Last roman

по принцип има анатомични белези, по които може да се определи дали скелетът е мъжки или женски. Кости конечностей и пальцев у мужчин в среднем длиннее и толще. У женщин более широкий таз, а также более узкая грудная клетка, менее угловатые челюсти и слабее выражены надбровные дуги и затылочные мыщелки. Существует еще множество более мелких различий. http://transgender.ru/chitat/zdorove-transseksualov/raznica-mezhdu-skeletom-muzhchiny-i-zhenschiny Разбира се това не е 100% вярно и много често имаме съвпадения и трудно различаване. Затова се търси инвентар, който би ни ориентирал за пола. Но и тук, както каза boilad понякога имаме етнокултурни особености.

в Кабиле все още не се върши реставрационна дейност /засега се изгражда само дървен атракционен лагер извън резервата/, така че недей да спекулираш излишно. Но мераци за 'реставрация и консервация' на Малките терми и Базиликата има. Още по темата с казуса Небеттепе: Юнеско няма да признае Небеттепе, както и Стария град Автор: Арх. Матей МАТЕЕВ, почетен член на Камарата на архитектите в България В последно време в гилдията, официално и неофициално, доста често се спряга името на арх. Юлий Фърков. Особено около предполагаемите готови проекти за Небететепе, с които ще кандидатстваме за европари. Уважавам колегата и познавам творческите му прояви. Както и някои добри примери на реставрации в България, какъвто е римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм до Велико Търново. Но случаят с Небетепе е съвсем друг. Тук не става дума за римски град, затова теорията и стратегията на Фърков не са приложими. Нека да проучим оригинала, т.е. първите строежи на Небеттепе. Според мен, те са съвременници на крепостни стени на Троя и Микена. Говоря за най-старите крепостни стени. Арх. Фърков наскоро изложи своята "философия" за реставрацията в едно пространно писмо до Камарата на архитектите в Пловдив. Тя може да се прилага, но само след пълен анализ. Както навремето е направил Шлиман за Троя. Ето имаме паметник от преди 1200 г.пр.н.е. Нека се поучим от опита му! Без доказателства няма възстановяване. А ние нямаме цялостната картина какво е било на Небеттепе. Така, че намеси от този род са едно несъзидателно дело. Нещо повече, това е дело на разрушение, защото се разрушава първообраза. Все едно да ви сменя лицето. Това е невъзможно. Освен това, защо го правим, след като в централната част на Пловдив, между площад Джумаята и Трихълмието, няма нито една плоча с надпис или информационна схема, по която обикновения човек да види, че тук, под тепето, е открит крайният фаргмент на големия акведут. Говорят за водохранилището на Небететепе, а то е нещо миниатюрно, то може да обслужва едно светилище, в случая. Акведуктът е осигурявал живота на Трихълмието и е довеждал водата от Родопите до горе. До голямото водохранилище, което днес не съществува, но то се е намирало върху терасата на църквата "Св. Богородица". Как да подходим с "Казуса Небетепе"? Първо изобщо да не се бърза. Юнеско няма да признае този паметник, няма да го включи в листата си! Преди 2 години на III-та конференция по "История, археология и културен туризъм" в Шумен подготвих доклад за "Значението на урбанистичната и архитектурна археология". Предложих 7 обекта от България за включване в листата на Юнеско. Небететепе не е между тях. Мисля, че не му е дошло времето да се прави такава заявка. То ще дойде, след едни задълбочени проучвания на хълма и след официално писмо, каквото се изисква, от Министерството на културата. Както знаем, преди време, подобна кандидатура имаше Стария град. Стига с тези ялови напъни! Преди да кандидатства, Старият град да огледа самия себе си, да махне всички белези на глупостта от "лицето" си. Отдавна съм казал защо това не може да стане - как да влезем в световна листа с толкова глупости в резервата, с толкова нарушения на оригиналите, на първичната структура. Вижте на какво прилича къщата на ул. "Княз Церетелев" 27. Другият аспект на проблема е да има един напълно доказан в своите рамки и вид проект. Но ако в случая, става въпрос само да се получат средствата, т.е. тези милиони за Небететепе, това е просто престъпление. Углавно престъпление! Това е злоупотреба с европейските фондове. Никъде в Европа не се работи по този начин. http://www.marica.bg/юнеско-няма-да-признае-небеттепе--както-и-стария-град-news238138.html

дъаааа, Ивана грешка няма!

