Last roman

едно колажче по темата:

Когато и човекът отсреща е готов

не виждам какво общо има статията с България, при положение, че подобни аналогии могат успешно да бъдат търсени и намирани във всяко друга държава. Нека припомним и какво е писал Полибий за еволюцията на човешките общества преди 23 века: Полибий, Всеобща история – кн. 6. II – ЗА ФОРМИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ Повечето автори, които искат наставнически да ни поучат по тези въпроси, разграничават три форми на държавна уредба. Едната наричат царство, другата – аристокрация, и третата – демокрация.3 Струва ми се, че имам всички основания да ги запитам: защо ни представят тези форми като единствени и още повече – като най-добрите. Струва ми се, че и в двата случая грешат. Явно е, че за най-добра държавна уредба трябва да се смята оная, която е съставена от всички споменати особености. Ние имаме доказателство за това не само на думи, но и от действителен опит, след като Ликург пръв състави по такъв начин държавната уредба на Спарта. Нито пък трябва да сочим като единствени само тях. Та нали вече сме наблюдавали монархически и тиранически управления, които твърде много се различават от царството, макар и да имат известна прилика с него, поради което всички монарси, доколкото е във възможностите им, лъжливо си приписват царската титла. Съществували са също така и немалко олигархични управления, които, макар и да са смятани за подобни на аристокрацията, се различават от нея, така да се каже, във възможно най-голяма степен. Същото може да се каже и за демокрацията. Че говоря истината е ясно от следното. 4. Не можем тутакси да наречем „царство” всяка монархия, а само онази, която доброволно е приета от поданиците и която е упражнявана с разум, а не чрез страх и насилие. Нито пък можем всяка олигархия да наричаме „аристокрация”, а само оная, при която управлението е в ръцете на избрана част от най-справедливите и благоразумни хора.4 По подобен начин не можем да мислим за демокрация там, където на цялата тълпа е позволено да прави всичко, което си пожелае. Само там, където е традиционно и обичайно да се почитат боговете, да се храни уважение към предците, да се изпитва свян към по-старите, да се зачитат законите, тези управления, където надделява мнението на мнозинството, трябва да се наричат „демокрация”. Поради това трябва да се казва, че съществуват шест вида политическо управление, споменатите три, които са на устата на всеки, и три, които са естествено свързани с тях, имам предвид монархията, олигархията и охлокрацията. Първа, без подготовка и по естествен път, възниква монархията. След нея следва и от нея се ражда, посредством уреждане и изправяне на нейните недостатъци, царството. След нейната (на монархията – б. пр.) промяна към свързаната с нея лоша форма – т.е. тиранията, веднага с премахването на двете се ражда аристокрацията. По естествен път тя се изражда в олигархия и след като народът в своя гняв премахне беззаконието на своите управници, възниква демокрацията.5 И с времето невъз-държаността и пренебрегването на законите в тази форма на управление на свой ред води до охлокрация. Истинността на моите думи ще стане по-ясна за всеки, ако се обърне подобаващо внимание на началата, възникванията и промените, характерни за всеки един от тези случаи. Само този, който е разбрал естествения път, по който възниква всяка от тях, само той би могъл да разбере кога, как и къде възходът, процъфтяването, промяната и краят им биха могли да се случат отново. Разбрах, че този метод на описание е най-подходящ за римската държава, тъй като от самото начало нейното образуване и възход са се дължали на естествени причини. 5. Вероятно тази теория за естественото променяне на политическите уредби от една в друга е най-добре разработена у Платон и някои други философи. Но понеже е представена с разнообразни аргументи и многословно, тя е понятна само за малцина. Затова ще се опитам да я предам в степен, в която смятам, че ще бъде пригодима към фактическата история и към общото умствено равнище. И ако се сметне, че съм изоставил някоя подробност в този общ преглед, то подробното разглеждане, което ще последва, ще предостави достатъчна компенсация за това, което сега ще пропусна. Какви прочие са началата, за които говоря и от кой момент твърдя, че възниква държавността? От момента, когато поради наводнения, глад, неплодородие или други подобни причини човешкият род е сполетян от гибел – неща, за които знаем от традицията, че вече са се случвали и които разумът допуска, че и в бъдеще