Хомеопатията вреди – директно и косвено
д-р Кремена Димитрова, списание МД, септември 2013
Хомеопатията може да навреди на пациентите както директно, така и по индиректни механизми, според анализ на резултатите на 38 научни публикации в пет медицински електронни база данни, публикуван в списание International Journal of Clinical Practice (1).
Oт посочените 38 научни публикации*, 30 отразяват директните нежелани реакции на хомеопатичните средства, докато останалите осем описват нарушенията, възникнали в резултат на замяна на конвенционалното лечение с хомеопатия.
Нежеланите ефекти на хомеопатичните средства (най-много съобщения са публикувани за Rhus toxidendron) са били леки до умерени по тежест, но са регистрирани и четири смъртни случая. Преобладaвали са интоксикационните прояви и алергичните реакции.
Хомеопатията се дефинира като „терапевтичен метод, който използва силно разредени активни субстанции, чиито ефекти върху здрави хора наподобяват изявите на дадено заболяване (симптоми, клинични характеристики и патологични състояния) при болните (2).
Това е най-често практикуваната форма на комплементарна и алтернативна форма на лечение (3). Причините за широкото разпространение на метода са комплексни, но една от водещите е твърдението, че хомеопатията е безопасна (2).
Въпреки че хомеопатичните средства са силно разредени субстанции, има описани директни нежелани ефекти (4). Индиректните рискове са свързани със замяна (или забавяне) на ефикасната конвенционална терапия при редица заболявания (4, 5).
Целта на настоящия анализ е да обобщи данните от наличните в медицинската литература публикации, фокусирани върху директните и индиректните нежелани ефекти на хомеопатичните средства при хора.
Търсенето е проведено през януари 2012 в пет електронни бази данни MEDLINE, EMBASE, AMED, CINHAL и ISI за идентифициране на всички клинични случаи и серии, отговарящи на критериите. Не са наложени ограничения по отношение на езика, на който са написани публикациите, както и на времето на публикуване. Включени са данни и от доброволни системи за съобщения.
Обработена е информация, свързана не само с директните неблагоприятни ефекти на хомеопатичните продукти, но и усложненията в резултат на замяна на ефикасната конвенционална терапия с неефективна хомеопатия. Данните са анализирани от двама независими експерти.
Причинността е оценена въз основа на описaнието на авторите на оригиналните статии. Спорните твърдения са разрешени чрез обсъждане. Намерени са 378 статии, от които 340 са изключени; останалите са отговаряли на необходимите критерии (6-42).
Хомеопатичните средства в публикациите включват Aconitum 1000, Arsenic Bromide 1-X, Arsenicum Sulfuratum Flavum-1-X, Baryta carbonica, BHI Regeneration таблетки, calcium carbonicum (калциев карбонат), Cantharis 1000, caesium chloride (цезиев хлорид), chromium (хром), Saponaria, Gambogia, Gali-col Baby, Hypericum perforatuma, Ipecacuanha, Kalium bichromicum, Ledum Palustre, Lilium compositum, Loco X112, Lycopodium, Malaria officinalis 4 CH, Mercurius Heel®S, Mercurius 6a, Mercurius Sublimatus corrosivus, Nat Mur 200C, Notakehl, Nux Vomica, Penicillium chrysogenum, Cinnabaris Pentarkan, Petroleum D-5, Peruvian bark, Pulsatilla, Rhododendron Ferrugineum, Rhus toxicodendron, Ruta Graveolens, Sedativ PC, Slenderness Drops, Solanum Compositum, tanacetum, thuja, tuberculinum или неуточнени субстанции.
