Отиди на
Форум "Наука"

Last roman

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    17237
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    464

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman

  1. в началото на декември е студентският празник. Демек явка - йок))
  2. По този повод се сещам за съвсем хубав на пръв повод офтопичен /но съвсем уместен/ полатинчен виц: Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika? Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra... Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela? Capela Rubrа: O, qua sum Vulva hypnotika!
  3. затова редовно печелим олимпиади, м?))
  4. Рицар, не се вживявай толкова в проповедта си. Ние обичаме лудите, но... ако прекалят им пускаме гилотината
  5. а ако го подкараме на аналогия с шевиците, ще излезе, че сме от едно котило с шумерите
  6. Геометричните фигури по плочки, скали или килими, използвани от народите в различни епохи и континенти не могат да служат за белег на родство или приемственост. В края на краищата е логично хората по света да използват едни и същи /или сходни/ изобразителни мотиви и похвати.
  7. напълно съгласен. Нетрайно обединение, с много парадинасти, които веднъж са на кеф, а друг път отказват подкрепа. Многобройни претенденти от фамилията ти, които гледат да съставят заговор, когато оставил държавицата за някой друг поход срещу южните си съседи. Сравнението между блогър и Херодот е много точно попадение. В общи линии писанията му са любителски, на моменти изкривени и пристрастни, но за онази епоха не можем да искаме нещо повече.
  8. дам. Едно е хората да ти улесняват следването с някои странични /и подразбиращи се в цивилизованите страни/ облаги, а съвсем друго е отегчени от живота фригидни тетки с ненормален работен график и закърнял краен мозък да те занимават с глупости, опитвайки се да те вкарат в калъпа - 'ако не ми дадеш, нищо няма да получиш'. Това също е част от образованието, щото след това се сблъскваш с този поведенчески модел в живота, където нищожества, придаващи си вид се опитват да ти опропастят плановете.
  9. Прясна находчица от Лондон /1-2 век/: EXTRAORDINARY ROMAN SCULPTURE FOUND BY ARCHAEOLOGISTS IN LONDON http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/10/2013/extraordinary-roman-sculpture-found-archaeologists-london
  10. много преекспонирана карта. Въобще - добрите стари атласи по История за 7 клас. Да видим какво всъщност пише елинът, след като е дал примерните координати на Одриското царство; Когато потеглял от одриската земя, повикал под оръжие най-напред живеещите между Хемус и Родопите тракийци, над които властвал чак до морето... Демек ето ги непосредствените му подчинени. после гетите отвъд Хемус и другите племена, които живеели отсам реката Истрос откъм Евксински понт... Тук не се уточнява дали са му подчинени или съюзници, но от написаното, оставам с впечатление, че е второто. Повикал и мнозина от планинските независими тракийци, които са мечоносци и се наричат дии: повечето от тях живеят в Родопите. Едни от тях привлякъл, като им обещал възнаграждение, а други го последвали доброволно... Тук вече имаме независими племена /живеещи в ареала на Одриското царство/, привлечени от възможността за плячка. Можем да заключим, че границите на одриските владения се ограничават с Тракийската низина и Средногорието /на север по протежението на Хемус/, източните части на Родопите и земите около Странджа. Не особено голяма територия, като я погледнеш. Та с оглед на самото описание на Тукидит на привлечените във войната племена, съм много скептичен относно бройката, която дава впоследствие. Пък за хипотетичната гъстота на населението във владенията му /от 1,5 млн./ да не говорим. Но нека си припомним как протича прехвалената му кампания? Със 150 000 можеш да покориш цяла Персия, но Ситалк не постигнал нищо съществено в Македония - кампанията му трае около месец, а накрая не му стигат провизиите и той се връща безславно там, откъдето е дошъл. Нещо повече, великият владетел, който разполага с такива неограничени /според гърците/ човешки ресурси, по-късно безславно губи войната с трибалите и е убит от тях. 'У страха глаза велики' - от това се ръководят античните писатели, когато описват варварската мощ. А някои им пригласят. Както и да е - темата е за Персия и нейните възможности. Периферните варварски царства можем да ги разгледаме и в друга тема.