ще се случват често, след като същевременно се разрушат и всякакви умения и изкуства. Когато от оцелелите като от семена с времето населението се увеличи, тогава именно, както при останалите животни, и хората се събират вкупом – нещо естествено – поради природната си немощ, и образуват стадо. По необходимост започва да ги води и управлява този, който се отличава с физическа сила и душевна смелост – явление, което наблюдаваме и при неразумните животни и което трябва да смятаме за най-истинско дело на природата. При животните, имам предвид биковете, глиганите, петлите и други подобни, забелязваме, че по всеобщо съгласие водят най-силните. Вероятно в началото и хората живеят по този начин, струпвайки се в стада като животните и подчинявайки се на най силните и способните. В този случай единствено силата на водача е предел на тази власт, а името и е монархия.6 Но когато с времето в такива човешки струпвания се зароди общественото чувство и общественият обичай, тогава възниква представата за добро, за справедливо и за техните противоположности. 6. Начинът, по който възникват и се зараждат тези представи, е следният. Хората, по силата на естествения нагон, се стремят към полови сношения, от което се раждат деца. Когато някой от отгледаните, като отрасне, не проявява благодарност и не защищава тези, които са го отгледали, а напротив – започне да говори лошо или да постъпва зле с тях, ясно е, че ще предизвика неодобрението и негодуванието на тия, които са близки на родителите му и са били свидетели на грижите и мъките им по децата, за тяхното отглеждане и отхранване. Човешкият род се отличава от останалите животни по това, че само той разполага с ум и способност за преценка. Ето защо очевидно е невъзможно такава разлика в поведението да не бъде забелязана от хората, както при животните. Хората ще забележат станалото и няма да одобрят такова поведение, предвиждайки какво ги очаква и преценявайки, че същото може да сполети всеки от тях. Или пък ако някой в момент на опасност се е радвал на грижа и подкрепа от страна на друг и не отдаде благодарност към своя спасител, но дори започне да го ощетява, очевидно естествено е свидетелите да изпитат към него неприязън и негодувание, като споделят неприязънта на своя ощетен съсед и като се поставят в неговото положение. От такива ситуации у всеки възниква известно мнение за смисъла и теорията на дълга – което е същността на правото. По същия начин, когато човек се възправи в защита на своите приятели, издържайки напора на най-страшни зверове, естествено е той да получи знаци на благодарност и почит от страна на хората, докато този, който постъпва по противоположния начин – да си навлече порицание и неприязън. От това сред народа наново възниква едно понятие и теория за срамното и благородното, за разликата помежду им и благородството става обект на възхита и подражание, защото е полезно, докато другото започва да се отбягва. И щом водещата личност, този, който разполага с върховната власт, непрекъснато подкрепя тези възгледи, в съгласие с мнението на мнозинството и неговите поданици решат, че той въздава всекиму според заслуженото, оттогава нататък те вече му се подчиняват не от страх от насилие, а по-скоро защото го зачитат с преценката си. Затова те се обединяват и го подкрепят, дори и ако е на преклонна възраст, като единодушно го защищават и воюват с тия, които устройват заговори за отхвърляне на неговата власт. По такъв един начин несъзнателно монархът се превръща в цар, когато след гнева и силата вземе връх разумът. 7. Така у хората по естествен път възникват понятията за благородно и справедливо и за техните противоположности, така възниква и се заражда истинското царство. Защото народът започва да поддържа не само тяхната власт, но и на техните потомци, убедени, че тия, които са родени и отгледани от тях, ще се ръководят от възгледи, сходни на техните. И когато не са доволни от техните наследници, избират вече своите архонти и царе не според тяхната телесна и душевна сила, но според това, в каква степен се отличават със своя разум и способност за преценка – след като вече от самите факти са придобили опит за разликата между тази група качества и противоположните им. В стари времена избраните веднъж царе са запазвали своята власт до преклонна възраст, като укрепвали отлични за отбрана местности, строели стени и прибавяли нови земи към владенията си, първото – заради сигурността на своите поданици, а второто - за да им осигурят изобилие от блага.7 Докато преследвали такива цели, те били далече от всякакво злословие и