Отиди на
Форум "Наука"

Last roman

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    17237
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    464

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman

  1. Бай Ганьо е класически събирателен образ на отрицателните балкански черти.
  2. А благодаря - това исках да видя. Внушителна бройка, само че да видим по-натам кой според Херодот спечелил цялата битка срещу несметните варварски пълчища: 61. Услышав это, афиняне со всем войском выступили на помощь. Однако уже по дороге на них напали выстроенные против них эллины из стана царя /демек тиванци/. Афиняне не могли помочь спартанцам, так как им самим пришлось выдерживать натиск противника. Так-то лакедемоняне и тегейцы остались одни и приготовились к битве с Мардонием и его войском. Вместе с легковооруженными воинами лакедемоняне насчитывали 50 000 человек /според Херодот 35 000 илота и 10000 лакедемонци, от тях 5 000 спартанци/, а тегейцы 3000 (они вовсе не хотели отделяться от лакедемонян). Лакедемоняне стали тогда приносить жертвы, однако счастливые жертвы не выпадали, и за это время успело пасть много воинов и еще больше было ранено. Персы, сомкнув свои плетеные щиты, беспрерывно осыпали эллинов градом стрел. Спартанцы попали в тяжелое положение, а жертвы все выпадали неблагоприятные. Тогда Павсаний обратил взоры на святилище Геры у Платей и стал взывать к богине, умоляя ее не обмануть упований спартанцев. 62. В то время как он еще так молился богине, тегейцы первыми поднялись и двинулись на варваров. Сразу же после молитвы Павсания жертвы для лакедемонян выпали благоприятные. Тогда и лакедемоняне наконец также пошли на персов. Персы же перестали пускать стрелы и выступили навстречу. Сначала схватка завязалась около укрепления из плетеных щитов. Когда же укрепление пало, начался долгий и жаркий бой у самого святилища Деметры, пока дело не дошло до рукопашной. Ибо варвары хватались за длинные копья [гоплитов] и ломали их. Персы не уступали эллинам в отваге и телесной силе; у них не было только тяжелого вооружения и к тому же еще боевой опытности. Не могли они сравниться с противником также и боевым искусством. Персы устремлялись на спартанцев по одному или собирались кучей по 10 человек и больше и погибали. 63. В том месте, где стоял сам Мардоний, который сражался на белом коне во главе отряда из 1000 самых храбрых воинов, персы сильнее всего теснили лакедемонян. Пока Мардоний оставался в живых, персы стойко держались и, храбро защищаясь, умертвили много спартанцев. Когда же Мардоний пал и был перебит [весь] отборный отряд его телохранителей, самых отважных воинов, тогда-то остальные персы повернули назад и бежали с поля битвы от лакедемонян. Потерпели же персы поражение главным образом потому, что у них не было тяжелого вооружения и они должны были сражаться легковооруженными против гоплитов. Те такива истории - 50 000 гърци унищожават 300 000 перси. Какво правят според Херодот останалите: 69. Итак, победители преследовали и убивали воинов Ксеркса. Между тем, как только началось бегство персов, весть о битве и о победе Павсания пришла к остальным эллинам, которые стояли у святилища Геры и не участвовали в битве. Тогда эллины в полном беспорядке устремились к святилищу Деметры, причем коринфяне и их соседи – по склонам [Киферона] и холмам дорогой, идущей прямо вверх, мегарцы же, флиунтцы и их соседи – через равнину по самой гладкой дороге. Когда же мегарцы и флиунтцы приблизились к неприятелю, на них бросились фиванские всадники, издали завидев спешащих в беспорядке врагов. Всадники во главе с Асоподором, сыном Тимандра, стремительно ударили по врагу и уложили на месте не менее 600 человек, остальных же преследовали и оттеснили на Киферон. Так они бесславно погибли. А загубите на победилите спартанци, тегейци и атиняни са смехотворни: Лакедемонян же из Спарты пало в этой битве всего 91 человек, тегейцев 16, а афинян 52.
  3. Ресавски, да не би да искаш да кажеш, че победата при Платея е спечелена с участието на 50 000 илота, 1000 спартанеца, 4000 тегееца и 40 000 атиняни по кръчмарски Херодотови сметки/? Щото последният никъде не споменава илоти.
  4. да, нещо много се съмнявам, че спартанците ще въоръжат илотите, които при първа възможност ще ги изколят. Всъщност за илотите разгромът на Спарта от Персия е повече от желан, тъй като ще ги избави от омразното иго.
  5. Той Херодот пише, че са участвали само три града /както казах/: Атина и Спарта и Тегея. Ако гърците са 100 000, логично според Херодот половината от тях да са спартанци. Разбира се подобна цифра е доста преекспонирана като знаем особеностите на спартанския полис.
