Last roman

именно. Същата е и ситуацията на Балканите, при това още от неолита.

това, че си минал отнякъде и си посял.. каквото посял, няма абсолютно никаква връзка с последващите народи на това място, хеле пък пъплили хилядолетие по-късно.

степите са проветриво място. Там, където някога е имало българи, по-късно има хазари, печенеги, кумани, маджари, монголи и пр. Това предполага ли някакво родство???

стига лъгал :)))

Открит е масов гроб на 66 млн години, свързан с астероида, убил динозаврите (видео) Обектът е запазил фосили на животни, убити в рамките на минути от удара НАУКАOFFNEWS | Ударът от астероид преди 66 милиона години генерира вълна, подобна на цунами, във вътрешното море, която убива и погребва риба, бозайници, насекоми и динозаври - първите жертви на последното събитие на масово измиране на Земята. Сцената на смъртта един час след удара е изкопана на безпрецедентно палеонтоложко находище в Северна Дакота. Кредит: Robert DePalma Палеонтолози откриха находище на вкаменелости в Северна Дакота, което съдържа животни и растения, убити и погребани в рамките на един час след удара на астероида, довел до гибелта на динозаврите и на 75% от живота на Земята преди 66 милиона години. Това е най-богатият обект от времето на края на периода Креда, който някога е откриван, включващ насекоми, риби, бозайници, динозаври и растения, смесени със стъклени перли и скални отломки, създадени и разпръснати от удара. В деня на началото на Края на динозаврите Началото на края започна с мощно разтърсване, което вдигна гигантски вълни във водите на вътрешното море на територията на сегашна Северна Дакота. След това малки стъклени перли започнаха да падат като сачми от небето. Дъждът от стъкло бе толкова тежък, че подпали голяма част от растителността на сушата. Рибите във водата спряха да дишат, когато перлите им запушиха хрилете. Издигащото се море се превърна в 30-метрова стена от вода, когато стигна до устието на реката, изхвърляйки стотици, ако не и хиляди, сладководни риби на пясъчна ивица и за малко обръща течението на реката. Заобиколени от отдръпващата се вода, рибите са замеряни от половин сантиметровите стъклени топчета, които се заравяха в калта. Потоците от камъни, фин пясък и малки стъклени перли продължават още 10 до 20 минути, преди втората голяма вълна да залее брега и да покрие рибата с чакъл, пясък и фини седименти, запечатвайки ги за 66 милиона години. Това уникално, фосилно гробище - риба, подредена една върху друга и смесена с изгорели стволове на дървета, клони от иглолистни дървета, мъртви бозайници, кости от мозазаври, насекоми, парчета от труп на трицератопс, морски микроорганизми, наречени динофлагелати, морски главоноги, наречени амонити - бе открито преди повече от шест години от палеонтолога Робърт ДеПалма (Robert DePalma) във формацията Хел Крик в Северна Дакота. Доказателствата потвърждават подозрението на ДеПалма още през първия му сезон на разкопки през лятото на 2013 г., че това е масов гроб, положен скоро след астероидния удар, който в крайна сметка е доведе до смъртта на всички динозаври. Този сблъсък в края на периода Креда, така наречената граница К-Т (Креда-Терциер) унищожава 75% от живота на Земята. Вкаменената риба се е натрупвала една върху друга, което подсказва, че са изхвърлени на брега и са умирали заедно на пясъка, след като стоящата вълна се оттегля. В статия, която ще бъде публикувана следващата седмица в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, той и неговите американски и европейски колеги, включително двама от Калифорнийския университет, Бъркли, геолози, описват обекта, наречен Танис, и доказателствата, които го свързват с астероида или кометата паднала на полуостров Юкатан, Мексико преди 66 милиона години. Този сблъсък създава огромен кратер, наречен Чиксулуб, на дъното на океана и изпраща изпарени скали и кубически километри астероиден прах в атмосферата. В крайна сметка облакът обгръща Земята, поставяйки началото на последното масово измиране на Земята. Ричардс и Уолтър Алварес (Walter Alvarez), професор от Университета на Бъркли, който преди 40 години предположи, че кометен или астероиден удар е причината за масовото изчезване, са извикани от ДеПалма и холандският учен Ян Смит (Jan Smit) за консултация относно дъжда от