завист, тъй като не се отличавали много нито в облеклото, нито в яденето и пиенето, но начинът им на живот бил подобен на останалите хора, без изобщо да се отделят от народа. Но когато започнали да получават властта по наследство и потекло, тяхната сигурност била вече предварително осигурена, осигурени им били и хранителни провизии повече от необходимото. Тогава, поддавайки се на своите страсти поради излишеството, започнали да смятат, че вождовете трябва да се отличават от своите поданици по облекло, че обслужването и приготовленията за хранене трябва да бъдат пищни и пъстри и че не трябва да им се отказва да удовлетворяват любовните си страсти, колкото и непозволителни да са те. Когато тези неща започнат да предизвикват завист и порицание, а от друга страна – да подклаждат омраза и злобен гняв – тогава от царството се ражда тирания. Тогава се пораждат и първите стъпки за нейното премахване и се устройват заговори срещу вождовете. Тези заговори се правят не от долни хора, а от най-благородните и с величав дух, и от най-безстрашните, тъй като подобни хора в най-малка степен могат да търпят надменността на владетеля. 8. Народът, когато си намери водачи се обединява с тях срещу вождовете, заради споменатите причини. Формата на царско или монархическо управление бива изкоренена из основи, при което тутакси възниква и се ражда аристократическото управление. Защото народът, сякаш воден от чувство за дълг да окаже благодарност към тия, които са премахнали монарсите, ги превръща в свои водачи и поверява съдбата си в техни ръце. Изпървом те приемат драговолно длъжността и не смятат нищо за по-важно от общото благо. Ръководят и личните, и обществените дела на народа с усърдие и грижовност. Но пак, когато децата получат в наследство от своите родители това превъзходство в общественото положение, без да са изпитали беди, без да имат изобщо никакъв опит по отношение на гражданското равенство и свободата на словото, отгледани още от раждането си сред авторитета и високото положение на своите бащи, то те се отдават – някои на забогатяване и незаконна алчност, други – на пиянства и съпътстващите ги гастрономични излишества, трети – на насилия над жени и отвличане на момчета. С това те подменят аристокрацията с олигархия и бързо предизвикват сред народа същите чувства, за които споменах по-горе.8 Затова в края на краищата ги сполетява същата катастрофа, каквато и тираните. 9. Защото щом някой забележи завистта и омразата срещу тях, появила се сред народа и след това се осмели да говори или да действа срещу държавните водачи, той има в лицето на целия народ готов съюзник. В следствие на това, след като първенците бъдат избити или прогонени, народът не смее да си избере цар, все още уплашен от беззаконието на предишните. Не се осмелява и да повери обществените дела в ръцете на по-голяма група, имайки пред очите си доскорошната грешка. И единствената ненакърнена надежда, която остава на хората, е да разчитат на самите себе си и те превръщат държавното управление от олигархия в демокрация, като взимат в ръцете си грижата и верността към обществените дела. И докато още са живи някои от тези, които са изпитали жестокостта на олигархичното управление, доволни от сегашната уредба, правят всичко за утвърждаване на равенството и свободата на словото. Но когато се народят млади хора и демокрацията се предаде от деца на деца, привикнали на равенство и свобода на слово, те престават да ги ценят и започват да се стремят към по-големи права от тези на мнозинството; в този порок изпадат най-вече тия, които имат в излишък. Прочие, когато бъдат обзети от властолюбие и не са в състояние да придобият власт чрез личните си добродетели, те затриват имотите си, разглезвайки и разваляйки народа по всевъзможни начини. В своята глупава алчност за власт те подклаждат сред тълпите стръв към подаръци и навика да ги получават. Тогава основите на демокрацията рухват и тя се променя в управление, основно на силата и насилието.9 Защото, щом тълпата е свикнала да се храни от чуждото и да разчита на богатството на съседа, когато се сдобият с амбициозен и дързък водач, но лишен от почестите на властта поради бедност, те установяват власт на хейрокрацията (власт на насилието – б. пр.). Сбралата се тълпа започва кланета, прогонва, плячкосва, докато озверяла отново не си намери своя господар и монарх. Такъв е кръговратът на политическите системи, ходът на който е предначертан от природата и в който ход те се менят, заменят една с друга, докато накрая се връщат до състоянието, в което кръговратът е започнал.

