Last roman

именно. Раздвам се, че дори и не особено информиран човек му прави впечатление бутафорното представяне на нашата история. Кабиле е окей на този етап. Ще видим по-подир. Музеят там също има 'големи планове'.

фен клубове като виртуални има доволно. За реални - нямам сведения.

'Реконструкции в Мезек' аз го мислех за крепост, а то било атракцион/: Мислех, че съм човек със сравнително добра обща култура и някакъв опит в писането. Лъгал съм се явно. В момента не ми стигат думи. Вчера се върнах от една обиколка на Родопите. Бях с приятел , който е обиколил почти целият свят. Влюбен отдавна в България – започнах да му я показвам преди 24 години – полека-лека. Родопите оставих за „десерт“. И всичко беше чудесно, докато не стигнахме до село Мезек. За съжаление не направих снимки на тракийската гробница, където започва безобразието за което ми се иска да ви информирам някак... Още на паркинга пред гробницата – по асфалта се натъкваш на някакъв невъобразим кич , наречен „3D рисунки“ на ритони, Орфеевци и прочие скудоумие, което се показва с гордост от местният гид. Вътре във входа на самата гробница, обаче, има подпрени два манекена облечени с бели премени. Вероятно тракийски весталки?!?. Единият стои в предверието, а другият...в САМАТА гробница! До самото каменно ложе. В краката му са катурнати две бутафорни амфори. Шокът беше такъв, че просто не успях да реагирам адекватно. Сега вече осъзнавам и съжалявам... Но кошмарът предстоеше... Продължихме към крепостта. Заварихме пред нея палатков „средновековен“ лагер с пасящи платмасови коне. На тях – залепени листа А4 с молба да не се качвате. В палатките имаше „кралски“ манекен с няколко отегчени пластмасови войни – охрана. Попитах колегите им от „живата“ охрана : - Не можеше ли поне конете да са живи – трева тука – бол?!? - Няма коне в селото, затова... /беше отговора/ В самата крепост вече стана страшно… В едната кула стояха подпрени двама нещастници с гумени ботуши , запасани с пластмасови детски китайски мечове за по 1,80ст. Над тях – едно „търкалО“ – кръгло съоръжение от пексиглас подпряно с две летви – да ги пази от дъжда... На ръкавите – визитки прикрепени с безопасни игли , нещо като баджове – обясняващи принадлежността им към този изключителен „проект“, финансиран от Европейският съюз. В следващата кула бе много по-страшно, защото беше нарочена за „тъмницата на замъка“ Пазеше я войн-травестит с неизмит от предишната служба перлен грим и лошо залепени мустаци. (Допуснах, че поради мизерно заплащане работи на две места и е нямал време да се разгримира) А вътре – манекен „затворник“, гримиран със сажди, наистина окаян, който в крайна сметка единствен се връзваше с нещастната участ на гордата някога крепост... Няма да говоря за съсипаната северна ъглова кула, затворена отгоре с купол от камъни – несъществуващ в конструкциите на византийските фортификационни съоръжения от 11 век. Това е – за да не валяло вътре и да не изгниело дървеното скеле – както ми обясниха. Последните 3 метра са достроени явно скоро, а майсторът е бил очевиден лаик, защото бойниците са направени така, че да можеш да броиш единствено преминаващи птички. Но това е най-малката беда. В цялата тази щуротия липсваше поне една табела – обясняваща кой е построил тази крепост, до кога е съществувала, кого и от кого е бранила, кой я е разрушил... Но пък имаше шахматна дъска с фигури по 50см. Да разпуснеш интелектуално, ако изведнаж те напъне такава необходимост. Най-лошото тепърва предстои, обаче!.... От сигурен местен източник разбрахме, че за всеки един от тези два обекта са дадени по 200 000лева, а като цяло за проекта – около 3 милиона платени от нас, естествено!.... Защото членският ни внос в Европейският съюз е около 3 милиарда на година, а получаваме – колкото успеем да усвоим. За тази година около 1,5 милиард ... Моля се да са ни излъгали ( или преувеличили) ,но едва ли...Бих искал да знам – колко лева са платени за това тържество на кича , кое министерство е превело парите, с кой е съгласуван вобще този „проект“ с идиотското име: „ С богатството на миналото – към атрактивното бъдеще“. Искам да знам: Кой обсади днес тази крепост? Кой я предаде и за колко?! Кой прибра парите?!? Къде го министъра на културата , НИМ и пр. Мога да задам още много въпроси...Задайте си ги и вие. Моят приятел бе не по-малко потресен и ми съчувстваше....Той за щастие живее в по-нормална, пак европейска страна, където подобни неща са невъзможни по ред причини...Беше му болно за това, което става у нас, защото обича България. Отдавна. И непрекъснато говореше : - Как е възможно да имате такива дадености и да ги пропилявате по такъв начин?!? Спирам. НО! МОЛЯ ВИ! ДА ГЛАСУВАМЕ! ВСИЧКИ ЧЕТЯЩИ ТЕЗИ РЕДОВЕ! Да гласуваме за ВИДИМО ИНТЕЛИГЕНТНИ хора. / До колкото са останали.../ Жална ни майка иначе!... Автор: Орлин Атанасов

ние за пилците това много добре го знаеме

виждаме се, как да не се виждаме. Обикновено в епични заведения, където дискутираме смисъла на Живота, Вселената и всичко останало на по чаша пенлива течност. Обикновено веднъж на месец, може и по-често или по-рядко, зависи от това кой с какво е зает. Поп музика не слушам. Българската намирам за примитивна, чуждестранната - за безвкусна. Е, когато ми се простее или ходя по разни дискотечки, ми минава през ушите, няма начин.

ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ ИЗМЕСТВАТ ЕКСПЕРТНИТЕ ОТНОСНО АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО Ние сме против профанизирането на Небет тепе, казаха за citybuild.bg арх. Петкана Бакалова и арх. Габриела Семова-Колева. Днес апликационната форма за кандидатстване за европейски пари за Небет тепе е входирана в Министерството на културата. Междувременно Камарата на архитектите публикува декларация, в която категорично се настоява за прилагане на международно увърдените принципи при реставрацията и експонирането на обекта. Тя бе одобрена по време на Общото събрание на КАБ, което се проведе на 16 и 17 май в к.к. Албена. Именно там разговаряхме с арх. Петкана Бакалова и арх. Габриела Семова-Колева за казуса с реставрацията на Небет тепе в Пловдив. Снимка: citybuild.bg. Арх. Петкана Бакалова и арх. Габриела Семова-Колева. Арх. Петкана Бакалова: Небет тепе е един много важен обект за Пловдив, има артефакти още от неолита, а до пловдивските архитекти съвсем случайно стигна информацията, че има внесено техническо задание за съгласуване в НИНКН на проекта за реставрацията и реконструкцията му. Нямаше обществен дебат по заданието, общината никъде не обяви своята инициатива и желание да реализира подобен проект. Арх. Габриела Семова-Колева: По отношение на съгласувателната процедура, ако няма одобрение на Министерството на културата, то становището не излиза като такова, т.е., решението, което вземе министерството, може да е различно от становището на НИНКН. Но има нещо друго, което искам да отбележа - компетентните хора, които се занимават от години с културно наследство... Арх. Петкана Бакалова: ...разчистват НИНКН от експертите, на практика това се случва... Арх. Габриела Семова-Колева: ...да, всъщност нямаше нужда от това предсрочно пенсиониране на изявени колеги, които изхождат от професионализма си и дават обективно мнение, което не отговаря на политиката на съответното министерство в случая. Това е много погрешно - когато се взимат политически решения за неща, които би трябвало да бъдат експертно решение. Голям проблем е и удължаването на процедурата по одобряване между НИНКН и министерството, което затормозява целия процес. Арх. Петкана Бакалова: Община Пловдив взе решението „на тъмно", още повече, че преди години във връзка с кандидатстване по ОПРР беше изготвен проект на арх. Румяна Пройкова, който (въпреки че тя самата намира пропуски заради кратките срокове), е консервативен и пази оригинала. Ние сме против микса от атракции в сегашното техническо задание, който профанизира обекта. Арх. Габриела Семова-Колева: Има най-различни начини да се възпроизведе такъв обект в различни етапи - по съвсем интелигентен начин. Знаете ли, аз се срамувам, когато идват колеги в България, защото трябва да обяснявам защо са се случили тези намеси по този начин. Арх. Петкана Бакалова: Хората по света разбират, че стойността на оригинала е много по-голяма и силно въздействаща, отколкото макетите, които в момента се правят на такива обекти. А биха могли да се направят например карти, 3D-възстановки, дигитални холограми, които да създадат усещането за това пространство от различни периоди. Арх. Габриела Семова-Колева: Да не говорим, че самият процес за опазване на наследството еволюира и след време ще бъдем много по-технологично напреднали и вероятно ще можем да извлечем много повече познание от оригинала. Как ще стане това, когато всичко е бетонирано? Арх. Петкана Бакалова: Това, което се предвижда сега за Небет тепе - с бетоните, с ескалатор и други елементи, не е необходимо в една урбанизирана среда, където се намира обектът. Освен това, когато говорим за културен туризъм, е добре да се види профилът на хората, които посещават тези места. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е чалгата в културното наследство - това, което се предлага в момента. Затова, освен резолюцията от РК към КАБ-Пловдив и декларацията от КАБ, искаме да подготвим и едно експертно становище с фактологията до Норвежката програма, по която се кандидатства за финансиране. Арх. Габриела Семова-Колева: Процесите, които вървят в момента в страната ни по отношение на възстановяване на културното наследство, са много опасни, и показват, че си оставаме на ниско ниво, за съжаление. Арх. Петкана Бакалова: Да, и това отразява нивото на общественото съзнание в момента. http://citybuild.bg/news/politicheski-resheniia-izmestvat/26195/bc=2687;714;26195

не разбрах как от азбуката превключихте на компютри. Както и да е, кирилицата наподобява много коптската азбука. Нормално е начетените ромейски възпитаници като Климент да са били запознати с нея и не виждам нищо нелогично да са я имплементирали на Балканите с някои характерни за региона изменения:

Арх. Бакалова: С проекта за Небет тепе фалшифицираме историята на Пловдив и се отричаме от себе си, от своята идентичност “Крепости до зъбер” е отдавна отречен принцип във философията на съвременната европейска и световна реставрация Добре е да се инвестира в този знаков за града ни археологически обект, но да се реализира смислен и качествен проект, който не унищожава духовното му послание и не го обезценява Няма съмнение, че има нужда от реставрация и социализация на Небет тепе. Подкрепяме тази инициатива, но смятаме, че пари трябва да се инвестират в качествен и смислен проект. Проект замислен и изпълнен, в контекста на най-добрите европейски и световни практики и най-вече в съответствие с изключително високата стойност на това място. Такава позиция заяви пред Под тепето една от най-активните дами в архитектурната гилдия в Пловдив арх. Петкана Бакалова по актуалния и изключително важен за града казус с историческия хълм. Цялото професионално съсловие е обединено зад каузата онова, което ще се случи горе, да е изключително качествено, а не халтурно и бутафорно. Точно такива са опасенията, свързани с проекта на арх. Фърков, според който Небет тепе ще се превърне в гигантски макет на крепост, до който ще се стига с ескалатор в обрушените скали. Архитектите са категорични, че за този обект конкурсното начало е повече от задължително. А няма дори изгледи за такова. Смущава ме тезата на арх. Фърков, че обществените обсъждания трябва да се правят, когато е готов идейният проект. Пловдивската гилдия сме категорични, че за толкова значими обекти, като Небет тепе, е задължително първо да има широко публично обсъждане на програмата за развитие, дискусия как ще се реставрира, експонира и социализира хълма. В този разговор следва да участват историци, археолози, реставратори, архитекти, интелектуалците на Пловдив, всички които имат отношение по темата. Необходимо е детайлно да се коментират концепцията за Небет тепе и техническото задание, защото те задават параметрите на всеки проект и предопределят крайния резултат, което ги прави и толкова важни. Когато се дискутира на етап концепция и задание може да бъде постигнат консенсус. В противен случай, можем единствено да приемем или отречем един проект, подчертава арх. Петкана Бакалова. Небет тепе е изключително важен обект за Пловдив. Това е място, пряко свързано с възникването на града, с наслояване на няколко културни пласта, свидетелстващи за приемственост в обитаването от древността до днес. Това, което прочетох в техническото задание и видях от ескизите на предложения проект ме кара да задам няколко основни въпроса, а именно: Защо проектът поставя акцент върху Средновековния период? Какво определя този избор, след като няма сведения, че този период е по-важен в историята на археологическия обект? Обмислени ли са внимателно последствията от тази намеса? Знае се, че когато преимуществено се реставрира и акцентира един период, останалите културни пластове автоматично се маркират като по-маловажни. Кой и въз основа на какво взе решение да обезличи присъствието на предишните няколко културни пласта- късножелязна епоха ~ VІ в.пр.н.е., елинистичен, римски? Защо се профанизира Небет тепе със създаването на безподобна еклектика от средновековни зъбери, античен театрон, модерни съоръжения и евтини като културна стойност атракции? Защо се отнема силата на емоционалното внушение от оригинала, затиснат и доминиран от новопроектираните каменни зидове?, пита резонно арх. Бакалова. И продължава… Обществената и културна памет на всяко общество има своята материална рамка, отразена в урбанизираните пространства, сградите, строителните технологии. Тази памет оставя своите най-древни записи в археологическите обекти. Оригиналният градеж е документът, с който се удостоверява миналото, това е единственото доказателство за всяка история. В момента, на нас, пловдивчани, ни се предлага унищожаване, тотално заличаване на част от нашата история чрез разрушаване и обезценяване на най-древните културни пластове на града. Предлага ни се подмяна, фалшификация на нашето минало, на нашата памет и идентичност, унищожаване на нашите духовни корени. От друга страна концепцията да се реставрира изцяло, до „кота корниз” един археологически обект е потресаваща. Питам се, защо италианците не са вдигнали Колизеума, след като разполагат с несъмнени факти как е изглеждал и там хипотези няма? Всички тези управленски и проектантски решения са неразбираеми за мен, допълва арх. Бакалова. Колкото до предвидените в проекта ескалатор за достъп, посетителски център, тоалетни – такива обекти се изграждат, когато един археологически обект е извън урбанизирана територия и наоколо няма никакви туристическа инфраструктура. А в конкретния случай за Небет тепе, имаме знаков обект в сърцето на един град. Археология ситуирана в непосредствена близост до действащ туристически център, заведения, дори обществени тоалетни. Решен е и въпросът с достъпността- има подход до хълма, паркинг в началото на Стария град. Всяка от идеите за посетителски център, тоалетни, ескалатор изглежда самоцелна и недомислена. Подобна концепция за социализация не съм видяла никъде в Европа. Там не се строят самостоятелни туристически центрове и тоалетни до всяка катедрала. Този нов проект на общината профанизира Небет тепе. Превръща сърцето на Пловдив в туристически атракцион, а пловдивчани в обслужващ персонал към тази бутафория. Защото културното наследство определя и изразява нашата идентичност. Ние подсъзнателно се самоопределяме чрез него и същевременно наследството формира отношението на другите към нас. Би било добре, инициаторите на този проект да се запознаят със стратегии за културен туризъм, да разберат повече за мотивацията и профила на потребителите. Това, според всички проучвания, са високо образовани хора, с възможности, които не биха могли да бъдат спечелени с декори и макети на средновековни крепости в реален мащаб, смята арх. Бакалова. Тя не крие, че винаги е била дълбоко респектирана от името на арх. Фърков. Смятала съм, че това е човек, който познава всички международни документи и принципите на реставрацията заложени в тях, знае колко е важен оригиналът и каква е съвременната философия на опазването. Ескизите му ме потресоха. Подобни решения са правени преди около 150 години в Европа. Вдигането на „крепости до зъбер” е една отдавна отречена философия в реставрацията и всеки историк, археолог и архитект, който е експерт в тази област знае това. Затова си мисля, че тази идея за пълна реконструкция на паметниците, която активно се рекламира напоследък в България, вероятно е в резултат от желание да „поправим” и разкрасим миналото си, въпреки че по този начин оставяме фалшификати след себе си. Може би е някакъв национален комплекс. Каква е ролята на наследството и защо ние рушим нашето? Според теорията на Морис Халбвакс- културното наследство е материалният носител на колективната памет и колкото по-богат е този запис, по-бавно еволюира обществото, носейки със себе си значителен багаж. Дали нямаме усещането, че изоставаме от другите нации и затова в опитите си да ги настигнем, разрушаваме наследството си, за да се разтоварим от миналото си? Или просто не го харесваме, това наше минало и искаме да пренапишем историята, както коментира Петър Къдрев? Какво се опитваме да направим с проекта за Небет тепе? Да реставрираме историята, да я направим такава, каквато ни харесва. Точно в този модел се вписват крепостите. Те казват- вижте колко сме велики. А може би отговорът на въпроса е в теорията на българския философ Янчо Янев за Дионисиевото начало в българския народ и изначалния инстинкт всяко следващо поколение да разрушава съграденото от предишното, размишлява арх. Бакалова В Пловдив - добрата управленска воля е на път да доведе до лоши управленски решения. Не знам защо арх. Фърков предлага конкретния проект за хълма. Повтарям- през годините съм изпитвала изключителен респект към него, но неговата концепция и предложения за Небет тепе са в разрез с професионалната реставраторска етика. Разбирам и споделям идеите му за провеждането на едно почти „криминално разследване” на миналите събития, разчетени в археологическия материален запис. Но всички хипотези или дори научно доказани теоретични възстановки имат своето място в интерактивни 3D модели, макети или дори дигитални холограми, при възможност в реален мащаб. Недопустимо е въплъщаването на проектантски химери в каменни макети едно към едно, подчертава архитектката. Тя се спря и на коментарите за политически мотив в действията на архитектурната гилдия под тепетата. От думите на зам.- кмета на града излиза, че цялата архитектурна колегия е маша в ръцете на БСП. Звучи абсурдно. Бих искала да отбележа, специално за хората, които използват тази риторика, че произхождам от род на Николапетковисти, жестоко репресирани след 9 септември. Дядо ми е политически затворник с издадена смъртна присъда, по-късно сменена с над петнадесет години затвор в Белене. Майка ми е на седем години, когато изпращат двамата й родители и много от близките й роднини в затвора. Да се изкарва точно моята позиция, като политически ангажимент към БСП е нелепо и абсурдно, завършва арх. Петкана Бакалова. http://podtepeto.com/ailiak/arh-bakalova-s-proekta-za-nebet-tepe-falshificirame-istoriyata-na-plovdiv-i-se-otrichame-ot-sebe-si-ot-svoyata-identichnost/