  11. Поздрави, Калине, добър пример даде с нашите Деканати /бях съвсем забравил демотивираните лелки, които работят там/. Ама нали знаеш - с напредване навремето човек забравя глупостите, които са му се случвали и помни хубавите неща. Та ситуациите, които описваш са много сходни с тези, в които съм попадал и аз. Но при нас имаме едно тежко социалистическо наследство и раздут бюрократичен апарат, съставен от некадърници и подмазвачи, които само гледат да те прекарат. Така че улесненията за студентите, които визираш че са факт на запад изобщо няма да ни огреят в близко бъдеще. Паразитният персонал също трябва да живее. И така е не само в Университетите, а и в повечето ни институции.
  12. Говорим за антични държавици, не за империи от съвременна гледна точка. Ама варвари или не - те трябва да ядат все нещо. А и се съмнявам Ситалк да е владял толкова гъсто населена територия, от която да събере толкова много войска /пак стои проблемът с логистиката. Все пак той не е Ксеркс.
  13. Рицарят си го кара на принципа - 'совершенство не требует изменений'
  14. Ник, благодаря за поредния пример за хиперболизация при гръцките автори. Излиза, че според Тукидит Ситалк почти е предизвикал Велико Преселение на народите, събирайки 150 000! боеспособно население от подвластните му територии /от които 50 000 конници, които кой знае колко бали слама трябва да мъкнат за добичетата си/. Ако оставим настрана изхранването и логистиката /Графа в момента си почива/, бих те запитал колко ще е хипотетичният брой на жителите на Одриското царство, което може да си позволи такъв брой войска? Май ще стигнем прословутия милион на Херодот
  15. Поздрави, Калине! Много хубава тема, по която съм мислел и аз навремето. Та да почна по ред: Какви са вашите впечатления от това, което вашата образователна институция ви предложи? Училището? Университета? -Тъй като всеки индивид е мерило за себе си, лично аз мога да кажа, че хванах последния 'влак' на качественото българско образование. Става дума за 90-те години в гимназиите: 32-ро, НПМГ и първото десетилетие на новия век /в Медицински Университет/. Под качественото образование разбирам - преподаватели, учебна програма, начин на полагане на изпититите /кандидат-гимназиални и кандидат-студентски/. Какво беше хубаво? Какво беше лошо? Имаше ли връзка специалнсотта с реалността? -Хубавото на нашата образователна система по принцип е големият обем теоритични знания, които ти дава. По подготовка ние надминаваме западните ни колеги в пъти /говоря разбира се за своята специалност - магистър фармацевт/. Лошото е, че практическата ни база доста куца. От многото теория, не остава време за реално приложение на знанията. Нищо чудно, че има разминаване между очакванията и реализацията след приключване на образованието. Излизаш с познания за едва ли не изследване и развитие във фармацевтичната индустрия, а се оказва, че не си наясно с елементарни законови разпоредби, които играят много по-важна част в живота ти. И точно тогава се усещаш, че едно 80% от получените ти знания са излишни на този етап. Да напомня R&D в България няма - генеричните компании са се ориентирали към много по-лесни начини на печалба, а и производствените мощности отдавна са ликвидирани - всичките субстанции се внасят от Индия или Китай. Демек място за творчество - йок. Всичко е канализирано и програмирано по вече утвърдени процедури. Ако можехте да промените или да добавите едно нещо, кое би било то? -На този етап поне за моята специалност реализациите са 4-ри: фармацевт в аптека /това съм го пробвал, не ми е интересно/, специалист във фармацевтично предприятие /също пробвано, но прекалено рутинна работа, а и заплащането не е чак толкова привлекателно/, медицински представител във фармацевтична компания /в момента го работя и го намирам за най-гъвкаво и атрактивно/: и като контакт със специалисти, и като заплащане, клинични изпитвания /може би след няколко години ще се захвана и с него - основно заради повечето пари, но пък минус е прекомерната бумащина и кесенето в офиса по цял ден/. Като цяло за разлика от западна Европа младите ни специалисти, излезли от Фармацевтичния Факултет не се занимават с научни разработки, а в по-голямата си част се захващат с рутинните направления, които изброих. Много малка част от тях остава във Университета да прави докторантура или пък да специализира в чужбина. Би трябвало у нас да се работи в тази посока, но няма инвестиции. Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си? -Не, получих качествено /че и евтино/ образование и достатъчно престижна професия, която на всичкото отгоре е и добре платена /за нашите ширини/. Какво всъщност трябва да включва едно образование и какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами? На запад, както казах, въпреки по-слабата теоритична подготовка, практиката им е доста развита. Бих казал подходите са доста по-творчески и разчупени. Материалната им база е на високо ниво, също възможностите за стажове, уоркшопове, дипломни и курсови работи дават на студента почва за креативност и доста голяма самостоятелност. Това ни липсва, но на този етап е неосъществимо поради финансови причини, известна преподавателска закостенялост и заложената негъвкава програма на обучение. За съжаление тези промени не могат да бъдат създадени за няколко семестъра, дори и за десетилетие.