познайте пък аз за коя империя гласувах))

Изобщо не подценявай влиянието на етруските. Иначе гърците дори и в древността обичат да преекспонират влиянието си въру околните народи /пример Дионисий Халикарнаски/. Само че нито Александър Македонски е елин, нито пък Рим е елинистичен по своята същност.

А и недопускането на алтернативен газо/петролопровод от Иран /през Сирия/ към Средиземноморието звучи доста логично. Последното нещо, за което се грижат Щатите е защитата на цивилното население в Сирия. Но за първи път те напълно открито толерират терористи и явно искат и тази светска държава да затъне в блатото на фундаментализма, подобно на Либия и Египет.

Произведения на Лукиан от Самосата /руски/: http://annales.info/ant_lit/lukian/index.htm

Знаем, че нашият сайт по принцип не пише за подобни теми, но идеята на Под Моста е да бъде свободен, независим портал за актуалните (е, не винаги) неща, които вълнуват вас и нас. Затова и по изключение писахме за протестите, затова и сега ще пишем за конфликта в Сирия. Представяме ви едно наистина адски интересно интервю с българския сириец Дахер Дахер, известен повече у нас като най-забавния книжен блогър Dah Lammoth. Дахер е на 31 години, работи в БАН и живее в София. В момента е един от най-популярните книжни блогъри у нас. В същото време поддържа друг, отново изключително популярен, хумористичен блог за „нещата от живота“ и кино. Третият му блог, и една от причините, заради която реших, че е най-подходящият човек за това интервю, се казва „Истината за Сирия“ , в който публикува статии по темата на английски и български. Димитър Панайотов: Как започна всичко? Дахер Фарид Дахер: Както винаги истинската причина се крие в откриването на нови находища на природен газ – около районите на Тартус и Латакия – двата големи пристанищни града, които са аналози на Бургас и Варна в Сирия. Понеже съм работил по въпроса – става дума за т.нар. Левантийски басейн, който по предварителни изчисления има потенциал за 3.5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Втората причина е получаването на т.нар. Шиитски полумесец между Иран, Ирак и Сирия. Иранците започнаха проект, чрез който тръбопроводите минават през Сирия и оттам излаз за Средиземноморието. Иранците сключиха и сделка с Пакистан – така тръбопроводите достигат директно до Китай през пакистанска територия. Това сериозно нарушава интересите на САЩ и техните васали – Саудитска Арабия, Катар, Турция и Кувейт. Не е чудно, че те са основните спонсори на бунтовниците, нали? Историята за това как са измъчвали деца в град Дараа е изфабрикувана и преиначена. Това беше вкаран елемент, за да избухне пламъкът – а от там спиране няма. Елементарна пропаганда, която исторически винаги се е получавала. Още от библейски времена. Защо и кой се разбунтува? Първоначално се разбунтуваха много хора и то от различни класи и етноси. Постепенно обаче вълненията започнаха да утихват. Тогава бе вкаран сектариански елемент – просто отвън искаха да предизвикат война, да съсипят инфраструктурата на страната и бе много лесно да се използва религиозното многоoбразие в Сирия. Сега се бунтуват единствено консервативно и радикално настроените сунити, т.е. ислямистите – хора, симпатизанти на Мюсюлманските братя, които бяха враг номер едно на сегашния светски режим на Асад. Това са все хора от по-бедните квартали и градове в страната – характеризират се с висока раждаемост, ниска грамотност и съответно са лесноконтролируеми. Свободната армия всъщност представлява общо название на десетки ислямистки въоръжени групировки – като почнем от Ал-Нусра, минем през Ал-Фарук, и стигнем до Ахрар Ал-Шам и десетките подобни. Две трети от тях дори не са сирийци, а нещо като талибаните – вкара ислямисти от Либия, Афганистан, Пакистан, Чечения, С. Арабия и т.