Last roman

И тъй стигаме до описанието на Херодот за числеността на персийската армия със спорната бройка: ὅσον μέν νυν ἕκαστοι παρεῖχον πλῆθος ἐς ἀριθμόν, οὐκ ἔχω εἰπεῖν τὸ ἀτρεκές· οὐ γὰρ λέγεται πρὸς οὐδαμῶν ἀνθρώπων· σύμπαντος δὲ τοῦ στρατοῦ τοῦ πεζοῦ τὸ πλῆθος ἐφάνη ἑβδομήκοντα καὶ ἑκατὸν μυριάδες. Ингилизкия вариант е такъв: Now of the number which each separate nation supplied I am not able to give certain information, for this is not reported by any persons; but of the whole land-army taken together the number proved to be one hundred and seventy myriads. http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7060.htm

Ами сходна аналогия има при Рим и германските племена - след провала на Вар през 9 г., явния неуспех на скъпоструващата наказателна кампания на Германик през 15-16 г., римляните се оттеглят от Германия и 'поддържат огъня' чрез дипломацията - създаване на буферни васални територии, насъскване на племената едно срещу друго - и на рейнската граница настъпил мир...

Именно - елините хем действат на принципа - 'у страха глаза велики', хем и се изкарват едва ли не обетована земя, към която всички варвари се стремят. Разбира се голямо събитие е шахиншаха да оглави поход срещу теб, но това е била редовна практика на персийските царе - да вдъхват престиж у войските си, а и да следят да не се появи някой претендент за престола. Иначе да - ако персите бяха действали по-адекватно /с дипломация и пари/ - например с малко злато да насъскат Спарта срещу Атина, нещата щяха да приключат преди да са започнали. Ами мотивация, брат. Спартанците са бедни, злобни и нахъсани, атиняните са ояли се мързеливи използвачи. Но Спарта има и съюзници, които също мразят най-богатите. Пък и строят флота и побеждават морския полис /нещо което по-късно Рим прави с Картаген/.

Да, бай Радев е голям атинофил. И яко мразеше Сула, задето поизтрормозил хубавия град - наричаше го 'чудовището Сула'. Иначе с робите из Атика може и да се събере такава бройка /но това като общо население, не само гражданско/. Та проблема на едномилионната армия е първо липса на цел. Демек ако Ксеркс беше решил да завладее Индия, богата на материални ресурси - бих го разбрал. Да вади такъв голям нож на периферно късче земя като Гърция - просто нямало смисъл. При това Ксеркс не е малоумен разглезен султан, който по моментна прищявка решава да мести ей така милиони. Второ - финансирането: набор и обучение на такава грамадна армия, заплати, храна, лекуващ персонал и пр. Трето - събиране и придвижване на такова количество хора - да, в Персия си има царски път, ама като се разтегли колонапа по него, ще е доста трудно армията въобще да стигне до Мала Азия. Да допуснем, обаче, армията е стигнала до Сарди- къде ще се натъпчат тоя милион човека /плюс обоза/ очаквайки да бъдат прехвърлени в Европа. Ми то за тях трябва да се изгради град с капацитета на Рим. Продължава да стои въпросът с изхранването и лечението на толкова много хора, струпани на едно място /ако няма адекватна санитация, избухването на епидемии е въпрос на време/. Четвърто - Логистиката, придвижването и изхранването на чужда територия. Такава армия просто няма да има време адекватно да реагира на 'партизанската война', организирана от тракийските племена, през чиито земи минава. Освен това всички сме наясно, че голяма армия се събира, за да се завладее голяма територия, каквато Гърция не е. Както е протекъл походът - това по-скоро е била наказателна, а не завоевателна акция, която Ксеркс предприел, за да отмъсти за поражението на баща си, а и за да накаже елините, които бунтували малоазиатските си сънародници.

Сталин = Ксеркс!