  16. Според Г. Тончева началото на разпространение на релефите с Тракийски конник от тип А по класификацията на Г. Кацаров започва в началото на II в.пр.Хр. по левия бряг на Понт, като този най-ранен тип бил възприет от Мала Азия (Тончева 1963, 79; Брит- нова 1948, 53-56; Крьжин 1980,5). Perdrizet (1910, 28), следван от Дечев (1945,197-198) смятат, че Тракийският Херос е свързан с коня в областта между долните течения на Струма и Марица, където се локализират легендите за Резос и Диомед. Из Конникът в Предримска Тракия и Ахаменидската империя
  17. Иманяри вандалстваха в античния град Рациария Два дни след приключването на археологическите разкопки в района на античния град Рациария край видинското село Арчар, иманяри разкопаха обекта и изпочупиха намерената там керамика. Те са изровили с металотърсачи дълбоки и малки над 20-тина дупки. Това е станало в основата на почистената от археолозите антична сграда "Резиденцията на провинциалния управител" и в разкритата тази година съседна антична сграда - късноримска баня, съобщи БТА. Около двете сгради може да се видят стотици парчета начупена керамика. Иманярите са работили необезпокоявано на обекта, който е без охрана. Днес сутринта представители на Видинския регионален исторически музей, полицията и екипът от археолози са констатирали иманярските набези. Те първи са открили иманярските набези. Ръководителят на архелогическия екип д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт каза, че дори по време на разкопките на три пъти се наложило да викат полиция да гони иманяри, копаещи от другата страна на обекта в античен некропол. Кметът на село Арчар Емил Георгиев е разпоредил хора от временната заетост да дават дежурства и да охраняват денонощно антична Рациария. Областна администрация-Видин пък обяви, че от началото на следващата година е изготвила проект на стойност 24 000 лева, с който да се осигури постоянна охрана на археологическия обект. По програми за заетост от началото на 2014 година ще бъдат наети петима души за срок от една година, които да пазят територията на античния римски град. През последните 25 години античният град Рациария се разрушава и ограбва безнаказано и безогледно. Според 61-годишния Николай Любенов от Арчар през годините е имало случаи, когато античният град е бил разкопаван от 25 трактора и булдозер едновременно. Според археолозите ще бъдат необходими 10-15 години последователни научни проучвания за реставрацията, консервацията и социализирането на "Рациария" като историческа забележителност и привлекателен туристически център в региона. Те са категорични, че за да се случи това, е задължителна охраната на обекта. http://www.vidin-online.com/kriminalni-novini/imanyari-vandalstvaha-v-antichniya-grad-ratsiariya
  18. бе я стига глупости. Тук реклама на съмнителни сайтове не се толерира, дори и в този измислен раздел.
  19. по-скоро българите са изчакали остатъците от флотата да дебаркират и тогава са ги нападнали. Щото твърдението, че е възможно еднодръвки да атакуват /успешно/ дромон си е доста фантастично.
  20. болнавите амбиции на един религиозен фанатик
  21. редактнах го, за да се полюбуваш
  22. Я дайте някаква податка за това кой го е определил като гепид. За второто пък само форумни локуми виждам вече две-три години. И никакъв доказателствен материал. Така че наистина няма смисъл да се продължават коментарите в тази насока.