да, но с тези мутренски псевдоценности отраснаха три поколения на прехода и резултатът е доста плачевен като се загледа човек. Момчета правещи се на борчета и девойки, демонстриращи подчертано @урвенска визия.

леле леле, остава само да пусна и апотеоз за великия Орхан Мурад:

Поздрав, интерпретациите на блогърския фантаст на автохтонна тематика 'спароток' не са приоритет на дискусия в този форум. А легенди за жени войни има достатъчно. Но интересното е, че в края на краищата даже в елинистическия свят се стига и до немислимото - например Олимпия /майката на Александър/ да командва военни действия. При варварите това не е нещо необичайно. При германците и жените участват в битките. Всички помним и за Будика - иценската кралица, която оглавява бунта на британските племена срещу римляните. Парадоксално, но в древността именно варварската, а не цивилизованата жена е еманципирана /макар че изключения се наблюдават при етруските, с по-късно и сред богатите жени в Римската империя/. Колкото до женските воински погребения в степите - един интересен материал: http://archive.archaeology.org/9701/abstracts/sarmatians.html http://ktwop.wordpress.com/2013/08/08/ancient-sarmatian-burial-tomb-of-noble-descendant-of-the-amazon-warrior-women-found-intact/

Като почнахме чалга на филмова тематика, не мога да не се сетя и за Годзила:

в този случай - да. Което не пречи работата да се изпълнява презръки, както показаха предишните статии.

Ние няма да позволим това да се случи! Всички форумни/гаражни/селски и пр. гении трябва да бъдат заточени в Гренландия без достъп до интернет!