На скала.

20 май: Международен ден на метрологията Стара везна Международнят ден на метрологията е посветен на средствата и методите на измерване На 20 май 1875 г. Метричната конвенция е подписана от представители на 17 държави в Париж. С този акт се постига единство в използваните мерни единици. Метрология е наука за измерването, средствата и методите на измерване. Метрологията представлява извличане на информация за свойствата на обектите с дадена точност и достоверност чрез измерване. Метрологията е разделена на основни дяла: теоретична, приложна (практическа) и законодателна. Като допълнителен, независим дял се разглеждат приложенията за паричните единици на държавите. Развитие на метрологията през вековете През XVIII в. е приет еталонът за метъра. През 1832 г. абсолютната система на мерните единици е разработена от Гаус. Международната система на единиците (СИ) е приета през 1960 г. Днес еталонът на метъра се намира във Франция, в Музея на мерките и теглилките по-скоро като исторически експонат, отколкото еталон. http://e-zdravey.com/bg/20-ti-may-mezhdunaroden-den-na-metrologiyata/#.U3vYyg7KjXY.facebook

В Пловдив нещата се поляризират драстично. От една страна са общинарите, които искат да прилапат 4 милиона и да вдигнат поредната бутафория, която ще загрози тотално Стария Град.: Проектът за Небет тепе депозиран в Министерството на културата © Plovdiv24.bg Тази сутрин екип от експерти на община Пловдив е депозирала идейния проект за Небет тепе в Министерството на културата. Това обяви кметът на града Иван Тотев, предаде репортер на Plovdiv24.bg. "Депозирана си апликационна форма и идейният проект, а срокът за одобрение и обратна връзка е 3 месеца", коментира още Тотев. Той допълни, че най-вероятно при преминаването от идеен в технически проект ще има промени в проекта и най-вероятно ще отпадне ескалаторът. 3.9 млн. лв. е стойността на проекта, в тази сума е включено и съфинансирането от община Пловдив в размер на 1 млн. лв. Припомняме, че идеята на общината е да бъдат възстановени части от крепостната стена, както и на 14-метровата квадратна кула. От друга страна са архитектите: ДО ДОЦ. ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО Д-Р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ДО АРХ. ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (НИНКН) ДО ИНЖ. ИВАН ТОТЕВ КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА, УВАЖАЕМА Г-ЖО ДИРЕКТОР НА НИНКН, УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ НА ПЛОВДИВ, Приложено Ви изпращам Декларация на Камарата на архитектите в България (КАБ), приета с решение на Общото събрание на КАБ, което се проведе на 16 и 17 май 2014 г. в к.к. Албена. Решението на ОС на КАБ е в подкрепа на Пловдивската архитектурна колегия в инициативата за опазване на автентичността на архитектурния комплекс „Небет тепе“. С уважение, АРХ. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА КАБ

предполагам, че имаш зрителен проблем, щом не виждаш разликите между бутафориите у нас и реконструкциите на Запад. Не е лошо пак да прочетеш коментарите, пък току виж ти присветне къде е проблемът с нашенските байганьовски градежи.

хайде да оставим македонския въпрос на политиците.

има го и в първака.))