Е, Глишев, ти пък отде ги извади тея 200 000 души в Атина. Тука има едни по-умерени сметки. Хем и линк бях дал: http://www.sno.pro1.ru/lib/dovatur_rabstvo_v_attike/3.htm Между осенью 431 и осенью 424 г. Афины понесли большие потери в численности граждан. Поэтому, считает Белох, если в 424 г. свободного мужского населения было в Аттике 30— 35 тыс., то для 431 г. можно принять 40—47 тыс. (исходя из расчета; что эпидемия унесла 1/4 не только гоплитов и всадников, но и граждан низшего слоя). Общую сумму свободного населения для 431 г. Белох определяет в 120—140 тыс. душ. Число граждан гоплитского ценза было (согласно вышеприведенным данным) 15—16 тыс., а число метэков того же ценза — 4 тыс. На долю фетов и бедных метэков остается 20—28 тыс. Принимая среднее число — 24 тыс., а отношение между гражданами и метэками 4:1, получаем для фетов 19—20 тыс., общее число граждан 35 тыс. при 9 тыс. метэков. Эти числа, если они и не могут претендовать на абсолютную точность, все же приближаются к истине. Нещо любопитно, на което също се обръща внимание и явно се явява като честа грешка, когато говорим за числа: Белох добавляет еще количество граждан, находившихся в клерухиях, — по его расчету 10 тыс. человек; получается около 45 тыс. Только после этого Белох обращается к рабам. Начинает он с разбора показания Афинея (VI, 272 В, D), будто перепись Деметрия Фалерского обнаружила в Афинах 400 тыс. рабов. Здесь же сообщение о 470 тыс. рабов на Эгине, 460 тыс. в Коринфе.... Тем не менее фактом остается наличие огромных чисел у Афинея. Белох обращает внимание на то, что название всех трех чисел начинаются с М, т. е. с буквы, обозначающей числительное 40. Та же буква обозначает и 10 тыс. (μυριάς). Это обстоятельство было причиной неправильного прочтения числительных: 60 тыс. было прочтено как 460 тыс., а 70 тыс. — как 470 тыс. Несколько иначе, чем с этими данными для Коринфа и Эгины, обстоит дело с данными для Афин. По мнению Белоха, Афиней (а скорее, не известный нам его непосредственный источник) нашел у Ктесикла только цифровое обозначение М, т. е. 10 тыс., самое число мириад стерлось. Вслед за Юмом Белох полагает, что Ктесикл написал τετρακισμύριοι, т. е. 40 тыс., а у Афинея из этого получилось τετταράκοντα μυριάδες, т. е. 400 тыс. Белох считает 40 тыс. рабов в Афинах Деметрия Фалерского вполне приемлемым числом. Всего получается 100 тыс. рабского населения в Афинах того времени, так как процент взрослых мужчин должен был быть среди рабов выше, чем среди гражданского населения.

Ти атеисте как може да не вярваш на боговдъхновените писания в Стария Завет?

Мирише ми на Джурасик Парк: Пера от динозавър са открити в късче кехлибар http://anthropologyreviews.com/?p=807

браво! Одобрявам!

може обаче да сa виждали цивилизован негър, който да е въртял търговийка с тях

може - след загубата през Втората Пуническа война Картаген плаща репарации, разуска флотата си, не може да води война без одобрението на Рим, демек седи беззащитен и чака нумидийците да го опоскат. Същата ситуация е и при нас след Балканската и Междусъюзническата война. Затова с голяма радост се включваме в ПСВ.