Купонът на Яйлата продължава - освен бутафорна крепост се заформя и бутафорна митология /становището на 'реставратора' също е умилително/: Легендата за Овидий оживява на Яйлата Възраждат античната врата на Добруджа между Камен бряг и Каварна Легендата за римския поет Овидий е на път да оживее на Яйлата. Древният майстор на еротични стихове бил заточен от император Август в град Томи. Според старите митове приятелите му успели да го измъкнат с кораб и Овидий пристигнал в залива на Яйлата, където местните хора го скрили. Още преди Христа там имало пещерен град със 101 жилища, както и светилище, обърнато към изгряващото слънце. В края на V век след Христа пък върху отвесните скали е вдигната ранновизантийска крепост. От нея са частично запазени четири кули и една кула-порта. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат и прабългарски знаци - руни, кръстове и каменни икони. Сега община Каварна се е заела да върне стария блясък и слава на комплекса. По одобрен от НИНКН проект реставратори вдигат крепостните стени. Идеята е важната в древността и средновековието Яйла да привлича туристи. Все пак архитектурният резерват се намира само на 2 км южно от Камен бряг и на 18 км североизточно от Каварна. Със стартиралия миналата есен проект "Яйлата - античната врата на Добруджа" бе спасена една от уникалните български скални църкви по Черноморското крайбрежие - храм "Св. св. Константин и Елена", който се намира в природния археологически резерват "Яйлата". Той е вторият по посещаемост туристически обект в община Каварна. Там туристите се наслаждават на девствена природа и редки растителни и животински видове. В Яйлата се срещат площи с червен божур. Защитената местност е и археологичен обект заради пещерните жилища, останки от византийски крепостни постройки, жертвеници, гробници и некрополи. "Яйлата се посещава годишно от около 50 хил. души, като само над 2 хил. са чуждите туристи. Ежегодно идват и над 1000 ученици от различни места в страната. Само за Джулая тук на Яйлата се събират по около 4 хил. души", каза кметът на Каварна Цонко Цонев. В рамките на проекта, чиято обща стойност е 2 213 333 хил. лв., е предвидена и тече в момента и реставрация, и консервация на ранновизантийската крепост. Ръководител на проекта е директорът на Историческия музей в Каварна Дарина Мирчева, а наблюдаващ археолог е главен асистент Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна. Още със стартирането на проекта природозащитници заявиха, че може да се погуби уникалната растителност. Те се притесниха и крепостта да не заприлича на злополучната "Кракра" край Перник. Дарина Мирчева бе категорична, че крепостта няма да се вдига на 13 м височина, а най-много до 5,90 м. Кметът Цонев пък отсече: "Не може да се говори за никакви строителни дейности. Това е реставрация и консервация, като камъкът е от кариера в Русе. От времето той ще потъмнее до два месеца и ще има автентичен вид. Що се касае до тежките камиони - те не унищожават растителност, защото има черен път, по който се движат. Ако се тъпче растителност, то тогава трябва ли да спрем и туристите, които ежегодно идват и разглеждат целия район и ходят навсякъде, не само по туристическите маршрути". Мирчева добави, че до старта на проекта крепостната стена е тънела в бурени и се е рушила. Сега експертите предвиждат на ската да се поставят пейки, да се направят екопътеки и да се засадят дървета и люлякови храсти. Още тайни изскачат от крепостта Иван Токаджиев, изпълнителен директор на "Реставрация" ЕАД към МК - Г-н Токаджиев, какво става с нашумелия проект "Яйлата - античната врата на Добруджа"? - Прави впечатление разумният подход в заданието и проекта като проектиране и развитие на етапите на реставрация, консервация и социализация на отделните обекти. Считам за правилно проектът да обхваща само крепостната стена без вътрекрепостното пространство. При предизвиканите от "Реставрация" ЕАД допълнителни археологически проучвания, подкрепени и от община Каварна, се оказахме прави - разкрити бяха нови структури, които най-вероятно продължават и в неизследваните части на крепостта. Така че, надявам се след успешното завършване на проекта общината да възложи и проект за цялостно археологическо проучване на вътрешното пространство на крепостта. - А защо, както възразяват отделни граждани, не се започна с тези проучвания по-рано? - Можеше и така, но черпейки опит от водещите страни в сферата на реставрацията и консервацията на културно-историческо наследство, като Италия, приемам за по-правилен подхода на община Каварна. Давам веднага пример. За 50 г. работа по един от най-известните обекти - Помпей, са инвестирани до момента над 15 милиарда евро. Италианската държава е разкрила само 40% от римския град, погребан под вулканичната пепел на Везувий. Какво би станало, ако държавата чака още десетки години да се направи цялостно проучване и чак тогава да развива туристическата индустрия на този обект? Отговорът е много прост, би изгубила десетки милиони потоци туристи от цял свят. Напротив, смятам, че общината трябва да финансира съответно в следващи етапи от реставрацията и консервацията на крепостта, вместо да чака някога Европейският съюз да отвори нова програма, касаеща културно-историческото наследство. - Защо работите само по идеен проект? - Кой казва това? "Реставрация" ЕАД е дружество 100% държавна собственост с принципал министъра на културата и не може да си позволим каквото и да е нарушение на закона. Така че, шеговито бих се изразил така: "Вярно е, само че не са компютри, а компоти" и не работим по идеен проект, а по пълен технически проект, съгласуван с Министерство на културата, придружен с писмено становище на НИНКН и издадени съответните строителни разрешения от община Каварна. Погрижили сме се и за трудния терен и специфичните условия на труд, плюс серум срещу ухапвания от змии. - Говори се, че се ползват на обекта материали като итонг и други заместители, които подменят оригиналните структури на крепостта? - Това са следващите "компоти" - шегувам се, но няма как иначе да приема такова твърдение. Както вече казах, работим стриктно по одобрения технически проект, в който са указани материалите, с които да работим, варовикът на блоковете е светъл, но той в сравнително много кратък период от време и в екстремните условия на морския бряг ще патинира и няма да създава илюзията за бутафория. - Какво предстои на "Реставрация" ЕАД след Яйлата? - Много работа, ако е дал Господ и бенефициентите. Започваме паралелно работа по голям обект "Шуменска крепост", ще довършим проекта за реставрация, консервация и социализация на Велики Преслав и "Кабиле". Не се срамуваме от малки проекти, срамуваме се от некачествени проекти и лошо свършена работа. http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/legendata_za_ovidiy_ozhivyava_na_yaylata-238313.html

не бих се учудил ако 'шопската' салата е заемка от 'гръцката', но с по-променен дизайн.