становището на международни експерти за Яйлата /но коментарите преспокойно могат да се отнесат и за който и да е 'реставриран' обект на територията на България/: Мнения на международни експерти във връзка с проект № BG161PO001- 3. 1. 03 - 0031-C0001 "Реставрация и частична реинтеграция на ранновизантийска крепост и укрепване на скалната църква "Св. Св. Константин и Елена" в Националния археологически резерват "Яйлата": „Работата на този обект трябва да се спре незабавно и да се организира семинар, на който да се обсъди какво трябва/може да се направи, каква е целта, какво вече е направено и как да се поправи то. Считам, че е много важно властите да се съсредоточат върху целта и отговорността на начинанието, а експертите – върху това как да се постигне тази цел.” Професор Тина Вик, реставрационен архитект, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция „Изображенията предизвикват загриженост. Още на пръв поглед се виждат основания за истински притеснения. Грубата стоманена конструкция, монтирана в църквата „Св. Св. Константин и Елена“, наистина не може да е крайният вид на възстановения паметник. При днешните усъвършенствани методи на консервация за окончателното възстановяване би могъл да се използва по-небиещ на очи подход. „Ремонтът“ на крепостта Яйлата е в действителност недодялано дострояване с използване на зле подбрани и несъответстващи на градежа материали. Най-смущаващото е, че по този начин се възстановява паметник, чиято значимост в голяма степен е скрита именно в древните материали, а, изглежда, точно тази негова структура в момента се подменя. Ако горният подход бъде приложен повсеместно, резултатът ще бъде окончателна загуба на значимост. Като се има предвид колко са съвършени съвременните технологии за консервация и реставрация, ни изглежда ненужно и достойно за съжаление превръщането на един наистина значителен исторически паметник в нескопосано модерно себеподобие.” Питър Ридингтън, консервационен архитект, директор на Доналд Инсол и съдружници, архитекти и консултанти за исторически сгради, Лондон, Обединено кралство Експертен коментар върху качеството на „реинтеграционни“ и „реставрационни“ работи по византийска крепост от 5-6 в. на брега на Черно море: "Снимките са ужасяващи! Консервацията на обекти от културното наследство е наука и изисква мултидисциплинарен подход. Това, което се осъществява при „консервационните” проекти в България, е посредственост и некомпетентност при работата върху археологически или исторически обекти, без да се взема предвид тяхната ценност. Археологическите и културните обекти са носители на памет, идентичност, култура и цивилизационни белези. Те са безценни. Международните спонсори – институции и агенции, трябва да проумеят, че работата с културното наследство не е равнозначна на преасфалтирането на едно шосе. При така наречената интервенция за консервация на крепостта трябва първо да си зададем основополагащия въпрос: защо е нужно да я строим наново? Такова реконструиране е използвано в XIX в., обаче съвременната методология за реставриране на културно наследство се основава върху съхраняването на оригиналната информация, заложена в него и върху възможността тя да се предаде на бъдещото поколение. В случай че наистина има нужда от реконструкция, нейният обхват и същност трябва да се определят въз основа на много изчерпателни изследвания: исторически, археологически, технически, технологични и други. Но във всички случаи съвременният възглед за консервация изисква избягване на реконструкция. Съществуват способи да се подобри възможността за представяне на културното наследство пред туриста, като същевременно се харчат по-малко пари и се постигат по-добри резултати.” Професор Осама Хамдан, консервационен архитект, Университет Ал Кудс, Йерусалим _________________________________________________________ „Съдейки по изпратените ми снимки от византийската крепост, случаят е подобен на този от „реставрационните“ работи на крепостта в Охрид. Изглежда, че в момента се строят наново външните стени на крепостта, и човек се чуди на каква ли височина ще ги вдигнат! Освен това използват цимент вместо хоросан. Впрочем този метод на реставрация (понякога наричан максималистичен) е вече твърде демодиран; съвременните (минималистични) методи се стремят към минимална интервенция върху паметниците и се съсредоточават повече върху укрепването и предпазването от влошаване на състоянието на материалите и зидарията. Но реконструкцията на паметници може да се постигне и чрез тяхното интерпретиране, например чрез сигниране по самия обект или чрез публикувани материали. Що се отнася до скалната църква, подчертаването на пукнатините с кафяво изглежда отвратително; може би трябваше да използват хоросан, който да се слее със скалата. При всички случаи обаче е видно, че при реставрационните работи не са използвани указанията на ЮНЕСКО. В тях съществува изискването реставрация да не се прави заради самата реставрация, а като част от изучаването, интерпретирането и представянето на паметниците.” Д-р Махмуд Хауари, уредник на Колекцията ислямско изкуство от Средния изток в Британския музей

Аржентина подобри собствения си рекорд по намерен гигантски растителнояден динозавър на нейна територия. След Аргентинозавъра ред е на Титанозавъра /от късната Креда - тежък 77 тона, дълъг 40 м. и висок 20 м./ да смае света: http://www.richarddawkins.net/news_articles/2014/5/17/-biggest-dinosaur-ever-discovered?category=Science Интересно е, че растителноядните сауроподи измират навсякъде другаде, но не и на този континент /е, някои тяхни представители се срещат и през ранна Креда в Африка/, а еволюцията им продължава до наистина гигантски размери.

Дружба скоро ще бъде ощастливена с метро.