Директните нежелани ефекти са включвали коремни болки, метеоризъм, остра еритродермия, остър панкреатит, тежки алергични реакции, атопичен дерматит, гадене, повръщане, апнея, цианоза, регургитации, анафилаксия, арсенова кератоза и карцином, карцином на пикочния мехур, булозен пемфигоид, тежка астения, сърдечен арест, когнитивно-поведенчески отклонения, кома, летален изход, дерматит, тежко белодробно засягане, еуфория, екстремна възбудимост, хипонатриемия и хипоалбуминемия, еритем, оток на крайниците, раздразнителност, албуминурия, меланоза и кератоза, кожни лезии, остър гастроентерит, левкопения, тромбоцитопения, дифузна меланоза, метаболитна ацидоза, загуба на тегло, хронична диария, морбилиформен сърбящ обрив, наложил хоспитализация, алопеция с косопад, болка, нарушен баланс, сомнолентност, сърбеж, бъбречна недостатъчност с метаболитна ацидоза, оток с еритродермия, интерстициален нефрит с хиперкалиемия, тежка брадикардия, обратими проводни нарушения, хипотония и синкоп, тежък оток, кървене, обриви, кихане, ринит, лека летаргия, тахипнея, фебрилитет, арефлексия на долни крайници , атаксия, левкоцитоза, генерализиран макулопапуловезикулозен обрив, засягане на зениците.
В част от случаите, приложението на хомеопатичните средства е довело до сериозни усложнения като токсична полиневропатия, квадрипареза, бъбречна недостатъчност с необходимост от хемодиализа, карцином и летален изход. Част от болните са били хоспитализирани (8, 15, 19, 20, 25) и лекувани с конвенционални медикаменти (6, 19, 30, 36, 37).
Индиректните неблагоприятни ефекти включват влошаване на белодробната алергия, влошаване на саркоидозата, гломерулонефрит, хипертензивна сърдечна недостатъчност и енцефалопатия, H. influenzae менингит, сепсис и гърчове, малигнен меланом, мултиорганна недостатъчност, оток, пневмококова пневмония с пурулентен перикардит и кома, сепсис и летален изход, тежка екзацербация на атопичния дерматит с последващи усложнения като неовладяема хипертония, смърт, хидроцефалия с необходимост от хирургичен дренаж.
Продължителността на нежеланите ефекти е варирала от няколко часа (23) до седем месеца (10, 17). Пълно възстановяване е регистрирано при 18 болни (7, 8, 10-13, 15, 17, 19, 22-26, 30-32, 34, 36, 40), четирима са починали (9, 27, 33, 42). В шест от публикациите данните са били недостатъчни, за да се прецени причинoстта и ефектите (14, 20, 28, 29, 35, 38, 39, 41). В 17 от случаите причинността е била вероятна, сигурна в шест, почти сигурна в 12 и неясна в един случай.
Най-честите причини са били алергичните реакции (6, 7, 9, 12, 20, 28, 35, 37, 40), поглъщане на токсични субстанции (7, 8, 13, 22, 23, 25, 26, 30-34, 36, 38) и неглижиране на здравословния проблем и отказ от конвенционална терапия (10, 14, 16, 18, 20, 24, 27, 42).
Според авторите на настоящия анализ, хомеопатията може да има неблагоприятни ефекти, част от които са сериозни. Наскоро публикуван доклад на Европейския съвет за класическа хомеопатия (European Council for Classical Homeopathy – ECCH) заключава, че хомеопатията е „безвредна за приложение” (43). Този доклад, обаче, е непълен и включва едва една трета от публикациите, включени в настоящия анализ.
Докладът на ЕССН коментира и безопасността на хомеопатията спрямо конвенционалната терапия. Изглежда хомеопатичните продукти предизивикват много по-малко нежелани странични ефекти отколкото конвенционалните лекарства, но подобно сравнение е подвеждащо, тъй като не абсолютният риск на интервенцията, а балансът риск/полза определят стойността на всяко лечение. Ако ползата е малка или несъществуваща, дори съвсем малък или незначителен риск би обърнал баланса към негативен.
Много често не може да се направи точно разграничаване между директните и индиректните нежелани ефекти на хомеопатичните средства. Често липсва и информация дали даден продукт е предписан от квалифициран и официално регистриран хомеопат, както и други важни детайли.