н. Точно както се случи в Афганистан преди време. Кой има най-голяма полза от война? САЩ. Те са насочили поглед към Иран, който е най-големият играч на природен газ, наред с Катар и Русия. Само напомням факти, без да искам да бъда обвиняван в предразсъдъци, ксенофобия и други глупости. Израел започна експлоатацията на находището в Тамар – може да се разгледа като част от Левантийския басейн. Факт, нали? Другите страни, свързани с находищата в тази част на Средиземноморието – Кипър и Гърция, изпаднаха във финансови кризи, а в Ливан съвсем скоро ще започнат проблемите… Както и очевидно в Иран, а може би и в Пакистан. Какви са историческите предпоставки за този конфликт? Фамилията Асад, която управлява страната, са алауити, т.е. шиити. Алауитите са малцинство, едва 12% от населението на страната, а бяха завладели голяма част от печелившите отрасли – телекомуникации, ресурси. Трябва да се отбележи, че алауитите са светско настроени, те празнуват Kоледа заедно с християните, а жените никога не се забраждат. Сунитите са над 70%. Християните са между 10 и 12%, т.е. близо 2,5 милиона. Съюзниците от САЩ и С. Арабия искаха да се възползват именно от този елемент – те се надяваха да спечелят сунитите на своя страна и да направят преврат и да качат тяхна марионетка. Това, което забравиха, е, че голяма част от сунитите са светско настроени хора. Сред тях има близо 2 милиона кюрди, над милион бедуини, около 1 милион туркмени, половин милион палестинци, а освен тях има черкези и т.н. Не им се получи. Затова вкараха ислямисти от цял свят – от това най-страдат християните, чиито селища са брутално ограбвани и малтретирани. Само тази седмица бяха нападнати Сейдная, Мармарита, Махарде – все християнски градове. Както и християнският квартал в Дамаск – Баб Тума. Така се получи не война за демокрация, а борба за светска държава срещу шериат и ислямистка такава. Защо подкрепяш правителството, а не бунтовниците? Ето ти една история свързана с България. Ако някой си спомня събитията в Пазарджик и ислямо-салфитското шествие там, нека му известя, че организатор на тези „учения”, по-късно и подсъдим, бе Муафак Ал-Асаад, а той е братовчед на….Риад Ал-Асаад - символът и лидерът на свободната армия, т.е. на бунтовниците. Защо никоя медия не спомена този факт? Аз как да се идентифицирам с човек, чиято фамилия се занимава с разпространение на радикален ислям и шериат? Как да се идентифицирам с престъпници и главорези, каквито са 90% от Свободната армия, и които искат да избият християните и всички различни в Сирия. Как да се идентифицирам с армия, която където и да е влязла, налага шериат и гони малцинствата? Това е нетърпимо, ежедневен терор, прикриван от западните и българските медии. Имам ли друг избор, освен да застана зад светската диктатура на Асад? Не, нямам. Не че я харесвам. Мога да те уверя, че поне 65% от сирийците са зад Асад, а зад бунтовниците са брадати, зомбирани наемници, финансирани от Саудитска Арабия, Катар, Мюсюлманските братя, Ал-Каида и за съжаление – САЩ и Европа. Победата на бунтовниците означава смърт за всички малцинства и светски структури в Сирия, ужас за близо 65% от населението. Означава кошмар за всички нормални хора в Сирия. Как успяха медиите да направят така, че хората да си мислят, че бунтовниците са някакви клетници…та нали 2/3 от тях не са дори сирийци! Какво беше положението в Сирия преди и какво е след войната? Сирия нямаше един долар външен дълг, образованието и здравеопазването бяха безплатни, имаше масово производство, заводи, имаше затворени цели промишлени цикли. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Много сирийци в България се връщаха в родината си, заплатите бяха по-високи от тукашните, имаше много работа, много възможности. Нямаше корпорации, които да завладяват пазара, а дребното занаятчийство и семейният бизнес процъфтяваха. Разбира се, имаше и лоши страни – писането на доноси, прибирането и изчезването на политически затворници, някои от тях наказани за привидно смешни и недоказани неща и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе хиляди пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото например Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, или Бахрейн. Защо не сложат демократични режими там? В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат почти права, на чужденците им се взимат паспортите, когато постъпват на работа… и се управляват от деспотични фамилии. Каква демокрация имаме там? Сирия бе най-толерантната, най-светската страна от всички други мюсюлмански страни взети заедно. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища…къде другаде имаше такова спокойствие? В Саудитска Арабия може би? Където християнските проповеди се наказват със смърт? Съсипаха най-светската страна в региона. И си залагам всичко, че ще я превърнат в нетолерантна уахабитска дупка. Реално какво е мнението на сирийците за конфликта и преувеличават ли медиите цялата война? Имаме сериозно разделение. Зависи кого попиташ. Но в България има много сирийци и съотношението е доста показателно. 95% от християните, включително и арменците, както и 95% от алауитите и друзите са на страната на Асад, към тях са и голяма част от светско настроените араби сунити, палестинци и кюрди. Общо са 2/3, но ако попитате другата страна вероятно ще ви кажат обратното, макар и дълбоко в себе си да осъзнават, че е така. Над 95% от опозицията пък са консервативни сунити, тук там с няколко купени християни или алауити, които ги слагат на водещи позиции, за да замажат ситуацията и да не се червят. По мое мнение общо са по-малко от 1/3 от сирийците. Разделението е голямо и остро. Войната е повече от кървава. На страната на бунтовниците се включват ислямисти от цял свят, предимно от С. Арабия, Пакистан, Афганистан, Тунис, Чечения, Либия, Ирак, Катар, Кувейт, Судан и т.н. Аз съм християнин (фиктивно) и в тази война загубих близо 20 от моите роднини. Повечето са жени. Болезнено е. Всичките убити с атентати и зверства от т.нар. бунтовници. В Сирия няма да срещнеш християнско населено място, което да не е нападано и разграбено от бунтовниците. Войната е жестока. Ако американците наистина се намесят и помогнат на тези внесени „опозиционери” – това означава край на всички християни и на всички малцинства в Сирия. Така, както стана в Ирак, където вече няма християни. А Сирия е родината на християнството. Та нали Христос е бил арамеец, които са били от т.нар. сириани. И накрая – какво според теб е бъдещето на страната и въобще развоят на събитията? Има много варианти – бунтовниците да спечелят и Сирия да се превърне в радикална ислямистка държава, каквито са Катар, С. Арабия. Лош вариант, но за съжаление най-вероятният, ако САЩ се намеси директно. Друг вариант е страната да се разцепи на две или повече части. Трети вариант е статуквото да се върне както преди. Но каквото и да стане, Сирия няма вече да е независима и войната ще я тресе дълги години наред. За съжаление, приказен край няма, бъдещето е срутено. Противниците на Сирия вече постигнаха своето. п.п Интервюто е публикувано първоначално в Security.bg Видео по темата, направено от Дахер вижте тук: http://podmosta.bg/syria/