стъклени перли и вълните, подобни на цунами, погребали и запазили рибите. Тези зърна наречени тектити, са образувани в атмосферата от скали, разтопени от удара. Цунами или стояща вълна Ричардс и Алварес установиха, при обикновено цунами не може рибата да заседне в плитчините и след това да бъде погребана. Единична вълна би достигнала до този ръкав по морски път от 3000 км за не по-малко от 10 до 12 часа след удара, ако преди това не изчезне. В същото време тектитите валят в рамките на 45 минути до един час след удара и не биха могли да създадат малки кратери в калта, ако морското дъно не бе вече оголено. Уолтър Алварес и Робърт ДеПалма на обекта Танис в Северна Дакота. Вместо това сеизмичните вълни вероятно са пристигнали в рамките на 10 минути след удара, причинил земетресение с магнитуд 10 или 11, създавайки сейша, вид стояща вълна във вътрешното море, както водата се плиска във вана по време на земетресение. Въпреки че големите земетресения често пораждат сейши в затворени водни басейни, те рядко се забелязват, коментира Ричардс. Земетресението в Тохоку през 2011 г. в Япония, с магнитуд 9.0, създаде двуметрови сейши 30 минути по-късно в норвежки фиорд на 8 000 километра. Тектитите са навлизали по балистична траектория от космоса, достигайки смъртоносни скорости между 150 и 300 километра в час, според Алварес. Тектити, едномилиметрови сфери от стъкло, възстановени от вкаменелост от обекта Танис. Най-малко две огромни сейши са наводнили земята, може би на 20 минути една след друга, оставяйки два метра депозити, покриващи фосилите. Напластяването е слой от глина, богата на иридий, метал, рядък на Земята, но често срещан в астероидите и кометите. Този слой е известен като K-T или K-Pg граница, маркираща края на периода Креда и началото на третичния период (Терциер) или палеогена. Иридий През 1979 г. Алварес и неговият баща, нобелистът Луис Алварес от Калифорнийския университет в Бъркли, първи признават значението на иридия, който се намира в 66-милионагодишните скални слоеве по света. Те предполагат, че кометният или астероидният удар са отговорни както за иридия на границата К-Т, така и за масовото измиране. Ян Смит, Марк Ричардс и Уолтър Алварес в района на Северна Дакота, където са паднали първите жертви на метеора, погубил динозаврите. Ударът е разтопил скалната основа под морското дъно и пулверизирал астероида, изпращайки прах и разтопена скала в стратосферата, където ветровете са ги понесли около планетата и под въздействието на слънцето са се разпадали с месеци, ако не и години. От небето са валяли отломки, не само тектити, но и парчета от континенталната кора, включително метаморфен кварц, чиято кристална структура е деформирана от удара. Богатият на иридий прах от разбития метеорит е последният, който ще падне от атмосферата след удара, определяйки края на периода Креда. Основното потвърждение на хипотезата за сблъсъка е откриването на заровен ударен кратер, Чиксулуб, в Карибите и край бреговете на Юкатан в Мексико, който е датиран точно по същото време, когато е станало измирането. Кварцови и стъклени сфери от удара са открити и в слоевете K-Pg по целия свят. Новото откритие при Танис е първото, при което останките, получени при сблъсъка, са открити заедно с животни, убити непосредствено след удара. Робърт ДеПалма разкопава фосилите в Танис, Северна Дакота. Тектити Ян Смит, пенсиониран професор по геология на седиментите от Vrije Universiteit в Амстердам в Холандия, който се смята за световен експерт по тектитите от сблъсъка, се присъедини към ДеПалма, за да анализира и датира тектитите от обекта Танис. Много от тях са намерени в почти перфектно състояние, вградени в кехлибар, който по онова време е бил пластична борова смола. Два трупа на риби, изхвърлени заедно от сейша, създадена от сеизмични вълни от удара на метеорита. Първите са тектитите в хрилете на рибите. Смит също така отбеляза, че погребаното тяло на трицератопс и хадрозавър недвусмислено доказва, че динозаврите са били още живи по време на удара. Перфектно запазена рибена опашка от депозит в Танис. Източник: 66 million-year-old deathbed linked to dinosaur-killing meteor, Robert Sanders, Berkeley News

поне щеше да умре от естествена смърт, а сънародниците му - да получат римско гражданство, а не робски пранги.