пак питам - нещо конкретно по темата имаш ли да кажеш или само си спамиш?

именно поради тази причина героите на блогосферата ще си останат завинаги там.

Както и очаквах - усуквания и ялови допускания, с които като цяло се свежда участието ти тук. Лично аз имам известни наблюдения върху някои от извършените реконструкции /че и познати в тези среди/, за да имам формирано свое собствено критично мнение по въпроса. Понеже историята, а и реконструкцията са ми хоби, цитирам експерти, които имат същите наблюдения по въпроса. В тази тема събирам най-фрапантните примери за поругаване на археологическото ни наследство, извършено от алчност и некомпетентност. Ако имаш други наблюдения, можеш да дадеш съответните примери, за да се получи някакво подобие на дискусия, а не само словоблудство от твоя страна.

Шопската салата – рожба на ранния социализъм у нас Салатата е била напълно непозната на старата българска кухня и дори мезето за ракията не било салата. По нашите земи е имало само едно подобие на салата, което е представлявало смачкан лук със сол, който е полят с оцет. Това се е предлагало предимно в Пловдивско и се е наричало сала. Добруджа пък е била една от малкото области у нас, където са слагали на трапезата си много зеленчуци. Салата навлиза в българския кулинарен свят през XX век под влияние на модерната европейка кухня, а любимата на всички ни шопска салата се появява още по-късно – през 60-те години на века. Шопската салата е едно напълно изкуствено творение, което влиза в червените рецептурници на „Балкантурист” и се утвърждава като класическа българска салата, предлагана в първокласните ресторанти на туристическия флагман. Шопската салата обаче бързо излиза от пределите на „Балкантурист”-менюто и бързо се превръща в част от българската национална кухня. Шопската салата днес е една от модерните емблеми на българската национална кухня, поради което и нейното име е сред първите български думи, които чужденците научават. Нещо обичайно през последните години стана западни знаменитости от киното или шоу бизнеса по време на гастрол у нас да произнасят с леко запъване пред камерата на някоя телевизия израза „shop-ska sa-la-ta” като едно от нещата, оставили траен вкусов спомен от пребиваването им в България. Рецептата за тази национална кулинарна икона е добре известна. Приготвя се от ситно нарязани домати, печени или сурови чушки, краставици и лук, подправени с олио и малко оцет и отгоре покрити с калпак от настъргано сирене и ситно нарязан магданоз. Така салатният ансамбъл получава цветовете на националния трибагреник. Освен у нас, тя е разпространена в кухнята на Сърбия и Република Македония. Широко е разпространена във Влашко под името salată bulgărească (българска салата). Освен на Балканите е популярна в Чехия и Словакия (šopský salát), където присъства в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а понякога и без лук), а в Словакия я сервират със захар. Историята на шопската салата е изящен пример за сложната и понякога противоречива механика на националните митологии. В старите български готварски книги от края на XIX и първите десетилетия на XX в. няма рецепта за такава салата. Тя не е спомената и в литературни източници. Исторически е документрано, че в началото на XX в., а някъде и до 30-те години, отношението на българските селяни към узрелите червени домати е било подозрително. Използвали са ги предимно зелени за туршия, а узрелите понякога изхвърляли или давали за храна на животните, тъй като ги смятали за негодни и дори опасни са ядене. Между другото страхът от узрелите домати е нещо познато и в някои страни от Западна Европа през XVIII и до началото на XIX век. В Дания и Холандия ги смятали дори за отровни. Този страх има донякъде свое рационално обяснение. Тогава храната често се е приготвяла в метални съдове с високо съдържание на олово в сплавите. Изглежда киселината в доматите при контакт с такива съдове е предизвиквала стомашни неразположения и дори леки отравяния. За пръв път срещаме термина "шопска салата (лютеница)" в готварска книга от 1940 г. Очевидно ястието е толкова "традиционно", че на практика представлява рецепта за лютеница и няма нищо общо с познатата ни от години "шопска салата". Появата и утвърждаването на т.