Как Яйлата се превръща в грозна работна площадка Яйлата е едно от много малкото кътчета по българското Черноморие, пощадени от туристическите безумия и пришествието на бетона. Много хора идват на малкото крайбрежно плато до Камен бряг още през май, за да се насладятна алените диви божури божури и безкрайната синенина на морето. За да се стигне до Яйлата, човек трябва да мине покрай крепостта , разположена в нейната най-северна част. Крепост, строена през VI век, за да защищава морския бряг от нашественици и врагове. Такива крепости са строени покрай бреговете на Черно море и нямат особена археологична стойност. Покрай брега на север от Балчик има няколко такива, повече или по-малко запазени. Но на тези крепости се гледа в последно време като на фактор за развитието на туризма. След като няма как да привлечем туристите с гигантски плажове и добра инфраструктура, можем да ги примамим със стари крепости, подновени по подходящ начин, та да хващат повече окото. За съжаление руините са си руини – нищо толкова интересно! Поради което каварненската община и кметът на Каварна Цонко Цонев решават просто да достроят крепостта, та да се харесва повече на чужденците от Албена и Златни пясъци. Речено – сторено.Община Каварна кандидатства по европейски проект и получава субсидия от близо два милиона лева – дадени с цел да придаде на крепостта атрактивен вид – за сметка на европейските данъкоплатци. Строежът започва в края на 2013г. „Реставрирана“ е пещерна църква, която е културен паметник от нашето ранно средновековие. Най-вероятно е била убежище на укриващи се ранни християни или християнски секти (според някои хипотези е възможно и богомили да са намерили убежище там). До ден днешен няма извършени сериозни археологически проучвания, за да се датира и уточни кои са били хората, обитавали стотиците пещери наоколо, които са използвали скалната църква като свое светилище. Някога, през 70-те и 80-те години на миналия век, нейните каменни стени бяха покрити с десетки стари кръстове – някои от тях „малтийски“, други гръцки равнораменни кръстове , завършващи с „лястовича опашка“. Имаше и издълбани в скалата текстове, никога непрочетени, които днес някакъв недорасъл археолог е нарекъл “Рунически“. Днес тази старина, издраскана до неузнаваемост от простотията на посетителите и разровена от иманярите, е унищожена завинаги заедно с древните кръстове и надписи. След дъжд качулка каварненския кмет Цонко Цонков решава да закрепи пропадналата през земетресението преди няколко години пещера. Полусрутените стени на тази изключително ценна, но безнадеждно похабена религиозна обител са подпряни с тежка железна конструкция, взета сякаш от някоя гара от началото на 20 век,но много по-груба и недодялана. Очевидно по тези краища на България няма и наченки от архитектурно мислене. Позанавам много достойни български архитекти, но кой е този безименен “реставратор” на въпросната църква – това само кмета знае. Разбира се, Яйлата е обявена за археологически резерват и дейностите в нея са от компетенциите на Националния институт за паметници на културата – но това изглежда няма никакво значение за реализацията на подобни начинания. Горе на платото, на 50 метра от червения път към Яйлата, за посещението на която посетителят плаща 3 лева вход, се намира стар некропол – над 50 гробници, които според това кой ги опредля, могат да бъдат: тракийски некропол с неостановена точна датировка, сарматски гробници от втори или трети век – и други разнообразни, често противоречащи си мнения. Дали ще се намери сериозен археолог, който да направи детайлни проучвания и да установи веднъж завинаги чии са тези гробници? А също и: кой е обитавал тези над 100 пещери на Яйлата и в околностите й – и кога? Апропо, в няколко от пещерите може да се проникне – и те се водят нещо като туристическа атракция, но останалите са обрасли може би завинаги в трънки, лиани и смокини. Трябва сериозно разчистване на разтителността, за да може нашият бъдещ археолог да стигне до тях. Опитах се да го направя, но засега моите опити са обречени на пълен провал. Да не говорим, че ще са необходими и пещерняци, които да се опитат да открият скритите входове на множество монашески пещерни жилища, отдавна обрасли и скрити в разтителността. Това, че преди години обикаляхме пещерите, няма да ни помогне да ги намерим сега. По-отдалечените не стават за туристическа атракция – тъй като модерният турист не обича да ходи дълго – и най-вероятно те ще бъдат загубени за историята и за бъдещите поколения. Да, част от получените европейски пари да можеха да се отделят за почистване на Яилата и откриване достъп поне до тези пещери, които още се помнят от вече остаряващите любители на Яйлата от 70-те и 80-те годидини. Вместо това парите са използват за съсипването на по-горе посочената византийска крепост. Надстрояват я с бели блокове от неизвестен материал, но най-вероятно изкуствен произход, с тебеширена консистенция и повърхност, който според строителите се води „Русенски варовик“. Дали е русенски и дали изобщо е камък – това експертите тепърва ще проверят, но ефектът е поразителен: стари каменни блокове и тебеширено бели блокчета, които приличат на кубчета за игра. Разликата между стария и новия градеж е толкова драстична и кичозна, че бъдещите туристи по-скоро ще избягат, като видят това чудо на чудесата: стари крепостни стени възвисени до 6 метра с тебеширени блокчета. На всичкото отгоре е възможно тази конструкция да се срути, тъй като белите блокчета имат свойството да поглъщат вода. Всичко това е свързано и с мащабни изкопни работи – като изцкопаната пръст за по-лесно се изсипва направо в морето. При което в дъното на красивия залив преди крепостта се е образувал огромен сивкав сипей, започващ от високите скали и стигащ до повърхността на морето. Пък и друго нещо: местните неколцина работници, работещи по изграждането на Яйлата, се оплакват, че фирмата, спечелила търга за изпълнител, сега си търси местни подизпълнители и подизпълнители, според това кой ще плати повече, А работниците ругаят и местната власт, пък и правителството, че през прехода са се нароили само крадци и изедници. Кои се имат предвид? Вероятно Цонко и сие, сиреч фирмите, спечелили търга, които продават изпълнението на крепостта на този, който снесе повече пари. Той пък естествено иска да мине с по-малко масраф. И следват още безобразия: някога византийците, строили крепостта, са прокарали път та да могат волски каруци да минават и да снабдяват малкото поселище и самата крепост. Днес строителите са решили да използуват стария път и да го превърнат в шосе, по което да минават огромни камиони и тежка машинария. Макар, че на пресконференцията при започване на строежа лично кметът беше се клел, че камъните ще ги свалят “на ръце” до крепостта. Никакво сваляне на ръце не се забелязва обаче. Свалянето става с тежки камиони, които затъват в калта, а вдигането на тебеширените блокчета на самата крепост – с мотокари. Така под благовидния предлог за популяризиране на Яйлата и превръщането й в туристическа атракция се произвежда кич. И този кич се произвежда с европейски пари, при което е напълно неясно каква част се харчат за този бутафорен проект – и каква потъват в нечии джобове. PS: През последните дни доставката на блокове за издигането на крепостната стена имаше драматично развитие. Два тежкотоварни камиона минаха бариерата на стария византийски път ,за да достигнат работната площадка в основата на крепостната стена и там да бъдат разтоварени. Предишните дни беше валяло и в долната част на пътя, където е много зашумено и усойно, първият камион се изпързаля, попадна с двете си колела вън от пътя и си остана там, заровен в зеленината. Бяха положени неимоверни усилия за измъкването на камионите и стоката, която возеха. Два дни шофьрите и техния шеф изпробваха всичко – от трактор до огромен булдозер, за да отприщят пътя. Едва на 17 май камионите успяха да потеглят по пътя покрай морето и пристигнаха благополучно на местопредназанчението. Помежду ругатните, обвиненията и караниците се спомена, че за да се довърши стената ще са необходими около 80 доставки на блокове. Като досега само две са извършени – и втората беше последвана от авария, която струва на работниците два дни напрегнат труд. Ако застане човек в теснината долу на пътя под скалната черква ще разбере колко е опасно минаването на грамадни натоварени превозни средства. Всеки дъжд превръща мястото на кална парзалка и тежащите тонове возила се превръщат в не особено благонадежни кънкьори. Вероятно парите си заслужават риска. Вероятно – за да си разделят началниците някоя петцифрена сума, са готови да рискуват и камиони, пък и човешки живот. А на нещастните шофьори се подхвърлят жълти стотинки. И всичко това за какво – за да разцъфтяват кича, простащината и грозотата.