както казах - на НАСА й е време да почне да прави и черни скафандри. Явно други проблеми не са останали за решаване :)))

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени в престъпмисъл. Колеги от академичните среди минават в режим на канибализъм, за да защитят партийната линия. Те хвърлят телата на своите прегрешили братя по професия и призвание на гневната тълпа, за да докажат пред света, че са правилните представители на просветата. Няколко скорошни публични дефенестрации на учени от висок ранг демонстрират защо това, което някои наричат прогресивизъм, всъщност повече прилича на проказа, поразяваща смисъла, фактите и свободата. От последните дни идва заглавието за италианския професор Алесандро Струмия, който окончателно бе деперсонализиран от ЦЕРН (Eвропейският център за ядрени изследвания). Още миналата година Струмия си навлече праведния гняв на прогресивното крило в научните институции като си позволи да изкаже лично мнение за някои статистически разлики между мъжете и жените в сферата на физиката. Професорът критикува новия политически коректен подход за назначаване на дами на важни постове в името на половия паритет, а не заради реални заслуги по принципа на меритокрацията. Последва стихия в социалните медии и дигитален феминистки линч за бедния италианец. Тогава ЦЕРН прекрати сътрудничеството си с професора, а сега демонстративно скъсва всички възможни връзки с него и на практика го изличава от всичко свързано с грандиозния европейски проект. Университетът в Пиза, където човекът преподава, също го подложи на публично мъмрене. Струмия стори непростим грях. Изтъкна „факти на омразата“. Реални и подкрепени от доказателства аргументи, които не звучат хубаво. Най-вече не звучат „инклузивно“. Физикът подчерта, че съществува все по-голяма и политически мотивирана дискриминация по полов признак в света на физиката. „Физиката е измислена и развита от мъже, в тази област не се влиза с покана“, каза той, подпечатвайки съдбата си. Думите му са истина, но истината не е приоритет на прогреса. Същото разбра и великият биохимик и нобелов лауреат Тим Хънт. Преди няколко години големият и доказан ум беше премахнат от публичния живот заради шега. На събитие в Южна Корея ученият усмихнато разказа как в лабораториите може да станат конфузни ситуации с колежките. „Ти се влюбваш в тях, те се влюбват в теб, а когато ги критикуваш започват да плачат“, промълви Хънт без да подозира, че в ушите на медиите и феминистките това изречение звучи като призив за геноцид и робство едновременно. Той плати цената на своето „престъпление срещу прогреса“ с почетните си титли в Лондонския университетски колеж и Кралското общество по биологичните науки. За неизброимите очернящи статии в „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“ в стил „този е новият Хитлер“ вече е безсмислено да говорим. Идентична бе съдбата и на друг носител на Нобелова награда за наука. Великият Джеймс Уотсън, един от откривателите на двойната спирала на ДНК, бе изтрит и унизен от колеги и медии. И то на няколко пъти. Взеха му почетните титли и го обявиха за един от големите злодеи на нашето време. Уотсън беше дамгосан с модерната щампа „расист“ заради научно обосновани теории за разлики в средната интелигентност между различни популации на планетата. Някак си, хората, които се прекланяха пред фактите и научните изследвания, изведнъж решиха, че 25-годишни журналисти с дипломи по „Колониализъм и експлоатация“ и „Теории на флуидния джендър“ са по-големи авторитети по биология и генетика от един от най-великите биолози и генетици на XX век. Толкова за тези, които са „от страната на рационалността“. Почти е нормално да приемем политически мотивираните медийни процеси за идеологическа чистота, които мариновани в марксизъм журналисти-активисти организират срещу истински учени. Но безгръбначните прояви на други учени оставят особено горчив вкус. Ярък пример за двойни стандарти и лицемерие в научните среди е казусът с планирания 30-метров телескоп на върха на угасналия хавайски вулкан Мауна Кеа. Мястото е едно от най-подходящите на планетата за космическа обсерватория и астрономите зад дългогодишния проект обещават още по-дълбок и богат поглед във Вселената. Местните активисти са против и на няколко пъти блокират изграждането на телескопа, защото според техните вярвания Мауна Кеа е божество и буквално е живо същество. ОК, това са религиозни бълнувания на непросветени. Със сигурност учени, които постоянно осмиват християнството, ще бъдат безкомпромисни към абсурдните твърдения на местните сектанти? Нали? Ами, не. Ето каква позиция имаха наглостта да разпространят от научния сайт IFLScience, посветил преди това многобройни атаки и осмиващи материали за западните християни: „Конфликтът между местното население и западните интереси е част от дългата история на колонизация и експлоатация. За нас е фрустриращо и обезсърчаващо да наблюдаваме колеги учени, които не се интересуват от връзката на тези хора с тяхната земя. Не може да подминем тази връзка просто като мит, а да сравняваме протестиращите срещу телескопа с библейските креационисти е разочароващо… Ние астрономите трябва да признаем, че нямаме права над Мауна Кеа и да потърсим друг дом за телескопа“ Това извънредно лицемерно изявление ви казва всичко, което искате да знаете за състоянието на съвременното общество, поразено от патологията на прогресивизма. Едно е сигурно. Китай стои отстрани и се смее доволно на този цирк, предвкусвайки скорошната си доминация над една цивилизация, която даде на света модерната наука, но по някаква си причина сега реши да се парализира от вина. Оригинална публикация