Повечето експерти приемат прилагането на неефективното хомеопатично лечение за сериозни заболявания като потенциално по-увреждащо от вредите, причинени от самите хомеопатични средства. Доказателствата за индиректните неблагоприятни ефекти подчертават необходимостта всички хомеопати да бъдат адекватно обучени, за да избягват подобни вреди в бъдеще.
Предпочитанията в полза на хомеопатията пред конвенционалната медицина при лечението на тежки, животозастрашаващи заболявания може да причини сериозни последици, като този проблем е свързан с въпроса за квалификацията на лекаря (16, 18, 27).
Примери за сериозни заболявания, при които се използва хомеопатия за лечение или за профилактика, са: малария (16), тревожно разстройство (44), депресия (45), екземи (46), безсъние (47), мигрена и ревматологични заболявания (48). Фактът, че има подобни съобщения е твърде обезпокоителен. Ето защо, авторите още веднъж искат да подчертаят необходимостта за гарантирането на това всички хомеопати да са медицински компетентни.
В ретроспективен анализ на клинични случаи, при които хомеопатията е комбинирана с билколечение и хранителни добавки, хомеопатичното лечение е имало вторият най-висок индекс на хоспитализации с общо 255 регистрирани нежелани реакции (49).
Настоящият обзор има няколко силни страни – проведено е обширно търсене в наличната медицинска литература; не са поставяни ограничения по отношение на езика, на който са написани публикациите, както и на времето на публикуване; клиничните случаи са оценени по предварително дефинирани критерии; там където е било възможно са изключени факторите, които могат да повлияят на оценката; включени са повече нежелани ефекти в сравнение с публикуваните до момента обзори.
Разбира се, обзорът има и някои ограничения, които са свързани с непълнота на наличните данни (14, 16, 24, 28, 29, 35, 38, 39, 41). Неблагоприятните ефекти на хомеопатичните средства най-вероятно не винаги се съобщават. Ето защо, броят на клиничните случаи, обобщени в настоящия анализ, е по-малко значим от факта, че подобни събития въобще съществуват.
Според наскоро публикуван системен обзор, включващ плацебо-контролирани проучвания, честотата на неблагоприятните ефекти на хомеопатичните средства е по-висока от тази на плацебо (50). Усложненията са включвали главоболие, уморяемост, кожни лезии, нарушена чревна функция и алергични реакции.
В заключение, има публикации за нежелани ефекти на хомеопатията, като някои от тях имат сериозни последици. Клиницистите трябва да бъдат запознати с рисковете, свързани с прилагането на този метод.
Въпросът, който трябва да бъде решен е етична и надеждна ли ехомеопатията за пациентите (51)? От една страна – има ли този метод реално по-висока ефективност, отколкото плацебо (липса на активна молекула) (52)? А от друга – имаме ли право да твърдим, че хомеопатията е безвредна?
* Общият брой на засегнатите пациенти е 1159 (при 1142 са регистрирани директни нежелани ефекти, при 17 са установени индиректни усложнения). Оригиналните статии са били от Австрия (6), Белгия (21, 32), Бразилия (17), Дания (24), Франция (11, 14, 16), Германия (37, 39, 41), Холандия (38), Индия (33), Ирландия (19), Израел (10, 18, 27), Италия (12), Мексико (30), Испания (7, 9, 34), Швеция (20), Швейцария (26, 40), Великобритания (22, 29), САЩ (15, 23, 25) и са публикувани между 1978 и 2010 година.
http://medicalnews.bg/2014/02/05/хомеопатията-вреди-директно-и-косвен
прочети проучванията, дето съм дал за пример. Ако не ти се занимава - гугъл може да намери и още. Колкото до твърденията в проучванията /които се дават като обобщение/, те се правят въз основа на получените резултати. Демек нито са голословни, нито са необосновани. А и както казах - съществува реална съпротива срещу проучванията, показващи негативните последици от възпитанието на деца от хомосексуални родители /коетъо е обусловено от гей лобитата, НПО-та и пр. паплач/..