Брей, не знаех, че във форума имаме простолюдие /което от куртоазия се самонабеждава за интелигенция/, която не вижда проблем с изхранването на едномилионната армия на Ксеркс. Както и да е, не размивайте темата кой е по-най-просто/интелигентен, ами смятайте. И си правете логическите изводи. Подсказка - братята римляни, които владеят територия по-голяма от Ахеменидска Персия, населявана от 50-60 милиона души поддържат армия от 300 000. При Диоклециан бройката е увеличена до 600 000, но според мен това основно на книга, за да могат бюрократите си да крадат на воля от средствата за армията. Та голямата бройка армия е просто разорителна за бюджета. Едва ли персите са били по-тъпи от римляните, и са решили да си сринат финансовата система, събирайки гигантска армия, при това за поход срещу малки разпокъсани градчета, населяващи една почти полупустинна област /т. е. без надежда да бъдат облагодетелствани с плячка и природни ресурси, еквивалентни на направените разходи/. Разбирам че е трудно да разубедя някои хора да не вярват в легенди, ама какво да се прави - животът е жесток.

Жените обичат бижута, пък ние обичаме да подаряваме бижута. Така че и двете страни извличат удоволствие от този процес.

лошият мир е по-страшен от войната, e казал Тацит едно време.

И в Рим / респ. "Византия" е така. За пример мога да дам злощастната кампания на император Деций срещу готите от 250 - 251 г. И до днес археолозите /а и иманярите/ намират в околностите на Разград новоотсечените монети, които трябвало да изхарчат войниците му след евентуалната победа над готите.

Това е наистина доста щура легенда, ама братята гърци обичат да вмъкват пикантности в повествованието до такава степен, че накрая то на нищо не заприличва. Та значи царят на най-голямата империя в света е дал заповед да се събере някаква войска и никой от военачалниците му не знае колко точно народ се е събрал /демек няма понятие как тези хора ще бъдат разпределени, хранени и транспортирани/ и ей така на Хелеспонта им щукнало, щото сигурно нямат писари и броячи, да ги натъпчат в кошарата и така да сметнат колко са се домъкнали на забавлението. Айде, тази приказка може да хване дикиш пред полуграмотни слушатели през античността и средновековието, ама да изкарваме персите безмозъчни твари /особено след като знаем какви пътища строят, за да поддържат империята си функционираща, каква администрация и отчетност имат, за военните им традиции, унаследени от Асирия и Вавилон/ - I'm sorry, не върви.

Ами проблемът на полисите е, че там армията е опълчение от граждани. Атиняните при Перикъл /демек в периода на най-голямо благополучие след близо век и половина/ имат 13 000 хоплита, 16 000 гарнизон, 1000 конника, 1300 стрелци и още 3000 метеки /неграждани/ на служба. http://www.sno.pro1.ru/lib/dovatur_rabstvo_v_attike/3.htm Плутарх жителите на Спарта наброявали 15-16 000 човека. Това обаче са освен гражданите и безправните такива - метеки, както и роби, също жени, деца, старци. Другите полиси разполагали с далеч по-скромни сили. Ето какво изкарали те при Термопилите /макар че тук естествено не става дума за цели армии, събрани с последни напъни, а за отряди/: Спартанци и периеки 1300 Мантинейци 500 Тегейци 500 Орхоменци 1120 Коринтяни 400 Микенци 80 Теспийци 700 Тиванци 400 Фокейци 1000 Според проф. Ливио Стечини /в по-горното мнение съм дал линк/: Как можем да стигнем до по-точен, по-реалистичен брой? Да приемем, че гърците постоянно "умножавали по 10" персийската "х_и_л_и_а_д_a" (бел. прев.: оттам произлиза хиляда), която е военна единица от 1000 човека, като са я представяли за "мириада", единица от 10 000 (човека); следователно трябва да се раздели броя на персийските войски на десет. Това би дало за броя на нападателите пехотинци сто и седемдесет хиляди човека. Но дори и това е прекалено голямо число за армия като се имат в предвид неизбежните логистични проблеми, доставки на провизии и командване . Други решения трябва да се търсят. Ориенталските военни архиви са били изцяло фалшифицирани, що се отнася до брой на войските; доказателство за това е, че Херодот прави извадки за числеността на персийската армия от персийски официални надписи за походите срещу скитите, където е указана невероятната численост от 700 хиляди воини. “ http://www.iranchamber.com/history/articles/persian_wars5.php

по-скоро 300-те или са останали да прикриват оттеглянето на основната армия /героичният вариант/, или не са успяли да се измъкнат от капана /трагичният вариант/. Иначе Херодот си е патологичен преувеличител, но пък затова и темата е в алтернативката, тъй като тук на воля можем да дискутираме какво би станало, ако персите бяха нахлули с милион войници в Елада.