еми, каквото повикало, такова се обадило.

Всъщност вината за разграбването на Сиракуза носят самите жители на града и малоумният им тиранин Хиероним, които през втората пуническа война избират страната на ... Картаген. Голяма загадка е, защо един дългогодишен римски съюзник, ползващ се с римско благоразположение и попечителство, изведнъж се отмята и логично бива наказан.

Аз съм английският професор Даниел Робъртсън. На 42 години, женен, имам две дъщери. Преподавам история в университета на Ковънтри. Преди време ходих на почивка в България, а после с удоволствие се връщах няколко пъти в тази невероятна страна. Опознах хората и проучих детайлно историята на родината им. Без да изпадам в подробности, бих описал българите като ненормални... но някак неподправено свежи в лудостта си. Те са свободни и не им пука от нищо, нестандартни са, умеят да се забавляват, календарът им е наблъскан с празници (има такива дори на агнето, рибата, а по Коледа почитат прасето). Живеят щастливо, но обожават да се оплакват. Примерно питаш някой "как си", а той омърлушено вика "все една и съща". Всъщност на тоя човек му се е родило дете, купил си е нова кола и е ходил със семейството си на почивка в Солун. Такива са – не искат да си признаят, че им е добре. Веднъж в разговор на маса в град Вълчедръм един от новите ми приятели каза, че било по-добре кан Аспарух да бил завел българите някъде на запад. Всички го подкрепиха, но интересно, че никой от тях не живееше лошо. Тогава не се замислих над тази българска мечта. Времето се кани да вали. Стоя вкъщи пред старото викторианско писалище. Какво ли щеше да стане, ако великият кан беше завел народа си да речем в земите на днешна Франция. Първо искам да кажа, как аз виждам този владетел. Впрочем той се наричал Исперих – така е записан в Именника на българските ханове. Бил зъл и рядко кръвожаден човек. Обичал само племето си и бил готов на всякакви жестокости, за да го защити. Естествено, че не изглеждал, както го представят по филмите. Нормално е да подражава на могъщия си баща и като нов лидер да копира някои елементи от визията на предшественика си – бил висок и жилав, главата му била обръсната с гъста конска опашка на темето, имал черни мустаци във формата на подкова, слизащи надолу към брадичката (като на рокер), а над тях тъмни мрачни очи, пълни със свирепа решителност. Любимото му занимание било да убива хора, сиреч да отнема човешки животи с меча си. Това се доказва от постоянното му участие във военни походи – кой владетел обикаля като луд провинциите си и се занимава непрекъснато с битки!? Повечето историци определят смелия Исперих, като завоевател, но той и хората му просто били бегълци – преследвал ги многомилионният Хазарски каганат. Дунав пресекли около 100000 души на няколко вълни – толкова останали и на другия бряг. Малобройната орда спряла нашествието на неизчислимия враг с много кръв, но най вече с единство. Зловещият кан спасил народа си, но сам загинал в поредното сражение с хазарите. Повечето хора ще го запомнят с разгрома над ромейския император Константин IV Погонат край Онгъла. За мен обаче Исперих е славен водач, защото спрял изтреблението на българите с героичните си победи на север. Да се върнем в началото – какво ли би станало, ако Исперих беше завел хората си примерно във Франция. Там, като отличен политик, щеше да се обедини с местните галски племена, правейки огромна българска държава. Париж би се казвал Перник, Марсилия – Мелник, а Лион – Пазарджик. Следващите канове биха приели християнството, заздравявайки могъществото на страната си. В непрестанните войни с Англия мисля, че българите щяха накрая да победят. Следователно в Щатите, Канада и Австралия днес щеше да се говори на български(с леки галски заемки, но твърдо "р"). Ню Йорк щеше да се казва Стара Загора, Лос Анжелис – Годеч, а Вашингтон – Аспарухово. Имената на творците също ще бъдат различни: Стивън Кинг – Севар Курт; Марк Твен – Мономурт Токту; Елвис Пресли – Елемаг Паган; Уди Алън – Умор Алцек... Българите не са фенове на робството, така Ту Пак щеше да си е още жив и здрав, берейки боб някъде в Нигерия под името Нгонго. Опра пък би била козарка, а Майкъл Джексън щеше да продава риба на пристанището в Абиджан. Кенеди (демек Каракра) нямаше да бъде убит, защото в момента на изстрела, щеше да се наведе да изчисти петно от шкембе чорба връз панталона си. Любимите ястия на американците нямаше да са хамбургери и бекон, а таратор и супа от животинско черво. Щеше да има Първа световна война, но не и Втора. Българският Крал Крум IX (династия Мавруд) побеждава Хитлер в битката при Силистра (днешен Страсбург), после реже главата му и прави от нея клозетно гърне. Филмът "Форест Гъмп" ще се казва "Борил Телериг", а наградите "Оскар" – "Мадарски конник". Всъщност всички тези предположения са невъзможни поради само една причина – ако българите не бяха заели територията на Балканите, там щеше да се настани в пъти по-могъщият Хазарски каганат. Следователно славянското население би било избито, прокудено или асимилирано, а граничните на Византия области никога не биха се превърнали в държави. Светът щеше да е друг. От липсата на прабългарите историята така щеше да се завърти, та днес децата си нямаше да познаваме. Кан Исперих бил суровият водач на българите. Безсърдечният войн от степите намерил спасение за своя народ. Ювиги, кане, дано днешните ти потомци, настоящите българи, осъзнават какво си направил за тях.