нар. шопска салата трябва да се разглежда в контекста на приготвянето, сътворяването и консумацията на салати, на растящо производство и консумация на червени домати, както и на нарастване на участието на червени домати в приготвянето на различните видове салати. Не на последно място появата й е част и от стремежа, тръгнал също от 30-те, за цялостно тематизиране и систематизиране на "българска национална кухня", както и развитието на международния туризъм в страната след средата на 50-те години и по-конкретно дейността на ДСП "Балкантурист", основано още на 1 април 1948 г. От 1956 г. насетне започва да се среща приближаваща се до днешната "шопска салата", но във вариант без сирене (!). Тя е съставена от печени обелени и нарязани на дребно пиперки капия, червени домати и една краставичка, нарязани на дребни кубчета, малка печена белена изчистена и нарязана люта пиперка, кромид лук, нарязан на тънки филийки и леко смачкан, магданоз, нарязан на ситно, олио и оцет. Рецептата въобще не упоменава знаковото поръсване на салатата с бяло саламурено сирене. Приблизително същото е положението с "шопската салата" и в готварска книга от 1960 г., без този път да се уточнява съотношението между малките и големите пиперки. В някои варианти от този период в приготвянето на все още очевидно некодифицираната и лишена от настъргано сирене "шопска салата" се срещат не печени, а сурови пиперки капия, а нарязаните на дребно опечени люти пиперки се поставят само "по желание". Не минава и без "шопска салата" с "червен лук", а в други случи срещаме дори и репички. Трудно е да се повярва, че точно шопите, известни предимно със своя консерватизъм и житейски скептицизъм, са направили подобна дръзка кулинарна иновация - да нарежат червени домати в салата. Откъде тогава е дошло името на тази салата? Каква е неговата логика? По стара българска традиция тук логиката е оскъдна и необичайна. Освен със своя житейски скептицизъм шопите са известни и с белите си носии. Вероятно това е била основната причина някакъв неизвестен майстор от империята „Балкантурист” да кръсти своето изобретение шопска салата – заради белия калпак от настъргано сирене. Явно още в края на 60-те и началото на 70-те определено към салатата се проявява подчертан интерес в ресторанти на "Балкантурист" и тя започва да добива видимо първенство като "типична българска салата". Така например в менюто на реномирания столичен ресторант "София" в непосредственото начало на 70-те години чуждестранните гости и туристи биха могли да научат за салата "София", салата "Гастроном", "доматена", "салата от краставици" и ... "шопска салата". Но само срещу последната чуждият посетител би могъл да прочете пояснението, че това е "TYPISCH BULGARISCHER SALAT". Видимо в непосредственото начало на 70-те години салатата е вече атракция и любимо ястие на чуждестранните туристи. Първоначално виждайки салатата по ресторантите, българите си мислят, че това е ястие характерно за Шопско, което те не познават от детинство, а ако са от там, че по някакъв начин то не е било запазено и готвено в тяхната среда или е било временно "позабравено", както ще започнат да се изразяват готварските книги за доста новоизковани ястия. В основополагащата книга с "българска национална кухня" от 1978 г. рецептата за "шопска салата" е поместена сред невиждано преди изумително многообразие от измислени наскоро регионални салати, но определено поръсена със знаковото сирене. В стремеж да се търси автентичност на салатата и тя убедително да се свърже с шопите на терена, а не с готвачите на "Балкантурист", в повторното, преработено издание на книгата от 1983 г. вече срещаме "шопската салата", представена като записана в село Бусманци, Софийско. Заедно с това явно в края на 70-те и непосредственото начало на 80-те години "шопската салата" вече изглежда стабилно кодифициран продукт и разминаванията в рецептите видимо намаляват. Истинското проникване на салатата сред публиката става през 70-те години, а масовото й утвърждаване - през 80-те. В този смисъл, "шопската салата" няма по-дълъг живот на българския пазар от Coca-cola. През 80-те и 90-те години всичко подсказва, че поръсеното отгоре сирене е твърд и неотменен елемент