Северна Корея обаче е един невероятен пример как една фамилия е заробила цял народ, държейки го в някакво полускотско състояние, промивайки мозъка му и правейки индивидите непригодни към каквато и да било самостоятелна инициатива. Ако тъпите аметиканци наистина радееха за човешки права и демокрация, щяха да напускат бомби по тея измекяри /визирам цели по правителствени обекти/. Ама там няма петрол.

абе пак не е гот. Но ние си обичаме да носим покрай националните знамена и всякакви други:

печално е, че има и такива хора в 21-ви век.

Което и стана. Така че РККА си изпълни директивите. И честно казано, се радвам, че победиха именно те. Иначе гнусния нацистки режим щеше да затрие доста 'непълноценни' народи.

пич, не е нужно да пишеш само заради самото писане.

и такива хора ли имало? Щото аз обикновено имам навика да мисля без да движа каквото и да било

даже и цъфти пущинията

затова бездомните кучета нямат много място в една градска среда и трябва да бъдат своевременно отстранявани.

Aз пък съм фен на карбина http://www.chip.ua/novosti/naukaitehnika/novaya-forma-karbona-samyiy-prochnyiy-material/

Браво, Глишев!

Малко остана до 3-ти септември, когато ще бъде пусната дългоочакваната Rome II:

Нанотехнологиите – плод на прогреса? Нищо подобно! Чаша на 1600 години сочи, че техни "родители" са древните римляни Днес свикнахме да раздробяваме света на все по-малки частици и да сътворяваме изделия от все по-дребни елементи. Оказва се обаче, че нанотехнологиите не са плод на съвременния прогрес. Римска чаша на 1600 години е ранен пример за нанотехнологии, защото стъклото, от което е направена, е импрегнирано с частици сребро и злато, така че, когато е осветена отпред, тя е зелена, а когато светлината бъде преместена зад нея, става червена, съобщава Daily Mail. Точното количество на металите е накарало експертите да нарекат древните римляни "пионери на нанотехнологията". Частиците сребро и злато са с диаметър 50 нанометра - хиляди пъти по-малки от зрънце сол. Ликурговата чаша е изложена в Британския музей в Лондон. Тя е направена от дихроично стъкло, като материалът е манипулиран на атомно и молекулярно ниво. Учените разгадават тайната чак когато изследват отчупени парчета от нея под микроскоп. Археологът Иън Фрийстоун от лондонския Юнивърсити колидж, който изследва чашата, я нарече "смайващо постижение". Чашата е използвана по специални поводи. Специалистите мислят, че когато тя е била пълна с течност, в зависимост от вида ѝ, поведението на вибриращите електрони се е променяло, както и цветът ѝ. От вода например тя е ставала синя, а от мазнина – червена. Изработена е през IV век, вероятно в Рим, допълва БТА. http://inews.bg/Иновации/Нанотехнологиите-плод-на-прогреса-Нищо-подобно-_l.a_c.456_i.317757.html

Ми Калигула е най-големият хуманист и любител на животните, след като третира коня си като консул, демек му дава човешки права и привилегии. Така че природозащитниците трябва да възхваляват Калигула, че и статуя да му издигнат.

Сириус, като не си наясно с правото, не пиши малоумни мнения. Спамът ти вече стана пословичен. Айде да спреш участието си тук!

Не забравяйте, че много от хронистите не са били военни лица, а и достъпът им на информация често се базирал на пазарни слухове, където се срещали както и свидетели на събитията, така и псевдосвидетели, които за подхвърлена монета разказвали всякакви врели некипели. Дори и ветераните са склонни да преувеличават, отчасти за да за баламосват слушателите, отчасти за да се изтъкнат като големи герои.

Чанкете е номер 1!

Е, римляните са имали адекватно лечение за такива недостойни издънки на човешкия род, но това е за друга тема.