Открита е съкровищница от 4351 фосила в Китай. Повече от половината са невиждани досега НАУКАOFFNEWS | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 март 2019 в 14:051260 Изследователи изкопават вкаменелости на брега на река Даншуй. Открито е ново находище на вкаменелости в Китай,което датира от 518 милиона години. То съдържа повече от 50% неизвестни досега видове, според ново проучване, съобщава Science News. Намерената край бреговете на китайската река Даншуй съкровищница от вкаменелости съперничи на най-известните камбрийски находища на изкопаеми като канадската „Бърджис Шейл“. Мястото Цинцзян е уникално с това, че има не само добре запазени фосили, но и меки организми. Това невероятно изобилие от странни и прекрасни форми на живот включва водорасли, корали, морски гъби, анемони, медузи, гребенести, членестоноги и малки безгръбначни, наречени кални дракони, както и микроскопични фосили. Досега изследователи, ръководени от палеонтолога Дундзин Фу (Dongjing Fu) от Северозападния университет в Сиан, Китай, са събрали в новия обект 4351 екземпляра, представляващи 101 различни таксони или групи от организми. От тези таксони около 53% никога не са били срещани досега. По време на Камбрийския период, който започна преди около 542 милиона години, животът става разнообразен изключително бързо. Толкова много нови форми се появяват за толкова сравнително кратък период от време, че тази диверсификация е известна като "Камбрийски взрив". Проучването е публикувано в четвъртък в списание Science. Странни чудеса Отлично запазeните вкаменелостите от Цинцзян разкриват фини морфологични подробности за някои от формите на живот, които са живели в камбрийските морета, като разклоненото водорасло (вляво) и сегментираното тяло на членестоногото, наречено мегахерий (вдясно). D. FU ET AL / SCIENCE 2019 За разлика от други камбрийски изкопаеми, в биотата на Цинцзян изглежда преобладават медузи или мешести (Cnidaria), гребенести, наричани още ктенофори. Тези видове, по-специално мешестите, са изключително редки в други места. Изобилието от вкаменелости от ктенофори са запазени толкова добре, че изучаването им може да даде отговор на един дългогодишен дебат: дали гребенестите или морските гъби са най-примитивното животно на еволюционното дърво. Вкаменелостите включват изобилие от медузи (вляво) и гребенести (в средата), както и сегментирано, бодливо животно, което може да е кинорхинх (вдясно). D. FU ET AL / SCIENCE 2019 Мястото е открито на брега на река Даншуй в китайската провинция Хубей, която е на около 652 мили североизточно от друго находище на изкопаеми, Чъндзян. Интересно е, че само 8% от видовете, открити в двата обекта, са едни и същи, което доказва огромното многообразие на видове след Камбрия. Потоците от седименти в морето бързо погребват вкаменелостите, а съставът на седимента и околната среда успяват да запазят меките тъкани непокътнати. Добре запазените находки ще помогнат на учените да запълнят празнините в хрониката на фосилите и ще дадат по-ясна картина на първите животински организми. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrita-e-sakrovishtnitca-ot-4351-fosila-v-Kitaj-Poveche-ot-polovinat_124828.html?fbclid=IwAR2CUiusGmC02eI66oDTJXSimYWrORaSlNnbeblv01zUXkW7w-w4gsmWaes

In a first, fossil bird found with unlaid egg “I couldn’t even sleep at night,” the lead paleontologist says of her reaction to the discovery. ABOUT 115 MILLION years ago in what's now northwest China, a female bird was on the verge of motherhood. But somehow, her life on an ancient lakeshore took a traumatic turn, triggering a pregnancy complication that killed the egg forming inside her and may have even led to her death. Entombed ever since, this mother bird is now a paleontology milestone: Named Avimaia schweitzerae, the newly described species is the first fossil bird known to science that contains an unlaid egg. “We were not expecting anything interesting, but it turned out to be the first fossil bird ever found with an egg inside its body,” says lead study author Alida Bailleul, a postdoctoral researcher at China's Institute of Vertebrate Paleontology and Paleoanthropology (IVPP). “To me, that’s the funniest thing.” Described this week in Nature Communications, the egg could shed light on reproductive disorders in ancient birds. And if its pigments are preserved, the fossil could reveal more about how ancient birds nested. Previous research has shown that the colors and speckles on dinosaur eggshells may vary depending on the dinosaur's nesting behavior, such as whether the species buries its eggs or broods them. This pattern holds true in the only dinosaurs alive today: birds. https://www.nationalgeographic.com/science/2019/03/first-fossil-bird-with-unlaid-egg-found-enantiornithine/?cmpid=org=ngp::mc=social::src=facebook::cmp=editorial::add=fb20190320science-fossilbirdegg::rid=&sf209653263=1&fbclid=IwAR0L-favIzdtflLM5P_DZwagSU14nfxCrURPMIXnwkOjpP3bAWuFOTCE9zI

