ПОПУЛЯРИЗИРАТ УНИКАЛЕН РИМСКИ ОБЕЛИСК КРАЙ ЛЕСИЧЕРИ, КОЙТО Е НАЙ-ВИСОКИЯТ ПАМЕТНИК ОТ ВРЕМЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ, останал у нас, и без аналог по вида си в света. „Туризмът ще спечели много, ако се социализира този уникат, какъвто никъде другаде няма запазен”, коментира за „Борба” археологът Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей. Кметът на Павликени Емануил Манолов пък съобщи, че до района се трасира път, независимо че ще бъдат засегнати земеделски земи.
Обелискът, известен и като „Марков камък”, „Дикилташ” или „Стълбо”, е с височина 13, 80 метра, което го прави най-високия запазен у нас паметник. „Южната порта на Хисаря е 13, 20 метра и стълбът край Лесичери я надминава. Този паметник е единствен в света, а подобни, но от друг вид, са запазени в границите на Римската империя на територията на Африка”, обясни Църов.
Обелискът представлява стълб от 15 масивни каменни блока, поставени почти без фуга един върху друг, като предварително са били изключително прецизно обработени и изгладени. На мястото е имало и втори обелиск с по-малка височина, но той е съборен. Те са били част от култов комплекс и светилище, както и вила. Стълбът е разположен на около 300 метра от пътя Мусина – Лесичери и се забелязва отдалече.
„ПО-МАЛКИЯТ ОБЕЛИСК Е БИЛ СЪБОРЕН ПРЕЗ 1937 Г. ПРИ СТРОЕЖА НА ТРАСЕТО МЕЖДУ МИХАЛЦИ И МУСИНА. Паметникът буквално е натрошен, за да се използва за настилката.
При създаването на ТКЗС-то в Лесичери през 1948 г. са докарали 8 вола, за да бутнат големия обелиск, тъй като е бил точно в средата на нивите, но не са успели. Несполука е претърпял и опитът да се взриви”, разказа още Иван Църов.
Първото известно кратко описание на обелиските край Лесичери е на Петко Р. Славейков. През 1871 г. те са изследвани от австрийския пътешественик Феликс Каниц, който им посвещава две страници и графично заснемане във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”.
Тридесетина години по-късно мястото е изследвано и от братята Шкорпил, които правят и първата снимка. Хипотетично го определят като част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките, по което време е построен и Никополис ад Иструм. При експедиция в началото на 90-те години в района археолозите действително намират части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгона Медуза. Най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на тракийския конник. Като сглобява и разчита фрагменти от посветителен надпис, намерен на място, археологът Иван Църов стига до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс – семеен мавзолей на римския аристократ Квинт Юлий.
Част от надписа гласи: "Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си".
Титулярят на надписа, живял през ІІ век от н.е., е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкия Никополис ад Иструм. Там са лежали неговите останки и тези на семейството му.
Иван Църов смята, че мавзолеят постепенно се е превърнал в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец, а двата високи стълба са маркирали свещеното място. Убедителни аналогии с подобни обелиски има в Северна Африка.
Според приблизителна аналогична реконструкция на хероона, направена от д-р Църов, мавзолеят е бил построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на тракийския бог-конник.
Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV век. Тогава е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини от новата християнска религия или при зачестилите варварски нашествия. Сега само самотният стълб е останал, за да напомня за величието на Римската империя.
Оригиналът обаче е: Срещнали се на полянка, прабългарин и славянка. Цуни-гуни, вади-тури, народили чукундури. Хем е*ливи, хем крадливи, но най-вече завистливи. Радой Ралин