кой ти гледа телевизия, бре, братчед

тоя е менте, но бъзикът си заслужаваше.

в този ред на мисли - голямо браво на пловдивските архитекти заради становището им, относно плановете за 'реставрация' на Небет тепе: Камарата на архитектите излезе с резолюция по казуса Небет тепе Да не се допуска обектът да бъде обезценен и превърнат в имитация, като се профанизира с неподходящи атракции, категорична и обединена е цялата гилдия под тепетата Един от ескизите на арх. Фърков, който скандализира гилдията Регионалната колегия на Камарата на архитектите излезе с резолюция по казуса Небет тепе. Цялата гилдия в Пловдив се обедини категорично зад заключението, че готовото вече техническо задание, на база което се изготвя и апликация за европейски пари, сериозно ще компрометира може би най-важното културно-историческо кътче в най-стария жив град в Европа. Специалистите дебело подчертават, че не трябва да се допуска този обект да бъде обезценен и профанизиран с неподходящи атракции. Те считат, че е редно администрацията да търси гилдията при подобни грандиозни намерения, които в крайна сметка могат да доведат до невъзвратими щети. В момента върви и националната среща на Камарата на архитектите в България, на която ще се разгледа и този сериозен въпрос и от която можете да очаквате подробности. Преди това обаче се запознайте с резолюцията на архитектите без редакторски намеси: Научавайки за намеренията на Община Пловдив да развие археологически комплекс „Небет тепе” главно като туристическа атракция и да реализира мащабен инвестиционен проект за реконструкция и социализация на обекта; Считайки, че намесите, предвидени в изготвеното от чиновниците на общинска администрация техническо задание за проектиране, сериозно компрометират паметника; Отчитайки факта, че комплексът “Небет тепе“ е пряко свързан с генезиса на град Пловдив; Напомняйки, че археологическите проучвания на този обект документират културни пластове, датирани от края на Бронзовата и Ранножелязната епоха до Средновековието и Възраждането, като са откривани артефакти дори от енеолита; Имайки предвид богатото стратиграфско напластяване, което свидетелства за приемственост и трайно човешко присъствие от древността до днес; Осъзнавайки, че Небет тепе има първостепенно значение като материален носител и доказателство за многопластовата, осем хилядна годишна история на града; Вярвайки, че културните паметници на народите са носители на духовни послания от миналото и като живи свидетели на техните вековни традиции трябва да бъдат предадени на бъдещите поколения в цялото богатство на тяхната автентичност; Осъзнавайки, че културното наследство има не само познавателна и естетическа стойност, но също така е носител на идентичност, памет и смисъл; Разбирайки, че тези ценности са съществена част от колективната памет на човешката раса и посредник между миналото и настоящето; Знаейки, че подмяната или фалшивото възстановяване на материалната културна среда прекъсва приемствеността, води до унищожението и разпадането на обществото като такова, и е утвърден механизъм на забравата, тъй като унищожава стойностите на културното наследство като историческо свидетелство; Имайки предвид установените принципи и методи на световната реставрационна наука и практика, извоювани от вековната дейност на поколения реставратори и закрепени в международни документи, а именно: Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венеция; 1964), Европейската харта на архитектурното наследство (1975), Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, (Гранада; 1985), Хартата за защита и управление на археологическо наследство (Лозана; 1990), Eвропейската конвенция за опазване на археологическото наследство (Валета; 1992) и Документа от Нара за автентичността (1994); Отчитайки възможността Старинен Пловдив да бъде включен в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО и свързаните с това задължителните изисквания за автентичност на археологическите паметници, посочени в параграф 86 на Ръководството за приложение на Конвенцията за Световно наследство от 1972, чието нарушение би отнело тази възможност завинаги; Позовавайки се на почти вековния опит и приемственост на Пловдивската реставрационна школа, базирани на установените международни принципи и методи; Знаейки, че културното наследство е невъзобновяем ресурс и всяка радикална намеса следва да бъде оценявана от обществото, не само от възложителя и автора на проекта; Бидейки убедени, че участието на обществеността е задължителна част от политиката за опазване на културното наследство и всеки важен проектподлежи на обществено обсъждане; ВЗЕ РЕШЕНИЕ НА СВОЕТО XII ОБЩО СЪБРАНИЕ, ЧЕ: Подкрепя Регионалната колегия на КАБ-Пловдив в инициативата за опазване на автентичността на Небет тепе и категорично настоява за прилагането на следните безусловни, международно увърдени принципи при реставрацията и експонирането на обекта: Съхраняването на оригинала и запазване автентичността на един паметник на културата е най-важната мисия в реставрацията; Оригиналът винаги трябва да доминира композиционно и количествено; Не се допуска реконструкция на археологически паметник с изключение на анастилоза- връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната им композиция; Реставрацията трябва да се основава на пълна, детайлна и достоверна информация за оригинала и в никакъв случай не бива да е хипотетична Тя задължително свършва там, където започва хипотезата. При експониране на паметника задължително се отчитат културните пластове и ценните приноси на всички епохи; Всяка намеса в археологически обект следва да бъде обратима; Не се допуска наподобяване на оригинал и по този начин трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето; И ПРИЗОВАВА ОТГОВОРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ: Да се гарантира опазването на археологически комплекс „Небет тепе”, като не се допуска унищожаването на оригинал и разрушаването на културни пластове с реализацията на бутафорни проекти, които заличават емоционалното внушение на автентичните следи от минали цивилизации; Да не се допуска Небет тепе, да бъде обезценен и превърнат в имитация, като се профанизира с неподходящи атракции; Да не се отнема възможността археологически комплекс „Небет тепе” да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, вследствие неадекватна и необратимa намеса; Да се разглеждат проблемите на културно-историческото наследство на град Пловдив, и в частност на Небет тепе, като значим обществен въпрос, подлежащ на широко обществено обсъждане. Да се гарантира професионализъм при създаването на концепции и задания за паметници на културата, защото това са документите, които задават параметрите на проектното решение и предопределят крайния резултат. Апелираме, Община Пловдив да възлага изготвянето на задание за проектиране на експерти, а не служебно, на свои чиновници, както бе направено с Небет тепе, като е най-добре за тези цели да се провеждат конкурси. Да не се нарушават общоприетите европейски и световни принципи за консервация, реставрация и адаптация, формулирани в международни документи и харти, ратифицирани от България; Да се прекрати необратимото увреждане на българското културно наследство, част от споделената памет на човечеството; Археологическото наследство безспорно е точен материален запис на предходните цивилизации. Унищожаването на този запис е престъпление. Оригиналът е единствения документ, с който потвърждаваме миналото си.