Самоорганизация на живата материя на ниво тъкани и органи: Лабораторно отгледан мозък се свързва сам с гръбначен мозък Кредит: MRC Laboratory of Molecular Biology Лабораторното отглеждане на най-сложната структура в познатата ни Вселена може да звучи като мисия невъзможна, но това не е спряло учените да опитват. След години на работа, екип от университета Кеймбридж успява да култивира най-комплексния досега миниатюрен мозък в петриева чинийка, който има и особено поведение. Сивата субстанция е изградена от около 2 милиона организирани неврони, които приличат на мозъка на човешки ембрион на 12-13 седмици. В този етап така нареченият "мозъчен органоид" не е достатъчно комплексен, за да има мисли, чувства или съзнание, но това не го прави напълно инертен. Поставен в съседство с част от гръбначен мозък и парче мускулна тъкан на мишка, субстанцията с размер на грахово зърно от човешки мозъчни клетки изпраща нишки, с които да провери новите си съседи. Използвайки дълго време микроскопия на живо, учените наблюдават как мини-мозъкът спонтанно се свързва със съседните гръбначен мозък и мускулна тъкан. "Харесва ни да ги приемаме като мини-мозъци в движение," обяснява пред The Guardian Маделин Ланкастър (Madeline Lancaster) от Лабораторията за молекулярна биология на Медицинския изследователски съюз. Но движението не е единствената им способност. Тези малко мозъци са първите образци, които подбуждат мускулно движение, както моторните неврони го правят в нашия мозък. Под техен контрол учените наблюдават видими и контролирани мускулни съкращения. Още повече, стимулирайки за кратко един от аксонните пътища, екипът предизвиква силни и организирани самостоятелни съкращения. "След 2-3 седмици отглеждане заедно, плътните аксонни пътища от органоида започват да инервират гръбначния мозък на мишката и синапсите между проточените човешки аксони и мишите гръбначни неврони стават видими," съобщават авторите. "Снимки на живо на мишата мускулна тъкан показват спорадични концентрирани мускулни съкращения с нерегулярна повторяемост." Кредит: (Medical Research Council) Мозъчните органоиди са едни от най-добрите методи за опознаване в малък и контролиран разменр на мозъчното развитие и заболявания, но отглеждането им до по-напреднал етап е предизвикателство. Днес повечето мозъчни органоиди се отглеждат от човешки стволови клетки, които спонтанно се организират в структурите и слоевете, необходими за ранното мозъчно развитие. Проблемът е, че веднъж когато образуванието достигне определен размер, средната част става лишена от хранителни вещества и кислород и спира да бъде полезна. Настоящето изследване е едно от първите, които преодоляват това ограничение. Разрязвайки органоидите и поставяйки ги върху порьозна мембрана, учените осигуряват на мини-мозъците едновременно въздух отгоре и приемане на хранителни вещества отдолу и така те остават здрави и година след получаването им. И дори тези мини-мозъци да са по-развити от всеки един преди това, те си остават страшно малки и много далеч от сложността на естествените им човешки събратя. Въпреки това, авторите се надяват, че успехът на техния нов подход ще позволи моделиране на мозъчни заболявания с още повече детайли от всякога. "Например", посочват авторите, "това ни отваря вратите към изучаването на болестните състоянията на мазолестото тяло (corpus callosum), дисбаланса в невронните канали, наблюдавани при епилепсия и други дефекти, където свързаността вероятно играе роля, както аутизма и шизофренията." Тъй като нивото на развитие на новоотгледаните мозъци отговаря на съвсем начален етап от развитието на човешкия ембрион, според учените тези опити все още не представляват етичен проблем. Но въпреки това ръководителя на екипа Маделин Ланкастър (Madeline Lancaster), счита, че "Добре е да имаме дискусия по въпроса винаги, когато стигнем една крачка по-напред. Но всички сме съгласни, че сме още много далече от този момент." Пълното изследване е публикувано в списанието Nature Neuroscience. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Laboratorno-otgledan-mozak-se-svarzva-sam-s-grabnachen-mozak_124482.html?fbclid=IwAR2ya50Nlwz--rBuN3oMd9XRHNpNircaHWWFyg4osdV83WeCVau2EZlkOvI

то Бг форумите почнаха да се появяват през 1999-2000. Ицку-то беше забавно, но покрай фейса то и скупе-то потънаха в небитието. Иначе откъм цъкане - стратегии като АОЕ, CAESAR 3 ми бяха любимите /а и още са/.

Преди 54 години Алексей Леонов става първият човек излязъл в открития Космос (видео) На 18 март 1965 г. Алексей Леонов прави първата в историята на човечеството космическа разходка. Той излиза от през шлюза на космическия кораб Восход 2 в откритото космическо пространство. Леонов прекарва 12 минути извън кораба и се отдалечава на 5 метра от него, като през това време е завързан здраво за специално въже. В открития Космос на разстояние над 300 км от Земята средната скорост на кораба е 7 километра в секунда. За сравнение един куршум се движи десет пъти по-бавно. Успехът на първата космическа разходка не идва лесно. Въпреки дългите месеци на усилени тренировки и планиране не всичко, което може да се случи в Космоса има как да се симулира на Земята. По време на историческото излизане на Алексей Леонов скафандърът му се издул и вече не могъл да влезе и да затвори вратата на шлюза на Восход 2. Тъй като дишал чист кислород, той успял да намали налягането на скафандъра си до под 28 kPa и с голямо усилие успял да се прибере. Само няколко месеца, след успеха на Леонов, на 3 юни 1965 на космическа разходка излиза и Едуард Уайт. От тогава десетки астронавти са били в открития Космос. По определение и кацанията на Луната се водят за космическа разходка. Най-продължителното еднократно излизане от космически кораб е осъществено на 11 март 2001 г. от астронавтите Сюзан Хелмс и Джеймс Вос по време на мисия STS-102 – 8 часа и 56 минути. Въпреки огромните рискове на подобни разходки те се използват най-често за неотложни ремонти по космическите кораби, както и за добрата работа на МКС. Също така телескопът „Хъбъл“ през годините беше успешно поправян и обновяван именно чрез астронавти в открития Космос. В първото видео може да видите на забързан ход първата космическа разходка Второто видео е филм Роскосмос от 2017 година посветен на полета на Алексей Леонов: https://mediabricks.bg/преди-54-години-алексей-леонов-става-пър/?fbclid=IwAR30UJn1puLlBHKZsBiuqSxFzyHhbCDHEHBFPVEojK0aG7WrKK9OIwEvlcQ ЕтикетиВосх