За да не размивам великата тема за Ахелойската битка с неудобни примери колко ненадеждни са античните и средновековните източници, в които често бройката на враговете е преувеличена, а загубите на 'добрите' са занижени /похват почнал още от 'бащата на лъжата' - Херодот и продължаващ през римските/ромейските историографи та чак до днес/, пускам точно в този раздел дискусия относно това колко е била адекватната бройка на персийската армия /че ми писна да чета смешки за ВВ2, честно/. Повод е това едно странно мнение на Галахад, който както винаги приема източниците безкритично, забравейки, че те са писани от живи и пристрастни хора, а не от сметачни машини; За персийската армия съмненията за бройката са плод на голямо невежество. Цифрата изглежда голяма, но за замисъла изобщо не е, а е колкото да покрие началния етап. Но който иска (пък и има багаж да може) да поразсъждава за персийския поход нека се замисли защо след като Леонид е убит заедно с 300 спартанци (в един момент от съществуването на Спарта броя на спартанците е бил 1500, тъй че смятайте каква е загубата), а Атина е опожарена и населението й е изтикано на остров - та защо похода се превръща в катастрофа за персите само заради загубата на едно морско сражение? Нещата са си навързани и когато някой невежа скъса една брънка, то пада цялата верига. За тези, които са наясно с похода на персите няма нищо смущаващо в посочената бройка. Та да почнем по ред на нещата /логически, а с разрастването на темата ще я допълваме и статистически/: Набор и обучение: пред един евентуален Ксеркс, който е решил да накаже малка Елада и иска да събере /поради каприз/ 'едномилионна' персийска армия /демек да извади на умряло куче нож/ стои въпросът откъде да намери хора. Вярно - Персия е голяма, съюзници и васали - колко щеш. Но армията трябва да е съставена от що годе боеспособно население. Разбира се боеспособно означава дееспособно - т. е. селяни, занаятчии, търговци /които да осигуряват първите/, военни съветници и пр. Хипотетичното откъсване на такъв голям брой население за продължителна кампания ще доведе до липса на работна ръка в Персийската империя. Тя не е Китай /макар че и Китай в тези времена не може да се напъне да изкара такава армия/. А липсата на работна ръка ще доведе до глад /няма кой да обработва земята/, застой в търговията - оттам народно недоволство, поява на някой сатрап конкурент на Великия цар и гражданска война /с евентуално разпадане на империята/. Отделен е въпросът с какви ресурси хванатите от полето селяци ще бъдат екипирани, кой ще ги обучава, кой ще ги изхранва по време на това обучение. Професионален войник не се става за два-три месеца тренировка, още повече ако след завършването си оставен по гол гъз /демек без въоръжение/. Обозът е вторият значим проблем пред всеки поклонник на фантастичните цифри - само намирането на храна за да изхрани тази камара народ е непосилно постижение. Графа е добър в сметките и ако му се занимава може да поизчисли колко тона припаси са необходими само за един ден ма едномилионна армия. Без храна - няма армия: или ще измре, или ще се разбунтува. Ако храната бъде извозвана по море откъде толкова кораби с екипажи, които също трябва да бъдат хранени и т. н. А обозът в източните армии също не е шега работа. Това не е римската армия, където обозът е редуциран за сметка на факта, че всеки войник сам си мъкне багажа и провизиите. Източните армии имат обоз който е поне половина от армията, че и повече. А и тези хора също трябва да бъдат хранени. А също и лекувани. Колко лекаря /примерно/ ще трябва да се вербуват? Това не е електронна игра, че да си правиш гигантски армии с всички екстри ей така от нищото. Според Херодот бройката на армията с обоза е около 3 500 000. Човекът с право трябва да бъде наречен първият фантаст. Организацията - една армия без командване е нищо повече от тълпа. Китайците резонно казват, че командването на много хора е същото като да командваш малко - всичко е въпрос на организация. Кой ще отговаря за командването на тази едномилионна армия плюс