изказването на Божидар Димитров по въпроса с 'реконструкциите е показателно /все пак човекът е абониран за хранилката и позицията му никак не е безкористна/:
Проф. Божидар Димитров: Културно-исторически туризъм не се прави само с табели
21 Май 2014 | 16:08 | Агенция "Фокус"
Снимка: Информационна агенция "Фокус"
София. Културно-исторически туризъм не се прави само с табели. Това каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, съобщиха от музея. Проф. Димитров обясни, че групи от архитекти, археолози, историци, журналисти и всякакъв род общественици са се обявили рязко против възстановяването на крепостите в българските земи. „И тук не става дума за традиционно чесане на езиците. Част от тези хора заемат властови позиции в институциите, които одобряват или не проектите. Без да оспорват намеренията на общините да използват обектите за културно-исторически туризъм, те се обявяват против пълното възстановяване дори на фрагмент от крепостните стени до зъбер на бойната площадка или на крепостна кула. Обобщено мнението им е, че крепостите трябва да се експонират или в основи сред ниска тревна растителност, или „надзидани най-много два метра над повърхността на земята”, допълни проф. Димитров.
„Според мен, по-добре щеше да се спре на Калиакра – далече по монументална крепост с троен пояс крепостни стени, но хайде – следващия път. Що е време пред Цонко е – убеден съм, че той ще управлява Каварна като предшествениците си Иванко и Добротица – до края на дните си. Но както винаги се случва при нас, тръгне ли да става нещо хубаво, непременно ще си попречим. Колко прав беше онзи чужденец, който казал: „Всички народи решават проблеми, когато се появят. Докато българите си измислят проблеми, за да има какво да решават”, обясни той.
Той се възмути относно твърденията, че възстановяването изцяло противоречало на четирите международни конвенции, които сме подписали и което забранявало пълно възстановяване. Това е или откровена лъжа или откровено невежество. Нито една от конвенциите не забранява пълно възстановяване. Има само изискване да се означи с една лента старото от новото строителство, подчерта проф. Димитров. По отношение на това, че не разполагаме с документални данни как са изглеждали крепостите, историкът посочи, че това е също или лъжа или невежество. „Съществуват гравюри от ХV до ХVІІ век как са изглеждали всички крепости по Дунав и Черно море, когато са били цели. Съществуват гравюри и за много крепости във вътрешността – от Търново през Пловдив до Кюстендил. Данните от археологията също ни дават достатъчно обилни данни как са изглеждали крепостите. А както писах по горе, имаме като по чудо запазени изцяло най-малко 20 крепости”, обясни той.
„Трето, възстановяването изцяло било остаряла европейска практика. Въобще не е остаряла. В момента Турция възстановява 29 км крепостна стена на Истанбул, след като възстанови всички крепости и византийски църкви по курортите си по Егейското крайбрежие. Гърците възстановяват до последния зъбер крепостните стени в Солун и до покрив Партенона в Атина. Италианците възстановяват изцяло Колизеума. И т.н. и т.н. На аргумента, че с „основи сред ниска тревна растителност и най-много 2 метра вдигнати зидове” не могат да се привлекат туристи най-малкото защото не знаят какво виждат. И в много случаи си мислят, че става дума за разрушени текезесарски обори те отговарят „Ще им турим обяснителни табели”. С табели културно-исторически туризъм не се прави”, подчерта проф. Димитров. По думите му, забраните за възстановяване водят до прахосване на пари – те се харчат при много крепости /Мездра, Асеновград и др./, за парапети, осветление, паркинги, информационни центрове, но върху крепостите не се полага и камък или най-много на 1-2 метра височина. За това смятам, че държавата трябва да се намеси и да вземе кардинално решение по този въпрос. Съобразно международната практика и правила. Един от малкото значими ресурси на държавата не може да остава в ръцете на лъжци и невежи хора, каза още проф. Божидар Димитров.
http://www.focus-news.net/news/2014/05/21/1921637/prof-bozhidar-dimitrov-kulturno-istoricheski-turizam-ne-se-pravi-samo-s-tabeli.html
науката винаги е говорила на различен език. Сори, ама от всеки веселяк учен не става. Иска се интелект и познания, за да разбереш материята. Разбира се винаги се намират гурута, които се опитват да профанизират науката и да извлекат печалба от това.