в шопските салати, както и главен разпонавателен белег, а и готварските книги вече не могат без самата рецепта за "шопска салата". Всъщност и самото масово пиене на "ракийка със салатка" е сравнително скорошна "традиция" на българите, наложила се през последните десетилетия. Видимо е впечатлението, че сякаш няма много описания на "ракийка" и "салатка" до 40-те години на XX в. Пиенето на ракия със салата трябва да се възприеме като нова традиция, наложила се масово едва през втората половина на XX в., приблизително във времето около измислянето и утвърждаването на самата "шопска салата", практика, вече превърнала се в общосподелена и неразделна част от българския бит. В момента не само ракията напълно е загубила своя турско-ориенталски генезис и се разглежда като "българско национално питие", а съпровождащата я салата - като стародавно, традиционно българско мезе. По линия на инвенцията и склонността да се измислят всякакви специфични, регионални, стародавни, традиционни ястия се появяват през 90-те години на XX в. и множество салати с регионални наименования - "панагюрска", "свищовска", "сливенска", салата "от домати по родопски", "от зелен фасул по медвенски", "ръжево-конарска", "карловска есенна", "печени пиперки по велинградски" и т.н. Споменатите ястия, разбира се, са толкова стародавни и традиционни, колкото и легендарната "шопска салата". Като продължение на периода от 60-те години насетне видимо е и високото участие в споменатите салати на пресни червени домати, както и възприемането вече на доматите като напълно неразделна и сякаш многовековна част от българската кухня. Но може би с изключение на "овчарската" нито една от тези нови салати няма успеха, на който се радва "шопската". 
 "Конструкция" и "инвенция" на готвачи от ДСП "Балкантурист" (вън от съмнение), "шопската салата" функционира ефектно като символ, и то не само на регионалното (шопското), а най-вече на националното (българското). Продукт на професионалните готвачи от ДСП "Балкантурист" са и множество други ястия. Това важи за част от вече изброените по-горе и предназначени да отразяват определени регионални специфики, както и други, станали по-култови и общоизвестни като "яйца по панагюркси", "боб по манастирски", "кавърма по радомирски", "чушка бюрек", "сирене по шопски" и др. Колкото и да е чудно на някои съвременници, както вече се спомена, и ракията, и салатата, не са стародавни или "самобитни" питиета и ястия, а именно резултат от съприкосновението на населението, живяло по тези земи, включително и от гледна точка на по-усъвършенствани технологии, със света, точно както за да има "шопска салата", първо трябва да пристигнат доматите от Латинска Америка и да се случат още много други неща. Но ако "шопската салата" е инвенция на професионални готвачи, кои са причините за впечатляващия й успех? Защо се налага успешно именно тя като национална кулинарна емблема? Утвърждаването на салатата съвпада с период на засилено и безпрецедентно тематизиране на "българската национална кухня" и "българските национални ястия". "Шопската салата" отговаря на трайни международни кулинарни изисквания и тенденции, свързани с желанието за креативна и красиво оформена храна. Към това можем да прибавим и очакванията на потока от туристи от края на 50-те години насетне спрямо България като градинарска страна, очаквания, с които и българите са наясно, а и самите те изживяват родината си като страна на слънце и зеленчуци. В началото на 70-те години текстове в готварски книги вече звучат повече от категорично: "Българските салати са известни в целия свят." След 1989 г. шопската салата вече е символ на българската национална кухня. Заедно с емигрантите тя също започва да пътува, най-вече в ролята си на "народна" и "българска".Независимо от крехката й историческа възраст, шопската салата е много сполучлива като съчетание на вкусове, поради което лесно е възприета като нещо типично и интимно българско. Това обяснява и лекотата, с която е превърната в национален кулинарен мит, а свойство на всеки истински мит е да живее отвъд баналната историческа събитийност и да изглежда като роден в някакви приказни, древни и незапомнени времена. http://www.socbg.com/2014/02/blog-post_2601.html