  6. абе и аз си мислех за този модел на израждане на псевдонаучни писания, дето хващат дикиш пред скучаещи домакини и отегчени държавни служители.
  7. в сравнение с Персеполис и Вавилон са направо селца. Освен това не забравяй и паралелната битка при Микале, където Атина участва с войска и флота. Та надали са и 50 000 гърците.
  8. така е - хипотеза може би е по-точното определение.
  9. А защо изобщо сравняваме Наполеон с Ксеркс? Наполеон страдал ли е от ежегодни нашествия на скитски племена? Много завишена цифра. Херодот описва, че в битката са вземали участие атиняните, спартанците и тегейците /което не е вярно, но помисли сам, могат ли три малки града да изкарат 100 000 боеспособно население?/. Също така завишена е и бройката на персите - 350-те хиляди на Мардоний са пак негова фантазия, не повече. Именно - войната реално погледнато приключва с битката при Евримедон, когато гърците успяват този път да бият персите на 'тяхна земя' и да освободят йонийските полиси от зависимостта им. Та тогава 200 гръцки триери изненадват и унищожават изтеглената на суша персийска флота, а след това разбиват и сухопътната армия. Малко разсъждения за и състава и структурата на персийската армия. Определено това не било хаотично сборище от полуобучени тълпи, а е имало както професионални войници, така и опълчение. http://on-infantry.narod.ru/do-ne/perst.htm Сами си правете извода дали е възможно да изкараш в кратки срокове един милон обучени войници на полето.
  10. То е хубаво да извадиш 'всичко налично' срещу Елада, ама кой ще ти пази границите със скитите и масагетите - далеч по-опасен противник от елините?
  11. Как динозаврите се научили да летят: https://www.mcgill.ca/newsroom/node/19146
  12. Ей такава новина за 4D черна дупка изрових: http://www.nature.com/news/did-a-hyper-black-hole-spawn-the-universe-1.13743
  13. Е как за какво - за да може Херодот да напише как малка Елада победила многомилионна персийска армия
  14. Страшна работа, значи!
  15. Завъртането на слънчевата ни система отколо центъра на Галактиката става за близо 200 000 000 години. Останалото са бла-бла свободни съчинения за мир, равенство, любофф, вибрации и пр. констипации. С'а като дойде Третата световна война ще видиш до какъв Град на светлината ще се изпари човечеството. П.С. това, че се въртиме около Плеядите показва тотално непознаване на Астрономията. Ама е редно да посочиш и източника, откъдето си копнал този пореден бисер.
  16. голем си анкетьор.
  17. Созопол пък изобщо не може да се оплаче откъм липса на финансиране. Все пак Божо е оттам.
  18. Би ми било интересно някой да сметне, ако провизиите на едномилионната армия се осигуряват само по море, каква ли ще е бройката курсиращи триреми и транспорти от Мала Азия и обратно всеки ден. Щото чини ми се пак тук ще се получи фантастична цифра. Иначе не виждам доказателства, че персийската армия е измряла от глад /нямаме нито находки на масови гробове, нито пък упоменания за това/, а по-голямата й част просто се е изтеглила с Ксеркс по понтонните мостове през Хелеспонта /по които ставало и основното снабдяване с провизии/. И то са се оттеглили, защото явно са считали кампанията за приключила. Мардоний останал с част от войската да допокорява гръцките полиси /след като Атина била превзета и опожарена/. Доказателство за това, че персите не са гладували особено е и фактът, че след пленяването на шатрата на Мардоний, изобилстваща от злато и хранителни припаси, гърците се учудили защо /и за какво/ толкова богати хора са тръгнали да ги покоряват /подобно е учудването и на британския вожд Карактак, когато го пленили и отвели в Рим/. А и флотата на персите не е тотално унищожена при Саламин /не знам Галахад откъде го измисли това/. Както казах - след битката при Платея /демек на следващата година/ имаме и ново поражение на персите в Мала Азия край нос Микале /според самия Херодот противникът там имал 300 триери/. Демек явно още кораби на персийския цар му са се намирали. И то след като отпратил финикийската флота, която не показала особен ентусизъм в битката при Саламин. Ама който чел - чел. Пък и в заключение мога да кажа, че и самият Херодот си признава - "моят дълг е да предам всичко, което разказват, но разбира се не съм задължен да вярвам на всичко". Като се има предвид патологичната склонност към преувеличения, фантазии и лъжи у южните народи, нищо чудно че съвременната историография не гледа на произведението му като на особено достоверен источник.