айде да не се драпате в тази тема?

Нове: преди и след /европарите/: http://svishtov-info.net/articles/208

Богомилството е дуалистична секта, която е твърде далеч от Християнството, но близо до манихейството. Не знам какво общо има с темата.

НАРЕДБА на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство - ГИОКИН, бивш Инициативен комитет за граждански контрол при опазване на културното наследство – ИКГКОКН, Утвърдена на общо събрание на 13. V. 2014 г. В София Преамбюл Предизвикани от превръщането на археологически обекти в евтини „атракциони” и поради убедеността ни, че дълг на всяко поколение е да предаде на потомците си културно-историческата памет в автентичен вид, защото от фалшифицирането на историческите артефакти до фалшифицирането на Историята крачката е къса, си поставяме целта да се прекрати хипотетичното и в технологично отношение неавтентично възстановяване на културното наследство и в частност на недвижимите паметници на културата и превръщането им в „атракциони”. Според нас проблемът възниква главно поради мълчаливия отказ на държавната власт да се съобразява с приетите от самата нея закони и отслабналия контрол на институциите, както и от използването на неподходящо квалифицирани строителни работници. Маргинализирането на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е друга важна част от проблема. Във връзка с това настояваме държавните органи, свързани с откриване, проучване, консервиране, опазване, поддържане, експлоатиране, интерпретиране и експониране на културното наследство, да спазват както българското, така и международното законодателство, по което България е страна. При констатирани нарушени да се прилага цялата строгост на Закона. Ние сме група художници, реставратори, архитекти, археолози, историци, журналисти и най-вече граждани. Катя Христова Меламед – археолог Тихомира Методиева - Тихич – фоторепортер Милена Кънева – режисьор Ивелина Пенчева Кючукова - археолог Андрей Нисим Меламед – археолог Стефанка Иванова – археолог Евгени Димитров – журналист доц. д-р Ива Досева – изкуствовед Албена Ангелова Костова – сдружение „Потомци” Надежда Христова Илиева Петър Петров Къдрев – журналист Владо Руменов – художник Пламен Димитров Георгиев – културолог Анелия Александрова Николова – историк Александра Славова Кадиева - сдружение Радослав Стоянов Саров доцент, доктор Борислав Димитров Попов - лингвист Пламена Димитрова Калина Стоилова - историк Стефан Баласчев Юри Стоянов Александра Делова Цветана Георгиева Николай Панайотов - Дарзалас Явор Банков Мариела Маламатенова Светослав Георгиев Бенеамин Симеонов Валентина Едрева Живко Христов Добри Добрев Красимир Кръстев и други https://www.facebook.com/pages/Гражданска-инициатива-за-опазване-на-културно-историческото-наследство/1462235350582973