двумилионния обоз, която ще се проточи на повече от стотина километра, как съгласувано ще действа тя? Представете си един милион души на път. Всеки си има свои грижи, проблемчета. Да приемем, че гръбнакът на персийската армия е съставен от 100 000 командващи, всеки от които трябва да надзирава какво правят 100-те поверени му новобранци. Как ще си взаимодействат вътре в частите, а и между тях, как ще координират придвижването, нападението, отбраната, събирането на фураж /пак напомням, че не говорим за римляни, а за перси/? Това означава поне още толкова адютанти, писарчета, помощници и пр. персонал. Сложната и тромава организация означава чисто и просто хаос и тази армия просто не би могла да стигне до Хелеспонта, камо ли до Елада. Просто щеше да се разпадне от само себе си. Тук мога да вмъкна пример с далеч по организираната римска армия, която при завладяването на Дакия е разделена на три части - с оглед на по-добра координация и командване. За числеността й източниците а и съвременните анализатори си противоречат, но след като знаем че в нея са участвали около 15 легиона /част от тях били разбира се с непълен състав - т. нар. вексилации/ и още поне толкова помощни войски - бройката е около 150 000. Та братята римляни - майстори на дисциплината и логистиката делят една 150 000 армия на три, пък какво остава за една типична източна армия с огромен обоз и събрана вкупом на едно място? И тази 'едномилионна' армия е спряна от шепа спартанци при Термопилите /отделен е въпросът, че при Термопилите гръцката армия наброявала около 7000 човека/? Те ще минат направо през тях и няма изобщо да усетят, че са влезнали в битка. Нещо повече - Персия далеч не губи войната след Саламин. Решаващата победа на гърците е при Платея, където /според Херодот/ 110 000 гръцка армия /учудваща бройка, като се има предвид ресурсите и територията на Елада/, събрана от всички градове изведнъж унищожава 350 000 перси /а къде отиде още една нуличка?/. Според съвременни изчисления бройката е била 40 000 срещу не повече от 70 000. Останалото е типична антична пропаганда - броят на жертвите от гръцка страна не достига и 1000, ама интересното е, че и дори и днес разни хорица се ловят на това. Иначе да погледнем как е протекъл похода и какво фактически се е случило - Ксеркс събира армията си в Мала Азия, прави понтонен мост през Хелеспонта, по който да минат войските и да се осигурява по-нататъчното снабдяване. Подкрепен от флотата си, която му пази транспортите с подкрепленията и припасите подчинява Тракийския Херсонес и Македония. Та част от траките и македонците стават васали на Персия, което не е лошо, тъй като вкусват благата на една доста по-развита цивилизация, а консолидацията на централната власт при тях се ускорява. Гърците не успяват да блокират противника при Термопилите, а Атина е опожарена /което е и целта на похода - да бъдат наказани гърците за опожаряването на Сарди/. Но следва типичното подценяване на противника и след поражението при Саламин, а и с оглед на реалната опасност мостът през Хелеспонт да бъде разрушен /така армията, оставаща в Елада да бъде отрязана откъм продоволствие и подкрепления/, Ксеркс се оттегля най-вероятно с по-голямата част от войската си, оставяйки Мардоний да продължава войната с полисите. На следващата година персите са разбити в горепосочената битка при Платея. Тогава според Херодот е и доунищожена флотата на Персия/. Краят на войните фактически е битката при р. Евримедонт /466 г. пр. е./ в Мала Азия, където елините разбиват персийската армия и вземат в плен 200 триери. Та колко точно са били персите? Съвременните изследователи сочат разнородна бройка от 60 000 до 120 000 бойци и още толкова обоз. Флотата според изчисленията, които прилага графа е била не повече от 800 /и то с помощните и транспортните съдове/, а не 1200 триреми /и 3000 по-малки корабчета/, както хиперболизира Херодот. Така че не бива патологично да се предоверяваме на източниците. Малко материал за размисъл и сметки - ето тук: http://www.iranchamber.com/history/articles/persian_wars5.php