  19. Станимир Димитров: Българската, гръцката и турската иманярска мафия разораха земите и изнесоха антиките зад граница! Ексначалникът на полицията в Ивайловград Иван Мамирев е бил крило над иманярската мафия и това лъсна, когато го уволниха от поста Преди известно време жителите на Ивайловград скочиха яростно против удостояването на Божидар Димитров за почетен гражданин. Решението беше на общинския парламент, а аргументите бяха, че именитият историк и ексминистър има голям принос за разкриването и опазването на древната история на този край. Днес обаче в Ивайловград се надига друга вълна – в защита на Димитров. Местните жители разчитат на помощта му, за да могат да опазят онова, което все още е останало от древната история на този южен град. Защото земята около опустелите села е направо изтърбушена от среднощните набези на глутниците иманяри. А те стават все повече и повече, категоричен е ивайловградчанинът Станимир Димитров. - Казвате, че в момента Божидар Димитров ви е много необходим. Защо? - Защото атакува не само българската иманярска мафия, а и турската и гръцката. Преди два дни тук дойде турчин, който носеше някаква карта и по нея търсеше алтъните на дядо си. И този турчин не е единствен! Идват и други и питат и разпитват за стари чешми - къде са били, има ли нещо останало от тях. Явно търсят гърнета с алтъни, заровени около някогашните чешми. - С какво може да ви помогне Божидар Димитров? - Само той може да погне тази глутница от иманяри, защото знае как да го направи. - Но доскоро във вашия град вървеше слухът, че именно Божидар Димитров е начело на местните малджии? - Според мен самите иманяри пускат този слух, но това не е вярно. Говорят още, че лично той е ограбил могилата край село Свирачи, но тя беше ограбена преди Божидар Димитров да се появи в нашия край! И аз знам кой точно я ограби! - Кой? - Това са хора от Гранична полиция, които имат връзка с гръцката иманярска мафия. Единият се казва Никола Николов и е бивш шеф на Гранична полиция, а другият е Кирилов, който в момента има офис в Солун. За двамата копаеха други хора, които вече не са между живите и загинаха при твърде странни обстоятелства. Явно са знаели неща, които е трябвало да бъдат погребани заедно с тях... - Кои са тези хора? - Единият се казваше Ангел Демерджиев и доста време копаеше за иманярите. Претрепаха го хората на прочутия хасковски мафиот Валентин Подмолов-Подмола, който също отдавна гние в гроба. Другият е Здравко Палаузов, който пък изгоря при неизяснени обстоятелства в Димитровград. Така че тайните са погребани… - А сега какво става в землището на Ивайловград? - Където и да погледнете, ще видите, че иманярите са ровили за антики! Направо са разорани землищата край селата Костилково, Железари, Горно Луково, има гробници, които са напълно ограбени и унищожени. - Къде е управата на града - не вижда ли тези зулуми? - Виждал съм тези хора да копаят, без да се страхуват от никого и от нищо. По едно време всеки ден ходех в полицията да им казвам какво става, къде точно се копае в момента, но никой не ми обърна внимание Толкова ценни антики се изнесоха от нашия край, богатство за милиони! Наскоро разбрах, че шефът на полицията в Ивайловград Иван Мамирев е бил крило над иманярската мафия и това лъсна, когато го уволниха от поста. А аз съм му подсказвал къде какво може да се намери. И той се е възползвал от моите сведения, за да може да изпраща на точното място тези, които копаят... Дето има една дума, бил съм в устата на вълка… Сега разбирам защо когато се разкопаваше могилата край село Свирачи, изведнъж беше освободена цялата охрана. Много просто – за да могат да се изнесат антиките и да се продадат в Гърция. После пуснаха слуха, че Божидар Димитров ги бил изнесъл. С две думи - крадецът вика: “Дръжте крадеца!”… Лошото е, че в момента иманярите пак ги тресе голяма треска. Търсят гърнета с алтъни. Вече ви казах - из нашия край свободно се разхождат хора от съседната Турция с карти в ръцете, които търсят отбелязани с кръстчета местности. Голяма част от тези търсачи са приятели на служители от Гранична полиция. Още повече че границата е отворена, макар че те отдавна преминават и през т.нар. зелена граница. - И пак стигаме до Божидар Димитров - какво може той да направи, за да спре това ограбване на ценни антики? - В негово лице виждаме държавата, която трябва да си влезе в ролята, за да спре изтичането през граница на това ценно наследство. Наскоро на Калотина бяха задържани статуетки, взети от прословутата вила Армира. Лично аз съм откривал икона от старата тукашна църква в един антиквариат в Солун. Наскоро в Ивайловград имаше международен фестивал на кулинарното изкуство и много турци го използваха, за да се включат в търсенето на останки от стари чешми. Говорих с някои от тях и те ми казаха, че дедите им навремето, когато са бягали, са заравяли край такива чешми цели делви с алтъни. Та тези делви търсят… Може и да ги намерят - кой знае… http://www.blitz.bg/news/article/223097
  20. хайде да не го избивате на политиканстване на дребно.