Сдружение за антични реконструкции "MOS MAIORUM ULPIAE SERDICAE" има удоволствието да Ви покани на първия античен фестивал „Сердика е моят Рим“, който ще се проведе в столицата София на 21-22 септември 2019 г. Нашето желание е да популяризираме античното наследство на нашия град и да привлечем вниманието към реставрираните антични обекти: „Западна Порта на Сердика“ и „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“. Подготвяме пъстра и богата програма, която ще запознае жителите и гостите на града с ранната история на Сердика във времето около управлението на император Константин. Ще бъдат засегнати както значими за периода събития свързани със Сердика, така и ежедневниятбит, нрави и обичаи на римляните и варварските племена, населявали нашите земи. Наши партньори са Столична община, РИМ София, Кръжок към катедрата по римско право към Юридическия Факултет на Софийски Университет, Лятна школа по древни езици, реконструкторски клубове от страната и чужбина. Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община.

Ловеч отбелязва 40-годишнината от полета на Георги Иванов с изложба публикувано на 16.03.19 в 11:24 Автор: Пламен Христов - кор. на БНР в Ловеч Георги Иванов Снимка: архив По повод 40-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов, която ще се отбележи на 10 април, в центъра на родния му град Ловеч е представена изложбата „Полетът на първия българин в Космоса”. Чрез 22 табла регионалният исторически музей в Ловеч представя снимки и информация за полета и живота на първия български космонавт. Автор на изложбата е уредникът Ганчо Ганев: "Тази изложба ние я разширихме, като в нея сложихме и заслугите на нашата българска космическа наука в световен мащаб, защото българските учени представят за първи път космическа оранжерия. България е третата държава в света след Русия и след Америка, която прави космическа храна. Това нещо е много важно". Изложбата ще остане експонирана до края на април.

пак ли се появи тоя мит за 30-те тона злато...

от тяхна гледна точка светът си е такъв. Массаракш!

Двигателю для космолёта — быть В скором времени может появиться компактный двигатель, который будет эффективен как в воздухе, так и в вакууме. Вчера, 14 марта, на сайте Европейского космического агентства ESA было опубликовано сообщение о том, что компания Reaction Engines защитила эскизный проект гибридного двигателя SABRE. Теперь компания Reaction Engines может приступить к 18-месячной программе испытаний всех элементов двигателя. По результатам работы можно будет создать первый образец SABRE (Synergistic Air-Breathing Rocket Engine), способный в атмосфере Земли развивать скорость свыше 5000 км/ч, а на высоте 25 км переходить в «ракетный» режим. Попытки создать универсальный реактивный двигатель, который мог бы работать в атмосфере и космосе, предпринимаются с 50-х годов. В 2010 году компания Reaction Engines начала работу по созданию двигателя SABRE, в атмосфере использующего для горения воздух, а в космосе — жидкий кислород из баков. Изначально SABRE разрабатывался как двигатель для космолёта Skylon, однако позднее разработкой заинтересовались британская оборонная корпорация BAE Systems и правительство Великобритании, выкупившие часть акций Reaction Engines. Гиперзвуковой комбинированный синергетический воздушно-реактивный двигатель SABRE с предварительным охлаждением совмещает в себе преимущества атмосферного реактивного и ракетного двигателей, при этом являясь многоразовым. Благодаря использованию нового типа двигателей разработчики планируют существенно снизить размеры и массу летательных аппаратов, предназначенных для доставки грузов в космос, а также создать космолёты, способные достичь любой точки Земли менее чем за 4 часа. Схема двигателя SABRE

няма нищо случайно в еволюцията. Въпрос на самоорганизация.

да беше попрочел какво правят скитите с кимерите. Същото правят и сарматите със скитите.

ами имаше едни генетични изследвания, че точно трите групите не са идентични или близкородствени, демек не произлизат една от друга.