Какво точно правят терористите в Сирия с християните 18+: http://themuslimissue.wordpress.com/2013/09/15/graphic-muslim-trophy-in-syria-lifeless-body-of-decapitate-christian-child/ Не се препоръчва за хора под тази възраст, такива със сърдечни заболявания и психически отклонения, както и на убедени американофили /макар че те са частен случай на последните/.

малко турбофолк с тематично заглавие:

е гранулките все пак са доста малки, така че няма да имат особено вреден ефект при диабетик, който редовно си пие медикаментите.

страшна работа. Сигурно така са се пулили и ацтеките, когато видели брадатия Кортес ))

Ако някой все пак е решил да отиде на преглед при хомеопат /пък дори и само от интерес/, имайте предвид че няма да се отървете с един. Това е дълъг процес, който представлява серия от консултации, за да придобиел представа какъв тип човек сте и съответно да може да ви се изготви индивидуално 'лекарство' и пр. Демек - от половин до един час разпит за това кой сте, как действате в определена ситуация, ваши роднини и близки и взаимоотношенията ви с тях и т. н. Това си е чиста психоконсултация и съответно струва между 50 и 100 лева. За всичкото това вие получавате облегчение /че сте си изпяли проблемите на някого/, чувство за значимост - все пак ви се обръща внимание /а не като в кабинета - срещу 2,90 при ДжиПи-то получаваш малко мърморене на непознат език, една рецепта, и хоп - следващия/ и успокоение, че нещата ще се разрешат с помощта на еййй тоя чудодеен еликсир. Ще дам пример с моята приятелка, която така я мота една хомеопатка половин година /естествено проблемът й не мина, но пък си снасяше редовно и послушно определена сума за консултации и допълнения към 'терапията'/. Аз й бях изказал резервите си, но в края на краищата реших, че човек сам трябва да осъзнае кога го правят на глупак. А колкото повече се набутваш с пари, толкова по-трудно ти е да се откажеш от схемата. Защото ние хората имаме една уникална черта - склонни сме да приемем една лъжа за истина, отколкото да признаем, че ни правят за смях. Затова има толкова много тартюфовци по света.

Иначе британските лекари още преди три години са се произнесли, че хомеопатията е вид 'магьосничество': http://www.telegraph.co.uk/health/alternativemedicine/7728281/Homeopathy-is-witchcraft-say-doctors.html Също вижте и тази статия за 'действието' на хомеопатията. Всъщност задълбочените 'консултации' /а по-точно разпитвания/, на които наблягат хомеопатите при 'установяване' на заболяването на пациента го карат да се чувства по-добре, а не разредената вода, която пият. За сравнение мога да посоча, че врачките и ясновидците ползват същите психологически похвати от столетия, затова се радват на популярност и народна любов, за разлика от официалните вероизповедания. http://www.telegraph.co.uk/health/healthnews/8131316/Homeopathy-works-but-it-is-talking-not-tinctures-that-helps-patients.html Понякога нещата опират до психология, затова тази 'терапия' по принцип може да намери приложение в медицината за 'лечение' на хипохондрици и хора страдащи от липса на внимание.