via Южняка:
Ще се опитам да поясня някои от особеностите на изследването ни с д-р Чобанов; то е пълно със сармати-сармати-сармати не защото сарматите са единствената група през ВПН, а защото е посветено на археологическите и историческите изследвания на Професор Рашо Рашев, мир на душата му, върху, ами, сарматите и ролята им в хунската и прабългарската общност. Като такова сме го заявили (тест на хипотезата на Проф. Рашев за сарматите), респективно, като такова сме и го изпълнили. Освен сарматите, изключителна роля във ВПН играят германските, хунските и прото-тюрко-монголските групи; изключителна играят и славяни, авари, маджари и разбира се, античните популации от средиземноморието; актьорите в тази драма са многобройни; едно подробно описание на ролята на всяка група от гледна точка на палеогеномиката би било прекрасно и бих го прочел с удоволствие, но не бих могъл да го напиша - би ми отнело 10-на години да систематизирам информацията и сигурно още 10 г. да свържа геномната информация с историческите данни,с писмените източници и с археологията на групите. Да кажем, че работя върху нещо такова, но съм убеден, че трудно би ми стигнал живота да събера разплетените краища на историята на горните групи през ВПН, където информацията на всичкото отгоре расте буквално всеки ден, експоненциално. Сериозен проблем е че никой - буквално никой, не се опитва да обобщи стотиците, да не кажа хиляди изследвания, където обаче всяко е само за себе си, дори когато са извършени от един и същ екип. С д-р Чобанов се опитваме да хвърлим първите копки в празнината, и вече ни обясняват, че зеят процепи и запълваме само сарматската ниша - ами само сарматската, и то малко, празнините са повече от запълнените места, особено като се има предвид, че май сме единствените (в света..) които правят някакви опити да обобщават между множество палеогеномни изследвания, свързани с една и съща тема, като интегрират наученото с методи от палеогенетиката с археологическите и историческите разкази за конкретна група - в случая, тъй като готвехме статия в чест на Професор Рашев, ставаше въпрос за една негова, но любима на мнозина, не само на покойния Проф. Рашев, хипотеза - за връзката между хуни и сармати през епохата на ВПН, която за археолозите е очевидна, за останалите - май не. Така, спирам със самотния си рант и се опивам да поясня долната схема. Схемата е на автоматично групиране на популации на база споделени общи сегменти в "разклонения" от сродни популации и в к-на сметка обединяване на всички разклонения в едно общо дърво, според споделените генетични сегменти между отделните му "клони" от общности. Казвам "генетични сегменти" не случайно, защото координатите (всякоа група в дървото всъщност има координати във, в случая, 4-мерна "плоскост" ХУZN, примерно. 4 измерения, всяко от които покрива определен процент от генома на индивидите. ). Та, генетични сегменти, а не единични алели; тоест, вземам предвид само поредиците от мутации, които се срещат в еднакъв ред и последователност у индивидите, като игнорирам (импутирам) всичко останало, т.е. редки мутации, случайни алели, алели продукт на еволюционен натиск, примерно тези отговарящи за външния ни вид и т.н.) Остават 100-на хиляди алели, особеното на които е че са в дълги вериги, прехвърляни от генерация на генерация по единствения възможен начин - т.е. чрез зачеване и репродукция. Това още не е ИБД (айдентити-бай-дисент), но е ИБС, айдентити-бай-стейт), което е ниска форма на ибд; тъй като крайният резултат е коефициент на свързаност между образците (т.е. коефициент на роднинство), ми хрумна да използвам изчислените в процеса 4 уникални координати на всеки индивид и да ги задам на програма за създаване на клъстери и филогенетични дървета, като долното; За мое удоволствие методът работи и алгоритъмът с лекота създава дърво с клони и връзка между клоните, намирайки по него мястото на популациите. в основата на клъстера в настоящия случай поставих двата съвременни български генома и накарах останалите да се подредят спрямо тях на база близостта си спрямо българските образци и разбира се, близостта си спрямо един друг; разбира се разликите от популация до популация са по малки от изглеждащите на дървото, поради което както секциите на генома, изразяващи близост, така и тези явяващи се като изразяващи дистанция са умножени на квадрат, което подчертава едновременно приликите и разликите можду групите (т.нар. метод на Уард.) Резултатът е едно смислено дърво, което показва 3 групи предшественици на съвременните българи - едната е свързана с образците от балканската късна античност (римляни и византийци), които попадат на един клон един с друг и с още по-древните популации на микенци и траки (и започва от анатолийско-балканския неолит, постнах в коментар под постинга останалата част на дървото); втората група е с изходна точка балтийска бронзова епоха и в нея виждаме няколко под-групи, като СЕЕ_ЕарлиМедиевал са ранните балкански и панонски славяни от 7-9ти век, групирани едни с други и вливащи се в съвр. българска народност. Освен славяни в този клон виждаме и други индивиди - примерно сарматски индивиди от дунав и тиса (3-5 век), както и единични хунски образци (5-ти век); всички носят сегменти от балтийската бронзова епоха (Латвия_БА), които споделят едни с други, еднакви сегменти, заради това са групирани така, на отделен клон; третата група, третият клон е значително по-беден от предишния и там пребивяават образци с предимно кавказки (но не само, има и единични сарматски геноми от унгария) компонент, като важното в случая е, че те споделят със себе си генетични сегменти, които ги няма у другите образци - но ги има, в по-малка степен, у съвременните български образци. Друго, което забелязваме е, че двата клона - славяно-сарматския и кавказкия първо се сливат един с друг, а след това се сливат с клона на античните образци, за да създадат клона, който се влива в съвременните българи; още веднъж, на всеки от така получените клонове са поставени популации и индивиди, които са роднини с всяка от другите популации от същия клон (и по-малко с останалите), което ни разказва една своеобразна етническа генеалогия на индивидите и образците опт впн и първото българско царство. Образците, поставени на една и съща "вилица" на схемата, са роднини, или поне споделят толкова много общи сегменти, че приличат на роднини. П.С. Макмед е образеца от битоля 10-ти век. Бг МедРиах е генома от ряхово, великотърновско 12-ти век, БулгариаМедиевал3 е геном от в. търново 12-ти век с голям локален компонент, който го виждаме да отива при византийските и старите балкански образци, с които споделя повече сегменти. В тази част на клона виждаме, че образците от българската бронзова епоха споделят доста сегменти с образците от македонската желязна епоха и македонската античност, а българските образци от желязната епоха (т.е. траките? споделят повечко сегменти с микенските гърци, отколкото с останалите). виждаме и фдруги неща, част от тях в секцията на графиката, която я няма в постинга и постнах отделно в коментарите.