народ е потвърдил присъствието си))

Най-после ще реставрират крепостта Маркели Община Карнобат започва амбициозния си проект за реставрация и консервация на средновековната крепост Маркели. Кметът Георги Димитров подписа договора за изпълнение, с което напрактика стартира възстановяването й. С привлечените по Оперативна програма „Регионално развитие” 3.226 млн. лв. Маркели ще бъде превърната в целогодишно действаща туристическа атракция, а в рамките на проекта до крепостта, която е на 7 км от Карнобат, ще бъде изграден път, който ще улеснява достъпа на туристите. Предстои среща с проектантите и с колектива от авторския надзор. Вече е проведена среща с изпълнителите и с независимия надзор, съобщиха от общината. Малко след подписването на договора кметът Георги Димитров призна, че е поел огромен риск. Решението на КЗК за предварително изпълнение е било обжалвано във ВАС, където също е било взето решение за предварително изпълнение. Според г-н Димитров рализирането на проекта е невероятно предизивикателство за него и за екипа му, защото ситуацията е изключително усложнена и пълна с рискове. От една страна съществува възможност решението на ВАС да бъде върнато по същество или да бъде определено на някакъв етап като грешно, въпреки че на два пъти КЗК е излязла с категорично становище, че няма никакви нарушения на порцедурата. Втората опасност е при забавяне и неподписване на договора да изтече срокът на действие на Оперативна програма „Регионално развитие” и Карнобат да загуби този проект. Кметът смята, че в новия програмен период е възможно да има пари само за реставрация на Маркели, но да няма средства за довеждащ път или да се построи само път, а за крепостта да няма финансиране, което обезмисля целия проект. Заложих целия си авторитет на карта, защото никога повече може да нямаме шанс да възстановим крепостта и затова подписах договора. Този проект е изцяло в полза на Карнобат – коментира кметът Георги Димитров. В момента парите по тази оперативна програма са спрени, но от общината са категорични, че ще създадат всички условия проектът да бъде реализиран. Според статистиката по усвоени средства от ОП „Регионално развитие” община Карнобат изпреварва общините Ямбол, Сливен, Айтос и Нова Загора . За сравнение Бургас е усвоил 35 млн. лв, а Карнобат 16 млн. лв., съобщиха от общинската администрация.

30-ти юни не съм в БГ.

на панаира ще има медовина, така че лично аз не планирам да ходя след това някъде.