ебаси - дипломна работа за чалгафенове да правиш /да не кандидатстваш за упоменатия от Богданов университет в чужбинско/? Ама Фружин и Радо ке помогнат

и една класика на конкурентката на Камелия - Деси Слава от зората на хилядолетието: айде и Камелия с хита за шейховете: и като заговорихме за Ками-то: разбира се в чалгоретроспекцията не можем да изпуснем и грешната мадона с големите бомби - ултрамегазвездата Глория:

радвам се, че се гордееш. Макар че ако заведеш някой прител чужденец на такова грозно и бутафорно място и той попита - това ли е вашата история, предполагам че гордостта ти леко ще се поизпари.

Aбе знаех си аз, че Радо под камуфлажната си метълска външност носи крехка душа на фолк маниак. Иначе чужденците много се кефят на чалга. Факт. Ама то има и доста българи, които харесват брит попа или кънтри /примерно/. Екзотиката влече.

Културното наследство е генетичният код на човешката цивилизация Автор: Петкана БАКАЛОВА, архитект-реставратор “Казусът” Небеттепе - битката продължава Случаят Небеттепе заприлича на виртуална "битка", в която противниците като че ли не могат да се срещнат лице в лице. При положение че имат една и съща кауза - Небеттепе. В края на 2013-а общинската администрация се зае със заданието за Небеттепе. Целта беше да се подготви проект, с който да се кандидатства за европари, необхоздими за възстановяването на тепето. Още тогава архитектите заговориха за проблема, че издигането на фалшиви крепостни стени и кули не е редно. Поне на Небеттепе. Дълго спряганият конкурс за въпросния проект в крайна сметка не се случи. Но пък неофициално се разпространиха "възстановките", подписани от арх. Фърков, които скандализираха гилдията. Те станаха повод КАБ-Пловдив да излезе с протестна резолюция. Тя беше подкрепена и на национално ниво. В крайна сметка, с дата 19 май 2014 г., имаме входиран проект в Министерството на културата. Как ще завърши този спор? Ще унищожим ли тепето, или ще го превърнем в туристическа атракция? Кога общинската администрация и гилдията на архитектите ще намерят общ език и ще започнат да изслушват аргументите си? И дали всичко това в крайна сметка няма да ни коства поредната загуба на европари? Небеттепе зададе въпроса за българското културно наследство. И го направи по един сериозен и категоричен начин! Нещо повече, постави още много въпроси - кои сме ние, защо подменяме историята си, защо фалшифицираме миналото си? Интересът към старините и тяхното опазване започва през 18 век с откриването на Помпей в днешна Италия. До този момент към тях не е имало специално отношение. Те са били променяни, реконструирани, преизползвани. Преди около 150 години обаче настъпва промяна. В зората на този процес, в Западна Европа се изпълняват първите проекти за реставрация, на принципа - крепостите до зъбер, замъците и църквите до покрив. Често архитектите от онова време са променяли старините, интерпретирайки оригиналния образ и осъществявайки собствените си представи за миналото. Тенденция, която, в последно време наблюдаваме у нас. Днес, Европа изповядва една нова философия на опазването. Тя е отразена в множество конвенции и харти, които България е ратифицирала. Те утвърждават разбирането за абсолютната ценност на оригинала. Културното наследство е признато за носител на колективната идентичност, памет и смисъл. Това е разбирането по света, а какво е нашето? В България, в момента наследството се разглежда предимно каторесурс за развитие на културентуризъм. Факт е, че в много държави в Европа, този вид туризъм е съществен икономически фактор. Но ние забравяме, че културният туризъм се мотивира от желанието на човек да се докосне до историята на един народ, да се разбере и осъзнае в дълбочина културата му. Подменяйки оригиналните си археологически и архитектурни обекти с нови макети в реален мащаб, ние създаваме и представяме на света един неискрен образ, без културна стойност. Нима това не е "криворазбрана цивилизация"? Единствено и само оригиналът, с присъствието си, доказва историческия ни разказ и съхранява нашата памет. Оригиналът е документът, с който потвърждаваме миналото си. А какво правим ние в момента? Подменяме и "украсяваме" наследството си. Може би, защото миналото ни създава комплекс. Кара ни да се срамуваме. Вероятно, тези 500 години робство ни създават усещането за загуба и застой. А ние отчаяно се опитваме да се модернизираме. Чувстваме се изостанали и се стремим да догоним другите. Как? Като подменяме същността си и разкрасяваме старините си. Т.е. като се отказваме от себе си и фалшифицираме историята си. И го правим по един драматичен начин, защото когато променяме материалния носител, няма как да разберем истината за нашето минало и за нас самите. Тази вандалщина е много по-сериозна от всичко, което са причинили завоевателите по земите ни. Това е проблемът на нашето наследство. Превръщаме обектите си в атракциони, а себе си ... в обслужващ туристически персонал. Аз се питам: Това ли сме ние? Посещавала съм Париж, Рим, Флоренция, Венеция и други исторически, европейски градове и никъде не съм видяла подобна профанизация на културното наследство. Какво се случва у нас? Ние, сякаш все още търсим себе си и не можем да се идентифицираме. Не знаем кои сме и как да се "представим" пред света, с кое от лицата си. Изграждаме един фалшив образ с псевдовъзрожденските ни хотели и псевдосредновековните ни крепости. В какво превръщаме България? Това е големият проблем и с Небеттепе Въпросът не е дали за проекта за реконструцията му ще се обяви конкурс или не, дали има задание и колко качествено е то. Въпросът е дали ще оставим на поколенията поредният фалшификат. Днес никой не може да измери стойността на наследството, невидимата сила на оригинала. Цялата философия на съвременната реставрацията се развива в тази посока - да опазим нещо, което не може да се определи точно и не може да се измери. Светът и Европа се движат в тези посока. А ние? Ние все още спорим и търсим аргументите защо оригиналът е по-важен от макета. http://www.marica.bg/културното-наследство-е-генетичният-код-на-човешката-цивилизация-news238136.html?fb_action_ids=471952609601839&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B786789428006552%5D&action_type_map=%5B"og.likes"%5D&action_ref_map=%5B%5D