  23. Ахааа, явно не можеш да видиш неговите снимки. Разкайвам се много, пускам няколко снимки от Бяла:
  24. ето една много интересна новина: Ротор из ДНК совершил два оборота на глазах у своих создателей Группа японских ученых сконструировала наномотор, работающий за счет смены конформации молекулой ДНК — перехода двойной спирали из правозакрученной (B-форма) в левозакрученную (Z-форма). «Запуск» мотора осуществляется путем изменения концентрации ионов в растворе. Закрепив мотор в жесткой рамке, которая фиксирует его на подложке, не мешая при этом вращению ротора, ученые смогли при помощи атомной силовой микроскопии проследить за работой мотора в режиме реального времени. Они зафиксировали два оборота ротора, что соответствует одному B-Z-переходу. В последние годы ДНК стала популярным материалом для наномоделирования. При помощи техники ДНК-оригами (см. DNA origami) можно получать двумерные конструкции требуемой формы (см. статью создателя техники ДНК-оригами Пола Ротмунда Folding DNA to create nanoscale shapes and patterns // Nature. 2006. V. 440. P. 297–302), а недавно разработанная методика применения ДНК-кирпичиков, напоминающих детали конструктора LEGO, позволяет получать и объемные конструкции (см. заметку Наноструктуры из ДНК можно собирать по принципу конструктора «Лего», «Элементы», 04.12.2012). При этом возможности искусственно созданных конструкторов из ДНК не ограничиваются ролью пассивных строительных блоков: уже синтезированы молекулы ДНК, обладающие каталитическими функциями (см: S. Santoro, G. Joyce, 1997. A general purpose RNA-cleaving DNA enzyme), и даже созданы примитивные нанороботы на их основе (см.: Kyle Lund et al., 2010. Molecular Robots Guided by Prescriptive Landscapes). А недавно удалось получить функциональную структуру, аналогичную ионному каналу (см.:Немецкие биотехнологи создали из ДНК искусственные ионные каналы, «Элементы», 20.11.2012). Группа японских ученых из Токио и Киото использовала ДНК в качестве строительного материала для «корпуса» и подвижной части («ротора») мотора, а запасенная в конформации молекулы ДНК энергия расходовалась на работу мотора. ДНК представляет собой цепочку (полимер) из нуклеотидов, состоящих из остатка фосфорной кислоты, дезоксирибозы и азотистого основания. Азотистое основание может быть одного из четырех типов: аденин, гуанин, цитозин или тимин (их обозначают латинскими буквами A, G, С и T соответственно). Поскольку нуклеотиды отличаются между собой только азотистыми основаниями, для упрощенной записи используют только эти буквы, иногда с приставкой «d» перед буквой (dG, dC и т. п.), чтобы понятно было, что речь идет о ДНК, а не о РНК. Рис. 2. Формы ДНК (слева направо): A, B и Z. Рисунок с сайта ru.wikipedia.org В зависимости от условий среды и нуклеотидного состава молекулы двойная спираль ДНК может принимать ту или иную конформацию — одну из возможных пространственных форм, возникающих при изменении относительной ориентации отдельных частей молекулы в результате вращения атомов или групп атомов вокруг простых связей, изгиба связей и т. п. (рис. 2). B-форма ДНК представляет из себя правозакрученную спираль, аZ-форма — левозакрученную. Левозакрученная спираль с длинными витками может образовываться лишь из цепочек, имеющих формулу d(CG)n, то есть состоящих из регулярно чередующихся цитозин- и гуанинсодержащих нуклеотидов. В живых клетках подавляющее большинство молекул ДНК находится в B-форме. Потенциально способны переходить в Z-форму участки, содержащие только G и C. Такой переход может стимулироваться повышением содержания ионов в растворе или определенными белками, стабилизирующими Z-форму ДНК. При переходе молекулы из B- в Z-форму двойная спираль ДНК разворачивается, а затем заворачивается в другую сторону, превращаясь из правозакрученной в левозакрученную. Рис. 3. Модель ДНК-мотора и переход ДНК из В-формы (вверху) в Z-форму (внизу) и обратно. Белые шарики — азотистые основания, цветные шарики — сахарофосфатный остов (то есть те части нуклеотидов, которые прикрепляются друг к другу, образуя цепочку ДНК). Желтым цветом показана центральная часть ДНК, состоящая только из нуклеотидов C и G и способная переходить из B- в Z-форму и обратно. Красным — спираль ДНК, в середине которой имеется способный к вращению желтый участок. Синим — вторая спираль ДНК, зацепленная за красную спираль и придающая жесткость боковым частям конструкции. Зеленый и лиловый кружки — это молекулы-флюорофоры, по флюоресценции которых можно было определить, повернулась ли спираль. Видно, что при B-Z-переходе расстояние между флюорофорами увеличивается. Изображение из статьи Mao et al., 1999. A nanomechanical device based on the B–Z transition of DNA Идея использовать это вращательное движение для работы наномотора была реализована еще в 1999 году группой ученых из США (см.: Mao et al., 1999. A nanomechanical device based on the B–Z transition of DNA). Полученная тогда конструкция (рис. 3) состояла из двухспирального центрального участка из нуклеотидов C и G, способного менять конформацию, и жестких боковых групп, продолжающих нити центрального участка (они могли вращаться друг относительно друга при изменении конформации центральной частью). На боковых группах мотора закрепили две молекулы флюорофоров, с помощью которых методом FRET определяли, повернулись ли части мотора друг относительно друга (увеличилось ли расстояние между флюорофорами), то есть произошел ли B-Z-переход. Метод флюоресцентного, или фёрстеровского, резонансного переноса энергии (FRET) основан на том, что эффективность переноса энергии между двумя флюоресцирующими молекулами (флюорофорами) зависит от расстояния между ними: чем больше расстояние, тем меньше энергии переносится. Таким образом, измеряя флюоресценцию, можно определить малейшие изменения расстояния между микрообъектами. Однако тогда ученые смогли только убедиться, что поворот происходит. Про динамику процесса (сколько оборотов делают части ротора, в какую сторону они вращаются, сколько времени занимает один поворот) метод FRET ничего определенного сказать не мог. Ответить на эти вопросы помогли бы наблюдения в реальном времени. Но для таких миниатюрных объектов организовать их непросто. Даже при наличии микроскопа с подходящим разрешением, то есть на уровне, когда можно увидеть отдельные молекулярные структуры, бывает нелегко подготовить образец так, чтобы иметь возможность сфокусироваться на изучаемых микрообъектах. Достичь этого можно, закрепив объекты на подложке, но в случае наномоторов важно при этом не помешать их работе. Японским ученым удалось справиться с этими проблемами. Благодаря фиксации моторов в рамках из ДНК («корпусах»), которые прикреплялись к подложке, моторы уже не диффундировали в растворе, и на них можно было сфокусировать микроскоп. В то же время, рамка не мешала работе мотора, и за его работой получилось пронаблюдать. Рис. 4. Схема устройства ротора в рамке, а также микрофотографии собранных механизмов, полученные методом высокоскоростной атомной силовой микроскопии. Ротор (Rotor) состоит из способного менять конформацию фрагмента (на схеме обозначен лиловым) и «флажка» — выступающего участка, вращение которого можно увидеть на микрофотографиях. Контрольная статическая конструкция («статор», Stator) устроена так же, но не имеет участка, способного изменять конформацию. Размер фотографии — 130 × 130 нм. Рисунок из обсуждаемой статьи в Journal of American Chemical Society Сначала методом ДНК-оригами японские ученые собирали рамки (рис. 4). В каждой рамке они закрепляли способную к вращению конструкцию из ДНК (ротор), а также контрольную невращающуюся конструкцию такой же структуры, но со случайными нуклеотидами на месте цепочки из C и G (ее назвали «статор»). При изменении содержания ионов в растворе контрольная конструкция не должна была вращаться, поскольку в ней просто не было последовательности, способной переходить в Z-форму. Конструкцию ротора, созданную их американскими коллегами, они немного усовершенствовали: использовали метилированные нуклеотиды, d(5meCG)6, вместо обычных, причем метилированные C и G-нуклеотиды четко чередовались (то есть после каждого C обязательно шел G), что обеспечивало еще большую стабильность Z-формы и облегчало переход ДНК из B-формы в Z-форму. Для «запуска» мотора использовали повышение концентрации ионов Mg2+ (а не Na+, как авторы статьи 1999 года), поскольку ионы Mg2+ улучшают прикрепление рамки из ДНК-оригами к подложке. Чтобы легче было следить за поворотом ротора, авторы новой работы зацепили за ротор структуру из ДНК — «флажок», — по которому можно было следить за тем, насколько повернулся ротор. В начальном положении, когда концентрация солей в растворе невелика, флажок и на роторе, и на «статоре» (невращающемся контроле) смотрел вниз. На самом деле, флажок в контроле тоже иногда повернут в другую сторону, просто за счет случайного поворота конструкции вокруг своей оси. Так что единственное отличие флажка на статоре-контроле от флажка на роторе — это то, что положение флажка в контроле не меняется при изменении концентрации ионов Mg2+. Вне зависимости от концентрации ионов Mg2+, 70-75% флажков в контроле повернуты вниз. С ротором же ситуация совсем другая: при концентрации Mg2+ 5 миллимоль/л около 70% всех роторов имеет флажок, повернутый вниз, так же как в контроле, но если постепенно повышать концентрацию Mg2+, то процент флажков, повернутых вверх, будет увеличиваться. При концентрации 25 миллимоль/л Mg2+ всего лишь 30% роторов будет иметь флажки, повернутые вниз и около 70% — флажки, повернутые вверх (обратная ситуация по сравнению с контролем). Изображения получали методом высокоскоростной атомной силовой микроскопии. Этот метод позволяет получить картинки с разрешением порядка нескольких нанометров. Например, при таком разрешении хорошо виден флажок из ДНК длиной 15 нм и шириной 8 нм (1 нм = 10–9 м); для сравнения, диаметр средней клетки животного или растения имеет порядок 100 мкм (1 мкм = 10–6 м). «Высокоскоростная» микроскопия в данном случае означает, что один кадр можно было получить за пять секунд. Чтобы осуществлять съемку в таком режиме, авторы подобрали среднюю концентрацию солей Mg2+(10 миллимоль/л), при которой B-Z-переход происходит, но с небольшой скоростью, подходящей для доступного временного разрешения. Рис. 5. Изображения, полученные при помощи высокоскоростной атомной силовой микроскопии. Контрольная неподвижная конструкция («статор») располагается в нижней части рамки из ДНК, а ротор — в верхней части. Обратите внимание на движение флажков на роторе и на статоре во время съемки. Видно, что статор практически неподвижен, а ротор поворачивается. В промежуточных положениях поворота ротора флажок виден нечетко. Рисунок из обсуждаемой статьи в Journal of American Chemical Society В результате исследователи получили серию микрофотографий (рис. 5). Из них видно, что в начале съемки флажок на роторе был в положении «вниз», потом начал поворачиваться, достигнув верхнего положения (поворот на 180°) через 30 секунд, затем ротор совершил еще пол-оборота и оказался в положении «вниз» на 40-й секунде съемки. На 85-й секунде ротор уже опять был флажком вверх, а на 120-й — опять флажком вниз. То есть исследователям удалось проследить два поворота ротора, причем первый поворот происходил в два раза быстрее второго (40 и 80 секунд соответственно). Флажок на «статоре» на всём протяжении съемки был повернут вниз. Это соответствует теоретическому расчету, который предсказывает поворот на 128° на каждую пару нуклеотидов в изменяющей конформацию части. Поскольку в этой конструкции таких пар было 6, то можно было ожидать увидеть 2,1 поворота. Статор при изменении содержания солей оставался практически неподвижным, что также соответствовало ожиданиям исследователей. Авторам впервые удалось осуществить прямое наблюдение за работой искусственной наномашины и одновременно впервые увидеть B-Z-переход в молекуле ДНК в режиме реального времени. Эта работа также представляет собой хороший пример применения техники ДНК-оригами для получения структуры строго определенной формы — жесткой рамки, подходящей к размеру мотора и помогающей наблюдать за работой отдельных наноустройств. Развитие подобных подходов к визуализации событий молекулярных масштабов позволит сделать наномир немного ближе и понятнее. Источник: Arivazhagan Rajendran, Masayuki Endo, Kumi Hidaka, and Hiroshi Sugiyama. Direct and Real-Time Observation of Rotary Movement of a DNA Nanomechanical Device // Journal of American Chemical Society. 2013. V. 135 (3). P. 1117–1123. http://elementy.ru/news/431977

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.