  21. Разнообразна екосистема под ледовете на Антарктида От момента, в който са се появили първите описания на антарктическите езера под ледовете, учените се интересуват от формите на живот, които биха могли да съществуват в тези уникални и слабо изучени среди. Необичайното съчетание на селекционния натиск и изолацията от останалата биосфера е могло да доведе до необичайна адаптация и невиждани особености на физиологията. Освен това има шанс да се открият реликтови популации, които необратимо са изчезнали на други места. И ето, накрая са публикувани първите резултати от микробиологичния анализ на образците, получени от отлагания на такова езеро. Получаването на проби от езеро под ледовете и до днес е изключително трудна задача, затова учените от Британската антарктическа служба, както и университетите на Нортъмбрия и Единбург (Великобритания) избрали езерото Ходжсън на Антарктическия полуостров, разположено на края на топящ се ледник, съобщава British Antarctic Survey (BAS). В края на последния ледников период то било покрито с над 400 метра лед, а днес са останали само 3-4. Езерото не е голямо, 1,5 х 1,5 км, а дълбочината му достига 93 метра. Учените подчертават, че са очаквали всичко, но обемът на биомасата и нейното разнообразие определено ги учудили. Микроорганизмите се оказали характерни за различни местообитания, тоест не може да се каже, че те са строго полярни, нискотемпературни, пресноводни или морски. 23,8% били актиномицети, 21,6% - протеобактерии, 11,6% - хлорофлекси. Останалите 23% са неизвесни на науката. Очевидно това е разнообразна екосистема с огромен потенциал. Съобщава се също, че около 1% от бактериите може да се отгледат и изучат в лабораторни условия във всички подробности. От това следва, че ни чакат вълнуващи открития на най-неочаквани начини за оцеляване в толкова екстремни условия в присъствието на кислород и при неговото отсъствие. Мнозина от нас точно в този момент си мислят за други планети и спътници. И правилно. Изучаването на формите, които са приели живота в Антарктида, едва започва. Опитът на британците да се доберат до подледното езеро Елсуърт завърши с неуспех. Американската експедиция, постарала се да открие нещо интересно на края на друг топящ се ледник, засега не се е отчела с резултати в рецензираните издания (макар че успя да вдигне малко врява). Руските специалисти, анализиращи пробите от лед близо до повърхността на Восток, вече разказаха за открити признаци на живот, но някои чужди експерти се усъмниха в чистотата на експеримента. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2294211
  22. Учени откриха доказателства за извънземен живот в земната атмосфера Микроскопични организми живеят на височина до 26 км Учени от университетите на Шефилд и Бъкингам твърдят, че имат доказателства за микроскопични организми, които живеят на височина до 26 км в атмосферата между британските градове Честър и Уейкфилд, съобщи в. "Дейли телеграф". Със специален балон учените взеха проби от стратосферата при неотдавнашния метеорен поток Персеиди. Те откриха в тях фрагменти от едноклетъчни водорасли, наречени диатоми или кремъчни водорасли. Според учените това може да са първите доказателства за това как животът е пристигнал на Земята от Космоса, вероятно носен от метеорити. Учените смятат, че няма как откритите проби от микроорганизми да са се издигнали от повърхността до стратосферата (втория слой на атмосферата), който е на 50 км над Земята. Спазени са стриктни тестове, за да се избегне всякакъв риск от заразяване, уточняват изследователите. Ръководителят на научния екип, професор Милтън Уейнрайт, заявява пред английската телевизия: „Хората ще предположат, че тези биологични частици са издигнали до стратосферата от Земята, но общоприето е да се смята, че организми с такава големина не могат да се издигнат на височина от порядъка на 27 км". „Единственото познато изключение е мощно вулканично изригване, което не се е случвало в последните три години от взимане на проби", допълва професорът. „Можем само да заключим, че тези биологични организми идват от Космоса", казва още професор Уейнрайт. „Нашето мнение е, че животът продължава да идва на Земята от Космоса, той не е ограничен до тази планета и почти със сигурност не е започнал тук", казва още професорът. Много други учени обаче са убедени, че те се издигат там, носени от бурите и други естествени процеси. Височина от 26 км за подобно издигане обаче е твърде голяма. http://www.dnes.bg/mish-mash/2013/09/20/ucheni-otkriha-dokazatelstva-za-izvynzemen-jivot-v-zemnata-atmosfera.200053 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2311140
  23. не бих се учудил, ако гигантската бройка се дължи на погрешно тълкуване, както дадох примера по-горе с числеността на Атика.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.