пусни прогресив и ще се оправи

противоречие няма - байганьовщината е повсеместна /да усвоим едни пари, пък да се направим, че сме свършили някаква работа/. Иначе разсъжденията ти имат донякъде логика, но дори и най-простият чалгар не обича да го правят на маймуна. А претенциите на диснилендите е да привличат основно туристи от чужбина, което няма как да стане. Бутафориите са икономически изгодни най-вече за тея, дето са гушнали парите /т. е. преразпределяш по роднински кръгове 3-4 милиона, а с останалия един правиш умопомрачителен кич/.

в случая не виждам манипулация. Кичът и гаврата с историята са налице. Лично аз нямам нищо против доредилите се до паничката с евросубсидии да ги усвоят, стига да направят адекватна консервация на обектите, а не да ги превръщат в пошъл дисниленд. Средностатистическият българин не е толкова глупав, че да се прехласва по бетон и арматура.

в този ред на мисли - някой ден ще пуснат бургери с месо, клонирано от стволови клетки. Едно елегантно решение за всички, които изпитват угризения за убитите животинки, докато ги ядат. Дали обаче нещо расло в петри ще се окаже адекватен заместител на природната храна? http://news.nationalgeographic.com/news/2014/05/140521-synthetic-cultured-lab-meat-pig-backyard-food-science/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20140521news-pigcell&utm_campaign=Content&sf3024052=1

Е, всестранно развити меломани сме. Разбира се къде по-нАучно е да пишеш чалга хипотези във физиката Айде специално за теб поздрав с една палавница, дето дотолкова не можеше да пее, че чак лошо ми ставаше като я чуя: