Last roman

Фортуна помага на смелите, както са казвали древните. А Спартак освен късмет е имал и талант. Разбира се войната му срещу легионите на най-мощната империя била обречена и все пак постижението му е ненадминато с оглед на ресурсите, с които разполагал.

не, просто щеше да има един претопен и изчезнал народ.

ходи ми се на екскурзия в Сев. Корея.

я, тази тема е жива

прахът в очите на противника винаги е полезен.

за какво са им калници? В пустинята не вали))

тея шебеци освен аллаху акбар друго могат ли да викат? Трябваше да е танку акбар. Щото Т-то мачка всичко.

е, то хипотези много, ама си трябват солидни археологически доказателства, сравняване на артефакти, ако щеш дори - лингвистични данни. Иначе си оставаме в сферата на фантазиите.

мое па да са трако-даки, избягали в задкарпатието, наплодили се и цъфнали през 5-6 век обратно да мъстят на злата Римска империя и да освобождават своите романизирани събратя.

на Луната!

какво сте скочили срещу конското месо, ве? Много си е хубаво даже.

във форума се пише на кирилица. Първо и последно предупреждение.

A ето и книгата на Апиций: http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Apicius/home.html

което ще се казва додънопиенизъм И естествено веднага ще възникне неговият антипод - недодънопиенизъм)))

що да я заключваме темата, колега, тъкмо ми стана интересно.

именно и накрая като си понаучил доста работи, стигаш до прочутия извод: аз знам, че нищо не знам.

знанието също опиянява, както показва нескромният ми опит в областта на духовните занимания.

Човешко е да се греши. Ето една развенчана заблуда и при учените /след половин век: http://pronauki.ru/nature/cikl_krebsa_cianobakteryi/

аз пък изобщо не разбрах, за какво точно се спори тук /вярно е, че попрочетох по диагонал нещата/ - тръгнахме от нисшите гръбначни и стигнахме до цикъла на Кребс и митохондриите. Ама да продължа - при прокариотите цикълът на Кребс протича в цитоплазмата. Kислородът, който се отделя за тях е чисто и просто отпаден продукт. В доброто старо време, когато Земята била млада /и животът - анаеробен/, натрупването на тази силна отрова в атмосферата и водата /вследствие дейността на микроорганизмите/ доста застрашила живота въобще, но се намерили бактерии /ех, тази еволюция/, които се приспособили да съществуват в такава среда, че даже и да използват кислорода. И тъй те станали доминантни организми /аероби/ и заживяли мирно и щастливо.

фастфудът и закусвалните са познати още от древен Рим и са създадени главно за прехрана на по-бедните. Иначе френците са опознали бистрото покрай братушките.

не всичко, но се старая да съм наясно за повечето неща.

точно те са си извършвали поначало цикъла, преди да бъдат включени в еукариотите. Ето нещо интересно по темата: The traditional view posits that the host that acquired the mitochondrion was an anaerobic nucleus-bearing cell, a full-fledged eukaryote that was able to engulf the mitochondrion actively via phagocytosis (Figure 2). This view is linked to the ideas that the mitochondrial endosymbiont was an obligate aerobe, perhaps similar in physiology and lifestyle to modern Rickettsia species; and that the initial benefit of the symbiosis might have been the endosymbiont's ability to detoxify oxygen for the anaerobe host. Because this theory presumes the host to have been a eukaryote already, it does not directly account for the ubiquity of mitochondria. That is, it entails a corollary assumption (an add–on to the theory that brings it into agreement with available observations) that all descendants of the initial host lineage, except the one that acquired mitochondria, went extinct. The oxygen detoxification aspect is problematic, because the forms of oxygen that are toxic to anaerobes are reactive oxygen species (ROS) like the superoxide radical, O2-. In eukaryotes, ROS are produced in mitochondria because of the interaction of O2 with the mitochondrial electron transport chain. In that sense, mitochondria do not solve the ROS problem but rather create it; hence, protection from O2 is an unlikely symbiotic benefit. This traditional view also does not directly account for anaerobic mitochondria or hydrogenosomes, and additional corollaries must be tacked on to explain why anaerobically functioning mitochondria are found in so many different lineages and how they arose from oxygen-dependent forebears. An alternative theory posits that the host that acquired the mitochondrion was a prokaryote, an archaebacterium outright. This view is linked to the idea that the ancestral mitochondrion was a metabolically versatile, facultative anaerobe (able to live with or without oxygen), perhaps similar in physiology and lifestyle to modern Rhodobacteriales. The initial benefit of the symbiosis could have been the production of H2 by the endosymbiont as a source of energy and electrons for the archaebacterial host, which is posited to have been H2 dependent. This kind of physiological interaction (H2 transfer or anaerobic syntrophy) is commonly observed in modern microbial communities. The mechanism by which the endosymbiont came to reside within the host is unspecified in this view, but in some known examples in nature prokaryotes live as endosymbionts within other prokaryotes. In this view, various aerobic and anaerobic forms of mitochondria are seen as independent, lineage-specific ecological specializations, all stemming from a facultatively anaerobic ancestral state. Because it posits that eukaryotes evolved from the mitochondrial endosymbiosis in a prokaryotic host, this theory directly accounts for the ubiquity of mitochondria among all eukaryotic lineages. http://www.nature.com/scitable/topicpage/the-origin-of-mitochondria-14232356

а разбира се откъс от любимото ми произведение 'Сатирикон' на Петроний, където в главата 'Гощавка у Трималхион' се описват прелестите на римското чревоугодие. http://chitanka.info/text/30983-goshtavka-u-trimalhion

It's evolution, baby. А теорията доста отдавна е доказана. айде нещо нагледно по въпроса, да разнообразим малко темата: http://vbox7.com/play:0a71061e